Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Уенди

Участници
  • Общо Съдържание

    15
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

1 Следващ

Профил Информация

  • Пол
    Жена

Последни Посещения

3295 посещения на профила
  1. Когато за първи път,като много млада,прочетох,че има хора по света,които встъпват в т.нар.уговорени бракове,бях потресена.Моминското ми съзнание отказвше да приеме подобно потъпкване на чувствата и правата.Дълги години носих това негодувание в себе си,и съчувствах на 'горките хора'. След време гледах интервю с индийски духовник,запитан/от западен журналист,разбира се/ за традицията на уговорени бракове,защо го правят,той простичко отговори "за да се научим на Любов..." Изумлението ми беше пълно.Усетих надигаща се вълна от позабравен гняв- как смее този човек да намесва Любовта в подобна варварщина! Даа...От тогава не съм спирала да мисля за това,четох,говорих и наблюдавах такива хора,дори съм присъствала/по работа/ на такива сватби ...и започнах да разбирам. Започнах да разбирам какво е сбърканото в нашите 'западни" общества и възпитание.Как може любовта да е функция на егото?Да се тръшкаш,че "аз го обичам,пък той..." Всички разбити семейства,ИЛЮЗИИ... Ако носиш Любовта в себе си ,си готов да я подаряваш и споделяш.Дори повече,научаваш се да я генерираш и да я изливаш навън,като първо тя е насочена към най-близките. Изтокът ни предлага една друга гледна точка за любовта.Достатъчно е само да помислим върху нея,дори да се представим в подобна ситуация?Размислете,чисто хипотетично,бихте ли приели такова положение в живота си?Ще намери ли сили сърцето ви да генерира Любов и да я дарява? Дори стигнете по-далеч,представете си за ден,че връзката ви с човека до вас е плод на уговорен брак,че не сте го избрали вие ,и че сте се научавали през годините да го обичате и да му дарявате щастие. Различно и интересно е,освен това прибавя нови елементи във взаимоотношенията,а какви неща може да прозрете за себе си!На какви неща сте способни...ще се учудите,обещавам...
  2. Аха,изместили сте се тук без да кажете,но ви открих ! Казват,чеТой не ни подлага на изпитания с които да не можем да се справим!А чудеса се случват всеки ден... Досега приемах лекарства от класическата хомеопатия,само конституция.Последното е по метода на Шанкаран.Взех го преди около месец и мисля,че е рано още за изводи.Към средата на месеца се връщам в БГ за няколко дни и ще посетя лекаря си отново.Тогава ще разкажа с подробности за последното лекарство,предишните не са особено важни,бяха по-скоро изстрели на халос.Не че имам нещо против Лахесис-а,но как да обясня на лекаря/прединия/,че освен "голяма бяла птица" от мен друго животно няма да излезе! Че бъдещето на медицината, е в хомеопатията е ясно,но е странна склонността на определени,заинтересовани кръгове да ни държат закотвени към "класическата" им медицина.За жалост, опитите им засега се увенчават с успех.Докато има хора,които на въпроса ми "чувал/а ли си за хомеопатия?" ми отговарят "това някаква болест ли е?' /обикновено със сериозен вид им отвръщам-да много опасно заболяване на мозъка / ,та дотогава светлината в тунела ми се струва мнооого далечна.
  3. Хм,и на мен ми трябваше доста време,около 4 години,за да споделя с хомеопат какво точно усещам...Във форум ми е по-лесно,досещате се защо... Но когато си в някакво състояние,а е трудно да определят какво точно, е добре да започнеш да споделяш. Винаги съм си представяла ефекта от лечението с хомеопатия,като белене на зелка-от едно състояние,към друго...докато се стигне до сърцевината.Не е лесен процес/сякаш някой е казвал,че ще е лесно/ ,а отнема и време,но си струва.А сънищата са много важна част от този процес.Но си мися,че молко повече смелост не би навредила никому. Не възнамерявам да сменям лекаря си,поне за сега,та аз едва го открих.И определено не ми постави диагноза,по-скоро беше коментар от негова страна по повод на мои думи.Вижте,когато цял живот хората гледат на теб като на някаква "много странна птица" или "голям камък"/това ми е любимото/ е почти освобождаващо да получа лекарство,предписвано на шизофреници. Аз съм убедена,че всеки има своите странности,това прави света шарен!Важното е да не пречиш на никой/и на себе си/,а да преминеш през живота си по линия на най-малкото съпротивление.
