Таня

Диана Илиева Публикувано на Днес, 00:04

"Таня е дала хубави насоки, но за мен поне е доста абстрактно, когато кажем "Да постъпваме с Любов, да бъдем водени от Любовта." Познаваме ли я въобще тази Любов, дето я пишем с голяма буква, та да я прилагаме? Защото другата любов с малката буква често ни подвежда."


МИСЛИ ЗА ЛЮБОВТА

В много от лекциите и беседите си Учителя говори, че в Целокупния Живот човек в своето развитие е като малко дете в сравнение с нивото на развитие на ангелите и че те ни помагат по пьтя кьм самоусьвьршенстване, като внимават да не навлизат в периметьра на свободната ни воля.

Мнението ми е, че намесата ни в чуждата промяна трябва да е дотолкова, че с нея да не нараняваме нито себе си,нито другите, а това може да стане само по пьтя на Любовта, Любовта, за която говори апостол Павел в писмото си до Коринтяните:

"Любовта не завижда, Любовта не се превьзнася, не се горди, не безобрадствува, не дири своето си, не се раздражава, не мисли зло, срадува се на Истината, всичко претьрпява, на всичко хваща вяра, на всичко се надее, всичко тьрпи. Любовта никога не отпада". /Кор.13:4-8/

Здравейте приятели,

Ако човек изпитва любов към Бога, той непременно ще изпитва и любов към ближния си, и към себе си, но ако реда е в обратна посока, може и да не се стигне до Божията Любов.

Когато Азът обслужва по- нисшата ни природа, тогава може и да не се стигне до любов към ближния и към Бога.

Така, че държа на реда- от Божественото към личното.

Любо, в този цитат, който прочетох от "Мисли за всеки ден", стр.62, след като си бях написала вече мнението по темата, аз разбрах под "Разумен свят" Божествения свят, който е над всичко и който ни ръководи в нашите действия.

Това, което почувствах при отварянето на темата, това и написах, а прочитането на мисълта за деня ме увери, че мнението ми е правилно.

"Та казвам: Ако вие психологически бихте разбрали туй, какво нещо е радостта? Какви са качествата на радостта и какво радостта донася в живота? Радостта е едно чувство, което има здравословно влияние върху организма. Радостните хора са винаги здрави. Онези, които са скърбни, са винаги по-слаби и организмът им не е така силен. Но хората на скръбта са много по-умни от хората на радостта. Хората на радостта са по-силни, хората на скръбта са по-слаби. Хората на радостта не са толкова умни, а пък хората на скръбта са много умни. Човек, който е минал през големи скърби, е по-умен. Туй се нарича компенсация. Скръбта се компенсира. Скръбта трябва да я носим, понеже тя увеличава човешката интелигентност. Радостта ни е потребна за здравето, скръбта ни е потребна за ума. Тук има изключения. След всяка скръб, трябва да дойде радост. Най-първо трябва да дойде скръб, после да дойде радост. Това е естественият път, за да се направи сравнение между скръбта и радостта. Да започне човек да мисли. Трябва да има две състояния, да се смени от едно състояние в друго."

Източник: Скръб и радост / Дайте свобода
XVIII година, 23 лекция на Младежкия окултен клас, държана от Учителя на 7 април 1939 г.

Единственото реално нещо, което определя човека като човек, това е радостта. Само истината, животът, знанието, любовта произвеждат радост. Там където има любов, където има мъдрост, където има истина, там е радостта. Радостта е резултат на Великото. Оттам се съди какъв е човекът. Ако ти си тъжен, струва ли си да намериш някого, когото да обичаш? Тогава радостта ти ще бъде като извор. Ти ще влезеш в царството на възможностите. Без радост не можеш да имаш здраво тяло. Ако искате да прогресирате, трябва да имате радост. Като дойде радостта, всички в дома ще бъдете щастливи, няма да има болести. Ако някой от вас не вярва, щом се разболее, нека се радва. Аз препоръчвам на болния човек да се купи едно барабанче, което да бие. Каквато и болест да го хване, нека бие барабана и след една седмица ще оздравее.

Вече са почнали да лекуват болните с музика. Има такива случаи в Англия. Една певица пее по радиото. Като я слушат, много болни се лекуват. В гласа й има нещо, което лекува. Дойде някой обезсърчен. Кажи му нещо насърчително. Какво ни е нужно, за да сме щастливи на земята? – Въздухът, който дишате, светлината и храната, които приемате от природата, дават щастие. Възвишените мисли, които можем да възприемем, онова чувство, което излиза от дълбочината на човешката душа, ще ни направят щастливи. Под думата душа аз разбирам онова, което си ти, човекът. Що е душата?То е човекът в своята същина, която не умира.

Казвам:Само Любовта може да направи човек от тебе, само Мъдростта може да направи човек от тебе, само Истината може да направи човек от тебе. Само при тях ти можеш да бъдеш силен, самостоятелен. Когато имаш тези три неща със себе си, навсякъде ще бъдеш дабре дошъл.

Казвам: Най-сигурното лекарство в света е радостта. Няма по-силно лекарство от радостта. В него има една експанзивност. Като станеш сутрин, да станеш радостен. Помисли за неща, които да внесат в душата ти една светла мисъл, предизвикай в себе си едно светло чувство, една възвишена благородна постъпка. Което си направил, да произведе в душата ти радост.

Казвам: Мощното в света е тази радост, еднаква за християнина и за светския човек. За всички радостта е едно от най-големите блага на човешкия живот. Тази радост никога не може да се придобие, ако човек в душата си няма любов. Тази радост не може да се придобие, ако знание няма в душата си и ако няма свобода. Човек трябва да бъде свободен. Той трябва да е свободен от всякакви външни заблуждения, трябва да търси самата истина, която може да му даде свобада, замах на неговите постъпки.

Христос казва:”Идете сега в света и живейте така, както аз съм живял и аз ще бъда с вас до скончанието на века”.

Източник: „Живият хляб / Радостта”-неделна беседа, държана от Учителя на 2 април 1933 година, ИК”СИЛА И ЖИВОТ”, Бургас, 1997 г.

ДОБРУДЖА

Така се нарича територията между Черно море и устието на р.Дунав – на север и линията Варна – Русе от юг. Кой не знае, че Добруджа е българска земя , и че там се основа най-напред Първото Българско Царство и че тя е равна , плодородна и богата земя и затова беше наречена Златна Добруджа. Северната част на Добруджа беше дадена на румънците още преди освобождението на България през 1878 година като награда за участието на румънците с един корпус при обсадата на гр.Плевен. Южната част на Добруджа до 1913 година беше българска, след това беше дадена на румънците поради нещастните за България години през 1915-1918 . Българският народ се беше примирил с мисълта за загубата на Северната част на Добруджа, но за Южна Добруджа той страдаше, скърбеше както рождена майка за своята загубена рожба. Писатели и поети и цял народ със своите трубадури изразяваха тая своя жалба и даваха тон на желанието на своето сърце за работа и действие за връщането на тази хубава земя към Майката - Родина. Това не беше шовинизъм, нито империализъм, а естествен стремеж да се поправи една историческа грешка – една неправда.
Разбира се, господстващото мнение беше за всички , че това освобождение в края на краищата ще стане с война и ще дойде по пътя на оръжието и победата.
По-късно, обаче, както е известно, със споготбата в гр.Крайова през 1939 година, румънците без война, поради създалата се политическа обстановка, отстъпиха Южна Добруджа и тя отново стана българска земя.

Във връзка с това връщане на Добруджа искам да предам една своя опитност с нашия Учител.

Далеч, преди да стане това събитие, когато този въпрос не беше още поставен на обсъждане, нито от отговорни места, нито от пресата и пр., Учителя по далечен и особен свой начин, познат на неговите ученици, при срещите ми с него, ми даваше да разбера, че Добруджа ще се върна на българите. На това аз в началото не обръщах особено внимание и си го обяснявах с общото настроение на българския народ. Това желание все още беше нещо далечно, неопределено и в областта на мечтите. А събитията явно говореха, че не е още назрял въпроса за подобно нещо.

Учителя виждаше, може би, че аз не го разбирам правилно и при една среща с него съвсем ясно ми каза, че няма да мине много време и България ще си възвърне Добруджа. Аз се зарадвах и изненадах от това негово изказване и казах, че това може да стане само с война и оръжие. Учителя, за моя изненада каза така:”България ще получи Добруджа без да гръмне пушка и Добруджа ще падне в ръцете на българите като узрял плод”.

Аз познавам добре Учителя, вярвах в неговитне думи, но не предполагах как е възможно да стане това чудо. И без да споделям с някого това, аз заживях със сладостното очакване Добруджа да падне като „узрял плод”. Мина време, събитията течаха, но все още нищо не показваше, че ще стане нещо подобно на това, което аз очаквах. Беше минало година, а може би и повече, когато започна леко и отдалеч да се говори, че Добруджа трябва да се върне на България. И все пак, това беше нещо далечно, неопределено и неясно, само пожелание.

Настъпиха по-решителни събития. Отминаха тревожните 1938 и 1939 години. През лятото на 1940 година аз с войсковата си част, на която бях началник, бях на лагер край град Сливница – западно от София. Франция беше победена, разгромена и окупирана от Хитлер. Влаковете с бензин непрекъснато минаваха през България и вървяха от изток на запад. Събитията ставаха все по-напрегнати и изненадващи.

Пресата отразяваше по-главните събития, но българите не знаеха какъв дар им готвеше съзбата. Те не познаваха Учителя, те бяха слепи и глухи, живееха в мрак, егоизъм и заблуда в своя материализъм, без светлина и благородство. Така беше отдолу, отгоре, до най-високите места. Те дори не виждаха, че въпреки своята слепота и невежество, бяха под някакво невидимо покровителство и закрила. Това се отнасяше дори и за нас, които бяхме около Учителя и бяхме малко прогледнали и все пак недостатъчно и далеч от истинската и пълна светлина, която той изливаше изобилно над света.

Витлеемската звезда вече светеше над България, но уви, тя беше невидима за големите, учените, горделивите, силните и за представителите на официалната религия, нещо повече, те дори бяха враждебни, злобни и отмъстителни и не виждаха доброто, което им се даваше.

На лагера в Сливница главния въпрос, който се разискваше между офицерите ,беше дали румънците ще ни върнат Добруджа. Този въпрос вече беше излязъл на сцената. Заговори се за някаква конференция, а след това дойдоха и преговорите в Крайова.Надеждите бяха слаби, пресата ту ги засилваше, ту ги отслабваше. Явно беше, че различията са големи. Офицерите тогава бяха държани далеч от политиката и се възпитаваха главно във вярност в короната и трона на царя и за готовност да разрешат националните идеали с оръжие, когато им се заповяда. Един от първите национални идеали беше и връщането на Добруджа. Всяка вечер на офицерския стол след дневните усилени занятия, се коментираше по военному въпроса във връзка с преговорите в Крайова. Вече няколко дни как пресата даваше лоши сведения за хода на преговорите. Даже се очакваше да бъдат прекъснати без всякакъв резултат.

