Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Таня

Участници
  • Общо Съдържание

    1059
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

  • Days Won

    3

Таня last won the day on Април 3 2022

Таня had the most liked content!

3 Следващи

Последни Посещения

26603 посещения на профила
  1. Казвам: Господ иска от нас каквото правим в света, да го правим много добре. Имаме сега песента „Фир-фюр-фен“, всички сте я пели толкоз пъти. Тази песен е за главата. Тя е за учения човек, не е за сърцето. Песента „Махар Бену“, тя е за сърцето. Най-първо ще вземете тона. Но как ще си дадете тона? Камертонът какъв е у вас? Започвате с „до“. За главата имате мъчнотия. Ти си се родил сега. Туй движение ти започваш научно да изследваш. Тръгваш нанякъде, имате „ре“. Като тръгнеш непременно трябва да цъфнеш. Какво значи да цъфнеш? Като тръгнеш, научни изследвания ще правиш. Трябва да имаш способности. Джобът ти трябва да е пълен със средства. Ако тръгнете в странство да се учите, може ли да тръгнете така? Казвам: Какво е „сол“? „Сол“ значи пъпка. И тази пъпка всякога може да цъфне. Като цъфне всички насекоми ще се съберат. Събирането на тия насекоми значи, условията са благоприятни. Как ще вземете сега „ре“-то? (Учителят пее „Фир-фюр-фен“.) Правилен ли е този тон? – Сега песента излиза правилно, защото започнахме от „ре“. Сега ще започнем от долно „сол“. Всякога в пеенето има една опасност. Понеже в нас има едно съзнание на музикалност. Като вземеш нещо, казва: „Не е право“. Пееш нещо, казва: „Не пееш правилно“. Не може да се образува една връзка. В тебе има един певец. В тебе пее един и той ти казва: „Не пееш правилно“. Казваш: „Толкоз може. Доста трудно е“. Докато започнете да разбирате този вътрешен музикант, той те слуша и след туй, той си има една губерка. След като свършиш, мушне те и ти почувствуваш една болка. Като пееш, пооправяш малко. Тази работа усещаш. Вторият път пак ти казва: „Не пееш правилно“. Вторият път пак те мушне. И като те мушка, мушка, най-после дойдеш до убеждението, че трябва да пееш хубаво. Представете си, че вие (не) изпеете хубаво тази песен „Фир-фюр-фен“. Той казва: „Моля да си излезете, не ви искам“. Или вие я изпеете и той каже: „Я ми я изпейте още веднъж“. Изпеете я трети път и той е толкоз благодарен, изважда една кесия и казва: „Много съм признателен за песента ви. Нещо ново влезе“. Носи кесията. Какво показва кесията? Че сте пяли хубаво. Сега в природата туй е верно. Всякога, когато изпееш нещо хубаво, веднага кесията се отваря. Щом изпееш зле, казват: „Излез навън“. Така един професор имало в музикалната академия, който изпъждал учениците си навън, които не знаели да свирят. Казва: „Хайде, ще си научиш урока, излез вън“. Който знае, слуша го, а който не знае да свири казва: „Излез навън“. Като не знаеш, казва, излез навън. Щом свириш хубаво, ще ти даде една кесия. Щом ти даде кесията, ти знаеш, че добре си пял и свирил. Никога не излизайте вън от училището без кесия. Като излезете всякога да имате една кесия. Никога не излизайте без кесия. Да кажем, аз няма какво да пея пред вас, но казвам: Като пея на вас, запример може да ви коригирам. Но същевременно аз като пея, да коригирам вас и мене коригирам. Някой път и учителя и ученика изкарват навън. Сега има толкоз системи по музика. Гледам спорят коя система е по-хубава. Онази музикална система е верна, която подхранва ума, която подхранва сърцето и която подхранва тялото. Следователно, при една музика ти трябва да бъдеш здрав, енергичен. Трябва да имаш хубави чувства. При една хубава музика трябва да имаш хубави мисли, защото в музиката всичко моментално, магически става. Онези от вас, които искат работите им да вървят добре, трябва да бъдат музикални. Това е външната страна. Музикалност трябва да има в ума ти. Музикалност трябва да има във вашите чувства, музикалност трябва да има и във вашите постъпки. Всякога дръжте правилото: Всеки ден трябва да имате, да разчитате на една хубава мисъл в себе си. Силата на човека седи в хубава мисъл, защото казва Писанието: „Вие сте храм на Бога“. В добрата мисъл, в нея Бог пребъдва. В доброто чувство Божият Дух пребъдва. Добрата ми постъпка, в тази моя постъпка Божията сила пребъдва. Следователно, в хубавата мисъл, Бог пребъдва в дадения момент. В доброто ми чувство Духът пребъдва и в добрата ми постъпка, силата Божия пребъдва. Тогаз Бог работи в тялото, работи в сърцето, работи и в ума. Защо трябва да имаме хубави мисли? Ако нямаш хубави мисли, работите няма да вървят Казвам сега: В музиката ще пеете за главата си, за вашите мисли ще пеете, и за вашето сърце ще пеете. И за вашето тяло ще пеете. Как бихте пели? – За тялото си аз бих пял така: „Аз ще бъда здрав“. За сърцето си ще пея: „Аз ще бъда добър“. За ума си: „Аз ще бъда умен или разумен“. . Казвам: Ние трябва да бъдем изразители на музиката. Музиката ние не я създадохме. Ние трябва да възприемем музиката. Около нас целият свят е музикален – слънцето, което изгрява, вятърът, който вее, всички разумни същества преди хиляди години са излезли от един музикален свят. И ние като се раждаме сме потопени в музикална среда. Ако нашето съзнание е развито, ще чуваш песен. Ако човек се обърне към Бога, никога няма да бъде тъжен и скърбен. Свободата на човека седи в това, човек да бъде носител на Божественото. Дето минаваме, всичките хора да са благодарни от нас в даден момент, не всякога. През едно място като минават хората, да бъдат благодарни. Един кратък момент трябва да бъдете благодарни. Не постоянно да бъдем. Ние в даден момент да бъдем благодарни. Източник:Лекцията "Един момент" от Томчето "Божественият импулс", ООК, ХVІІ г.
  2. И сега, ако вие не се запознаете с вътрешната психология на живота, ще останете в голямо невежество. Когато слънцето изгрява, пред нас се разкрива нова област. То ни дава възможност да видим всичко, което e в тъмнината, в невежеството не можем да разберем и научим. Върху тези въпроси, които разглеждаме сега, ние можем да разискваме само днес, при днешната слънчева енергия. Утре ще се разглеждат съвсъм други въпроси. Светлината, която ни се изпраща отгоре, мислите, които възприемаме от невидимия свят и желанията, които имаме в себе си днес, всичко това се дължи на участието, което висшите същества взимат, за да ни повдигнат. И ако ние не работим с тях заедно, няма да имаме дял в извършената от тях работа. Ако ги слушате, те ще ви научат, какво да правите, какво да говорите. Невъзможните неща за човека са възможни за Бога. Съзнание се изисква от всички! Вие трябва да разбирате живота разумно, понеже той не може да се измени заради вас. Като казвам, че животът не може да се измени, разбирам, че според законите, които Бог е създал, животът, наистина, е неизменен. Щом е така, ние трябва да изучаваме тези закони и да се приспособяваме към тях, а не законите да се нагаждат към нас. По този начин ние ще се приближим до опитната страна на живота. „Каквото вържете на земята, вързано ще бъде и на небето; каквото развържете на земята, развързано ще бъде и на небето." Сега, онези от вас, които могат да помагат, трябва да помагат; които могат да учат, трябва да учат. От всинца ви се изисква ново знание: не какво е казал някога Мойсей, нито какво са казали преди няколко хиляди години пророците, нито какво е казал преди 2000 години Христос. За нас е важно това, което сегашният живот ни носи; за нас е важно това, което сега Мойсей говори; за нас е важно това, което сега пророците говорят; за нас е важно това, което сега Христос говори; за нас е важно това, което Бог сега ни изявява. Условията преди 2000 години са били едни, а сега са други. Следователно, ние трябва да съгласуваме нашето минало с настоящето, понеже миналите погрешки се изправят само в настоящето. Ние не трябва да съгласуваме сегашното си верую с веруюто на миналото. Напротив, ние трябва да съгласуваме миналото си със сегашното, т. е. нашият детински живот трябва да съгласуваме с живота, който сега имаме, когато сме станали по-възрастни. Затова, именно, всички трябва да имате широта, простор в душите си, да прощавате. Няма по-велико нещо от това, човек да прощава, както Бог изисква. Това е велик закон. Източник: Беседата "Вързване и развързване" от томчето "Право си отсъдил"
  3. В пеенето има големи противоречия. Усещам големи ограничения. Тях мога да премахна само с тона до – като взема тона до, те изчезват. До е силата, чрез която аз мога да премахна всички мъчнотии и противоречия около мен. Това е тонът до. Щом се премахнат те, значи аз взимам този тон вярно. Всякога, когато искам да постигна нещо в света, аз трябва да взема правилно тона сол. Той означава постижение. Не че всичко е постижение, но е начало на постижение. И така, до е за премахване на препятствия, сол е начало на постижения. Ми какво е тогава? Тонът ми е посредата, съединителното между до и сол. Намира се в терца с до и със сол. Между сол и си пак имате терца. Има два вида терци: големи и малки. Ако вземеш ми правилно, всички неща, които в умствения свят се виждат непостижими, ще станат понятни. Чрез ми ти създаваш мислено първата форма, с която можеш да работиш. Ми е основата в умствения свят, за да се създаде първата форма, с която можеш да си послужиш. Ако мислиш правилно, ти можеш да вземеш правилно тона ми. Трептенията на ми се различават. И трептенията на сол се различават. В сол, за да има постижение, трябва да има мекота. А какво трябва да има в ми"! При правилното взимане на тона сол има възможност един цвят да цъфне. Цветът е сол. Но отвън трябва да има най-благоприятна атмосфера за цвета: въздух, светлина и пр. Ако външните условия не са благоприятни, той не може да цъфне. Меки трябва да бъдат външните условия. А при ми не отвън, но отвътре трябва да бъдат условията меки. Едно преходно състояние е ми, защото минаваш от външните мъчнотии в света към вътрешните. До представлява разрешението на мъчнотиите, които се намират на физическото поле. Сол представлява мъчнотиите в духовния свят, а ми представлява вътрешните противоречия, мъчнотиите в умствения свят. Източник: Лекцията "Три категории храни. Първото обещание" от томчето "Към Извора", ООК, ХV г.
