Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Анжелина Ненова

Психотерапевти
  • Общо Съдържание

    17
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

2 Следващи

Профил Информация

  • Пол
    Жена

Последни Посещения

5540 посещения на профила
  1. Анжелина Ненова

    Чувствам се мъртва

    Обърнете се към специалистите в "АНИМУС" В София. Те са специализирани в работата с хора, пострадали от насилие. Дори и да не искате да говорите, вярвам, че ще успеят да Ви помогнат във времето. В Перник за работа с хора, пострадали от насилие е създаден от няколко години Център "П.У.Л.С.". Ще проуча и за други градове. Знам, че не искате да става публично достояние. Иначе до сега да сте ги съдили. Насилниците. Мълчанието е голям проблем при хората, преживели битово или сексуално насилие. Почти всички се обвиняват заради случилото се. Никой няма да Ви съжалява. Психолозите, защото са професионалисти и работят с психичното пространство, а хората, защото състрадават. За всички е ясно, че Вие страдате. Само Вие сякаш смятате, че е толкова лично, че сама трябва да се справите. Човек не може да се справи сам с предателството, с агресията и с психичната рана. Просто не може. Изчакайте, колкото Ви е необходимо, но Вие сама виждате, че вече една година преживявате всеки ден отново и отново своята трагедия. Няма нужда да се измъчвате така. Няма нужда сама да налагате наказание над Себе си. Няма нужда да се мразите толкова. Помощ има. Просто се обърнете към Себе си, допуснете, че залужавате да живеете, а не просто да съществувате ден за ден и подайте ръка за помощтта. До скоро. Анжелина Ненова
  2. Анжелина Ненова

    Чувствам се стар

    Здравей Никола! Вчера четох писмото ти. Днес пак. Какво точно искаш!! Какво искаш от нас. Можеш ли да назовеш желанието си. "Можете ли да ми върнете желанието за живот" звучи твърде неопределено. Искаш Живота ти да се върне назад? Но това са невъзможни неща. Искаш да започнеш наново, но то да е всъщност старото. Живота не работи така. Искаш да си Жив и щастлив, а го искаш от нас. Живота не работи така. Щастието е състояние на Душата. Това е лично състояние. Искаш всеки ден да знаеш, че те очаква най-доброто, а не знаеш какво искаш да те очаква. Каквото и да значи най-доброто ЗА ТЕБ , то не може да бъде предложено от външен човек. Чудя се каква е отговорността ти за собственото ти добруване, защото ми се струва, че искаш някой отвън да ти го предложи. Как да ти предложим цели, стремежи и страст, за да ги достигнеш. Те твои цели ли ще бъдат. Как мислиш. Нека на първо време си определиш какво обичаш да правиш, какво искаш да постигнеш, защо пък точно това. И всичко това отвъд футбола. Явно навлизаш в нов етап от Живота си. Нали не вярваш, че Живота може да се "свие" само до едно нещо. Ето, че започваш да се "разширяваш", да се "запознаваш" със Себе си. Загубил си деството и този, който си познавал че СИ в него. Винаги живеем в режим на загуба. И Слава Богу. Иначе никога нямаше да бъдем Нови и Живи - като листата на дърветата, като природата. Защото Живота работи така. Всяко нещо, което е изпълнило смисъла си отстъпва, за да дойде новото, свежото и непознатото. Не му се бой. Това означава да си ЖИВ. Такъв е Закона. Ставаш голям. Поемаш Живота си. Това е което се случва. Накъдето го упътиш, такива резултати ще преживяваш, така че добре си помисли какви резултати искаш да имаш след време, за да не се окаже, че си се подмятал напосоки и накрая да не си харесваш Живота и непрестанно търсиш някой, който да го оправя. Защото никой не може по-добре от теб да знае кое всъщност те прави да се чувстваш добре в "кожата си". С теб съм, макар и да отказвам да поема отговорност за ТВОЯ ЖИВОТ, ще остана до теб и ако имаш нужда да получиш отговори на своите лични въпроси съм готова да те съпътствам. Стига просто да имаш ИСТИНСКО ЗАПИТВАНЕ. Анжелина Ненова, психотерапевт
  3. Анжелина Ненова