Въпреки думите на Учителя и аз , макар да пазех тайна и мълчание по въпроса, бях неориентиран и обезпокоен. Надеждите ми се замениха с разочарование. Прекарах една мъчителна нощ, без да давам преценка и решение за крайния изход на въпроса. Внезапно ми дойде мисълта, че София не е далеч, защо де не отида да попитам Учителя по този въпрос. Тръгнах и за по-малко от един час бях при Учителя. За моя голяма изненада думите на Учителя бяха: „Всичко е свършено. Добруджа е вече в ръцете на българите”! Той беше кратък, думите му бяха точни, ясни и определени.

При други случаи много пъти думите му бяха неразбираеми, защото се реализираха в по-късни моменти. Аз знаех това и имах вече опит. Някои негови думи аз разбирах много по-късно, дори след години. При други условия и при друго съзнание в мен, но тук той беше категоричен.

Учителя не беше като нас. Той знаеше всичко в света и всякога знаеше кога, кому, какво и как да го каже. Той беше за мене изявление, откровение на Великото, на Неизразимото в света. За съжаление, българите не разбраха какво блоговоление и какъв неоценим дар бе му определено от Небето.

След срещата ми с Учителя внезапно и неочаквано за всички се оповести радостната вест за връщането на Добруджа. Думите на Учителя се сбъднаха.

Из Спомените на Тодор Божков

Според мен, всеки от нас прави , каквото може. Аз например, когато играя Паневритмия , се моля да дойде просветление в умовета на управниците на големите държави и на големия бизнес/а те нали са едни и същи/. С друго едва ли бих помогнала. Като помагам на себе си, помагам и на другите и по този начин се старая да помогна да се увеличи общото количество Светлина, Мир и Любов на Земята.

Донка, много хубави и точни разсъждения.

Аз си мисля, че самото четене на Словото на Учителя е един психотерапевтичен метод.
Играенето на упражненията на Паневритмията, Слънчевите лъчи и Пентаграма - също. Пеенето на песните - също.

"Първият ден на пролетта, първият ден на любовта, носят сила и живот".

или
"Ти си ме мамо, човек красив родила
умен да стана, добре да мисля,добре да любя...
Ти си ме мамо, с чисто сърце родила, да обичам всичко живо, цялата Вселена...
ти си ме мамо, със мощен дух родила, добре да пея, добре да светя на душите..."

....

Оживявайки в съзнанието ни, тези думи имат невероятен психотерапевтичен ефект/от личен опит/.

СПОМЕНИ ОТ НАШЕТО ПРЕБИВАВАНЕ В МАКЕДОНИЯ

Не казвам окупация, защото Македония е българска земя и там българите бяха при своите родни братя, на своя българска земя. Това ние можем да го кажем и трябва да го кажен смело, пред себе си и пред света, пред Бога и пред историята, за да го чуят и най-гелемите ни врагове, защото това е голямата, чистата и святата истина. И ако ние нямаме смелостта и дръзновението да кажем това, ние не сме достойни да се наречем българи. Ние не сме честни хора.
Въпросът е обаче, бяхме ли достойни да направим и дадем на нашите братя в Македония това, което те чакаха от нас или не?

Думите, които Учителят ми каза, когато по служба трябваше да замина за Македония, бяха: "Сега българите трябва да бъдат умни, добри и да не отмъщават". Малко думи, но те съдържаха всичко, те бяха цяла програма, политика, живот, пример и държавнически усет и подход. Аз лично се убедих в това, колко съдържателни и уместни за случая бяха тези думи и какво съдържание и смисъл се съдържаше в тях, както за нас, така и за тия, които ни очакваха там в Македония. Аз бих могъл върху тия думи да напиша цяло съчинение, защото те бяха непоклатима, здрава основа, върху която можеше да се изгради материалното и духовно единство на нашата национална кауза за братство, доверие и неразделна любов.

Аз трябва да кажа, че в началото беше така. Почна се добре и резултатите бяха отлични. Учителят беше вложил в нас по свой неизвестен начин разбиранията си за приложението на дело на тия свои думи и те дадоха поразителни резултати. Не само за нашите българи там, но и за другите народности, дори те изненадаха и самите сърби, най-гелемите шовинисти, които не виждат нищо хубаво другаде, освен в сърбизма. Сърбите са ограничени, заслепени, закостенели в своето национално себелюбие, издигнато до степен на фанатично идолопоклонство. Но ето, че тук те бяха сериозно ударени и бяха разколебани и объркани. Те не очакваха от българите такова културно и благородно отношение.

След време, постепенно и незабелязано нещата почнаха да се променят, защото духовните сили, които се съдържаха в знаменитите думи на Учителя, почнаха да намаляват, а наред с това се появиха и други неблагоприятни обстоятелства, които действуваха в обратно направление. И все пак, изграденото на тази здрава основа, посочено ни от Учителя, остана, тя живее и тя ще пребъде и занапред. Нека помним и работим върху тази заповед, т.е. да бъдем и за напред умни и добри, честни и справедливи и да не отмъщаваме. Там е нашата сила, тя е крепост, вяра и упования, и с тях ние ще пребъдем и ще се запазим в собственото си отечество. Тя ще ни избави от жестоките превратности на зли вражески сили, на лукави и вероломни попълзновения и фалшификации. Да бъдем умни и добри, честни и справедливи, да не отмъщаваме, а с любов и такт, без колебание, с пълна вяра и доверие да приемем в обятията си нашите братя от Македония. Аз имам богат опит и наблюдения за резултата от тези Божественн думи на Учителя. И мога да кажа, че те са гаранция, живот, съдба и бъдеще за народа ни.

Из Спомените на Тодор Божков

СВЕТКАВИЧНАТА ВОЙНА НА ХИТЛЕР

През 1938 година Хитлер окупира първоначално Судетските области,а след това и цяла Чехия. Последната не оказа никаква военна съпротива, защото смяташе това за безполезно. Следната година -1939 година беше нападната и завладяна Полша. Същата оказа сериозна съпротива, тя се сражава геройски, обаче и тя бързо капитулира пред много по-силната и много добре технически въоръжена Германия. Тя водеше войната светкавично, по съвсем нови принципи и методи, неизвестни дотогава, базиращи се на голяма мощна техника, изразена в танкове, авиация, артилерия, автоматично скорострелно оръжие, моторизирана пехота, бързи светкавични действия, изненадващи нападения, дълбоки разкъсвания на фронта, раздробяване на противната армия на части и обграждането й след това в така наречените "чували" и след това унищожаването и пленяването й. По този начин противникът, останал без командуване, без връзка, неориентиран, лишен от технически средства, бързо капитулираше. Русия също изнесе своята отбрана на Запад и едновременно с германците завладя източната половина на Полша.
Цял свят наблюдаваше тази война и всички бяха като слисани и с тревога очакваха по-нататъшните военни и политически ходове на Хитлер. Мнозина тогава смятаха, че завладяването на Полша е станало с някакво предварително споразумение между Германия и Русия.

На следната, 1940 година, по същия начин беше нападната и завладяна със светкавична война и Франция. Белгия, Холандия, Норвегия също бяха завладяни от Германците.
Английските войски във Франция, които бяха изпратени в помощ на същата, също бяха разгромени и едва се спасиха от плен, като бяха прехвърлени през Ламанша. Всички бяха уплашени, объркани и с впечатление, че нищо не е в състояние да се справи с военната сила на Хитлер, която действуваше като по часовник - безупречно, сигурно, бързо и съкрушително. Последваха страхотни въздушни бомбардировки от германската авиация над Лондон с големи морални и материални жертви. Оставаха само Балканите и Русия.

Чърчил направи изявления, които за онзи момент изглеждаха парадоксални, че той ще приготви Англия след 3 години, когато ще се обърне военното щастие към тяхна страна. „А до това време- каза той на своя народ - аз не мога да не ви обещая нищо друго, освен кръв и сълзи. Никой не можеше да повярва тогава на тези думи на Чърчил. Обаче историята ги потвърди.

Русия мълчеше и никой не знаеше как стоят работите там. Унгария и Румъния минаха без съпротива на страната на Хитлер. Всички чакаха своя ред, предварително уверени в своята безпомощност да се съпротивляват. Германците бяха с много висок дух и с пълна увереност за своята непобедимост. Някои млади хитлеристи германци с увереност говореха, че цяла Европа им е вече в джоба.

Дойде 1941 година. През Унгария, Румъния и България настъпваха мощни войскови съединения с танкове и авиация и много бързо бяха завладяни Югославия и Гърция, като армиите им бяха разгромени и пленени. Остана Русия. И никой не знаеше дали Хитлер ще има смелостта да я нападне. За силата и издръжливостта на Русия никой тогава нямаше ясна представа. Дори сам Хитлрер не беше добре осведомен по този въпрос. И това стана причина да дойде по-късно Германия до своя погром.

Във връзка с тези набелязани бегло събития, искам да дам някои спомени от срещите ми с Учителя по това време, за да се види как той е виждал и преценявал събитията. Неговите преценки не можеха да се наречат ясновидски, гадателски, астрологически, умозрителни и пр. а по-скоро те бяха одарение с Више, необясними за никой земен човек,при това съвсем точни, сигурни, като имаха силата и значението на една категоричност, съдба и предопределение.
Кой можеше тогава да повярва и да знае тези възможности и да се възползува от тях? Когато никой не познаваше от света този неоценен, неизвестен и духовно извишен Великан. Гений - не, пророк- не, светия - не, а нещо много по-велико, което само някои от смирените наши братя и сестри по други пътища и внушение знаеха и разбираха. Да, Бог благоволи към тия и досега още неоценени неразбрани избранници, а остави на тъмнина гениите, учените, политиците, владици и патриарси, свещеници и пастори, всевъзможни философи, мислители и горделивци, благородници и самозванци, величия, които спекулираха със своето положение и достойноство и си въобразяваха, че служат на Бога и работят за благото на своите народи. Каква заблуда, каква слепота и тъпота, каква гордост и измама.

Кои са всички земни величия, за които е дума тук? - Това са само имена, но в същност това е всеки от нас, който ги приема грешно в себе си и се оставя те да го ръководят и да му заповядат. Целият свят е обсаден от тях. Те са много умни и хитри. Те казват, че не може без ядене и пиене, не може без къщи, дрехи, автомобили, богатство, курорти, материално осигуряване и всевъзможни удоволствия. Да, така е, но нека се знае, че това е новата сила на дявола, която на прост език значи егоизъм, насилие, лъжа, завист, злоба, омраза, материализъм, атеизъм и др. Но, до къде ще отиде човечеството с тях, ясно - до катастрофа и гибел.

Учителя не се занимаваше с отрицателните прояви на хората. Той не се занимаваше с политика, войни, вражда, кръвопролнития, а неговата цел беше да даде светлина и изходен път, как съвременното човечество може да излезе от безизходното си положение, за да се подготви за новата епоха, която иде в света. Всеки сам трябваше да си отвори вратата и да излезе вън от затвора, в който сам е влязъл. За целта Учителя даде много знания, живот и сила в своите беседи и упътвания и който е жаден нека сам намери извора. Всеки сам трябва да намери своето спасение, без насилие, а доброволно и съзнателно.

