Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Таня

Участници
  • Общо Съдържание

    1059
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

  • Days Won

    1

Всичко добавено от Таня

  1. Приятели,предлагам в тази тема всеки от нас да помества истории за това, какви методи е използвал Учителя при лекуване на физически и психически болести. Мисля, че спомените на братята и сестрите, които са били близо до Учителя, ще ни помогнат много по тясната пътека към Любовта. ПО СПОМЕНИ НА ЛАЛКА КРЪСТЕВА Савка Керимидчиева, стенографка на Учителя и ревностна ученичка, си е изгубвала на два пъти зрението и Учителя я е спасявал със следния метод:На всеки кръгъл час да казва „Добрата молитв”-денонощно. Еленка Андреева казва на Учителя: -Учителю, нещо много ми е тъжно, тежко, ще се пръсна, не зная причините за това.Чудя се откъде идва това нещо. Учителя казал: -Обърни се към Бога. Мисли за Бога. Савка е имала възпален апендесет. Постила 7 дни и се излекувала. Веднъж чаках Еленка. Тя беше заета с Учителя. Аз стоях настрана, на полянката, да си завършат разговора. Идва Балтова и най-безцеремонно прекъсва работата им, като почва нещо да разправя на Учителя.Тази сестра се занимаваше с духове, с отвъдни същества и пр.Учителя я слушаше внимателно, с търпение, а Еленка кипеше отвътре, но мълчеше.След като Балтова се изказа и отмина, Еленка високо каза: -Учителю,чудя Ви се как можете да я търпите. Не виждате ли, че Ви лъже?Защо не й кажете, че не обичате да Ви лъжат? Той рече: -Тя не лъже. Духовете я лъжат и тя им вярва. Така че тя не идва да ме лъже, а само разправя това, което са й казали. Учителя препоръчваше постът, гладуването, но не препоръчваше догмата. Мнозина парадираха и се хвалеха кой колко дни е постил, издържал на глад, кой как гладува, считаха това за голям подвиг и т.н. Някои от сестрите и братята не можеха да гладуват. Катя Грива и Наталия Чакова се тормозели, че не могат като другите да постят и един ден решили вече да започнат тридневен пост и ако им е леко, да продължат.Този ден ги срещнал Учителя. Носел геврек и им дал да си хапнат. Те се спогледали и рекли: -Ама, Учителю, ние постим днес -Нищо, днес си хапнете, пък от утре ще почнете. И така, те хапнали.От другия ден почнали отново. Учителя пак ги срещнал, подал им баница. Те пак рекли: -Ама, Учителю, от днес сме решили да постим. -Нищо, сега си вземете, пък от утре ще почнете. Така те разбрали, че методите, които дава Учителя, не са за всеки. И да не се фанатизират. Сестра Тефана Савова яде като врабче, но все пак решила и тя да бъде в унисон с другите и започнала и тя да пости.Гладувала няколко дни и така се чувствала изтощена, че едва вървяла, едвам говорела. Главата й се виела.Среща я Учителя и на ухото й рекъл високо: -Манджа, манджа, манджа!-тя се прибрала в къщи, отворила шкафа и си хапнала с неимоверна радост. Георги Томалевски е бил на смъртно легло. Катя Зяпкова е отишла в болницата да го види и разказала после на Учителя за състоянието му.Той й дава едно томче и й казва да го занесе на Георги с поръчка той да прочете само заглавието. Заглавието било:”Отец ме люби” или „Бог те люби” /или нещо такова/. На другия ден Георги бил здрав. Мария Райчева, за да отиде на беседа, минава през Борисовата градина. На гарата, както винаги, шетали и хулигани.Те почнали нещо да я закачат, да й подсвиркват, но тя вървяла и през целия път до Изгрева казвала: -Идиоти,простаци, това е цяло безобразие, що за хора са това? Влязла запъхтяна в салона, седнала и чула, че Учителя казва: -Идиоти,простаци, гамени-така не се говори- и след това продължил беседата си, но тя се смръзнала на мястото си. Случаят с побоя на Учителя-14 май 1936 година, около 14 часа. Учителя е бил в салона. Свирели са нещо с Иван Кавалджиев. Йордан/шофьора/ и Стоянчо/дърводелеца/ са боядисвали пейките отвън.Дошъл един външен човек, цивилен. Извикал Учителя да излезе навън и започнал да го удря по главата, като е счупил прозореца, който е долу до вратата и до стълбището. Стенографките си били полегнали за почивка. Изведнъж влиза уплашена Веса Козарева при тях и извикала: -Ставайте, бият Учителя! Те скочили и отишли там. Гледат: Учителя седнал на стълбището, замислен, тъжен, безсилен.На сакото му и на ризата му-кръв.На главата няма рани. Чудят се откъде е тази кръв. Побойникът, като е удрял Учителя, замахнал и ударил стъклото на прозореца. При счупването му разранил ръката си и тази кръв по дрехите на Учителя е от ръката на побойника.Учителя едвам станал и помолил Еленка Андреева да му изпере дрехите.Кавалджиев, Йордан и Стоянчо не са се притекли на помощ, а са избягали. Йордан отишъл да вика Лулчев, но Лулчев докато дойде, всичко било свършено. Този човек е бил платен побойник.Той след години сам казал на Гради Минчев, че първоначалният замисъл бил адска машина да се сложи някъде около салона и когато Учителя държи беседа, да хвръкнат всички във въздуха, да бъдат избити всички. Но Учителя е сметнал, че е по-добре той да понесе всичко. Защо е станало всичко това? Учителя е казал на Лулчев да каже на цар Борис в никакъв случай да не слага за министър-председателАлександър Цанков. Да сложи друг, когото иска, но да не е Александър Цанков. Цар Борис послушал съвета. Това се разчуло вече на Изгрева.Стига до ушите на Цанков и вече случилото се е ясно, макар че се говореше, че и духовенството може да е платило на този човек да извърши това. Гради Минчев казва, че този човек е работил известно време с него и като разбрал, че той е дъновист, му разказал за случая. Еленка: -Тогава Учителя всеки ден идваше на Паневритмия, но не играеше, само стоеше и гледаше. Идваше сряда, петък и неделя и говореше, макар и бавно, дума по дума, защото беше получил удар-лека парализа в десния крак и дясната ръка. И говорът беше засегнат.Това, което тогава говори Учителя, беше много малко. Първоначално беше парализирана дясната ръка. Постепенно положението се влошаваше. Парализира се и десният крак, после и говорът. Решихме да отидем на Рила.Бяхме се насъбрали отвън и чакахме цял час и се чудехме защо Учителя се бави, защо не слиза. По-късно разбрахме, че той много бавно се обличал. Потеглихме с рейсове. От Гюлечица до първото езеро Учителя вървеше през цялото време пеша. Славчо Печеников се опитваше да му помага, но Учителя не желаеше това. На няколко пъти той се изпотяваше и аз и Савка му помагахме, като му бършехме потта и като се преоблича. Стигнахме до първото езеро.Някои бяха отишли по-напред на второто езеро да подготвят палатките и изпратиха кон за Учителя. Той се качи на коня и така лека-полека, приближихме вече лагера.Палатката на Учителя беше подредена, готова, както и нашата-на стенографките, до неговата палатка.Аз и Савка поехме грижата за Учителя, като му готвехме отделно. Учителя нито веднъж не дойде на Молетвения връх, седеше си в палатката, но и отвън пред палатката стоеше на един плетен стол. Аз му постилах възглавница, одеало отгоре и отдолу.Неделчо Попов-фин и деликатен брат, често го посещаваше.С хубавото си разположение този брат внасяше във всички ни малко ведро настроение.Учителя, стоейки на стола, питаше кой къде се е настанил. Искаше за всички поотделно да знае кой къде е и особено го интересуваха групите-кой с коя група е, колко души са дошли и т.н. Тогава се направи стълбата, която водеше от кухнята до палатката на Учителя. Тогава се направиха и някои площадки. Много от възрастните братя и сестри мислеха, че Учителя ще си замине и настояваха да слезем в града и да заведем Учителя на лекар. Но по-младите упорито държаха да се стои тук, защото бяха уверени, че тук именно той ще се подобри. Учителя много се затрогваше от вниманието на братята и сестрите и често съм виждала сълзи в очите му от това нещо. Един ден, както бяхме събрани, Учителя излезе от палатката си с шапка, облечен, усмихнат, дойде при нас, все едно , че нищо не е било.Подвижен, разговорлив, като че някой с магическа пръчица беше изтеглил неразположението му.Всички бяхме безкрайно щастливи, всички се радвахме, сърцата ни се освободиха., а той беше тръгнал към чешмата, на разходка. В този момент една сестра по вдъхновение изпя „Светъл лъч отгоре слиза”.Учителя рекъл на Еленка: -Еленке, можеш ли да стегнеш багажа за 14 август, да слизаме вече. -Разбира се-рекла тя. Престояхме на Рила един месец. Учителя като по чудо се излекува. Една част от братята и сестрите слязоха на 12 август, а другата, с Учителя-на 14 август. На 19 август в София се състоя съборът. Учителя ни говори вдъхновено Беседата носи заглавие”Да им дам живот”. И томчето със следващите беседи носи това заглавие. Беседите бяха държани на 19,20,21,22,23,26,29 и 30 август и са поместени в томчето „Да им дам живот”. Всичко си продължи, като че ли нищо не е било.Учителя никога с дума или намек, или жест не е казал нещо около този случай. Неговото величие, търпение, саможертва, благост, в тези тъжни за нас дни, проличаха с най-голяма сила. Учителя сам се излекува по Божествен път.Мнозина му даваха съвети и то какви ли не, а той си мълчеше и се излекува сам , с Божията помощ.
  2. "Огледалце, огледалце, я кажи, че на света, няма никой с мойта красота” /"Снежанка и седемте джуджета"/ В приказките има невероятна мъдрост, която всеки сам може да открие за себе си. Можем ли да оценяваме себе си обективно, дали не надценяваме своите възможности-физически, духовни и Божествени. Задаваме ли си въпроса дали умът ни е рационален, чувствата, които изпитваме са най-добрите за нас, а оттам и за околните, дали действията, които вършим са тези, които са най-полезни за мира и хармонията на нашата душа и душите на нашите близки. Не преследваме ли някакви химери,които да са причина за нарушаване на естествения ход на живота. Какво мислите? Задаваме ли си тези въпроси / и други/. Оправдават ли се нашите действия? Можем ли да спрем точно на предела, преди да сме нарушили баланса?А да определим точното му време ? Действията ни свързани ли са с Любовта, осветени ли са от Мъдростта, подчинени ли са на Истината?
