wine

За много години, скъпи приятели, здраве, мир и хармония за вас и семействата ви!
Аз съм жената от тази тема: http://www.beinsadouno.com/board/index.php?showtopic=12197
С две думи преразказано: преди 2,5 години бащата на детето ми ни изостави заради друга жена /дъщеря ми беше на година/,ожениха се, имат и дете. В края на това лято той пожела да говорим, сподели, че е направил най-голямата грешка в живота си като ни е изоставил, че е бил заслепен и все в този дух...Бил готов на всичко ако съм свободна и склонна да му дам шанс, за да ни върне в живота си. Аз отговорих доста уклончиво. Той се раздели с жена си още тогава, нямат развод все още. За сега просто прекарваме общо време с детето си, нещо което преди не сме правили, пътуваме, забавляваме се и толкова. Той твърди, че всеки може да сгреши веднъж. Аз много искам да му вярвам, всички около мен мислят, че това е грешка. Че човек веднъж постъпи ли така това означава, че всичко ще се повтори. Не е ли възможно човек да научи уроците си и да се промени!? Чудо ли очаквам наистина!? Видях, че да останеш сам не е края на света, но нали знаете- ако веднъж те излъжат- срам, за този дето те е излъгал, ако 2 пъти- срам за теб. Да не говорим, че не ми се иска да залъгвам напразно дъщеря си...Знам, че искам много- да дадете мнение без да сте в нещата, но...имам нужда от подкрепа!
 

Въпросът е за алтернативните методи за лечение на децата. Аз самата от най-ранно детство винаги когато съм ходела или са ме водели на лекар независимо дали за хрема или за нещо по - тежко съм била подлагана на лечение с тежки антибиотици и задължителната "питателна храна". Бях започнала да си мисля, че лекарите не лекуват с нищо друго освен с антибиотици. По това време когато вечно бях на антибиотици и винаги охранвана старателно от родителите ми болестите не преставаха и идваха една след друга, а периода на лечение на една настинка продължаваше поне по 2 седмици. Тъй като имам опит с антибиотиците мога да кажа, че единственото, което правят е да удължават срока на заболяването. Не съм лекар, но съм усетила, че винаги когато приемам някакъв антибиотик болестта просто се поттиска и след време или се проявява отново или избива в друга насока - силно главоболие или нещо от сорта. Не искам да обидя никой лекар, но това постоянно третиране на пациентите с антибиотици ме кара да се съмнявам в способностите им и до ден днешен гледам максимално да избягвам контактите с лекари, лекарства пък съвсем избягвам да пия. В последствие в пубертета се научих да гладувам и установих, че всяка настинка минава за 2-3 дни когато се спре консумацията на храна и се наблегне на горещата вода. Може би се отклонявам малко от темата, но смятам, че за детския крехък организъм единствените методи за лечение трябва да са здравословно хранене, подходящи физически упражнения, и при поява на болести лечението да става с повече алтернативни методи и по малко лекарства. Искам да обърна внимание на своите наблюдения - забелязала съм, че когато в едно семейство децата боледуват, често това се дължи на проблеми в семейството, лоши отношения между родителите и т.н. Децата /а също и домашните любимци/ попиват като гъба негативните емоции в едно семейство и после ги отболедуват.

Здравей wine,
 
Всички тук са ти дали добри насоки за размисъл и съвет, според собственото си вникване в твоята житейска история. За мен разковничето е в твоя първи пост: (с извадки)
 
"Не че отношенията ни някога са били цветущи, но напоследък станаха кошмарни.
Каза, че отдавна не ме обича и е живял с мен само заради детето. Че аз съм виновна за краха на връзката ни, че аз съм студена....Че просто не го правя щастлив, че сме съвсем различни хора..."
 
Погледни над сладкото (може би!) чувство за заслужен реванш и получено възмездие и туширай обяснимата еуфория, че сега имаш отново неговото внимание, не си сама и има с кого да споделяш приятни моменти, и си отговори честно на въпроса - това ли е моята "сродна" душа, онзи, с когото гледаме в една посока, дишаме в синхрон и обичаме всеотдайно? И ако отговорът е утвърдителен, то тогава задължително се опитайте да направите връзката ви изпълнена с много любов, по-силна и съдържателна с целия този натрупан опит. Но ако отговорът е отрицателен, поне ще си подготвена за отговорността от решението си, каквото и да е то. При всички положения съм сигурна, че всички тук ти желаем успех и възможно най-доброто развитие!

