Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Силви

Участници
  • Общо Съдържание

    27
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

  1. Силви

    ДЕЦАТА НА БЪЛГАРИЯ

    Надежда, това което си написала е прекрасно, мисля, че имаме нужда да си го напомняме. Деца ни са ангелчета, които придават смисъл и същност на битието ни и съм сигурна, че всички много ги обичаме, но права си, че често нямаме време да споделяме живота им, игрите им, мечтите им - а се иска толкова малко - и ще получим толкова много ... Скръбта по загубата на дечицата е огромна, присъединявам и моята.
  2. Силви

    Нeсигурността?!

    да така е несигурността много пречи на ясното виждане мисля, че ако успеем да приемем, че най-сигурното нещо в този свят е, че всичко е несигурно и че всичко постоянно се променя - това успокоява и помага във всеки човек като, че ли е заложен стремеж към сигурност и той е естествен само, че не трябва да се търси такава в материален план, а в духовен - там можем да намерим сигурността и спокойствието, за които всички мечтаят
  3. Здравейте аз ще споделя мислите си относно майчинството на база 2 годишния си опит със сина ми 6 месеца майчинство е просто нищо - пък и 120 лв. не покриват повече от памперсите и някой съвсем дребни нещица трябва да се изследва въпроса двупосочно - за детето със сигурност съм чела, а и на практика се убеждавам - връзката с майката е жизнено необходима особено до 3 годишна възраст, от нея то черпи своята енергия - от друга страна за майката този период е физически доста тежък - тя трябва да се презарежда някъде с енергия за да може после да му я отдаде - според мен за майките пълната изолация от света и общуването само с детето в продължение на 3 години не е добра стратегия - мисля, че е нужна гъвкавост - за майките възможност да работят по 3-4 часа на ден и то на ненормиран график след първата година, така че да са на разположение на детето, в същото време да не прекъсват напълно връзките си със света, а и да си помагат финансово - за децата мисля, че освен майка им е нужна игра с деца и общуване от време на време извън семейството за по лесна адаптация към околната среда, защото иначе остават болезнено привързани към майката и после много тежко изживяват прекъсването на този период - примерно ясли, но не с по 30 деца в група, а с по 5-10 дечица за по няколко часа
  4. ако тълкуваме жената в светлината на нейната роля като майка - то нейното най-ярко проявление е майчината любов - тя е безкрайна и всеопощаваща, тя е тотално жертвоготовна - когато жената стане майка тя отдава себе си безрезервно, в този смисъл може би точно този вид любов ще спаси света, тя трябва да се повдигне - да се издигне като водещо начало на всичко в света това е само един допълнителен аспект, защото жената освен майка е символ и на всички вече споменати качества, в този аспект мъжът може би е символ на силата, силата, която е необходима за стане това повдигане и изправяне на света P.S. струва ми се, че за това трябва голяма сила - така че, мъже бъдете силни
  5. Силви

    Обичам когато....

    обичам когато: - откривам, че има хора, вдъхновени от описаното по горе от Иво и Надежда - мечтаем и вярваме в мечтите си - не се предаваме - открия съвършен стих или песен - чуя звънтящия смях на сина ми - действията и мислите ми и на хората около мен са ръководени от любовта
  6. Силви

    ЕХО ВАРНЕНЦИ:))

    идеята е хубава може да е тази събота или неделя по обедно време в морската например само предлагам, така ще се разходим и ще доведа и пав ))) - той е на 2, но също е активен участник в портала )))
  7. Здравей Ради, мога ли да те върна пак към тази тема, би ли ни казал повече за публикуваното на български поздрави
  8. Здравей, Тази тема и мен много ме вълнува съгласна съм за любовта – детенцето съвсем мъничко вече има много трезва преценка, за това от какво се нуждае и то е чистата, всеотдайна, родителска любов. Много често сме свидетели на родители, които затрупват децата си с материални подаръци и разкош – а децата са толкова нещастни, те са търсели само вниманието им, родителите пък си мислят, че са им дали всичко – и тук мисля стигаме до един много важен момент - знаят ли родителите как да дадат любовта си Любовта за която говорим към детето – тя е процес – със зачеването на детето се зачева и тя, с неговото раждане се ражда и тя и после расте, променя се и има все по-нови и по-различни измерения – това е велико усещане Интересното е, че докато ние възпитаваме децата си и те възпитават нас – процесът е двупосочен и ако сме готови да приемаме техните уроци и техните послания отново виждаме света чист и прекрасен Силно въздействие върху децата оказва и примера на родителите, който виждат ежедневно – това е модел на поведение, който те просто запечатват – един добър метод за възпитание и една голяма отговорност за родителите
  9. Силви

    Има ли сродни души?

    интересно и много приятно се говори за съществуването на сродни души в книгата на Р. Бах - Мост през вечността - четох я преди 3 години някъде - спомням си и до днес удоволствието, с което я четох
  10. Силви

    Доверието!!!

    В началото на жизнения ни път често доверието ни бива излъгано и затова с течение на времето като, че ли хората решават да не се доверяват за да не бъдат повече наранени - това е тъжно, хубавото е, че като мине още време хората разбират, че не им е било излъгано доверието, а не са знаели на какво да се доверяват и нещата стават пак хубави защото да си свободен да можеш се довериш без страх и без едно на ум е все още едно от най-прекрасните неща, които си струва да изживяваш, да не се отказваме от него
  11. а как да развиваме любов в себе си?
  12. Силви

    Самолюбието???

    Ако човек е едно пъстро създание, в което има и бяло и черно и добро и лошо - то да обичаш себе си, значи ли да обичаш своята сила, но и своята слабост също - мисля си, че значи да обичаш (както и Ради казва) поривите на възвишеното в себе си, а какво да правим с другата си страна - тъмната половина от нас ? нея да я обичаме ли ? и ако решим да обичаме и нея ще можем ли ? Ако обичаме себе си включително и нашите слабости, то със сигурност ще можем да обичаме другите също така цялостно - не само когато са добри, но и когато не са, това би било страхотно, защото ще значи, че ние откриваме божественото в тях въпреки, че то в момента е затъмнено и че успяваме да обикнем всичко, защото всичко е Негово проявление. Следователно, ако горното е вярно би трябвало да обичаме и себе си по същия цялостен начин. Вие можете ли? Не сме ли твърде самокритични когато става въпрос за нашите слабости, а ако не сме самокритични как ще ги преодоляваме? Знам, че трябва да обичаме себе си такива каквито сме, да си простим слабостите и с любов да ги преодолеем - само че как става на практика ?
  13. Силви

    Хомеопатия

    да как да продължа лечението? и мислиш ли, че пункциите по принцип са нещо лошо, което може да има някакви сранични, неблагоприятни последствия? поздрави
  14. чувала съм и дори съм чела някъде, че колкото повече напредваш духовно толкова по-малка нужда имаш от секс, но че това е един естествен процес, който е по-скоро следствие и дори, че ако се опитваш да подтискаш този вид страст или емоция има по-скоро обратен ефект когато се напредне духовно, блаженство което се изпитва е многократно и несравнимо по-силно от всякакъв вид човешка любов (секс) и точно тогава започвало да се губи всякакъв интерес към секса аз не съм толкова духовно напреднала и всичко свързано с темата ми е интересно
×