kashmir

И с един партньор е същото като идея - трябва си контрацепция.
Та се сещам за Фройд и лекцията му "Грешките на езика" - или кой за каквото си мисли това изрича/чете.

Имам същата диагноза "хроничен бронхит".В момента се чувствам много, много добре. Това "добре" се доказва  и от рентгеновите снимки - едната от март 2012, другата от септември. Разликата в обективното състояние е впечатляваща. При това почти не прибягвам до медикамента, който вземах почти три години ежедневно. Помогна темата "Емоционално състояние и болести" от този форум. Осъзнах причината за появата на този бронхит, какво го влошава и какво оздравява като връзка с моето поведение и мислене. Доста неща промених и резултата се получи.

Като начало опитай да си спомниш кога и по какъв повод се прояви бронхита при теб, какво беше емоционалното и  душевното ти състояние към него момент.

Има значение зрелоста на човешките индивиди, житейския етап в който се намират, потребностите на този етап...вероятно и други обстоятелства.
Ако си твърде млад е напълно възможно да срещнеш, да разпознаеш, теб да те разпознаят, но да отхвърлиш по нелепа причина - напр. разстоянията помежду ви са големи, разлика в материалните светове и пр. Поживелия човек не би следвало да се огъне така лесно, а ще настоява, ще опитва да преодолее преодолимото. По-важно е дали можеш да живееш с отрицателните черти /условно казано отрицателни/ на даден човек. Под съвместно живеене разбирам не само физическо такова, а най-вече духовно. И да има търпение, да се вникне в другия, в потребностие му, в разбиранията му. То е като да дадеш шанс на себе си.
При мен се случи необичайно - един твърде затворен, критично неприемащ човек ми даде усещането от свободата да бъда себе си и да ми е невероятно спокойно когато съм край него. Което съвсем не значи че всички аспекти на човешкото общуване се получават помежду ни, пък едва ли е нужно да е така.
Убедена съм, преди десеттина години щях панически да бягам от него без да се замисля дори да поостана и да опитам да го разбирам.

Музиката, която ме вдъхновява, зарежда, пренася в световетe от мислите ми...

В моя случай, когато се почувствах готова, започнах да търся учителя И го намерих, прозрях го, че е бил около мен от години, а не съм го усещала. И си намерих и друг учител - ей така от раз го разпознах в интернет!
При мен са учители - множоественно число. Уча се от хората в този форум - тях също наричам мои учители.

Да, за съжаление децата, които са жестоки в ранно детсктво имат психологически проблеми в по-късна възраст. Мой родственик учудваше с проявите си да къса главите на малките пиленца като невръстно дете. Сега е над 50 години и е в непрестанно сменящи се депресивно- агресивни състояния.

Съгласна съм и с мнението на Станимир, наблюдавайки децата на възраст година и шест месеца - три и половина години на работата ми. За тях проявите на жестокост са игра. Тук е мястото на възпитателя да посочи другата гледна точка - тази на жертвата. Нещо, което много често не се прави, а децата се нахокват и навикват безрезултатно. Моя проблем като ръководител е, че не мога да накарам възрастните да обясняват по подходящ начин защо дадено поведение е неприемливо

Да, за съжаление децата, които са жестоки в ранно детсктво имат психологически проблеми в по-късна възраст. Мой родственик учудваше с проявите си да къса главите на малките пиленца като невръстно дете. Сега е над 50 години и е в непрестанно сменящи се депресивно- агресивни състояния.

Съгласна съм и с мнението на Станимир, наблюдавайки децата на възраст година и шест месеца - три и половина години на работата ми. За тях проявите на жестокост са игра. Тук е мястото на възпитателя да посочи другата гледна точка - тази на жертвата. Нещо, което много често не се прави, а децата се нахокват и навикват безрезултатно. Моя проблем като ръководител е, че не мога да накарам възрастните да обясняват по подходящ начин защо дадено поведение е неприемливо