Колко много истини в толкова малко думи! Благодаря ви!

Здравейте приятели,
това е първият ми пост във форума. Отдавна попаднах тук, но до сега само четях, някак си все ми се струваше, че ще се включа не на място, че няма какво важно, ново или полезно да напиша в отговор...Както и да е...Хората тук, "климатът" тук са такива, че реших да споделя с вас. Имам нужда, ще се побъркам иначе.
С 2 думи казано: става въпрос за поредното разпаднало се семейство. Всъщност ние не бяхме даже и семейство...А сега дългата версия: С приятеля ми сме /бяхме/ заедно 3,5 години. В началото разбира се беше любов голяма, а може би страст. Бързо решихме, че искаме да имаме дете. Аз бях много влюбена, пък и вече на 30, така че не виждах какво има да се чака. / Преди това имам 2 дълги връзки- 8г. и 3 г, там така и не стигнахме до решението за дете/. Но бебето така и не се получаваше. Изминаха 2 години, аз се изнервих максимално, обикаляхме лекари и клиники. Обвинявах партньора си, че не ми съдейства, че не е мотивиран колкото мен. Все отлагаше времето да се преместим да живеем заедно, което още повече ме изнервяше....Може би тук е мястото да подчертая, че ТОЙ е изключително интелигентен човек, лекар, етнически турчин /аз съм българка/, въздържан, чувствителен. Аз съм по-директна, емоционална...И двамата сме висшисти, материално той печели в пъти по-добре от мен.
Лекарите не даваха големи надежди да забременея, проблемите бяха у мен. Отношенията ни ставаха все по-обтегнати, аз се боях, че той ще ме изостави заради по-млада, която ще може да му роди дете. Все се съмнявах в любовта му. Той не е от тези, които я изразяват с думи, а аз имах нужда да чуя. Изненадващо за всички януари миналата година забременях! Първата му реакция беше, че детето не е от него, което много ме нарани. Че семейството му не искаше българка не е нужно да казвам. Все пак в петия месец на бременността се събрахме да живеем заедно. Детето се роди преждевременно и първите 6 месеца са ми като в сън! Първо притесненията дали ще оцелее, после притесненията дали всичко ще му е наред след кувьоза и мозъчния кръвоизлив /май почти всички преждевременно родени имат кръвоизливчета в мозъка/, гледахме бебето сами, аз бях страшно уморена и недоспала, от там и кърменето не вървеше...Той е добър баща. Нямам никакви съмнения, че обожава малката. Тъкмо детето поукрепна и аз дойдох на себе си, и всичко се очакваше, че вече трябва да е наред и забелязах, че приятелят ми става все по-зает /все пак знам, че един лекар, работещ в болница е зает/, все не може да си вдигне телефона, сексът стана пълен мираж. Обикновено аз звънях и го молех да се прибере на време, за да изкъпем бебето или да ми помогне в друго. Това рядко се случваше. Аз си вършех всичко сама и негодувах, че съм и мъж, и жена в къщата, а той отговаряше, че носи пари и това стига...Когато изобщо се прибираше четеше медицинска литература, ровеше се в интернет или говореше по телефона. Молех да поговорим, че отношенията ни не са добри, а той ми отговаряше, че аз съм човек, които не се интересува от нищо. Ако съм вършела нещо смислено и съм изкарвала пари нямало да се фокусирам толкова върху личните ни отношения. Така и никога не стигнахме до отковен разговор. Всеки път ме питаше аз какво предлагам и аз какво ще подобря. Кълна се, че исках просто да имаме хубаво семейство...Винаги съм се старала да бъда добра майка, в къщи винаги да е сготвено, да му е приятно , да поковорим за деня ни...Не че отношенията ни някога са били цветущи, но напоследък станаха кошмарни. Чувствах се като кухненската маса! Ако си мълчах- добре. Но ако исках да говорим, ако се оплаквах, че тези отношения тежат се започваше с взаимни упреци и безкрайни спорове кой крив, кой прав....Всеки път молех ако има нещо да каже направо. Обвиненията винаги бяха, че аз съм студена! Да, аз съм по- интровертен тип,но това не означава, че не съм силно емоционална, чувствителна, сексуална...За мен студенината винаги беше от негова страна...
Отпуската ни таза година беше един истински кошмар за мен! Вероятно и за него! Бяхме в Гърция, Турция, на морето, вероятно заради хората....Но навсякъде бяхме двама непознати, само ако видите снимките.......Аз съм се гушнала като кученце, а той всякаш е със стомашно разстрйство....Една вечер, в която за пореден път го молех да се прибере, просто не издържах, взех нещата на детето в 2 торби и се прибрах у майка ми. Надявах се да съжалява, да каже, че му липсваме...Всъщност излезе, че той не е имал смелост да ми каже да го направя по-рано. Каза, че отдавна не ме обича и е живял с мен само заради детето. Че аз съм виновна за краха на връзката ни, че аз съм студена....Че просто не го правя щастлив, че сме съвсем различни хора...Излезе, че има и друга жена........
Не ви пиша, за да съдите кой крив, кой прав- то е ясно, че нещата винаги имат две страни и ако той напише историята вероятно ще звучи по съвсем различен начин. Кажете ми как да продължа!? Съсипана съм. За мен най-важното нещо на света е семейството. Представям си как той играе с дъщеричката ни рано сутрин на спалнята и тя щастливо се смее...Сега това никога няма да се случи отново. Тя се киска всяка сутрин когато аз играя с нея. Вероятно ще се смее и когато е с баща си, но повече никога няма да сме заедно тримата! Още е много мъничка и не знае какво се случва, вероятно и никога няма да я боли, защото не е видяла какво е да имаш истинско семейство, но аз много страдам! Страдам най-вече заради това, че постоянно се обвинявам, че съм можела да направя нещо, за да запазя семейството- вероятно да съм по-мила, по-отзивчива, по-спокойна, знам ли.......Дълбоко в себе си знам, че просто той е срещнал нова любов и ....Трябва някак си да се върна към нормалния живот, да се смея, да имам желание да излизам, за да съм най-добрата и адекватна майка за дъщеря си! Трябва да спра да се надявам, че той утре ще се събуди и ще реши, че обича мен, защото това няма да се случи....Постоянно благодаря на Бога, че ми изпрати това слънце- дъщеричката ми, защото тя е наистина прекрасно дете и осмисля всяка минута от живота ми! Какво да правя, за да спре да боли!? Как да продължа!? Знам, че и това ще мине, но защо Боже, къде сгреших!?
Незнам, незнам какво очаквам от вас, но трябваше да кажа всичко това на някой, за да ми стане по-добре...Да го напиша, да го преживея отново. Май не ми стана по-добре, но се надявам бързо да дойда на себе си с ваша помощ! Благодаря и бъдете щастливи!!!