  4. За жалост ,мисля,че за хомеопатите това състояние е патология. Ако това наистина се е случило с теб,може би са ти объркали лекарството...По моите симптоми-освен цветовете чувах и звънтящи гласове/в съня/,а в будно състояние,от малка чувам музика...Сега музиката спря :-( ,а гласът в сънищата ми се промени и вече е обикновен мъжки глас,който ми обяснява разни неща,които за жалост рядко помня. Ако искаш разкажи,макар,че не е по темата,какво са ти предписали и т.н.,може да се изместим в раздела за хомеопатия...
  5. Добре,щом иде реч за диагнози...Цял живот сънувам не просто цветно,а живо,искрящо,емоционално...Мога да кажа,че понякога емоциите,които изпитвам на сън са по силни и истински от тези в 'реалността'... И...от години не приемам никакви медикаменти,освен хомеопатични/вече звуча като човек с ментални проблеми / Та преди месец и нещо смених лекаря си.След двучасово интервю той ми заяви в прав текст,че ако вместо него срещу мен стои 'обикновен'лекар ,вече съм щяла да пътувам към 'онова място'! Изписа ми лекарство,което за първи път дава на пациент /над 10год.практикува/ Няма да разказвам,как точно ми действа,само ще кажа,че сънищата ми загубиха блясъка и емоцията си ,вече всичко е 'нормално',като на сън...много жалко...
  6. Интересно!Благодаря,че сподели с нас! Ей,сигурен ли си,че в тази вода има само сол?Или може би ,пускат електричество да минава през нея.Сам казваш,че ефекта е като след ЛСД,да не си правят експерименти с теб. Но като цяло е без значение,щом резултата е такъв-окриляващ,Дерзай!
  7. Здравейте! От около година имам един много странен проблем.В началото не му обръщах внимание,но вече започвам да се дразня. Съзнанието ми не иска да си спомня сънищата,които съм сънувала/или 97% от тях/!Събуждам се сутрин,зная че сънувах,образ от съня ми стои пред очите...И изведнъж,шяц и сякаш магическа гъба го изтрива от стената на спомена.Напрягам се да си спомня,по цял ден,и нищо.Имала съм усещането,че са били важни и интересни неща,но една част от мен ме съботира! Нямам проблеми с паметта ,освен имена и цифри,които по правило не помня. Възможно ли е наистина,да си играем на криеница със съзнанието ми? Благодаря
  8. Любимите ми романи са тези,на които съм плакала най-много,май... На 14год. прочетох /точно за 3 дни,и малко нощи/ "Души в окови" на Съмърсет Моъм.Велика книга,а да,и се скъсах от рев. Доста плаках и на "На изток от рая"на Стайнбек. Но първенството държи "Пророкът" на Х.Джубран.Препрочитам я от време на време,когато усетя нужда да поплача,и резултатът е гарантиран!
  9. Едно прекрасно стихотворение,което имам от мнооого години,за жалост не съм записала автора Житейска фантастика Внезапен порив.Тъмна одисея. Познати кадри от забравен филм... Все още се учудвам,че живея. Дори не вярвам,че съм се родил. Чия съдба през мене преминава? Кого замествам в болка и триумф? Връхлита ме потоп.Гори ме лава. И царски меч размахвам в робски бунт. От древен храм душата ми поглежда. Звездите вечни именувам пак. И в дървен кораб плавам със надежда да срещна себе си на някой бряг. Повтарям се в усмивки,плач и думи. Люлея се в треви и дъждове. По улички и булеварди шумни подобно скитник моят ден снове. Излитам нощем с реактивен тътен. Под тихи борове се будя уморен... Да,жив съм аз.И може би безсмъртен! Ако изобщо нявга съм роден.