  4. Вие казвате: "Кажете нещо за Новата година." В Новата година крайната цифра 6 е нещастно число. Числото 3 е щастливо число, 9 е щастливо число и 1 е щастливо число. Следователно 1, 9, 3 са щастливи числа, а пък накрая е нещастното число. Ще започнете работата си добре и ще я свършите зле, ако не знаете как. Шестицата ще я направите тунел, и цялата година ще я направите тунел, за да преобразите мъчнотиите в благоприятни условия. Имате три щастливи числа и едно нещастно. Едно лошо дете между три добри. Гледайте да не правите следната погрешка. Имате един приятел и за пет пари разваляте цялото приятелство! Това е шестицата. Десет години сте водили приятелство и един ден заради една малка сделка, за 40-50 лева, се разсърдите и не искате да се видите – развалите приятелството! Това число сега е много любимо на учениците. Казва някой: "Шест му тури учителят." Българите са недоволни от ь (ер-малък), искат да го изхвърлят; но ъ и 6 си приличат: 6 е едно зърно, което е поникнало, израстнало. Нещастно е, защото за него трябва да се грижиш дълго време. И какъв плод ще даде, не го знаеш – едвам сега е покълнало. Затова е нещастно. Може би ще минат 5-6 години, ти ще харчиш за него – и на теб ти е неприятно. Като говорим за нещастно число, ... лошия човек го означават с число три пъти по 6: числото 666. Името на лошия човек в света е три пъти по 6. 3 х 6 = 18. Сборът 1+8=9. Но това са относителни неща. Човек трябва да разбира философията на нещата. Ако не разбираш тая философия, можеш да се заблудиш. Щом дойдеш до числото 6, обърни се към числата 1, 9, 3 – вземи и техния съвет, и като идеш при 6, трябва да знаеш как да му говориш! Представете си, че един човек е построен на числото 6. Най-първо, този човек е крайно честолюбив. После, ако не знаеш да го погледнеш, ако го погледнеш малко накриво, не на място, 15-20 години той не забравя това. Затова, като идеш при него, ще бъдеш внимателен, ще му кажеш: "Имам всичкото уважение и почитание. Познавам баща ви и майка ви." На това число 6 по възможност не му ставай педагог, да го възпитаваш. Намажи го с масло отгоре и остави другите да го възпитават. А пък нашата реч е такава, че ние искаме да го възпитаваме. Числото 6 може да те одуши. Един англичанин имал една котка. Тя била толкова честолюбива, че искала само с нея да се занимават. Веднъж той направил една погрешка по отношение на котката и вечерта, като си легнал, тя го одушила – нищо повече! Лошият човек няма да си поплюе на ръцете, той ще те одуши на общо основание. Ще кажете: "Господ да ни пази." Докато употребяваш ума си, Той ще те пази, но ако не го употребяваш, Той няма да те пази. Умът ти е създаден, за да избягваш лошите условия на живота. Има неща, които не искай да ги поправиш. Мнозина казват: "Този ред и порядък е лош." И да искате, не можете да го поправите. Не искай да оправяш света, защото този ред се дължи на хиляди минали поколения. Нека да се върнат те да оправят работите! Ние с бъдещите работи можем да се занимаваме, но настоящият порядък не е наша работа да го оправяме. Има закони, гласувани от камарата; законът не е лош – как ще го премахнеш? Трябва да дойде друга камара – да мине дълго време, за да се отмени този закон. Но в себе си ние можем да изменим нашия живот. Ако искаш да прогресираш, ти можеш да създадеш в себе си новите условия. Сега вие имате стари религиозни вярвания за Бога. Ние мислим за Бога това, което не е. Ако не вършиш волята Божия, ако не си внимателен за Неговата воля в малките работи, ти не можеш да Му служиш. Ти трябва във всичко да си изправен спрямо Бога, в нищо да не противодействаш! Писанието казва: "Всеки, който върши волята Божия, е благоугоден Нему." Всички хора, които са богати, щастливи, са вършили някога Божията воля и като резултат на това сега идат богатството и щастието. Източник: Лекцията "Като Добрия Син" от томчето "Към Извора", ООК, ХV г.
  5. Основната мисъл, която ще ви остане, е следната: Дръжте в ума си онази велика любов, с която трябва да изпълните Волята Божия! Да знаете, че Бог ни гледа чрез очите на всички хора. Всички очи на хората са очи на Бога, през които Той ни гледа. Това го имайте предвид. Всички очи на хората са очи на Бога, чрез които Бог ни вижда! И всички очи на растенията, на цветята са пак очи на Бога, чрез които Той ни вижда. Той ни вижда и през очите на ангелите. Вижда ни и през своите очи. Бог ни разбира много добре. Където и да сте, турете в ума си: "Гледа ме Господ!" И като те гледа Господ, да направиш най-хубавото, което можеш! (Учителя към една стара сестра Сега трябва да се подмладиш! Тебе трябва да те подмладим! Тя си пише сега, както децата пишат. Много хубаво! Геометрията изучава.
  6. Трябва да изучавате себе си. Вие не сте се изучавали. Стремите се само да ви турят бележка. Бележката нищо не помага. Колцина, които са свършили с отличие училище, пропадат в живота! Казвам: Туй, което расте, то е вярно. Сега, трябва да се учите! В ежедневния живот трябва да се учите. Вие казвате, че човек трябва да има някакви дарби. Всички имате дарби, но не сте ги развили. Казвам: В умствено отношение трябва да работите всички! Казвам: Главната цел сега е да развивате нещо в себе си. Съвременните хора се заблуждават понякога от своите минали опитности. Но опитностите от миналото може да ви бъдат само в една малка услуга, те не могат да ви служат за настоящето. Сега, вие говорите за духовното, а имате всякога предвид материалните работи на Земята. Сега, вие можете да направите една аналогия. Ти имаш едно лошо чувство в себе си – не можеш да учиш, възбуден си, неразположен си, искаш да се караш – то е нещо посторонно, това не си ти. Измени енергията, която спъва ума ти! Трябва да знаеш, да вземеш свирката и да започнеш да му свириш на това чувство. Вие искате да се справите с него без да свирите, по европейския начин, да сте силни, че да го хванете за врата. Хубаво е да го хванеш, но като те клъвне, отрова има. У всинца ви има едно богатство, което всинца трябва да развиете! Каквото е написано в Свещената книга, написано е много добре, но трябва да учите сега какво се пише. Какъв е бил вчерашният ден не е важно, какъв ще бъде днешният ден е важно. Какъв ще бъде например днешният ден? Хубав ще бъде. Ще има малко влага. Казвам: Всички най-първо трябва да имате едно особено състояние на ума, едно особено състояние на сърцето. Дойдете понякога – неразположени сте, като излезете оттук - неразположени сте. Всички имате неразположение. Как го добивате? Ние живеем в един свят, който е съвършен. Бог е Същество на пълно блаженство. Всички ние живеем в Бога, Който е образ на всички добрини, на всичката любов, на всичката мъдрост и знание – и при това ние, богатите хора, сме сиромаси, ние сме нещастни. Питам тогава: де е погрешката? Не живеем в един беден, но в един богат свят, а при това сме сиромаси, здраве нямаме, духом сме неразположени, сърцето хлопа, кръвообращението не става правилно, в семейството, в обществото, в религиозните общества, между учените – навсякъде мъчнотии. В какво седи културата? Сегашната култура започва с чистотата. Идете в света – навсякъде изискват чистота. И от духовните хора изискват същото. Те са много претенциозни. Светските хора са започнали много добре отдолу, от физическия свят. Ние трябва да внесем чистотата в духовния и в умствения свят. Туй, което светът прави, ние трябва да го внесем и в чувствата, и в ума – да приличаме на тия хора в света. Почнете от дрехите – да са чисти! После чистотата трябва да я пренесем вътре, чувствата трябва да бъдат чисти. Това има и практическо значение. Ако умът е чист, ако сърцето е чисто, човек ще бъде здрав. Направиш погрешка – кажи: "Погрешката не е моя." Няма лош човек! В усилието да направя нещо добро може да направя една погрешка. Някой го хване някаква болест – то е едно здравословно състояние, за подобрение на неговото сърце. Казва, че можел да умре. Как ще умреш? Ти не можеш да умреш преждевременно. Ти си изпратен на Земята с мисия, няма какво да се плашиш, че ще умреш. Всяка болест е дошла, за да дойдеш малко на себе си. Всяка болест, която се дава на човека, има добро предназначение, тя е дошла, за да научиш нещо. Ако те хване за пръстите, тя ти казва: "Трябва да бъдеш истинолюбив, да не обичаш лъжата. Лъжа да няма!" Ако те хване за езика, казва: "Сладко трябва да говориш за любовта." Заболяла те устата, казва: "Като започнеш сладко да говориш, ще мине." Боли те кракът, търсиш диагноза – ти трябва да бъдеш добър. Боли те ръката – диагнозата е: справедлив трябва да бъдеш. Ухото те боли – умен трябва да бъдеш. Ти търсиш причината отвън. Не, не, оставете тези работи! Недъзите, които имаме в духовно и в умствено отношение, се отразяват и на нашите органи. Всеки орган представя една област. Когато се натрупат известни мисли, които не съответстват на нейните функции, страданията ще дойдат в тази област. Аз съм дал много упражнения, но вие не ги туряте на работа. За цяла седмица, каквато и мисъл да дойде, кажи: "Много добре е!" И лоша мисъл да дойде, кажи "Добре е!", не казвай: "Защо дойде!" Каквато и мисъл да дойде, ти кажи: "Добре е." Каквото и чувство да дойде, кажи същото. Ако Бог търпи всичките наши престъпления и Той не счита, че е лошо, колко повече ние, които правим престъпления, трябва да търпим. Защо да не подражаваме на Бога? Хората правят престъпления, избиват се – Той ги търпи, казва: "Ще се оправи тази работа. Ще се оправи, ще се оправи!" Ти по същия начин – каквато и мисъл да дойде, не се възмущавай, кажи: "Ще се оправи, добре е!" Тъй, за една седмица, навсякъде да ви познаят, като ви опитат. Каквото и да дойде, кажи: "Добре е!" Сладка дума! "Хайде, Господ да го благослови!" Ще кажете, че това не сте го правили. Като ви дойде някоя лоша мисъл, вие веднага казвате: "Туй защо стана? От къде дойде тази дяволска мисъл?" Не зная дали е дяволска мисъл. Не само за мислите, но каквото и да стане, внимавайте! Тази седмица ще ви предизвикват. Гледайте да бъдете внимателни, да отстъпвате, навсякъде да отстъпвате. Ще бъдете като онзи българин, който като отишъл веднаж на баня, седнал и се тупа по ръката, и казва: "Никой не ме е докосвал, пръчка не е падала на ръката ми." Идва един турски бей и като го чува, казва му: "Гяур, махай се оттук!" Той веднага става: "Буйрум, ефенди!" Отива на друга курна. Турчинът и от там го изпъжда, онзи отива на друга. Така обикалят цялата баня и българинът все отстъпва. Накрая беят му казва: "Никой не те е бил досега и с този ум никой няма да те бие." Ти казваш: "И аз ще обикалям банята, ако на мен тъй ми направят!" Бъдете отстъпчиви! Когато дойде неприятност, бъди отстъпчив. Злото е нещо силно в света. Христос казва: "Не противи се злому." На злото в себе си не се противи, то е нещо силно, мощно. Остави доброто в тебе да се бори със злото. Не се заемай с една работа, в която ти ще бъдеш бит. Не се опитвайте вие да се борите със злото. Не си правете илюзии, че ще победите нещо. Добро и зло – те са две сили, които са в стълкновение. Не влизай да ги примиряваш. Дръж се на страната на доброто. Остави доброто, каквото може, да направи, то да воюва. Защото ти трябва да бъдеш тил. Това е философията на живота. А за всеки, който иска да се бори и да победи, Писанието казва: "Побеждавайте злото чрез доброто." Не мислете, че сами можете да победите злото. То е нещо непобедимо. "Не противи се злому!" Аз не говоря за онези навици, които имате; понякога човек има някои навици, някои желания, имаш чувство, което създаваш. На него ти можеш да бъдеш господар, но злото е нещо, което действа и в човека, и в обективния свят, в света извън него. Сега, каква мисъл остана във вас? Кажете. Погрешката ви в самовъзпитанието е, че вие всички си служите със старите методи и мислите, че може да се самовъзпитавате. Не си правете тая илюзия. Никога човек не може да възпитава другите хора. Може да ги дресира. Човек само подбужда, подкрепя доброто, което е в него, оставено по свобода да действа. Престанете да се самовъзпитавате. Може да се каже: Оставете доброто в себе си да постъпи свободно. Ако искате възпитание – подбуждайте доброто. Някой път не обръщайте внимание; някой се разгневил - оставете го, в дадения момент нищо не му казвайте, премълчете, нека си говори. Духа вятърът – какво ще му казвам да не духа? Един човек, който се кара – той е порой, ще изтече, след това ще остане тинята. В Египет тази тиня е много плодородна, като дойде, всичкото богатство е там. По някой път и ти като се разгневиш, кажи си: "Не кряскай!" Вие не знаете как да се карате. Кряскате: "Знаеш ли какво мога да направя?" Не, вие ставате смешни. Проповядвайте на празната стая, карайте се на нея. А вие отивате при някой човек да се карате. Той е по-майстор от вас! Не се карайте, преди да сте направили един опит, да знаете какво можете да направите от караницата. Великото в света е само онова, което може да се направи, добре да се направи и да остави добри последици. Ти можеш да кажеш една дума и тя да остане хиляди години да живее. Тази дума ще обикаля света. Може да кажеш някоя дума, която утре ще умре. Зависи колко е интензивна мисълта ти. Има думи, които микрофонът може да хване, има други, които не може да хване. Да кажем, че мисълта ви е толкова интензивна, че отиде в другия свят. Те си имат радио, могат да ви чуят, да знаят и в единия, и в другия свят, че правите опит да се самообладаете. И кажете: "Добре е!" Самообладание на мислите! Ама страдания има отвън -"Добре е!" Вали дъжд – "Добре е!" Прах се вдигнал – "Добре е!" Карат се двама души – "Добре е!" Умрял някой – "Добре е!" Обрал някой някого – "Добре е!" Дали на някого пари – "Добре е!" Бил някой жена си – "Добре е!" За всичко, каквото ви се случи за една седмица, казвайте: "Добре е!" Никаква отрицателна мисъл да не влиза в ума ви! Това е цяла философия. Източник: лекцията "Добре е" от томчето "Към Извора", ООК, ХV г.
  7. За нещата трябва да имате една ясна представа – ясна представа за оня порядък, който Бог е внесъл в света. Красивото е от Бога. Доброто е от Бога. Благородното, възвишеното е от Бога. Любовта, Мъдростта, Истината – всички тия велики добродетели, всичко това, което дава живот, то е от Бога! Какво има да се смущавате от това, което е от Бога? Когато кажа, че всички трябва да се обичат, аз разбирам, че всичко, което е излязло от Бога, трябва да го обичате – нищо повече! Това разбирам аз. Но казваш, че някои работи не можеш да ги обичаш. Това подразбира човешките работи. Ако ти остане време, можеш да обичаш и тия неща. Те нищо не допринасят. Човешките работи отнасят, а божествените работи допринасят. Ако имаш какво да ти се отнесе, обичай човешкия порядък. И ако вие се разочаровате в живота, вие сте вървели по един човешки порядък, който отнася нещата. Сега, вземете тая мисъл: Една вода, която тече надолу, отнася нещо от бреговете. Онзи дъжд, който иде отгоре, той допринася нещо на тревата. Трябва да имате една ясна представа, едно вътрешно правилно разсъждение. Вие се спирате, искате да знаете дали един човек ви обича, или не. Вие никога не можете да знаете дали той ви обича, или не. Оттам не започвайте. Вие можете да познавате другите хора дотолкова, доколкото познавате себе си. Вие можете да познавате любовта на другите хора дотолкова, доколкото вие обичате! Ако вие не обичате, как ще познаете любовта? Любовта не е нещо, което може да се разправя. Всеки един човек си има едно чувство, с което мери работите в света. Вие търсите сега знанието. Но знанието е само едно средство за улеснение на живота. Любовта, това е най-великият подтик, който подкрепя живота, поддържа го, защото без любов животът няма никакъв смисъл. Онова, което осмисля живота, то е любовта. Следователно любовта е средата на живота, отдето той ще черпи своите сили. Защо трябва да обичаме? Щом имаш любовта, в какъвто и смисъл да е, твоят живот може да черпи сили. Той черпи сили само от любовта! Ако ти разбираш любовта като среда, от която можеш да черпиш, тогава има смисъл да говорим за нея. Тогава любовта ще се прояви в човешкия живот. Какво е новото учение? Новото учение е учение на Любовта, която е основа на всичко. Новото учение е: Като видиш едно живо същество, сърцето ти да трепне. Във всяко живо същество ти трябва да видиш проявлението на Бога – нищо повече! В една ябълка, в една мушичка – в каквото и да е! Източник: Лекцията "Новото учение" от томчето "Към Извора", ООК, ХV год.
  8. Някъде се отправи упрек за цитирането...

    А на мен ми е така приятно, когато някой сподели прочетеното от Учителя. Думите му са необятни и това, до което достигат другите, ми помага да го открия и аз.

    Благодаря!