Аз очертах в бегли щрихи епохата и състоянието на хората от света през времето, когато ми бяха дадени някои опити:

1.Още преди започването на Втората световна война Учителя каза: "Англия да върне колониите на Германия, за да се избегне една страшна нова война, която се готви и която скоро ще дойде. Никой не обърна на това внимание.

2.Ако Англия не върне колониите на Германия и ако не запази световния мир, ще загуби всичките си колонии и ще загуби и своето могъщество на световна сила.

3.През 1939 година, преди войната на Полша с Германия Учителя каза, че положението на Полша между две велики сили - Германия и Русия е много деликатно и опасно. След завладяването на Чехия, Хитлер даде чешки земи на Унгария и няколко села на Полша. Знаейки съдбата иа Полша, с нескрито съжаление, някак особено Учителя
изрази своето очудване от тази наивност и заблуда на Полша, за да не види опасността, която я застрашаваше.
През 1939 година в Москва се сключи пакт за ненападение между Германия и Русия и то в същия момент, когато там беше дошла английска делегация, която се върна с празни ръце. Това беше голям успех за руските дипломати, но то улесняваше и Хитлер в по-нататьшните му ходове.

4.В 1939 година Полша беше разгромена. Учителя знаеше това предварително. В мое присъствие Той правеше изказвания в този смисъл. Той виждаше безсмислието на едно истинско геройство на поляците, но за момента съвсем наивно и неоправдано. Поляците атакуваха с голяма маса кавалерия германските танкове и бяха унищожени.

5.Преди Втората световна война, в началото на 1939 година между другото Учителя ми каза: "Досега се смяташе, че Наполеон е най-великият пълководец". След кратко мълчание Той продължи: "Сега обаче в Германия има едно "човече".., то многократно надмина Наполеон". За мен беше съвсем ясно значението на тези думи, въпреки че Втората световна война не беше още почнала и затова аз не бях изненадан от това, което стана впоследствие с Полша, Франция, на Балканите, първия период на войната с Русия и пр. Думите на Учителя бяха потвърдени по един неповторим начин.

6.През 1940 година непосредствено преди нападението над Франция по моя работа бях пак при Учителя. Той беше в необикновено състояние. Беше променен, външно и вътрешно и сякаш беше не човек, а Дух, който идваше от фронта на двете велики държави - Франция и Германия. Армиите им бяха групирани и изправени една срещу друга, готови за страхотна битка. С малко думи, повече с външен израз, Учителя изрази пълната безнадеждност за французката армия и странната сила на германците, която във всяко отношение надвишаваше французите и така Учителя недвусмислено изрази странния удар, който се готвеше върху Франция. Учителя явно виждаше, че Франция ще бъде раагромена бързо, невиждано и неочаквано за нея. Аз споделих с едно мое началство това изказване на Учителя. Той нищо не каза. След няколко дни той дойде при мен в изумление, изненадан, в тревога и голяма изненада от това, което вече беше станало. А то беше като истинско чудо. Очудването му беше още по-голямо как Учителя е могъл да знае това. Този факт беше наистина поразяващ и беше над всяка представа за земния човек. Аз също бях изненадан, макар в предварително да бях предупреден за това. Аз разбрах, че за Учителя няма време и пространство, че той присъствува всякога и всякъде, когато пожелае и че Неговите възможности бяха неизмерими и са над всяка човешка мисъл и представа. Моята вяра в Учителя беше вече напълно утвърдена. Предварително Учителя ми беше казал още, че Франция воюва със стара армия, нейните войници са участвували а Първата световна война, а Хитлер воюва с млада армия. Те не са участвували в Първата световна война. Нямат впечатление, нито са свързани с остарелите методи за воюване от Първата световна война.

7. След разгромяването на Франция агресията на Хитлер не спираше. Европа тръпнеше пред неизвестността. Между другото Италия, която се беше настанила на Балканите и беше заела Албания, се опита да направи и тя нещо грандиозно, макар и в по-малък мащаб. Италия обяви война на Гърция и се насочи към Солун. Всички мислеха, че велика Италия бързо ще се справи с малка и слаба Гърция, действайки по хитлеристки маниер. Мнозина даже смятаха, че Гърция без бой ще капитулира, под впечатлението на военните операции на Хитлер,. За голяма изненада, стана нещо съвсем неочаквано. Гърция не се уплаши. Тя събра сили и смело и безстрашно се нахвърли срещу италианците, които започнаха да бягат и отстъпиха. Те бяха така разбити и застрашени, че можеше да бъдат и унищожени. За щастие, те се прибраха в границите на Албания, а гърците доволни, че ги прогониха от своята територия, спряха офанзивата. Това беше добър урок за всички. Италианците бяха станали за смях и подигравка.

8. Англичаните искаха да задържат Балканите за себе си и да ги противопоставят на Хитлер. Те пратиха свои войски в Гърция, правиха дипломатически натиск върху Югославия и България да се бият срещу Хитлер, като застанат на тяхна страна. А германците бяха вече в България и Румъния. При тази обстановка един ден Учителя ми каза следното: "Италианците са измислили едно ново, много силно оръжие, което щом го употребят, ще победят". Аз се чудих на това ново тяхно оръжие и чаках да видя дали Учителя ще ми го каже. Учителя продължи: "Това ново оръжие са германците". Разбрах, че германци¬те ще воюват на Балканите и че чрез тях италианците ще победат Гърция. Това още никой не знаеше, пък и не можеше да го знае, защото това е военна тайна. Хитлер пазеше даже от своите хора намеренията си, обаче за Учителя нямаше нищо скрито от това, което ставане в света. В това аз многократно съм имал възможност да се убедя. Разбира се, Учителя съобщаваше тези неща някак особено, не направо, а символично, образно, иносказателно. Не всеки и не всякога можеха да се резгадаят символите на Учителя. Искаше се подготовка за това и будно съзнание. Неговият език не беше език като за обикновените хора. Това
беше Божествен език, непознат и неизразим по човешки. И сега даже аз не мога да дам определение, макар да съм го опитал неведнъж. Това е език, подобно на чужд език, не можеш да го разбереш, ако не го знаеш. Не можеш и да се ползуваш от него.

Германия беше невиждана до това време военна сила. Тя беше нещо изключително. И наистина, впоследствие трябваше цял свят да се обяви срещу нея, да минат години и с много усилия и жертви да бъде сломена тази сила. Днес това съзнателно се омаловажава. Обаче истината е съвсем друга и тя трябва да се знае такава, каквато е. Югославия и Гърция бяха разгромени бързо, английските девизии в Гърция също бяха разбити и се спасиха на своята флота. По-късно остров Крит беше завладян с въздушен десант от германците. Гърция даде много по-сериозен отпор от Югославия и причини на германците големи загуби. Ние дадохме път на германците, без да воюваме. Германците бяха на върха на своето могъщество. Но войната не беше свършила. Оставаше още Англия и Русия, а Америка не беше се още намесила сериозно във войната.

По това време Учителя беше казал да се каже на Хитлер да не воюва със Съветския съюз. Казваха, че той казал, че не признава друг пророк, освен себе си. По други изказвания на Учителя ,обаче, аз разбирах, че Учителят смяташе за грешка една война между Германия и Русия. Той имаше благосклонност към Съветския съюз и славянството. Той не гледаше с лошо око иа болшевишкия строй в Русия, напротив, много неща у тях харесваше. И тук, както се разбра по- после, се установи, че Учителя е имал верни и ясни схващания за положението в Русия, макар че за цял свят тогава имаше омраза към болшевишкия строй в Русия. За Учителя беше ясно, че тук Германия ще загуби войната. Той направи изказване предварително в смисъл, че този път Наполеон няма да може да влезе в Москва и че Небето няма да му позволи това. Чудно нещо? - Небето взело страната на безбожниците! А по-късно Учителя каза, че Хитлер с недоволство казвал, че Бог станал болшевик. Всичко това явно говореше, че Учителя знае всичко и то така, както никой друг в света. Още много неща могат да се кажат, но за сега и това е достатъчно за тия, които вярват и разбират. За съжаление в света имаше слепи м глухи хора, които нито виждаха, нито чуваха.

След разгромяването на Югославия и Гърция българите окупираха Тракия, Македония и част от Сърбия. Във връзка с това Учителя по свой особен начин, познат само на някои негови ученици сподели този факт и на него ние ще се върнем при друг случай, защото той трябва да бъде разгледан отделно. Най-често Учителя разрешаваше големи въпроси от световен мащаб с много леки изказвания, за които дипломатите и историците щяха да пишат после цели томове съчинения. А той ги разрешаваме само с една дума, една фраза, един прост пример, една картина и пр. И с тези Свои изрази Учителя даваше много повече светлина и хвърляше повече яснота и истина, отколкото в сложните и объркани понятия на специалистите по тези въпроси.Из Спомените на Тодор Божков

Та казвам: Когато вие сте недоволни, анализирайте себе си. Вие сте недоволни, анализирайте вашето недоволство. Или имате едно неразположение, анализирайте вашето неразположение. Имате една крива постъпка, анализирайте нещата всякога. Понеже всичко в природата служи като един възпитател. Човек не може да седи на едно положение. Всичко онова, което ви се случва, то е една необходимост заради вашето развитие. Мислите ли, запример, ако вие идете в планината и ви задуха вятър, че то е едно нещастие? Мислите ли някой път, ако идете, че отгоре ви вали сняг, че то е нещастие? Разбира се, тия неща се различават. Ако зимно време ви вали дъжд, има едно значение, ако в май ви вали дъжд, и при най-хубавите дрехи, които носите, нищо няма да изгубите. Дрехите може да изгубят, но вие ще спечелите. Едно майско наквасване в здравословно отношение е много приятно. Или мислите ли, че ако вие в планината сте видели една мечка, казвате: „Ако беше ме срещнала.“ Мислите ли, че то е едно нещастие? Тази мечка вие ще я срещнете когато и да е. Всичките хора срещат мечки.

Та казвам: Когато вие скърбите, това показва, че не разбирате дълбокия смисъл на живота. Когато се радвате, показва, че мъчнотиите за вас имат смисъл. В туй отношение животът трябва да бъде за вас в своите проявления една радост. Както и да се прояви животът, той ще бъде една радост. Добрият живот трябва да представлява една радост за вас и в най-лошата си форма. Да ви приведа един пример и ще свърша. Минава един богат човек, който не разбира живота, покрай един беден човек. Той не обича бедните хора, блъсва го и казва: „Свиня.“ Този човек пада. Става му мъчно на бедния човек. Върви богатият при един кладенец, на който дъската била слаба и пада в кладенеца. Този, когото той блъснал, отива да вземе едно въже, че го изважда. Щом го спасява, богатият казва: „Ще ми простиш, ще ме извиниш, аз постъпих нечовешки.“ В него веднага става една промяна. Сега, ако този богатият човек не беше обидил сиромаха и ако богатият не беше паднал в кладенеца, и ако сиромахът не беше го извадил навън, какви щяха да бъдат отношенията? Богатият щеше да има презрение към сиромаха и щеше да казва: „Свиня.“ Щом влезе в кладенеца и бедният го извади, богатият мисли, че е умен човек, който мисли. Сега защо става това? – За да се познаят хората. Богатият ще се изяви и сиромахът ще се изяви. Като (се) изявят, ще се разберат. Трябва да се разбирате. В разбирането е животът. Когато хората се разбират, животът има смисъл. Ако хората не се разбират, животът няма смисъл. Ако не се разбирате и вървите в две противоположни посоки, тогава и богатите са нещастни, и сиромасите са нещастни. Пък ако се разбирате и вървите в една посока, тогава и богатите са блажени, и сиромасите са блажени.

