Jump to content
Порталът към съзнателен живот

AniDunitsova

Участници
  • Общо Съдържание

    7
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

  1. Д-р Първанов, благодаря за отговора. Това, което споделихте за тази възрастна дама до известна степен ме успокои. Защото съм чувала, че силата на подсъзнанието може да е толкова мощна, че наистина да накара човек да изпитва болка или симптоми на някаква болест. Не знам разбира се дали в нашия случай е така, но явно е напълно възможно! Това ми дава сили да продължа да се боря за щастието си, защото до сега изпитвах една ужасна вина, че не искам да съм там, да живеем при нея, защото е болна и сама...Но от друга страна съм се замисляла защо трябва да живея нечии друг живот, защо трябва да съм отговорна за щастието на друг човек? Всеки сам е отговорен за своето щастие/нещастие, нали така? Тя цял живот е живяла с човек, който явно не е обичала, защо сега и аз трябва да сторя същото като живея с нея? Тя сама е виновна за стечението на живота си, защото е можела докато е млада да се раздели с мъжа си и да поеме по своя път - с друг мъж или сама...А не сега да се чувства неспособна да се грижи дори за себе си без чужда помощ. Искам да попитам вас, като странични хора - виновна ли съм, че искам да изживея най-хубавите години от живота си щастливо - с детето и мъжа ми? Трябва ли мъжът ми да пренебрегва собственото си щастие в името на това на майка си, защото тя е болна ( физически или психически )? Защото както споделих той също много се дразни на всичко това, говорили сме си хиляди пъти и той е казвал, че иска да живеем сами...И ако аз така реша той няма да има нищо против, само да и помагаме от страни...Това, което ме спира е тази вина, която изпитвам...Дали ще постъпим правилно? Благодаря за отделеното време - беше полезно за мен да прочета тази история
  2. Да ви кажа не знам колко и остава тъй като както споменах тази диагноза беше поставена преди доста време, а състоянието и е все същото - стабилно. казвам го, защото колкото и абсурдно да звучи започвам да си мисля, че има нещо нередно...дали не се преструва??? от друга страна лекарите не би трябвао да слагат лъжливи диагнози...Не знам, но за сега е стабилна и общо взето може да се оправя сама - кат разбира се, ако се изнесем ще и се пазарува, готви и чисти, ако се налага. никой няма да я остави без да я погледне!!! Просто цялата тази ситуация е меко казано натоварваща и изнервяща за нас с мъжа ми ((
  3. Здравейте! Искам да ви попитам за съвет, тъй като се намирам в една доста заплетена, макар и доста банална житейска ( битова) ситуация. по принцип смятам, че съм интелигентен и буден човек и именно за това избрах една доста трудна и изискваща доста интелект и психическа адаптивност професия - журналистиката. Но въпреки 30 години житейски път ( не, че са много, но не са и малко...),образованието и интелекта, който смея да кажа, че притежавам не мога да се справя в тази ситуация. Ето и моята история! Първо искам да започна с това, че няма да се оплаквам от мъжа си - той е най-прекрасния човек! Искам да споделя с вас моята история, защото съм меко казано объркана и отчаяна! Запознахме се с мъжа ми преди 2 години - той се беше разделил с тогавашната си приятелка и в този момент живееше при родителите си. Баща му (бивш военен беше пълен психар и тиранин) , а майка му пенсионер по болест. За нея ще ти разкажа сега. Когато започнахме да излизаме сериозно със сегашният ми вече мъж и аз общо взето да живея у тях свекърва ми изгони баща му, под претекста, че ни тормози.Странното бе, че го беше търпяла цели 30 г., а реши да го изгони когато видя, че синът й има сериозна връзка и даже бяхме говорили ние - младите да се изнесем в моето жилище, но това, както ще разбереш от разказа ми по-долу не се случи. Няколко години наред тя е ходила по болници и никой не можеше да каже от какво е болна - има проблем с походката и е трудно подвижна, но нищо повече. Излиза на разходки на вън,може да се самообслужва, но по незнайни причина казва, че не може да ходи на пазар, не може да си пазарува...След като свекърва ми изгони съпруга си ние трябваше щем не щем да останем да живеем при нея за да й помагаме. В което няма нищо лошо...но! Винаги има едно НО! Аз забременях и решихме да подпишем.От този момент тази жена не спира да се меси в живота ни. Още когато решихме да отидем да купим нещата за бебчо - легълце,кошче,дрешки и тн..тя каза "Вземете ме и мен на пазар с вас! Аз знам какво ви трябва!" Аз казах на мъжа ми, че това е най-прекрасния момент в приготовлението за бебчо и тя няма място с нас, но тя му се примоли и му "даде" съвет че тя знаела по-добре и я взехме с нас...После започнахме да правим ремонт за да освежим и обзаведем къщата за малкия човек, който очаквахме и се започна! Искам да подчертая, че не аз а мъжът ми искаше да направим този ремонт! И се започна..."Вие искате да ме уморите - не ми рушете къщата! АЗ СЪМ БОЛНА ЖЕНА! ИНВАЛИД...защо ми изхвърляте нещата..."Само да напомня,че аз бях бременна и всичките тези ревове и истерии ми бяха много натоварващи! Само още да кажа,че на въпросния пазар тя падна и си счупи крака и дадохме 2000 лв. за имплант в тазобедрената кост за да може да се раздвижи по-бързо! През това време аз я гледах, защото мъжа ми ходи на работа. - помагах и да се преоблича, давах и вода и храна и всичко останало...И ето ти благодарност! Тя постоянно мрънкаше за нещо, все ревеше и ни тормозеше, че е болна,а ние искаме да я уморим като правим ремонт и и изхвърляме старите мебели, тенджери... Аз през цялото време се ядосвах и тормозех,защото в крайна сметка заради нея сме там, а не в апартамента,който моите родители са ми оставили! Защото тя има нужда от нас. И след като нямаме възможност да създадем свой дом, пригодяваме този в който живеем. После й сложиха една много лоша диагноза, но с много бързо развитие...Ние с мъжа ми решихме да довършим това, което сме започнали с ремонта и да спрем за да не се тормози тя повече...От тогава мина повече от година, а скандалите си продължават за какво ли не...Последния фасон беше на погачата на малката - стана грандиозен скандал, че тя искаше да сложим на масата,освен сладки неща и сирене и салами, а аз знам,че на погача се слага само сладко - за да е сладък живота на детето..Това в случая няма значение, защото ТОВА Е ПОГАЧА НА МОЕТО ДЕТЕ И ЩЕ Я НАПРАВЯ, КАКТО АЗ ИСКАМ. Но не тя така знаела! Разсърди се и в деня на погачата се затвори в стаята си и каза,че няма да присъства, защото аз съм била в нейната къща и ТРЯБВА да се съобразявам с нея. Бях сложила един сладък ликьор на масата преди да дойдат гостите, тя стана и си го прибра най-демонстративно в стаята си и каза, че бил неин...Трябваше в последния момент да моля една приятелка да купи като идва....както и да е мина погачата - без нея разбира се - не се показа! Мина още един ден - без да се храни и излиза от стаята си, ревеше и когато мъжа ми влизаше да я пита дали ще яде с нас или за какво плаче тя се правеше на жертва, че сме искали да я няма, да я уморим, че я мачкаме...Обаче той както винаги беше на моя страна и не й обърна особено внимание и я остави да се само съжалява в стаята си. то след толкова скандали и подобни сцени и на него му беше дошло в повече. Явно видя,че няма да мине номера и и няма кой да и се моли и...о изненада! На следващия ден все едно нищо не е станало! Стана сутринта, дойде в кухнята "Добро утро, как си Ани?!" Като видя малката - "О на баба милото детенце" (тази същата баба, която не уважи това същото мило детенце предния ден и не присъства на празника му!!)...Кажете ми какво да правя! Да се изнесем ли със мъжа ми и детето? Много съм объркана и не знам какво да правя! Как мислите - въобразявам ли си или наистина в тази жена има нещо много зловещо? Може ли някой да се прави на болен за да не е сам???Благодаря предварително!
  4. AniDunitsova