За много години, скъпи приятели, здраве, мир и хармония за вас и семействата ви!
Аз съм жената от тази тема: http://www.beinsadouno.com/board/index.php?showtopic=12197
С две думи преразказано: преди 2,5 години бащата на детето ми ни изостави заради друга жена /дъщеря ми беше на година/,ожениха се, имат и дете. В края на това лято той пожела да говорим, сподели, че е направил най-голямата грешка в живота си като ни е изоставил, че е бил заслепен и все в този дух...Бил готов на всичко ако съм свободна и склонна да му дам шанс, за да ни върне в живота си. Аз отговорих доста уклончиво. Той се раздели с жена си още тогава, нямат развод все още. За сега просто прекарваме общо време с детето си, нещо което преди не сме правили, пътуваме, забавляваме се и толкова. Той твърди, че всеки може да сгреши веднъж. Аз много искам да му вярвам, всички около мен мислят, че това е грешка. Че човек веднъж постъпи ли така това означава, че всичко ще се повтори. Не е ли възможно човек да научи уроците си и да се промени!? Чудо ли очаквам наистина!? Видях, че да останеш сам не е края на света, но нали знаете- ако веднъж те излъжат- срам, за този дето те е излъгал, ако 2 пъти- срам за теб. Да не говорим, че не ми се иска да залъгвам напразно дъщеря си...Знам, че искам много- да дадете мнение без да сте в нещата, но...имам нужда от подкрепа!
 