Има жестоки деца,които стават след това жестоки възрастни,освен ,ако нещо не се намеси отвън и не промени мирогледа им.
Но по принцип е абсолютен мит,че всички деца са добри,по рождение.
Дори и в най- детска възраст,човек ярко проявява нравите си и дори съдбовното си предназначение,като склонност и таланти за определена професия и т.н.
Винаги е имало хулиганчета и добри деца.Такива,които са побойници и малтретират други деца и животни и други беззащитни деца-жертви.Турската поговорка "В този живот си или кон или трева" се проявява дори и в най- ранните години на детето.
Човекът в крайна сметка проявява крайни форми на жестокост във всяка една възраст.
Точно във възрастта от 3-5 години,според мен детето заявява себе си като личност по един много откровен, директен начин.
Изтърсва някакви истини и мнения директно,без да осъзнава дали някой ще го заболи от това.
Имам една приятелка,чието дете е от тези деца,които се интересуват единствено и само от себе си и дори им доставя удоволствие да тормозят възрастните хора около себе си до краен предел,защото те им се оставят да направят това ,само защото той е дете. А всъщност е един вече изграден манипулатор и дори има нещо садистично в отношението му именно към майка му,което лично мен ме притеснява,аз просто обичам тази своя приятелка и виждам какво прави с нея синът й.Но темата е разбира се много деликатна.
Децата, убийци на животни определено имат психически проблем по- късно,на една по- различна възраст.
Но изобщо детското насилие е проблем, с който трябва да се справят майките на почти всички момчета. Това не мисля,че е типично само за България,а изобщо за света.

Присъединявам се към горните мнения като бих добавила "И да се възприемат като равнопоставени" - т.е. ако някой е избрал ник зад който да седи, то нека зачитаме този му избор

Да ти е честит новия дом! Нека в него винаги да има топлина и уют за теб и близките ти!
Този жест - да поканиш съфорумците в дома си дълбоко ме докосна . Благодаря ти от сърце за щедростта.

Да ти е честит новия дом! Нека в него винаги да има топлина и уют за теб и близките ти!
Този жест - да поканиш съфорумците в дома си дълбоко ме докосна . Благодаря ти от сърце за щедростта.

Да ти е честит новия дом! Нека в него винаги да има топлина и уют за теб и близките ти!
Този жест - да поканиш съфорумците в дома си дълбоко ме докосна . Благодаря ти от сърце за щедростта.

Надявам се, ако изпадна в тежка невъзможност да вземам сама решения и същевременно съм безнадежно болна и страдам , моите деца да вземат разумното решение да се свърши с физическия ми живот. Дългите дни и месеци, че понякога и години на отчаянияна безнадежност при тежко болните и техните близки съсипва, блокира, срива. По друг начин е устроена природата - този, който трябва оцелява и живее, този, който трябвада си отиде от живота си отива. Ако медицината разполага с методи и средства да промени в положителна посока физическото състояние - да, но ако е години на подържане на физическо съществуване е твърде грубо погазване на природните закони?
Относно вземане на органите за трансплантация - вероятно ще е възможно само при хора, които са претърпели катастрофи или нещо подобно. При дълго и продължително боледуващите органите и тъканите ще са увредени.

Умереност! - това е моето отношение. Ако имам повече - позволявам си повече неща, ако са малко - харча ги разумно и с практичност. Когато спрях да купувам ненужни ми неща се отвори един ресурс, който обикновенно поделям с децата и приятелките за малки удоволствия. Един мъдър човек - професора ми по клинична психология казваше, че прекомерната пестеливост на пари води успешно към оскотяване.

"Съобразно разпоредбите на Кодекса на труда, Закона за държавния служител и на Решение 12/2010 на КС:
- правото на отпуск, придобито и нереализирано до 31.12.2009 г. не се погасява по давност.
- платеният годишен отпуск, полагащ се за 2010 г., но неизползван в рамките на същата година, се погасява на 31.12.2012 г.
- платеният годишен отпуск, придобит след 01.01.2011 г.,се погасява с двугодишна давност, която започва да тече от началото на годината, следваща тази, за която се полага. Pravoto.com "


Ето това намерих и ми върши работа, дано е полезно и за съфорумците

Интересува ме :
неизползаните отпуски / в р-р на 10 дни/ от 2010г. до кога следва да се ползват?
какво правя ако този, който има такъв отпуск не пожелае сам да го ползва?
до кога следва да се ползват отпуски за минали години преди 2010?
има ли давност за тях след което правото се губи?
в какви нормативни актове е посочено това освен в КТ?
Благодаря за готовноста да ми помогнеш, Жур

Да, голяма грижа и отговорност за родителите е дете с аутизъм.
Нещо в периферията на темата: относно разследването защо в детска градина отказват да запишат дете с аутизъм. В една група има над 30 деца и всички те, дори без проблеми имат определени потребнсти, ограничен социален опит, ограничени социални умения. Просто това са малки деца! Как да се справи учителкта - една единствена! с толкова много деца? И какво да прави тя по отношение на детето с аутизъм - да го обгрижва и внимава за него или за останалите т.н. деца без социални дефицити по отношение на него?
Когато съдим добре би било да има нагласа и за другата гледна точка, не само за емоционално по-силната.
На моята работа / в детска ясла/ има дете със синдром на Даун. Трудно е с такова дете - то изисква много внимание, един служител почти постоянно е край него. Родителите оценят грижите, положителните промени в детето им от как посещава яслата, непрестанно благодарят. Вероятно и те са в своя си дискомфорт за детето. И все пак е много, много, трудно с такова дете в групата.

