ПавлинаАтанасоваИванова

Здравейте, моите синове са вече доста големи, но имам племенник на единадесет месеца и днес с майка му обсъждахме точно хремата, която този път са овладели много успешно за ден-два с Калиум Бихромикум 15, предписан от д-р Искра Капинчева (Вн). С това лекувахме синузита на големия ми син, когато беше 7-ми клас. Опитайте, ако не помогне, няма да навреди. А тази лекарка взема пари (35 лв) само при първичен преглед, следващите са безплатни, а ако се касае за друг проблем (ново заболяване без връзка с предишното) таксата е 20 лева пак само за първия преглед... Успех!

http://www.bgradio.bg/news/balgarski-duet-specheli-svetovniya-konkurs-za-pesen-sreshtu-koruptsiyata http://thevoice.eu/n/view/2475 Това е песента, която днес спечели световен конкурс за песен срещу корупцията. Теди и Тени са страхотни, честита победа, честито и на моята приятелка Атанаска Липчева, която е техен вокален педагог!:feel happy:

За новото училище Нека светне в нас зората на изгряващия час, малки капчици позлата да поръси върху нас. Че сърцата да се сгреят с животворна топлота, а душите да запеят на възторга песента: Делото се готви вече - нов градеж да съградим. Ти ела при нас, човече, дружно сили да сплотим. С вяра ни подай десница и по пътя нов тръгни, та за нашите дечица да чертаем бъднини: Как с най-пъстрите боички, стих и песен на уста те откриват с радост всички чудни тайни на света! Павлина 04.ІV.2011г. (след обаждането на Мая Христова)

Всичко, поднесено по-горе като информация, е възхитително! Благодаря на Дана за споделянето или може би превода от руски... Първото нещо, което ми хрумна да сторя, беше да направя публикацията достояние на учителите, с които работя и които ценя. Но като се замислих по-дълбоко, си дадох сметка, че за да се осъществи подобно начинание в пълните му мащаби, а не на парче, е нужно и по-задълбочено обучение на преподавателите. Ако някой знае български ВУЗ, където може да се случи това, нека сподели! Защото аз самата съм учила в три - ШУ, ВТУ и СУ, преглеждам често предлаганите от тях специалности (вкл. специализации) и нищо подобно не съм срещала. А когато изучавах педагогика, научихме за отделните образователни системи само информативно - кога са създадени, че съществуват някъде по света и толкова... Сега, работейки повече от 12 години в системата на образованието, ми е повече от ясно колко трудно се въвежда всяка новост, дори и доказано полезна и нужна! Системата ни е МНОГО консервативна! Изпитах това на собствен гръб! А това е така, защото ни управляват неинформирани хора на които освен това не им пука особено, че би могло да се направи много за развитие в по-добра посока! Те просто "изпълняват политика", както самите се изразяват. Естествено, това е само моето мнение и не желая никой да се обижда, разпознавайки себе си... Но за да се върви напред, наистина е нужно съдействието и благоволението на хората, поставени на тези постове! А засега, както изобщо в цялата ни държава, тяхното внимание е заето с други неща! Просто нямате представа с колко много "дребни, несъществени глупости" ни се отнема огромната част от времето сега! Как се отвлича вниманието от наистина важните и нужните! Бумащина, буквоядство и чиновнически манталитет! Заливат ни с множество справки и справчици, давим се в неизпълними изисквания и се спъваме в собствените си желания да сме в крак с "новостите" и да направим нещо наистина добро! Но, както е казано, всеки път започва с една малка крачка. И за да не звуча прекалено песимистично, искам да споделя впечатленията си, че в множество училища в страната ни работят качествени педагози, които отдавна се стремят да подобряват реалността, търсейки и опитвайки се да прилагат нови или стари доказано ефективни методи за обучение. Тези хора заслужават да им се подаде ръка и да бъдат подкрепени в усилията си. Сред тях, слава Богу са и част от учителите на моите синове, за което съм им благодарна от сърце! Но за да има повече такива истински учители по призвание и за да работят те необезпокоявани от внушаваното им съмнение, че провеждат тайно неодобрявана дейност и четат апокрифна литература, трябва да се обединят повече усилия! Иначе остава да разчитаме само на нещо подобно: (Това са думи на класната на малкия ми син отпреди много години: "Аз играя тайно с децата Паневритмия в училищния двор, но не ме издавайте, защото ще ме накажат!) Ще се радвам повече педагози да четат тази тема и да споделят своите възгледи по въпроса, за да може да се създаде адекватен Закон за образованието.

