Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Галатея

Участници
  • Общо Съдържание

    62
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

  • Days Won

    1

Репутация Активност

  1. Like
    Галатея reacted to Слънчева for блог пост, стихове   
    Сезоните един след друг се нижат,
    сезони на човешкия живот.
    Объркани съдби, лица загрижени
    подвеждащата власт на времето не дава плод.

    Въртят се пак, един след друг-объркани;
    уж кръговрат, а сменят се без ред.
    Човешките съдби са сиви и изтъркани-
    годините вървят безмилостно напред.

    Минава бързо времето на щастие
    и лятото освобождаващо за миг отлита,
    в хладна есен и мъдростта нещастна е,
    но топли цветове оставя в очите.
    ********************************************************************
    СЛЪНЦЕ

    Като дете дочувах тук и там, че Бог е Светлина.
    И мислех си, щом тъй е
    значи на Слънцето живее и затова
    най-светъл лъч изпраща
    детските главички да погали.....

    А възрастният свят това не схваща,
    на силна светлина се мръщи-очите много пари...
    *********************************************************************
    Когато сивотата се изкъпе в цветове
    и мрачното ни ежедневие отплува,
    ще слязат Ангели от други светове,
    от свят възвишен, който съществува.

    И музиката нежна, звучаща в нашите души
    с музиката на Земята ще се слее.
    А който се опита да я заглуши
    ще се пречупи, няма да успее.
    ***********************************************************************
    ХОРО
    На поляната под изгрева, върху росата
    се чува музика на тъпани, вълшебна.
    Сякаш звуци от сърцето на Земята
    за събуждане на красота потребна.

    През вековете ритмите преминали
    послания на прадедите носят;
    зли мисли и магии са надалеч отминали
    в очите на танцуващи девойки светят слънчеви откоси.

    Хоро на самодиви, божествен ритуал.
    С движения отсечени, ту плавни.
    Душевността на цял народ е в себе си събрал
    с музика ту радостна и бърза, ту тежка, бавна....
    ***************************************************************************
    Седнала върху криле на любовта,
    отпусни се нека да те носи...
    Накъдето пожелае тя;
    не мисли, че може да си боса.

    Затвори очи и и се отдай,
    тя знае накъде те води.
    Отпусни се, даже не мечтай,
    просто остани свободна!

    Ако имаш сили да познаеш обичта-
    понеси се върху нейните крила.
    Потъни в безбрежието, волността
    знай, че граници и време не познава тя....
  2. Like
    Галатея got a reaction from Светлина и Хармония for блог пост, Мечтание   
    Мечтаниеавтор: Galatea

    Когато ти е тъжно във дъжда,
    спомни си как изгрява слънце в утринта.
    Макар, че никой няма да го оцени,
    то всички иска да развесели.

    Сияе цялото във свойта светлина
    и носи мир, хармония и красота.
    Дарява всичките души,
    със най-мечтани светли дни.

    Донася ни неземна светлина
    и плуваш в неговата топлина.
    Щом с него се съединиш,
    ти мъката ще разтопиш.
  3. Like
    Галатея got a reaction from neoscanner for блог пост, Изход   
    Когато ти направят най-голямата злина,
    ти си кажи във своята душа:
    " Благодаря ти Боже за това! "
    Непоносима е скръбта,
    но утре тя ще се смали,
    и всеки ден ще се топи,
    накрая ще се изпари.
    Ще си остане само спомен за това,
    че ти си плакал тихо у дома.
    След най-голямата беда,
    пристига ненадейно радостта.
    Промяната във теб сега,
    ще те опази от врага.
    Ще знаеш неговите хитрини
    и ще се пазиш от злини.
    И даже да те спъне във света,
    ти знаеш,че е временно това,
    след всичките безброй беди
    ще се издигнеш до големи висоти.
    Ще заживееш в Божията светлина
    и ще направиш път във вечността,
    и въпреки, че има тъмнина
    ти ще вървиш към райската земя.
    И твоят най-добър, единствен на света,
    любящ и искрен твой Баща,
    ще те закриля винаги в беда,
    ще те осипва с най-невиждани блага.
    Забравяш всичко на мига,
    щом в теб изгрее Любовта,
    обливаш се със топлина,
    шептиш ти най-великите слова.
    Изпълваш се със сила във Духа
    със вяра светла във ума
    намираш ти спасителния ход
    и тръгваш устремено в новия живот.
    Галатея
  4. Like
    Галатея got a reaction from neoscanner for блог пост, Молба   
    Живея аз във злоба и тъга
    и зная, че това е моята вина,
    защото правила съм аз това,
    когато съм била във тъмнина,
    във миналото в слепота.
    Сега ще преживея всичките беди,
    докато кармата се изплати.
    Страдания раздират моята душа,
    но нека аз за всичко да благодаря.
    Пренасям се във свят изпълнен с добрини,
    оглеждам се за някакви възвишени души
    и нека те ръка да ми дадат
    със своята любов да ме окуражат.
    За Божията Милост аз трептя,
    очаквам да ми се прости греха,
    да свърша мисията, за която съм дошла,
    да светя там, където има тъмнина.
  5. Like
    Галатея got a reaction from Светлина и Хармония for блог пост, Мечтание   
    Мечтаниеавтор: Galatea