За всеки физически дефект има причина. Дори още вътреутробно, дори за вродените аномалии. Не е задължително причината да е в мисленето на самото "засегнато" лице. Много по-мощно е мисленето на майката / а също и на родово ниво/ по отношение на още нероденото дете и от там последствията.

Работя в периферията на здравеопазването и имам впечатления от българските болници от около 32 години. Всъщност "болница" по-скоро е сградата, материалната част. Никой не може да отрече, че тя е на относително добро ниво. За сравнение когато раждах големия си син бяхме 14 родилки в една стая! Имаше общи баня /която не работеше месец август/ и общи тоалетни. Пълен кошмар! Сега условията са делеч по-добри, несравними с тогава. Несравними са и специалистити. Сега определено са по-отзивчиви, подхождат по-професионално.Преди онези, социалстическите труженици просто те оставяха безгласен предмет в ситуацията на раждането. Сега родилката е личност, вече се приема за личност със свое мнение.
Няма спор - има още много да се желае и много да се постига. Дори там, на запад, има големи групи хора които са недоволни от техните системи на здравеопазване. И вероятно винаги ще е така особенно що касае качество на услугите. Елемент на това качество са характеровите особенности на извършителите на услугите. Тук вече става сложнооо ... Специалистите по здравни грижи са претоварени с работи твърде ниско платени. Често прехвърлят недоволство върху пациентите. Лекарите обикновенно работят много часове над тези 8 от законно установеното работно време и това ги претоварва като влошава и качеството на работата им. Да не говорим, че много от тях когато вземат специалност престават да надграждат квалификация и знания. За това обществото мълчи. Макар фактите отдавна да са всеизвестни. Макар малцина да имат възможност да заплащат лично за лечение в болнично заведение. Говори се за магистрали /няма лошо да се строят и те/, говори се за пенсии / не казвам, че там всичко цъфти и върже/, говори се за училища /което също е важно/, но за здраве... Някак всеки се спасява сам доколкото и както може. Приоритетите на обществото станаха приоритетите на тезе, които са по-силни и имат власт. Отказахме се да се борим, ако изобщо някога сме имали волята като народ да го правим. Не знам дали сме във времето на излзане от икономическата криза, но определено сме навлезли във времето на безволието и апатията.

Работя в периферията на здравеопазването и имам впечатления от българските болници от около 32 години. Всъщност "болница" по-скоро е сградата, материалната част. Никой не може да отрече, че тя е на относително добро ниво. За сравнение когато раждах големия си син бяхме 14 родилки в една стая! Имаше общи баня /която не работеше месец август/ и общи тоалетни. Пълен кошмар! Сега условията са делеч по-добри, несравними с тогава. Несравними са и специалистити. Сега определено са по-отзивчиви, подхождат по-професионално.Преди онези, социалстическите труженици просто те оставяха безгласен предмет в ситуацията на раждането. Сега родилката е личност, вече се приема за личност със свое мнение.
Няма спор - има още много да се желае и много да се постига. Дори там, на запад, има големи групи хора които са недоволни от техните системи на здравеопазване. И вероятно винаги ще е така особенно що касае качество на услугите. Елемент на това качество са характеровите особенности на извършителите на услугите. Тук вече става сложнооо ... Специалистите по здравни грижи са претоварени с работи твърде ниско платени. Често прехвърлят недоволство върху пациентите. Лекарите обикновенно работят много часове над тези 8 от законно установеното работно време и това ги претоварва като влошава и качеството на работата им. Да не говорим, че много от тях когато вземат специалност престават да надграждат квалификация и знания. За това обществото мълчи. Макар фактите отдавна да са всеизвестни. Макар малцина да имат възможност да заплащат лично за лечение в болнично заведение. Говори се за магистрали /няма лошо да се строят и те/, говори се за пенсии / не казвам, че там всичко цъфти и върже/, говори се за училища /което също е важно/, но за здраве... Някак всеки се спасява сам доколкото и както може. Приоритетите на обществото станаха приоритетите на тезе, които са по-силни и имат власт. Отказахме се да се борим, ако изобщо някога сме имали волята като народ да го правим. Не знам дали сме във времето на излзане от икономическата криза, но определено сме навлезли във времето на безволието и апатията.