Само светлият път на Мъдростта води към Истината.
В Истината е скрит животът!

Онзи, Който постоянно ви изважда от всички мъчнотии, то е Божественият Дух. Постоянно като загазите, Той все ще спусне това въже да ви извади. Да Му благодарите!


Беден и богат

"Хората страдат, защото не са мъдри. Мъдростта е, която дава светлина и знание. Докато съдиш, докато роптаеш, докато се оплакваш, ти си далеч от Мъдростта.

Смириш ли се, ти си близо до Мъдростта.

Мъдрецът намира щастието навсякъде и във всичко, а обикновеният човек само в специфични неща и места. Глупавият пък намира нещастието навсякъде и във всичко.

Смирение е, когато имаш всичко: сила, знание, богатство, и да кажеш: "Господи, всичко това принадлежи на Тебе."
Само чрез смирението човек може да влезе в съприкосновение с висшите светове и да придобие Мъдростта.

Мъдростта представлява най-мъчният път в живота на човека. По-труден път от Мъдростта не съществува. Когато някой ми говори за Божията Мъдрост, аз разбирам всичката светлина на безпределното пространство, която светлина никога не угасва.

Мъдростта – това е връзка с умовете на всички разумни същества. Истината – това е техният и нашият стремеж да бъдем във връзка и да съставляваме едно целокупно движение в живота.

Знание е само това, което сме опитали, другото е предположение.

Знанието не се добива отвън. То се намира вътре в нас. Отвън се придобиват условията, за да приложим това знание.

Знанието не носи щастие. То е само условие за развитие на човека, а в процеса на развитието си, човек непременно ще мине през страдания. Който може да използува това условие, той ще придобие Мъдростта. Щом има Мъдростта, той има и Любовта в себе си.

Мъдрецът влияе на обикновените хора с мисълта си. Мисълта е велика сила, когато е чиста, светла, права мисъл. – Какво всъщност е магията? – Мъдрост.

Когато дойде у вас Мъдростта, тя ще ви направи чисти, мирни, приветливи, сдържани, благопокорни. Безпристрастие, милосърдие и всички добри плодове ще внесе у вас.

Когато сте в Божествения път, умът и сърцето са спокойни, гледате на всички хора и грешки снизходително, светло ви е, радостно ви е. Отклоните ли се от този път, идват различни смущения – това е една малка диагноза, за да следите в какъв път вървите."

Източник:
1.Беинса Дуно, Свещени думи на Учителя, 2том, София, 1994.
2.Беинса Дуно, Свещени думи на Учителя, 3том, София, 1994

Основната мисъл, която ще ви оставя е следната: Дръжте в ума си онази велика любов, с която трябва да изпълните Волята Божия!Да знаете, че Бог ви гледа през очите на всички хора. Всички очи на хората са очи на Бога, през които той ни гледа. Това го имайте предвид. Всички очи на хората са очи на Бога, чрез които Бог ни вижда! И всички очи на растенията, на цветята са пак очи на Бога, чрез които Той ни вижда. Той ни вижда и през очите на ангелите. Вижда ни и през своите очи. Бог ни разбира много добре. Където и да сте, турете в ума си:"Гледа ме Господ!" И като те гледа Господ, да направиш най-хубавото, което можеш.
Към Извора/Като добрия син, ООК, ХV, изд.ОББ 2002

Научете се да обичате Бога.Вие ще възразите, че не сте Го виждали. Обичайте това, което не го виждате. Казвате, че не сте Го чули. Обичайте това, което не сте чули. Мислите ли, че това, което не сте чули, не можете да го обичате? Можете да го обичате. Дошла ви една мисъл и казвате: чух нещо вътре, дълбоко в съзнанието си. Но мислите ли, че чуване е само това, което е обикновено чуване? Има степени на слушането. Идеята не е ясна. Казвате: Как можем ние да обичаме Бога? Стремете се да пиете по възможност от най-хубавата вода, която съществува на земята. Това е идеята. За обичаш Бога, това значи да пиеш от най-хубавата вода, понеже носи елексира на живота. Аз не подразбирам някоя форма. Ти ще познаеш, че обичаш Бога, ако в твоя живот влезе някое малко доволство, което постепенно да се увеличава. И тогава ти вече си дошъл да любовта към Бога. Нещо специфично идва в теб и започва да изменя твоя живот. Ти ходиш, но като дойдеш до това, приятно ти е като се спреш дотам. То е една малка свещичка, която постоянно се разгорява. Считай любовта към Бога като малката свещичка, която сега се е запалила. И не я гасете. Не я туряйте под калпака, но всичкото ви щастие зависи от тази свещичка. И не я изгасвайте. Всъщност, тя никога не загасва, но някога можете да я турите под някакъв калпак. Тя никога не изгасва. Дръжте идеята за Божията Любов, макар и да е непонятна за другите хора. Тя е мярката, с която всички други работи се мерят.

Източник: Петте врати/Тониране, ООК,ХV г.

Студент отива в странство да следва. Петелът се обръща към него и започва да кукурига. Това не е случайно явление. Петелът предсказва на този студент, че като отива да учи в странство, ще свърши науките си добре и ще се върне у дома с големи придобивки. Ако студентът разбира езика на петела, трябва да му благодари и като се върне от странство, да го възнагради добре. С кукуригането си петелът иска да каже на студента: Бъди умен, смел като мене, кукуригай и от нищо не се страхувай! Не мисли, че това са празни думи Не, в кукуригането на петела има строго определана мисъл. То не е случайно. Природата използва разумно всичко, което е създала. Тя си служи със живите същества като със символи. Те представляват нейния език. Тя говори чрез тях. Във всяко нещо се крие една Божествена идея. Както да разглеждате живота и явленията в него, във всичко се крие вътрешна разумност, която има правилни отношения към хората, както и към всички живи същества. Който разбира тази разумност и й се подчинява, той ще бъде в състояние да подобри живота си.
Източник: Крадецът и пастирът/Стотникът, Печатница и книговезница „Гутенберг”, Казанлък, 1937

СЛЕД ПЕТ ГОДИНИ

За моето семейство 1940 година беше страшна и много тежка, защото тя сложи началото на едно непрекъснато неизразимо семейно нещастие. През тази година нашата скъпа и единствена рожба Веска, която беше учителка по музика в 36 единно училище в София, се разболя от минингит. През време на лечението в болницата тя получи парализа на дясната телесна половина. Беше поставена на лечение при други болни от същата болест, с тази разлика само, че те бяха в по-лека форма и не бяха парализирани. Поради парализата, на нас ни беше разрешено да бъдем при нея, за да я обслужваме. Лекарите и няколко професори полагаха всички усилия, за да помогнат на болните, но специално за нашия случай бяха убедени че краят ще бъде злополучен и за тях съдбата на Весето беше предрешена.

Ние, родителите, опирайки се на вярата ни в Учителя, имахме надежда, че това няма да се случи и че Учителя ще направи с нея чудо и живота на Веска ще бъде спасен.

Професорите, между които имаше и най-близък роднина, ме подготвяше да бъда готов за един възможен лош край. Аз казах това на жена си, обаче тя не прие това нещо и каза, че на никаква цена тя не дава детето си да си замине. Аз останах при болната, а майката се завърна в празната къща самотна, с голяма скръб и болка в душата. Започва да се моли на Бога и Учителя да запазят живота на Веска. След това тя заспива и ето на сън й се явява Учителя. Във вестибюла на апартамента на сън тя вижда на масата наредени много бутилки с плодови сокове: от моркови, ряпа, лимони, портокали, ябълки и зехтин от маслини. Учителя й посочва бутилките и й казва: "Ето, давайте й от тия сокове"! Тя се събужда и твърдо решава да изпълни даденото нареждане. Още рано сутринта тя купува посочените плодове, повиква добри съседки и приготовлява необходимите сокове. И така започна даването на сокове за храна и лечение по наставленията на Учителя.

Ние лекувахме Весето по нашите методи - Учителиевите - като дублирахме лечението с това на болницата. Трябва да отбележа, че Веска, както и някои от другите болни, поради естеството на болестта, не можеха да приемат никаква храна, дори и най-малкото количество, веднага след вземането му беше последвано с едно ужасно продължително повръщане. Това беше довело болните до най-голямо изтощение. Постепенно след като започнахме да даваме соковете, повръщането намаля, а приемането на зехтина засили организма и подобрението започна да се чувствува осезателно. След една седмица то вече беше установено категорично. В събота обикновено минаваше професорска визитация. Всички професори останаха изненадани и зарадвани от голямата промяна на болната и от външния й вид. Весето беше най-зле, а в момента по външен вид тя беше най-добре. Един от професорите дори каза така: "Тази майка със своята любов и грижи спаси живота на дъщеря си". Окуражени и малко успокоени, ние продължихме режима със соковете и зехтина и все пак бяхме неспокойни пред неизвестността и пред възможните изненади на тежката и неизлечима болест. Постепенно съзнанието на Веска се възвърна, картината с температурата и другите изследвания даваше по-добри указания.

Ние се изтощихме много с майка й и все още не бяхме сигурни в крайния резултат. Една сутрин Весето ни зарадва с един хубав сън, който сънувала през нощта. На сън й се явил Учителя и между много неща, които й казал, някои от които тя не запомнила, най-важното било това: "Внимавай, защото след пет години ще дейда пак да те проверя какво си направила"!

Сдед 5 години значи, живота на Веска беше сигурен. За нас въпросът беше вече решен, че Веска няма да си замине и че животът й засега е вън от опасност.
От този ден у нас настъпва абсолютно спокойствие и чакахме деня, когато тя ще бъде изписана от болницата, ние бяхме сигурни, че ще се върне жива, макар и парализирана и в тежко положение. Ние се бяхме примирили с по-малкото зло и заживяхме с надеждата, че и това зло постепенно ще се подобри, а може дори да се премахне съвсем.

Минаха от тогава вече 25 години, но за голямо съжаление може би, поради наши някакви грешки, Весето си замина в края на 1974 година.