  3. Чистота "Спасението ви се крие в чистотата на вашето тяло, в чистотата на вашия ум и на вашето сърце. За да бъде човек независим, трябва да има морална чистота. Чистотата е необходима, за да се избегнат нещастията на земята. Чистота в устата, в ума, в сърцето, в душата и в духа. Без чистота практически нищо не може да се постигне. За да бъдете здрави, весели, умни, учени, нужна ви е абсолютна чистота – физическа и духовна. Да се занимаваш с недъзите на хората, това е зараза, която разрушава организма ти. Идейна чистота се изисква от човека. Трябва да почнете с пречистването на кръвта си. За да пречистите кръвта си, трябва да четете най-хубавите книги и да гледате хубави места в природата. Четенето на хубавите книги пречиства нервната система. Здравето на човека зависи от неговата външна и вътрешна чистота. Пиянството е нечистота, лакомията е нечистота, завистта е нечистота. Нечистотата трябва да се изхвърли - това е хигиена. Като говоря за чистота, това се отнася за онези хора, които усърдно работят върху себе си, имат силен стремеж към чистотата. Чистотата носи здраве, живот, повдигане, устойчивост. Чистотата ни отваря вратата за висшето познание и вътрешната светлина. Само чистият ще види Бога. Първото нещо: външна и вътрешна чистота. Къщата ви трябва да бъде чиста и всичко да бъде турено в ред и порядък. Да обичаш хубавото, което Бог е създал, и най-после да обичаш хубавото, което ти си създал. Единственият метод, който не произвежда никакви лоши последствия, той е действието чрез законите на Любовта, Мъдростта и Истината. Само те са чисти методи, с тях работете. Пишете ли, търгувате ли, лекари ли сте, с тези методи работете. " Литература: 1.Беинса Дуно, Свещени думи на Учителя, 2том, София 1994 2.Беинса Дуно, Свещени думи на Учителя, 3том, София 1994
  4. "Ценна мисъл за деня: Няма по - голямо нещастие от незнанието на мяра. Няма по - голямо престъпление от стремежа към богатство. Ето защо: Който умее да бъде доволен, винаги е удовлетворен. (Лао Дзъ) " Скъпи приятели, тази мисъл на Лао Дзъ ме наведе на мисълта дали в действителност умеем да бъдем доволни, т.е. умеем ли да се радваме на живота. Всеки ден получаваме по нещо - предмет, знание или любов - под различна форма. Дали умеем да ги ценим, дали можем да се радваме и на най- малките неща, които ни се случват. Дали можем да благодарим за тях или се сърдим и нервираме, с което губим част от енергията си, а това води след себе си до изживяване на други негативни състояния и чувства. На толкова много неща можем да се радваме! Правим ли го? Кои са нещата, които могат да ни изкарат от равновесие, т.е. тези, които не оценяваме като положителни. Най- лесно се обиждаме на хората, които обичаме. Коя е причината? Къде да я търсим? Необходимо ли е да я търсим другаде, освен в себе си? Какво трябва да направим, за да се научим да изпитваме доволство и радост? Как изправяме състоянията си? Как трансформираме злото в добро и как хармонизираме състоянията си? Ще кажете, че всичко това е посочено и много е говорено по темата, но дали сме в състояние въпреки всичките си знания да постигаме състояние на хармония във всеки един момент или пък за колко време можем да го постигнем. Кой е най- добрият метод за това?
  5. Единственото реално нещо, което определя човека като човек, това е радостта. Само истината, животът, знанието, любовта произвеждат радост. Там където има любов, където има мъдрост, където има истина, там е радостта. Радостта е резултат на Великото. Оттам се съди какъв е човекът. Ако ти си тъжен, струва ли си да намериш някого, когото да обичаш? Тогава радостта ти ще бъде като извор. Ти ще влезеш в царството на възможностите. Без радост не можеш да имаш здраво тяло. Ако искате да прогресирате, трябва да имате радост. Като дойде радостта, всички в дома ще бъдете щастливи, няма да има болести. Ако някой от вас не вярва, щом се разболее, нека се радва. Аз препоръчвам на болния човек да се купи едно барабанче, което да бие. Каквато и болест да го хване, нека бие барабана и след една седмица ще оздравее. Вече са почнали да лекуват болните с музика. Има такива случаи в Англия. Една певица пее по радиото. Като я слушат, много болни се лекуват. В гласа й има нещо, което лекува. Дойде някой обезсърчен. Кажи му нещо насърчително. Какво ни е нужно, за да сме щастливи на земята? – Въздухът, който дишате, светлината и храната, които приемате от природата, дават щастие. Възвишените мисли, които можем да възприемем, онова чувство, което излиза от дълбочината на човешката душа, ще ни направят щастливи. Под думата душа аз разбирам онова, което си ти, човекът. Що е душата?То е човекът в своята същина, която не умира. Казвам:Само Любовта може да направи човек от тебе, само Мъдростта може да направи човек от тебе, само Истината може да направи човек от тебе. Само при тях ти можеш да бъдеш силен, самостоятелен. Когато имаш тези три неща със себе си, навсякъде ще бъдеш дабре дошъл. Казвам: Най-сигурното лекарство в света е радостта. Няма по-силно лекарство от радостта. В него има една експанзивност. Като станеш сутрин, да станеш радостен. Помисли за неща, които да внесат в душата ти една светла мисъл, предизвикай в себе си едно светло чувство, една възвишена благородна постъпка. Което си направил, да произведе в душата ти радост. Казвам: Мощното в света е тази радост, еднаква за християнина и за светския човек. За всички радостта е едно от най-големите блага на човешкия живот. Тази радост никога не може да се придобие, ако човек в душата си няма любов. Тази радост не може да се придобие, ако знание няма в душата си и ако няма свобода. Човек трябва да бъде свободен. Той трябва да е свободен от всякакви външни заблуждения, трябва да търси самата истина, която може да му даде свобада, замах на неговите постъпки. Христос казва:”Идете сега в света и живейте така, както аз съм живял и аз ще бъда с вас до скончанието на века”. Източник: „Живият хляб / Радостта”-неделна беседа, държана от Учителя на 2 април 1933 година, ИК”СИЛА И ЖИВОТ”, Бургас, 1997 г.
  6. . Като ученици ви трябват две неща като два метода, като пособия ви трябват: да мислите добре и да се учите добре. Защото то е същественото. Ти в живота не може да направиш никакъв успех, нищо не може да постигнеш, ако не мислиш добре и ако не се учиш добре. Сега вие може да разберете мисълта в много тесен смисъл. Чрез хубавата мисъл вие ще добиете фактите и принципите, а чрез учението вие ще придобиете начините на приложението. Наука е туй, което може да приложиш в живота, да придобиеш добродетели. . При свободното учение, ти ще бъдеш освободен от известни ограничения. И трябва да правиш постоянно опити. Вътрешни опити трябва да правите. Не опити, както другите хора правят, но специфични опити. Ще правиш туй, което се отнася до тебе. Каквото другите хора правят, всякога ще го имаш като спомагателно средство за себе си. Но най-същественото сега е: Силата на човека седи в неговата мисъл. Говори ви един човек, разсъждавате върху онова, което ви говорил. Той ви говорил с известни звукове. Виждате най-първо, какво впечатление прави неговата реч на вашето ухо. Когато той произнася думите, как ги произнася? Законът е верен. Че ние никога не може да приложим онова, в което ние не вярваме. Туй, за което имаме вяра, вярването то е да вярваш с ограничение. Вярата в правата мисъл е законът на освобождението. То човек започва освобождението в живота – в надеждата. Не да се надява, ами в надеждата. Вярата вече започва да освобождава човека. Ако ти вярваш в Бога и тази вяра започва да те освобождава, ти имаш вяра. Ако тази вяра не те освобождава, ти имаш вярване. Ние мислим за вярата кога? Когато сме щастливи, задоволени, много малко мислим за Господа. Щом ни напечат лошите условия, ние търсим Господа. Ние търсим Господа само в нашето нещастие. Сега искам вие да разсъждавате обективно. Като започне да ви се говори, вие се страхувате. Като започне да ви се говори, вие прилагате нещата. Като започне да се говори за погрешките, скоро ги намирате, скоро ги виждате. Като ви се говори за добродетелите, вие се радвате. Пък понеже имате повече притежателни букви, повече скръб имаме. Казвам сега: Ние хората умираме по единствената причина, че не слушаме. От непослушание умираме. Бог казва: Ще се храниш с Добродетелта, ще се храниш с Истината, ще се храниш с Правдата. С какво още ще се храниш? Ще се храниш с милосърдието, ще се храниш с кротостта, с въздържанието. Сега вие имате нещата в ума си да турите по стария ред. По стария ред да турите нещата. Ти със стария чувал, дето си ходил, ти със стария чувал ново брашно не може да носиш. Със стария чувал ново жито не може да носиш. В Царството Божие нова торба трябва за новото жито. За всяка една мисъл се изисква нова торба да имаш. Ти може със своята стара торба да идеш, но ще развалиш житото. Сега онова, което при дадените условия може да приложите, приложете го. Помнете, че силата на човека седи в човешката мисъл. Та казвам: Като ученици трябва да бъдете чисти, да имате ясна, светла мисъл за Бога. Ние трябва да имаме непреодолимата Любов, че ние прославяме Бога, и Той да ни прослави. Христос казва: „Аз те прославих, всичко което чух от тебе направих, сега ти ме прослави“. Да разберем приложението на тази Истина. Вие сте ме слушали, аз толкова пъти съм говорил за Любовта. Казвате: „Учителю, ти говориш за Любовта, но как я разбираш?“. Ще ви кажа: И аз не съм я разбрал. Любовта не е най-лесната наука. Ти като влезеш в Любовта, ти ще бъдеш абсолютно свободен. Ти ще влезеш в един съвсем нов свят. Ти като влезеш в Любовта ни помен няма да остане от страданията ти. Ти ще погледнеш на всичкия си живот и ще видиш, че във всичко се крие много хубаво. Няма да остане ни помен от тия страдания, терзания, хукания, всичко туй ще изчезне. Ти ще се успокоиш и ще кажеш: „Какво неразбрано дете съм бил“. И ти няма да кажеш, че разбираш Любовта. Единственото нещо, което освобождава човека е Любовта. И тогава знанието и свободата, това са начини, чрез които Любовта се проявява. Свободата е във физическия свят, знанието е в духовния свят, Любовта е в Божествения свят. И самата Любов е проявление на Божия Дух, нещо още по-дълбоко. Сега това са вече непостижимите работи, но казвам: Възможно е заради вас. И мисля имате нещо, което ви смущава. Мислете правилно. Ние сме дошли да учим. Много нещастия и страдания ще преживеем в живота, те са в реда на нещата. Казвам: Ще се учите да мислите правилно, добре да мислите. За мене всяка проява трябва да произтича от един вътрешен принцип. Всяка постъпка, ако не произтича от нашата мисъл, ако не произтича от нашата наука, то е престъпление. Не е зло, то е престъпление. Защото, ако аз ви обичам, аз изразявам една идея, която е скрита в ума на Бога. Ще търся начин, по който да изявя своята Любов. Ще намеря начин, когато Бог иска. Сега същественото е това: Силата на човека седи в изпълнението волята Божия, тъй повърхностно. Вие всички трябва да имате разнообразие в изпълнението на волята Божия. Всеки трябва да има нещо ново, един нюанс в изпълнението на волята Божия. Нека всеки да мяза на хубав цвят и като цъфнете всеки да мяза на себе си. Всички добри хора са цветове в другия свят. И вие като ученици трябва да влезете в същественото. Не да се ограничавате. Не съжалявайте за миналото, което е станало. Няма какво да съжаляваш за своите погрешки. Всички погрешки трябва да се превърнат на добродетели. Във (всинца) ви трябва да има права мисъл. Бог абсолютно не обича никаква бяла лъжа, абсолютно нищо нечисто. Като мислиш, ще мислиш много чисто. Никому не разправяй как мислиш. Това е свещен процес за самия тебе. Кога мислите, не се месете, какво мислите, то е свещен процес. Как учиш и него не казвай, нека бъде свещен процес. Онова, което мисля и онова, което уча са два свещени момента. Ще седна и ще уча каквото Господ ме научил. И ще ида да видя, как ще приложа това, което Той ме е научил. Не е така лесна работа да живееш в живота. Не че е мъчно, но докато научиш методите. Ти не може да постъпиш с всички хора еднакво, казвам ви сега, мислете. Правата мисъл, добрата мисъл, доброто Учение, правото Учение, те трябва да ви бъдат идеал през тази година и не само през тази година. Гласни и съгласни
  7. Здравейте приятели, Тази година на 80-я международен фестивал "Варненско лято"2006 се отбелязват 250 години от рождението на ВОЛФГАНГ АМАДЕУС МОЦАРТ. Представям ви няколко изречения от Министерство на културата, Община Варна за този прекрасен композитор. "През тази година целият свят отбелязва 250 години от рождението на Моцарт. Неговата музика днес се оказва универсална- изключително популярна както сама по себе си, така и като основа за развихряне на творческата фантазия на съвременните творци и слушатели. Самата личност на Моцарт придобива мистериозни измерения. Мистерията Моцарт зпочва след неговата кончина, която се превръща в мит- само една година след смъртта му вече е поставен първият му паметник. В днешно време има над 80 различни версии за смъртта му. Той се превръща в легенда, завладява масовата публика. Още през ХІХ век става герой нан над 50 театрални драми. Днес композиторът е навсякъде, обединяващ символ в света на глобализацията, а музиката му е символ на съвършенство- изящна, прекрасна, задалбочена, и до днес криеща неразгадани предизвикателства. В творчеството на Моцарт инструменталният концерт придобива това, с което свързваме неговата характеристика днес – своеобразно „състезание” и диалог между солист и оркестър. В концертите на Моцарт изразителността и съвършенството на формата са тясно свързани с използването на виртуозните възможности на пианото, с неговата главна роля в произведението. Голямо значение за създаването на концертите има изпълнителската дейност на Моцарт като един от най- добрите пианисти на своето време и блестящо владеещ цигулката. Клавирният концерт в до мажор е създаден през 1782-1783, по време на т.н. „виенски” период.Подвижният оркестър кореспондира с широко развитата солова партия. Разнообразие от настроения и одухотвореност, съчетани с „въздушна” виртуозност или вглъбеност- това прави концертите на Моцарт еталон за изпълнителско майсторство и днес". Бях свидетел на изпълненията на Хисако Кавамура – пиано и Минчо Минчев – цигулка. Невероятни изпълнения!!!Когато ги слушах, имах чувството, че не съм от този свят, че съм в друг свят- красив и обаятелен, свят на съвършенство и Любов.