Здравейте отново почти година и половина по-късно!
Жива съм, цяла съм и почти съвсем щастлива! Не съм си тръгвала от тук, макар и да не пиша из темите.
Той се ожени, през август им се роди и бебе.
Аз работя, гледам си детето /вече е на 2,4г/. По някакъв начин съм щастлива и спокойна.Справям се добре с помощтта на семейството ми.
Сама съм и така ми е добре за момента.Вече приех ставащото. Всъщност се опитвам да взимам най-доброто от всеки следващ ден и толкова!
Сигурна съм, че идващата година ще ми донесе още щастие и спокойствие.
На всички ви желая много светлина! Бъдете здрави!

Здравейте отново почти година и половина по-късно!
Жива съм, цяла съм и почти съвсем щастлива! Не съм си тръгвала от тук, макар и да не пиша из темите.
Той се ожени, през август им се роди и бебе.
Аз работя, гледам си детето /вече е на 2,4г/. По някакъв начин съм щастлива и спокойна.Справям се добре с помощтта на семейството ми.
Сама съм и така ми е добре за момента.Вече приех ставащото. Всъщност се опитвам да взимам най-доброто от всеки следващ ден и толкова!
Сигурна съм, че идващата година ще ми донесе още щастие и спокойствие.
На всички ви желая много светлина! Бъдете здрави!

И идея си нямата колко силна нужда имам да чета мненията ви! Колко ми е важно и полезно да бъда погледната отстрани!
Десита, трябва да си разпечатам коментара ти с големи букви и да си го залепя на хладилника!

Колко много истини в толкова малко думи! Благодаря ви!

Здравейте отново почти година и половина по-късно!
Жива съм, цяла съм и почти съвсем щастлива! Не съм си тръгвала от тук, макар и да не пиша из темите.
Той се ожени, през август им се роди и бебе.
Аз работя, гледам си детето /вече е на 2,4г/. По някакъв начин съм щастлива и спокойна.Справям се добре с помощтта на семейството ми.
Сама съм и така ми е добре за момента.Вече приех ставащото. Всъщност се опитвам да взимам най-доброто от всеки следващ ден и толкова!
Сигурна съм, че идващата година ще ми донесе още щастие и спокойствие.
На всички ви желая много светлина! Бъдете здрави!

Здравейте отново почти година и половина по-късно!
Жива съм, цяла съм и почти съвсем щастлива! Не съм си тръгвала от тук, макар и да не пиша из темите.
Той се ожени, през август им се роди и бебе.
Аз работя, гледам си детето /вече е на 2,4г/. По някакъв начин съм щастлива и спокойна.Справям се добре с помощтта на семейството ми.
Сама съм и така ми е добре за момента.Вече приех ставащото. Всъщност се опитвам да взимам най-доброто от всеки следващ ден и толкова!
Сигурна съм, че идващата година ще ми донесе още щастие и спокойствие.
На всички ви желая много светлина! Бъдете здрави!

Аз отговорих с А! До преди няколко години бях доста скептична към този род запознанства, НО едно е да си на 20 години и да ходиш на училище, в университета, заведения и да се запознаваш всекидневно с десетки хора, друго е да си на една възраст, когато кръгът на нови хора, с които се запознаваш започва силно да се стеснява...Аз имам много, прекрасни познанства с жени, вече смело мога да ги нарека мои приятелки, започнали от интернет! Имах проблеми със забраменяването и логично за мен търсих помощ и подкрепа в такъв форум. Вече почти 5 години поддържам връзка с жени от форума. Слава Богу с една голяма част от приятелките ми вече заедно гледаме децата си! Защо да не намеря и половинката си тук, в нета!? Как да го позная ако всеки ден се разминаваме на улицата!? Как той да знае, че аз бутаща бебешка количка търся любовта му!? За мен все повече запознанства ще започват тук, в нета! Никой не спори, че не е опасно, че човек може да са подведе и т.н, и т.н...но нали така е и в реалния живот!? Тук е по-лесно защото има много време за опознаване, по-лесно е да решиш искаш или не да видиш този човек вече и на живо...