Из Спомените на Тодор Божков

Благодаря ти Донке, Благодаря и на всички приятели.
Пропуснала съм да спомена, че много добър начин за трансформация е общуването, посещението на културни мероприятия, разходка сред природата.
Общуването ни тук, във форумите на Портала специално за мен е много полезно, защото ми дава възможност да погледна по- реално на себе си, да разбера на какво реагирам болезнено, с какво не съм се преборила и до колко съм се научила реално да оценявам себе си и другите, доколко мога да прощавам, доколко съм научила законите на смирението, милосърдието и състраданието, законите на Любовта, Мъдростта и Истината, на Правдата и Добродетелта. Трудно е да се съчетае всичко това, но положителното е, че се старая. Старая се да ви разбирам, да разбирам съдържанието на междуредията. Понякога това ми се отдава, но понякога имам чувството, че не мога да разбера най- същественото, посланието. Сигурна съм, че това се дължи на неприемането на някои неща, с които съм се сраснала и които наистина смятам за по- удобни, поне за момента, но съм съгласна с Учителя като казва: "Господ затова е създал света. Ти си попаднал в тези лоши условия, за да се сприятелим. Иначе откъде щяхме да се сприятелим. Някой път вие се скарвате, за да се опознаете. Всичко в света работи за добро.
Сега всички се оплаквате от страдания. Какво са страданията?- Опознавате се.
Направите погрешка и майката дойде и ви нашиба. Казвате: "Много ми е скръбно!" Майка ти казва:"Не ме заставяй да те бия, слушай, тогава и без пръчка може". Казвам, сега това не е правилно да си говорим с такива думи. Но , като направиш погрешката, пръчката трябва да е на място. Ако не искаме да работи тази пръчка, трябва да живеем по закона на Любовта. Как се живее по закона на Любовта?- Законът на Любовта е това: седя аз на един стол. Щом те видя, че идеш, ставам и ти го поднасям. Що е законът на Любовта? Аз ям на трапезата. Ти идеш отвън. Аз казвам:"Заповядай!" Ако това не можеш да го направиш, нямаш Любов."

Най- хубавото от всичко е, че се справям все по- лесно и бързо с подобни състояния, благодарение и на вас , приятели! БЛАГОДАРЯ ВИ!

Източникът на горния цитат е: Учителя, Вечният порядък, Самовъзпитание

Благодаря ти ,Орли.
Учителя дава пеенето като един от най- силните методи за трансформация.
"Който пее, зло не мисли"
Паневритмията, Слънчевите лъчи и Пентаграма са също много силни средства за трансформиране на енергията.
Дихателните упражнения, обливането с цветове и най- вече молитвите.
Изобщо, при добро желание можем да намерим подходящите методи и да развием вътрешната си енергия. Тогава наистина ще можем да се радваме и проявяваме Любовта, Мъдростта, Истината, Правдата и Добродетелта.
С други думи трябва да изпълняваме:
"Заповедта на Учителя
Поставете доброто за основи на дома си,
Правдата за мерило,
Любовта за украшение,
Мъдростта за ограда,
Истината за светило.
Само тогава ще Ме познаете и Аз ще ви се изявя."

Отличителни качества на Волята

Кои са отличителните качества на волята?

Първото качество на волята е твърдостта. Твърдостта е опорната точка на волята. Значи волята трябва да бъде твърда и непоколебима като канара.
Второто качество на волята е смелостта и безстрашието.
Третото качество на волята е приложение, изпълнение, но без отлагане.
Следователно твърдост, смелост, безстрашие са отличителните качества на волята на физическия свят.

Освен на физическия свят волята се проявява и в Умствения свят.
Отличителните черти на волята в Умствения свят са разбиране, проумяване, схващате и долавяне. Това, което си разбрал, ще проумееш; това, което си проумял, ще схванеш; това, което си схванал, ще доловиш. Можете ли от схващането да отидете към разбирането? Не, ще вървите последователно.

Едно от отличителните качества на волята в Божествения свят е нейното благородство – волята трябва да бъде благородна, да има благороден импулс, благороден подтик.

Като знаете отличителните качества на волята в три различни свята, вие ще можете да окажете влияние върху своето тяло, върху сърцето и мозъка си.

За да изучавате проявата на волята трябва да наблюдавате растенията. Например, ако отидете в някоя борова гора, ще видите, че боровете растат наблизо един до друг и приемет конусообразна форма. Когато растат един до друг, те икономисват пространство. Боровете придават това свое качество и на брястовете, както и на други дървета, които растат около тях. Например, щом са около боровете, брястовете растат нагоре, приемат конусообразна формам, а щом са далеч от тях, те се издигат нагоре и се разширяват. Боровете обаче винаги запазват своята конусовидна форма. Това показва, че борът има духовна култура, той не е материалист. Следователно, когато се разширява нагоре и настрани, волята има материалистически стремеж; когато запазва конусообразната си форма, с постоянен стремеж нагоре, тя има духовен характер.
Източник:Допирни точки в природата/Отличителни качества на волята,МОК,ІІ г.


Истински трезв, добродетелен човек е онзи, който при всички условия да пие, да се гневи, не може да излезе от своето равновесие. Такъв човек има воля, има самообладание. Онзи, които има слаба воля, той се поддава и на най-малкото изкушение.

Ръцете представляват човешката воля. Като не знаете къде да турите ръцете си, това означава, че не знаете какъв ход да дадете на волята си. Като поставяте ръцете си отзад, отпред или настрани, с това вие търсите най-подходящият метод за проява на волята. Щом намерите подходящото място за ръцете си, вие вече сте решили по какъв начин да проявите волята си.

Като пръв метод за проява на волята е прилагането на закона за трансформиране на енергиите в организма си чрез белите дробове.
Източник:Допирни точка в природата/Предназначение на дихателната система,МОК,ІІ г.


Значи всички нещастия, всички страдания в живота на човека се дължат на нежеланието му да изпълни Волята Божия. Като знаете това, бъдете внимателни даже към най-малките си стремежи и желания. Не пренебрегвайте малките желания, не спирайте тяхната проява.
Искрени трябва да бъдете пред себе си.

В Школата се приемат ученици със светъл ум, с благородно сърце, със силна воля и със здрав гръбнак- да носят. Ученикът трябва да има диамантена воля, да прилага. От вас не се изискват големи подвизи, да спасявате света. От вас се изисква най-малкото, микроскопическо приложение на Доброто. Единство на съзнанието се изисква от вас. Щом придобиете това единство, вие ще можете да регулирате силите в своя организъм.

Ако можете скоро да забравите, да трансформирате обидата, вие сте човек на силната воля.
Всеки трябва да се стреми към единство на съзнанието като метод за лекуване, като метод за работа върху себе си.

И тъй, като ученици от вас се изисква единство на съзнанието и абсолютна справедливост спрямо себе си.
Щом си дал обещание да направиш някое добро, не трябва да се отмяташ. Погрешно да е обещанието, ще го изпълниш. Бъдете смели и решителни. По никой начин не можете да избегнете кармическите последствия. За да придобиете смелост и решителност, започнете от малките опити, за които са нужни малки знания. Не се стремете към големи опити, защото не сте готови за тях, нямате още нужните знания.

Сега, запишете се следните три правила:

Вложи Истината в душата си и Свободата, която търсиш, ще придобиеш!

Вложи Мъдростта в ума си! Светлината ще дойде и Знанието ще ти даде своята помощ.

Вложи Чистотата в сърцето си! Любовта ще дойде и истинският живот ще започне.

Източник:Допирни точки в природата/Единство на съзнанието,МОК,ІІ г.

Музиката е дишане на сърцето.

"Пеенето и музиката са дадене на човека като метод за трансформиране на енергиите.

Музиката е едно средство в живота, което да даде импулс първо на човешката мисъл, после на човешките чувства.

Ако всяка работа, която правим, бихме я вършили с песни, щеше да има успех.

Всичко в природата е музика.

Музика, хармония и мелодия се крие в светлината, в живота, в доброто, но за това са нужни уши да възприемат. Тяхната музика внася мир и спокойствие в човека.

Музиката е начин да оживее природата за вас.

Музиката е изкуство на ангелите.

Тя е ангелски език.

Музиката трябва да остави едно радостно чувство във възходяща степен, чувство на творчество. Да твориш, тогава има музика.

Обичайте, учете, пейте, за да се подмладите. Ако не разбирате мажорните гами, не можете да се подмладите.

Занимавайте се с музика, тя ще ви продължи живота."

Източник: Хармоничен живот

Здравейте приятели,

Предлагам ви един реферат по темата.
Изготвен е от студентка по психология.

ТРЕВОЖНИ И НЕВРОТИЧНИ РАЗСТРОЙСТВА

Историята показва, че тревожността е много старо явление,съпътствала хората от зората на човешката раса.
Тревожността кото емоционално преживяване може да се открие в първия литературен разказ “Епиката на Гилгемеш”, датиран от началото на второто хилядолетие във Вавилон. Разказът е за безпокойството на Гилгемеш от неговата смъртност и как той се справя с този проблем.
Древните гърци също показват зараждащото се осъзнаване на понятието за тревожност.
Lewis (1967) проследява произхода на думата тревожност (anxiety) до гръцки корен, означаващ “задушавам” или “притискам силно”.
Първият системен дискурс върху темата, озаглавен “”За тревожността” е написан от римския философ Еликтет през І-ви век.
Тревожността в Християнската система е свързана с вината- вина от неуспеха да се живее съобразно високите нравствени идеали, които хората са установили за себе си.
През ХVІІ век Спиноза разглежда тревожността в противовес на “надеждата” и определя и двете състояния като “слабост на разума”
Началото на съвременната епоха в изследване на тревожността се отъждествява с екзестенциалния философ Сьорен Киркегор от средата на ХІХ век.
Според Киркегор тревожността е необратимо свързана с човешката свобода. Тъй като са свободни да избират, хората са отговорни и ако направят погрешни избори, могат да се провалят и изпитват вина. Тук се крие основният източник на човешката тревожност и според Киркегор той е неизбежен.
През ХІХ век философите не са сами в изследването на тревожността. Лекарите и биолозите също се интересуват от по- видимите патологични и предпазни функции на явленията. Няколко учени от този период, сред които Дарвин и Фройд, отбелязват, че често тревожността има “сигнална “функция, предупреждавайки човека за заплахата и подготвяйко го за “борба или бягство”.
Дарвин изучава проявите на тревожност (които той не различава от тези на страха), при хората и животните и стига до извода, че това е един изключително адаптивен механизъм, необходим за справянето с опастност и гарантиращ оцеляването.
През 1895 г.З.Фройд публикува прочутата си статия върху понятието “Тревожност – невроза” и за първи път описва болестта тревожност като отделна клинична цялост.
Неговата теория за тревожността е централна в концепцията му за човешкото поведение. В теорията си Фройд разграничава “обективната” тревожност, кореняща се във външната и “невротична” тревожност, която според него е интрапсихична, без източници във външния свят. В концепцията му и двете форми на тревожност мобилизират човека да се справи с възприемана опастност, но в случаите на невротичната тревожност механизмите на изтласкването скриват източника на заплаха от съзнателните процеси.
Въпреки, че осигуряват интелектуалната рамка за разглеждане на явленията, теоретичните и биологичните модели на тревожността не засягат нейните клинични характеристики. Класификацията на тези разстройства е това, което осигурява концептуалната основа за клиничните дейности по диагнозата и лечението. Днес операционната система, използвана за поставяне на психиатрична диагноза в България е МКБ-Х и DSM – III –R в САЩ.

