Галатея

МЕЧТА
Когато те залее самота,
не се поддавай на греха,
мисли за огнените същества,
които в Космоса пътуват без следа.
Забравил си ги ти сега,
но те пазят от беда.
Ще дойдат в твоята душа,
веднага щом повярваш на това.
Ще те залее радостта,
че има братство по далечните места
за да проблесне мисълта:
"Елате и на таз земя,
да има Царство на Мира!"
М. Игнатева

Светът ни пълни със злини,
да му отвърнем с добрини.

Не ще повярваш ти на моите слова,
защото Истината аз мълвя,
а тя е тежката храна
за всички завладени от света.
Не се отдръпвай настрана,
а просто провери това,
че само твоите дела
изграждат образа ти пред света.
Измислиците на лъжци,
ще смъкнат техните глави,
защото Господ сам следи
човешките ни съдбини.
А грешките Ти , Той прости,
когато му ги сподели.
Не се оставяй на смеха
да те откъсне от света.
Когато някой ти се смей
ти знай, че твоя грях е взел,
ще се стовари след това ,
на неговите рамена,
да види, че такъв товар
и той не би го издържал.
А ти бори се на света
да блеснат твоите добри дела,
да си полезен тук сега
за всички живи същества.
По-братски да си подадем ръка,
защото Космоса изисква го това:
обединени хора в мисли и дела
по Божиите правила,
да си живеят тук - на Майката Земя.

Една красива мелодия...

Може би тези хора около Сай Баба имат нужда от такъв гуру,нещо като Тома Неверни,за да се докоснат до Любовта...

Определено поста на Кирил ми хареса.Никой не може да извърши промяната вместо нас.Лозето иска и мотика, само с молитва не става!

24 защото ще се появят лъжехристи, и лъжепророци, които ще покажат големи знамения и чудеса, така щото да заблудят, ако е възможно, и избраните.Матей 24 глава
Дори човешкото его не претендира да е Господ. Такава претенция може да има само същество, чието его се е образувало в резултат от падението на това същество от някой от плановете на Божествения свят. Случайно то може да е придобило някакви способности преди да падне ,които да демонстрират силата на разума над материята. Тъй като такова его е създадено извън материалната вселена за всички хора от света то изглежда като превъзхождащо останалите, недостижимо за това то претендира ,че е върховен Бог на земята.
Това, което прави хората възприемчиви да следват такава една личност е желанието на собственото им его да намери гаранция по пътя за спасение и по този начин щом си последовател на гуру, ,който е божествена инкарнация твоето спасение трябва да е обезпечено защото гуруто ще свърши всичката работа заради теб и няма да се налага да се конфронтираш с егото си в стремежа към по-високо съзнание. Това се случва почти с всеки последовател на така наречения супер гуру.
Има много християни превърнали и Христос в супер гуру..

Покойната Слава Севрюкова изказва резервирано мнение относно способностите на Сай Баба.Човек може да развие прекрасни свъхсетивни възможности, но дали върви по божествения път, не съдя!

Решениеавтор: Galatea

Смалявам се във своята тъга,
погълнала от тежестта на времето
и дишам въздух в утринна зора,
посрещам Слънцето за утешение.

След дългата мъчителна борба,
възвръщам своята усмивка със вълнение.
Потарям тихо Вечните Слова,
които носят моето спасение.

Душевен ритъм в мене затрептя,
във музика излива разрешение
на моите заплетени дела,
които внасят в мен съмнение.

Така щастливо тръгнах по света,
да търся своето велико приключение,
да гоня светлите лъчи на утринта,
превърнали ноща във просветление.

Решениеавтор: Galatea

Смалявам се във своята тъга,
погълнала от тежестта на времето
и дишам въздух в утринна зора,
посрещам Слънцето за утешение.

След дългата мъчителна борба,
възвръщам своята усмивка със вълнение.
Потарям тихо Вечните Слова,
които носят моето спасение.

Душевен ритъм в мене затрептя,
във музика излива разрешение
на моите заплетени дела,
които внасят в мен съмнение.

Така щастливо тръгнах по света,
да търся своето велико приключение,
да гоня светлите лъчи на утринта,
превърнали ноща във просветление.

Решениеавтор: Galatea

Смалявам се във своята тъга,
погълнала от тежестта на времето
и дишам въздух в утринна зора,
посрещам Слънцето за утешение.