Издребняването е съзнателно или не вглеждане в дребни и несъществени детайли с цел да се намерят недостатъци на нещо или някого.
Обикновено се прикрива с хвалебствия на други дребни детайли, с цел да не се даде реалната добра оценка на нещо или някого.
Към любовта се върви с приемане, а издребняването говори, че не можем да приемем нещата такива, каквито са.
Обикновено дребнавите хора си знаят, че са такива.
Ако човек пожелае да се справи с дребнавостта си винаги успява.
Но на някои хора просто им харесва да са дребнави.

Щастието на човек е вътре в него. Няма как човек да търси щастието си извън себе си - то е вътрешно усещане. И когато се съберат две такива щастливи души се получава щастливото семейство. Ние оправдаваме нашето нещастие със външни фактори, но истината е че човек сам може да контролира процеса на щастие независимо какво му се случва. Сблъсквала съм се с хора, които въпреки, че нямат нищо от така наречения наш материален свят и живеят много бедно според нашите разбирания, са изключително щастливи и усмихнати, което доказва тезата ми.

Ами отначало имах някакви определени представи за "мъжа до мен" и го отделях от другите хора, слагах го на "трон" и бях " в екзалтация"
Обаче след като дъщеря ми - вече на 18 г. с ирония ми каза, че никога няма да се науча да познавам свесните мъже, защото мерките ми са за "чешити", засрамих се и изобщо се отказах от мерките. Ей така - за мен всички бяха просто приятели, но не отделях никого специално. При всяко запознанство винаги си представях, че този човек спира да ми се обажда и не желае да общува с мен и трябваше да го приема с усмивка и с "това е негово право и означава, че ние не сме един за друг. т.е. благодаря му". после си представях, че този човек ме притиска и ми иска отчет и ми ограничава свободата някак и трябваше да мога да кажа - той си има свой път, аз мой, ние не сме един за друг.

А как го познах - ами доста време той не спираше да ми се обажда, но пък никога не ме притисне, не ми ограничи свободата. А когато бяхме заедно, усещах едно особено спокойствие и радост и дори си пеех, както правя, когато съм съвсем сама. Въобще не мислех какво си мисли той или дали му е хубаво или дали не го дразня с нещо. Доколкото виждах и на него му беше спокойно с мен. И така един ден му омръзна да пътува от Пловдив до Хасково и ме попита може ли да остане при мен. Аз му казах, че на мен ми е хубаво с него, но нищо не му обещавам - ако не му хареса, моля да се чувства свободен да си тръгне - няма да ме нарани, няма да съм нещастна... И така сме и досега - никой няма никакви очаквания и претенции... Смеем се заедно, гледаме филмите, които ни харесват и на двамата, помагаме си и се уважаваме.А колкото до физическото привличане - не бих го нарекла страст - то е някак спокойно красиво и силно.

И все пак Бог ни оставя винаги избор. Поне с мен винаги е било така. Можех да избера мъжа, който ми подаряваше цветя и ми пишеше нежни писма, но аз избрах "силния", който ми поставяше условия и изисквания от типа "веднъж показвам, втория път наказвам". Можех да избера приятелството, аз избрах подчинението - взаимното (на различни нива). Ще кажете, че тогава съм имала нужда от второто - ами да - като не става с моркова, става с тоягата. Можех да си науча уроците с добро - можех...
Вторият път пак имах избор - само че вече бях мислила и чела много след грандиозния провал. И отново сърцето ме теглеше към варианти, който много приличаха на първия. И пак поникваха старите ми теории... Този път съзнателно не ги оставих да ръководят живота ми. Помня критичната вечер. Почти бях тръгнала по стария път и... телефонът ми изненадващо звънна. Ангелите ми бяха довели и двамата в една и съща вечер - и двамата ме чакаха. Имах само минута. Тогава си спомних за Учителя и за свободата. Да - това беше критерият. Зададох си въпроса: "С кого се чувстваш свободна да бъдеш себе си?" Нямаше нужда да мисля много. То си беше ясно. Беше светкавично прозрение... Послушах го и пожертвах много примамливи и вълнуващи неща, които ме чакаха на второто място за усещането на мир и свобода, усещането, че с него се чувствам точно толкова спокойна и радостна, колкото когато съм сама.