    Чувствам се мъртва

    Здравей LLL! Има създаден център за помощ на хора, преживели насилие. В София. Ако си от друг град - ще проверя. Само кажи. Вече има такива центрове. Там психолозите са специализирани да работят с хора, преживели домашно насилие, изнасилване и трафик на жени. Страхувам се, че докато се мразиш, няма да искаш да си помогнеш, а само да се самонаказваш и самонараняваш под различна форма. Несъзнавано. С теб съм. Пиши. Пиши, колкото се може повече. И това е начин на свързване. Анонимен и защитен. Не стой в изолация. После ще се свържеш и с хора на живо. А на края ще се свържеш и със Себе си. Защото това, което се е случило е че за да се изолираш от тялото си, си се изолирала от Себе си. ИМА КОЙ ДА ПОМОГНЕ!!!! Само се обърни към Живота, а не към Смъртта. Ако мразиш нападателите и искаш да ги убиеш, не убивай Себе си. Допусни, че ги мразиш и че искаш да ги убиеш, защото се страхувам, че предпочиташ да сложиш преграда и да не мислиш за тях. Дори може да не ти хрумва, че можеш да ги ненавиждаш и си обърнала вичко към Себе си. Срещу Себе си. Срещу рода си. Корените си. Сякаш търсиш виновни. Други са виновните. Ти ги знаеш. Не измествай омразата. Не е нужно в този момент да се учиш да прощаваш. Не прощавай. Мрази ги! Това няма да те направи лоша. Не си лоша ако искаш да ги накажеш, убиеш. Не си лоша. Не си мръсна и виновна. Ти си наранена. Страдаш. Няма как да бъдеш щастлива преди да разгледаш всичко вътре в себе си без да го оценяваш като добро или зло. Някъде пишеше, че Злото е страдащо Добро. Целебната сила е да приемеш, че в теб има всички импулси и те имат право на живот. Дори омразата. Анжелина Ненова, психотерапевт
  4. Анжелина Ненова

    Какво се случва със сина ми?

    Здравейте Поли! Какво ще Ви донесе да разберете как се държи човек, който е под влияние на вещество. Лошото вече е сторено. Може би искате да разберете как да се държите Вие в къщи с него в тази ситуация. Защото вече няма какво да се гадае и наблюдава. Той е видимо психотичен (макар и не психично болен. Има разлика). Няма какво да се разгадава по зениците. Симпотмите не са дискретни. Може би сега остава само да се чака тялото само да се изчисти. Лошото е, че някои вещества оставят трайни последици. Дано случая не е такъв. Вие нали стоите под лекарско наблюдение? Искате ли, обаче, да направим нещо за Вас? За Вашата тревожност. Искрено Ви съчувствам и съм готова да се отзова. Анжелина Ненова
  5. Анжелина Ненова

    Какво се случва със сина ми?

