Jump to content
Порталът към съзнателен живот

nadinka

Участници
  • Общо Съдържание

    2
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

  1. dimaka, преди време бях също толкова объркана като теб, и слушах много че трябва да спортувам,че трябва да се захвана с нещо което ми харесва, и дрън дрън. Че то докато бягах ми ставаше лошо. За психотерапия нямах финансова възможност. Посетих психиатър, беше ми назначен Ципралекс, доверих се на лекаря, пих го 2 месеца през които кой знае какво подобрение нямах, но продължих. След втория месец усетих как започва да ми е приятно на вън, сред хората, сред приятели, започнах да спа. Всичко мина. Записах се на народни танци, обожавам ги. Просто живеех. Пих антидепресанта една година. Забременях, родих и все още съм добре. Гледам си детенцето. Но мъжа ми знаеше всяка моя тревога тогава и сякаш минавах паниките по леко. Дори при психиатъра беше с мен. Довери се на някого и следвай лечението. Няма да съжаляваш.
  2. искам да кажа моето ДА за антидепресантите, на тези които не са стигали до тях и са мнение че не помагат, да се радват че не им се е налагало да ги пият. И аз не исках да стигам до тях, но накрая се стигна до страхова невроза, приемах Ципралекс, ефектът дойде на втория месец, това бяха най хубавите моменти в живота в които съм се чувствала щастлива, спокойна, силна, безстрашна, енергична. След едногодишно лечение и спирането на антидепресанта продължих да се чувствам добре, забременях, сега си гледам детето и още продължавам да съм добре.
×