    Когато ти е тъжно във дъжда,
    спомни си как изгрява слънце в утринта.
    Макар, че никой няма да го оцени,
    то всички иска да развесели.

    Сияе цялото във свойта светлина
    и носи мир, хармония и красота.
    Дарява всичките души,
    със най-мечтани светли дни.

    Донася ни неземна светлина
    и плуваш в неговата топлина.
    Щом с него се съединиш,
    ти мъката ще разтопиш.
  6. Like
    Галатея reacted to Станимир for блог пост, Надежда   
    Ръка, протегната
    към утрото усмихнато.
    Искрица, неудавена
    във времето.
    Дочут глас в самотата
    от стонове и викове.
    И глътка въздух
    потушаваща съмнението.

    За миг поспри и погледни
    простора от лъчи,
    над руслото водовъртежно
    криволичещо.
    Ръка подай
    и смело полети
    с вятъра
    в пътуване магическо.

    Повярвай
    и с пръсти докосни
    ликът на слънцето в небето –
    сред звездите.
    Към царството космическо
    се устреми
    в което неизменно
    сбъдват се мечтите.
  7. Like
    Галатея reacted to Станимир for блог пост, С Теб единствено ще устоя!   
    Дари ми сила да съм неотклонно с Теб –
    да пазя Твоя образ в мислите си всеки път,
    когато от илюзии коварни аз съм обграден;
    когато мрак прегражда пътя ми напред
    и бури яростни бушуват срещу мен;
    когато сякаш свършил е светът.

    С Теб единствено ще устоя!

    Учителю, с Теб ще победя! –
    нали Духът е вечен победител,
    а Твоята сила е в Духа –
    неугасим и огнен предводител?!

    С Теб единствено ще устоя!

    Опора, щит, посока, светлина,
    съветник и приятел всеотдаен...
    Нима заслужил съм това,
    с което ти даряваш ме – не зная.
    Какво без Теб, Учителю ще е света,
    защото твоят Свят е Свят безкраен?!

    С Теб единствено ще устоя!
  8. Like
    Галатея reacted to Станимир for блог пост, Свобода   
    Как искам да съм птица в небесата –
    без пътища да следвам своята посока
    и да усещам вятъра в крилата –
    свободен да се рея нависоко.

    Как искам насред въздуха край мене
    да се пробудят хиляди цветя засмени
    и да се сипят над света
    в дъжд ароматна топлина.

    Как искам във човешките сърца
    да посея светли семенца
    и с утринните слънчеви лъчи
    да разцъфнат техните души.

    Как искам заедно да полетим –
    като безчет звезди да заблестим
    в ширта безкрайна над Земята,
    искрящи в Царството на Светлината.
  9. Like
    Галатея reacted to Станимир for блог пост, Да   
    Като стрела свистяща в бъдещето устремена,
    в летеж изпълнен с красота,
    зовяща, непреклонна, всепобедна –
    най-мощното оръжие е ,да'!

    Като елмаз блестящ с на знанието красотата
    и пътя осветляващ във нощта –
    надеждата неугасима във душата,
    на вярата щита е ,да'!

    Като грижовната прегръдка на Земята
    над семенцето бдяща с топлина –
    разперени на птицата крилата
    и бронята сърдечна – пак е ,да'!

    И като ручея извиращ от недрата
    във порив за живот на свобода –
    и Слънцето възхождащо във небесата,
    и на вечността короната е ,да'!
  10. Like
    Галатея reacted to Станимир for блог пост, Стъпки във снега   
    Стъпки във снега по пътя към олтара,
    всред белоснежна тишина.
    Изгарящи следи сърцето ми оставя,
    но ще достигна въпреки това
    и там смирено ще положа
    букет от огнени цветя.

