kashmir

Истинската любов - безспорно такава е любовта на майката към нейното бебе - тя е проявена чрез нежността. Материализирана е чрез нежността. В нежността няма щедрост - тя просто е нежност - над всичко останало и тъкмо в любовта. Щедростта може да не е материална, но резултата, свързан с нея неминуемо има материални измерения. Материалните измерения - грешка би било да се определят като противоположни на духовните. По-скоро допълват духовните, дори са тяхна база в някакъв смисъл.

Щедростта и любовта са несъпоставими! При щедростта има материален момент /все едно за какви величини иде реч/, при любовта има само духовност. Ако трябва да "материализираме", по-точно да се визуализира любовта, то проявлението и е чрез нежността. Колкото до циганите и помощите които те получават съвсем не съм съгласна, че по отношение на тях се проявява щедрост...

Ако може - посочете източника на информацията. Интересно ми е обяснението за ролята на възрастните в проявите на аутизъм. А какво ли е поведението но възрастния аутист, който вече се е социализирал?

И за мен е малко объркващо отношението към сексуалноста на хората, последователи на учението в този форум. Без претенции съм да познавам основно учението, но и никъде не срещнах отричане на интимността между мъжете и жените. Сексуалността присъства във форума под различни форми - т.е. ще да е приемлива като такава в учението. По-скоро не се говори специално, тематика не е на преден план. Позачудих се на темата "Сексуални дисфункции и Таро" която ми се струва твърде интимна в частта "сексуални дисфункции" за да бъде разнищвана публично, но може би това е само мое мнение.

И с един партньор е същото като идея - трябва си контрацепция. Та се сещам за Фройд и лекцията му "Грешките на езика" - или кой за каквото си мисли това изрича/чете.

За облекчаване на състоянието при спане можете да сложите детето да спи в повдигнато от кръста нагоре положение - полуседнало. Бебтата се научават по-късно да дишат през устата и за това хремата при тях е мъчително състояние, особенно при сън. Относно медицинската страна на проблема би било разумно да се направи преглед при личния лекар. Избора с какво да го лекувате - хомеопатично или класически си е ваш, но поне ще имате обективно и "безплатно" мнение. Желая скорошно оздравяване на малкия

Съвсем на скоро в една магистърска програма се изненадах как е възможно да се остави такава огромна неустановеност по въпросите на информираното съгласие в българската здравна уредба. Изследвахме над 10 типови документа на различни лечебни заведения. Тенденцията при всички беше максимално да си "сложат ламаринката" и в същото време да засвидетелстват коректно отношение към пациентите. Въпреки съществуващите медицински стандарти в различните специалности и ред други документи с етични правила и норми няма как човек да не си зададе куп въпроси из областа на съмненията и предположенията четейки този прословут документ, наречен "информирано съгласие". От друга страна трудно би могло да се предвиди и опише всяка потенциално възникваща спешна ситуация в процеса на лечението и престоя в болнично заведение. Разбирам и колко проблемно би било на пациентите / в частност на родилките/ да получат достатъчен обем от информация в хода на медицинска интервенция и още по-трудно да приемат или отхвърлят определени лекарски поведения. Мисля, че ни е нужен един широк обществен дебат с ясно определи начало и край, който да "напише" такива правила, че максимално да удовлетворят потребностите на пациентите да се лекуват и на лекарското съсловие да прилага знанията и опита си в хода на това лечение.

Поздрави за темата! Осъзнаването на социалния АЗ- а е някъде около втора -трета година от живата на човека. И това е времето, в което следва да се обяснят разликите между "голям" и "зрял". Мои познати обясняват на детето си, че то е голямо на ръст, но определени решения за себе си ще взема когато стане "възрастен" - т.е. социално отговорно за решенията си и за последствията. Намират подходящите думи и подход така, че да са разбираеми за 4 годишно дете. Когато възрастните "пропуснат"в първите години на децата да обясняват разликите, закономерно е по-натам във времето индивидуалноста да се отстоява с методите на егоизма.

Да се изкажа от позицията на 50 годишните: За съжаление големия опит води и до ненужна рутина. Като поживееш в две, всяка по своемо противоречиви епохи се понаучаваш първо да се пазиш и след туй да действаш. Често предпазливоста изключва последстващо действие. Предпазливоста е обоснована когато касае сигурноста на работното място, а от там и прехраната на семейството. Такава е действителноста и поколението на петдесетгодишните трябва да я живее за да преживява. Какво да очакваш от едно поколение което в младоста си дори нямаше свободата да слуша рок?!

Предател ставаш дотолкова, доколкото той ти се е доверил по някакъв начин. Освен това връзката и съучастието с престъпника е нещо нежелателно. Такива връзки е добре да бъдат прекъснати. Да възпрепятстваш престъпника (разбира се в границите на разумното) в правенето на престъпления не е вреда, дори и спрямо самия престъпник. Просто съм станала свидел на престъплението и съм повикала полиция??? Ако това е твоя избор - да извикаш полицията, му носиш последствията, ставаш отговорна за избора си. Ако не я извикаш пак е същото...

