Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Priceless

Участници
  • Общо Съдържание

    9
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

Профил Информация

  • Пол
    Жена

Последни Посещения

2625 посещения на профила
  1. Здравейте! Искам да споделя с вас за едни определени сънища, които ме мъчат от известно време (по-скоро ме мъчи това, че не зная как да си ги разтълкувам и какво се опитват да ми кажат). Преди няколко седмици сънувах починали хора. Определени починали хора, които не познавам лично, но тъй като са загинали в инцидент, научих от медиите за тях. В първият сън ги сънувах, че са живи всичките и някак си са успели да ги спасят, но същевременно с това сънувах и един човек (непознат), който ми каза, че те няма да оживеят, а ще умрат. След като ми каза това изведнъж се оказах на мястото на инцидента. Беше много странно, защото едновременно сънувах едно от загиналите момичета и сякаш го наблюдавах отстрани какво прави и в същия момент се чувствах така сякаш съм на неговото място, сякаш аз съм тя... В съня момичето направи катастрофа и умря или поне така си мислех, защото в следващия момент видях родителите й как ми говорят "Хайде, маме, откога те чакаме да си дойдеш ако знаеш... Виж, приятелите ти те чакат!", обърнах се и видях млади непознати хора. След това се събудих. Дълго размишлявах над този сън и не знаех как да го приемам - дали като някакъв знак, като някакво предупреждение да се пазя или просто като знак, че трябва да продължа напред с живота си. Тъй като от реалната случка с тези хора, аз се наплаших страшно много и в продължение на месеци се страхувах за живота си, да не би и на мен да ми се случи нещо такова, и не спирах да мисля за тях всеки ден. Затова и единия от вариантите най който умувах беше именно, че сънят е знак да продължа напред без страх. Снощи обаче ми се присъни нещо подобно. Сънувах, че съм в непознат малък град с една позната, която не виждам често, не знам защо ми се присъни точно тя, и си вървим по една улица, стигнахме до едно площадче. Срещу мен имаше една огромна стена цялата облепена в некролози и повечето бяха на млади хора. Попитах нещо моята позната (не помня точно какво) и тя ми отговори, че тези хора току що са загинали в катастрофа или нещо подобно. Бях много уплашена. Знаех че трябва да бъда в този град няколко дни, но не знаех как ще издържа, защото бях много уплашена. И както си стояхме двете изведнъж пред мен се появи същото онова момиче от миналия сън, момичето, което в реалния живот загина в катастрофа. Аз стоях и гледах с недоумение, не можех да повярвам че е жива. Тя дойде при мен и започна да ми говори нещо, не помня точно какво, после тръгна нанякъде като не спираше да ми говори, а аз вървях след нея... сякаш ме водеше някъде. Последното, което си спомням преди да се събудя беше, че я прегърнах и й казах "Съжалявам, че не съм те познавала преди" като под "преди" имах предвид докато е била жива... После се събудих със странно усещане - хем уплашена, хем не чак толкова... Не знам защо ми се присънва вече на 2 пъти един и същи човек, който не познавам, а и вече не е сред живите... Навсякъде в съновниците пише, че ако сънуваш мъртвец, че е жив и ти говори е на лошо и на смърт и това ме плаши още повече въпреки че се старая да не се ровя в тях и да не им вярвам Знам че тълкуването на сънищата при всеки е индивидуално, но ще съм много благодарна ако някой ме насочи по някакъв начин. Възможно ли е тези сънища да се предсказание за нещо? Възможно ли е да ме предупреждават да се пазя от нещо лошо? А възможно ли е също и да са плод на това, че вече месеци наред, откакто загинаха, аз не спирам да мисля за тях всеки божи ден, въпреки че не ги познавам и не съм имала абсолютно никакъв личен контакт с тях приживе? Просто случилото се с тях ми наежа много, задълбах в него и започнах да изживявам нещата така сякаш са били мои познати...
