Lost

Здравейте,пиша ви с надеждата това да е първата стъпка към промяна и оздравяване на характера ми. На 27 години съм, последните три месеца изпаднах в състояние което трудно мога да дефинирам. След като бях ухапан от куче развих натрапчиви мисли и силен страх, че може да умра от бяс(първоначално) които се превърна в хипохондрия и страх от поредица други болести в последствие. Рационално, напълно съзнавах колко абсурден и неоснователен е страха ми, но не можех да го спра. Постепенно изгубих съня си и от около два месеца не мога да спя повече от два, три часа на нощ. Страха от болести пък се превърна в постоянна тревожност без определен локус. Ерекцията ми изчезна от два месеца. Когато не съм тревожен съм много депресиран, изгубил съм напълно вяра в себе си, усет за идентичност и не виждам как ще продължа живота си от тук на татък. Изпитвам омраза и презрение към себе си и съм способен да почувствам никаква положителна емоция. Понякога се чувствам празен, като машина. От както споделих с родителите си (за първи път в живота си) как се чувствам не мога да спра да говоря колко безмислено и плашешто е бъдещето и да се връщам към лошото от миналото. Постоянно се самоанализирам, наблюдавам и самосъжалявам. Сегашното ми състояние е изостряне на неща които са били част от мен отдавна и е израз на много дълбоки проблеми от които досега съм бягал. Какъво мога да направя за да започна да се справям със състоянието си. Със сигурност ми трябва терапия, но не знам към кой специалист да се обърна. Майка ми е с депресия от 20 години затова на медикаменти и психиатри не вярвам. Възможно е състоянито ми да има някакъв биологичен компонент но има достатъчно други фактори като отношенията в семейството, родителски модели и собствената ми несигурност която винаги ме е съпътствала. Проблемите са твърде много и са се натрупвали и развивали във времето. Ако някой може да ми даде идея от къде да започна ще съм му много благодарен.