  9. Съвременните хора трябва да имат положителни възгледи за живота, да не се колебаят. Така ли е всъщност? Когато е при добри условия, човек казва, че Христос е дошъл на земята да спаси човечеството от страданията. Щом условията му се влошат, той се разколебава във вярата си и казва, че Христос е обикновен човек. Каква вяра, каква религия е тази, която се мени от условията? При каквито условия, при каквито противоречия и да се намери, истинският, религиозният човек не се колебае, не изменя своето вътрешно съдържание. Човек трябва да има характера на Иова, да издържа на големи изпитания. Човек познава себе си, познава силата си само при изпитания. Че си паднал някъде, не се обезсърчавай. Божественото в човека не пада. Че си изгубил богатството, знанието, силата си, не се обезсърчавай. Човек не седи нито в богатството, нито в знанието, нито в силата. През каквито изпитания и да минава, човек трябва да запази своя вътрешен мир. Осъдили едного на обесване, но по някакво щастливо съчетание, той бил помилван и свален от въжето. След това той разправял своята опитност. Когато закачили въжето на врата му и го дръпнали, той усетил нещо страшно: като че цялата вселена се разрушава. Никога той не е изпитвал такова страдание. Това състояние продължило няколко секунди. След това в душата му настанал необикновен мир, и той казал: Да става, каквото ще. Нека всичко в мене да се разруши. Аз съм готов да понеса и най-големите страдания. – Защо бил готов на всичко? – Защото почувствувал, че зад това, което се руши, има нещо, което не може да се разруши. Само човешкото се разрушава, но не и Божественото. Както зад черупката на яйцето има нещо, което не се разрушава, така и Божественото седи зад човешкото и не се разрушава. Никаква сила в света не е в състояние да разруши Божественото. То представя велик, неразрушим свят. Като свалили осъдения от въжето, той разбрал смисъла на живота. Следователно, за да разбере човек смисъла на живота, всичко в него трябва да се разруши. Докато не изпита в себе си това голямо разрушение, както и големите противоречия в живота, човек не може да разбере неговия дьлбок, вътрешен смисъл. Някои ще кажат, че не се интересуват от материалния живот. – Не, докато сте на земята, вие ще се интересувате еднакво и от материалния, и от духовния живот: ще ядете, ще пиете, ще се обличате, ще учите, ще се жените, ще раждате деца, ще ги възпитавате. Щом сте на земята, ще правите всичко, което физическият живот изисква. Едно се иска от вас: каквото правите, да го правите от гледището на високия идеал. „Сторете място да насяда народа". – Да седнеш пред нозете на Великия Учител и да слушаш, какво проповядва, това е стремежът на Божественото в човека. Човек крие в себе си велики заложби, които трябва да изучава и разработва. Източник: Неделната беседа "Сторете да насядат" от томчето "Крадецът и Пастирът"
  10. Каква е крайната цел на живота? Крайната цел на човешкия живот е да намери основната черта на своя харакетр; да намери опорната точка на своя живот; да намери своя Баща и да се върне в Бащиния си дом; да намери своя Учител и да поеме работата, която трябва да свърши. – Какво ще правя, като свърша работата си? Да се задава такъв въпрос, това значи неразбиране крайната цел на живота. Работата никога не се свършва. Да свършиш една работа, това значи, да започнеш друга. Като знаете това, никога не питайте, каква е крайната цел на живота. Стремете се да свършите започнатата работа. Не отлагайте работата си. Само така ще бъдете щастливи. Отправяйте ума и сьрцето си към работата, която ви е дадена. И след като свърши започнатата работа, човек има право да се пита, защо е дошъл на земята. Отговорът е прост: Ти си дошъл на земята да учиш и да работиш. Христос казва: „Чашата, която ми даде Отец, да я не пия ли?" Всеки човек има по една горчива и по една сладка чаша, които се сменят една с друга. Чрез горчивата чаша човешкият живот постоянно се пречиства. – Защо трябва да се пречиства? – Човешкият живот е подобен на извор, който е пътувал дълго време и по пътя си събирал различни утайки, които са го оцапали. За да се пречисти изворът, водата трябва да мине през редица песъчливи пластове. Така водата се филтрира и придобива първоначалната си чистота. Ето защо, Бог отвреме навреме ви дава по една горчива чаша, да пречисти живота ви. Като минете няколко пъти през горчивата чаша, ще разберете, защо е трябвало да пиете от нея. Горчивата чаша ще освободи живота ви от всички нечистотии. – Какво представят нечистотиите? – Лошите човешки мисли и желания. Те са елементи, които внасят поквара в човешкия живот и в характера му, като ги разрушават. Така човек губи сигурността в живота си и започва да се страхува, да не се разболее, да не остарее, да не изгуби богатството си. Това, от което се страхува, става. Каква философия се крие в това? В страха човек си представя нещата такива, каквито не са. Един пътник замръкнал в една планинска местност, дето трябвало да пренощува. Колкото по-тъмно ставало, толкова повече обърквал пътя. По едно време, кракът му се подхлъзнал, и той усетил, че пада в пропаст, но успял да се хване за клона на едно дърво и така висял няколко часа. Най-после ръцете му толкова отмалели, че невъзможно му било повече да се държи за клона на дървото. Преди да се спусне в пропастта, той започнал да вика, да се прощава с близките си. Като си взел сбогом от всички, пуснал клона, за който се държал, и очаквал вече смъртта си. Каква била изненадата му, когато разбрал, че пропастта, от която се страхувал, била само 15 см. дълбока. Често и вие се държите за някакъв клон и викате: Сбогом, отивам вече! Като се спуснете, виждате, че пропастта под вас е дълбока само 15 см. По тоя начин човек сам си увеличава страданията. Новото учение ви казва, че пропастта под вас е само 15 см. дълбока. Спуснете се без страх и ще се уверите, че думите ми са истинни. Докато не се е домогнал до истината, човек се страхува и казва: Какво ще стане с мене? – Няма нищо страшно в живота. Пусни клона, за който се държиш, и ще видиш, че пропастта под тебе е само 15 см. дълбока. Какво ще стане с Българския народ? – Велико бъдеще го очаква. Той трябва да повярва в живия Господ и да каже: Щом Бог е с нас, никой не е против нас. Живият Господ ще ни ръководи. Той ще внесе ред и хармония между всички народи. Той ще заличи всички погрешки и престъпления. Той ще изглади всички мъчнотии. Всичко, което проповядвам, ще се сбъдне. Голямо благо иде за всички. Бог носи това благо от небето. Едно се иска от всички: Да бъдем истински българи. Ако не мислите зло и прилагате новото учение, Бог ще бъде с вас. Той е всесилен, всемъдър и всеблаг. Не се плашете от страданията, защото пропастта под вас е само 15 см. дълбока, Източник:Беседа от Учителя, държана на 22 октомврий, 1916 г. София.
  11. „Учителю, коя заповед е голяма в закона?» А Исус му рече: «Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичкото си сърце, с всичката си душа и с всичкия си ум. Тази е първата и голяма заповед. А втора, подобна на нея: Да възлюбиш ближния си като себе си. На тия две заповеди всичкият закон и пророците висят." Сега искам да внимавате върху това, което ще говоря. Днес проповядвам едно учение, върху което почива развитието на душата, на ума и на сърцето. То е учение, което носи мир и спокойствие на сърцето; учение, което носи светлина на ума, обнова на душата, сила на духа. Това учение е в състояние да възстанови краката на хромите, да отвори очите на слепите; от това учение глухите прочуват, болните оздравяват, мъртвите възкръсват. То носи хармония навсякъде. За това учение няма никакво препятствие. То е учението на живия Бог, Който е и между хората, и между камъните, и между растенията, и между животните. Живият Господ, за Когото ви говоря, е навсякъде. Той е познат на всички. Единственото реално и съществено нещо в света е тоя Бог. Запитаха Христа: „Кой е големият закон?" Големият закон е тоя, който може да ни научи, как да живеем. Това значи, да познаем Бога. Коя е голямата заповед? – Да възлюбим Господа. Тая заповед ни учи да мислим, да чувствуваме и да действуваме правилно. Това е една опитна философия, за разбирането на която са нужни години. Много работа се иска от човека, за да се научи да мисли, да чувствува и да действува правилно. Много време е нужно на човека, докато познае Господа. За мене Бог е велика реалност. Той е по-реален, отколкото сте вие, които виждам днес пред себе си. Ще кажете, че си служа със силни думи. Ако бих намерил по-силни думи, бих си послужил с тях, за да обясня, какво представя Бог. Той може да бъде и за вас толкова реален, колкото и за мене. Вие може да Го познаете в продължение на много години, но може да Го познаете и в един миг. Знаете от физиката, че при съприкосновението на двата електрични полюса, веднага се образува искра, светлина. Казвам: Обърнете се към противоположния полюс на живота, за да намерите светлината, която търсите. Това може да стане в един момент – от вас зависи. Вие стоите гърбом към тая светлина и питате, де е Господ. Мнозина, учени и прости, стоят пред вратата на Господа и се запитват, ще ги приеме ли Господ, или не; достойни ли са за Него, или не. Това са празни приказки. Излезли сте от Господа и при Него ще се върнете. Той ще ви приеме, защото е всеблаг и всемилостив. – „Да възлюбим Господа!" Тая е голямата заповед, върху която почива нашият живот. – Как трябва да любим Господа? Като ближния? Любовта към Бога и любовта към ближния са две неща диаметрално противоположни. За да разберете любовта към Бога, трябва да затворите това, което знаете, и да опитате моето. Вашето знание сте опитали; опитайте сега моето. Ако вашето е по-добро, готов съм да го приема. Аз съм от тия хора, които дават и взимат. Оня, който люби Бога, се отличава с голяма съсредоточеност, с дълбок вътрешен живот. Привидно той се отдалечава от хората, минава за ексцентричен, но в същност не е така. Любовта към Бога не е нищо друго, освен венозното течение, при което нечистата кръв отива в сърцето и дробовете да се пречисти, да стане артериална. Следователно, когато искате да любите, влезте дълбоко в себе си, съсредоточете се, без никакво съмнение и колебание. Знайте, че Бог ще ви даде от своята любов, ще ви направи радостни и весели. Един ученик отишъл при един от великите учители на Индия да го пита, какво нещо е любовта и как може да я намери. Учителят мълчал, нищо не му отговорил. На втория ден ученикът пак задал същия въпрос, но учителят продължавал да мълчи. Шест деня наред ученикът посещавал учителя си, искал да му отговори на зададения въпрос, но пак същото мълчание. На седмия ден учителят взел ученика със себе си и го завел при реката Ганг. Хванал го за ръцете и го потопил във водата. Ученикът ритал, борил се, докато най-после учителят му го извадил на брега и го запитал: Какво почувствува във водата? – Голяма задуха. Имах нужда от въздух. Още малко и щях да се пръсна от липса на въздух. Учителят му отговорил: Ти ще разбереш любовта и ще я потърсиш, когато почувствуваш от нея такава нужда, каквато почувствува от въздуха. Втората заповед е: „Да възлюбиш ближния си като себе си." Тая любов е външна проява на нашата душа и на нашето сърце. Чрез ближния си, ние проявяваме своята любов навън. В любовта към ближния се вижда и справедливостта на човека. Казвам: Не се дръжте с двете си ръце за Христа – канарата на вашия живот. С едната си ръка се дръжте за Христа, а с другата помагайте на своите ближни. Не мислете, че хората са грешни. Само Бог знае, защо грешат и защо страдат. Ако вървите по Христовия път, ще разберете, защо Той възлюби хората й как прояви своята любов. Следователно, ако си болен, кажи си: Обичам те, Господи. Кажеш ли така, ще оздравееш. Който отива при Господа, и болен да е, ще оздравее. Ако си здрав, при Бога си вече. Ако си болен, още не си отишъл при Него. – Защо не си влязъл при Него? – Защото трябва още да се търкаш, да пуснеш светлина. Придобиеш ли светлина, ти си спасен по благодат. Това значи: „От Бога сме излезли и при Него ще се върнем." Какво се иска от човека? – Да се повдига всеки ден, като съзнава, че Бог работи в него. Когато Бог се качва нагоре, ти ще слизаш долу, там да работиш. Когато Бог слиза, ти ще се качваш горе да работиш. Така работи любовта. Като знаеш това, приложи учението на любовта в живота си. Мисли за това, което се иска от тебе, а не от другите. Тогава и грешник да си, аз ще те приема. Аз не се интересувам от праведни хора; интересувам се от хроми, клосни, слепи, сакати – с тях ще отида при Господа, дето ги очаква голямо угощение. Това е новата епоха – на възраждането. „Да възлюбиш Господа." Това е голямата заповед, на която законът и пророците висят. Когато почитаме тая заповед и прилагаме любовта, всичките ни работи ще се развиват с успех. Всичко ще върви по закона на вечната хармония. Източник:Беседа от Учителя, държана на 15 октомврий, 1916 г. София.