  10. Дано не е късно и аз да се включа по темата! Лично аз ползвам астрото.ком от години за подробен хороскоп.В сайта има много добри астролози,които могат да направят индивидуален хороскоп и прогнози за повече от година напред. Преди повече от 4 год.поръчах и за мен и съпруга ми.За жалост,обърках с 1 час собствения си час на раждане
  11. Продължавам Върнах се,отворих очи и не можех да повярвам какво се е случило!Станах,отидох да пуша,а часът беше 5 и нещо!Цял час!Започнах да се смея,радвах се!Никога не се бях чувствала така! Думите не са достатъчни за да се опише състояние.Идваше ми да хукна по улиците,да дърпам хората и да им казвам "когато умрете ще бъдете тоооолкова изненадани!' От тогава не ме е страх от нищо!Не говоря само за чисто физически старх от стоене на ръба на високо,например.Говоря за всички онези малки и не много малки кукички,които ни спуска страхът в ежедневието.Връхлитащите мисли и тревоги в главата на всеки.Няма ги!Няма нищо!Дори на моменти се хващам,че изобщо не ми пука,ама изобщо.И съм спокойна за бъдещето,и си се търкалям... Имаше един момент в това пътешествие,малко е неясен,но нещо ме пита/някакво присъствие/,май докато бях в пещерата дали сърцето ми е чисто,или нещо подобно,а аз смееки му отвърнах 'нали можеш да виждаш право в него,виж и ще разбереш,че е чисто!" Има моменти,които ми се губят,понеже карам на спомени,не записах нищо. Няколко дни или седмици след това/не си водя дневник и наистина не помня точно кога/ цял ден усещах иглички в ръцете си,само в дланите всъщност.Разпознах усещането и се зачудих, защо през деня?Знаех,че ако само полегна и ще изхвърча като тапа от бутилка.Но изчаках до вечерта,оставих мъжа ми да си легне,да заспи и тогава и аз. Е това си беше моят последен/засега/ОИТ,но най- ясен от чисто физическа гледна точка.Точно 30сек.след като си легнах,вибрациите тръгнаха и моментално излетях нагоре.През цялото време чувах мъжа ми да диша и прохърква.Излетях през тавана навън,усетих съвсем лека промяна на температурата ,беше като повей на хлад.Огледах се,в далечината се виждаха светлините на града,аз си висях в небето и се чудих какво да правя.Нямаше кой да ме води,и си помислих,че трябва да отида, да си довърша онази настройка пред златната врата.Разтегнах се,видях нещо като светещата си ръка докато се разгъвах за полет,и литнах с огромна скорост.Но може би заради факта,че не бях изолирала сетивата си напълно/чувах си мъжа хърка/,си казах,че всъщност аз не зная къде точно е тази врата!Реших да се върна,завъртях се политнах надолу и отворих очи. Това са моите ОИТи до сега.На никого в такива подробности не съм ги разказвала.Само на мъжа си споделих,а той реши,че бягам от действителността. Зная какво ми се е случило.Не си правя илюзии,не си измислям.Ако искате повярвайте,ако не-не. Зная,че се е случило,защото така е трябвало.Помогна ми и съм щастлива. Зная,че по някакъв необясним начин АЗ бдя над себе си,аз сама се водих,питах се разни неща и си отговарях. Зная,че имам път и че го вървя точно така,както трябва. Зная,че ние сме тук,защото трябва да направим нещо много важно за Земята,но уви не разбрах какво точно,за да ви го кажа. Разбрах,че и децата по някакъв особен начин ,са изключително важни и трябва много да ги пазим. Пиша тук,защото снощи имах нещо като видение.Малко преди да заспя видях екран на комп.и отворен сайт,форум на него.Не зная дали е бил точно този форум/едва ли,макар,че имаше нещо оранжево и тук видях жълто-оранжева реклама/. Като се събудих си спомних и се зачудих какво да правя.Та стигнах до тук! За мен не е важно това споделяне,в смисъл,че не търся подкрепа,съвет или разбиране! Но явно ще е важно за някой друг,който ще намери отговори за себе си. Благодаря ви още веднъж за вниманието ! Успех! Дерзайте!
