Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Persephone

Участници
  • Общо Съдържание

    40
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

Профил Информация

  • Пол
    Жена

Последни Посещения

4706 посещения на профила
  1. Persephone

    Житен Режим 2013

    Така и направих, тази сутрин, навръх трети март, си направих една хубава разходка в търсене на храстчета с повечко врабчета. Остана им и за утре, че не се оказаха особено ящни Успокоявам се като чета, че всеки може да приспособи житуването към собствените си нужди и вътрешен усет. Мисля, че в случая с житото, и малко време, прекарано с него ще е от голяма полза.
  2. Persephone

    Житен Режим 2013

    Здравейте всички! Имам един въпрос, който сигурно ще ви разсмее. Вчера реших да си сваря жито, но поради липса на опит с това занимание сварих доста голямо количество и сега крайният резултат е около килограм сварено жито. Тук потърсих икона на изчервяващо се човече, но не открих такава.... Първо да кажа, че съм изненадана колко вкусно се получи и само за ден, който изкарах основно на жито, смесено със стафиди, се почувствах прекрасно до вечерта. ....Не ми се иска да го изхвърлям това жито, та според вас колко време може да издържи в хладилник? Знам, че е по-хубаво житото да се вари всеки ден и да се изяжда до вечерта, но вредно ли е ако престои няколко дена или просто не е толкова полезно?
  3. От личен опит мога да кажа, че агорафобийните ми кризи настъпват точно тогава, когато не усещам връзка с енергията на мястото, на което съм. Не знам дали аз се свивам и се затварям за нея или има общо и с излъчванията на съответното място, но винаги усещането е за рязка отделеност, която сякаш ме лишава не от въздух, а от нещо друго ценно колкото въздуха. Не се задушавам, но физически изпитвам липса на ценна енергия, вероятно етерна или магнитна. Винаги ми е било много важно как се чувствам някъде, не толкова дали е красиво около мен, а дали имам този усет за свързаност и попадане в среда, която разчитам като естествена.
  4. В крайна сметка май наистина ще се откажа от имела, щом е толкова отровен. Дори от обикновените чайове ми прилошава, мога да пия само мента и каркаде, както и гореща водя с мед, която ми действа супер. Засега съм открила, че ми помагат йогата, леките упражнения и съзнателното отпускане, ставната гимнастика на Норбеков също ще я пробвам, може би и Бах - нали ефекта на тези капки е въз основа на енергийната зареденост на течността, а не на някаква билкова концентрация. Не съм пробвала нищо такова досега, осен валерианата на таблетки, в случай на нужда. Тя ми помага, но не винаги. Хубавото е, че от нея поне не усещам никакви вредни последствия. А за ципралекса много се говори как се пълнеело от него, аз си хапвам съвсем порядъчно и изобщо не мога да напълнея, а имам нужда от още едно-две кила.
  5. Всъщност се ядосах, може би защото ми е омръзнало все да се обяснявам и все да оставам неразбрана. Но напоследък не се и обяснявам, та така рискувам да остана още по-неразбрана.... Нямах изобщо предвид, че лекарите трябва да ми отговорят за причините за нервното разстройство, или че съм болна от нещо, което те не са открили. Фазата на хипохондрията при мен премина много бързо. Още щом разбрах за съществуването на паническото разстройство в пълния му разкош, започнах да чета, научих много неща, дори в началото го приех като приключение, като път за връщане към себе си. Възприех всички позитивни послания, които могат да се открият в литературата и написаното за това състояние. Имах период на усещане, че се възраждам, че откривам света в нови цветове и с нови очи. Разбрах, че основната причина при мен е борбата между любовта и страха. Преди това съм чела Ошо, той много говори за това, че който има в себе си много страх, значи има много любов, която не е открил. И при мен е така - поради ред причини трудно си позволявам да изпитвам положителни емоции (може би защото те винаги