  12. „Учителю, коя заповед е голяма в закона?» А Исус му рече: «Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичкото си сърце, с всичката си душа и с всичкия си ум. Тази е първата и голяма заповед. А втора, подобна на нея: Да възлюбиш ближния си като себе си. На тия две заповеди всичкият закон и пророците висят." Помнете: Бог работи навсякъде и между всички хора. Когато има мир между хората, Бог е между тях. Когато хората се карат, пак Бог е между тях. Той се проявява между всички хора. Говори ли ми някой добро или зло, Бог ми говори. Според мене, няма зло в света. Важно е да приемем, че всичко иде от Господа, в Когото живеем и се движим. Казано е в Писанието: „Бог твори ново небе и нова земя." Любовта носи новото. Бог слиза вече на земята и носи любовта в човешките сърца и души. Аз виждам Господа, чувствувам Го, разбирам всяка Негова проява. Дето има плодове и изобилие, там е Бог. Какво жито ще роди неизораната нива? Хората търсят лесния път. Те искат ябълката да узрее без светлина, лещата да заври без огън. Без мъка и страдание нищо не се постига. Чрез страданието Бог излива любовта си към вас. Ако у вас се яви желание да се самоубиете, не пъдете това желание, но вслушайте се в него, разговорете се, да видите, какво носи то в себе си. Не реализирайте това желание, но вижте, защо сте се разочаровали и отчаяли. Да се самоубиеш, това значи, да напуснеш ограничения свят, в който живееш, и да отидеш в широкия свят, там да работиш. Някоя мома се отчаяла, че възлюбеният й я напуснал и не искал да се ожени за нея. – Защо я напуснал? – Намерил друга мома и казва, че не може едновременно да обича две моми. Момата не трябва да се отчайва, но да знае, че има Един, Който я обича, през всички времена и епохи. Бъдете верни на любовта, в която няма никаква промяна. Започнеш ли в нейно име да работиш, не се отказвай, докато не видиш резултат. Като посееш нивата и се умориш, почини си и пак продължи. Когато ти почиваш, Бог работи. В това време наблюдавай, как Бог работи върху твоята нива. Работи, почивай и в свободното си време размишлявай. Мисли, без да се тревожиш. Защо ще се безпокоиш за храната, която употребяваш? Приеми храната с любов и повече не мисли. Бог ще довърши работата. Боли те глава – не се безпокой. Повярвай в Господа, помоли се, и Той ще ти помогне. Ако се съмняваш, нищо не можеш да постигнеш, не можеш да приемеш новото учение на любовта. То е учение на опита. Здравият приема новото учение и му служи. Мислещият също приема новото учение. Права мисъл се иска от всички. Не казвай, че мъжът ти върви в крив път, но кажи, че е направил погрешка, която трябва да изправи. Когато малкото дете се цапа, това не показва, че върви в лош път. Детето не е виновно, че се цапа. Очисти го и чакай, докато порасне и съзнае погрешката си. Един Варненец ми разправяше една своя опитност. Имал един син, от когото бил крайно недоволен. Един ден завързал ръцете и краката му с въже, с намерение да го пусне в кладенеца, да се освободи от него. Като разбрал намерението на баща си, синът казал: Татко, можеш да постъпиш, както искаш, но мисли за последствията. Ще те затворят и ще лишиш майка ми и сестричетата от прехрана. Бащата се замислил, развързал сина си и го пуснал на свобода, но постоянно му казвал: От тебе човек няма да стане. Един ден срещнах сина му и, като се разговаряхме известно време, казах му: От тебе човек ще стане. Думите ми и вярата, която вложих в тях, го насърчиха и, наистина, той стана човек. Следователно, ако искаш да живееш добре, казвай на жена си, че е добра, разумна. Казвай на мъжа си, че е добър, справедлив, любещ. Като се върне от работа, посрещни го добре, с разположение, дай му вода да измие краката си. Речеш ли, че е готованец, ще влошиш живота си. Какво се иска от човека? – Да се повдига всеки ден, като съзнава, че Бог работи в него. Когато Бог се качва нагоре, ти ще слизаш долу, там да работиш. Когато Бог слиза, ти ще се качваш горе да работиш. Така работи любовта. Като знаеш това, приложи учението на любовта в живота си. Мисли за това, което се иска от тебе, а не от другите. Тогава и грешник да си, аз ще те приема. Аз не се интересувам от праведни хора; интересувам се от хроми, клосни, слепи, сакати – с тях ще отида при Господа, дето ги очаква голямо угощение. Това е новата епоха – на възраждането. „Да възлюбиш Господа." Това е голямата заповед, на която законът и пророците висят. Когато почитаме тая заповед и прилагаме любовта, всичките ни работи ще се развиват с успех. Всичко ще върви по закона на вечната хармония. Източник:Беседа от Учителя, държана на 15 октомврий, 1916 г. София.
  13. "Доброто съкровище" от томчето "Все що е писано" „Добрият человек от доброто съкровище на сърцето изважда добрините, а злият человек от злото съкровище изважда злините. (Матея 12:35) Христос говори за два вида изваждане: „Добрият човек изважда от съкровището добрините, а злият – злините." И единият, и другият вадят нещо от съкровищата си, но резултатите на изваждането са различни. Значи, едно и също действие, или една и съща причина произвежда два различни резултата. Двама души сеят на нивите си едно и също нещо, но резултатите на сеитбата им са различни. Какво се разбира под думите „добро и зло съкровище"? За да придобие добро съкровище, човек трябва да работи хиляди години върху себе си. Само така той може да стане богат и да вади от своето съкровище добрините. Човек забогатява по два начина и в две различни направления: той може да забогатее в скоро време, или в продължение на много години да придобие плюсове в живота си; той може същевременно да забогатее скоро или в продължение на години, но да придобие минуси. Потръбно е богатство на хората, но какво богатство? Хората са обърнали и обръщат внимание повече на материалното богатство, но то е временна придобивка, а не вечна. До известно време богатството радва и задоволява човека, но след това той търси друго нещо, вън от материалното богатство. Като изучава дълбокия смисъл на християнството, човек дохожда до разбирането, че истинското развитие се крие във вътрешното, духовно богатство на душата. Духовната наука, наречена според някои религия, изисква духовно развитие от човека. В случая, думата „религия" не е много сполучлива, но в български език няма друга дума, която може да я замъсти. Под „религиозен човек” разбират глупав, ограничен, фанатик, който не мисли право. Някои мислят, че човек става религиозен, когато започне да остарява. Аз не говоря за религията на старите хора, но за Божествената религия, която включва Божествената наука. Някои заместват думата религия с теософия, която се основава на прераждането; други я заместват със спиритизъма, който се основава на отношения между духовете. Обаче, и двете думи „теософия и спиритизъм” са ограничени, не могат да обхванат понятието „Божествена наука." Днес и думата „Бог” е загубила смисъл, затова я заместват с думата „природа." След време и думата „природа" ще бъде заместена с друга, по-близка до разбирането на човека. Не е важно, че ще замествате една дума с друга; важно е, всяка дума, която измества друга, да изразява точно и определено нейния смисъл. „Добрият човек от доброто съкровище изважда добрините." Как се придобива доброто съкровище? – Чрез знание, търпение и постоянство. Какво прави добрият градинар, който има в градината си много плодни дървета, между които и орехи? Когато види, че орехът започва да зрее, той не бърза да го обрули, да свали зелената му обвивка, но го оставя на дървото, докато тя сама се пукне. Види ли това, той знае вече, че орехът е узрял. Ако преждевременно снеме зелената му обвивка, ядката на ореха ще се развали. Като узрее орехът, той го чуква, отделя зелената му обвивка, след нея – коравата и най-после дохожда до вътрешната ядка, която също е покрита с тънка ципица, горчива на вкус. Както оръхът затваря доброто си съкровище в няколко обвивки, така и човек крие истинското си богатство в няколко обвивки. Външната обвивка е материалното богатство, което трябва да оставите свободно да узрее, а не преждевременно да го премахнете. То е сигурна защита на истинското добро съкровище. От външната обвивка соковете минават във вътрешната, и оттам – в самите ядки. Ципата, която обвива ядките, съдържа достатъчно йод. Яжте орехи и не се страхувайте. Те заместват употребата на йод. «Доброто съкровище." Които не разбират смисъла на духовния живот, казват, че не се нуждаяг от богатство, но искат да бъдат по-близо до Бога. Да бъде човек близо до Бога, това значи, да бъде здрав по тяло, по ум и сърце, т.е. силите в него да бъдат добре организирани. Не е ли здрав, не са ли организирани силите му, той е далеч от Бога. Близостта към Бога не е външен, но вътрешен процес. Същото се отнася и до обикновените хора. Външно можеш да бъдеш близо до някого, но вътрешно далеч да отстоиш от него. Какво тръбва да прави човек, за да се организира? – Да пази външната си обвивка, докато узрее. Без нея той ще наруши здравината на вътрешното си съдържание. Човек трябва да бъде търпелив, да не бърза в малко време да постигне големи резултати. Всеки резултат иде на своето време. Мнозина бързат, искат веднага да реализират желанията си, а с това се осакатяват. Какво се разбира под думата „вътрешно съдържание"? Кое е вътрешното съдържание на човека? – Неговата душа, т.е. – Божественото начало в него, което черпи от живота необходимите сили, енергии за проява на своите качества и способности. Да има човек живот в себе си, това значи, да живее съзнателно. Който не знае да живее, не е съзнателен човек. Като се говори за съзнателния живот, мнозина казват: Не е важно, дали живея съзнателно, или не; важно е да запазя тялото си. Право е да се стреми човек да запази тялото си, като външна, здрава, предпазителна обвивка, но един ден тя ще падне, сама по себе си. Както зелената обвивка на ореха се напуква и сама пада, така и тялото на човека един ден ще падне, и той ще остане с втората си обвивка. Кога ще стане това? – Когато човек узрее. Обаче, докато не узрее, никой няма право да отнема външната му обвивка. Същото се отнася и до ореха. За да не се развали ядката, оставете зелената му обвивка сама да се пукне и падне. Децата често брулят орехите, преди да са узрели, и цапат ръцете си от зелената им обвивка. Те правят това, защото обичат пресните ядки на ореха. Като се отегчат от живота, хората казват: Защо ни е това тяло? Дано се освободим от него. Те не разбират смисъла на физическото си тяло. Докато е в тялото си, човек зрее и организира силите си. Изгуби ли тялото си, той преждевременно пада от дървото на живота и, неорганизиран, недоразвил се отива в другия свят. Христос казва; „Добрият человек от доброто съкровище на сърцето изважда добрините." Сърцето се намира във физическото тяло на човека. Щом се лиши от тялото си, той се лишава и от живота на сърцето. Ето защо, физическото тяло е обвивка, т.