  2. Здравейте отново! Пак изпаднах в дупка Пак заради тия катастрофи... Бях спряла да се притеснявам толкова след като ме убедихте, че всичко идва от тревожната ми същност. Пак си мислех кофти неща, но някак не се страхувах толкова от тях. Една приятелка обаче ме наплаши, че ако не престана да си мисля такива работи сама ще си ги предизвикам, защото съм била от хората, които си предизвикват всичко... В действителност се е случвало понякога като си помисля нещо и като говоря за него, то после наистина да стане и понеже с нея се познаваме от отдавна тя все ми се караше да не говоря нищо, защото ставало... Сега ме наплаши и аз отново изпаднах в паника и притеснение Ще започна терапия след пътуването, защото тази седмица съм заета от-до и просто няма нещо, което да отложа, за да се освободя. Не исках да отлагам, но наистина няма начин да отида по-рано... Не знам само как ще издържа до тогава
  3. Д-р Първанов, благодаря! Това, което казвате е наистина така. Проблемът при мен е на по-дълбоко ниво от един обикновен страх. Аз наистина през ден "сменям" страховете си, защото като се замисля за последната половин година от какво ли не ме е било страх... Първо от болести, после от самоубийство, после от убийства, после от моята лична смърт, после пак от самоубийства, убийства и така кръгът се върти. Да, със сигурност началото на Август започвам терапия, защото наистина се забавих доста и нещата се влошават. Говорих и с родителите си, които първоначално бяха много скептично настроени към решението ми, тъй като те почти не са се интересували от тази тема и общо взето се причисляваха към общото мислене, че който ходи на психолог/терапевт е едва ли не луд и нещо му куца. Е за щастие им разказах доста неща, прочетох им това-онова и успях да ги убедя, че състоянието ми няма нищо общо с лудостта и че много хора се оплакват от подобни тревожни разстройства и единственият начин за трайно справяне с проблема е помощта на специалист. И да, по характер наистина съм много тревожна и емоционална - от най-малкото се шашкам и веднага си мисля най-лошото. Това винаги ми е било проблем и винаги са ми правили забалежки да спра с този песимизъм. Ще направя това, което се иска и зависи от мен, пък да се надяваме че скоро ще ви се похваля отново с още по-добри резултати!
  4. Здравейте отново, приятели! Пиша ви, за да ви се похваля и да попитам още нещо Натрапчивите мисли за нараняване на близките ми и изобщо на някого, почти изчезнаха. Появяват ми се от време-на време, но вече свикнах да не им се стряскам, приемам ги спокойно, а ако случайно усетя някакво напрежение да нараства почвам да си повтарям това, което сте ми написали тук - "Това са само мисли и нямат връзка с реалността! Идват, защото обичаш близките си! Няма никакъв шанс да се осъществят!" и така докато не се успокоя напълно. Август месец започвам терапия - решила съм го вече. Ще намирам парички, за да ходят минимум веднъж седмично Питането ми е относно другият ми страх - от смъртта. Тъй като на 3-ти Август ми предстои пътуване (около 150 км по магистрала донякъде и след това по първокласен път) и сега не спирам да си мисля как ли ще протече. Внушила съм си, че нещо лошо ще се случи, че ще умра тогава в катастрофа, че това са последните ми дни и всякакви такива щуротии Принципно човек наистина никога не знае какво му е писано и това ме плаши адски много. Не спирам да си мисля за загиналите млади хора на пътя, не направили нищо лошо никому... и не спирам да се питам защо става така? Защо добрите си отиват по тоя начин? Толкова съм се наплашила, че както казах, съм си внушила, че непременно и на мен ще ми се случи нещо такова... Преди една-две вечери сънувах лош сън свързан с катастрофа и оттогава мира нямам. Казаха ми, че сънищата идват от подсъзнанието и по-специално тези, от които се плашим и се страхуваме да не станат реалност и че трябва сама да си го разтълкувам за какво точно ми алармира подсъзнанието, тъй като аз най-добре знам какво съм преживяла в миналото и т.н. Е да, казвах си, че това е знак, че трябва да продължа напред и да загърбя страховете, опитвах се да го повярвам, но в един момент си казах "Ами ако не е така? Ами ако иска да ме предупреди, че нещо лошо предстои?" и оттогава съм в тази паника относно пътуването Оттогава си внуших, че едва ли не предчувствам как нещо лошо ще ме сполети Въпросът ми е - е ли възможно наистина подсъзнанието да ме предупреждава и да ми показва какво предстои или просто не го тълкувам и разбирам правилно? И на какво същност може да се дължи това лошо "предчувствие" - дали наистина предусещам нещо или просто съм си внушила прекалено много заради страховете ми?