    Здравейте poly! Няма да разберете по този начин. Отидете на психиатър. Спешно. Каквото и да е, при такова описание от Ваша страна изглежда като някаква психотична криза. С дереализация. Може да се е "напушил" например. Сега лесно се купуват разни..... "цигари". Измислям си. Просто казвам, че може и да е нещо, което да е отминало, докато прочетете писмото ми , например. Много рядко, но могат да отключат и психоза. Анжелина Ненова, психотерапевт
  6. Здравейте Анна! От писмото Ви личи, че доста страдате. И че това страдание, свързвате със събитие, на което придавате травматичен смисъл. Колабирала сте, следствие топлинен или слънчев удар. Това, обаче, само по себе си не отключва толкова сериозни последици, като развиване на страхови и панически състояния. Дори е временно и преминава след охлаждане на тялото при престой на тъмно и хладно място. При Вас, обаче, се е свързало с нещо. Незнам. Т.к. и двете гадаем, дали нямате нужда да разберете нещо повече за това, но не чрез напълно непознати хора, даващи отговори само от собствения си опит и не познаващи Вашия. Включвам и себе си в тях. Дали нямате нужда да разберете къде се корени страха и защо е придал смисъл на тази ситуация точно по този начин, по който се случва. Вие се повлиявате добре от симптоматичното лечение. Дали не желаете да научите нещо повече за случващото се. Така, както разбирам от писмото Ви, сякаш сте готова за една регулярна и по-систематизирана психотерапия. Такава, от която да научите неща за себе си от самата себе си. Защото от опит знам, че най-благотворното лечение е когато сте подкрепена от няколко страни - вашето помагащо обкръжение от родители и приятели, лекар-психиатър и психотерапевт. Защото психиатъра и психотерапевта работят по различен начин и се допълват. Едното е медицинска дисциплина, а другото университетска. Понякога психотерапевта може да е медик, но винаги погледа на двете професии върху проблема е различен, не много, но все пак, и това носи допълване. Лечението е различно. Вие сте истинси герой да изтърпявате това, което Ви се случва от самото начало на пубертета. Но понякога пубертета отключва разни неща. И сте истинси търсач, за да потърсите помощ и да се съобразите с препоръките. Виждате, че носят резултат. Какво ли би станало ако потърсите смисъла и вътре в себе си. Никой външен не би могъл да Ви отговори наистина. Само Вие сте специалиста по личната си история. Кой знае защо се случва точно това и то точно сега. Кой знае. Аз не знам. Но ако някой обучен да "чува" работи с Вас, със сигурност ще узнаете. Не се съмнявайте. Консултирайте се и с психиатъра, когато отидете на контролен прегдед, и с хора, които могат да ви препоръчат психотерапевт. Казвам го съвсем отговорно. Започнете психотерапия. Поддържайте медикаментозното си лечение, толкова, колкото Ви препоръча психиатъра. Сега се преподреждате. Анжелина Ненова, клиничен психолог, психотерапевт.
  7. Здрасти, Душевно равновесие! Трябва да ти призная, че видях написаното горе много отдавна, но не писах веднага, за да проуча как стоят нещата в София за помощ при хранителни разстройства. Искам да ти кажа, че вече има един нов център, който се занимава с хранителните. Всички останали са болнични заведения. Друга алтернатива за помощ е да намериш психотерапевт. Виждаш, че в отговора днес съм малко по-крайна. Това е в отговор на въпроса ти "Как да изляза от това положение....? ". Хранителното разстройство е конфликт на много базово, архаично ниво. Това означава - много дълбоко и изконно първично ниво. Само си помисли - ХРАНАТА!! Това е най-първата ни връзка с някой. Ако там има глад - ще искаме да го запълваме цял живот. Естествено. Обаче понеже е в твърде дълбоките слоеве, не можем да осъзнаем какъв точно глад, конфликт, проблем, празнота, както щеш го наречи се опитваме да разрешим по този заместителен начин - обсесивното хранене. Това е упорит проблем, ако не се осъзнае от къде идва и какво иска да разреши. Обаче това осъзнаване се случва само след известен период психотерапевтична работа.Когато един проблем стигне до съзнанието и то разбере, тогава отпада необходимостта от натрапливото повторение. Това натрапливо повторение е самият език на нашата психика, когато иска да се разреши един конфликт. Сама виждаш, че натрапливостта не отпада сама. Дори като се наядеш. Това е защото не става въпрос за самото ядене. Не е до яденето - да си гладна и да се нахраниш. Нещо казва. Иди, момиче!!! Иди и потърси психотерапевт. С теб съм. Но от тук не става. Само мога да те нахраня и аз със заместители. Истинската работа ще свършиш лично - с терапевта си. Искам да знаеш, колкото и пари да похарчиш за това, не могат да се сравнят със Свободата, която можеш да постигнеш. Тя не се купува. Тя е състояние на душата. Когато се срещнеш със себе си, нищо не може да наруши центъра на Душевното ти равновесие, Душевно равновесие Прегъщам те силно и мисля за теб Анжелина