вървят заедно с отрицателния си полюс и с възможността за отключване на страданието), и винаги идва момент, в който те се преобръщат в страх и безпокойство. Изминала съм много дълъг път дотук в преоценка на емоциите и мислите си, но като се самонаблюдавам по-подробно, забелязвам че физическите неразположения, които и преди си имах, сега ми се отразяват много повече. И сякаш с тях започват и атаките, просто преди съм имала повече защитни сили да се боря срещу слабостите на организма ми, а сега няма средно положение, и веднага лекото неразположение преминава в много голямо и нетърпимо. Така или иначе, наистина никой не може да отговори откъде се задейства порочния кръг - психиката и физиката са скачени съдове и е добре да се въздейства и върху двете неща. Да не говорим, че така широко се пише точно кое предизвиквало паническите разстройства, а след години може да се окаже, че те са симптом например на нещо друго и по-голямо, което се предизвиква от вирус. Вече толкова много болести, които не са се свързвали с вирусите, започват да се разглеждат във връзка с тях.
  6. Помогнахте ми. Някои без да се заяждат, други просто не се сдържаха . Но и това си е помощ де, кой знае защо все още не мога да й свикна. Не ми харесва размахването на пръст срещу болните и слабите, защото видите ли те "сами са си виновни". А точно такова е отношението към тези със "страхова невроза". Но явно си е инстинкт и няма какво да се направи с него.
  7. Божидар, още преди малко щях да го кажа, но сега вече наистина - не ми харесва този тип назидателно говорене от твоя страна . Още повече към човек, когото въобще не познаваш. Не стигматизираш ли малко и ти, като решаваш, че някой има проблем, защото не е достатъчно просветен или пък няма нагласата да се учи от другите. Приеми, че понякога има опасност да подцениш другия.
  8. Да, опитвам много неща, за да се справя и основните не са свързани с хапчета и отвари. И да - давам си сметка за зловредните ми базисни убеждения. Но в момента задавам въпрос за билка, а не в раздел психотерапия. Иначе пия по чаша две вино понякога, или бира, това страшно ли е?
  9. Препоръчаха ми го познати, освен това толкова много билки се води, че помагат за нервни и страхови състояния, че човек не знае коя да избере. Знам и за капките на Бах. Аз, да си призная, не вярвам нито в билките, нито в Бах, но ако трябва да пробвам нещо такова, все отнякъде трябва да започна. По повод причините за това положение, мисля, че са много, и че лекарите са последните, които могат да ми отговорят на въпроса. Абсолютно никой не ти обръща внимание, особено като им съобщиш, че вече имаш диагноза паническо разстройство. Да, имам го, но означава ли това, че всичко друго в организма ми е наред? Няма такъв човек, напълно здрав, без слаби места. А те спират да се интересуват от всичко останало, което може би има нужда от внимание и започват да те гледат като момичето с разклатените нерви, и дори и да имаш физически проблем, който самите те са установили, започват да го неглижират. Затова в един момент човек решава сам да си е лекар.
  10. И все пак, има ли данни за някакви опасности от пиенето на белия имел или за несъвместимост с други вещества? Така и така вече съм си купила, освен това чета че помага за кръвното, а при мен то е най-неприятният проблем. Мисля си, че ако постигна по-стабилна сърдечно съдова дейност ще ми е от полза.
  11. Съгласна съм с това, че физическата активност е добре да бъде смислена и предизвикваща определен резултат, от който и други хора могат да се ползват, трябва да има някакво творчество. Но тук отново седи въпросът за средата и съвременното ни общество, за компютъра като основно "оръдие на труда", за полуфабрикатите, хипермаркетите и всичко онова, което ни кара да вършим все по малко неща сами в бита си. За да имаме културата да творим, а не просто да спортуваме и да изразходваме енергия, ни трябва подходящо възпитание. Някой трябва да ни е посочил този път, трябва сами чрез опита си да сме се убедили още от деца кое е доброто, за да може един ден, когато се окаже, че професиите ни изискват работа с компютър, да имаме алтернативата, с която да компенсираме. Така ще изпитваме и приятната умора вместо усещането, че са ни изпили енергията, удоволствието от това да вършим нещо с ръцете си, да променяме реално физическата си среда, а оттам и собствената си жизненост.
