Привет, housewife и от мен!
Страшно се зарадвах, като разбрах, че все още има мислещи млади хора. Повечето твои връстници или нямат или не искат да развиват способностите си за аналитично мислене. Обикновено на тази възрас се появява бунт срещу всичко установено. Младите хора виждат света като прекрасно място, в което могат да сбъднат всички свои желания и копнежи, потискани 12 години. Само исински мислещ и разсъждаващ човек би могъл да прозре наивността на тази иидея. Предполагам, че точно тук връзката ти с тях се пропуква. Всеки човек би се подразнил, виждайки, че хора, които познава от години, отказват да приемат реалността. И понеже ти пука за тях ти се опитваш да им помогнеш по някакъв начин. Явно твоят начин е чрез забележки, които приемаш за заяждане. Това е моето предполагаемо обяснение, без да имам ни най-малка представа дали е и твое.
В същото време хората отдадени на анализи в степента, която усещам при теб, поемат с многото информация ограниченията и нормите за поведение налагани от обществото. Тогава се появява въпросът "Какво трябва да правя?", заествайки досегашния "Какво искам да правя?" Предполагам, че не ти казвам нищо ново, но все пак е добре да ти го дообясня, така, както аз го разбирам. Всяко чудене какво трябва да направя в дадена ситуация води до конфликт. Така или иначе човек трябва да действа, той взема някакво решение и "пуска конете". А след това преценява дали не е допуснал грешка. Най-невралгичната точка е страхът да не допусна грешка и как другите ще ме погледнат ако го направя. Този страх, обикновено забавя или подтиска всяко действие. Това са все мисловни процеси. Единственият недостатък на схемата е, че животът и отношенията меду хората са доста различни от математиката. Тук А+В не винаги дава С. Т.е. Без значение колко съм обмислял дадено действие или постъпка, вероятността те да се възприемат като погрешни е над 50%. Освен мисли и съждения, около нас е пълно с емоции, които ни помагат да преудолеем точно тази "нематематичност". За щастие, при емоциите няма правилно и неправилно. Единствените категории при тях са мои и чужди. Обикновено точно това се има предвид, когато се казва: "Бъди какъвто си!" Или по-точно изразявай емоциите си по начина, по който ги преживяваш.
Приемайки тази тактика, човек изключва възможността да допусне грешка - в крайна сметка, това съм аз! Това са моите чувства и никой друг не може да ги разбере по-добре от мен, следователно, никой не може да прецени дали са правилни или не. За да стане съвсем ясно, ще дам един по-осезаем и конкретен пример. Ако ме боли ръката, защото съм се порязал, аз не се съмнявам в истинността на моята болка. Аз съм сигурен, че ме боли. Никой друг човек не е в сътояние и няма право да определи дали ме боли или не, още по-малко колко точно ме боли.
В този случай, мнението на останалите спира да има толкова болезнено силно значение за мен, защото това съм аз, а това са моите чувства, мисли и емоции. Техни чувства биха провукирали тяхното харесване или нехаресване спрямо мен. Но ако аз не съм себе си, то кого биха хересали те?
Надявам се, че този отговор ще ти е полезен. Ако мога да помогна с нещо друго, пиши, без да се притесняваш.
Поздрави, Дончо.