[За прераждането]

Пропуснала съм да напиша името на книгата, която имам предвид.

"Не един живот, не един учител"

[За прераждането]

Здравейте всички!

Темата за регресивна терапия ме интересува от много дълго време.

Интересното е, че на запад този вид терапия е вече достатъчно разпространен и успешно се прилага от опитни психотерапевти.

Целта може да бъде не просто да си припомним кои сме били, а наистина да ни се помогне за реални проблеми в сегашния ни живот, но донесени от минали такива.

Твърди се, че ако да речем в минал живот сме паднали от високо дърво и сме се наранили сериозно, може в настоящето да изпитваме силна болка на пострадалото тогава място.

Най-често лекарите не успяват да установят реална причина за това и ние просто продължаваме да си живеем по този начин.

А чрез регресията това може да бъде премахнато и то само връщайки се до момента, в който събитието се е случило.

Има множество книги, описващи такива случаи в практиката на психотерапевти.

Не можем да не се замислим в-ху това, нали?!

В книгата на д-р Брайън Уайс е описан случаят с една жена, която има много страхове. Докторът използва терапия с регресия, за да я върне по-рано в живота и, но тя отива в своите предишни и там намира от къде всъщност идват страховете и в сегашния живот. Постепенно проблемите и намаляват. Тя говори за "послания от пространството между преражданията" (това ме озадачава).

Книгата е много лека за четене, но не можах да разбера тези посления от учителите(послания от пространството между преражданията), може би, защото още не съм достигнала това ниво на развитие на душата си.

По темата : Имам едно интересно преживяване, което не мога да преценя какво точно беше. Една вечер сънувах няколко дървета. Сутринта, когато се събудих помнех съня си, но не му отдадох голямо значение. След около 8 месеца заминах за Кипър (Майка ми и баща ми работеха там). Един ден с баща ми пътувахме с колата. Ведин момент видях точно същите дървета като в съня ми. Накарах баща ми да спре и слязох от колата. Седях и гледах дърветата. Не помня какво мислех докато ги гледах, дори незнам дали съм мислила нещо. Само усетих как баща ми ме разстърси и каза, че трябва да тръгваме, защото сме се забавили доста. Каза, че ми е говорил и ме е карал да тръгваме, а аз сякаш не съм го чувала. Беше видимо изнервен.

Според вас какво е това? Аз не мога да си го обясня. Преди това не ми се беше случвало нищо подобно, както и след това.