След дългата мъчителна борба,
възвръщам своята усмивка със вълнение.
Потарям тихо Вечните Слова,
които носят моето спасение.

Душевен ритъм в мене затрептя,
във музика излива разрешение
на моите заплетени дела,
които внасят в мен съмнение.

Така щастливо тръгнах по света,
да търся своето велико приключение,
да гоня светлите лъчи на утринта,
превърнали ноща във просветление.

Пътнико помни


Когато минаваш по китни поляни


разцъфнали с чудни, прекрасни цветя,


тъй нежни, ефирни и чисти създания


пази и закриляй


любувай се с поглед на таз красота


не късай, не мачкай


не пипай дори


а само с дихание


сподели своята радост


за таз красота


от Господа дадена


благослов на света






И както закриляме, пазим цветята


на нашата свидна любима Земя


с бащинска обич да бдим над Децата


Любимите, мили наши цветя!


...


И ако можеш да жертваш живота си всичко


за чистата своя Любов


Тогава готов си да любиш момичето


цветът на твоя Живот






И ако можеш да минеш с нея през бури


пустини, тъма и мъгли


ако прегръдката твоя крепи я , закриля


и пази през трудните дни






то аз се прекланям пред теб


коленича пред чистата твоя Любов


щастлива да видя в очите ти рицаря


на смелост и доблест на свята Любов!


Елиза

Кой е Учителят в Света


Учителят на Всички Учители!


Любовта!


Пред нея коленича!


Разтварям се, разтапям се и се изпарявам






....и.... политам към Слънцето!


А там жълта Светлина


ни облива и погледи радостни ни приветстват


Добре дошла Обичаща Душа


Добре дошла отново, завърнала се У Дома!


.............о покой


на вечна радост, на вечно приветствие, на вечна доброта,






на вечно приятелство






не с думи ви Благодаря, а със сърцето си

Възкресение

Попаднала в житейска драма,
жестока буря в мен настана,
не мога аз да се стърпя,
ужасни думи си мълвя.
На кръста ли съм закована,
каква е тази смъртна рана?
Не искам да се усмиря,
загубила съм си ума!
Във хауса съм завъртяна,
не мога да намеря храма,
не взема ли аз светлина,
загивам тихо във ноща.
Забързана и окована,
пристигам аз в гора голяма.
А там от всичките страни,
протягат ми ръце ели.
Те взеха моите сълзи,
превърнаха ги във смоли.
Отхвръкнах аз във висини,
оставих там нечистите души.
Отново мир във мен цари,
запявам тихо, огънят гори,
тогава блесна светлина-
светкавица на радостта.
Обзе ме с цялата душа,
щастливо се завърнах у дома.
А празник светъл там цари,
Христос възкръснал в мен стои,
дари и мен със Любовта,
да правя най-добри дела!

Божидар, прекрасна тема, поздравления.Егоизмът идва като начин да изявим подтиснатото си "аз".А това е урок научен от родителската среда.Тя ни учи как трябва да си изразяваме емоциите.Кое е позволено и кое не.Често родителите обичат послушните деца, тези които изпълняват, които не говорят да оспорват родителското мнение.Това е модел на мислене, съзнателно учен от децата, поощряван от църква, институции и т. н.Така се потискат някои емоции у детето, то няма модел как да ги изрази и се явява "егото".Заместител на правилното изразяване на емоцията.Просто формираме фалшив "аз", за да бъдем себе си.В по- късните години ние развиваме привързаности, зависимости в характерите си.Колко е мъчително да разбиеш тия стереотипи на мислене.Да стигнеш до душата си, да бъдеш себе си, да преодоляваш егото си.Неимоверен труд, наистина.

МЕЧТА
Когато те залее самота,
не се поддавай на греха,
мисли за огнените същества,
които в Космоса пътуват без следа.
Забравил си ги ти сега,
но те пазят от беда.
Ще дойдат в твоята душа,
веднага щом повярваш на това.
Ще те залее радостта,
че има братство по далечните места
за да проблесне мисълта:
"Елате и на таз земя,
да има Царство на Мира!"
М. Игнатева