  8. Отличителни качества на Волята Кои са отличителните качества на волята? Първото качество на волята е твърдостта. Твърдостта е опорната точка на волята. Значи волята трябва да бъде твърда и непоколебима като канара. Второто качество на волята е смелостта и безстрашието. Третото качество на волята е приложение, изпълнение, но без отлагане. Следователно твърдост, смелост, безстрашие са отличителните качества на волята на физическия свят. Освен на физическия свят волята се проявява и в Умствения свят. Отличителните черти на волята в Умствения свят са разбиране, проумяване, схващате и долавяне. Това, което си разбрал, ще проумееш; това, което си проумял, ще схванеш; това, което си схванал, ще доловиш. Можете ли от схващането да отидете към разбирането? Не, ще вървите последователно. Едно от отличителните качества на волята в Божествения свят е нейното благородство – волята трябва да бъде благородна, да има благороден импулс, благороден подтик. Като знаете отличителните качества на волята в три различни свята, вие ще можете да окажете влияние върху своето тяло, върху сърцето и мозъка си. За да изучавате проявата на волята трябва да наблюдавате растенията. Например, ако отидете в някоя борова гора, ще видите, че боровете растат наблизо един до друг и приемет конусообразна форма. Когато растат един до друг, те икономисват пространство. Боровете придават това свое качество и на брястовете, както и на други дървета, които растат около тях. Например, щом са около боровете, брястовете растат нагоре, приемат конусообразна формам, а щом са далеч от тях, те се издигат нагоре и се разширяват. Боровете обаче винаги запазват своята конусовидна форма. Това показва, че борът има духовна култура, той не е материалист. Следователно, когато се разширява нагоре и настрани, волята има материалистически стремеж; когато запазва конусообразната си форма, с постоянен стремеж нагоре, тя има духовен характер. Източник:Допирни точки в природата/Отличителни качества на волята,МОК,ІІ г. Истински трезв, добродетелен човек е онзи, който при всички условия да пие, да се гневи, не може да излезе от своето равновесие. Такъв човек има воля, има самообладание. Онзи, които има слаба воля, той се поддава и на най-малкото изкушение. Ръцете представляват човешката воля. Като не знаете къде да турите ръцете си, това означава, че не знаете какъв ход да дадете на волята си. Като поставяте ръцете си отзад, отпред или настрани, с това вие търсите най-подходящият метод за проява на волята. Щом намерите подходящото място за ръцете си, вие вече сте решили по какъв начин да проявите волята си. Като пръв метод за проява на волята е прилагането на закона за трансформиране на енергиите в организма си чрез белите дробове. Източник:Допирни точка в природата/Предназначение на дихателната система,МОК,ІІ г. Значи всички нещастия, всички страдания в живота на човека се дължат на нежеланието му да изпълни Волята Божия. Като знаете това, бъдете внимателни даже към най-малките си стремежи и желания. Не пренебрегвайте малките желания, не спирайте тяхната проява. Искрени трябва да бъдете пред себе си. В Школата се приемат ученици със светъл ум, с благородно сърце, със силна воля и със здрав гръбнак- да носят. Ученикът трябва да има диамантена воля, да прилага. От вас не се изискват големи подвизи, да спасявате света. От вас се изисква най-малкото, микроскопическо приложение на Доброто. Единство на съзнанието се изисква от вас. Щом придобиете това единство, вие ще можете да регулирате силите в своя организъм. Ако можете скоро да забравите, да трансформирате обидата, вие сте човек на силната воля. Всеки трябва да се стреми към единство на съзнанието като метод за лекуване, като метод за работа върху себе си. И тъй, като ученици от вас се изисква единство на съзнанието и абсолютна справедливост спрямо себе си. Щом си дал обещание да направиш някое добро, не трябва да се отмяташ. Погрешно да е обещанието, ще го изпълниш. Бъдете смели и решителни. По никой начин не можете да избегнете кармическите последствия. За да придобиете смелост и решителност, започнете от малките опити, за които са нужни малки знания. Не се стремете към големи опити, защото не сте готови за тях, нямате още нужните знания. Сега, запишете се следните три правила: Вложи Истината в душата си и Свободата, която търсиш, ще придобиеш! Вложи Мъдростта в ума си! Светлината ще дойде и Знанието ще ти даде своята помощ. Вложи Чистотата в сърцето си! Любовта ще дойде и истинският живот ще започне. Източник:Допирни точки в природата/Единство на съзнанието,МОК,ІІ г.
  9. "Ето друга страница от моя дневник. Ачларе, Април. Работен ден. Ние имаме младежки вярващи сърца. Всеки от нас се е върнал наново към оная ранна младост, когато всичко е възможно, когато на всичко вярваш. В детска преданост са окъпани сърцата ни. Аз вярвам, че светът ще се прероди. Ще настанат времена, когато гордият ще се смири, без да счита, че това смирение е покорство или слабост. Има едно смирение, което е израз на сила. Има дни, когато ми се струва, че възраждането на света ще започни в Ачларе. Наистина, наивна мисъл, но така ми се струва сега. От гледището на социалните закони нашият ачларски опит е малко наивен и смешен, но добре е да намериш един такъв селянин със земя и без работна ръка. Други пък, които нямат земя, ще дадат своя труд. Човекът, който работи, ще заслужи своя хляб. Не се ли мъчат да направят това и тия, които работят за социалното преустройство на света? Да, разбира се, но има една разлика. Там всичко става по закон и принуда, а при нас - по любов. Ех пък, по любов, ще каже някой. Къде да намерим толкова любов в света? Ние пък отговаряме, че без любов нищо няма да стане. Всичко ще се опорочи и ще загине. Та кои сме ние, които казваме това? Нов ли някой интернационал или нов континент от хора с такива възгледи? Не, това го казваме ние, комунарите от Ачларе с протритите гащи и полусъдраните ризи. Ние дори твърдим, че животът няма да ни опровергае. Ние знаем, че има още много, много хора по света, които мислят като нас. Ние се знаем. Ние нямаме списък и организация, но ние се знаем, познаваме се. Във всяка страна има служители на светлината, люде, които са против всяко насилие и принуда. Те постепенна ще се увеличават. Те са като дъждовните капки, които не си знаят имената, не знаят, че идват от едно място, за да напоят изсъхналата земя, да се слеят в един и същи поток. Когато светът ще опита всички средства на насилието и безлюбието, тогава ще ги познае и ще ги подири. Когато земята ще заприлича на развалина и няма да може да се познае кой е победителят, тогава „Ачларци” от цялото земно кълбо, които няма да са капиталисти, нито колонизатори, нито груби безбожници, подозрителни във всеки жест и дума, ще потрябват, за да се излекуват раните на опустошения свят. Така из мъките и пепелищата ще се роди новата цивилизация на възкръсналия Христос, дошъл като ново съзнание на нейните поданици. Като си спомням тия неща от миналото, неволно ги сравнявам с някои пожелания от настоящото време. При това сравнение си спомням един разговор с един другар - комунист, който ми казваше така: „Ще видиш колко нови неща ще въведем ние в живота, но все още сме зле на идеологическия фронт.” Аз му отговорих, че съм съгласен с една уредба на живота по социалистически, но да се започне придимно с идеологическия фронт. Това ще рече преустройството да започне от човека, а после от настоящата действителност. Като хванеш и набиеш човека и му вземеш всичко насила, как искаш този човек да е добре на идеалистическия фронт? Има ли случай, когато бит човек да е на твоето мнение? Оставете хората да живеят с малките вътрешни нюанси, не бутайте техните вярвания и малки навици. Говорете им за нуждите от един колективен братски живот, научете ги на състраданието, което трябва да имаме към страдащите, свикнете ги да мислят, че алчността е една опасна гангрена, че човек загубва целия си живот заради нея и че никой не е отнесъл препечеленото на другия свят. Този приятел - комунист, който бе идеен и честен чвек, отначало се възмущаваше от този начин на мислене, но после се убеди в правотата на моите думи. Убеди се, че в душата на хората не бива да остане горчива утайка. Убеди се и в това, че Любовта ще обедини хората по-бързо от всяка организация. Селянинът, при когото работим, се казва бай Жече. Той е наш приятел по идеи, но ние употребяваме доста усилия, за да смирим у него собственическото чувство. В идеите си е доста напреднал, но у него има вкоренени навици. Понякога дори се опитва да хитрува, но ние го улавяме и го изобличаваме кротко. Той се засрамва от това и бавно напредва. Не е лесно да откъснеш един човек от навиците му. Откъснеш ли го насила, той се ожесточава. Мисли, че си му взел всичко. В душата му остава омраза и мъст. Направиш ли така, че той сам да отрече лошите неща, тогава той няма ожесточение и не се готви за отмъщение срещу похитителите на неговите ценности. С какво ние постигнахме успех пред бай Жечо? С нашата обич към земята му и със своето безкористие. За да пробудиш една човешка душа, трябва да направиш жертва." Из Спомените на Георги Томалевски, Подготвяни за печат от издателство "Бяло Братство"
  10. Кои хора се занимават с астрономия и астрология? – Ония, в които е развито наблюдението, обективния ум. Тия науки разширяват ума и сърцето, отварят път към идейния свят. Сегашните астрономи дават повече външни данни, правят изчисления, но още не са дошли до същината на предмета. Според сегашните астрономи Слънцето е горящо тяло. Те казват, че на звездите няма никакъв органически живот. Значи и те горят. Излиза, че цялата вселена е запалена. Само Земята като планета има по-ниска температура, не гори, затова на нея има живот. Обече окултната наука твърди, че много от планетите са населени от възвишени същества. Там животът е по-възвишен и по-организиран от тоя на Земята. Земните жители не са готови за възвишените светове. Вие се нуждаете от една положителна наука, която да обобщи сегашните, за да се ползвате разумно от тях. Астрологията, това е една стара наука. Тя води своя произход още от първата култура, зачената е с първата раса, която е съществувала на Земята в праисторически времена. Астрологията – това е физиология на човешката душа. Може да направим следното сравнение: Както анатомията е необходима за един лекар, за един хирург, така и съвременната астрономия представя анатомия, а пък Астрологията – физиологията на небесните тела. Астрологията, това е една отвлечена наука. Мъчно е да се докаже каква връзка има между планетата Марс и човека. Или мъчно е да се докаже пряко, фактически какво влияние има Сатурн за човека. Когато кажем, че някой индивид е Слънчев тип, това е символ. Когато кажем, че някой е марсианец или някой принадлежи към типовете на Месечината, Сатурн или Венера, това са пак символи. Астрологията е една наука, която трябва да се проучи добре, защото има приложение навсякъде в живота. В човешкия организъм, във всяко едно положение на тялото, в устройството на формата, на челото, на лицето, може да познаете един човек към кои типове спада. Всички планети оказват влияние върху човека. Запример, марсовите типове имат широки глави при ушите, зад челото главата им е широка. Те са смели и решителни. После, у Венерините типове и във всички други типове главата се отличава.Всяка една планета си оказва своето влияние, тя си създава особен тип. Сега, разбира се, ученият човек трябва да мине през влиянието на тия планети, да ги проучи, да ги съчетае и оттам насетне той ще почне да борави с друга материя, да създаде новото си тяло. Планетите, това са един ключ. Писанието казва, че Бог взел и направил човека от пръст. Тази пръст, този прах бе разпръснат из пространството, на всички планети и Бог взе тази пръст, направи от нея каша и от тази каша създаде човека. Затуй всяка една планета оказва известно влияние върху човека. Например Марс гледа колко желязо има в човешкото тяло. Той държи сметка за желязото как се употребява. Слънцето държи сметка за златото. Месечината сържи сметка за среброто. Меркурий се занимава с живака и т.н. Тия елементи, които са вътре в човешкия организъм, те упражняват влияние. Ако у някой човек желязото има преобладаващо влияние, той е марсианец. Ако преобладава златото, голямо влияние има Слънцето. Обаче благородното, възвишеното у човека не зависи от количеството на златото, но от неговата активност. Ако златото у човека е чрезмерно активно, то е защото има такива сили, които са свързани със златото. Когато известни магнетически и електрически течения минат през атомите на златото, те са които превръщат неорганическото желязо в органическо, което упражнява влияние върху човека. Източник: Изгревът на Бялото братство, том 19; „Влиянието на планетите”, 22 л. На ООК, ІІ г.
