Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Илиана Занкова

Психотерапевти
  • Общо Съдържание

    44
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

1 Следващ

За Илиана Занкова

  • Рожден Ден 10/17/1972

Метод за Връзка

  • Yahoo
    il_zankova@yahoo.co.uk

Профил Информация

  • Пол
    Жена
  • Местоположение
    София

Последни Посещения

4457 посещения на профила
  1. Илиана Занкова

    Липса на мотивация

    Здравей mnruzhinov1992 Може ли да се каже, че си на 21 години? Имаш ли приятелка? Това което аз виждам е един човек успял да си изгради една черупка, която да го пази от външни наранявания, а вътре в себе си заключил същността си, без да се опита да я разбере. Казал си си че това не се котира навън, носи ти само негативи и си решил да го подтиснеш, Но то не може да стои мирно там вътре, от време на време тропа по вратата и иска да излезе. Твоята същност имам пред вид. Все едно живееш два живота, единия когато излизаш с другите и се стремиш да си готин интресен, да те харесват, да си падат по теб, другия - твоите импулси, нагони, желания, отдаването на желанията ти носи спокойствието, това е комфортната зона. (Е малко засилвам нещата) "Доста голямо внимание отделям на това да променям характера си." Как го правиш? какво ти помага в това, какво ти пречи?
  2. Илиана Занкова

    Агресия

    Здравейте Shams-i, Можете ли да разкажете малко повече за Вашата връзка - от колко време сте заедно, как стана, заедно ли живеете, родителите знаят ли, как се отнасят, такива неща. Какво е отношението на сестрата на приятелката Ви към вашата връзка? На колко години сте Вие, тя, сестра й? Какво казва приятелката Ви когато й споменете, че въпросите на сестра й Ви дразнят, защото го приемате като намеса във Вашите отношения? Вие ли сте по-активната (мъжът) във Вашите отношения? и т.н. Вашата моментна агресия е върхът на айсберга, израз на други проблеми, породени от сложността на взаимоотношенията с приятелката Ви, и изобщо (специфичната) сложността на хомосексуалната връзка. В случая вашата двойка (от това, което пишете) няма много ясни граници, което поражда несигурност, ревност, от там агресивно поведение като реакция. Поздрави Илиана
  3. Здравейте Julide, Можете ли да отговорите на няколко въпроса? Какво наложи спирането на лекарствата преди месец ? Можете ли да обясните защо толкова държите да се справите без лекарства? По какъв начин това е толкова важно за Вас? "Какво е това нещо ,че вече 5 години немога да го преодолея...моля Ви дайте съвет, само да не са лекарства...." Какво разбрахте за тези 5 години, в които имате симптоми? Моля отговорете на тези и на горните въпроси, информацията, която давате е малко и е неопределена, няма как да получите много изчерпателен отговор. Поздрави Илиана
  4. Илиана Занкова

    Какво ми е?