Класификация на тревожните разстройства
М К Б - 10 DSM – III –R
Фобийни разстройстваПроста фобияСоциална фобияАгрофобияДруги тревожни разстройстваПаническо разстройствоГенерализирано тревожно разстройствоСмесено тревожно депресивно разстройствоОбсесивно- компулсивно разстройствоПосттравматично стресово разстройство Проста фобияСоциална фобияАгорофобия без паническо разстройствоАгорофобия с паническо разстройствоПаническо разстройствоГенерализирано тревожно разстройствоОбсесивно- компулсивно разстройствоПосттравматично стресово разстройство
Обединението на всички представени в класфикацията разстройства намира оправдание в общата им психопатологична емоционална основа- тревожност. В нашата психиатрична литература доскоро не се правеше разграничение между преживяването страх и на тревожност. Едва през последните десетилетия, тези две понятия намират точното си семантично съдържание и съответна употреба.
В еволюцията и в нормалната психология страхът е целесъобразна емоционална реакция, която мобилизира за търсене на стратегии за спасение при реална опастност.
Тревожността е емоция, която сигнализира възможна, очаквана, но недиференцирана неясна застрашеност.
Бързите промени, които настъпват независимо от нас в средата, в която живеем, ни поставя непрекъснато пред нови ситуации и нови изисквания за адаптация. Тази непрекъсната надпревара с времето за съвременния човек естествено повишава и тревожността пред множеството алтернативи, между които трябва да взема решение, за да се справи с бързо менящите се условия.
Когато тревожността стане непрекъснато, непреодолимо състояние, което нарушава житейския комфорт, тя е патологична. В сравнение с нормалната тревожност патологичната е по- интензивна, честа и всепроникваща. Патологичната тревожност представлява силно дисфорично, ефективно състояние, при което когнитивните, поведенческите и физиологичните функции са разстроени и дезорганизирани.
Патологичната тревожност може да се наблюдава в контекста на много психични разстройства (например ефективни разстройства, шизофрения, органичен мозъчен синдром), но тук ще се фокусираме само върху състоянията, при които тревожността е централна и доминираща клинична характеристика.

1.Паническо разстройство, епизодична паническа тревожност.

Основната характеристика на това разстройство са многократно повтарящите се пристъпи на паника (собено засилена тревожност, до степен на ужас), които са периодични и настъпват без явна провокираща ситуация, имат различна интензивност и са съпроводени от силен вегитативен дистрес.
Пациентът обикновено споделя редица соматични симптоми, включващи затруднено дишане, тахикардия и чувство на притискане и дискомфорт в гърдите. Замаяността и световъртежът, както и деперсонализационните и дереализационните преживявания са също често срещани симптоми. Вегитативните симптоми, които се появяват най- често са горещи и студени вълни, треперене, обилни изпотявания и чувството, че ще се колабира. Нерядко пациентът споделя страховете си от загуба на контрол, умиране, полудяване или падане и превръщане в посмешище.
Сърдечните и дихателните симптоми са най- дистресиращите и често споделяните от пациентите с паническо разстройство. Тези пациенти е по- вероятно да бъдат лекувани в спешните кабинети на болниците, отколкото в псиатричните криники, особено в началото на разстройството. Повечето пациенти първоначално са убедени, че страдат от някаква форма на сърдечносъдово заболяване, а и лекари, незапознати с патологичното разстройство, нерядко ги насочват към допълнителни изследвания към кардиолог .
Другите две прояви, които често се срещат при паническите разстройства са деперсонализацията и дереализацията.
Деперсонализацията се определя като усещане за дълбока промяна на собственото тяло. Пациентите се оплакват, че се чувстват така, сякаш са извън себе си, наблюдавайки телата си да преминават през различни дейности, неинтегрирани с тях.
Дереализацията, която нерядко се появява едновременно с деперсонализацията, се определя като усещането, че познати неща и обкръжение извееднъж започват да изглеждат като непознати или чужди.
Естественото протичане на паническото разстройство е различно. Възможно е един единствен неусложнен епизод или с персистиране на разстройството в продължение на седмици или месеци. Освен това е възможно разстройството да се превърне в един постоянен, хроничен аспект от живота на пациента. Възможно е, особено ако разстройството продължава продължително време, между епизодите да се развие тревожност на очакване или генерализирана тревожност.
Паническото разстройство се диагностицира много по- често при жени и обикновено е с начало в късното юношество или началото на зрялата възраст.
Пристъпите на паника имат типична продължителност от няколко минути.
Отначало пристъпите възникват без ясна връзка със ситуацията. Впоследствие страхът от вегитативния дискомфорт и физическа застрашеност може да доведе болния до отбягване на такива ситуации, в които се е чувствал безпомощен, лишен от подкрепа и възможност да получи “спасение” при евентуално настъпване на нов пристъп. По този механизъм страхът се свързва вторично с определени ситуации- широкото пространство на площадите, претъпканите превозни средства, асансьорите и т.н. В най- тежки случаи болните се страхуват изобщо да излязат сами от дома си. Стига се до така нареченото паническо разстройство с агрофобия. Състоянието на агрофобията с паническо разстройство не е задължително. Агрофобията може да се появи и самостоятелно.

2.Генерализирано тревожно разстройство.

Генерализираното тревожно разстройство е вероятно най- познатото от всички състояния на тревожност, макар че може би е най- ненадеждно диагностицирането.
Тревожността при тези пациенти е постоянна, неопределена и безповодна. Тя не е свързана нито с панически атаки и техния силен вегитативен дистрес, нито с определен провокиращ обект или ситуация. Това е причината да й се даде добре характеризиращото я определение- “свободно плуваща тревожност”.
Пациентите се оплакват от непрекъсната напрегнатост, радразнителност, треперене, стягане на мускулатурата на тялото, тежест в епигастриума. Не рядко в първоначалните етапи на разстройство те са убедени че симптомите им са резултат от соматично заболяване(обикновено сърдечно- съдово, неврологично или ендокринно). В съзнанието на пациентите нахлуват тревожни мисли и опасения, тревожни предчувствия, които се отнасят за самите тях или за близките им, страх от провал, от неуспех, от близки беди.
Това разстройство е по- често при жените. Започва от млада възраст, често се предшества от хронични психотравми. Има голяма продължителност и води до значителни нарушения на социалното функциониране.
3.Фобийни тревожни разстройства
Фобиите са силен страх от определени обекти или ситуации, които не носят реална опастност. Пациентът съзнава ирационалността и неоснователността на страховото си преживяване, но не може да го преодолее. Като начин за справяне отбягва фобоченния обект или ситуация.
Разстройството е често срещано и може да започне във всяка възраст, но най- често от юношеството.
За обяснение на възникването на фобиите си съперничат психоаналитични и бихевиористични хипотези.
В насочването на страха към определен фобоченен обект или ситуация психояналитиците виждат защитен механизъм на изместване- страховете от неприемливите импулси на “ТО” от изтласкани неразрешени комплекси не могат да бъдат овладени от слабия “Аз” и се насочват към неутрален, страничен обект.
Според бихевиористичните теории фобиите са просто пример за закрепена условна реакция, която се изгражда при съчетание на истински застрашаващ дразнител с неутрален съвпадащ дразнител. Впоследствие действието на неутралния дразнител предизвиква страховата реакция.
Фобиите са описвани с многобройни имена , получени от гръцкото название на фобогенния обект и думата фобия. В съвременните класификации този стил на изграждане на множество познания се отбягва. В тях фигурира само агорофобията, която произлиза от гръцката дума “агора” (площад).
До неотдавна с термина “агорофобия” се ознаваше само страхът от преминаване на площади и открити пространства. Сега това понятие включва и страх от тълпа, от препълнени превозни средства или по- точно от ситуации, при които трудно ще се излезе в случай на прилошаване или соматична застрашеност.
Агорофобията се съчетава често с паническото разстройство.

4.Социална фобия.
Социалните фобии не са свързани със страх за живота или здравето, а за социалния престиж на личността, от унижение пред другите. Болните се опитват по всякакъв начин да избягват придизвикващата фобия ситуация. В случай на неуспех се изживява чиста тревога, съпроводена от вегитативни симптоми.
Социалната фобия пречи на социалната изява на личността, още повече, че страхът се концентрира към сначими в това отношение ситуации (сценична фобия) . Може да се получи и генерализиране на страха към повече социални ситуации и да се парализира тежко социално функциониране.
5.Специфични (изолирани) фобии.
При тях страхът е ограничен до много специфични обекти и ситуации- от животни, насекоми, летене със самолет и много други.
Тези изолирани (прости ) фобии, фокусирани от ранно детство могат да станат много упорити. Но тъй като са ограничени и позволяват да се отбягва успешно предизвикващата страх ситуация, те ен носят особени разстройства за социалното функциониране на индивида.

6.Обсесивно- компулсивно разстройство.
До скоро това разстройство се наричаше предимно натраплива невроза.
Основната психопатологична характеристика при това разстройство са натрапващи се мисли, представи или действия, чиято безсмисленост болният осъзнава и въпреки това не е в състояние да им се противопостави. Те се преживяват като изхождащи от самата личност, а не внушавани отвън. Пациентът ги възприема като болестни прояви, опитва се да им противодейства, но се оказва безсилен и те се натрапват отново и отново.
Често съдържанието на обсесивните мисли е неприятно за болния, противоречащо на моралните му убеждения (например богохулни фрази) и това го води до нарастваща тревожност.
В натрапващите се , също така безсмислени и многократно повтарящи се действия (компулсии), макар и не винаги, може да се влага ритуално- предпазен, магически смисъл. Действията се извършват с определена последователност, с определен брой повторения и ако ритуалът бъде прекъснат или нарушен се започва отново. В противен случай нараства тревожността с мисли за предстоящи беди, които ще споходят болния или близките му.

7. Посттравматично стресово разстройство.
Възниква в резултат на много силни и значими психотравми (терористичен акт, изнасилване и мн.други).
Това разстройство се характеризира с това, че възниква седмици или месеци след психотравмата.
Протича със силно напрежение, раздразнителност, проблеми със съня. Болните избягват всякакви ситуации подобни на психотравмата. Продължителността му е около 6 месеца.

8.Неврастенна невроза
Това е състояние на класическа невроза и възниква в резултат на хронични психотравми. Пациентите се оплакват от осбен тип главоболие- чувстват я стегната като в обръч (каска). Имат проблеми със съня, лесна преуморяемост. Появява се и тремор на ръцете.

Ефективното лечение на патолгичната тревожност се изгражда върху точната клинична оценка и диагноза.
Първата стъпка е да се изясни възможността симптомите на тревожност, наблюдавани при пациента, да са в резултат на телесно нарушение (хипертериодизъм, сърдечни заболявания, ендокринни разстройства и др.).
Тревожността е основна манифестация и на редица синдроми на отнемане на алкохол, барбитурата и различни наркотици и тази възможност също не трябва да се пренебрегва. След установяване на тревожността (дали е първична или е вторична) се провежда съответното лечение. То е комплексно и включва както медикаментното лечение, така и психотерапия.
Медикаментозното лечение представлява симптомно лечение на тревожността.
Медикаментозните средства, които се използват са анксиолитици- бензадиазепими (DiazepamqClonazepam- Rirotrilq Alprazolam), невролептици (Thioridazin , Flnanxol ) и антидепресанти ( Clomipramin -Anfaranil , Amitripthylin) и други.