  11. Здравейте приятели, С тази тема бих искала да се запознаем по-отблизо със същността на Учителя чрез спомените на неговите най-добри ученици Източниците, които ще използвам в тази тема са неиздадени все още Спомени на учениците на Учителя. ПОХОДКАТА НА УЧИТЕЛЯ /по спомени на Елена Андреева/ Много пъти вниманието ни бе привлечено от походката на Учителя. Приятно ми беше като гледах как леко стъпва.Имаше нещо свободно в походката му.Тялото си държеше съвсем изправено-главата, гръбнака-в една линия, но не сковано.Походката му беше бърза, целенасочена и не можеше да се забележи кога тежестта на тялото преминава от единия крак на другия. Нямаше никакво залюляване на едната или на другата страна. Тялото се движеше право напред. При смяна на краката, тялото се придвижваше малко напред и нагоре. Никакво клатушкане не се забелязваше, никакво залюляване на тялото надясно или наляво. То се движеше изправено право напред. Крачките му не бяха нито ситни, нито много големи, но в хармонично съотношение с изправеното тяло. Може би затова ми беше толкова приятно да Го наблюдавам, когато се движеше.В движенията му имаше свобода, нямаше скованост, която да внесе дисхармония, нито в ръцете, нито в краката, нито в главата, нито в тялото. Всичко така се съчетаваше, че правеше приятно впечатление. Походката Му беше бърза и в никой случай бавна.Стъпваше много леко, като че нямаше тежест.Умерено се движеше напред. Като стъпваше, при всяко стъпване и ръцете се залюляваха малко напред и назад, но нямаше махане на ръцете. Главата си държеше изправена и при бързото движение косата му, която беше дълга под ушите, леко се залюляваше, отскачаше назад и даваше илюзията като че ли са малки крилца. Когато ходеше, не си въртеше главата да погледне наляво или на дясно.Винаги ми е правило впечатление бързото и силно устремено движение напред.Движенията му бяха свободни, леки, никаква скованост не се забелязваше в тях. Те бяха естествени, пластични, красиви. Когато отиваше на дълъг път, било на екскурзия или в града, винаги носеше бастун, но рядко се опираше на него. Когато се качваше по стръмнините на Витоша и Рила, само тогава си послужваше с него за опора. Бастунът си държеше в лявата ръка и го държеше близо до горната част, а долната част беше насочена напред. Когато сме се качвали по планините, Учителя и тогава вървеше бързо. Когато настъпваше умора, се спираше и казваше. ”Да поспрем за тридесет секунди”. Спираше се за няколко минути и пак продължаваше така бързо да се движи.Виждала съм го да се движи бавно и равномерно, когато се разхождаше по поляната в разговор с някого. Когато се качваше по планината, пак вървеше бързо, дори млади - каквито бяхме тогава, като вървяха с него, често се изморяваха. При туй бързо изкачване по стръмнините, той се изпотяваше изобилно.Тогава спираше, сменяше ризата си със суха. И нас съветваше да правим същото.Обикновено, като се качвахме на Витоша към Бивака, при първата чешма той сменяше ризата си и още веднъж, като пристигнехме на бивака. Правеше ми впечатление, че ризата, която сменяше не беше овлажнена, но мокра. Това беше един от методите за поддържане чистотата на тялото, за освобождаване и почистване на организма от вредните утайки.
  12. През есента на 1919 г отидох в Софил във връзка с моето следване. Най-много се радвах, че ще бъда по-близо до Учителя и ще мога да слушам беседите, но поради липса на работа и средства, реших да се завърна. Непосредствено след войната, тати, който бе създал последователно три печатници - едната от които пое чичо ми Никола в Казанлък, втората - чичо Слави в Нова Загора, и третата, по-малката - на баца ми в Стара Загора, но още неразработена, нерентабилна - нямаше възможност да ме издържа а аз трябваше да следвам задочно, като периодически отивах в София да заверявам семестрите си. През една студена февруарска вечер на 1920 година пак пътувах за София - трябваше да заверя семестър.Влакът пристигна на гара София към четири часа след полунощ. Слязах от вагона. Вън бе страхотен студ - до 20° под нулата. Бях облечен сравнително леко и гологлав, тъй като на гара Ихтиман някой ми бе присвоил /откраднал/ шапката. Отправих се към ул „Опълченска" - 66 - дома на брат Петко и сестра Гина Гумнерови, дето живеешеУчителя. Обикновено аз всякога отсядах у тях. Спрях се пред пътната врата . Надявах се, че долу, в сутерена, някоя лампа ще свети, тъй като обикновено сестрите стават рано, но нямаше никаква светлина. Само снегът и ледът отвън придаваха една лека видимост на нощта. Реших да почакам, докато се разсъмне, докато светнат лампите. Клекнах до едно акациево дърво пред вратата и зачаках, но едва мина около половин час и почувствах, че започвам да замръзвам. Схванаха ми се ръцете и краката, рискувах да се простудя. Тогава реших да почукам, но се колебаех, тъй като стаята на Учителя бе в непосредствена близост до пътната врата. Боях се да не го обезпокоя. Приближих се до вратата и посегнах с дясната ръка, уж да почукам, но все не се решавах. Най-после бутнах вратата, без да се чуе звук. В същия момент лампата на Учителя светна, отвори се вратата на верандата и Учителя, наметнат с една голяма пелерина, изтича по стълбището, дойде при вратата и без да пита "кой е?" отвори ми и рече: "Рекох, не бива да стоите вън, ще се простудите" - и ме заведе в сутерена. Събуди сестрите, като им каза: "Този брат премръзнал, по-скоро затоплете стаята и му направете чай да се стопли." Трогнах се до сълзи. В този факт видях величието на Учителя и си казах: "Кой генерал, кой голям човек би си нарушил нощния покой, да излезе от топлото си легло, да се притече и приюти в тази мразовита нащ един нищо и никакъв студент?" Наистина, това бе той, моят Учител, който всеки момент следи и направлява пътя на своите ученици! Разсъмна се. Беше неделя. Към 10 часа Учителя държа беседа. Тогава той държеше своите беседи в същия дом, като посетителите изпълваха двора. Той, застанал пред отворения прозорец в стаята, говореше.. Словото на Учителя прикова вниманието на слушателите дотолкова, че независимо от силния мраз, дълго след беседата, която трая само един час, останаха на двора, искаха да се домогнат до Учителя, да го поздравят, да му целунат ръка. На голяма маса в трапезарията бе сервиран обяд. На трапезата при Учителя винаги имаше гости, било от провинцията, било от София, най-вече братя - студенти. Това беше истинска комуна.Присъстваха около 20 души гости, в това число и аз.След обяда непринудено се започна разговор относно някои мисли от беседата или от личен характер. Накрая и аз взех думата: "Учителю, рекох, искам да Ви поставя един въпрос, на който моля да ми отговорите. - Тази нощ, когато бях вън при пътната врата, премръзнал, Вие знаехте, че съм там. Защо не дойдохте да ми отворите преди да бутна вратата?" Учителя отговори: "Такъв е законът на земята. За да се прояви Любовта,единият трябва да поиска, другият да му даде; единият трябва да почука, другият - да му отвори. Иначе, ако единият не иска или не чука, а ти се отзовеш, това върви го пътя на насилието". Вечерта на трапезата пак имаше 15-20 души гости. Така се водеха интересни разговори. Времето, прекарано при Учителя, бе всякога много ценно и много приятно. Към 9 часа всички се разотидоха. Прибра се и Учителят горе в стаята си. За мене бе приготвена една кушетка в трапезарията, дето обикновено нощуваха гости от провинцията. Старата сестра Янакиева бе решила тази вечер да измие чиниите, докато има топла вода. Тя се залови да мие и тихичко тананикаше някаква македонска, а след това и един мотив от "Идилията" на Учителя. Аз бях седнал на едно малко столче до печката и като я слушах как пее, казах й: "Сестра Янакиева, ако имах цигулка, бих хванал /възпроизвел/ тази молодия без ноти. Аз съм слухар и ноти не ми трябват." Взех от кофата лопатката за въглища и машата, сложих лопатката под брадата - като цигулка, а машата в дясната ръка вместо лък и започнах да тегля по въображаемата цигулка.Тя ме погледна, засмя се и продължи да пее тихо. В това време се чуха стъпки по стълбището - стъпките на Учителя. За да не ме завари с въображаемата цигулка, хвърлих лопатката и машата в кофата. Вратата се отвори, Учителя застана при нея и държейки дръжката с лявата си ръка, се обърна весело към мене и ме запита: "Искаш ли цигулка?” Аз бях изненадан! Не можех да допусна, че Учителя вижда през тавана, за да дойде да се отзове на едно такова дребно /нищожно/ желание, но като си направих преценка, после разбрах, че това е било у мене едно чисто, съкровено, идейно бих казал желание, което той пожелал да осъществи. Аз нищо не отвърнах, но сестрата поясни: "Той, братът, тъкмо бе взел лопатката и машата от кофата и свиреше с тях вместо с цигулка." Тогава Учителя рече: "Ела, сестра, горе, да ти дам да донесеш на брата една цигулка да си посвири." Отиде сестра Янакиева горе след Учителя и след малко се върна с цигулка и лък в ръце. Даде ми ги и докато опитвах струните с пръсти, за да настроя цигулката, ето Учителя слезе и той с цигулка и лък в ръка. "Ела - каза - сега да свирим заедно”. Най-налред, той ме накара да му свиря тропливи бьлгарски народни хора и ръченици, каквито вече свирех доста сръчно. След това започна преподаването на Идилията — Учителя изсвири първия пасаж и ме накара да го изсвиря и аз. Аз го изсвирих. След това - още няколко пасажа, докато просвирихме цялата песен. После Учителя ме накара сам да я изсвиря, като ме спираше, където допущах грешки и отново повтарях. Така се занимавахме с Учителя точно три часа, от 9 до 12 в полунощ, след което той отиде в стаята си. Тези три часа, преживени с Учителя, за мене ще останат паметни през хилядилетията! В резултат аз усвоих Идилията.И до днес я изпълнявам с моята цигулка, а случая най-подробно описвам с думи. Но онова, което преживях при тази ми среща с Учителя, при онази обстановка в стаята на сестра Василка, не мога да опиша с думи. Из Спомените на Петър Камбуров /подготвяни за печат от издателство "Бяло Братство"/
  13. Таня

    Природата и ние

