mi6lenceto

Здравейте!Темата е стара но искам да я заключите(това трябваше да го напиша преди доста време).Искам да уточня нещо много важно за мен-приятеля ми-той е много отговорен човек,бих казала работохолик,държи много на семейството ни,всичко което прави и казва е за наше добре.Сега пак го доказва-в момента не е в България и то за да може да ни подсигори всичко необходимо.Да много ми липсва,но знам че и на него никак не му е лесно,защото на мен само той ми липсва,а него тук му е всичко-децата му,роднини,приятели и т.н.Но въпреки това той седи там заради нас.Съжалявам че така съм го описала,истината е че го обичам и искам да прекарам живота си с него и с децата ни никога не съм се съмнявала в това.Написала съм такива неща,които несъм ги изложила както трябва.Само това моля да заключите темата.Това е отмен и само хубави моменти на всички. :3d_047:

Добро утро! Отдавна не съм писала,защото не намирам време.Първо искам да благодаря на всички,които са прочели историята ми и дори са отговори ли.Всичките,които сте отговарили,след като прочета написаното се чуствам много по силна,смела,изпълнена с желание за живот,но само тогава и като съм сама.След като се видя с хора и говоря с приятеля ми всичко ми изкача от главата.Пак ставам неуверена в себе си,немога да разговарям с др.,да намеря общи теми и най-вече да задържа един разговор.Немога да си обясна защо съм такава. Последно време почвам да си мисля,че причината да съм такава е от човека с когото живея.Той като мъж е мога да кажа дори перфектен,само едно ми е мн неприянто-нито ми прегръща,нито ме целува първи той и т.н.Като баща се стреми да направи всичко за ад ни осигори всичко необходимо-работи по 11-12ч.В квартира оправя всичко,което трябва ,не е лентяй,напротив иска всичко да е изрядно.Има нещо което мн ме дразни от него и незнам какво е.Може би от самото начало на нашата връзка аз му позволих твърде много да ме командва и да става само това което той каже.Сега вече аз дори не го питам защо едикакво си...направо го правя без дори да мисля.Като е казал нещо и това е.Когато съм го питала нещо той винаги ми отговаря така че или ме затапя и яз винаги млъквам или почвам да се чуствам винавна и аз незнам за какво и подобни такива.Се е адно знае ми слабите места и така гадно извъртва нъпроса,че незнам какво отговарям или отговарям това,което иска да чуе той и след време разбирам че трябваше да отговоря по друг начин.Той ме кара да се чуствам незначинелна,оби ми самочуствието,сухер негодна с ввсичко което започна и т.н.Неискам да е така.Искам и се нуждая от коренна промяна-искам да имам мнение,да го изказвам .,да държа на него,да имам самочуствие и т.н.Обаче искам да продължа ад живея с него-немога да си представя живота без него или по точно неискам,той е направил прекалено мн неща,аз немога да му се отблагодаря като го разделя от децата му,ще го съсипя.Най-лошото е че почвам да се съмнявам дали го обичам.Как мога да разбера дали го обичам???Няма др мъж в живота ми,дори и не мисля за др.Аз си мисля,че прекалено добре ме познава и затова постояннно ме мачка.Секса е невероятен-дава всичко от себе се само и само на мен да ми хареса.Като че ли от това най мн го е страх .Смисъл се е едно сх.поред мен той за всичко има решение,всичко знае,от всички страни гледа даден въпрос и той решава кое е правилното и наисина е така.Но аз така се губя-сяма съм да гледам децата,чистя,перя и гонвя.Неискам да е така искам и аз да съм човек,а не робот.Също ме дразни,че когато ми направи забележка за нещо аз винаги го променям, а когато аз на него той не и си знае неговото.Искам да държа на своета,а не каквото ми кажат другите. Може би е мн скучна историята ми,но много се нуждая от промяна,защото имам чуството че ще се побъркам.Дори непомня как съм била преди да се запозная с него,сякаш всичко ми се е изтрило от сезнанието.Моля ви за съвет но как бих направила промяната в себе си след като вече излезна от стаята и съм пак същата.Защо е така,защо забравям какво съм си казала? Ако някой зная е психиатър от Обеля,в момента живеем тук,ще се радвам да ми пише,но ако е съгласен за терапия с децата когато съм,защото няма на кого да ги оставя. Прекрасен ден на всички!!!