Поздравявам те за това, че успяваш да се видиш от страни, че успяваш да застанеш над себе си и да се погледнеш трезво! Доста по- възрастни така и не се научават да го правят, а ти си успяла на 15 години и при това имаш обективно-критично отношение към личноста си. Може би наблюдавайки се ще можеш и да се коригираш сама. Можеш да започнеш с нещо по-малко /според теб малко/ като проблем и да опиташ да го преодолееш. Когато се зарадваш на резултата от победата да опиташ с второ и така...

Тук едва ли някой може да ти даде най-правилния съвет. Консултация с лекар ще е от решаващо значение за поведението на баща ти. Той на какво мнение е? Има опасност от усложнения, едно от които е заклещване на хернията например и неминуемо ще доведе до операция по спешност.

За справяне с болката - т.е. за надмогването и, за изживяване на тъгата помага четенето на теми в този форум. И за много други осъзнавания също помага - личен опит.

Безспорно - някой някога е измислил правилата...Въпроса е колко са справедливи и по отношение на кого. Може би нашите човешки правила са твърде несправедливи по отношение на природата, или на друг разум, или на други същества населяващи вселената? Твърде често правдата е на страната на по-силния - както в случая с премахването на едни растения и "толерирането" на други.

И аз се питам как да се свържа с хора от Братството, живеещи в моя град ...

Няколко дни работя на вилата. Израстнали са много треви и аз ги премахвам. При изскубването се усеща нещо като звук, отпор, прекъсване. Много ясно усещам как прекъсвам връзката на растението със земята. Звука, усещането е почти както от проникване на игла в тялото на човек при правене на инжекция. От там в мен се пораждат въпроси... възможно ли е да приемаме, че разстенията са по-нисши същества от животните, а то да не е така - т.е. поне да са равнопоставени;тогава защо растенията да се използват за храна и това да е в реда на нещата, а животните не;изяждането на нещо, каквото и да е то - не е ли унищожение;не се ли заблуждаваме, че нашия човешки избор по отношение на храненето с растения /пък по отношение премахването на разстения, унищожаването на насекоми и вредители/ е по-справедлив;спрямо кого е по-справедлив....

Ей в т`ва е истината! Външност, физически данни - толкова преходни състояния, че не си струва да ги мислим

Или може би Учителя винаги до нас, но ние започваме да го забелязваме, когато очите ни се отварят за него. В моя случай, когато се почувствах готова, започнах да търся учителя И го намерих, прозрях го, че е бил около мен от години, а не съм го усещала. И си намерих и друг учител - ей така от раз го разпознах в интернет! При мен са учители - множоественно число. Уча се от хората в този форум - тях също наричам мои учители.

Според мен разлика има. Чумосването цели да обиди, клетвата препраща негативна енергия, цели поражения на прокълнатия. Негативните послания нанасят поражения само ако бъдат приети. Един начин на неутрализиране е да кажеш "Кой каквото зло иска да ми причини, да му се връща на него" - ефекта на бумеранга. А според вас еднакво поражение ли носи изречената или само помислена клетва?

Дано го убедите да направи консултация с невролог /психиатър/. Лекарят ще ви даде най-правилните съвети с оглед състоянието. За съжаление перспективата е твърде песимистича. Състоянието ще се задълочава. Подобни личностни промени са истинско изпитание за близките.

Елементарен икономически закон е! Че за какво друго да се водят войни, ако не за пари и ресурси?! От как съществува човечеството все е така - война за господство, за доминиране, за имане. А то се постига чрез войни, чрез физическо насилие най-вече. Определени хора искат да имат сега и веднага, ако може всичко - без мисъл за бъдеще и бъдещи поколения. Тъжно, но факт. Тук, в този форум ценностата ориентация на хората е друга. Вярвам, че колкото и малки да изглеждат на фона на глобалното усилията им за един по-добър свят те ще дават плодове сега и за в бъдеще.

Поздравления за статията, Божидар Зим! За мен си остава необяснимо, следователно и неприето твърдението, че някой умишлино цели да причини масови злини на хората. Той хем е сред нас, хем е скрит от нас. Сякъш този мистериозен "някой" живее едновременно тук и на някакво друго,безопасно място, на друга планета ...

Значи това е начинът, стига да се действа целеустремено по него. Много е вероятно да съм непукист в това отношение. Поне за брат ми не ми пука толкова - той има цялото време на света да си научи урока, и само от него зависи дали ще е по трудния начин или ще се възползва от предоставеното. Стига разбира се да проявява уважение и зачитане към другите. Извинявай, ама според мен ти пука, загрижен си, дори се чувстваш отговорен за това, което брат ти прави. Поздравявам те за което! Можеше да обвиняваш родителите си, да искаш от тях за себе си, но не го правиш, просто търсиш добър изход за всички. Е, може би трябва да се дистанцираш и да мислиш за себе си. Това не е егоизъм. Просто си даваш по-добър щанс за самосъхранение и развитие.