Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Velikoff

Участници
  • Общо Съдържание

    3
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

Профил Информация

  • Пол
    Мъж

Последни Посещения

1977 посещения на профила
  1. Velikoff

    Въпрос

    Здравейте, искам да задам следният въпрос тъй като явно от доста години съм имал психологически проблеми в не толкова явна форма, преди около година вследствие употреба на марихуана получих, паническа атака и впоследствие взех да получавам при определени обстоятелства, доколкото съм наясно ПА и силни натрапливи мисли,(защото тях от малък ги имам), а в момента съм на 21, след няколко месечни неуспешни опити да се справя сам, реших да започна да посещавам психотерапевт. Започнах посещения при терапевт, който работи с когнитивно-поведенческа терапия, 1 път седмично, вече от 7 месеца го посещавам. В началото щом започнах терапията изяснихме, че доколкото разбрах при мен става дума за ОКР и повишена тревожност, макар че точната ми диагноза въобще не ми се изясни, та в началото аз вярвах, че терапията ще ми помогне да реша проблема си, обаче в последствие аз постепенно изгубих вярата че е възможно да реша проблема си по този начин, това стана защото след седем месеца терапия, аз не виждам голяма промяна у себе си освен, че онзи силен страх който имах в началото отслабна, аз все така продължавам да нехаресвам живота си превърнах се в една злобна, агресивна и заядлива спрямо другите хора личност, дори се съмнявам че диагнозата ми е точна, чудя се дали не става дума за друго заболяване, дали тази терапевтка не се бърка, защото доколкото въобще съм наясно макар и да виждам у себе си симптомите на ОКР, например забелязвам и други неща които, никъде не съм чел че са характерни за него, например, на моменти ставам, много заядлив сприхав агресивен спрямо някои хора, на моменти спрямо всички включително и себе си в такива моменти имам суицидни мисли мисли как наранявам някого, случвало ми е да се самонараня макар и леко, и чак накрая може да се появи тази тревожност или ПА. Та ако мога да формулирам по точно въпроса си, има ли смисъл да посещавам тази терапевтка, след като не усещам за седем месеца терапия да ми е помогнала така че да се променя по съществен начин след като и аз самия вече не вярвам, че тя може да ми помогне с този тип помощ и дали диагнозата ми не е сгрешена, и ако е така към кого да се обърна, на къде да тръгна, към психиатър ли, защото ако продължавам да я бутам по този начин дори и да не стана по зле, което е малко вероятно като се има предвид колко слабоволев съм, аз не виждам някакво по добро бъдеще за себе си. Съжалявам, че се получи така разпиляно, ще съм благдарен ако някой ми даде някакъв съвет.
  2. Здравейте на всички, реших да пиша тук, защото от близо месец една дилема не напуска главата ми, а тя си има предистория. На 20 години съм, до март месец тази година с психиката ми всичко си беше ок, освен че имах слабо изразени симптоми на ОКР, но които или не обръщах внимание или се справях с тях, но във всички случаи не ми пречеха да живея нормално, докато една вечер през същия този месец март предозирах с марихуана, (по принцип марихуана пушех периодично) когато това се случи ми се бяха натрупали някои неща на главата, и докато бях под въздействието на марихуаната изпитах много силна паник атака, породена от редица натрапливи мисли, които ми минаха тогава през главата, уплаших се до такава степен, че повиках един трезвен приятел да ме пази за да не се самоубия самонараня или нещо от този сорт. Просто тогава не знаех какво става с мен и мислех, че това е краят ми. Когато въздействието на марихуаната отмина мислех, че всичко се свърши, но още на другия ден изпитах чувство на нереалност, след това, до началото на месец май имах 6-7 леки панически атаки, придружени с усещането за нереалност и тогава се появиха отново натрапливите мисли, минах през цяла гама натрапливи мисли от такива, че ще стана масов убиец, през такива, че ще полудея, че ще се самоубия, тези мисли постоянно ме депресираха плашеха и изтощаваха докрай, за около два месеца успях самичък да овладея положението в известна степен, разбрах за какво иде реч, четейки доста, из интернет, из този хубав форум, се понаучих да се справям с натрапливите мисли, а от там и паник атаките отшумяха. Но през месец август отново ми се натрупа психическо напрежение, имах причина да се притеснявам дали не съм заразен от ХИВ и една вечер в началото на август докато седях и си мислех за това, започнах няколко минути след тези размисли да повръщам силно, повръщах много и мислех, че всичко е на психична основа, естествено дойде нова силна паническа атака, докато повръщах губех ума и дума, мислех отново, че ще полудея и същата вечер реших, че не мога да се справя сам и за това на момента потърсих помощ от един уж приятел психотерапевт, той успя да ме поуспокои, но на другия ден разбрах, че е просто един мошеник, който иска да изкопчи пари от мен. Намерих си нов този път истински психотерапевт, който само ме разпитваше и след като на първия сеанс, не ми каза нищо за положението ми аз все пак се поуспокоих, когато поговорих с него, но реших отново да се справям сам. Отне ми около две седмици за да се преборя отново с натрапливите и плашещи мисли, но имаше редица положителни фактори които ми помогнаха за това и този път се справих по мое мнение още по добре. И тук дойде дилемата ми, тъй