istinska

Здравейте! Случайно попаднах на този сайт, регистрирах се и реших да пиша.Благодаря предварително на всеки, който прочететова, а ако си даде и мнението след това още по-добре. Просто нямам с кой дасподеля, а има неща които много ми тежат. На 23 години съм. Основния ми проблем е, че не мога да сесправя с живота си. В момента нямам работа и ми е много трудно да си намеря.Единственото място, на което търся е в интернет в сайтовете , но там не излизатособно много обяви. Пускам си автобиографията, смятам, че е добре написана,винаги гледам дали отговарям на изискванията, посочени в обявата, но резултатняма. Когато пращам на посочен имейл адрес отбелязвам да ми се върне обратноотговор, когато писмото се отвори, но почти никога не получавам такова. Често по обявите, по които кандидатствам мисе дава, че има по 400-500 кандидата, и се замислям дали наистина се преглеждатвсички изпратени автобиографии и дали реално имам шанс. Обявите във вестницитеса значително по-малко, почти няма подходящи за мен. Познати, към които да сеобърна за помощ нямам. Имам висше образование, но то не ми дава определена професионалнаквалификация. Аз самата си го определям като грешен избор при кандидатстванетоми, когато не бях много информирана как реално стоят нещата. Все пак не мога давърна времето назад и е по-добре от нищо, но е твърде малко впредвид възрасттами и знанията и уменията, които се предполага, че трябва да имам. Знам иотносително добре два чужди езика, които смятам че ако ми се даде шанс бихмогла да доразвия като знание. Компютърната ми грамотност не е на особеновисоко ниво, но според мен за това енеобходимо да разполагаш с компютър, за да се развиваш, и е нещо върху коетотрябва да работя, но ми е трудно. Смятам, че мога да работя в екип, че имамкомуникативни умения на едно прилично ниво, макар и да не съм среднай-общителните, че имам приятен външен вид както е посочено в повечето обяви.Не се гримирам и нямам особено хубави дрехи и на моменти си мисля, че и това е голям фактор приинтервю за работа, съдейки по външния вид на останалите кандидатки, считано отгледна точка на работодателя. Не знам, може би не харесват снимката ми исъздавам лошо първо впечатление, нали казват, че по дрехите посрещат, а азчесто не стигам и до първа среща. Бих искала да работя, за да мога даинвестирам в себе си последствие. Необходимо ми е да получа шанс, знам че всяко начало етрудно, но имам чувството, че при мен се получава малко по-трудно от обикновено. Дълго време не намирам работа иявно причините са изцяло в мен. Не съм претенциозна, бих работила всичко катоза начало- чистачка, сервитьорка, знам че всеки е започнал от някъде. Може бина работодателите им се струвам неподходяща поради една или друга причина,въпреки че имам и малко опит в наквалифицирания труд, който отбелязвам катокандидатствам. Чувствам се безполезна, знам че трябва да използвам времето дасе развивам, но не ми се получава дни наред да седя и да чета, а и смятам, чеот хората се научава много повече отколкото от книгите и че практиката е многопо-важна от теорията. В крайна сметка се получава, че само си губя времето ивървя назад, чувствам мислите си блокирани, една неприятна тежест в главата, асъщевременно празнота, става ми все по-трудно да възприемам информация, усещамкак пропилявам живота си и същевременно не мога да противодействам на това.Знам че трябва спешно да си намеря работа, за дазапочна да излизам по някакъв начин от това състояние, коетовсе повече се задълбочава и датира отоколо 10-11 години. На настоящия етап обаче вече е нетърпимо, трудно ми е даживея така. Чувствам се постоянно уморена и сънлива, все едно нещо тежко езастанало на мен. Със седмици не говоря с никого, не излизам никъде. Презгодините опитах да се справя сама по няколко начина- здравословно хранене,доколкото ми е възможно, йога, фитнес, четене на книги от типа „ позитивнапсихология” и идеите ми се изчерпаха с това. Старах се доколкото ми е възможно,не бих казала, че не съм и била търпелива, с някои неща се занимавах с месеци исе надявах да има поне минмален резултат, но такъв нямаше. Още в ученическитеси години осъзнавах, че имам проблем, но не знаех как да се справя с него.Смятах, че нещата ще се оправят с течение на времето, че ще си намеря работа,приятели, ще започна самостоятелен живот, ще имам собствени финансови средстваи ще бъда независима. Но не успях да се преборя за всичко това. Въртя се вомагьосан кръг, не ми харесва настоящето, а едно различно бъдеще ми се струвамного далечно и нереално впредвид това,колко дълго съм била така. Предполагам има начин да изляза от това състояние,но в момента просто не го виждам. Липсва ми контакта с хора. Нямам приятели,имам някои бегли познати, но усещам че не мога да им се доверя. На някои от тяхкато им се обадя, не ми вдигат и така с месеци. Не мога да разбера защо. Непомня да съм се държала лошо с тях, да съм ги обидила с нещо. Питам ги директнодали ми се сърдят и ми отговарят отрицателно. Други обикновено са прекаленозаети за раговор- имат работа, трябва да се къпят, да чистят, да изведат кучетона разходка, спи им се. Случва се и те да ми се обадят и разговора да продължиоколо минута, поради същите причини. Не знам защо постъпват така, все пак налите ми се обаждат. Явно просто не им се разговаря с мен, търся причините закоето в себе си, но честно казано не ги откривам. Старая се да се държа добре стях и с хората по пинцип, да изслушвам, да не оставам резистентна към чуждата болка,не отказвам помощ, ако ме помолят, старая се да се усмихвам доколкото ми евъзможо. Ето това, което пиша в момента от тях би се възприело като безцелномрънкане, а мен просто ми е болно и вече около 10 години тази болка ме разяждаот вътре без да има на кого да споделя. Нали все пак би следвало приятел внужда да се познава,а реално не става така . Оказвам се съвсем сама спроблемите си. Чудя се дали аз ли просто попадам предимно на такива хора илиима нещо дълбоко сбъркано в мен? Имало е и моменти, в които сама съм седистанцирала, но то е било поради чисто материални причини. Не съм давалаобяснение защо го правя, не са ме и питали, просто ми е било неудобно, че не мога да съмкато другите, да се впиша в определена среда, да имам достъп до неща, които сеприемат за даденост,а при мен не са билитакава. Струва ми се, че нормалния социален живот не е възможен без определенфинансов минимум, а точно тук съм имала проблеми и съм се различавала от останалитеза дълъг период от време. И май в даден етап проблемът се задълбочи и вече не есамо финансов, а на мен ми стана още по-трудно да намеря изход. Може би мислите ми стоят като нахвърляни , но самата аз съммного объркана. Има и още много неща, които бих искал да напиша, но сега немога да си събера мислите. Знам че има много хубави неща в живота, но аз самосе лутам по разни пътечки и не намирам пътя към тях. На моменти се чувствамкато обречена, като в една много дълга мътна тъмна безсънна нощ, така като чели няма да успея да променя почти нищо, все едно съм в някаква рамка и другрешава вместо мен, а не би следвало да е така, нали всеки сам твори живота си. Неискам да си губя повече времето, защото вече не издържам, чувствам се всепо-мъртва, поела надолу по някаква инерция. Ако някои може да ми даде съвет, щесъм благодарна. Ако темата не е за тук, моля да бъда извинена, не съм писалавъв форуми досега и не съм много ориентирана в интернет пространството попринцип. Хубав ден на всички.