Аз отговорих с А! До преди няколко години бях доста скептична към този род запознанства, НО едно е да си на 20 години и да ходиш на училище, в университета, заведения и да се запознаваш всекидневно с десетки хора, друго е да си на една възраст, когато кръгът на нови хора, с които се запознаваш започва силно да се стеснява...Аз имам много, прекрасни познанства с жени, вече смело мога да ги нарека мои приятелки, започнали от интернет! Имах проблеми със забраменяването и логично за мен търсих помощ и подкрепа в такъв форум. Вече почти 5 години поддържам връзка с жени от форума. Слава Богу с една голяма част от приятелките ми вече заедно гледаме децата си! Защо да не намеря и половинката си тук, в нета!? Как да го позная ако всеки ден се разминаваме на улицата!? Как той да знае, че аз бутаща бебешка количка търся любовта му!? За мен все повече запознанства ще започват тук, в нета! Никой не спори, че не е опасно, че човек може да са подведе и т.н, и т.н...но нали така е и в реалния живот!? Тук е по-лесно защото има много време за опознаване, по-лесно е да решиш искаш или не да видиш този човек вече и на живо...

Аз отговорих с А! До преди няколко години бях доста скептична към този род запознанства, НО едно е да си на 20 години и да ходиш на училище, в университета, заведения и да се запознаваш всекидневно с десетки хора, друго е да си на една възраст, когато кръгът на нови хора, с които се запознаваш започва силно да се стеснява...Аз имам много, прекрасни познанства с жени, вече смело мога да ги нарека мои приятелки, започнали от интернет! Имах проблеми със забраменяването и логично за мен търсих помощ и подкрепа в такъв форум. Вече почти 5 години поддържам връзка с жени от форума. Слава Богу с една голяма част от приятелките ми вече заедно гледаме децата си! Защо да не намеря и половинката си тук, в нета!? Как да го позная ако всеки ден се разминаваме на улицата!? Как той да знае, че аз бутаща бебешка количка търся любовта му!? За мен все повече запознанства ще започват тук, в нета! Никой не спори, че не е опасно, че човек може да са подведе и т.н, и т.н...но нали така е и в реалния живот!? Тук е по-лесно защото има много време за опознаване, по-лесно е да решиш искаш или не да видиш този човек вече и на живо...

Донче, мисля че повече няма какво да се добави! Благодаря на теб и всички останали!

Здравейте, добри хора!
Избягах и в преносен и в буквален смисъл на една кратка почивка далеч, далеч от тук. Проветрих си главата, смях се, помечтах си, починах си и отново съм тук. Като че ли нещата са малко по-ясни. Малко по-спокойна съм вече, спрях да се самообвинявам. Болката почти отшумя, само тъгата си е още тук, но и нея трябва да прогоня. Всеки ден благодаря на Бога за това златно детенце, което ми е пратил! Толкова съм щастлива като майка! Приела съм тактика на пълно мълчание- не звъня, не питам, не обяснявам. Ако той звънне за детето-добре. Ако пита нещо за него-добре, иначе на други теми не говоря. Незнам, не мога да се преструвам, че сме приятели като все още се мятам между любовта си и омразата към него.Дълбоко в себе си искам да се върне онзи мъж, с който толкова се обичахме някога. Надявам се скоро да намеря мир със себе си. Препрочитам отговорите ви и ви благодаря! Желая ви слънчеви дни!

Да, гузно ми е, че развявам кирливите си ризи и то на такова чисто място, ала имах нужда да споделя, и то тук!

И за това ти благодаря! Благодаря за искреността и вярата в доброто, с които направи това място още по-чисто, светло и добро! Ние всички тук сме станали близки след такива изповеди и взаимната си подкрепа. Добре дошла сред нас! Ще мине година или повече и ти ще подкрепяш някоя друга страдаща душа пак тук.

В главата ми е такава каша- въпроси, въпроси, въпроси-

Значи е време да ги подредиш по важност и да се опиташ да отговориш разумно на всеки поотделно.