Когато чета всичко,което сте написали се чуствам по силна,смела и че живота ми ще се промени(благодаря на всички,които сте ми писали,защото мислех ,че никой няма да ми пише).Когато чета отговорите си казвам мога,продължавам напред,трябва да се променя.На когато съм с приятеля си всяка надежда за промяна умира в мен,се е едно че няма смисъл Искам ако маже да ми отговорите на следната ситуация как бихте реагирали:нахраних децата ми,след това почнах да се доизцеждам,но помпата се беше скъсала една част от горната страна(няма нищо общо с шишето)между шишето и горната част където влиза в гърдата,за да почна да се цедя.Това става около 8 часа вечерта.Приятелят ми още е на работа.В блока в който живея няма от кога да поискам да ми услужи.Приятелят ми се прибира и му казвам какво е станало.Около 21 часа отивам до аптеката(има 2 аптеки в квартала)но имат помпи над 55лв,тази от 55лв не я взимам,защото не си заслужава.Обаждам се на една майка от квартала който съм да и искам помпата за една вечер,като нейната е от най обикновенните.Тя ми я дава,като казва дано да не се цеди тази вечер,но аз имам повече кърма и затова казва да я взема.Близо до тях е др аптека оттам са я взели и те-струва 3 лв.Отивам до др аптека и взимам същата помпа,както и на момичето,След като се прибрах ми е мн неудобна и с нея немога да изцедя както трябва и мн болеше.Както и да е колкото можех се цедих.На сутринта казах на приятелями ако може да купи др помпа защото с тази немога.Оставих шишето от старата помпа,изхвърлих тази част която прецених,че няма да ми трябва.Вечерта се прибира пр.ми и ми е купил същата помпа.На др ден почива и му казах че съм изхвърлила скъсаната част от помпата-т.е горната част и съм оставила само шишето.Оттам почнах ме само да се караме,каквото и да го попитам всичко ми казва изхвърли го,нали си баровец.Само мълчи,като го попитам нещо говори сопнато.Исках да поговорим защо така се държи и дали е зарази помпата и той каза защо несъм го питала,а съм решило сама,че щяла да му трябва,като го питам закакво ще му е-Какво ме интересувало да съм го питала преди да съм я изхвърлила.Така съм можела да реша,че лаптопа не ми трябва и него така ще изхвърля и мн др неща...Количката за децата ни я подариха,но едната дръжка е счупена и хората са я направили и ми даде този пример защо не са я изхвърлили,а са ни я подарили,дойде ни мн добре.После аз мн се ядосах и му казах,че ми омръзна 2г да мълча,преди като нищо неказвах,когато ми каже нещо го правих без нищо да кажа си бяхме екстра,че се чуствам като парцал,че никога нищо не ме е питал,каквото си реши го прави.Винаги каквото каже това правя-смисъл това аз му го казвам и оттам не си говорим.Като го попитам нещо само мълчи така още повече се дразня и му казвам да ми каже поне нещо, а не да си говоря сама и той като е говорил е лошо,затова по добре щяло да е да мълчи,но пак не съм била доволна.А и др му казах,че той ме е направил такава.След това каза щом несъм доволна ще взимам аз решенията да видим до къде ще стигнем.Но аз пък неискам да е така и му казах че исках заедно всичко да правим,нали затова сме заедно,но той не аз да си решавам. Пиша това за да ми помогнете да кажете мнението си,защото незнам какво да правя,нито мога да мисля,нито да напрява нещо както трябва имам чуството че за нищо неставам.Забравих накрая му се извиних и му казах,че той е прав за помпата и че съжелявам,че съм я изхвърлила,а той защо е нужно 2 дена да се ядосва като накрая пак става както е казал,защо трябва да го боли главата,вместо да си починел.Беше работил 10 дена без почивка излизаше в 7:30 и се прибираше около 21 часа.Сутринта го попитах за децата нещо и той каза-решавай си сама нали си по умната,по интелигентната.Др му казах на по предната вечер,че ако се разделим му оставам децата да си ги гледа,а мен няма да ме види повече никога и дано така да бъде щастлив.Така наистина почвам да си мисля че ще е най добре,защото мн се замислям да си сложа край на живота ,но несъм му казала къде ще ида.Звучи мн крайно но имам чуството че ще се побъркам,а незвам как да си помогна, а и нямам и желание.Живея ден за ден,без да правя нищо полезно.Наистина съм мн отчаяна и нз как да продължавам. Написах това ако може да изкажете мнение какво да направя,за да сме всички щастливи.Според вас къде грешим,защото аз немога да мисля и преценя.Просто някакво мнение да чуя защото сама немога.А и др след като каза аз да решавам му казах че неискам,а искам той.Наистина искам да ни се оправят отношенията,защото е направил мн нещо за мен,немога да си тръгна с децата,не заслужава да му приченя това-той ми е казвал че живея заради нас.

