GeorgiPopov

Дякон Васил Левски О, Майко моя, родино света! Защо тъй горко, тъй скробно плачеш? Гарване и ти, птицо проклета, над чий там гроб тъй грозно грачеш? О, зная, зная, ти плачеш, майко, затуй, че ти си черна робиня; затуй, че твоят свещен глас, майко, е глас без помощ, глас във пустиня! Плачи! Там близо до град София вида аз стърчи черно бесило. И твоят един син, Българио, виси на него... Със страшна сила. Зимата пее свойта зла песен. Вихрове гонят тръни в полето и студ, и мраз – плач без...