финансово ще се оправим ли

Да! Сега ще откриеш колко много близки хора имаш и те те обичат и са готови да ти помогнат с каквото могат. Ще откриеш, че нямате нужда от чак толкова много неща, когато няма капризите на друг човек. А на децата им стига тоолкова малко - това без, което не могат е чистата любов и радост на мама - а тя не струва пари.

другото лято ще успея ли да я завдеда на почивка

И ако не успееш да я заведеш с пари, ще можеш да и подариш едно незабравимо лято с теб! За децата не е важно къде са, а с кого са и какво правят с него. Можеш да ми вярваш за това.

с психолог трябва ли да се консултирам относно възпитанието на детето

Винаги когато имаш някакви опасения, въпроси, сложни ситуации - питай тук - имаме специални теми и няколко педагози с опит "на повикване" - а опитни и добри майки - целият форум е пълен с такива!

милиони други

дай ги.. Една глава мисли добре - много глави - много добре

И аз искам да обичам, само да обичам, но съм най-обикновена жена, а не чистия човек, които бих искала да бъда.

Чистите хора, мила са най-обикновени мъже и жени. А ако имаш нужда да почистиш себе си, искрено ти препоръчвам материалите в този сайт - и лекциите, и песните, и молитвите и формулите...

Здравейте, добри хора!
Избягах и в преносен и в буквален смисъл на една кратка почивка далеч, далеч от тук. Проветрих си главата, смях се, помечтах си, починах си и отново съм тук. Като че ли нещата са малко по-ясни. Малко по-спокойна съм вече, спрях да се самообвинявам. Болката почти отшумя, само тъгата си е още тук, но и нея трябва да прогоня. Всеки ден благодаря на Бога за това златно детенце, което ми е пратил! Толкова съм щастлива като майка! Приела съм тактика на пълно мълчание- не звъня, не питам, не обяснявам. Ако той звънне за детето-добре. Ако пита нещо за него-добре, иначе на други теми не говоря. Незнам, не мога да се преструвам, че сме приятели като все още се мятам между любовта си и омразата към него.Дълбоко в себе си искам да се върне онзи мъж, с който толкова се обичахме някога. Надявам се скоро да намеря мир със себе си. Препрочитам отговорите ви и ви благодаря! Желая ви слънчеви дни!

Здравейте, добри хора!
Избягах и в преносен и в буквален смисъл на една кратка почивка далеч, далеч от тук. Проветрих си главата, смях се, помечтах си, починах си и отново съм тук. Като че ли нещата са малко по-ясни. Малко по-спокойна съм вече, спрях да се самообвинявам. Болката почти отшумя, само тъгата си е още тук, но и нея трябва да прогоня. Всеки ден благодаря на Бога за това златно детенце, което ми е пратил! Толкова съм щастлива като майка! Приела съм тактика на пълно мълчание- не звъня, не питам, не обяснявам. Ако той звънне за детето-добре. Ако пита нещо за него-добре, иначе на други теми не говоря. Незнам, не мога да се преструвам, че сме приятели като все още се мятам между любовта си и омразата към него.Дълбоко в себе си искам да се върне онзи мъж, с който толкова се обичахме някога. Надявам се скоро да намеря мир със себе си. Препрочитам отговорите ви и ви благодаря! Желая ви слънчеви дни!

Здравейте, добри хора!
Избягах и в преносен и в буквален смисъл на една кратка почивка далеч, далеч от тук. Проветрих си главата, смях се, помечтах си, починах си и отново съм тук. Като че ли нещата са малко по-ясни. Малко по-спокойна съм вече, спрях да се самообвинявам. Болката почти отшумя, само тъгата си е още тук, но и нея трябва да прогоня. Всеки ден благодаря на Бога за това златно детенце, което ми е пратил! Толкова съм щастлива като майка! Приела съм тактика на пълно мълчание- не звъня, не питам, не обяснявам. Ако той звънне за детето-добре. Ако пита нещо за него-добре, иначе на други теми не говоря. Незнам, не мога да се преструвам, че сме приятели като все още се мятам между любовта си и омразата към него.Дълбоко в себе си искам да се върне онзи мъж, с който толкова се обичахме някога. Надявам се скоро да намеря мир със себе си. Препрочитам отговорите ви и ви благодаря! Желая ви слънчеви дни!