Орлине всичко,което си написал е напълно вярно(аз бях ти писала на e-mail,мерси много за този сайт),истината е че и аз числих,че всичко което си написал е така,но или неисках да го проумея или много се подценявам и си мисля че за нищо неставам (може би по точно са ми го втълпили).Аз исках да ходя на психотерапия и затова ти писах,но съм сигорна че той никога не би се съгласил да ходим заедно. Спомням си че преди много време,даже може и година той ми каза,че е като психолог,затова и аз несъм му казала ,че искам да ходя.Незнам как успява,но винаги когато за нещо спорим абсолютно винаги мен ме изкарва виновна,а той прав.Аз вече несъм и сигорна в себе си,имало е случай когато съм се чувствала виновна за нещо,а дори и аз самата незнам за какво и се питам:Сега пък какво казах?В живота си най мразя да ме съжаляват и най-вече аз да се самосъжелявам но е тачно така.Искам да се промя ацки много но незнам как.За приятелствата подозирах че е така,но и това немога да променя. Didi_ts поварвай ми искам много да си променя живота,но незнам как и може би ме е страх.Пробва ла съм да се огледам за нещо хубаво около замен,да се сетя за нещо такова но несъм успявала. Kashmir помощ от майте родители немога да поискам,защото съм им далече,а неможе поне за сега да се върнем от града където сме,защото там няма работа и на съседи немога да разчитам.Аз вече свикнах с това темпо и мисля че се справям. Друго не мога да си обясна защо защо когато ме попитат нещо говоря безмислени неща,на въпрос на който може да се отговори с 1 дума казвам 1001,които въобще не е нужно да ги казвам и това много ме дразни,но продължавам да го правя,но много искам да го променя.Може ли да е защото незнам какво е да контактуваш с различни хора и искам просто да каже нещо дори да е излишно и ако е така моля ви се дайте съвет как да го променя.Защото дори е смешно. Много благодаря на всички,които ми писахте,наистина дори се чуствам много по добре и като че ли и по силна. Хубав ден на всички!!!:3d_046:

Здравей Mi6lenceto, Някак ме провокира твоята изповед, да споделя за теб това: На никой в този свят не му е лесно, това е в естеството на живота.Трябва да намериш смисъла на живота за теб, децата или каквото ида е.В името на това ценно, да развиеш в себе си вяра.Всяка безизходна ситуация е като криза, но тя те предизвиква да мислиш.Често когато сме в най- лошо положение има някаква светлина в тунела, скърбите те подготвят за бъдещи радости.Приятелките са хубаво нещо, не бива да си губиш свободата.Знам, че ти е трудно с близнаци.При мен, отглеждането на две деца със 7г. разлика, не е било по- леко.Сама, с двете понеже половинката работеше на нескончаеми 12-17 часови смени.Първокласник и бебе, беше въртележка.Търпение, но те съветвам да бъдеш по- силна, знам, че неспането е голям кошмар за майката.Радвай се на децата.Сега си учиш такъв урок, преди си работила, защо тая неувереност, че не умееш да общуваш. Хубав ден и не си сама в този свят! Мерси за хубавите думи!Като ги прочетох се почуствах по добреНе се оплаквам,че си гледам децата почти сама,дори е по добре.Исках просто съвет как да се справя с това да се изказвам правилно,защото каквото и да каже много рядко някой ме разбира какво точно искам до кажа.Неувереността ми и аз незнам от къде идва. Приятен ден и на теб