е посредник, през който минават соковете отвън, навътре, т.е. от външния, физическия свят към духовния. Чрез храната, например, човек възприема външните необходими материали за съграждане не само на тялото си, но и на душата. От Божествено гледище, човек не е още оформен, не се е превърнал в истински човек, т.е. още не е напълно узрял. От гледището на ангелите, той се уподобява на дърво, затова е казано в Писанието: „Праведните ще бъдат като дървета, посадени при бистри отоци." Дървото се взима като символ на знание. Значи, в дървото се крие знанието, науката за живота. В райската градина имало много дървета, между които две от тях се отличавали: едното било «дърво на живота", а другото – «дърво за познаване на доброто и на злото." Ката създал първите човеци и ги поставил в рая, Бог им казал: „От всички дървета можете да ядете, но не и от дървото за познаване на доброто и на злото. В който ден ядете от това дърво, ще умрете." С това Бог искал да обърне внимание на първите човеци, че, докато не организират добре своето физическо тяло, с всички негови удове и системи, те не могат правилно да възприемат соковете и енергиите, които идат от възвишения свят, и да се ползуват от тях. Като забранил на първите човеци да ядат от дървото за познаване на доброто и на злото, Бог искал да им каже, че те не са готови още за тази наука. Докато не оформят и организират своята външна обвивка, чрез която могат да възприемат енергиите на външния свят, те не могат да се занимават с изследването на втората, по-твърда обвивка – костите на своето тяло. Първата обвивка представя мускулите на човека, а втората – костите. Първата обвивка подразбира науката за живота, за външния свят, а втората – науката за познаване на доброто и на злото. Като придобие това знание, човек дохожда до третата обвивка, до ципицата, която обвива ядката на ореха. Щом опита ядката, той е дошъл вече до вътрешния смисъл на живота. Като изучавате човешката глава, виждате, че и тя е съставена от три обвивки: външна – кожата, средна – костта и вътрешна – ципицата, която обвива мозъка. Ако се повреди или възпали ципицата, човек се разстройва. За да не се разстройва, той трябва да работи върху себе си, да си създаде здраво тяло, да се справя с условията, които му са дадени, и да ги използува. Не е ли здрав физически и психически, само в един момент човек може да изгуби здравето си, да се разстрои. Например, ако някой е вложил вярата и упованието си в парите, като ги изгуби, той може да получи удар в главата, разрив на сърцето си и да умре. Някои хора от най-малките си неуспехи са изгубвали смисъла на живота и се отчайвали. Материята, от която е съставен материалният свят, се среща в четири различни състояния по качества. Едните състояния са външни – твърдо, течно, въздухообразно, светлинно или лъчисто, топлинно, а другите – вътрешни, по състав – неорганическа и органическа материя. Едно от свойствата на материята е, че тя минава от едно състояние в друго. Това се постига чрез промяна на вибрациите й, а именно, повишаването и понижаването им. Като се пречиства материята, вибрациите й се повишават; щом изгуби чистотата си, вибрациите й се понижават. Като се чисти материята, и човек се чисти. Пречистването му става главно чрез сърцето. Под думата „сърце", разбираме чувствената душа в човека или астралното му тяло, което иде след физическото. Като умре, човек отива на другия свят с астралното си тяло, както орехът се посажда в земята с коравата си обвивка, а не със зелената. Коравата черупка на ореха се разпуква в земята; след нея се разкъсва и ципицата, и остава само ядката, от центъра на която излиза нов орех. Новият орех, който се крие в ядката на ореха, представя същинската душа на човека, която трябва да се изучава. Философията на човешкия живот се съдържа в ореха. Изучавайте и наблюдавайте развитието и растенето на ореха, за да схванете нишките, които създават философията на човешкия живот. Ако нишките не се сноват една след друга, както жената ги снове, никакво платно няма да се изтъче. На същото основание, и нашите мисли и чувства трябва да бъдат насновани, не произволно, а според законите на правата мисъл и правите чувства. Правата мисъл изключва всякакво подозрение, страх и съмнение. Освободете се от мисълта, че някой може да ви излъже. Бъдете като сарафина. Кой може да излъже един сарафин? Като занесете при него една жълта монета и му я представите за златна, той изважда от джоба си пробния камък и я изпитва. Ако отговаря на свойствата на чистото злато, той я туря на особено място, за отличие от другите монети, които не са златни. Човек трябва да има пробен камък в себе си, с който да опитва нещата. За да не го излъжат, той трябва да прилага пробния си камък и да опитва, златна ли е монетата, която му представят, или фалшива. Какво е нужно на съвременните хора, за да не се лъжат? – Вяра, опит и виждане. Значи, вярата трябва да мине към опита, опитът – към виждането, а виждането – към разумния живот. Приложете това нещо в семейните си отношения, към приятелите си и ще видите неговите добри резултати. Като не разбират законите на живота, хората ги нарушават и, в края на краищата, каквото зло или нещастие ги сполети, всичко отдават на Бога. Ако някой заболее, казват, че Бог е решил така. Съдят някого, пак Бога считат виновник. Човек сам е виновен за своето щастие или нещастие. Той сам е причина за болестите, за мъчнотиите и противоречията, в които се намира. Съществуват два вида съдба или наказания: за зло и за добро. На земята наказват само онези, които правят пакости и злини. Когато човек направи някакво престъпление, или зло, веднага стражарят го хваща, предава го на полицията и се завежда дело против него. Колкото по-голямо е престъплението му, толкова по-голям шум се вдига около него. За да го оправдаят, видни адвокати поемат защитата му, вестниците пишат за него, обществото чете и обсъжда въпроса, дава мнението си и т.н. И престъпникът става прочут, и адвокатите, и съдиите, които взимат участие в делото, също се прочуват. Обаче, когато човек прави добро, никой не се интересува от него. Много естествено. На земята няма закони, които да разглеждат добрите дела на хората и да им отдават заслуженото. На земята съдят само престъпниците и злосторниците. На небето е точно обратно: там се интересуват от добрите дела на хората, а не от лошите и престъпни. Там никой не се интересува от погрешките и престъпленията на хората, никой не ги търси. Ако някой направи едно добро дело, веднага видните адвокати и съдии стават на крак и казват: Доведете този човек при нас, да видим, какво добро е направил, за да му отдадем заслуженото. Колкото по-голямо е доброто, което е направил, толкова повече хора се интересуват от него, толкова по голям шум вдига около себе си. „Добрият человек от доброто съкровище на сърцето изважда добрините". Доброто съкровище на сърцето представя Божествената душа, в която човек складира даденото му от Бога. Щом има нещо дадено, човек трябва да го вади от съкровището си и да го раздава, за да се ползуват от него, както сам той, така и неговите ближни. Всички блага в живота са дадени от Бога. Добрият човек има право да черпи от тях, докато задоволи своите естествени нужди. След това той дава и на ближните си. За да може разумно да се ползува от Божествените блага, човек трябва да се ръководи не само от ума и от сърцето си, но и от своята душа, да препраща енергиите от въздуха през дробовете, оттам през гръбначния мозък и най-после – в главния мозък. Това значи, да бъде човек активен по ум и по сърце, да решава правилно задачите си, за да бъде полезен едновременно и на себе си, и на своите ближни. Не постъпват ли така и градинарите? Те се ползуват първо от енергията на главния източник, като пущат водата през малки вадички, за да напои и най-отдалечените кътчета на градината. Ще кажете, че това не става бързо. С бързане работа не се върши. Търпение и постоянство е нужно на човека, а не бързане. Един американски лекар бил повикан да лекува един манафин в Мала - Азия. Като го прегледал, лекарят му предписал едно лекарство, да пие по три лъжички на ден в продължение на десет деня. Като изпие лекарството, състоянието му щяло да се подобри. Манафинът прегледал лекарството, позамислил се и казал: Защо трябва да го пия десет деня наред? По добре да го изпия изведнъж, по-скоро да оздравея. Вдигнал шишето и го изпил наведнъж. След един-два часа положението му се влошило, и той умрял. Спазвайте законите и предписанията на Бога, на природата и на лекаря, който ви лекува. Изпълнете предписанието, което ви е дадено – по три лъжички на ден. И Бог пише в своята книга: По три лъжички на ден. Ще кажете, че манафинът бил глупав човек. Какво ще кажете за съвременните хора, които на един обяд ядат по няколко яденета, след това изпиват по две - три кила вино. Като преядат, викат лекар да им помага – разстроили стомаха си, изгубили апетита и т.