Jump to content
Порталът към съзнателен живот

balgar

Участници
  • Общо Съдържание

    9
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

  1. А за темата на събора, гледам, че не се е коментирало относно за Христос, ако не греша. Досега съм прочела половината семинари и има интересни неща, които не се знаят, а са много важни! Надявам се, че ще използвате трудовете на Дънов, защото има много езотерични и окултни мнения по този въпрос, които са породени от фантазията на хората. Някои секти са на този принцип. Има такива коментари, свят да ти се завие.
  2. Много ми харесват тези събори. Аз от скоро чета Дънов, и много уважавам Бялото братство! Ще направя всичко възможно да дойда на събора, сега уча и паневритмията. Дано да успея, въпреки затрудненията, да посетя Мадара, и по този начин да стана част от братството! Като иницииране.
  3. Моето мнение е че не трябва да се задълбочавате в тия карти и само на тях да се оповавате. Аз например миналия месец изтеглих 3 карти смърт, и на другата седмица в 3 различни дни, взеха че починаа 3ма човека, далечни роднини и познати. Не предизвикайте съдбата. Опитайте се да живеете без тях.
  4. Гледам да пия течности, даже някой път прекалявам. Но да имам ниско кръвно някой път. Не знам как да ви се отблагодаря на всички от форума. Много ми помагате. Благодаря ти за съветите!
  5. Не винаги е хубаво да си изливаш чувствата. Това е енергия, част от теб, и при един психологичен проблем, да се оставяш без сили не е много добре. Има философия, че не трябва да се поддаваме на тях, иначе ставаш роб. Отколкото Любовта не е чувство, то е по- висше. Личи си, че не си ги потискам. Когато някой ме нападне словесно, което става често, аз не изпитвам нищо. Може би лек смут, ако н съм очаквала. Проблемът е че сякаш се насъбира. Ще се опитам да бъда постоянно, да се занимавам с нещо. Благодаря за съветите!
  6. Страшно много ви благодаря! Само,ако някой може да каже как да се справя с крайниците. Краката ми са ледени, а съм с чорапи, а главата ми е много топла, някой път гори, без да имам температура.
  7. Опитай се да развиеш малко по-постоянни чувства в себе си. Изобщо, поработи над постоянството си. Избери си нещо, което да правиш ежедневно – спорт, хоби, изкуство, не се отказвай и не пропускай занимания. Докато си несигурна в чувствата си, докато си несигурна в настроенията си, докато си несигурна в интересите и желанията си, няма как да намериш някакво удовлетворение в обкръжението и в хората около теб. Нужна ти е повече устойчивост. Избери си някакво качество, примерно спокойствие и се опитай за един час да бъдеш напълно спокойна без значение какво ти говорят другите или какво се случва около теб. Наложи си примерно един ден да не се ядосваш. Няма значение какво ще ти се случи през деня, просто реагирай така, както ти искаш, а не автоматично. Ако забележиш, че се ядосваш, не приемай това за неуспех, а просто осъзнай ненужността на емоцията и я остави да отшуми. Да, това е много правилно. Днес се събудих много спокойно. Просто не знам какво стана. Много положителна. 2 пъти се раздразних досега, заяда се на човек, но съм напреднала. Нямам представа какво се е случило, но когато си сложа палците над всички пръсти, и ги стисна, сякаш всякакъв гняв изчезва. Това го прочетох вчера следобед. Дънов възприема палеца като Божията воля, а другите пръсти са свързани с различни чувства.
  8. Никога не съм се страхувала от нищо, но напоследък просто като остана сама вкъщи и чувам само някакви звуци и се панирам. Може би прекалено много се задълбочавам в окултното, и ми се струва, въпреки, че след като прочетох какво е казал Дънов, не си налагам това, че няма от какво да те е страх, всъщност няма, ако загърбиш страха, ще се освободиш истински, и ще се отървеш от някои проблеми. Наистина е порок, както се казва в друга книга. Даже някой път ми се струва, че някой се смее, както казват "смеха на боговете". Прекалено мнго неща научих, които преди не ги и бях чувала, и сякаш се страхувам от непознатото. Сега като си помисля не се страхувам, но само да чуя нещо по- силно, даже като падне нещо и скачам. И затова предпочитам разходката.
