radiiiii

Първият въпрос, който ме питате: Защо реши да бъдеш зависима от майка си? Още от много малка, майка ми и баща ми си имаха проблеми и скандали и така до ден днешен. Баща ми се напиваше и се прибираше и ни вдигаше веднага и двете, независимо по - кое време на денонощието се е прибрал, за да му се сложи масата и да му се направи всичко, което искаше. Когато това не станеше той ставаше много агресивен и започваше да мърмори и вика. Точно заради тези моменти аз предпочитах и ми беше хубаво да съм при баба ми, защото там се чувствах защитена и спокойна, но майка ми искаше да съм си все в къщи, защото когато аз си бях там скандалите бяха по - малко. Просто баща ми може би се съобразяваше, когато съм там, а сега си давам сметка, че майка ми по този начин намираше спасение с мен. Може би има връзка това със зависимостта ми сега към майка ми. Усещам,че когато съм до нея винаги мога да и помогна. Вторият въпрос,който ме питате: Защо реши да ползваш тези приятни състояния, паник атаките, като извинение за бягането си от нещата от живота си? Ще отговоря така: При един от скандалите, които имаха майка ми и баща ми аз изведнъж изпаднах в силна паника и започнах да крещя и се затворих в гардероба. Когато това стана и двамата спряха да се карат и цялото внимание беше насочено върху мен. Въпреки,че най-вече паниките или по-скоро тогава бяха страхове / страхова невроза / започнаха когато бях студентка. Беше ми много трудно да се разделя с нашите, защото аз съм едно дете и никога до тогава не бях делена. Това стана, когато моята приятелка дойде при мен и искахме да останем двете и да работим там. Аз учех във Варна. Може би подсъзнателно не исках да оставам и за това се и появиха страховете и паниката, така си го обяснявам аз. Третият въпрос, който ме питате: Какво в теб иска да бъдеш в сегашното си положение? Може би имам нужда от внимание и спокойствие. Защото когато съм в паника всички ми обръщат внимание и ме подкрепят, и което най ми харесва е, когато ми кажат: Спокойно, спокойно. И това най - вече да е майка ми. Имам нужда от внимание, някой да се държи добре с мен, обич и разбирателство. Четвъртият въпрос: Какво би правила, ако един ден се събудиш и си свободна от тази закаченост за мама, града си и паниката? Това си го представям и мечтая постоянно. Веднага бих се качила в колата и бих отишла там, където сърце ми пожелае и бих дишала дълбоко, радвайки се на всичко това, което ме заобикаля и най-вече на свободата си

Здравейте Орлине! Имам паническо разтройство от 9 години, като беше на етапи, по-силно, после изцяло изчезна,а сега се появи пак,но с още по-голяма сила. Като сега изобщо не мога да вървя пеша, само с колата си се придвижвам,но задължително трябва да е с мен майка ми. Толкова е силна паниката ми,че просто на никъде немога без майка си. Когато е с мен, аз съм напълно добре и ми няма нищо,но няма ли я, все едно липсва част от мен и тогава почти винаги съм в паника. Само в случаите, когато съм в къщи или в мои близки от семейството не изпитвам паника. Другото,което е, че немога и да пътувам. Започна ли да се отдалечавам от родното ми място и пак ме завладява паниката. Искам да бъда един нормален човек, като всички други и да ходя сама където си пожелая,а не да съм зависима от някого.Писна ми да бъда постоянно в страх и паника искам да си върна свободата!