Благодарност

О, Слънце!Грей сега!И през деня!
Не ни оставяй във студа.
Стопли сърцата ни за добрина,
която да ни стане истинска храна-
в безжизнената самота.
Залей със тази топлина
заспалите човешки същества
да видят,че си светлина,
даряваща живота ни сега.
Да видим твоята цена,
защото ти не искаш сметка за това.
Даряваш ни по братски всеки ден -
един живот незаплатен.
Не! Стой! Не си ходи!
Защото много ме боли!
Не зная как да ти се отплатя,
за твоята велика жертва към света.
Ще пея с тебе в хор сега
за всичките добри неща,
а ти ще стоплиш цялата земя,
за да възпеем Любовта.
Не! Няма да ни изгориш,
но много ще ни промениш,
защото знаеш ти това,
че трябва обич на света.
О, радост блика във мига,
когато иде пролетта.
Велик момент в природата сега,
когато всичко зеленей във светлина.
Работят всички живи същества,
за да подготвят зимнина,
защото има зима на света,
а ти им даваш сили за това,
да свършат всички смислени дела.
Не! Не! Не им се смей!
Но някак истински ги ти огрей!
Свети им в пътя да вървят,
за да се те благословят.
Храни ги с твойта истинска храна-
със здраве, щастие и свобода-
за всички живи същества.
04.03.2007г.

Възкресение

Попаднала в житейска драма,
жестока буря в мен настана,
не мога аз да се стърпя,
ужасни думи си мълвя.
На кръста ли съм закована,
каква е тази смъртна рана?
Не искам да се усмиря,
загубила съм си ума!
Във хауса съм завъртяна,
не мога да намеря храма,
не взема ли аз светлина,
загивам тихо във ноща.
Забързана и окована,
пристигам аз в гора голяма.
А там от всичките страни,
протягат ми ръце ели.
Те взеха моите сълзи,
превърнаха ги във смоли.
Отхвръкнах аз във висини,
оставих там нечистите души.
Отново мир във мен цари,
запявам тихо, огънят гори,
тогава блесна светлина-
светкавица на радостта.
Обзе ме с цялата душа,
щастливо се завърнах у дома.
А празник светъл там цари,
Христос възкръснал в мен стои,
дари и мен със Любовта,
да правя най-добри дела!

Пробужданеавтор: Galatea

Сияние свети в света настървен,
предава ни своята милост
и мислиш за него ден след ден,
застиваш покорно в плена му.

Разказва ни своята чудна съдба,
дошло е за нас да ни стопли,
да грейне в Духа ни таз свята Любов,
която живот ще ни носи.

Били сме отдавна със чисти сърца,
живели в дъха на горите,
но някаква тайна - нелепа беда,
ни тласнала в пътя на злите.

Объркани страшно от свойте дела,
се лутахме дълго в земите
и нямаше мир във праха на пръстта,
заровени в мъка грешихме.

И нека сега да намерим врата,
да минем отвъд сред звездите,
да черпим със шепи жива вода,
да плискаме с нея душите

Възкресение

Попаднала в житейска драма,
жестока буря в мен настана,
не мога аз да се стърпя,
ужасни думи си мълвя.
На кръста ли съм закована,
каква е тази смъртна рана?
Не искам да се усмиря,
загубила съм си ума!
Във хауса съм завъртяна,
не мога да намеря храма,
не взема ли аз светлина,
загивам тихо във ноща.
Забързана и окована,
пристигам аз в гора голяма.
А там от всичките страни,
протягат ми ръце ели.
Те взеха моите сълзи,
превърнаха ги във смоли.
Отхвръкнах аз във висини,
оставих там нечистите души.
Отново мир във мен цари,
запявам тихо, огънят гори,
тогава блесна светлина-
светкавица на радостта.
Обзе ме с цялата душа,
щастливо се завърнах у дома.
А празник светъл там цари,
Христос възкръснал в мен стои,
дари и мен със Любовта,
да правя най-добри дела!

„Узнавший Бога о себе не помнит,
Над ним не властны прошлого влеченья,
Он — пациент Врача, и он не дрогнет,
Приемля жизни горькое леченье.
Узнавший Бога не творит кумира
Из личных чувств и мыслей, он готов
Отдать легко богатства мира
За миг свободы, что дарует Бог.
Узнавший Бога — капля океана,
И зная, что исчезнет в должный срок,
Стремится он к тому, что постоянно,
А постоянен в мире только Бог.
Узнавший Бога пьет вино забвенья —
Ни споров, ни различий больше нет,
И в тысячах зеркальных отражений
Находит он Того, кто дарит свет“

суфи поезия