    Думите , които съм написала по-долу могат да се тълкуват като думи за символична връзка с Природата. Във всяка една секунда, във всеки един момент ние можем да се почувстваме като част от природата и всяко нейно проявление да ни достави радост и удовлетворение. Когато играем боси Паневритмия сме най-силно свързани с Природата. Тогава едновременно сме в съприкосновение с четирите елемента - Огън-Слънце, Въздух, Вода-Роса и Земя. Изживяването е прекрасно!!! Песните на Паневритмията ни вдъхновяват и ни свързват с невидимите Същества, с Божествената ни същност. Когато се къпем в морето също сме във връзка с четирите елемента едновременно. Когато искаме да се радваме, винаги можем да намерим на какво да се радваме. Вдигаме си главата нагоре, виждаме синьото небе и разхождащите се по него облаци, когато се наведем, можем да видим някоя мъничка животинка или тревичка, или цветенце; винаги можем да застанем под сянката на някое дърво или да вкусим от плодовете му/ако е плодно/; когато се загледаме в далечината можем да видим планински връх или обикновена скала, или равнина. А червената роза и гълъбът са символи на Любовта. В този сезон те са навсякъде около нас Слънце, Въздух, Дъжд, Роса, Божа кравичка, Охлюв,Калинка, Пчеличка, Скала, Река, Извор,Трева, Цветя, Житен клас, Дървета, Хора, Плодове,Животни...Облаци, Небе...Планински връх, Долина, Равнина...Червена роза...Гълъб...ПРИРОДА!!! ЕДНО СМЕ!!! "Природата е тяло на Бога, проявление на Бога." (източник: Петър Дънов, Енциклопедичен речник, стр.557) "Ще благодарим на Бога, че сме на планината при чистия въздух, при чистата вода и при изгряващото слънце. Ако искате да се ползвате от чистия въздух, качвайте се по върховете. Ако искате да се ползвате от чистата вода, ходете при изворите и оттам я носете. Водата е като дете, тя обича да я носят. Искате ли да придобиете чистота, вода носете. Чистата капка вода е една чиста мисъл Ще благодарим на Бога за топлината на Слънцето, за големия кон, който препуска всеки ден по небето и изпраща благословение на всички същества по лицето на Земята. Ще благодарим на Бога за всички блага, които ни изпраща тук. И най-после ще благодарим на Бога за възможността, която ни дава, да вървим по трите пътя, от които Слънцето изгрява." (източник: Петър Дънов, Енциклопедичен речник, стр.564) "Като те грее Слънцето мисли, мисли и правилно мисли. Бъди благодарен, че всичко е хубаво, разумно. Ученият човек където и да погледне, реката, океана, камъка, дървото, вижда нещо грациозно, красиво, което дава подтик на неговата мисъл. Ако знаеш къде да стъпиш всичко в природата ще те вдъхнови." (източник: Петър Дънов, Енциклопедичен речник, стр.564) "Природата, ако говориш на нейния език, всякога е готова да задоволи твоето желание. Щом не говориш на нейния език, тя не ти обръща внимание. силният човек винаги може да намери своето място. Като казвам "силен човек", разбирам този, който знае езика на природата. природата обича да й говориш конкретно. Ако й поискаш нещо конкретно, тя е готова да ти го даде. Целият свят е създаден за човешките души. За тях всичко е предвидено. Всяка душа може да получи това, което иска, но трябва да знае как да го иска." (източник: Петър Дънов, Енциклопедичен речник, стр.559) "Понякога само като надникнеш в богатствата на природата, тя щедро ще те възнагради. Всеки , който е видял нейните богатства, се е връщал отрупан с подаръци.Знанието, което придобиваме е богатство. Щом изучаваш природата, тя е толкова щедра, че непременно ще те възнагради." (източник: Петър Дънов, Енциклопедичен речник, стр. 559-560)
  14. Здравейте приятели, Поставям темата за черногледството, тъй като бях обвинена на няколко пъти, че използвам цитати, за да избягам и не кажа собственото си мнение. Собственото си мнение съм изказвала много пъти и то доста директно. Не мога да разбера само причината защо в повечето случаи съм разбирана погрешно. В кого е причината? В мен самата или вие си имате предварително изградено мнение и не можете да го промените. Използването на цитати е свързано с моите лични преживявания. Все пак не съм във Христова възраст и много от истините съм ги изпитала на собствения си гръб. Причината, за да не се чувствам така свободно и да разказвам "случки от живота си" е именно липсата на "прозорливост". Когато влязох във Форума не притежавах тази "прозорливост" ... Все пак, когато се скриеш зад някой псевдоним е много лесно да изказваш мнението си, нали? Все пак ви благодаря за вашите лични мнения, които изказвате "открито". Те са ми били винаги много полезни. В тях съм се оглеждала и съм се старала да израствам духовно. Независимо как приемате цитатите, които помествам, те са насочени към тези, които разчитат единствено на собственото си мнение и не се съобразяват с никого другиго. Свидетел съм на случки от живота на иначе "духовно извисини хора", които не могат да си простят ,че единия е достигнал до по-различни духовни истини от другия. Можете ли да ми отговорите защо всички се криете зад псевдонимите си. Толкова ли е страшно да изкажеш личното си мнение право в очите? Ако съм била твърде директна, моля за извинение. Бъдете здрави! Таня
  15. Дишане "На физическото поле първият процес е дишането. В умствения свят първият процес е мисленето, а в Божествения свят първият процес е Любовта. Всички болести и неразположения се лекуват с дълбоко и съзнателно дишане. Онези хора, които не дишат с любов, не могат да възприемат праната от въздуха. Първото нещо - като станеш от леглото си, поеми една дълбока вдишка, задръж въздуха 10 или 15 секунди и като го изпускаш, мислено си кажи една хубава мисъл. Дишането показва, че е събудено съзнанието. "Аз живея и Бог живее у мен, и всички праведни хора живеят у мен." Като поемеш въздух, да го обикнеш, да го задържиш повече, най-малко 4-5 вдишки да направиш. Сутрин, като станеш, трябва да вдишваш, да задържаш въздуха, после да го издишваш, да благодариш. За да бъде здрав, човек трябва всеки ден по три пъти - сутрин, на обяд и вечер, преди ядене, по 10 -15 минути да отделя за съзнателно дишане, да благодари на Бога за въздуха. Когато дишате, трябва да правите някои малки движения. Когато дишате, ще държите в ума си най-добрите хора. Здравето зависи от правилното дишане. Природата е сложила известни правила за дишането. Дишането изисква една спокойна мисъл, една хармонична мисъл. С Любов и приятно чувство да дишаш. Въздухът е добър носител на електричеството и магнетизма. Електричеството и магнетизмът ще влязат в нервната система и ще обновят целия ти организъм. Въздухът носи всичките Божии благословения. След него идват другите благословения. В Новото Учение, които не дишат дълбоко, не могат да бъдат ученици - най-първо трябва да се възстанови дишането, правилното дишане. Ако искате дълго да живеете, трябва да дишате дълбоко. Ако имате неразположение, дишайте дълбоко. Каквато и болка да имате, дишайте дълбоко. Ако дишате добре, 75 % от противоречията, които имате, ще се уредят. " Литература: 1.Беинса Дуно, Свещени думи на Учителя, 2том, София 1994. 2.Беинса Дуно, Свещени думи на Учителя, 3том, София 1994.
  16. Приятели, Честита Баба Марта. Бъдете жизнирадостни, весели и добри. Нека в тази тема да поместваме мисли на Учителя за приятелството, видовете приятелство,за любовта, истината и приятелството, за взаимоотношенията в приятелството, за създаване и поддържане на приятелството, които да ни помогнат да станем по-добри приятели и работата ни в Портала да стане още по-успешна. Приятелство: На кого работите не вървят? – На онзи, който няма приятели. Източник:„Божествен и човешки свят, изд.1940 г. При сегашното развитие на човечеството, хората не могат да се срещат и опознават на небето, затова дохождат на земята, да се създадат връзки между душите. Ние сме дошли на земята да се срещнем, да се опознаем със своите приятели. Източник:”Праведният”,изд.1930 г. Основата на живота трябва да бъде Братството и да вървим към приятелството. Източник:”Праведният”,изд.1930 г. Втората проява на Любовта е приятелството. Източник: „Великите условия на живота”,изд.1944 г. Втората стъпка, второто стъпало на живота е приятелството – разширение на любовта. Източник: Великите условия на живота”,изд.1944 г. Братът е близък по кръв, приятелят – по чувства. Дето брат ти може да те изостави, там приятелят ти може да ти помогне. Затова вие трябва да започнете с братството и да вървите към приятелството,т.е. от материалния свят постепенно да вървите към духовния свят и след това и към Божествения. Източник: Великите условия на живота”,изд.1944 г. Видове приятелство: Приятелството между двама души е силно, когато между тях има един потенциал. Той е връзката между двама души. Изобщо потенциалите, непроявените неща, са мощното в живота. Източник: „Новият светилник”,изд.1946 г., „Житни зърно” Любов, истина и приятелство: Дето има хармония и любов между душите, там съществува познанство,, там има истинско приятелство. Източник:”Да им дам живот”,изд.1936 г. Взаимоотношения в приятелството: В приятелските отношения, като акт между души, целият човек трябва да вземе участие и по форма, и вътрешно – по ум, сърце,душа и дух. Източник:”Възможни постижения”,изд.1934 г. Създаване и поддържане на приятелство: Не е важно толкова да правите добро, колкото да имате прави мисли, чувства и постъпки, чрез които да вървите в правия път. Само по този начин може да бъдете благоприятни за обкръжаващите и да имате приятели. Ако не следите правия път на живота, вие ще имате повече неприятели, отколкото приятели. Източник:”Ценната дума”,изд.1941 г. Където е разумността, там са вашите приятели. Източник:”Божествен и човешки свят”,изд.1940 г. Какво трябва да прави човек, за да придобие приятели? – Той трябва да плаща. Плащането седи в работа. Като работи, човек плаща. Източник: Божествен и човешки свят”,изд.1940 г. Човек е дошъл на земята, да изяви доброто, което носи в себе си. Ако е добър, умен и силен,ще има приятели. Източник: „Вечното подмладяване”,изд.1944 г.