    Здравейте Feelings, Информацията, която давате не е много, можете ли да отговорите на следните допълнителни въпроси? Стимулотон от психиатър ли Ви е предписан, и първия и втория път, решението да го спрете първия път Ваше ли беше или на психиатъра? Какво наложи взимането на първия Стимулотон? Колко време го приемахте ? Колко време мина между първия и втория прием? Може би трябва да потърсите и второ мнение от специалист уши, нос, гърло. Също така вероятно, както и Вие самата казвате, има стрес от новата, дълго чакана работа. Колко важна е за Вас тя, с какво? На колко години сте, сама ли живеете и т.н. Поздрави Илиана
  5. Здравейте Don4o, Последното написано от Вас още повече затвърждава в мен убеждението, че трудно ще се справите сама с проблемите си. И досега не сте наясно какво точно искате да правите с живота си, какво да работите, с какъв човек да се свържете. Връзките Ви с мъжете са непълноценни, те може би не Ви възприемат насериозно, дори може поведението Ви да им се струва незряло. Възможно е да се залепяте за тях, и те да се плашат от това. Наистина е добре да се решите да започнете психотерапия (поне да започнете), която поне малко да Ви ориентира и насочи, да Ви помогне да подредите мислите си, а от там и живота си. Това е най-искрения ми съвет към Вас. Поздрави Илиана
  6. Здравейте Don4o, Не сте отговорили на въпросите, които Ви зададох.
  7. Здравейте Verginia_1 Виждам, че следите темата, какво става с Вас, има ли развитие по Вашите проблеми. Ще се радвам да пишете, разбира се ако имате желание. Поздрави Илиана
  8. Здравейте Don4o, До колкото разбирам сте жена, макар и с това мъжко име. Ще започна отзад напред. Навикът да си въртите косата е тясно свързан с (е израз на) всичките Ви други проблеми и би изчезнал постепенно, ако започнете да ги разрешавате, т.е. това е последното нещо, което трябва да разрешавате. Изглеждате объркана, струва ми се, че имате амбивалентно отношение към някои (важни) неща. Казвате, че в момента сте на 30 г, сигурно знаете, че има криза на 30-те, която не се случва при всички трийсетгодишни (жени), а предимно при тези, които не знаят накъде да поемат, не са наясно с посоката в живота, не се чувстват сигурни с хората около себе си и т.н. Може би преживявате такава криза. Пишете, че "Не икам да бъда властна и нахална, а по-скоро женствена". а можете ли да се опишете като женствена или това е по-скоро Ваш стремеж ? Влюбвала сте се? Какви са отношенията Ви с мъжете? Изложението Ви е интересно и поставя интригуващи проблеми, мога да Ви задам още доста въпроси (напр. за Вашето семейство, как решихте да учите право и т.н.), които имат за цел изясняване на Вашата житейска ситуация и проблеми, както и техния корен, това може да Ви помогне да се ориентирате, така че можем да продължим дискусията тук, но задълбочено осъзнаване и разрешаване на проблемите можете да постигнете, ако посещавате известно време психотерапевт. Поздрави Илиана
  9. Илиана Занкова

    Сама се побърквам

    Здравейте earth 80, От писмото Ви изплуват доста проблеми, които се преплитат по сложен начин, и трябва да започнат да се решават един по един. Искам да Ви задам няколко уточняващи въпроса, които освен изясняване на ситуацията имат за цел и насочване на мисълта Ви в тази посока. Какво знаете за депресията, какво означава за Вас да попаднете в депресия? Обмисляте ли възможността да започнете психотерапия? Какво се е случило в началото на лятото, как така планът за дете отпадна? ("Между временно планът да имаме дете тотално отпадна в началото на лятото, което за мене беше голям удар.") Обмисляли ли сте друг вариант да се грижите за майката на мъжа Ви, каква деменция има, приема ли лекарства? Живеенето с човек с деменция е много сложно и трудно. Очаквам отговорите Ви за да продължим разговора. Поздрави Илиана
  10. Илиана Занкова

    Дали имам проблем?

    Относно приятелството ви с мъжа от Варна при едно такова отношение не е лесно да се прецени кога минаваме границата. Той вероятно е тълкувал тези съвпадения в обшуването ви като знаци на съдбата, сигурно е давал признаци, че има чувства към Вас и по-рано, но вие понеже не сте имали не сте ги забелязвали. После се е почувствал наранен и е престанал да се вижда с Вас за да може да преодолее това отхвърляне От колко време сте заедно със съпруга Ви, може да ви липсва дори за 2-3 дни, както казвате, защото сте още в начален период на вашите чувства и взаимоотношения. Изпитвате ли страх да не го изгубите? Относно приятелство с 1-2 човека както пишете, с които да имате общи интереси, характер и т.н., замислете се какви интереси имате и търсете (сред познатите, в работата или по интернет) хора, които споделят същите интереси, хобита, но заради общия интерес, не се стремете непременно да ставате приятели, т.е. не това да е целта Ви, интересувайте се от хората, оставете просто да се случи приятелство, ако е възможно.
  11. Илиана Занкова

    Дали имам проблем?