  9. Здравейте! Имам проблем, но не осъзнавам какъв е. Помагам на хората в трудни за тях психически ситуации, даже са ми казвали че ставам за психотерапевт. Не знам, колко е вярно, но определено не мога много лесно да се погледна отстрани. На 15 години съм. Първо, смятам, че съм много вятърничева, постоянно си сменям настроенията. Мога да се превивам от смях, а след два часа да плача превита на пода. Проблемите ми се проявиха, когато бях на 13 години. Тогава бях в 7 клас и много се изнервях от предстоящите изпити и от това, че каквото и да правех, не отслабвах. Не мога да кажа, че съм била в сложни ситуации, разбирах се с моите съученици, но не бях доволна и очаквах да стана гимназистка, за да се преместя. Вървеше ми ученето и това въобще не беше проблем, дори и с комуникирането. Но почвах да викам, да се тръшкам, на майка ми. Изливах някакъв гняв, който не мога да определя как се е насъбрал. Моето детство не беше много спокойно. Нямах приятели, а комуникирах само с едно момиче, заради обстоятелствата, с която въобще не се разбирахме. Винаги съм била спокойно дете, това и майка ми ми го е казвала, тогава имахме само леки дразги, не ме е измъчвало. Отколкото за отслабването, отслабнах през лятото, и се чувствах по- добре, но се появиха други грижи. А сега, на 15 години, като ли малко се поръстърсих. Почнах да овладявам гнева. Упражнявам се. Може би от 2 месеца не съм имала избухания, или по- малко. Тогава чупих, хвърлях, и накрая лягах от пода, изморена, и имах чувство, че искам спокойствие, уединение, и силно желание да прегърна някого. Почнах да чета много семинари на Дънов, и това главно ми помогна. Но сега почвам да осъзнавам и последствията от всичко. Здравословно съм много зле. Изкарах някъде година гастродуоденит, но като че ли го преодолях последния месец. Вече стомаха не се обажда. Но както й да е, не лекарстата помогнаха. Очите много ме болят, както и врата отзад. Една точка от гърба(на сърцето, лекар ми го е казвал) постоянно ме боли. Имам постоянно студени крайници, което Дънов обяснява точно от голяма напрегнатост, от повече електричество, отколкото магнетизм. И вървя на криво, лявата пета ми е по навътре. А да не говоря, че според фелдшер имам проблем с щитовидната жлеза, защото не ми е идвало от 9 месеца. Съжалявам за оплакванията, но искам да кажа, че тези болежки според мен могат да се оправят, ако се оправя психически. От 8 клас, когато влязох в гимназията, почнаха най- големите проблеми. Учих по езика, който си бях харесала, защото го обича и ми доставяше удоволствие, докато няколко 3 момичета не почнаха да ми завиждат. Даже това първоначално не го осъзнах. Държаха се супер зле, говореха с другите момичета зад гърба ми, неща, и думи, които не съм казвала. И така ги настроиха. Изгубих едното момиче като приятелка точно заради това, но поне заради нея разбрах какво се случва. Намразих и езика, да не говори че учителят, който ме хвалеше, почна да говори пред класа глупости за мен. Дори и гнусни, особено, когато бях в болница, заради стомаха. Докато ме нямаше. Имам 2 приятеля в класа- момче и момиче. Не мога да се оплача от това Вече всички спряха да ми обръщат внимание, но една не ме оставя и до сега.. Сякаш не обръщам никакво внимание на нея и злобата, но сякаш я попивам. Постоянно говори глупости за мене, но намерила на кого да ги разправя, точно на моя приятел, те стоят заедно, не знам дали го прави нарочно за да ми го предаде, или му има доверие, защото имам чувството че го харесва. Не го ревнувам, знам отношението му, те просто си говорят, виждала съм го колко е ядосан, когато е говорила за мен, и й се е развиквал някой път. Например, сега станах добра по руски, и тя почна да си измисля как съм била някаква сталинистка и много често вдига ръка по история и говори на тази тема, сякаш ме опровергава. Някой път даже е идвала при мен и е почвала да говори как с нейното гадже можела да спори и как той също мразел Русия, Таджикистан, Турция.... Но аз нищо не й казвам, и май това е проблема. Иска да почна да говоря с нея. За 2 години не е успяла да ме ядоса. Не мога да разбера, защо не си ги изкарвам на нея, а аз страдам. Никога не съмобръщала на никого внимание, както й класа на мен, освен тя. В училище значително си намалих успеха, но пък съм перфектна по 2-3 предмета. Много се забавлявам в даскало с моята приятелка, много, ама много се смеем, но изведнъж, в един момент, пак чувствам някакво безпокойство и страдание до плач. Нещо ме измъчва. Нещо иска да излезе, но как е влязло? Какво е? Напира, напира... Не мога напоследък да остана сама вкъщи, мисля, че се чувам как вия, по време на плач. Майка ми излиза в 4 часа за работа, и аз излизам с нея, и не се връщам преди да се е върнала. Пребираме се заедно. Взимам книжка и в парка. И мисля, че това също ме успокоява. Моля за помощ!
×