  17. Казвам: Господ иска от нас каквото правим в света, да го правим много добре. Имаме сега песента „Фир-фюр-фен“, всички сте я пели толкоз пъти. Тази песен е за главата. Тя е за учения човек, не е за сърцето. Песента „Махар Бену“, тя е за сърцето. Най-първо ще вземете тона. Но как ще си дадете тона? Камертонът какъв е у вас? Започвате с „до“. За главата имате мъчнотия. Ти си се родил сега. Туй движение ти започваш научно да изследваш. Тръгваш нанякъде, имате „ре“. Като тръгнеш непременно трябва да цъфнеш. Какво значи да цъфнеш? Като тръгнеш, научни изследвания ще правиш. Трябва да имаш способности. Джобът ти трябва да е пълен със средства. Ако тръгнете в странство да се учите, може ли да тръгнете така? Казвам: Какво е „сол“? „Сол“ значи пъпка. И тази пъпка всякога може да цъфне. Като цъфне всички насекоми ще се съберат. Събирането на тия насекоми значи, условията са благоприятни. Как ще вземете сега „ре“-то? (Учителят пее „Фир-фюр-фен“.) Правилен ли е този тон? – Сега песента излиза правилно, защото започнахме от „ре“. Сега ще започнем от долно „сол“. Всякога в пеенето има една опасност. Понеже в нас има едно съзнание на музикалност. Като вземеш нещо, казва: „Не е право“. Пееш нещо, казва: „Не пееш правилно“. Не може да се образува една връзка. В тебе има един певец. В тебе пее един и той ти казва: „Не пееш правилно“. Казваш: „Толкоз може. Доста трудно е“. Докато започнете да разбирате този вътрешен музикант, той те слуша и след туй, той си има една губерка. След като свършиш, мушне те и ти почувствуваш една болка. Като пееш, пооправяш малко. Тази работа усещаш. Вторият път пак ти казва: „Не пееш правилно“. Вторият път пак те мушне. И като те мушка, мушка, най-после дойдеш до убеждението, че трябва да пееш хубаво. Представете си, че вие (не) изпеете хубаво тази песен „Фир-фюр-фен“. Той казва: „Моля да си излезете, не ви искам“. Или вие я изпеете и той каже: „Я ми я изпейте още веднъж“. Изпеете я трети път и той е толкоз благодарен, изважда една кесия и казва: „Много съм признателен за песента ви. Нещо ново влезе“. Носи кесията. Какво показва кесията? Че сте пяли хубаво. Сега в природата туй е верно. Всякога, когато изпееш нещо хубаво, веднага кесията се отваря. Щом изпееш зле, казват: „Излез навън“. Така един професор имало в музикалната академия, който изпъждал учениците си навън, които не знаели да свирят. Казва: „Хайде, ще си научиш урока, излез вън“. Който знае, слуша го, а който не знае да свири казва: „Излез навън“. Като не знаеш, казва, излез навън. Щом свириш хубаво, ще ти даде една кесия. Щом ти даде кесията, ти знаеш, че добре си пял и свирил. Никога не излизайте вън от училището без кесия. Като излезете всякога да имате една кесия. Никога не излизайте без кесия. Да кажем, аз няма какво да пея пред вас, но казвам: Като пея на вас, запример може да ви коригирам. Но същевременно аз като пея, да коригирам вас и мене коригирам. Някой път и учителя и ученика изкарват навън. Сега има толкоз системи по музика. Гледам спорят коя система е по-хубава. Онази музикална система е верна, която подхранва ума, която подхранва сърцето и която подхранва тялото. Следователно, при една музика ти трябва да бъдеш здрав, енергичен. Трябва да имаш хубави чувства. При една хубава музика трябва да имаш хубави мисли, защото в музиката всичко моментално, магически става. Онези от вас, които искат работите им да вървят добре, трябва да бъдат музикални. Това е външната страна. Музикалност трябва да има в ума ти. Музикалност трябва да има във вашите чувства, музикалност трябва да има и във вашите постъпки. Всякога дръжте правилото: Всеки ден трябва да имате, да разчитате на една хубава мисъл в себе си. Силата на човека седи в хубава мисъл, защото казва Писанието: „Вие сте храм на Бога“. В добрата мисъл, в нея Бог пребъдва. В доброто чувство Божият Дух пребъдва. Добрата ми постъпка, в тази моя постъпка Божията сила пребъдва. Следователно, в хубавата мисъл, Бог пребъдва в дадения момент. В доброто ми чувство Духът пребъдва и в добрата ми постъпка, силата Божия пребъдва. Тогаз Бог работи в тялото, работи в сърцето, работи и в ума. Защо трябва да имаме хубави мисли? Ако нямаш хубави мисли, работите няма да вървят Казвам сега: В музиката ще пеете за главата си, за вашите мисли ще пеете, и за вашето сърце ще пеете. И за вашето тяло ще пеете. Как бихте пели? – За тялото си аз бих пял така: „Аз ще бъда здрав“. За сърцето си ще пея: „Аз ще бъда добър“. За ума си: „Аз ще бъда умен или разумен“. . Казвам: Ние трябва да бъдем изразители на музиката. Музиката ние не я създадохме. Ние трябва да възприемем музиката. Около нас целият свят е музикален – слънцето, което изгрява, вятърът, който вее, всички разумни същества преди хиляди години са излезли от един музикален свят. И ние като се раждаме сме потопени в музикална среда. Ако нашето съзнание е развито, ще чуваш песен. Ако човек се обърне към Бога, никога няма да бъде тъжен и скърбен. Свободата на човека седи в това, човек да бъде носител на Божественото. Дето минаваме, всичките хора да са благодарни от нас в даден момент, не всякога. През едно място като минават хората, да бъдат благодарни. Един кратък момент трябва да бъдете благодарни. Не постоянно да бъдем. Ние в даден момент да бъдем благодарни. Източник:Лекцията "Един момент" от Томчето "Божественият импулс", ООК, ХVІІ г.
  18. И сега, ако вие не се запознаете с вътрешната психология на живота, ще останете в голямо невежество. Когато слънцето изгрява, пред нас се разкрива нова област. То ни дава възможност да видим всичко, което e в тъмнината, в невежеството не можем да разберем и научим. Върху тези въпроси, които разглеждаме сега, ние можем да разискваме само днес, при днешната слънчева енергия. Утре ще се разглеждат съвсъм други въпроси. Светлината, която ни се изпраща отгоре, мислите, които възприемаме от невидимия свят и желанията, които имаме в себе си днес, всичко това се дължи на участието, което висшите същества взимат, за да ни повдигнат. И ако ние не работим с тях заедно, няма да имаме дял в извършената от тях работа. Ако ги слушате, те ще ви научат, какво да правите, какво да говорите. Невъзможните неща за човека са възможни за Бога. Съзнание се изисква от всички! Вие трябва да разбирате живота разумно, понеже той не може да се измени заради вас. Като казвам, че животът не може да се измени, разбирам, че според законите, които Бог е създал, животът, наистина, е неизменен. Щом е така, ние трябва да изучаваме тези закони и да се приспособяваме към тях, а не законите да се нагаждат към нас. По този начин ние ще се приближим до опитната страна на живота. „Каквото вържете на земята, вързано ще бъде и на небето; каквото развържете на земята, развързано ще бъде и на небето." Сега, онези от вас, които могат да помагат, трябва да помагат; които могат да учат, трябва да учат. От всинца ви се изисква ново знание: не какво е казал някога Мойсей, нито какво са казали преди няколко хиляди години пророците, нито какво е казал преди 2000 години Христос. За нас е важно това, което сегашният живот ни носи; за нас е важно това, което сега Мойсей говори; за нас е важно това, което сега пророците говорят; за нас е важно това, което сега Христос говори; за нас е важно това, което Бог сега ни изявява. Условията преди 2000 години са били едни, а сега са други. Следователно, ние трябва да съгласуваме нашето минало с настоящето, понеже миналите погрешки се изправят само в настоящето. Ние не трябва да съгласуваме сегашното си верую с веруюто на миналото. Напротив, ние трябва да съгласуваме миналото си със сегашното, т. е. нашият детински живот трябва да съгласуваме с живота, който сега имаме, когато сме станали по-възрастни. Затова, именно, всички трябва да имате широта, простор в душите си, да прощавате. Няма по-велико нещо от това, човек да прощава, както Бог изисква. Това е велик закон. Източник: Беседата "Вързване и развързване" от томчето "Право си отсъдил"
  19. В пеенето има големи противоречия. Усещам големи ограничения. Тях мога да премахна само с тона до – като взема тона до, те изчезват. До е силата, чрез която аз мога да премахна всички мъчнотии и противоречия около мен. Това е тонът до. Щом се премахнат те, значи аз взимам този тон вярно. Всякога, когато искам да постигна нещо в света, аз трябва да взема правилно тона сол. Той означава постижение. Не че всичко е постижение, но е начало на постижение. И така, до е за премахване на препятствия, сол е начало на постижения. Ми какво е тогава? Тонът ми е посредата, съединителното между до и сол. Намира се в терца с до и със сол. Между сол и си пак имате терца. Има два вида терци: големи и малки. Ако вземеш ми правилно, всички неща, които в умствения свят се виждат непостижими, ще станат понятни. Чрез ми ти създаваш мислено първата форма, с която можеш да работиш. Ми е основата в умствения свят, за да се създаде първата форма, с която можеш да си послужиш. Ако мислиш правилно, ти можеш да вземеш правилно тона ми. Трептенията на ми се различават. И трептенията на сол се различават. В сол, за да има постижение, трябва да има мекота. А какво трябва да има в ми"! При правилното взимане на тона сол има възможност един цвят да цъфне. Цветът е сол. Но отвън трябва да има най-благоприятна атмосфера за цвета: въздух, светлина и пр. Ако външните условия не са благоприятни, той не може да цъфне. Меки трябва да бъдат външните условия. А при ми не отвън, но отвътре трябва да бъдат условията меки. Едно преходно състояние е ми, защото минаваш от външните мъчнотии в света към вътрешните. До представлява разрешението на мъчнотиите, които се намират на физическото поле. Сол представлява мъчнотиите в духовния свят, а ми представлява вътрешните противоречия, мъчнотиите в умствения свят. Източник: Лекцията "Три категории храни. Първото обещание" от томчето "Към Извора", ООК, ХV г.