Статията е много интересна! Ще си позволя да споделя опита си по въпроса, макар и с по-голяма давност... Като психолог, както е споменато и в статията, не бях добре подготвена по темата, в университета се бях запознала с нея по-скоро информативно, но все пак, тези знания се оказаха доста полезни: Преди повече от 10 години, в началото на практиката ми се сблъсках със следния случай: Момиченце с красивото име Василена в първи клас - по това време на учебната година - в края на първия учебен срок... Учителката - на средна възраст, със солиден опит и доста усърдна, беше напът да се предаде, обявявайки детето за "бавноразвиващо се" след безуспешни опити да го научи да чете и да пише. В това то видимо изоставаше от целия клас... Тогава бях само теоретично и то бегло запозната с дислексията /дисграфията/, но за щастие преподавателите ни бяха втълпили, че няма нищо общо с умствена изостаналост! Така че първото, което ми хрумна, беше да направя най-простичкия тест - с рисунка, чрез която да определя психическото развитие на детето. Запознах се с нея и се постарах да я предразположа, след което я помолих да ми нарисува човешка фигура по неин избор. Тя избра да ми нарисува принцеса. И рисунката и беше пълна с детайли: глава, лице, устни, нос, очи с мигли и вежди, уши с обеци, къдрава дълга коса, рокля до земята, обувки, ръце с по пет пръста... Всеки начинаещ психолог ще прецени, че детето е със съхранен интелект и няма признаци за забавено умствено развитие. Когато помолих детето да надпише творението си, то след доста мислене написа с несвързани ръкописни букви: "В л н с" Тъй като съм завършила първо Българска филология и после Психология, за разлика от посоченото в статията, съм наясно с особеностите на речта. Така че за мен лампичката светна: Дислексия! Майката беше много отчаяна, но решена да направи всичко за детето /тук е мястото да вметна, че бащата беше починал при катастрофа няколко месеца преди детето да тръгне на училище. Предполага се, че стресът също отключва подобни проблеми.../ За да изключим все пак други диагнози, заедно отидохме при невролог и след неговото потвърждение, че с детето всичко останало е наред, пристъпихме към следното: Жената на мой братовчед учеше тогава Специална педагогика и по-конкретно Логопедия. Изпрати ни по факс лекциите си, които съдържаха методика за работа при дислексия. Дадохме ги на учителката и въпреки, че чуваше за това за пръв път, взе присърце нещата и с ежедневни занимания с детето по час-два след училище у дома му до края на учебната година постигнаха чудеса. Наваксаха пропуснатото и най-важното е, че изтриха клеймото, което надвисваше над малката. Сега тя е млада дама, не пропускам случая да се интересувам от нея и всеки път преживявам радост от спасението, което за жалост много деца не успяват да получат.

Поклон пред светлата и памет! Това беше невероятна жена! Дано съмишлениците и успеят да продължат и реализират докрай идеята и за изграждане на клиника за лечение със стволови клетки в Плевен.

След като отговорих вчера във форума, написах това: Възторжена сядам и пиша на светлата ВЯРА във плен: В сърцето пулсира и диша Мечтата за Утрешен ден! Децата ни, рожбите мили с усмихнати ведри очи, посрещащи изгрева, пили от топлото слънце лъчи; Растящи на воля, сърцати, изпълнени с чиста любов, поглъщащи мисли крилати, вървящи по пътя си нов; Погалващи с обич и нежност тревичка, дръвче, живинка, В морето от мъдра безбрежност – Светулки с добра светлинка… Публикувах го и в темата с поезия. Надявам се да Ви хареса!

След като отговорих в една от темите във форума, написах това: Възторжена сядам и пиша на светлата ВЯРА във плен: В сърцето пулсира и диша Мечтата за Утрешен ден! Децата ни, рожбите мили с усмихнати ведри очи, посрещащи изгрева, пили от топлото слънце лъчи; Растящи на воля, сърцати, изпълнени с чиста любов, поглъщащи мисли крилати вървящи по пътя си нов; Погалващи с обич и нежност тревичка, дръвче, живинка, В морето от мъдра безбрежност – Светулки с добра светлинка…

