dimaka, преди време бях също толкова объркана като теб, и слушах много че трябва да спортувам,че трябва да се захвана с нещо което ми харесва, и дрън дрън. Че то докато бягах ми ставаше лошо. За психотерапия нямах финансова възможност. Посетих психиатър, беше ми назначен Ципралекс, доверих се на лекаря, пих го 2 месеца през които кой знае какво подобрение нямах, но продължих. След втория месец усетих как започва да ми е приятно на вън, сред хората, сред приятели, започнах да спа. Всичко мина. Записах се на народни танци, обожавам ги. Просто живеех. Пих антидепресанта една година. Забременях, родих и все още съм добре. Гледам си детенцето. Но мъжа ми знаеше всяка моя тревога тогава и сякаш минавах паниките по леко. Дори при психиатъра беше с мен. Довери се на някого и следвай лечението. Няма да съжаляваш.