Психологичните интервенции, които се прилагат при тревожните разстройства са:
Ш Индивидуална психотерапия
Ш Групова терапия
Ш Поведенческа терапия

Индивидуалната терапия включва:
Ш Психоанализа – тя е рядко приложима поради високата си цена , дългото времетраене и зависимост от мотивацията и ресурсите на пациента.
Ш Динамична психотерапия- полезна е в случаите, когато тревожността произтича от конфликти, инсайт- ориентираната терапия би съдействала за разширяването им. Относително скъпа и отнемаща време.
Ш Поддържаща психотерапия – Доминиращ способ за лечение на ситуационната тревожност и главно на непаническите разстройства. Фокусът на терапията е върху справянето с негативни ефекти, редуциране на стреса и улесняване на развитие на адаптивни умения за справяне.

Груповата терапия включва:

Ш Динамични/интеракзионни групи- ефективен подход за експлоатиране и преглед на конфликти и проблеми. Интерперсонална подкрепа и интеракции, намаляване на чувството за изолация и аменация и експресията на чувствата в обкръжението на “равнопоставени” са предимства на този подход.
Ш Едюкативни / информационни групи – с фокус не толкова върху чувствата и конфликтите, колкото върху обучението на пациентите и обмена на информация.

Поведенческата терапия включва:

Ш Системна десинсибилизация- използва комбинация от релаксация и реципрочна инхибиция с угасяване на тревожните отговори. Има доказана ефективност при специфични фобийни разстройства и тревожност, индуцирана от специфични фобийни модели.
Ш Прогресивна релаксация - ефективна е в редуциране на общото ниво на стрес и тревожност, основано на взаимното изключване на тревожност и състоянието на мускулна релаксация.
Ш Медитация – виско подвижни техники, изискващи минимален специализиран тренинг и прилжими в широк медицински контекст. Намалява физиологичния arousol и стабилизира автономното (вегитативното) функциониране. Изисква способност за концентриране и практикуване.
Ш Flooding , implosion – директна конфрнтация с фобийни обекти било в реалността или във фантазията и въображението.
Ш “Спиране на мисълта”- приложим главно в обсесивн компулсивни разстройства
Ш Biofeedbaсk- Полезна при научаване на контрол върху определени, свързани с тревожността и стреса, биологични функции. Например кръвно налягане, спазми на мускулатурата и др.

Както отбелязахме и по- рано, ефективното лечение на тревожните разстройства зависи до голяма степен от точната диагностична оценка на конкретния случай, да се фокусира върху различаването на ситуационната тревожност, генерализирани тревожни разстройства и онези, които включват панически състояния и фобийно отбягване.

Условията на сегашната култура трябва да се изменят, за да подготвят явяването на Божествената култура, за която всички сме призовани. Нашето бъдеще ще се определи от мислите ни, а не от това, което представляваме външно. Може ли в даден момент твоята мисъл, която възприема нещо от невидимия свят, да не го изопачава? Кои светли лъчи идат направо от слънцето и кои са пречупени? Само тази светлина и топлина, които идат направо от него, могат да ни направят здрави. И когато Христос простря ръцете си върху гърбавата жена, тя се изправи, като започна да слави Бога. В десетте пръста на ръцете е всичката сила. Числото 10 означава да живееш заедно с Бога и да вършиш Неговата воля. Единицата е Бог в света, а нулата – условията, при които човек може да се развива. Трябва да имаш тия условия в слизането и качването към Бога и да носиш своите благословения на страдащото човечество, на всички, които са се отклонили от правия път. Трябва да се знае значението на всички пръсти на ръцете, за да знаем какво е искал да каже Христос с полагане ръцете си върху гърбавата жена. С това той ѝ казал: „Жено, на теб ти трябва воля“. Палецът означава: дръж се с Божествения свят, не презирай Божията воля и ум; показалецът – бъди чист и пази правото, което Бог ти е дал; средният – отсъждай всяко нещо с Божествената мярка, за да бъдеш винаги справедлива и милостива към всекиго във всички свои действия; прави това, което искаш и другите да правят на тебе; безименният – обичай Божествената наука: истината, хубавото и красивото в природата, в търговията не лъжи хората; кутрето или най-малкият пръст се отнася за търговията и иска да каже: изпреди добре своята прежда и тъчи добре. Такова е значението на пръстите на едната ръка, а значението на пръстите на другата ръка ще оставя за друг път.

Най-великото, Божествено изкуство е да знае майката как да къпе, как да масажира своето дете, и ако знае това, от него би излязъл велик гений или светия. Нужни са училища за младите моми, за да се научат как да къпят и масажират децата си.

Христос само един път простря ръцете си върху гърбавата жена, и тя се изправи. Христос иде сега и ще простре ръцете си върху цялата бяла раса, тогава ще имаме една жена, един нов живот в Европа, ще стане цяло възраждане. Това брожение, което днес съществува в света; тия перипетии, които стават, аз ги уподобявам на оня процес, който става в тялото. Може точно да ви определя какъв вътрешен процес произвежда всяка партия върху организма на отделните хора. Следователно в организма на всеки народ, в който живее Божественият Дух, има от векове наслоени известни мисли, с които трябва да се борим. Когато един народ придобие добри качества, това е благословение за него, но ако придобие лоши качества, то е ужас и терор за добрите хора. Добрите качества са като река, която носи само добри благословения, а лошите качества са река, която влече и разрушава. Аз ви говоря не като на българи, а като на човеци, мислещи същества, у които има зачатък от Божествения Дух, душа и воля, за да може да се съединят у вас тези три елемента и да станете свободни граждани в света. Ще кажете: „Да имам власт, аз бих направил това, онова“. Не, не искайте власт, защото имате достатъчно, за да направите всичко, което пожелаете. Онази майка, която е окъпала добре детето си, тя е наложила вече своята власт. Ако всички майки биха простирали ръцете си разумно върху своите деца, тъй, както Христос направи, то и тази война не щеше да стане. Ще питате: „Добре, но какво ще стане в бъдеще?“ Христос, този разумен принцип простира ръцете си от слънцето и ако вие възприемете неговите мисли, желания и воля: ако всичко това произведе промяна във вас, за да съзнаете, че всички сте братя, че щастието на едного е щастие и на другиго, веднага вашият живот ще се превърне в една права линия, която се движи около един център. Днес всички хора – богати, учени и прочие – имат различни центрове и с толкова различни центрове искат да образуват едно общество. Това не е наука, а дисхармония. И аз съм дошъл до това заключение. В обиколките си из България отпреди 10–15 години аз се занимавам с изследване на главите на българите, измервал съм ги с кръгове, пергели, правил съм изчисления и съм дошъл до известни заключения. Като ме гледат, че правя такива изчисления, мнозина ме питат: „Какво правиш?“ – Уча се да смятам. Научил съм вече от какви въпроси се интересуват българите. Като пътувам за някъде, те ме запитват: „Отде идеш и накъде отиваш, с каква цел пътуваш и т.н.?“ Веднъж казах: От слънцето ида, да правя наблюдения в България. – „Можеш ли да ни повериш някои от твоите изследвания?“ – Това не поверявам. – „С какво друго се занимаваш?“ – Беседвам. – „Плащат ли ти за това?“ – Не, даром. – „Как тъй, не си ли женен, колко деца имаш; баща ти и братята ти живи ли са, българин ли си?“ – Засега съм българин. И след туй слушам да казват: „Плащат му отнякъде, затова е учен човек. И аз ставам учен, ако ми плащат“. И вие трябва с пергела си всеки ден да измервате главите си. Аз съм измервал и наблюдавал много очи, учи, вежди, носове и съм дошъл до заключение, какво означава дългият нос, широкият нос, дебелите вежди, високото, широкото и ниското чело и т.н.

“. Гърбавата жена, върху която Христос положи ръцете си, веднага съблече старото си тяло, както се съблича змията и както гъсеницата се превръща в пеперуда. По същия закон и вие трябва да минете. Не стане ли някакъв коренен преврат, който да ви измени, вие не ще може да се ползвате от храната, която ви дава природата. В най-големите нещастия има най-изобилна храна.

На българите особено препоръчвам да не развалят. Наблюдавал съм ги повече от 20 години и виждам, че те развалят това, което друг е съградил, а после си казват: „Чудно нещо, защо не ни върви!“ – Не събаряйте, а градете върху това, което друг е градил вече. Така е и с мене, вече толкова години работя върху едно и също нещо, а поповете се мъчат да съборят това, което аз уча. Ако това, което говоря, е мое, то и аз бих го съборил; понеже то е Божествено и след мене друг няма да говори така, то българите трябва да построят живота си върху това учение. Аз не искам да разруша църквите, да изменям обществения строй, но ви казвам да изхвърлите от църквата, от разните партии само това, което е негодно. След това всички проповедници, учители, партизани подайте си ръка и започнете да градите взаимно; помагайте си един на другиго и продължавайте работата на живата природа.

Сега аз говоря в името на Бога. Когато завъртя Божествения кран, всичкото благословение ще дойде върху вас, но ако не го завъртя, вие ще копаете кладенци. Като завъртя този кран, вие ще имате в такова изобилие вода, че не ще плащате нищо за нея. Затова Христос казва: „Ако би знаела кой е този, който ти говори, ти би поискала, и той би ти дал жива вода“. И тази гърбава жена Го разбрала. Аз бих желал българите да не бъдат гърбави. Ще почакам още няколко години, за да видя дали духовенството и учителите ще дойдат в съзнание. Ако те не дойдат в съзнание, ще турим в торба всички техни ирационални числа и ще ги заставим да ги изчисляват. Това е Божието решение: знанието ще се даде само на ония, които не ще злоупотребят с него. Днес ние виждаме как в Русия се злоупотребява с най-светите, с най-религиозните идеи на човечеството. За в бъдеще тези неща не ще се търпят.
Като простря ръцете си, Христос каза на гърбавата жена: „Жено, разбери и пази Божия закон. Когато се обръщаш към Бога, ръцете ти трябва да бъдат винаги чисти“.

Числото 10 е рационално, а 5 е ирационално. Мъжът е числото 5, затова не му върви. Той трябва да се съедини с жената, за да станат двамата числото 10, което е рационално число. Съчетанията на тия живи числа ще дадат бъдещия живот. Тези неща, които ви говоря, са неразбрани за вас, но нищо от това. Благодарете на Бога и за това, което не разбирате, както благодарите за това, което разбирате. От това, което разбирате, ще определите това, което не сте разбрали.

Това е говорил Христос на гърбавата жена, това ви казвам и аз, за да ви се изправят гърбиците. Всичко у вас – вашите очи, уши, носове, чела, пръсти, трябва да са рационални числа, за да се изправят гърбиците ви. Тогава ще разберете има ли в света Истина, Мъдрост и Любов. Аз казвам: Има добродетели, абсолютна Правда, Мъдрост, Любов, Истина има; вие живеете в един Божествен свят, който трябва да възприемете.