  20. Вие казвате: "Кажете нещо за Новата година." В Новата година крайната цифра 6 е нещастно число. Числото 3 е щастливо число, 9 е щастливо число и 1 е щастливо число. Следователно 1, 9, 3 са щастливи числа, а пък накрая е нещастното число. Ще започнете работата си добре и ще я свършите зле, ако не знаете как. Шестицата ще я направите тунел, и цялата година ще я направите тунел, за да преобразите мъчнотиите в благоприятни условия. Имате три щастливи числа и едно нещастно. Едно лошо дете между три добри. Гледайте да не правите следната погрешка. Имате един приятел и за пет пари разваляте цялото приятелство! Това е шестицата. Десет години сте водили приятелство и един ден заради една малка сделка, за 40-50 лева, се разсърдите и не искате да се видите – развалите приятелството! Това число сега е много любимо на учениците. Казва някой: "Шест му тури учителят." Българите са недоволни от ь (ер-малък), искат да го изхвърлят; но ъ и 6 си приличат: 6 е едно зърно, което е поникнало, израстнало. Нещастно е, защото за него трябва да се грижиш дълго време. И какъв плод ще даде, не го знаеш – едвам сега е покълнало. Затова е нещастно. Може би ще минат 5-6 години, ти ще харчиш за него – и на теб ти е неприятно. Като говорим за нещастно число, ... лошия човек го означават с число три пъти по 6: числото 666. Името на лошия човек в света е три пъти по 6. 3 х 6 = 18. Сборът 1+8=9. Но това са относителни неща. Човек трябва да разбира философията на нещата. Ако не разбираш тая философия, можеш да се заблудиш. Щом дойдеш до числото 6, обърни се към числата 1, 9, 3 – вземи и техния съвет, и като идеш при 6, трябва да знаеш как да му говориш! Представете си, че един човек е построен на числото 6. Най-първо, този човек е крайно честолюбив. После, ако не знаеш да го погледнеш, ако го погледнеш малко накриво, не на място, 15-20 години той не забравя това. Затова, като идеш при него, ще бъдеш внимателен, ще му кажеш: "Имам всичкото уважение и почитание. Познавам баща ви и майка ви." На това число 6 по възможност не му ставай педагог, да го възпитаваш. Намажи го с масло отгоре и остави другите да го възпитават. А пък нашата реч е такава, че ние искаме да го възпитаваме. Числото 6 може да те одуши. Един англичанин имал една котка. Тя била толкова честолюбива, че искала само с нея да се занимават. Веднъж той направил една погрешка по отношение на котката и вечерта, като си легнал, тя го одушила – нищо повече! Лошият човек няма да си поплюе на ръцете, той ще те одуши на общо основание. Ще кажете: "Господ да ни пази." Докато употребяваш ума си, Той ще те пази, но ако не го употребяваш, Той няма да те пази. Умът ти е създаден, за да избягваш лошите условия на живота. Има неща, които не искай да ги поправиш. Мнозина казват: "Този ред и порядък е лош." И да искате, не можете да го поправите. Не искай да оправяш света, защото този ред се дължи на хиляди минали поколения. Нека да се върнат те да оправят работите! Ние с бъдещите работи можем да се занимаваме, но настоящият порядък не е наша работа да го оправяме. Има закони, гласувани от камарата; законът не е лош – как ще го премахнеш? Трябва да дойде друга камара – да мине дълго време, за да се отмени този закон. Но в себе си ние можем да изменим нашия живот. Ако искаш да прогресираш, ти можеш да създадеш в себе си новите условия. Сега вие имате стари религиозни вярвания за Бога. Ние мислим за Бога това, което не е. Ако не вършиш волята Божия, ако не си внимателен за Неговата воля в малките работи, ти не можеш да Му служиш. Ти трябва във всичко да си изправен спрямо Бога, в нищо да не противодействаш! Писанието казва: "Всеки, който върши волята Божия, е благоугоден Нему." Всички хора, които са богати, щастливи, са вършили някога Божията воля и като резултат на това сега идат богатството и щастието. Източник: Лекцията "Като Добрия Син" от томчето "Към Извора", ООК, ХV г.
  21. Основната мисъл, която ще ви остане, е следната: Дръжте в ума си онази велика любов, с която трябва да изпълните Волята Божия! Да знаете, че Бог ни гледа чрез очите на всички хора. Всички очи на хората са очи на Бога, през които Той ни гледа. Това го имайте предвид. Всички очи на хората са очи на Бога, чрез които Бог ни вижда! И всички очи на растенията, на цветята са пак очи на Бога, чрез които Той ни вижда. Той ни вижда и през очите на ангелите. Вижда ни и през своите очи. Бог ни разбира много добре. Където и да сте, турете в ума си: "Гледа ме Господ!" И като те гледа Господ, да направиш най-хубавото, което можеш! (Учителя към една стара сестра Сега трябва да се подмладиш! Тебе трябва да те подмладим! Тя си пише сега, както децата пишат. Много хубаво! Геометрията изучава.
  22. Трябва да изучавате себе си. Вие не сте се изучавали. Стремите се само да ви турят бележка. Бележката нищо не помага. Колцина, които са свършили с отличие училище, пропадат в живота! Казвам: Туй, което расте, то е вярно. Сега, трябва да се учите! В ежедневния живот трябва да се учите. Вие казвате, че човек трябва да има някакви дарби. Всички имате дарби, но не сте ги развили. Казвам: В умствено отношение трябва да работите всички! Казвам: Главната цел сега е да развивате нещо в себе си. Съвременните хора се заблуждават понякога от своите минали опитности. Но опитностите от миналото може да ви бъдат само в една малка услуга, те не могат да ви служат за настоящето. Сега, вие говорите за духовното, а имате всякога предвид материалните работи на Земята. Сега, вие можете да направите една аналогия. Ти имаш едно лошо чувство в себе си – не можеш да учиш, възбуден си, неразположен си, искаш да се караш – то е нещо посторонно, това не си ти. Измени енергията, която спъва ума ти! Трябва да знаеш, да вземеш свирката и да започнеш да му свириш на това чувство. Вие искате да се справите с него без да свирите, по европейския начин, да сте силни, че да го хванете за врата. Хубаво е да го хванеш, но като те клъвне, отрова има. У всинца ви има едно богатство, което всинца трябва да развиете! Каквото е написано в Свещената книга, написано е много добре, но трябва да учите сега какво се пише. Какъв е бил вчерашният ден не е важно, какъв ще бъде днешният ден е важно. Какъв ще бъде например днешният ден? Хубав ще бъде. Ще има малко влага. Казвам: Всички най-първо трябва да имате едно особено състояние на ума, едно особено състояние на сърцето. Дойдете понякога – неразположени сте, като излезете оттук - неразположени сте. Всички имате неразположение. Как го добивате? Ние живеем в един свят, който е съвършен. Бог е Същество на пълно блаженство. Всички ние живеем в Бога, Който е образ на всички добрини, на всичката любов, на всичката мъдрост и знание – и при това ние, богатите хора, сме сиромаси, ние сме нещастни. Питам тогава: де е погрешката? Не живеем в един беден, но в един богат свят, а при това сме сиромаси, здраве нямаме, духом сме неразположени, сърцето хлопа, кръвообращението не става правилно, в семейството, в обществото, в религиозните общества, между учените – навсякъде мъчнотии. В какво седи културата? Сегашната култура започва с чистотата. Идете в света – навсякъде изискват чистота. И от духовните хора изискват същото. Те са много претенциозни. Светските хора са започнали много добре отдолу, от физическия свят. Ние трябва да внесем чистотата в духовния и в умствения свят. Туй, което светът прави, ние трябва да го внесем и в чувствата, и в ума – да приличаме на тия хора в света. Почнете от дрехите – да са чисти! После чистотата трябва да я пренесем вътре, чувствата трябва да бъдат чисти. Това има и практическо значение. Ако умът е чист, ако сърцето е чисто, човек ще бъде здрав. Направиш погрешка – кажи: "Погрешката не е моя." Няма лош човек! В усилието да направя нещо добро може да направя една погрешка. Някой го хване някаква болест – то е едно здравословно състояние, за подобрение на неговото сърце. Казва, че можел да умре. Как ще умреш? Ти не можеш да умреш преждевременно. Ти си изпратен на Земята с мисия, няма какво да се плашиш, че ще умреш. Всяка болест е дошла, за да дойдеш малко на себе си. Всяка болест, която се дава на човека, има добро предназначение, тя е дошла, за да научиш нещо. Ако те хване за пръстите, тя ти казва: "Трябва да бъдеш истинолюбив, да не обичаш лъжата. Лъжа да няма!" Ако те хване за езика, казва: "Сладко трябва да говориш за любовта." Заболяла те устата, казва: "Като започнеш сладко да говориш, ще мине." Боли те кракът, търсиш диагноза – ти трябва да бъдеш добър. Боли те ръката – диагнозата е: справедлив трябва да бъдеш. Ухото те боли – умен трябва да бъдеш. Ти търсиш причината отвън. Не, не, оставете тези работи! Недъзите, които имаме в духовно и в умствено отношение, се отразяват и на нашите органи. Всеки орган представя една област. Когато се натрупат известни мисли, които не съответстват на нейните функции, страданията ще дойдат в тази област. Аз съм дал много упражнения, но вие не ги туряте на работа. За цяла седмица, каквато и мисъл да дойде, кажи: "Много добре е!" И лоша мисъл да дойде, кажи "Добре е!", не казвай: "Защо дойде!" Каквато и мисъл да дойде, ти кажи: "Добре е." Каквото и чувство да дойде, кажи същото. Ако Бог търпи всичките наши престъпления и Той не счита, че е лошо, колко повече ние, които правим престъпления, трябва да търпим. Защо да не подражаваме на Бога? Хората правят престъпления, избиват се – Той ги търпи, казва: "Ще се оправи тази работа. Ще се оправи, ще се оправи!" Ти по същия начин – каквато и мисъл да дойде, не се възмущавай, кажи: "Ще се оправи, добре е!" Тъй, за една седмица, навсякъде да ви познаят, като ви опитат. Каквото и да дойде, кажи: "Добре е!" Сладка дума! "Хайде, Господ да го благослови!" Ще кажете, че това не сте го правили. Като ви дойде някоя лоша мисъл, вие веднага казвате: "Туй защо стана? От къде дойде тази дяволска мисъл?" Не зная дали е дяволска мисъл. Не само за мислите, но каквото и да стане, внимавайте! Тази седмица ще ви предизвикват. Гледайте да бъдете внимателни, да отстъпвате, навсякъде да отстъпвате. Ще бъдете като онзи българин, който като отишъл веднаж на баня, седнал и се тупа по ръката, и казва: "Никой не ме е докосвал, пръчка не е падала на ръката ми." Идва един турски бей и като го чува, казва му: "Гяур, махай се оттук!" Той веднага става: "Буйрум, ефенди!" Отива на друга курна. Турчинът и от там го изпъжда, онзи отива на друга. Така обикалят цялата баня и българинът все отстъпва. Накрая беят му казва: "Никой не те е бил досега и с този ум никой няма да те бие." Ти казваш: "И аз ще обикалям банята, ако на мен тъй ми направят!" Бъдете отстъпчиви! Когато дойде неприятност, бъди отстъпчив. Злото е нещо силно в света. Христос казва: "Не противи се злому." На злото в себе си не се противи, то е нещо силно, мощно. Остави доброто в тебе да се бори със злото. Не се заемай с една работа, в която ти ще бъдеш бит. Не се опитвайте вие да се борите със злото. Не си правете илюзии, че ще победите нещо. Добро и зло – те са две сили, които са в стълкновение. Не влизай да ги примиряваш. Дръж се на страната на доброто. Остави доброто, каквото може, да направи, то да воюва. Защото ти трябва да бъдеш тил. Това е философията на живота. А за всеки, който иска да се бори и да победи, Писанието казва: "Побеждавайте злото чрез доброто." Не мислете, че сами можете да победите злото. То е нещо непобедимо. "Не противи се злому!" Аз не говоря за онези навици, които имате; понякога човек има някои навици, някои желания, имаш чувство, което създаваш. На него ти можеш да бъдеш господар, но злото е нещо, което действа и в човека, и в обективния свят, в света извън него. Сега, каква мисъл остана във вас? Кажете. Погрешката ви в самовъзпитанието е, че вие всички си служите със старите методи и мислите, че може да се самовъзпитавате. Не си правете тая илюзия. Никога човек не може да възпитава другите хора. Може да ги дресира. Човек само подбужда, подкрепя доброто, което е в него, оставено по свобода да действа. Престанете да се самовъзпитавате. Може да се каже: Оставете доброто в себе си да постъпи свободно. Ако искате възпитание – подбуждайте доброто. Някой път не обръщайте внимание; някой се разгневил - оставете го, в дадения момент нищо не му казвайте, премълчете, нека си говори. Духа вятърът – какво ще му казвам да не духа? Един човек, който се кара – той е порой, ще изтече, след това ще остане тинята. В Египет тази тиня е много плодородна, като дойде, всичкото богатство е там. По някой път и ти като се разгневиш, кажи си: "Не кряскай!" Вие не знаете как да се карате. Кряскате: "Знаеш ли какво мога да направя?" Не, вие ставате смешни. Проповядвайте на празната стая, карайте се на нея. А вие отивате при някой човек да се карате. Той е по-майстор от вас! Не се карайте, преди да сте направили един опит, да знаете какво можете да направите от караницата. Великото в света е само онова, което може да се направи, добре да се направи и да остави добри последици. Ти можеш да кажеш една дума и тя да остане хиляди години да живее. Тази дума ще обикаля света. Може да кажеш някоя дума, която утре ще умре. Зависи колко е интензивна мисълта ти. Има думи, които микрофонът може да хване, има други, които не може да хване. Да кажем, че мисълта ви е толкова интензивна, че отиде в другия свят. Те си имат радио, могат да ви чуят, да знаят и в единия, и в другия свят, че правите опит да се самообладаете. И кажете: "Добре е!" Самообладание на мислите! Ама страдания има отвън -"Добре е!" Вали дъжд – "Добре е!" Прах се вдигнал – "Добре е!" Карат се двама души – "Добре е!" Умрял някой – "Добре е!" Обрал някой някого – "Добре е!" Дали на някого пари – "Добре е!" Бил някой жена си – "Добре е!" За всичко, каквото ви се случи за една седмица, казвайте: "Добре е!" Никаква отрицателна мисъл да не влиза в ума ви! Това е цяла философия. Източник: лекцията "Добре е" от томчето "Към Извора", ООК, ХV г.