Здравейте!Много се чудех с кого да споделя какво ми е на сърцето и затова реших да пиша на този сайт.Аз съм на 21г.в момента живея в София,заедно с приятеля ми,на квартира сме.Преди 3 месеца родих-имаме си близнаци.2г и 1месец сме заедно,а живеем заедно от 1г и 8месеца някъде.Той е с много твърд характер,неотстъпва,държи си само на своето,аз несмея да му кажа нищо.От както съм с него немога да общувам с други хора,говоря само безмислени неща самата аз дори незнам какво говоря.Ако ме попита наякой за нещо,на което може да се отговори с 1 дума аз кажа 1001 и то не на място,несвързани и нищо логично.Когато съм с него той ме попита нещо аз говоря само безмислици.Когато е на работа и съм сама си мисля как да говоря,но когато се прибере забравям зя всичко и говоря само излишни неща.Просото искам да се науча да общувам,да не се чуствам като идиотка,защото няма с какво да кажа.Преди да забременея работех 2 на 2-2 дни рабоотех по 14 4аса,2 дни почивах.Никъде не излизах без него,когато почивах по цял ден само чистех,готвех,перях,седях на лаптопа и т.н.С никой необщувах,а имам много голямо желание.Дори когато говоря с него той почни винаги не разбира какво му казвам,разбира го по друг начин и все едно искам да го обидя,да му се подиграя и някакви такива неща.Аз съм се отдала изцяло на него-той какво обича да яде,да прави,където каже там отиваме,абе просто каквото каже става.Тук ми е грешката но аз нямам сили да му противореча,колкото пъти съм се опитвала той винаги намира такива думи да ми каже да ме сравни с Земята и че за нищо неставам.Чуствам се като нищожество.След като родих се запознах с 1 майка на която разликата на децата ни е 2 седмици.Излизах ме няколко пъти на кафе и това беше-повече не си пишем по скайпа.Като и пиша намира причини,за да не си пишем и явно за да не се видим.Искам да разбера къде греша.Всеки път е така,откакто съм в София съм се запознала с 2-3 момичета и като пием кафе 2-3 пъти и повече неискат и да се видим.Децата си ги гледаме само с таткото,когато е на работа съм пак сама,по цял ден пак само чистя,гладя,готвя,храня ги през 3 часа,после се доизцеждам,защото кърмя и това е по 24 часа и т.н.Приятеля ми иска да е перфектен още когато се запознах ме така ми каза-знам,че няма перфектни хора,но аз иска да съм такъв.Аз направо му се чудя как живее с мен и аз мисля че съм невъзможно,дари ми е казвал да се благодаря че са децата иначе досега да ме е изгонил.С една дума искам ако можете да ми дадете съвет как да държа на думата си,а не като някой ми каже нещо веднага да се съгласявам,искам да сържа на своето а не да казвам това което искат да чуят другите.Аз никого не мисля първо за себе си само гледам приятеля да е добре и затова винаги отстъпвам,а не мога да се променя и незнам защо След като прочетох какво съм написал ще се радвам ако някой разбере нещо,ето даже немога да обясня какво ми е.Имам толкова много други неща да пиша,но ще стане много дългои едвали някой да го прочете.Ще съм благодарна ако някой иска да ме попита нещо защото много се омотах и незнам какво пиша даже.Нямам никакво желание да живея,все по често си мисля,че ако ме няма много по добре ще живеят др около мен .