asichka2

Да,и аз се опитвам понякога,ако мога нещо да игнорирам,но колкото и да се опитваш,ти пак ще се сблъскаш с него,както каза ти.Важно е,че ти доставя радост да ги тълкуваш. Ооо,никога експерименти с такива неща,пробвах да отбягвам всякаква информация,свързана с тези сънища,но те отново се връщат и е почти невъзможно...

Благодаря за мненията.О,това е един от любимите ми сериали,постоянно го гледам.Найстина е доста зарибяващ. Надявам се това с овладяването да стане,защото отдавна получавам такива сънища,а чак сега се заемам с тях сериозно.

Много благодаря за книгите и видеата.Със сигурност биха ми били изключително полезни. :)

Много,много ти благодаря за отговора и за статиите.Ако имах само телепатия,щеше да е лесно,защото има толкова много информация за нея тук,в интернет.А сега като не знам даже какво се случва с мен,е малко по-сложно...

Благодаря за отговора.Отново може да прочета нещо за телепатията,да знам с какво се сблъсквам всеки ден,така да се каже.

Първо:Здравейте и благодаря предварително на всеки,които го прочете или поне му хвърли едно око! :) В продължение на няколко минути си задавах въпроса дали точно тук е подходящо място за споделяне на такива сънища,но се надявам да съм улучкала мястото. Ще бъда възможно най-кратка,не искам да отегчавам никого. До преди това изобщо не съм се интересувала от неща,които не могат да бъдат обяснени рационално,но ето че и този момент дойде... Случи се така,че претърпях инцидент-бутна ме кола.Оттогава започнах да се интересувам от карма,от необяснимото,от всякакви такива неща.Започнах и да сънувам(не че преди не съм сънувала,но от онзи ден нататък,освен че самата аз се промених и моите сънища претърпяха промяна) много,много катастрофи.По онова време почти всеки ден имаше големи катастрофи с автобуси и аз,точно предишния ден сънувах всяка една катастрофа.Знам,че звучи странно,откачено,и аз си го помислих... Имах сън с мъртви хора,които са облечени в костюми с лицата към земята и на следващия ден обявиха национален траур,друг път сънувах обгорели кости и радиация-същия ден обявиха катастрофа и имаше хора,заразени с радиация. Оттогава щом имам сън с починали хора,знам,че на следващият ден ще има катастрофа или убити...Най-пресният пример бе,когато бях при майка ми в нейната служба,тя трябваше да отиде в съседната стая и в този момент бях сама и започнах да плача.Не знаех защо,повтарях си,че нищо не е станало,че няма защо да плача,но продължих...Като се върна майка ми с най-спокойни думи се опитах да и споделя за тези сънища,които имах.Знаех,че този ден е най-подходящият да и разкрия всичко,което ме е задушавало през тези години,единственото,което ми каза е,че са глупости.Когато по-късно се прибрах и чух новините,в които съобщиха,че момче е убило най-добрия си приятел,заради пари,не можех да повярвам... Днес също сънувах сън от този вид,според мен точно този сън беше много по-различен от всички останали и точно на сутринта разбрах,че е починал близък роднина на семейството.След тази случка исках да видя дали,заради катастрофата не съм получила някаква такава дарба,не знаех откъде да започна,направих си някакъв тест(беше голяма глупост,но наистина не знаех какво да направя,кого да помоля за съвет,или дали е нужно да моля някого) два пъти,оказа се,че имам телепатия,ясновидство имам развито предчуствие и мога да комуникирам на по-различно ниво.Знам,че бе голяма глупост да правя това,но,когато човек вече е отчаян,не знае какво да прави,не знае на кого да разчита... Затова реших да споделя тук.Поне ще знам,че може да има хора,които са се сблъскали с подобен вид проблеми и които наистина могат да дадат съвет или само да изкажат своето мнение.