н. Навсякъде има манафи, не само в Мала - Азия. Когато не мисли право, човек прилича на манафина, който изпил всичкото лекарство изведнъж, както и на онези хора, които всеки ден преяждат и разстройват стомаха си. Според мене, 75% от сегашните хора преяждат. Някой казва, че не преяжда. Не преяжда, а иска да обича всички хора, и те да го обичат. Това не е ли преяждане? Можеш ли да дадеш на всички хора това, което те искат? Имаш ли силата на слънцето? Ти не си научил да обичаш майка си, баща си, братята и сестрите си, приятелите си, които са ти направили добро, а ще обичаш целия свят. Човешкото сърце се познава в трудни моменти. Човек трябва да събира Божествена енергия в себе си, да обогати своето сърце, че да може в трудни времена да прояви своите чувства. В такива времена, именно, той трябва да има храна, с която да поддържа живота на своя ближен. Един изпаднал руски княз се оженил по любов за една млада, красива мома, от високо произхождение. В първите дни след сватбата, той често целувал своята възлюбена, но тя огладняла, пожелала да яде – хляб искала. – Ну, поцелуемся, казвал й той. – Гладна съм! – възразявала възлюбената. – Ну, поцелуемся! Днес „да се целунем, утре да се целунем”, тя изгубила разположението си към своя възлюбен, любовта й истинала. Много естествено. Тя се почувствувала излъгана от него; той бил крайно беден, само една титла имал. Човек не се нуждае само от целувки, много неща му трябват. Еднообразните целувки умъртвяват човека. Целувките на някои изсмукват енергията на човека. Тези целувки са подобни на смукала, които не извличат лошата и нечиста кръв от човека, а чистата. Достатъчно е да получиш десет такива целувки, десет смукала, да видиш, какво представят те. Аз взимам думата „целувка" в широк смисъл, не само по форма. Всеки, който размътва ума и сърцето на човека, дава целувки като смукалото на пиявицата, обаче, не изсмуква само нечистата, но и чистата кръв. Христовото учение не търпи такива целувки. То изисква навсякъде и във всичко хармония. Според това учение хромите трябва да проходят, слепите – да прогледат, глупавите – да поумнеят. Под думата „глупав” човек разбирам онзи, който няма условия да се развива. Затворете един умен човек в тъмна стая и го дръжте там десет години, ще видите, че той ще оглупее, ще се идиотизира. Защо? – Няма условия за развитие. И обратно: ако на глупавия дадете добри условия за развитие, след десет години той ще поумнее. Христос казва: „Добрият човек изважда от съкровището си добрините, а злият – злините”. Всеки трябва да вади добрините от своето сърце, първо за себе си, а после за своите ближни. Това значи: научи се първо, ти да обичаш Бога, а после учи ближния си. Ако ти не си научил още това изкуство, а учиш другите, те ще те изобличат. Те веднага ще те запитат: Какво ти е дал твоят Господ? Това не е за упрек, но, преди да учите другите, отворете ума и сърцето си за Божествената светлина, за да се развивате правилно. Мнозина се затварят за тази светлина, както орехът в черупката си, и очакват добри резултати. Това е невъзможно. Отворете се за Божествената светлина, която ще ви освободи от всички мачнотии и противоречия. Как проверявате, че в ума и в сърцето ви влиза Божествената светлина? Божествената светлина не внася никакво раздвояване в човешкия ум и в човешкото сърце. Тя е подобна на чиста планинска вода, която освежава и ободрява човека. Пиете ли вода, в която има различни мътилки, тя ще разстрои организма ви, ще внесе мрак и тъмнина във вашите мисли и чувства, ще ви раздвои. Всяко учение, което повдига и облагородява човека, е Божествено. Днес много проповедници ходят по света да проповядват Христовото учение, но малцина могат да го изнесат, както трябва. Американците и англичаните изпратиха много мисионери по света, да проповядват на хората, но заедно с християнството те пренесоха и спиртните питиета. Някои народи са апелирали към тях, да не им изпращат тази отрова. Какъв смисъл има християнството за един народ, ако от една страна го повдигаш, а от друга – тровиш? Да отровиш, да разрушиш човека, това е най-лесната работа. Ще кажете, че вие не сте от тези хора. Няма човек в света, да не е тровил първо себе си. Колко пъти на ден си вкарвал отрова в кръвта си. Днес си добре настроен, имаш Божествено разположение на духа, но допуснеш в себе си една мисъл, която веднага помрачава духа ти, и ти отпадаш, губиш това, което си спечелил. Колко пъти на ден човек слиза и се качва! Това е манафинът във всеки човек, който, като не слуша Божиите думи, вдига шишето с лекарството и го изпива наведнъж. Този човек го очаква смърт – нищо друго. Какво представя смъртта? – Пречистване, т.е. напущане на старата и нечиста къща, за да изгори. Къща, в която хората са живели 30 години в несъгласие, в спорове и недоразумения, трябва да изгори. Болница, през която са минали хиляди болни от заразителни болести, и в която стените са просмукани от охкания, пъшкания и нечистотии, трябва да изгори. Бог изпраща днес огън в целия свят, да изгори, да се очисти от всички лоши, нечисти и заразителни мисли и желания. Така Той ще избави хората от по-голямо зло. Затова Бог казва: Започвам вече да събарям старото, изгнилото, за да съградя нещо ново, здраво, чисто. Днес свалям горната черупка на ореха, за да излезе на лице вътрешното съдържание – ядката. В ядката е скрита човешката душа, в която се развиват добрите мисли и желания, в която се кали волята и организират силите на ума и на сърцето. Да създадеш добри мисли и желания, това не значи, че трябва да убиеш всяко желание в себе си. В книгата „Светлина върху пътя" е казано: „Убий всяко желание в себе си!" Тази мисъл търпи корекция. Тя трябва да бъде: „Убий в себе си всяко лошо желание и възкреси всяко добро желание". Като четете тази книга, ще видите, че много мисли в нея трябва да се изправят. Който е писал книгата, или съзнателно е скрил истината, или не е разбирал дълбокия смисъл на нещата. Като изучава духовната наука, човек трябва да се ръководи от своето вътрешно разбиране на нещата, да не изпада в противоречия. Натъквате ли се на противоположни мисли, не бързайте да вадите заключения. Мислете върху тях, и тогава правете своите заключения. Христос казва: „Добрият човек от съкровището на своето сърце вади добрините, а злият – злините”. И тази мисъл има две страни: от едно и също място – сърцето, добрият вади добрините, а злият – злините. Следователно, когато искам да изправя човека, на злия казвам, да убие в себе си всяко лошо желание, за да не прави злини на себе си и на хората. На добрия казвам, да възкреси в себе си всички добри желания, да ги реализира, за да бъде добре и за него, и за ближните му. Човек трябва да бъде внимателен в желанията си, да не се забравя. Ако прекали в добрите си желания, той може да се натъкне на противоречия, каквито и лошите желания създават. Един американски професор толкова обичал предмета си, че се забравял при преподаване и задържал студентите половин, а някога и един час след лекцията. Те решили да му дадат добър урок, да го отвикнат от обичая му да ги задържа след звънеца. Един ден намазали стола, на който професорът седял с туткал, и го завинтили добре за пода. Професорът говорил този ден цели два часа и, когато свършил лекцията си, трябвало да мине още половин час, за да го освободят от стола – дрехите му залепнали от туткала. Професорът разбрал, кой направил тази шега, и повече не задържал студентите си след удряне на звънеца. Време е вече всички хора, които са залепени за столовете си, да се отлепят. Всеки трябва да съзнае, че, ако не успява в работите си, причината е в залепването му за стола. Отлепи се първо, и после работи. Залепването за стола показва, че хората още живеят със своите стари разбирания и убеждения. Ако сами не можете да се отлепите, помолете да дойде някой да ви помогне, но не оставайте залепени. „Добрият человек от доброто съкровище на сърцето изважда добрините, а злият человек от злото съкровище изважда злините." Христос поставя въпроса рязко – добро съкровище и зло съкровище. Под думите „добро съкровище", Той разбира човешката душа, която се развива правилно. Според окултистите тя представя добрата карма на човека. Добрият човек е изпълнявал Божиите закони, събирал добро съкровище в сърцето си и днес има, какво да вади и да раздава на ближния си. Злият човек е нарушавал Божиите закони, правил злини, с което си е създал лоша карма. Днес го турят в затвор, дето лежи няколко години, докато придобие известна опитност. Чрез страданията соковете на злините се превръщат в добрини. В което село и да отидете, ще видите, как селяните вадят тора от бунищата си и наторяват с него своите ниви и градини. Така те облагородяват дърветата и цветята, превръщат ги в доброкачествени. Всеки човек трябва да извади тора от своето бунище, т.е. да извади злините от злото съкровище и да ги тури на своята нива, да я натори, да превърне злото в добро. Само така човек може да забогатее. Природата никога не изкоренява несъвършените форми, но ги облагородява и култивира. Тя използува всичко, за да го превърне в добро, което е необходим елемент за здравето на човека. Как се познава, кой човек има добро съкровище в сърцето си? Представете си, че ставате сутрин радостни, весели и през целия ден запазите разположението си. В този случай вие имате добро съкровище в сърцето си. Ако при всички изпитания, които ви се случат през деня, запазите разположението си, вие сте богат човек, вадите добрини от своето съкровище. Това, което е вярно за един ден, вярно е и за много дни. Ако станете сутрин с лошо разположение на духа и през целия ден не можете да подобрите състоянието си, вие носите лошо съкровище в сърцето си. Ще се извинявате, че не сте разположени, че сте болни и т.н. Нищо не може да ви извини – съкровището ви не е добро. Не ви остава нищо друго, освен да вземете лошото съкровище и да го хвърлите на нивата си като тор. След това ще дойдат страданията, но кажете си: Готов съм да страдам, за да се облагородя, да придобия търпение и любов. Човек трябва да бъде търпелив. Някой минава за търпелив, защото условията му налагат да търпи. Това е неволя, а не търпение. Неволята се налага на човека, а търпението е резултат на разумната човешка воля. Никога не налагайте на човека своите вярвания, разбирания и убеждения. Оставете го свободен, той сам да насади градината си, както разбира. Вие можете да му дадете семена, а той сам да ги сади и отглежда. Може да направи някаква погрешка – това нищо не значи. Злото не е в погрешките, които човек прави, но в неизправянето на погрешките. Важно е човек да бъде свободен, за да се развива правилно. Същевременно, той трябва да дава свобода на другите, и те да се развиват правилно. Как постъпват майките с децата си? Докато детето е малко, майката го повива в пелени, връзва го с повой и така то лежи с часове. Преди да го къпе, тя го развива, оставя го известно време свободно, да порита малко с крачката си и като го окъпе, бързо го увива в пелените, завръзва го с повоя и го оставя в люлката да спи. Детето трябва да лежи и да кротува, законът е такъв. Така постъпват и някои религиозни хора. Те хванат някого, турят го в пелени, завържат го с повой и казват: Обърнахме този човек към Бога. Не сте го обърнали, но сте го ограничили. Срещнете ли човек, увит в пелени и завързан с повой, последвайте примера на майката. Като минат четири-пет месеца, тя маха повоя и освобождава детето. Така тя му дава условия да се развива свободно и естествено. Ако детето остане дълго време в пелени и вързано с повой, растенето му ще спре, и то преждевременно ще се сбабичаса. Майката не желае да види детето си сбабичасано. Тя иска то да стане здраво, силно, да се развива добре. Като влезе