  5. Здравей, Velikoff! Благодаря ти за включването. Признавам си, че благодарение на всички вас, отзовали се тук, успях да се успокоя. Тези натрапливи мисли почти изчезнаха - имам ги все още на моменти, но страхът от тях го няма, защото когато усетя, че идват съм спокойна, казвам си че това са мисли и че не е възможно при никаква възможност да станат реалност и това ме успокоява още повече. След това ги забравям Надявам се че съм на прав път и че скоро няма да ми бъдат абсолютно никакъв проблем. Сега се боря с другата ми натрапливост - страх от смъртта, от собствената най-вече. Тъй като скоро ми предстои пътуване извън града и малко съм се стреснала с тези катастрофи, които стават ежедневно, но се надявам че ще се овладея и ще успея да се справя и с тези лоши мисли. Въпреки всичко не съм се отказала от посещението при специалист - колкото по-скоро, толкова по-добре, както вече ме посъветвахте и вие Мисля че състоянието ми се обостри след напушването. Чувала съм, че е възможно тревата да влияе по този начин и да отключва подобни мисли. Поне едно е сигурно - няма да повторя
  6. (упс, натиснах нещо без да искам и публикувах мнението си недовършено ) ...та, тези ритуали ги изпълнявах само вкъщи, а сега се усещам, че съм почнала навсякъде да ги правя и не знам как още не съм се изложила пред колегите и приятелите. Явно колкото по-голям е страхът ми от нещо, толкова повече се засилват и самите ритуали, които са меко казано налудничави - броя плочки по улицата, броя букви, думи, цифри, набелязала съм си щастливи букви и цифри и лоши такива, след споменаването, на които естествено следва глупав ритуал от сорта на "Изтракай 5 пъти със зъби", "Пипни еди кое си 10 пъти", "Обърни чашата в еди коя си посока" т.н. Прекалено досадно и измъчващо е просто и искам вече да спре. Не знам, щом се налага и терапия ще почна... само и само да ми се махнат тези неща от главата. Преди като не ми влияеха на социалния живот беше добре, но сега започнаха да ми пречат ужасно много. Спрях да излизам с приятели, да се забавлявам... Сякаш съм се азтворила в себе си и си казвам, че ако изляза с еди коя си или отида еди къде си ще ми се случи нещо лошо Ще се опитвам да не обръщам внимание на мислите и да не им се впрягам толкова и доколкото мога ще се справям сама, но при първа възможност ще потърся помощ от професионалист. Благодаря ви още веднъж и ако имате още съвети или препоръки добре сте дошли да ги споделите!
  7. Добър вечер! Първо, благодаря ви, че сте намерили време да прочетете темата ми и да отговорите на въпросите ми Отговорите ви ми помогнаха МНОГО ако не друго, то поне да се успокоя малко, защото последните няколко дни ходех като психясала напред-назад и не знаех кое е реалност, кое не... Сега поне съм по-спокойна, че не съм единствената в подобно състояние и че нищо от това, което се опасявам не може да стане реалност Д-р Първанов, изчетох повечето теми тук с проблеми като моя - помага наистина Ще послушам и съвета ви за спортуването. Въпреки че графика ми е малко натоварен в момента, ще се постарая да отделям колкото мога време за спорт. Предполагах, че ще ме посъветвате да потърся специализирана помощ. Аз самата си знам че сама няма да успея да се справя. Самия факт, че от повече от половин година се боря самостоятелно със състоянието си е все още нямам напредък, говори достатъчно. Ще гледам и парички да отделям, за да може колкото се може по-скоро да започна терапия. Бихте ли ми препоръчали добър психотерапевт в София? Някой, който наистина си разбира от работата и ще съумее да ми помогне по възможност без медикаменти, защото честно казано искам да се справя без намесата на лекарства. Не искам да свиквам с тях и да дойде момент, в който да се чудя дали сама напредвам или подобрението се дължи на тях. Но ако се налага, разбира се, в кроен случай и към тях ще прибегна. lullaby , нямаш си и идея колко верни неща отнасящи се за мен има в поста ти Всичките ги позна, честно. Да, когато споделих за проблема, който ме тормози на майка ми и тя реагира по такъв начин, че ме взе за психопатка, наистина се ядосах малко. Не за друго, а защото тя принципно наистина не се е интересувала от тези неща. Аз съм чела безкрайно много по темата и знам, чме състоянието ми няма нищо общо с лудостта. Знам че съм напълно здрава, знам че ОКР и ПР се случват на хора-перфекционисти, свръх чувствителни и т.