Работя в периферията на здравеопазването и имам впечатления от българските болници от около 32 години. Всъщност "болница" по-скоро е сградата, материалната част. Никой не може да отрече, че тя е на относително добро ниво. За сравнение когато раждах големия си син бяхме 14 родилки в една стая! Имаше общи баня /която не работеше месец август/ и общи тоалетни. Пълен кошмар! Сега условията са делеч по-добри, несравними с тогава. Несравними са и специалистити. Сега определено са по-отзивчиви, подхождат по-професионално.Преди онези, социалстическите труженици просто те оставяха безгласен предмет в ситуацията на раждането. Сега родилката е личност, вече се приема за личност със свое мнение.
Няма спор - има още много да се желае и много да се постига. Дори там, на запад, има големи групи хора които са недоволни от техните системи на здравеопазване. И вероятно винаги ще е така особенно що касае качество на услугите. Елемент на това качество са характеровите особенности на извършителите на услугите. Тук вече става сложнооо ... Специалистите по здравни грижи са претоварени с работи твърде ниско платени. Често прехвърлят недоволство върху пациентите. Лекарите обикновенно работят много часове над тези 8 от законно установеното работно време и това ги претоварва като влошава и качеството на работата им. Да не говорим, че много от тях когато вземат специалност престават да надграждат квалификация и знания. За това обществото мълчи. Макар фактите отдавна да са всеизвестни. Макар малцина да имат възможност да заплащат лично за лечение в болнично заведение. Говори се за магистрали /няма лошо да се строят и те/, говори се за пенсии / не казвам, че там всичко цъфти и върже/, говори се за училища /което също е важно/, но за здраве... Някак всеки се спасява сам доколкото и както може. Приоритетите на обществото станаха приоритетите на тезе, които са по-силни и имат власт. Отказахме се да се борим, ако изобщо някога сме имали волята като народ да го правим. Не знам дали сме във времето на излзане от икономическата криза, но определено сме навлезли във времето на безволието и апатията.

Работя в периферията на здравеопазването и имам впечатления от българските болници от около 32 години. Всъщност "болница" по-скоро е сградата, материалната част. Никой не може да отрече, че тя е на относително добро ниво. За сравнение когато раждах големия си син бяхме 14 родилки в една стая! Имаше общи баня /която не работеше месец август/ и общи тоалетни. Пълен кошмар! Сега условията са делеч по-добри, несравними с тогава. Несравними са и специалистити. Сега определено са по-отзивчиви, подхождат по-професионално.Преди онези, социалстическите труженици просто те оставяха безгласен предмет в ситуацията на раждането. Сега родилката е личност, вече се приема за личност със свое мнение.
Няма спор - има още много да се желае и много да се постига. Дори там, на запад, има големи групи хора които са недоволни от техните системи на здравеопазване. И вероятно винаги ще е така особенно що касае качество на услугите. Елемент на това качество са характеровите особенности на извършителите на услугите. Тук вече става сложнооо ... Специалистите по здравни грижи са претоварени с работи твърде ниско платени. Често прехвърлят недоволство върху пациентите. Лекарите обикновенно работят много часове над тези 8 от законно установеното работно време и това ги претоварва като влошава и качеството на работата им. Да не говорим, че много от тях когато вземат специалност престават да надграждат квалификация и знания. За това обществото мълчи. Макар фактите отдавна да са всеизвестни. Макар малцина да имат възможност да заплащат лично за лечение в болнично заведение. Говори се за магистрали /няма лошо да се строят и те/, говори се за пенсии / не казвам, че там всичко цъфти и върже/, говори се за училища /което също е важно/, но за здраве... Някак всеки се спасява сам доколкото и както може. Приоритетите на обществото станаха приоритетите на тезе, които са по-силни и имат власт. Отказахме се да се борим, ако изобщо някога сме имали волята като народ да го правим. Не знам дали сме във времето на излзане от икономическата криза, но определено сме навлезли във времето на безволието и апатията.

Мишле, можеш да поискаш помощ от вашите родители. Вашите деца са техни внуци и предполагам биха помагали от време на време ако не им е възможно постоянно. Така ще имаш малко време и за себе си. Време в което да "зареждаш изхабените емоционални батерии". Ако не става с родителите може би ще ти помогнат възрастни съседки. Можеш да получиш и ценни житейски уроци от тях.
Важно е да си една спокойна и уравновесена майка. Децата усещат на интуитивно ниво когато майката е тревожна, а те се нуждаят от силна и уверена майка за да израстват и те силни и уверени личности.