Здравейте.Отдавна търся някой сайт,в който мога напълно и без никакво притеснение да разкажа за моите проблеми,с надежда някой да ми помогне. На 20 години съм и съм момиче.Не обичам да ходя по дискотеки,повече обичам да се разхождам в някой парк.Обичам да слушам музика много.Не се смятам за първа красавица,нито за добре изглеждащо момиче.Винаги се старая да помагам на някой,който има нужда,но почти винаги това ми изиграва лоша шега. Родителите ми са разведени.Не живея при никого от двамата.Баща ми на няколко пъти се опита да ме изведе от страната нелегално.Ако не бяха приятели на семейството ми,със сигурност вече да съм умряла.Баща ми не ме обичаше,постоянно ни биеше с майка ми.Развих страхова невроза.Забелязала съм,че понякога се проява отново.С майка ми не сме имали нормални отношения никога,имам предвид да ходим заедно по магазините,да си говорим за нормални неща,на които една майка би научила дъщеря си. Майка ми се запозна с един мъж по интернет и замина да живее при него.Плаках,молих я,но...замина.Винаги съм знаела,че така или иначе не сме били големи приятелки или сме имали специална връзка.Колкото и ужасно да звучи понякога се радвам,че си отиде,така или иначе знаех,че не ме обича... В същата седмица,в която беше планирала да си тръгне,се запознах съвсем случайно с едно момче.Беше страхотен и изключително мил.Общувахме две години,наричаше ме с много мили имена,и аз,едва ли не се влюбих в него.Нормално е,той беше първото момче,което ми говореше съвсем нормално и се държеше с мен човешки.Влюбих се в него,бях щастлива,че го познавам,но не можех да се зарадвам истински,защото постоянно се чудех с какво съм заслужила такъв човек да общува с мен!?Преди да започна да общувам с момчето от чата,бях страшно влюбчива натура.Явно съм искала да компенсирам от любовта,която не получих от семейството си.Но след като се запознах с него ставах,дишах само за него.Така и него изгубих,без обяснение,без нищо...След като ме остави не бях същата,станах сякаш по-тъжна,затворих се още повече в себе си,всеки път,когато видех момчето на линия плачех и си задавах въпроса какво съм направила,че да допусна и той да ме остави?! Скоро след това реших да живея при баба ми и дядо ми-по майчина линия.Но разбрах,че те изобщо не се обичат-дядо ми отвлякал баба ми и я принудил да се омъжи за него.Не исках да живея при тях,исках да отида някъде,където ще съм обградена от любов. В училището,в което учих до 7 клас децата там ме мразиха-оставяха нещата ми в момичешката тоалетна,на мивката,мокри бяха тетрадките ми,учебниците ми.Нямах и приятелки-нито една.Не можех просто да общувам с момичетата-бях им трън в очите,опитах се да общувам с момчетата-имаше едно момче,с което всеки ден ходехме заедно на училище-бях щастлива,че поне с едно момче мога да общувам.След време ме намрази.Така е с всички момчета,но свикнах.Не знаех защо всички от моя клас се държаха така с мен,ако имаше изпит или нещо такова винаги им помагах,пишех домашни,с една дума ме използваха,смених училището в 7 клас средата-този път се надявах,че ще е по-хубаво.Но не беше така. Първият човек,с когото се запознах бе момчето,по което всички припадаха.Но и той скоро ме намрази.Вече в третото училище нещата бяха горе-долу добре.Имах приятелка,поне там,но тя напусна и замина.Останах сама,но скоро се появи нова ученичка и с нея станахме най-добри приятелки.Общувахме всеки ден,без да спрем.Едва ли не си четяхме мислите-бях много щастлива,че най-накрая имам приятелка,с която найстина споделях всичко.Но и тя,както сигурно ще се досетите си тръгна. По същото време някъде преживях пътен инцидент,бутна ме кола.Бях убедена,че ще умра,но бях спасена.Повярвайте ми не знам защо.Явно в този ми живот е писано да страдам,все пак найстина не мисля,че съм толкова лош човек,че да заслужавам тази си съдба... Както сигурно ще се досетите,никога не съм имала приятел.Всеки път,когато се влюбвах или беше в неподходящ,имам предвид зает или първоначално общуваме и после си заминава.Вече не се и надявам някой някога да се влюби в мен.Но понякога,когато идват празници или просто си вървя по улицата и виждам весели лица,влюбени двойки и ми се иска и аз да имам някого,на когото мога да се доверя напълно и да бъда щастлива като всички останали хора.През уикенда е най-трудно,всеки излиза насам-натам,моят телефон изобщо не звъни и ми става найстина тъжно,но вече съм свикнала. Забелязала съм и че точно тогава или когато имам свободен ден обичам да си доспивам повече.Винаги леля ми ме пита защо спя до късно.Никога не съм събирала смелост да и кажа,че това е най-щастливият период за мен,защото поне мечтите са безплатни и докато сънувам мога да бъда каквато си искам.Но след всяко събуждане отново се озовавам в стаята си и сама. Скоро разбрах,че кучето ми,с което отраснахме заедно е много болно.Преживявам го трудно,найстина трудно.Не искам роднините ми да виждат,че плача... Надявам се да не съм ви отегчила много,това е моята история,надявам се,че и аз,както много други хора тук ще открия най-накрая истински приятелски и компетентен съвет за това,какво да правя с живота си.