н. Просто знам че състоянието ми няма общо с психозата А пък тя, напълно нормално и логично за човек, който не е запознат, реагира сякаш наистина съм побъркана. И да, всичко започна със страх от болести. Възможно е наистина да е било просто маскировка на едно желание за внимание. Признавам че точно тогава си имах емоционални и любовни проблеми и може би наистина този страх се е породил от липсата на внимание и загриженост Аз с това ОКР и по-точно с ритуалите си страдам от 14-15 годишна още. Тогава започнах да правя защитни ритуали първоначално за 1-2 неща само и постепенно, постепенно увеличавах кръга от "опасности" докато стигнах ето докъде... Сега пак правя определени ритуали като например винаги слизам и се качвам ан леглото с десния крак. Ако го направя с левия крак или пък ако докато го правя си мисля за нещо лошо, то неизменно съм си втълпила, че лошото ще се случи. Затова винаги като го правя се насилвам да мисля за нещо хубаво и повтарям действието докато не се успокоя... Сами можете да си представите колко затормозяващо може да е това нещо. Лошото е, че преди тези неща си ги правех само вкъщи и то като съм самичка - някак ме беше срам от другите около мен
  8. Здравейте приятели! Пише ви едно много отчаяно младо момиче На 21 съм и животът ми беше песен до преди няколко месеца. Изведнъж всичко рухна. Всичко започна есента, когато незнайно защо си втълпих, че съм болна от какви ле ни гадни и страшно болести. Ходих по изследвания и естествено всичко беше наред - че какво да му има на едно младо момиче? След всяко изследване се успокоявах. Отмина този период. На Нова Година се подлъгах по акъла на една приятелка и взех че се напуших с трева. "Напуших" е силно казано, просто си дръпнах 2-3 пъти, но понеже ми беше за първи път и ме хвана от раз - 2 часа не знаех къде се намирам, беше ми супер лошо, мислех си нон-стоп "Ще умра", "Ще умра", "Ще умра"... бях изпаднала в състояние на дереализация. Както и да е, след това ми отмина. Оттогава обаче се започна със страшното. По Великден, след онази гадна катастрофа в Симеоновград, толкова се бях наплашила, че си мтълпих как и аз ще умра млада, как ще ми се случи нещо лошо и т.н.. Изпитвах зверски страх и направо не знаех къде се намирам. Оттогава до сега съм все така. Само дето сега не ме е страх толкова от това кога ще умра, а от друго дето ми е най-големия кошмар в момента... От една-две седмици (откакто стана убийството на младото момиче в Борисовата) започнах да получавам едни много притеснителни натрапливи мисли. Почнах да си представям как отивам и убивам някой напълно непознат там и всякакви такива гадории.. После изведнъж мислите се прехвърлиха към мои близки - към родителите ми. Една и съща натраплива мисъл ми се върти в главата - представям си как през нощта докато те спят аз хващам ножа от кухнята и ги наръгвам Ужасно е хора... Снощи получих и нещо като ПА - когато отново си представих тази картина изведнъж ме обзе зверски страх, започнаха да ме обливат топли вълни и имах чувството, че не мога да се контролирам... Беше ужасно. Днес цял ден не спирам да мисля за това, да си представям същата гадна и извратена картина в съзнанието си, да се страхувам да не би тази вечер да прещракам тотално и да взема наистина да я пресъздам... Беше ме страх дори да се прибера вкъщи Сега стоя и не спирам да мисля за това... не спирам да се страхувам... не спирам да си представям как изведнъж нещо ми става, отивам и ги убивам Днес два пъти пих чай от жълт кантарион, тъй като съм чела че действа успокоително, но уви - само за момент ми става по-добре, после мисълта и картината се връщат с двойна сила... Взех и един Валидол под езика, но и при него ефекта беше кратък. Сега възнамерявам да взела Валериана, Глог и Мента и се надявам поне това да ме успокои малко и да успея да заспя... Много се страхувам... имам чувството, че съм някаква психопатка, някаква убийца... Имам чувството, че рано или късно ще направя нещо лошо и че живота ми никога няма да стане нормален... Моля ви, дайте ми някакъв съвет какво да правя! Има ли възможност наистина да откача и да направя нещо на родителите си? Чела съм много статии и навсякъде пише, че натрапливите мисли към близки хора идват именно, защото прекалено много ги обичаме и искаме да ги защитим. Опитвам се да си го повтарям, но тая гадна картина не спира да ми се върти пред очите Полудявам ли? Споделих с майка ми е тя се уплаши повече и от мен... Каза че не трябва да мисля такива психопатски неща, че ще я е страх да си легне и да заспи и това ме стресира още повече Бих си записала час при психотерапевт, но в момента нямам финансовата възможност да си го позволя и затова все отлагам... Разчитам на вас и съветите ви! П.П. Писах имейл на г-н Баев миналата вечер, но явно е доста ангажиран и не е успял да ми върне отговор, за което разбира се няма как да се сърдя. Искрено се надявам обаче и той да се включи в темата и да даде съвет! Поздрави!
×