    Стъпки във снега бележат пътя ми
    към Тебе –
    поникнали сълзи в поле от чистота.
    Дали цветята ми достойни са –
    не зная,
    но те са част от моята душа.

    Прости стремежа ми да Те докосна
    във тишината на нощта,
    но ако цветята ми приемеш само,
    за мене ще настъпи утринта
    и ще излекува слънцето следите
    останали от стъпките в снега.
  11. Like
    Галатея reacted to Станимир for блог пост, ...   
    Когато погледа Ти не желая
    и търся да се скрия като мъничко дете,
    дори когато тъй отдалечавам се, аз зная,
    към мен протегнати са Твоите ръце.

    И търпеливо чакат бурята в мен да утихне,
    мъглата от илюзии да се стопи,
    В сърцето ми Ликът Ти пак да засияе
    и Твоята усмивка да ме озари.

    Единствена опора нерушима,
    е мисълта за Твоята Любов –
    безбрежна, вдъхновяваща и... недостижима,
    завинаги пленила ме със своя зов.

    Далечна, и все пак колко близка,
    даряваща надежда и крила,
    и колко лека, извисяваща е Любовта ти,
    всеосвещаваща със своята светлина!
  12. Like
    Галатея reacted to Светлина и Хармония for блог пост, Слънчеви лъчи   
    Приказка красива. Чуден танц. От песен, в песен.
    След скръбта ужасна, Слънцето изгрява.
    Милий слънчев лъч те гали.
    Пак ли си пострадал, малък дечко.
    Не бой се, има светове и светове безбройни.
    Мир, Любов и Радост там живее.
    Песен, звук, хармония се лее.
    След омразен студ - идва пролет.
    Нов живот, Завет на Бога.
    Мислиш ли, че не те е чул.
    Нима затворил си е Той ушите си за тебе.
    Та Той е в теб и ти си в Него.
    Голям и Малък, Начало и Край е Той за всичко.
    А, ти си по средата.
    Сега си в скръб, а после в радост.
    Какво от туй, Слънцето ще ти се смее.
    Вятърът ще те погали.
    А сълзите ти ще се превърнат на цветя ухайни.
    Не си ли заслужава? - Да слезеш на Земята, тъй многострадална.
    Да бъдеш Пролет, чуден слънчев лъч, думи светли, благи.
    Да покажеш Нов Живот, мечтан от векове,
    копнеж на хиляди животи.
    Превърни се ти във саможертвен огън.
    Стопли измръзнали сърца, на гонени от страшни и умразни бури.
    Има ни, знаеш ти това - Слънчеви лъчи на песни чудни.
    Кога си в мъка, в болка - призови ни.