Толкова истина има в думите на Haderina! Благодаря за разбирането! Ако работиш в системата на образованието, значи всичко ти е ясно! Наистина Училището оцелява въпреки всички недомислени реформи, крепящо се на малцината останали вече "бели врани" - истинските педагози, учителите с призвание, носещи в сърцата си искрена и неподправена, все още нестъпката, любовта към децата. Надявам се сред младите учители те да не са на изчезване, но май реалността е безпощадна. Защото знаете ли, то се върти като спирала: аз и хората от моето поколение храним любов и преклонение към учителите си, това ни мотивира да поемем пътя им, на днешните младежи това все по-рядко се случва, а на нашите деци и на тези след тях?... Кой тогава ще стане учител? Какви ще са учителите на бъдещото училище, които ще учат бъдещите деца? Не са ли онези, които сега обучаваме?... С лека ръка се обобщава, че в педагогическите специалности се влиза с най-нисък бал... че те са най-нежелани... и на фона на тази статистика колцина се сещат, че тези полуграмотни тройкаджии, влезли "къде да е" просто за да станат студенти или пък висшисти, ще учат и възпитават бъдещото поколение. Но пък дали новостите са въведени във ВУЗ-овете, дали с новите потребности се съобразяват старите професори?... Та на студентите да им бъде интересно и полезно..., за да ги запалят въпреки пасивността им... В общи линии "каквото долу, такова и горе" - картината във висшето образование е същата като в средното! И няма как да бъде иначе! Май прекалявам с критиката. Дано да съм прекалено черногледа! Но на много места в предишните мнения се говори за Валдорфската педагогика. Може да се спомене още и Монтесори и Сугестопедия-та и други, доказани по света методи. Ала да сте чували те да се прилагат у нас? Кой ще ги приложи, без да ги изучи предварително, без да се подготви подобаващо? Как ще стане това, след като ползите от тях просто не се признават, дори открито се отричат?! Въпросът "Защо?" има прост и логичен отговор: Защото това изисква генерално преустройство на цялата система. Защото са нужни средства и сили за подготовка на млади ентусиазирани педагози от знаещи професори! А какво ще правят останалите - те изведнъж ще станат непотребни, ненужни! И трябва да се признаят закостенялостта, консерватизма, "мухлясването" и разпадането! Затова: Предавайте в своите среди желанието на хората от този форум да създадат Училище /и детска градина/ на основите на светлите идеи на Учителя! Нека се появят и обединят повече млади педагози, които да пробият стената, а обединените усилия със сигурност ще пожънат успех и това ще се случи! Важно е да се положи началото, да се проходи, да се извърви първата малка крачка!

Много ми се иска да Ви обнадеждя! Запленена съм от идеята да се създаде такова училище. Дори мога да предложа това да се случи в училището /най-старото българско светско във варненска област/, създадено от бащата на Дънов, Константин Дъновски, на което съм директор. Отдавна симпатизирам на идеите на Учителя. Още преди да зная, че ще започна да работя в родното му село Николаевка /всъщност това ме привлече там и вече 6 години пътувам ежедневно от Варна/, изкарах курс за инструктор по паневритмия, тъй като съм се посветила на работата с деца, без дори да съм наясно кога и къде ще успея да го приложа. Както и да е, сега, след 12-годишен опит в системата на образованието и 6-годишен управленски, вече много неща са ми ясни. За жалост се чувствам и доста уморена - направо смазана - от всичката помия, дето ни залива... Все по-често обмислям да напускам Родината... Разбирам, че сама не бих могла да се преборя, но винаги си струва човек да храни надежда... Засега имам още един сериозен съмишленик - Павлина от Троян, възрастна жена от фондация "Духовни градежи", която строи /вече довършва/ родната къща на Учителя в самия двор на училището. С нея споделяме въжделенията си - в училището, създадено с любов да се обучават с любов децата на хора, почитащи идеите и морала, завещани от Дънов /вместо настоящата "циганизация", на която сме подложени/. Но засега не сме измислили как да се случи това... Всъщност не е трудно да се издържа училище с парите от държавната субсидия, постъпващи за определен брой ученици съгласно нопмативната уредба. И сега, в стремежа си да го запазим, привлякохме много деца от цялата област, които пътуват ежедневно. Но за жалост не мотивирани да учат и да се усъвършенстват, а държащи се като малки вандалчета, отритвани и гонени отвсякъде, отмъщаващи си на света, че не са създадени с любов, че не се чувстват обичани!. Нямахме избор, нужни ни бяха ученици, заради бюджета! А сега, в условията на делегиран бюджет, всяко училище се стреми да задържи добрите и не чак толкова добри деца. Разделят се, макар и без охота само с най-трудните и най-непоносимите... Всичко много се обърка от 2008 насам... Било пазарен принцип! А мястото, на което се намира училището, е прекрасно! Ако се интересувате от предложението ми, свържете се с мен: 08934343176 - Павлина Иванова - Варна Готова съм да рискувам и дори да си заложа работата, тъй като търпението ми вече е на предел! А и тази кауза си заслужава!