  12. Доколкото знам животът в прекалено урбанизирана среда действа зле на човека. Ние генетически не сме програмирани да живеем така - натъпкани един върху друг, без почти никаква природа наоколо, вперили поглед буквално в нищото. Какво да гледаме всъщност - навсякъде все намусени и напрегнати физиономии, трафик, сгради, вместо трева, дървета и небе. И накрая ставаш това, което си правил всеки ден в продължение на много години - бързаш, нямаш търпение да се скриеш на по-приятно място, някъде където би усетил някаква форма на красота и спокойствие, не искаш да гледаш наоколо, не искаш и да те гледат, и от това препускане като "кон с капаци" наистина ослепяваш за истинските неща, които са важни за теб. А и офисите с много хора и компютри - представете си колко се нарушава чисто физическата координация като седиш цял ден и гледаш в една точка, сякаш свикваш да правиш това и след работа, когато си сред други хора. Това също е част от моето обяснение...
  13. Аз също се чудя като гледам, че има хора на по 19-20, че и на по-малко години с тежки форми на паническо разстройство. За мен това е необяснимо, защото и аз мисля, че още не са натрупали толкова стрес, а и няма как организмът им да е чак толкова изтощен на тази възраст, та да не може да се справи с напрежението. А ти имаш ли предвид нещо, като казваш "нещо друго"? Зара е много права - нишката между тялото и духовното ни същество е почти прекъсната по прекалено много причини, прекалено много неща ни пречат да бъдем себе си - фалшива храна, фалшиви ценности, фалшиви отношения. Понякога е много трудно да се противодейства на всичко това, а когато станеш достатъчно осъзнат, за да разбереш как средата ти влияе, може и да е късно.
  14. Здравейте, Решила съм да пия бял имел заради пристъпи на паника и внезапни повишавания на кръвното налягане. Прочетох, че е токсична билка, че е опасно предозирането. Освен това пия ципралекс, понякога мента глог и валериана, както и по малко шведска горчивка. Дали мога спокойно да го приемам, без да спирам ципралекса? Също, може ли да се пие алкохол през това време? Много ще се радвам на някакви насоки, защото бях много въодушевена в началото, но сега съм малко стресната да не се объркам повече отколкото да си помогна ?
  15. И сега не са ми потиснати страховете, в магазин ми е трудно да вляза, излизам само в квартала, и то не всеки ден с еднакъв успех. Натисне ли ме главата, всяко едно движение се превръща в катализатор на още по-зверски натиск и усещане, че нещо ще се пръсне. А в магазина няма как да легна и да си затворя очите. Гледам да го карам по-леко и спокойно, да се уча да релаксирам, когато съм в кондиция, за да успявам и в моментите, когато ми стане зле. Да, чела съм тези статии, може би не всичко от тях и не наскоро. Благодаря много, че пак ме подсещате за тях... Много пъти съм успявала да спра започваща атака с отпускане и биоенергийно дишане, или просто със самата мисъл за прочетеното, тоест с информацията, която ме е правела по-спокойна. Проблемът е, че явно не съм спряла механизмите, които ме карат да реагирам с такава силна тревожност. Дано да е възможно това. Още не съм се решила за терапията, но бих ви попитала за подходящ терапевт в Пловдив? Лошото е, че не съм от хората, които лесно споделят, ще се чувствам глупаво ако трябва да седя пред някого и в подробности да му обяснявам неща за себе си. В общи линии бих се разкрила, но много рядко говоря с хората по същество и в дълбочина, имам едно вътрешно усещане, че "няма смисъл". Това ми е голям проблем.
×