    14:11ч 01март2011г.
  13. Like
    Галатея reacted to Светлина и Хармония for блог пост, Възкресяваща Пролет   
    Вятърът брули пролетни клони,
    Мушици летят, слънчево гонят се.
    Песен тиха, протяжна,
    Глас на хиляди години, стон от светове.
    Майко моя, земя природа
    Името ти тайно зная аз,
    И сега те поздравявам.
    Облечена идеш, в зелено и бяло
    Розово засмяна, чиста.
    На мъртви живот даваш
    А живите благославяш.
    Радост моя, живот лечебен
    Вечен мир, светлина неземна
    След смърта на студа, идеш ти и възкресяваш,
    душата ми посечена от мисли човешки,
    Благодаря ти, че понесе ме на твоите крила, мечта.
    Колко пъти все при теб се приютявам.
    Оскърбен, гонен,
    А ти сълзите ми бършеш с бриз уханен.
    И ме милваш с лъчите си кристално чисти, бистри.
    Милост моя, живот безкраен.
    Благословена Пролет, чудна ти си.
  14. Like
    Галатея reacted to Светлина и Хармония for блог пост, Слънчев ритъм   
    Слънце мое .... светло.....топло
    В този леден ужас, колко хубаво ме грееш.
    На лъчите ти заставам и благодаря, че днес за мене ти изгря.
    Навред блуждаещи ветрове, разнасят смутени духове,
    шептят нечути думи, търсят мир, радост, храна.
    И сърцето ми смутено тупти: Как да ви помогна, как да обесня на мойте братя
    че сме отговорни за всичко, което става по света?
    Слънце мое, мълчаливо грееш ти.
    Лъчите ти гальовно, милват моето лице.
    О, сърце, о Космос, блажена топлина.
    Въздишам по тебе сега, опрял гърба си в огромно дърво. Живот струи. Вибрира, пее.
    Вятърът в клоните свисти....Странна непозната песен.
    И духът ми се съживява, убит и ограбен от града нечовешки ....
    Опрял гръб в дървото на живота, вперих поглед в лазурното синьо небе, а там облаци
    танцуват и вятърът ги съпровожда в парад неземен.
    О, Слънце мое, сега ме грееш ти, и разбирам, и разбирам, и разбирам, че лъчите ти
    раздават живот без пари, за Любов само, Любов нечовешка.
    Благодаря, че родих се на майката Земя.
    Колко пъти проклинах, но сега благодаря.
    Разбрах,....след скръбта идва радост.
    След мрака - светлина.
    Тъй редува се всичко по цялата Земя.
    После пак отново.
    Мрак - светлина.
    Нощ и ден, скръб и радост следват се в ритъм свещен.
    О, Живот бъди благословен!
    10 март 2011 г. 15:55ч.
  15. Like
    Галатея reacted to Светлина и Хармония for блог пост, Аумен   
    Майко моя, Любов Всемирна!
    Спасяваш ме всякога.
    В живота ме връщаш, от смъртта ме избавяш.
    През пропаста на пътя ми, мост по-тънък от конец поставяш.
    И смелост ми даваш, по него да премина, в земя жива, светеща градина.
    Аз който роден съм в дола на смъртната сянка, поглеждам към теб, и те призовавам.
    Аумен!....Едната адитна, биотна, амрихална.
    Свещенна, нечута, нежна, тиха.
    Майко моя,...Аумен!
    Благодаря ти, че ръката ти все над мене стои.
    И в грях, и в милост, все ти ме учиш.
    Истината ми показваш.
    Раните ми лекуваш в миг таен.
    Сърцето ми изстинало укрепяваш, и себе си влагаш, топлина да раздаваш.
    Аумен, Свещенна Саможертва.
    Бъди ми приятел, вдъхновение вечно.
    Кого как намериш, все благославяш.
    Милувки, целувки на болните даваш.
    А чистите души в светлина пресъздаваш.
    Извор мой, благодат неземна, Аумен.
    Дух Божий ти си! Веселие, радост!
    Милост Велика.
    Майко моя, Любов неземна...
    Аумен!
    14:36ч. 29.03.2011г.
  16. Like
    Галатея reacted to Светлина и Хармония for блог пост, Любящи души   
    Рояци блаженни души, Светлина чиста!
    Идват на Земята, благословение носят.
    В ритъм свещен, с танца на красотата.
    Любящи души, сърца-лица.
    Прекрасно засмени, грехове изкупуват, щастие носят.
    Приятели вечни, души чисти.
    Мир и радост, светлина, топлина.
    Ледени, сърца разтопяват.
    Потъмнели умове осветяват.
    Деца на светлината, идващи от Бога,
    благословение носят, свобода за Земята.
    Нова Епоха, Ново Време.
    Нов живот чрез себе си да изтъчеме.
    Пейте любящи, пейте красиво.
    Щедро раздавайте благост небесна.
    Призив свещен към сърца спящи.