  8. Здравей, Валдемар ! Искам да знаеш, че ние всички сме направени от един материал и сме скроени по един и същи начин. Нашият психичен апарат също е еднакъв, макар и да функционира по различен начин. Тогава се казва, че сме различно организирани. Имаме различна Организация или Структура. Но все пак психичния ни апарат е направен така, че да действа по един сходен начин - да държи неприемливите ни импулси далече от съзнанието ни. При теб по някаква причина се е получило така, че психичният ти апарт е пропуснал неприемливи и отхвърлени желания до съзнанието ти и от там се е получил осезаем конфликт между твоето съзнание и твоето изтласкано несъзнавано. Съзнанието ни притежава всички морални норми и закони на света, докато несъзнаваното ни съдържа неприемливи и аморални желания. Може да се каже , че несъзнаваното ни е аморално и ако само можехме да надникнем в него бихме се ужасили. Там са всички агресивни и убийствени импулси, или сексуални желания, които Съзнанието ни не би одобрило. То ги трансформира в една приемлива агресивност, която ни води напред в професията например или в желание за секс с партньор, който е оценен като приемлив от Съзнаваното ни. И така е при всички хора. То просто е така. Обикновено се случва пробив от несъзнаваните ни импулси към съзнанието по време на сън, но то е толкова объркано и слято, че може само малко да ни разтревожи и после пак отново го забравяме. Нашето съзнание се грижи за нашият комфорт спрямо правилата, които сме интегрирали като норми и са станали наши вътрешни правила. Това са Свръх азовите ни правила. Те също са неосъзнати. Но се включват винаги, за да оценят дали нещо е неморално или морално. Обикновенно цялата система си функционира добре и сравнително спокойно, докато не се случи ....пробив през преградата, която държи аморалното ни далече от моралното ни . Ние го усещаме като вътрешен конфликт. Вътрешна борба с нещо, което е по силно от нас, а незнаем какво е. Ти, дори, си го написла точно така. И понеже никой не може да каже нещо за друг човек просто така априори, въпреки, че сме подвластни на едни и същи "трагедии"; и понеже всеки човек сам е най-големия специалист по своята лична история и само той знае точно в този момент, защо точно това пробива от несъзнаваното(без да го осъзнава , разбира се); и само той може да разбере какво му говори несъзнаваното му подтиснато желание, затова и моите колеги, и аз ти препоръчваме да осъществиш жив контакт с терапевт. Знам, че от тук е по-защитено и по-анонимно. Но ако искаш да знаеш какво се случва с теб, ТОЧНО С ТЕБ, а не по принцип с хората, и ако си любопитен да се познаваш - ДАВАЙ, ЧОВЕЧЕ!! С ТЕБ СМЕ. Човек може да се чуе, едва когато някой Друг вече е могъл да го чуе. Смелост. Но ти вече я имаш. Щом писа тук. И аз ти се възхищавам. На добър час по пътя на себепознанието, Валдемар. Поздрави Анжелина )
  9. Здрасти HateMe1 !! Нещо много сериозно се е случило с теб. Загубил си баща си. Как очакваш да прескочиш цял един етап на траур. Та ти тепърва навлизаш в него. Това е нормален етап при всяка загуба. Тежък , непоносим с различни фази - от отричане, през гняв до приемане. Няма да можем сега да говорим за радост от Живота. Иначе все ще си стоим в ....отричането. Не се притеснявай. Всичко, което започва - свършва. В Живота няма нищо константно. Пак ще бъдеш щастлив. Когато приемеш, че през целия си Живот живеем в режим на загуба. Искам да ти кажа да не се боиш от скръбта и трауренето. И да те питам - нима баща ти не заслужава това? Искрени съболезнования. Знай, че не си сам в този момент. Поклон пред паметта на татко ти. Анжелина
  10. Здравей, изгубено dushevno_ravnovesie ) Не съм сигурна, че и ти имаш други планове за себе си сега (не само Съдбата). Наистина не съм сигурна. Струва ми се, че дори съвет не търсиш. Сякаш това от което имаш нужда е да усетиш топлина. Една истинска емоционална близост. Едно топло чувство на обич. Това са най базисните ни желания. Нашите исконни търсения. Те са още преди думите, и мислите , и плановете ни. Най-дълбоките наши копнежи. Затова аз най-искрено искам да ти кажа, че съм стеб, че ти съчувствам и много , много силно искам да те помоля да потърсиш помощ за хранително разстройство. Ти разбираш - храната, това е най-базовата ни връзка със Света, който за нас се е събирал в един единствен човек, тогава, някога. Разбирам, че това е картината, която се разгръща и че се задоволява по първично заложения във всички нас начин. Прегръщам те. Анжелина
  11. Анжелина Ненова