И тъй, пожелавам ви да се изправят гърбиците ви. Моите думи се отнасят до тези, които имат гърбици. Ако на някой гърбицата е изправена, ще ме извини. Който няма гърбица, а се докача, това показва, че той има гърбица. Като се върнете у дома, прочетете този стих, размишлявайте върху него и върху казаното, за да си създадете своя философия, която ще бъде основа за по-добро разбиране на Христовото учение.

Гърбавата жена от томчето Солта

"Човешката любов се променя и изменя. Духовната се променя, без да се изменя. А Божествената нито се променя, нито се изменя. Тя само расте.

Когато любовта на човека се мени, това показва, че той не оценява благото, което Бог му е дал.

Човекът на Любовта се отличава по това, че той никога не се разочарова.

Човек никога не трябва да губи Любовта си.

Любовта на човека трябва да бъде във възходяща степен, т.е. всеки ден той да има ново прозрение, ново откровение за нея. Любовта е един безграничен свят! Като влезеш в нея, ще вървиш от слава в слава!

Божествената любов има следната отличителна черта - тя постоянно расте. В нея има вечен растеж - като обичаш някого, тази любов трябва де се увеличава.

Любовта, която не може да издържи на греховете на хората, не е никаква любов.

Има неща, скрити от човешките очи. Има неща, които са скрити даже и за Съвършените същества. Всички трябва де се радват на онова, което е скрито за тях. Кое е скритото? Скритото - това е Любовта.

източник: Учителя, изд. Бяло Братство, 2005

Приятели,предлагам в тази тема всеки от нас да помества истории за това, какви методи е използвал Учителя при лекуване на физически и психически болести.

Мисля, че спомените на братята и сестрите, които са били близо до Учителя, ще ни помогнат много по тясната пътека към Любовта.


ПО СПОМЕНИ НА ЛАЛКА КРЪСТЕВА

Савка Керимидчиева, стенографка на Учителя и ревностна ученичка, си е изгубвала на два пъти зрението и Учителя я е спасявал със следния метод:На всеки кръгъл час да казва „Добрата молитв”-денонощно.


Еленка Андреева казва на Учителя:
-Учителю, нещо много ми е тъжно, тежко, ще се пръсна, не зная причините за това.Чудя се откъде идва това нещо.
Учителя казал:
-Обърни се към Бога. Мисли за Бога.

Савка е имала възпален апендесет. Постила 7 дни и се излекувала.


Веднъж чаках Еленка. Тя беше заета с Учителя. Аз стоях настрана, на полянката, да си завършат разговора. Идва Балтова и най-безцеремонно прекъсва работата им, като почва нещо да разправя на Учителя.Тази сестра се занимаваше с духове, с отвъдни същества и пр.Учителя я слушаше внимателно, с търпение, а Еленка кипеше отвътре, но мълчеше.След като Балтова се изказа и отмина, Еленка високо каза:
-Учителю,чудя Ви се как можете да я търпите. Не виждате ли, че Ви лъже?Защо не й кажете, че не обичате да Ви лъжат?
Той рече:
-Тя не лъже. Духовете я лъжат и тя им вярва. Така че тя не идва да ме лъже, а само разправя това, което са й казали.

Учителя препоръчваше постът, гладуването, но не препоръчваше догмата. Мнозина парадираха и се хвалеха кой колко дни е постил, издържал на глад, кой как гладува, считаха това за голям подвиг и т.н. Някои от сестрите и братята не можеха да гладуват. Катя Грива и Наталия Чакова се тормозели, че не могат като другите да постят и един ден решили вече да започнат тридневен пост и ако им е леко, да продължат.Този ден ги срещнал Учителя. Носел геврек и им дал да си хапнат. Те се спогледали и рекли:
-Ама, Учителю, ние постим днес
-Нищо, днес си хапнете, пък от утре ще почнете.
И така, те хапнали.От другия ден почнали отново.
Учителя пак ги срещнал, подал им баница. Те пак рекли:
-Ама, Учителю, от днес сме решили да постим.
-Нищо, сега си вземете, пък от утре ще почнете.
Така те разбрали, че методите, които дава Учителя, не са за всеки. И да не се фанатизират.

Сестра Тефана Савова яде като врабче, но все пак решила и тя да бъде в унисон с другите и започнала и тя да пости.Гладувала няколко дни и така се чувствала изтощена, че едва вървяла, едвам говорела. Главата й се виела.Среща я Учителя и на ухото й рекъл високо:
-Манджа, манджа, манджа!-тя се прибрала в къщи, отворила шкафа и си хапнала с неимоверна радост.

Георги Томалевски е бил на смъртно легло. Катя Зяпкова е отишла в болницата да го види и разказала после на Учителя за състоянието му.Той й дава едно томче и й казва да го занесе на Георги с поръчка той да прочете само заглавието. Заглавието било:”Отец ме люби” или „Бог те люби” /или нещо такова/. На другия ден Георги бил здрав.

Мария Райчева, за да отиде на беседа, минава през Борисовата градина. На гарата, както винаги, шетали и хулигани.Те почнали нещо да я закачат, да й подсвиркват, но тя вървяла и през целия път до Изгрева казвала:
-Идиоти,простаци, това е цяло безобразие, що за хора са това?
Влязла запъхтяна в салона, седнала и чула, че Учителя казва:
-Идиоти,простаци, гамени-така не се говори- и след това продължил беседата си, но тя се смръзнала на мястото си.

Случаят с побоя на Учителя-14 май 1936 година, около 14 часа.
Учителя е бил в салона. Свирели са нещо с Иван Кавалджиев. Йордан/шофьора/ и Стоянчо/дърводелеца/ са боядисвали пейките отвън.Дошъл един външен човек, цивилен. Извикал Учителя да излезе навън и започнал да го удря по главата, като е счупил прозореца, който е долу до вратата и до стълбището. Стенографките си били полегнали за почивка. Изведнъж влиза уплашена Веса Козарева при тях и извикала:
-Ставайте, бият Учителя!
Те скочили и отишли там. Гледат: Учителя седнал на стълбището, замислен, тъжен, безсилен.На сакото му и на ризата му-кръв.На главата няма рани. Чудят се откъде е тази кръв. Побойникът, като е удрял Учителя, замахнал и ударил стъклото на прозореца. При счупването му разранил ръката си и тази кръв по дрехите на Учителя е от ръката на побойника.Учителя едвам станал и помолил Еленка Андреева да му изпере дрехите.Кавалджиев, Йордан и Стоянчо не са се притекли на помощ, а са избягали. Йордан отишъл да вика Лулчев, но Лулчев докато дойде, всичко било свършено. Този човек е бил платен побойник.Той след години сам казал на Гради Минчев, че първоначалният замисъл бил адска машина да се сложи някъде около салона и когато Учителя държи беседа, да хвръкнат всички във въздуха, да бъдат избити всички. Но Учителя е сметнал, че е по-добре той да понесе всичко.
Защо е станало всичко това?
Учителя е казал на Лулчев да каже на цар Борис в никакъв случай да не слага за министър-председателАлександър Цанков. Да сложи друг, когото иска, но да не е Александър Цанков. Цар Борис послушал съвета. Това се разчуло вече на Изгрева.Стига до ушите на Цанков и вече случилото се е ясно, макар че се говореше, че и духовенството може да е платило на този човек да извърши това. Гради Минчев казва, че този човек е работил известно време с него и като разбрал, че той е дъновист, му разказал за случая.

Еленка:
-Тогава Учителя всеки ден идваше на Паневритмия, но не играеше, само стоеше и гледаше. Идваше сряда, петък и неделя и говореше, макар и бавно, дума по дума, защото беше получил удар-лека парализа в десния крак и дясната ръка. И говорът беше засегнат.Това, което тогава говори Учителя, беше много малко. Първоначално беше парализирана дясната ръка. Постепенно положението се влошаваше. Парализира се и десният крак, после и говорът.
Решихме да отидем на Рила.Бяхме се насъбрали отвън и чакахме цял час и се чудехме защо Учителя се бави, защо не слиза. По-късно разбрахме, че той много бавно се обличал. Потеглихме с рейсове. От Гюлечица до първото езеро Учителя вървеше през цялото време пеша. Славчо Печеников се опитваше да му помага, но Учителя не желаеше това. На няколко пъти той се изпотяваше и аз и Савка му помагахме, като му бършехме потта и като се преоблича. Стигнахме до първото езеро.Някои бяха отишли по-напред на второто езеро да подготвят палатките и изпратиха кон за Учителя. Той се качи на коня и така лека-полека, приближихме вече лагера.Палатката на Учителя беше подредена, готова, както и нашата-на стенографките, до неговата палатка.Аз и Савка поехме грижата за Учителя, като му готвехме отделно. Учителя нито веднъж не дойде на Молетвения връх, седеше си в палатката, но и отвън пред палатката стоеше на един плетен стол. Аз му постилах възглавница, одеало отгоре и отдолу.Неделчо Попов-фин и деликатен брат, често го посещаваше.С хубавото си разположение този брат внасяше във всички ни малко ведро настроение.Учителя, стоейки на стола, питаше кой къде се е настанил. Искаше за всички поотделно да знае кой къде е и особено го интересуваха групите-кой с коя група е, колко души са дошли и т.н. Тогава се направи стълбата, която водеше от кухнята до палатката на Учителя. Тогава се направиха и някои площадки. Много от възрастните братя и сестри мислеха, че Учителя ще си замине и настояваха да слезем в града и да заведем Учителя на лекар. Но по-младите упорито държаха да се стои тук, защото бяха уверени, че тук именно той ще се подобри. Учителя много се затрогваше от вниманието на братята и сестрите и често съм виждала сълзи в очите му от това нещо.
Един ден, както бяхме събрани, Учителя излезе от палатката си с шапка, облечен, усмихнат, дойде при нас, все едно , че нищо не е било.Подвижен, разговорлив, като че някой с магическа пръчица беше изтеглил неразположението му.Всички бяхме безкрайно щастливи, всички се радвахме, сърцата ни се освободиха., а той беше тръгнал към чешмата, на разходка. В този момент една сестра по вдъхновение изпя „Светъл лъч отгоре слиза”.Учителя рекъл на Еленка:
-Еленке, можеш ли да стегнеш багажа за 14 август, да слизаме вече.
-Разбира се-рекла тя.
Престояхме на Рила един месец. Учителя като по чудо се излекува. Една част от братята и сестрите слязоха на 12 август, а другата, с Учителя-на 14 август. На 19 август в София се състоя съборът.
Учителя ни говори вдъхновено Беседата носи заглавие”Да им дам живот”. И томчето със следващите беседи носи това заглавие. Беседите бяха държани на 19,20,21,22,23,26,29 и 30 август и са поместени в томчето „Да им дам живот”.
Всичко си продължи, като че ли нищо не е било.Учителя никога с дума или намек, или жест не е казал нещо около този случай. Неговото величие, търпение, саможертва, благост, в тези тъжни за нас дни, проличаха с най-голяма сила.
Учителя сам се излекува по Божествен път.Мнозина му даваха съвети и то какви ли не, а той си мълчеше и се излекува сам , с Божията помощ.