    11:35ч. 31.03.2011г.
  17. Like
    Галатея got a reaction from Светлина и Хармония for блог пост, РАЗМИСЪЛ   
    В света живееш с лекота, но само до мига,
    когато някой паднал във калта, залее те със яростта.
    Не можеш да го обвиниш, а просто трябва да простиш.
    Къде да нося тази тъмнина, която ме обвива за сега.
    О, свети някаква звезда и казва ти :" При мен ела.
    Живеят тука братя по съдба.Ще излекуват твоята душа."
    Далеко е, не мога да летя, от тук ще взема малко светлина.
    И пак на хоризонта свети тя, приканва ме:
    " Обичай, въпреки скръбта! Не знаеш ли, че идва радостта."
    Усмихвам се и тихо си шептя: С любов ще победя врага.
    .......
    И мъката ще се стопи, и светлината ще ме огради.
    Ще търся нови светове, в които няма бесове.
    Със тях ще правя аз контакт, когато ме ударят в този свят.
    Ще се очистя от скръбта. О, колко трудно е това!
    И все пак има и борба, но ето връщам си мира.
    Ще помня вечно аз това,когато видиш паднала душа
    мини край нея без следа!
  18. Like
    Галатея got a reaction from neoscanner for блог пост, Молба   
    Живея аз във злоба и тъга
    и зная, че това е моята вина,
    защото правила съм аз това,
    когато съм била във тъмнина,
    във миналото в слепота.
    Сега ще преживея всичките беди,
    докато кармата се изплати.
    Страдания раздират моята душа,
    но нека аз за всичко да благодаря.
    Пренасям се във свят изпълнен с добрини,
    оглеждам се за някакви възвишени души
    и нека те ръка да ми дадат
    със своята любов да ме окуражат.
    За Божията Милост аз трептя,
    очаквам да ми се прости греха,
    да свърша мисията, за която съм дошла,
    да светя там, където има тъмнина.
  19. Like
    Галатея got a reaction from neoscanner for блог пост, Изход   
    Когато ти направят най-голямата злина,
    ти си кажи във своята душа:
    " Благодаря ти Боже за това! "
    Непоносима е скръбта,
    но утре тя ще се смали,
    и всеки ден ще се топи,
    накрая ще се изпари.
    Ще си остане само спомен за това,
    че ти си плакал тихо у дома.
    След най-голямата беда,
    пристига ненадейно радостта.
    Промяната във теб сега,
    ще те опази от врага.
    Ще знаеш неговите хитрини
    и ще се пазиш от злини.
    И даже да те спъне във света,
    ти знаеш,че е временно това,
    след всичките безброй беди
    ще се издигнеш до големи висоти.
    Ще заживееш в Божията светлина
    и ще направиш път във вечността,
    и въпреки, че има тъмнина
    ти ще вървиш към райската земя.
    И твоят най-добър, единствен на света,
    любящ и искрен твой Баща,
    ще те закриля винаги в беда,
    ще те осипва с най-невиждани блага.
    Забравяш всичко на мига,
    щом в теб изгрее Любовта,
    обливаш се със топлина,
    шептиш ти най-великите слова.
    Изпълваш се със сила във Духа
    със вяра светла във ума
    намираш ти спасителния ход
    и тръгваш устремено в новия живот.
    Галатея
  20. Like
    Галатея got a reaction from neoscanner for блог пост, Молба   
    Живея аз във злоба и тъга
    и зная, че това е моята вина,
    защото правила съм аз това,
    когато съм била във тъмнина,
    във миналото в слепота.
    Сега ще преживея всичките беди,
    докато кармата се изплати.
    Страдания раздират моята душа,
    но нека аз за всичко да благодаря.
    Пренасям се във свят изпълнен с добрини,
    оглеждам се за някакви възвишени души
    и нека те ръка да ми дадат
    със своята любов да ме окуражат.
    За Божията Милост аз трептя,
    очаквам да ми се прости греха,
    да свърша мисията, за която съм дошла,
    да светя там, където има тъмнина.
  21. Like
    Галатея got a reaction from neoscanner for блог пост, Изход   
    Когато ти направят най-голямата злина,
    ти си кажи във своята душа:
    " Благодаря ти Боже за това! "
    Непоносима е скръбта,
    но утре тя ще се смали,
    и всеки ден ще се топи,
    накрая ще се изпари.
    Ще си остане само спомен за това,
    че ти си плакал тихо у дома.
    След най-голямата беда,
    пристига ненадейно радостта.
    Промяната във теб сега,
    ще те опази от врага.
    Ще знаеш неговите хитрини
    и ще се пазиш от злини.
    И даже да те спъне във света,
    ти знаеш,че е временно това,
    след всичките безброй беди
    ще се издигнеш до големи висоти.
    Ще заживееш в Божията светлина
    и ще направиш път във вечността,
    и въпреки, че има тъмнина
    ти ще вървиш към райската земя.
    И твоят най-добър, единствен на света,
    любящ и искрен твой Баща,
    ще те закриля винаги в беда,
    ще те осипва с най-невиждани блага.
    Забравяш всичко на мига,
    щом в теб изгрее Любовта,
    обливаш се със топлина,
    шептиш ти най-великите слова.
    Изпълваш се със сила във Духа
    със вяра светла във ума
    намираш ти спасителния ход
    и тръгваш устремено в новия живот.
    Галатея
×