    Имам нужда от съвет

    Здравей Velikoff !! Иска ми се да ти задам един въпрос : Ако имаше достатъчно пари, толкова, че да живееш безгрижно, охолно и задоволено, с какво точно щеше да се занимаваш. Какво щеше да правиш. И....още нещо. За къде бързаш, човече! Нищо няма да ти избяга. Помисли за вътрашния си баланс. И при двете професии е нужен. В едната, защото се преодоляват изпитания. В другата защото работиш с чуждата психика през своята и е добре да не я лекуваш (своята) през професията. Психологията е помагаща професия. Там има само и единствено един инструмент - собствената психика (макар и да работи и с други инструменти като тестовете например пак най-важния е писхиката на психолога). Може би ще е добре да имаш собствена терапия (през каквато преминаваме повечето от психотерапевтите) и там да имаш свое пространство, в което да разбираш нещата за себе си и да взимаш истински своите решения. Без препоръки и съвети за финансова перспективност или безперспективност подадени "отвън". Много повече години може да загубиш в страхове или съжаление ако предоставиш на някой друг да вземе решение или да те посъветва спрямо своите собствени убеждения. А за да вземеш сам своето решение пък трябва да си спокоен и да си "чуеш" желанията. За тази цел пък е нужно да обърнеш внимание на собственото си психично равновесие, без да чакаш то да се породи от външен на тебе съвет. Нещата се случват от вътре на вън. Просто си обърнал посоката. Не се притеснявай. И да изгубиш година, две от ученето си, много повече ще спечелиш за години напред ако точно сега се спреш и помислиш за себе си. Не за професията. За себе си. Отиди някъде и говори за себе си. След известен период ще видиш, че можеш да вземеш устойчиво решение за това, с което най-силно искаш да се занимаваш и то да стане твоя професия и тя да ти носи радост цял живот. Нищо в тоя Живот не си заслужава бързането )
  12. Анжелина Ненова