като бях кандидат студент беше време да решя къде да се запиша, аз се колебаех между двете неща, за които имах желание да уча- Психология и Корабоводене, а бях приет и на двете места. Психологията ме привличаше повече и като материя за изучаване и като професия, но в корабоводенето ме привличаше по високото заплащане по сигурната реализация, а и до известна степен пътуването и разнообразието. В крайна сметка, колебанието ми придоби много големи размери, време нямаше, заради това ми колебание се изхарчиха доста средства, и поради това че се колебах твърде много, се записах да уча паралелно двете висши образования, корабоводенето задочно, а психологията редовно, но сега когато ми свършват очните занаятия по коробоводенето, разбирам, че не мога да съчетая двете образования, просто във морското учим по тежки дисциплини и трябва да направя избор между двете, а аз не мога колебая се много, а нямам никакво време и двата семестъра започнаха трябва да захапя едното образование. Просто избера ли едното ме обсипват лоши мисли че съм го избрал, за морското ще ми е интересно да попътувам с корабите и да разгледам света, но ме обхваща страх, че може да не успея да го завърша, защото това което се учи не ми е интересно, да се отпиша и да изгубя още една година, а завърша ли го ако стана моряк, че може да полудея на тези кораби, защото неврозите ми може да ме обхванат тежко там, все пак при тази работа, има доста отчужденост, и не знам веече дали ставам за моряк макар и в известна степен да овладях ОКР-то и паник атаките просто не знам дали съм достатъчно стабилен психически за такъв тип професия, . А за психологията, тъй като любителски съм се интересувал от нея,а също се интересувам и от езотерика мисля, че ще ми е много по-лесна и интересна да е изуча, а и да е работя, просто защото е чувствам по присърце. И до този момент, най- вече това ми се иска да уча, това смятах да е уча още от 11 клас. Но тук идва момента, че имам примери, които са завършили психология и нямат реализация по професията, си всеки ми казва, учи в морското като психолог няма да се реализираш, ще си стоиш без работа и тн. а там е много по добре платено, ще останеш доволен и тн. освен това и родителите ми няма да са доволни ако зарежа морското, все пак те плащат, и аз съм просто до тук не мога да реша. Затова ви моля дайте ми някакъв съвет какво да предприема или поне как да взема решение. Извинявам се за дългия пост, но просто не можах да го събера по кратко и благодаря предварително, на всички, които ще ми отделят част от времето си.
  3. Здравей,пиша за първи път тук, тъй като забелязвам, че вашият проблем е много сходен с този, който имах аз. При мен всичко започна с това, че имах симптоми на ОКР от малък, но те не ми пречеха да си живея нормално, всичко започна преди няколко месеца мисля, че месец беше месец Март. Аз по принцип редовно употребявах марихуана и имам голям опит с психотропни вещества и нямах проблеми с нищо, докато една вечер през въпросният Март месец, със един приятел, не препуших във колата му с една доста силна марихуана, това беше най-ужасната вечер в живота ми, ужасна паническа атака придружена със силни натрапливи мисли, за самоубийство, че това е краят ми, че ще изгубя контрол над тялото си и ще се самонараня по някакъв начин, до такава степен се уплаших, че извиках един трезвен приятел да ме пази от мен самия, когато ефекта на марихуаната отмина всичко се успокои и си помислих, че всичко свърши. Но още на другия ден изпитах чувство на нереалност, след това, до началото на месец май имах 6-7 панически атаки и тогава се появиха натрапливите мисли, с които до скоро се борех. Аз минах през цяла гама натрапливи мисли от такива, че ще стана масов убиец, през такива, че ще полудея, че ще се самоубия, тези мисли постоянно ме депресираха плашеха и изтощаваха докрай. Въобще преминах през всички най-често срещани натрапливи мисли включително и през твоите и доста се измъчих, аз се справих с тях без намеса на психотерапевт, след като изчетох доста в интернет за тях .Ще се опитам да ти обясня как преминах през това състояние в рамките на два месеца, дано ти помогна. Трябва да разбереш, че това са мисли от, които ти се страхуваш, а щом се страхуваш от нещо ти инстинктивно бягаш от него и няма как да го направиш, опитай се да анализираш тези мисли да видиш, че те са лишени от смисъл и логика, вникни в тях и разбери, че тези мисли нямат никаква тежест, просто им направи един анализ от неутрална гледна точка. Когато се появят опитай да им се усмихнеш вътрешно да реагираш на тях положително нека те разсмеят а не да се плашиш и бягаш от тях,защото това са просто мисли, те ще се появяват докато реагираш с отрицателна емоция, на тях това им е горивото, когато се научих да не им обръщам внимание те постепенно спряха да ми въздействат и изчезнаха, а сега дори и да се появят, не ми правят впечатление, това е най-важното нещо да се научиш да не им обръщаш внимание в началото е трудно, но когато реших да се справя сам с тях без чужда помощ и си го наложих, макар и в началото да нямах вяра, успях да си помогна, просто трябва да имаш търпение и самодисциплина винаги когато се появи такава мисъл да не и обръщаш внимание и постепенно всичко ще отмине, това е най-важното, докато тези мисли те плашат ти ги захранваш с енергия и ще ги има, спреш ли да реагираш на тях те ще изчезнат. При мен с тези похвати се получи и на теб ще помогнат. Успех!
×