  23. За нещата трябва да имате една ясна представа – ясна представа за оня порядък, който Бог е внесъл в света. Красивото е от Бога. Доброто е от Бога. Благородното, възвишеното е от Бога. Любовта, Мъдростта, Истината – всички тия велики добродетели, всичко това, което дава живот, то е от Бога! Какво има да се смущавате от това, което е от Бога? Когато кажа, че всички трябва да се обичат, аз разбирам, че всичко, което е излязло от Бога, трябва да го обичате – нищо повече! Това разбирам аз. Но казваш, че някои работи не можеш да ги обичаш. Това подразбира човешките работи. Ако ти остане време, можеш да обичаш и тия неща. Те нищо не допринасят. Човешките работи отнасят, а божествените работи допринасят. Ако имаш какво да ти се отнесе, обичай човешкия порядък. И ако вие се разочаровате в живота, вие сте вървели по един човешки порядък, който отнася нещата. Сега, вземете тая мисъл: Една вода, която тече надолу, отнася нещо от бреговете. Онзи дъжд, който иде отгоре, той допринася нещо на тревата. Трябва да имате една ясна представа, едно вътрешно правилно разсъждение. Вие се спирате, искате да знаете дали един човек ви обича, или не. Вие никога не можете да знаете дали той ви обича, или не. Оттам не започвайте. Вие можете да познавате другите хора дотолкова, доколкото познавате себе си. Вие можете да познавате любовта на другите хора дотолкова, доколкото вие обичате! Ако вие не обичате, как ще познаете любовта? Любовта не е нещо, което може да се разправя. Всеки един човек си има едно чувство, с което мери работите в света. Вие търсите сега знанието. Но знанието е само едно средство за улеснение на живота. Любовта, това е най-великият подтик, който подкрепя живота, поддържа го, защото без любов животът няма никакъв смисъл. Онова, което осмисля живота, то е любовта. Следователно любовта е средата на живота, отдето той ще черпи своите сили. Защо трябва да обичаме? Щом имаш любовта, в какъвто и смисъл да е, твоят живот може да черпи сили. Той черпи сили само от любовта! Ако ти разбираш любовта като среда, от която можеш да черпиш, тогава има смисъл да говорим за нея. Тогава любовта ще се прояви в човешкия живот. Какво е новото учение? Новото учение е учение на Любовта, която е основа на всичко. Новото учение е: Като видиш едно живо същество, сърцето ти да трепне. Във всяко живо същество ти трябва да видиш проявлението на Бога – нищо повече! В една ябълка, в една мушичка – в каквото и да е! Източник: Лекцията "Новото учение" от томчето "Към Извора", ООК, ХV год.
  24. Съвременните хора трябва да имат положителни възгледи за живота, да не се колебаят. Така ли е всъщност? Когато е при добри условия, човек казва, че Христос е дошъл на земята да спаси човечеството от страданията. Щом условията му се влошат, той се разколебава във вярата си и казва, че Христос е обикновен човек. Каква вяра, каква религия е тази, която се мени от условията? При каквито условия, при каквито противоречия и да се намери, истинският, религиозният човек не се колебае, не изменя своето вътрешно съдържание. Човек трябва да има характера на Иова, да издържа на големи изпитания. Човек познава себе си, познава силата си само при изпитания. Че си паднал някъде, не се обезсърчавай. Божественото в човека не пада. Че си изгубил богатството, знанието, силата си, не се обезсърчавай. Човек не седи нито в богатството, нито в знанието, нито в силата. През каквито изпитания и да минава, човек трябва да запази своя вътрешен мир. Осъдили едного на обесване, но по някакво щастливо съчетание, той бил помилван и свален от въжето. След това той разправял своята опитност. Когато закачили въжето на врата му и го дръпнали, той усетил нещо страшно: като че цялата вселена се разрушава. Никога той не е изпитвал такова страдание. Това състояние продължило няколко секунди. След това в душата му настанал необикновен мир, и той казал: Да става, каквото ще. Нека всичко в мене да се разруши. Аз съм готов да понеса и най-големите страдания. – Защо бил готов на всичко? – Защото почувствувал, че зад това, което се руши, има нещо, което не може да се разруши. Само човешкото се разрушава, но не и Божественото. Както зад черупката на яйцето има нещо, което не се разрушава, така и Божественото седи зад човешкото и не се разрушава. Никаква сила в света не е в състояние да разруши Божественото. То представя велик, неразрушим свят. Като свалили осъдения от въжето, той разбрал смисъла на живота. Следователно, за да разбере човек смисъла на живота, всичко в него трябва да се разруши. Докато не изпита в себе си това голямо разрушение, както и големите противоречия в живота, човек не може да разбере неговия дьлбок, вътрешен смисъл. Някои ще кажат, че не се интересуват от материалния живот. – Не, докато сте на земята, вие ще се интересувате еднакво и от материалния, и от духовния живот: ще ядете, ще пиете, ще се обличате, ще учите, ще се жените, ще раждате деца, ще ги възпитавате. Щом сте на земята, ще правите всичко, което физическият живот изисква. Едно се иска от вас: каквото правите, да го правите от гледището на високия идеал. „Сторете място да насяда народа". – Да седнеш пред нозете на Великия Учител и да слушаш, какво проповядва, това е стремежът на Божественото в човека. Човек крие в себе си велики заложби, които трябва да изучава и разработва. Източник: Неделната беседа "Сторете да насядат" от томчето "Крадецът и Пастирът"
  25. Каква е крайната цел на живота? Крайната цел на човешкия живот е да намери основната черта на своя харакетр; да намери опорната точка на своя живот; да намери своя Баща и да се върне в Бащиния си дом; да намери своя Учител и да поеме работата, която трябва да свърши. – Какво ще правя, като свърша работата си? Да се задава такъв въпрос, това значи неразбиране крайната цел на живота. Работата никога не се свършва. Да свършиш една работа, това значи, да започнеш друга. Като знаете това, никога не питайте, каква е крайната цел на живота. Стремете се да свършите започнатата работа. Не отлагайте работата си. Само така ще бъдете щастливи. Отправяйте ума и сьрцето си към работата, която ви е дадена. И след като свърши започнатата работа, човек има право да се пита, защо е дошъл на земята. Отговорът е прост: Ти си дошъл на земята да учиш и да работиш. Христос казва: „Чашата, която ми даде Отец, да я не пия ли?" Всеки човек има по една горчива и по една сладка чаша, които се сменят една с друга. Чрез горчивата чаша човешкият живот постоянно се пречиства. – Защо трябва да се пречиства? – Човешкият живот е подобен на извор, който е пътувал дълго време и по пътя си събирал различни утайки, които са го оцапали. За да се пречисти изворът, водата трябва да мине през редица песъчливи пластове. Така водата се филтрира и придобива първоначалната си чистота. Ето защо, Бог отвреме навреме ви дава по една горчива чаша, да пречисти живота ви. Като минете няколко пъти през горчивата чаша, ще разберете, защо е трябвало да пиете от нея. Горчивата чаша ще освободи живота ви от всички нечистотии. – Какво представят нечистотиите? – Лошите човешки мисли и желания. Те са елементи, които внасят поквара в човешкия живот и в характера му, като ги разрушават. Така човек губи сигурността в живота си и започва да се страхува, да не се разболее, да не остарее, да не изгуби богатството си. Това, от което се страхува, става. Каква философия се крие в това? В страха човек си представя нещата такива, каквито не са. Един пътник замръкнал в една планинска местност, дето трябвало да пренощува. Колкото по-тъмно ставало, толкова повече обърквал пътя. По едно време, кракът му се подхлъзнал, и той усетил, че пада в пропаст, но успял да се хване за клона на едно дърво и така висял няколко часа. Най-после ръцете му толкова отмалели, че невъзможно му било повече да се държи за клона на дървото. Преди да се спусне в пропастта, той започнал да вика, да се прощава с близките си. Като си взел сбогом от всички, пуснал клона, за който се държал, и очаквал вече смъртта си. Каква била изненадата му, когато разбрал, че пропастта, от която се страхувал, била само 15 см. дълбока. Често и вие се държите за някакъв клон и викате: Сбогом, отивам вече! Като се спуснете, виждате, че пропастта под вас е дълбока само 15 см. По тоя начин човек сам си увеличава страданията. Новото учение ви казва, че пропастта под вас е само 15 см. дълбока. Спуснете се без страх и ще се уверите, че думите ми са истинни. Докато не се е домогнал до истината, човек се страхува и казва: Какво ще стане с мене? – Няма нищо страшно в живота. Пусни клона, за който се държиш, и ще видиш, че пропастта под тебе е само 15 см. дълбока. Какво ще стане с Българския народ? – Велико бъдеще го очаква. Той трябва да повярва в живия Господ и да каже: Щом Бог е с нас, никой не е против нас. Живият Господ ще ни ръководи. Той ще внесе ред и хармония между всички народи. Той ще заличи всички погрешки и престъпления. Той ще изглади всички мъчнотии. Всичко, което проповядвам, ще се сбъдне. Голямо благо иде за всички. Бог носи това благо от небето. Едно се иска от всички: Да бъдем истински българи. Ако не мислите зло и прилагате новото учение, Бог ще бъде с вас. Той е всесилен, всемъдър и всеблаг. Не се плашете от страданията, защото пропастта под вас е само 15 см. дълбока, Източник:Беседа от Учителя, държана на 22 октомврий, 1916 г. София.
×