    Депресия

    Здравей, Дейви !! Ще ти копирам една част от теорията на Ерик Ериксън за човешкото развитие. Ако имаш желание и сам можеш да потърсиш повече в нета. Ерик Ериксън е много конкретен. Описва етапите на развитие на човека и съпътстващите всеки етап кризи. Показва как изглежда една преминала успешно криза и една неуспешно премината. Виж: "V стадий от 12 до края на пубертета: идентичност/объркване на идентичността Пубертетът е период на полово съзряване, но и време на мощен тласък в развитието на мисленено, време в което се задават глобалните житейски въпроси . Появява се желание за собствена преоценка, критикуват се авторитетите. Всичко придобито през предшестващите периоди се включва за преодоляване на кризата, провокирана от многото екзистенциални въпроси, задавани от всички и в същност завинаги оставащи без отговор. Добрите социални модели от семейството и училището, могат да улеснят разрешаването на тази криза. Преминаването от детството към зрелостта, което се извършва през пубертета, е огромен скок и мъчителен преход.. Ериксон нарича този труден преход криза на идентитета. Колкото и да е тежка, тя е един нормален преход, необходим и неизбежен за всички. Разгръща се към края на пубертета и за да бъде разрешена по най-добрия начин е много важно да не се разруши диалога между родители и деца. Тя предполага изграждането на трайни основи на личността, чрез които индивида ще влезе в творческия период на живота. Има много примери, при които изграждането на идентитета на аз-а е неуспешно и се стига до трайна социална дезадаптация. Основния кризисен сблъсък е идентитет срещу дифузия на идентитета." Трябва да знаеш, че преминаваш през нещо нормално. Няма как да прескочиш фазата си. Това е момента на разграждане на стари ценности и формиране на същите, но вече по нов начин и вече от теб самия. В това е парадокса. Преподреждане на стари неща, но интегрирани и сътворени вече от теб. Това е и момента на избиране на професия. Това е творческя процес. Не се притеснявай, Бекъм ). Дошло е време на развенчаване на идоли и интегриране на вътрешни авторитети по нов начин. Говори, човече. Говори за това. Ти сам ще разбереш с кой. Но говори за всичко, което те вълнува. Световните въпроси, глобалното затопляне, собственият ти СМИСЪЛ. Всичко е важно. Толкова важно, че никога повече няма да бъдеш същия човек. А ОНЗИ, ДРУГИЯ, КОЙТО ИСКАШ ДА БЪДЕШ. Поздравявам те с цялото си сърце Анжелина
  13. Здравей, Електра!! Специално ли избра това име ) Чудя се какво ще ти донесе това да поговорим за теб. Виждам, че ти доста си се потеотизирала ). Чудя се какво е твоето истинско запитване. Учиш психология. Сякаш тя ще излекува нещо. Аз също съм психолог. Естествено. Щом отговарям от името на професионалистите тук. Също така съм и психодрама асистент. Знам, че избора ни на професия е и търсене. Така, че всички ние сме пациенти. Няма разделителна линия. Иначе никога няма да станем психолози. Нали така. Науката дава хипотезиране. Психичния апарат - лекува. Ние лекуваме през нашия си психичен апарат. Това е нашият инструмент. Затова винаги сме и пациенти. За да не се лекуваме през нашите пациенти, когато засегнат собствените ни нарцистични рани. За да можем да чуем, а не да съветваме, интелектуализираме и рационализираме. Затова се зачудих какво всъщност искаш. Толкова много глътната психология си "повърнала" и тук. Каква полза да си развееш пред Света "оралното парче" или пък страха от отхвърляне. Никой няма да те изправя пред Съд за тези човешки неща. Те няма къде да отидат. Освен в теб. Електра , няма пред кого да се оправдаваме, че не сме съвършени, че имаме нарцистични рани или пък, че близостта е застрашаваща и имаме нужда от контрол. Това просто е така. Завинаги. Въпрос на осъзнаване. Неосъзнатите ни интрапсихични движения носят резуртатите - липса на сексуална връзка или обвиняване на родителите. Няма виновни. Няма отговорни. Ако сами не дадем властта , разбира се - на родители, правителство, държава или всички там , които намерим за нужно да обвиняваме за безсилието си. Ами това е. Нямаме сили за всичко. Но пак можем да сме в мир със себе си, като знаем, че никога няма да усетим тази нирвана от слятостта с мама, докато ни кърми, например. Пък и е страшно да го поискаме. По-здравословно е да пораснем и да поемем отговорността, че нещата са такива, каквито са. Напускат ни гаджета, сменяме работа, не сме най-предпочетени. Но пък имаме перспективата да се свържем с нови, да потърсим работа, която отговаря на търсенията ни, да решим ние да си предпочитаме нещата, вместо да чакаме нас да ни предпочете някой. Електра. С теб съм. Аз преминах през всичко това и всеки миг отново го преминавам. Това е докато живеем тоя Живот. Всичко друго е нашето мегаломанно желание да излезем Великите жертви. Наш избор. Това разбрах и това разказах ) Чао.
  14. Здравейте rumiana!! Разбрах какво не искате, но не разбрах какво искате. Какво искате да Бъдете , да Правите и да Имате в живота си. Не разбрах каква Цел сте си поставила. Сякаш Вие знаете какво да правите с нещата, които не харесвате и имате знанието как да "се измъкнете" от тях ("ходих при Aкадемик Василева на консулт. Психотерапия съм правила пет посещения в център Динамика. Знам техника за успокоениие и метод за стимулиране на чакрите. Правя ги. Чувствам, че малкоми трябва"), но някак само "флиртувате" с това знание. Чудя се какво наистина е Вашето истинско желание. А какво всъщност е то rumiana? Не отговаряйте на мен. Отговорете го на себе си. Открийте го заради себе си. Това са лични неща. Може би най-личните. От Вашия вътрешен свят. Не от външния. Поздрави Анжелина Ненова
  15. Здравей, Ива!! Ясно е, че си подложена на манипулиране. Първо със самоубийство, после със заплахи, насочени директно към теб. Така или иначе - станала си жертва на насилие. ВЕЧЕ! Това е емоционален и психически тормоз. Добре е да въведеш още някой в тази ситуация. Някой, който може реално да помогне. Ти си достатъчно чувствителна, за да говориш с приятелка за това, както и да потърсиш помощ през сайта. Сега се опитай да информираш повече хора за ситуацията - родителите си; хора от структури, занимаващи се с жертви на насилие. Има такива помагащи организации във всеки град. Консултирай се с професионалистите там. Те ще съумеят да ти помогнат и с психологически консултации, и с реални препоръки. Виждам, че си уплашена (въпреки, че го играеш желязна, както сама пишеш). Хрумнала ти е дори мисълта, че може да бъдеш убита. Съвсем бегло, наистина, и само като пример, но ти е хрумнало. А това вече е сериозен страх. Наистина ще бъде добре ако усетиш такава необходимост да се обърнеш и към полицията. Разчитай на това, което чувстваш, защото си във възможност добре да преценяваш нещата, и ако почувстваш нужда от физическа закрила - не се колебай. Ако успееш да включиш повече хора ще успееш да излезеш от омагьосания кръг "искам да продължа живота си нормално / съобразявам се с този заради, който не мога да го направя". Нека не си сама при вземане на решенията. Наистина, нещата може да не се развият толкова драстично в реалността, но щом вече имаш червена лампичка - вярвай си и се погрижи за себе си. ТРЯБВА ОЩЕ НЯКОЙ ДА ЗНАЕ !!!! Добре е да знаеш още нещо - ВСЯКО НЕЩО, КОЕТО ПРАВИШ ПРОТИВ ВОЛЯТА СИ Е НАСИЛИЕ СПРЯМО ТЕБ !!! Дори това да е още един разговор; още една среща на кафе. Щом не си го поискала и ТИ, а си ПРИНУДЕНА да го направиш, вече е насилие спрямо теб. С теб съм. Анжелина Ненова - психолог, психотерапевт.
×