в едно религиозно общество, първоначално човек се намира в положението на дете, увито в пелени и вързано с повой. След известно време той се освобождава от пелените и повоя и започва да се развива правилно и естествено, да расте и разумен да става. Той проявява доброто съкровище, което носи в себе си. Следователно, когато става от сън, човек трябва да се запита, свободен ли е от пелените и от повоя. Щом се убеди, че е свободен, той започва свободно да движи ръцете и краката си, да се протяга, с което показва, че е готов за работа. Ръцете и краката представят човешката воля. Тъй щото, когато очите, езикът, ръцете и краката на човека са свободни, това показва, че той има ум, сърце и воля, с които може да работи, да изпълнява Божията воля. Сънят представя повоя и пелените, в които човек е увит. Събудиш ли се, развържи повоя, махни пелените и кажи: Благодаря Ти, Господи, че си ми дал свобода, да се движа и да работя, да приложа волята, ума и сърцето си, да Ти служа, да изпълнявам Твоята воля. Гответе се за небето, докато сте още на земята, защото там няма спане, няма пелени и повой. Работете върху себе си, за да облагородите душата си, да развиете духовното си тъло, с което ще възкръснете. Има хора, които ще възкръснат, докато са още на земята. - За тях, именно, апостол Павел казва, че външната им обвивка ще падне; те ще възкръснат и ще се измънят. Стремете се към възкресението, като вътрешен процес. Това значи, да се освободи човек от всички съмнения и ограничения. Вярвайте в ума и в сърцето, в духа и в душата си, които Бог е вложил във вас, и вие ще възкръснете. Следователно, ако носите добро съкровище в себе си, трябва да го признаете; ако носите зло съкровище, наторете нивата си с него, за да го превърнете в добро. Тази е мисълта, която Христос вложил в стиха за доброто и за злото с кровище. Време е вече човек да мине от преходното и ограниченото, към вечното; от пелените и повоя към свободата ; от млякото към твърдата храна. Малкото дете да се храни с мляко, това е в реда на нещата, но ако младата мома и младият момък искат още да бозаят, това не е естествен процес. Щом проходи, детето може вече да се храни с твърда храна. Свободата е необходима за неговото растене и развитие. Пуснете коня на свобода, да видите, как знае той да скача и да рита. На полето скачането му е на място, но в града не е на място, той може да смачка някое дете, даже и възрастен човек. Свобода е нужна на всички живи същества, но на време и на определено място. .Доброто и злото съкровище." Всеки трябва да си отговори, към добрите, или към злите хора спада ; към вярващите, или към безверниците. Кой човек е безверник? – Който няма светлина в ума си. Отворете прозорците на къщата му, да влезе светлина отвън. Ако няма пари за отваряне на прозорци, дайте му, той сам да си отвори. Когото и да поставят в тъмна стая, без прозорци, той непременно ще стане безверник. Вярата се проявява при светлина, а безверието при тъмнина. Доброто се върши при светлина, а злото в тъмнина. Човек трябва да преобрази живота си, т.е. да напусне тъмнината и да влезе в светлината. Всяка сутрин, като ставате от сън, кажете, си: Аз съм добър и разумен човек, защото Бог ме създаде. Ще кажете, че това не е вярно. Според мене, всяко нещо, създадено от Бога, е добро и разумно. За да се убедите в това, хвърлете старите си и окъсани дрехи, за да видите Божествената дреха, с която Бог ви е облякъл. Кой ви е виновен, че сте се облекли в стари дрипи и не можете да се познаете? Не вярвайте на онези, които поддържат мисълта, че по естество човек е грешен. Само онзи е грешен, който живее в тъмна, мрачна изба и не знае, как да излезе вън. Извадете този човек от зимника и турете го в Божествения свят, на свобода и простор. Христос се обръща към добрите и разумни хора, да извадят доброто съкровище от сърцата си и да помогнат на своите паднали братя. Давайте даром, за да се даде и на вас. Давайте от своето злато, а не от книжните си пари, защото на небето книжни пари не вървят. Всяка добра мисъл, всяко добро чувство и всяка добра постъпка са звонкови монети, които никога не губят своята цена и стойност. Доброто съкровище подразбира звонковите монети, а злото – книжните пари. Давид казва; „В грях ме зачена майка ми." Той признава, че грехът е човешко произведение, а не Божествено. Йоан пък казва: „От Бога съм заченат." Който живее в тъмна стая и вади злини от сърцето си, той е заченат от дявола; който живее в светла стая и вади добрини от сърцето си, той е заченат от Бога. Живейте и работете като Христа, за да бъдете едно с Бога. Това изисква Христос от всички хора, за да се обновят, да се преустроят обществата и народите, навсякъде да проникне новия живот, да се въдвори Царството Божие на земята. Не е достатъчно да знаете, какъв е Христос и какво е направил, но всеки да се запита и да си отговори, какво той е направил. Какво е направил Христос преди две хиляди години, всички знаят; какво днес прави, всички виждат, но какво ти, като човек, си направил и правиш. – Ти, който говориш сега, какъв си. – Ела да работим заедно, да видиш, какъв съм. Ако работим заедно, и аз взимам 90% от печалбата, а на тебе давам 10%, ще видиш, доколко съм правоверен. Обаче, ако давам на тебе повече, а на мене по-малко, или ако делим печалбата си наполовина, пак ще ме разбереш. Това означава стиха, който Христос е казал: „По делата им ще ги познаете." Днес искам от всички хора да развържат кесиите си, умовете и сърцата си, да хверлят настрана пелените и повоите си и да почнат да движат свободно ръцете и краката си. Това се иска и от религиозните, и от светските хора. Това изисква разумният живот от човека. Ще кажете, че лесно се говори, мъчно се работи. Който говори с любов, той работи лесно – с любов. Той е минал през мъчнотии и страдания, разбрал е живота и знае да работи. Неговите думи са пълни със съдържание и смисъл. Христос иде на земята да обнови цялото човечество, народите, обществата, както и всеки човек поотделно. Затова всеки трябва да си каже: Всичко мога да направя, заедно с Бога, с ангелите, със светиите и с добрите хора. Каже ли всеки за себе си така, светът ще се оправи и всичко ще тръгне напред. Три начина има, по които човек може да влезе в тесния път, т.е. в Божествения път. Първият начин е да бутате трена, който води в този път; вторият начин – да се надпреварите с него, а третият – да се качите на трена и да се оставите свободно, той да ви заведе на определеното място. Видите ли този трен, не го бутайте да върви, той сам се движи; не се надпреваряйте с него – не можете да го следвате, но, влезте вътре и вярвайте, че той ще ви заведе в Царството Божие. Желая ви да бъдете онзи добър човек, за когото Христос казва, че от доброто съкровище на сърцето изважда добрините. Беседа от Учителя, държана на 20 май, 1917 г. София.
  14. Та казвам сега: При новите отношения, като разисквате за вярата, какво ще ви ползува вярата? – Вярата ще те ползува в туй, че ще те свърже с външния свят. Казвате: „Какво ще ме ползува голата надежда?“ – Надеждата е връзка. Надеждата свързва с днешния ден. Ти без Надеждата не можеш да оцениш днешния ден. С Вярата ще оцениш другите дни, които идат. Тя е за далечното бъдеще. Надеждата е за днешния ден. Това са два полюса Вярата и Надеждата. Между Вярата и Надеждата, вече функционира Любовта. То е Любовта, насноваването. Вярата и Надеждата, това са двете кросна на живота. Едното кросно е Надеждата – долу, а Вярата е горе. Совалката е Любовта, която постоянно снове. Бърдото, нищелките, всичките долу подложки, Любовта е вътрешният процес, за да насновеш. Новото схващане така трябва да бъде, между Вярата и Надеждата ти ще тъчеш. Така може да се разбира живота. Вие казвате: „Любовта е всичко“. Любовта най-първо ще образува две точки. Между тях започва животът. Животът се проявява от двата тия полюса, между Надеждата, туй реалното, туй, което можеш да провериш, да пипнеш, и Вярата, туй което умът схваща. Надеждата е туй, което сърцето схваща. Вярата е туй, което умът схваща. Следователно между тия двата полюса, между твоето сърце и твоя ум, Любовта работи. Тя работи в другите светове, но между Надеждата и Вярата може да се прояви Любовта. Източник: Лекцията "Обичай и освобождавай" от "Божественият източник", ООК, ХVІІ г.
  15. Вярата, това е един вътрешен закон на битието, който ни свързва с Първата причина. Няма какво да меря своята вяра с тяхната вяра. Тяхната вяра за мене може да е спомагателно средство. И моята вяра може да е спомагателно средство за тях. Но моята вяра ползува само мене. Ако моята вяра не може да ползува само мене, не може да ползува и другите. Ако вярата на другите не може да ползува само тях, тя не може да ползува и мене. Казвам: Вярата е един вътрешен, субективен закон, който ползува този, който вярва. Казвате: „Защо трябва да вярвам?“ – Ако не вярваш, твоята свещ не може да се запали. Ти ще ходиш постоянно в тъмнина. Вярата в света се е явила за пръв път когато светлината се е явила. Тогава и вярата се явила. Тя е закон на светлината. Туй, което открива външния свят, то е законът на вярата. Значи, вярата се явила когато светът, който Бог създал, станал за нас достъпен, външният, обективен свят. Не субективният свят, туй, което Господ мисли в себе си, но туй, което става обективно, то е достъпно за нас. Сега, по закона на аналогиите съдим какво нещо е Господ, какво е Той. Никога няма да знаем какво е. Само Господ за себе си знае. Ние за нас само знаем. Вие понякой път казвате, че познавате някой човек. Дотолкоз познаваме другите хора, доколкото познаваме себе си. Сега, по този начин, като разглеждам въпроса, се явява едно противоречие. Трябва да познаваме хората. Но има един закон. В познанието седи животът. „Да познаваш“, казва Писанието, „Това е живот вечен, да позная Тебе Единаго Истинаго Бога и Христа, Когото Ти си изпратил.“ Да познаваш нещо, в какъвто и да е смисъл, трябва то да внесе в тебе един нов елемент. Казвам сега: Известно верую има в света. Искате да знаете кое верую в света е право. Туй верую, което носи в света живот е право. Туй верую, което носи светлина, е право. Туй верую, което носи сила, е право. Туй верую, което носи богатство, е право. Всички ония неща, които носят известни блага, те са прави. Или другояче казано: Всичко онова, което излиза от Бога е право. Някои неща са второстепенни. Има неща, които произтичат от нас – те са наполовин прави. Източник: Лекцията "Обичай и освобождавай" от "Божественият импулс", ООК, ХVІІ г.
×
×
  • Добави...