  12. Това е продължение на темата: Опитности извън тялото (ОИТ) Преди по-малко от година за първи път се 'изтърколих'навън , и... се озовах в "моята стая"в дома на родителите ми.По това време там живееше баба ми,за която майка се грижеше.Видях няколко неща-два силуета,женски,в дълги роби,за жалост без лица,с нещо като качулки,а от ръкавите не се подаваха ръце.Единият силует беше седнал насреща ми,а другият/по-висок определено/сякаш излезе от първия и тръгна нанякъде.После,видях още един горящ град,с небостъргачи и бягащи хора...Но това което ме върна,беше нещо,което аз сама "изрекох"-сега си тръгвам,защото много ме е страх,но ОБЕЩАВАМ,че утре пак ще се върна! За "изтъркулването",само тогава ми се случи да изляза точно по този начин:Видях се седнала на люлеещ се стол/не точно видях,но знаете как е да описваш с думи такива неща/ и се залюлях.Все по-силно и по-силно,докато накрая столът направи пълен оборо, и тогава почувствах режещи иглички в ръцете и в определена област между сл.сплит и пъпа.Тогава буквално се претърколих,като "кълбо напред" и се намерих в гореописаната ситуация. На следващата нощ,явно заради даденото обещание,вибрациите/или както там си ги наричат/започнаха малко след като си легнах.И о,ужас!Усещах ,как някой ме е хванал за краката и ме тегли навън!Не го виждах,но когато "ходилата" ми докоснаха студената стена срещу леглото,буквално подивях от страх и се върнах моментално. След три дни баба си отиде... Аз съм на 35,"здравомислещ" Водолей,семейна от 10год.,със страст към езиците и четенето.Цял живот вярвам в невероятното,изчела съм тонове книги/чета поне по 3 наведнъж/,обиколила съм доста места по света,от години не живея в Бг...Лекарства/освен хомеопатични/ не пия,от малка имам алергия към антибиотици.Сънувам много и постоянно.Не се занимавам с абсолютно никакви духовни практики.Нито медитирам,нито дишам холотропно,не зная какво точно става в чакрите ми,не канализирам послания от други светове,обичам животните и природата, по-малко хората. Не зная защо пиша това-явно има причина,външна от мен... След това, една нощ се изтрелях в непрогледна тъмнина,летях нагоре,рязко спрях,обърнах се и сякаш с ръце разтворих перде и се появи огромно,изкрящо в синьо и златносребърно цвете.Приличащо на роза,но не точно,кристално сякаш...и се върнах.Тук страх нямаше,по-скоро напротив. Но,страхът като състояние започна да занимава мислите ми.Как да се отърся?Така месеци наред,без ОИТ преживявания,в едно постоянно "чоплене" на същността на СТРАХА.Книги,интернет,разговори абе...луда работа. Без изобщо да предполагам,че точно от най-големия източник на страх ще дойде ТОТАЛНОТО избавление от него! Хора,аз имах фобия от паяци,а сега мога да държа паяк в ръката си. Та,за 'лечението': Преди около 2 месеца,не помня точно...След доволно количество сън,някъде към 4 ставам да пия вода и пак си лягам да си доспя,лек унес...и виждам два силуета над мен,опънали ръце над тялото ми/аз съм още "вътре"/.Единият-с изкрящо светла роба,по-висок,от по-близката до мен страна.Другият до него,по-нисък,робата му с цвят нещо като тъмно зелено,но не цвят на дърво или поляна,по-скоро като зелен камък,трудно за обяснение. И стоят си те над мен,а в главата ми върви едно "фрости,фрости,фрости...."