    Здравейте ThinkExist Дали имате проблем или е просто особеност на характера, това че нямате приятели? Проблем би било, ако това Ви създава дискомфорт, не се чувствате добре от това, че нямате приятели. А нямате приятели поради особености на характера, но не би било проблем, ако Вие сте ок с това. Пишете, че "Но понякога се замислям и ми става криво от това , че него като го няма, ми липсва да има някой, с който да се виждам, но нямам желание да се обадя на никой от познатите си.." Като че ли когато останете сама, без мъжа Ви, тогава най-много осъзнавате че нямате приятели, хора с които да се видите и да си поговорите. Всъщност тогава оставате сама, може би оставането сама или самотата е проблем, а не толкова липсата на приятели. Казвате, че "Друго, което си мисля е, че тъй като съм жена, подобен тип приятелство, каквото търся, няма как да се случи, защото при нас винаги е различно, рано или късно се появява някакво тъпо инстинктивно съревнование за нещо, постоянно сравнение и т.н." Смятате ли, че между жени не е възможно приятелство, между Вас и вашите две приятелки, за които казвате че също са семейни, има ли такова съревнование, сравнение? Също така пишете, че с мъже Ви е по-лесно да създавате приятелски отношения, но "те започват да имат по-различни чувства към Вас" и всичко пропада. Разкажете как става, някоя такава ситуация/история. Казвате, че "По стечение на обстоятелствата, по-близките ми приятели до сега са били и приятели на гаджетата ми и след като се разделим и те се дистанцират от мен, макар и да съм търсила някои от тях след това." До колко и те са смятали, че сте приятели? Също така пишете че "Мисля си още , че прекалено се отдавах/отдавам на гаджетата си , а сега и на съпруга ми. В смисъл, че всяко свободно време искам да прекарвам с него, а не с друга компания." Сякаш Вие самата се загубвате? Когато го няма мъжът Ви все едно я няма част от Вас? Ако отговорът Ви на първия ми въпрос е да, изпитвам дискомфорт, то тогава това че нямате приятели е проблем, и вероятно трябва да промените нещо в себе си, за да можете да създавате приятелства, които да Ви удовлетворяват, и на които да можете да разчитате.
  12. Здравейте Justice, Разкажете малко за отношенията в семейството, с родителите Ви, с майка Ви и баща Ви, имате ли брат, сестра.
  13. Здравейте Подкрепям абсолютно мнението на д-р Първанов да започнете психотерапия. "Вътрешно съм развалина и не знам към кого да се обърна за помощ и дали има смисъл." Психотерапията е точно за такива случаи. Не си губете времето. Намерете си терапевт, или там в чужбина, или можете да опитате по скайп с психотерапевт от България.
  14. Здравейте JUSTICE, Искам да Ви попитам какво наложи преместването Ви в столицата? Разкажете малко за себе си. Сам ли живеете? Вероятно тук нямате познати, приятели, чувствате ли се самотен? От това, което пишете Вие сте човек на справедливостта, точността, прецизността, коректността, перфекционизма, реда, подредеността, пунктуалността. Държите на своето, упорит сте, дори инат (както сам казвате), може би ригиден в някои отношения. Тези характерови особености са Ви помагали в живота в малкия град, но попадайки в големия град където живота е по-динамичен и се изисква човек да е по гъвкав в мисленето и действията си, Вие срещате затруднение, и до голяма степен не приемате този начин на живот защото го виждате като наложен от вън. Също така реагирате на това пасивно агресивно, продължавате да шофирате, а и да живеете по вашия си начин. Може би промените Ви плашат, трудно ги приемате, трудно свиквате с тях, може би започвате да се чувствате несигурен. В случая Вие не сте пожелали/мечтали да живеете в по-голям град, то е нещо, което се е наложило да направите. С какви чувства и очаквания дойдохте в София, колко дълго ще останете? Разкажете малко за семейството си, родителите си. Очаквам отговора Ви, до скоро. Илиана
  15. Здравейте qiram88, Диди е права, че голяма част от двойките преминават през трудна фаза през първата една - две години след раждането на детето, особено ако са се случили нещата толкова бързо както при вас, и понякога дори се случват доста парадоксални неща. Можете ли да отговорите на няколко въпроса. Мъжът Ви как се отнася към детето, играе ли си с него, отделя ли му време? Има ли кой да Ви помага в отглеждането на детето, чувствате ли се по някакъв начин сама в отглеждането и възпитанието му? Имате ли време за себе си, излизате ли с приятелки? Мислите ли да започнете работа? Вие самата променихте ли се след раждането, как, в какво? Ако мъжът ви има нужда от подкрепа вие как изразявате подкрепата си към него? Може мъжът Ви наистина да има някакъв проблем, свързан с близостта Ви, дали можете на базата на това, което четете тук да пробвате да говорите по друг начин с него, а не както до сега? Как реагирахте когато го "хванахте" да мастурбира?
×