/най-близката асоциация-замръзнал/.И тогава започнаха познатите ми вече вибрации. В следващият момент стоях и си говорех с група/3,4/хора и дете с тях ,помня какво,но не е интересно. След едно нещо,като гъделичкащо в стомаха обръщане/трудно,отново,за обяснение,ще се върна после на него/се озовах в полет нагоре.Видях жена/това е докато си летя/ в бяла риза и черен панталон,с коса до раменете,не мисля,че беше особено красива,но нещо ужасно много ме привлече в нея.И си казах,че бих могла да правя страхотен секс с нея Тогава всъщност ми стана ясно,че не съм "сама",а имам и водач/после ще кажа кой/.И водачът ми каза нещо като'не си ли правила достатъчно секс през живота си,та да се бавим сега...Аз абсолютно се съгласих,жената сякаш се разтвори в нищото,и продължих да летя. Гъдел в корема и стоя на входа на пещера,приглушено осветена от факли по стените.От лявата ми страна на нещо като прозрачен екран, висящ във въздуха до мен, върви надпис"не се страхувай",но много странно,думите изписани наобратно.Тече си надписът,на няколко реда,само това.И тогава за първи път ми стана смешно!И казах"не ме е страх,но си оправете надписа защото е наобратно"!Пристъпих напред и видях ролка,като пергамент,която се разви и имаше написани неща и картинки.Опитах се да зачета,но се въртеше бързо и не успявах.Беше написано на непознат за мен език,но въпреки всичко знаех,че мога да го чета!Беше нещо за Земята и усещах,че е супер важно,но...казах'много е бързо,не може ли вместо да го чета ,да го чувам ?"Не знам откъде се появи светлият силует ,който ми беше помогнал да изляза,и сякаш ми пъхна нещо в ухото/заболя ме ухото/,а след това и още нещо около слънчевия сплит,преряза ме и му казах" е това ме заболя".Разбрах,обаче,че за да заработи това трябва някаква настройка. След някакви шеги,не помня какви,но бяха остроумни,които си размених със Светлият се разсмях...Никога не съм изпитвала такова нещо!Бях като малко, златно кълбенце,подобно на плюшено мече,което се въртеше около себе си,като търкулната топчица .Усещах въртенето в стомаха си,като онези превъртания,които ме местеха от място на място,но много по-силно и хубаво.Като някаква игра,Тогава казах: "ТОВА МИ ЛИПСВАШЕ НАЙ-МНОГО!"???/после ще се върна и на това/ Та тръгнах за настройката,но срещнах мъжа си в някаква къща.Той си беше той,като сега,но малък,като дете!Или аз бях доста по-висока от него/стигаше ми до средата на тялото/.Започна да ме моли да остана при него,да не ходя никъде....Беше много смешен и сладък,и аз го галех по бузките и много му се радвах.Казах му ,че трябва да вървя,защото го правя за нас.Казах 'ето виж",поставих ръцете си на очите му,получих видение за нас двамата в бъдещето,предадох му го,той го видя.Като си махнах ръцете каза "ъ вишнави канапета!"/имаше такива във видението/,и продължи да мрънка.Принудих се да го затворя в някакъв килер,и продължих като още известно време го чувах. Накрая видях себе си /буквално както си изглеждам сега,с коса на опашка/,срещу себе си!Иначе казано-срещнах себе си пред една кръгла златна врата,и АЗ отсреща викаше "побързай,нямаме много време",но нещо ме засмука и се върнах.Не успях да си направя настройката Изводите и още нещо в следващия пост,че този стана доста дълъг. Благодаря за вниманието!
×