    Отношенията снаха-свекърва

    Искам да кажа на всички, които отделиха от време то си за да прочетат моята история, че страшно много им благодаря! Бях писала в един друг сайт spodeli.net и там коментарите към мен бяха меко казано гадни и злобни! Някои казаха,че съм искала да уморя свекърва си (!!!!!!) за да и взема жилището...а мисля ясно съм се изразила, че аз си имам свое жилище и не искам да живея в нейното! Други коментари имаше, че тя била права, защото била родила мъжа ми и по тази причина общо взето с две думи трябва да съм и роб до гроб...като цяло не срещнах разбиране от хората там и доста агресивно ме нападнаха без да има причина! Защото мисля, че всеки човек на тази земя има правото да е щастлив и аз търся своето (и на семейството ми) щастие, което обаче за съжаление не се покрива с разбиранията на моята свекърва... Отново ви благодаря! ))
  5. AniDunitsova

    Отношенията снаха-свекърва

    didi_ts, аз от известно време точно това си мисля...не е бил лош свекъра ми, а тя го е изкарвала такъв...Ох, ако знаете цялата история ще се чудите какво правя още там...Докато беше на легло със счупен крак аз лично съм и сменяла памперсите, давала съм и храна и вода, помагала съм и да се преоблича...И в знак на благодарност-това! Аз съм лошата... Както и да е - надявам се скоро да можем да живеем отделно от нея, като естествено ще и помагаме - всеки ден ще се ходи да и се пазарува, готви, чисти...Но няма да сме под един покрив!
  6. AniDunitsova

    Отношенията снаха-свекърва

    Много благодаря на всички за съветите! Да ви кажа честно до сега се чувствах някак лоша за това, че искам да се махнем от този ад, но сега виждам,че може би съм права..През цялото време си мисля, че тя иска да е толкова болна за да не остане само и да смуче живот от нас...
  7. AniDunitsova

    Отношенията снаха-свекърва

    Ето и моята история! Първо искам да започна с това, че няма да се оплаквам от мъжа си - той е най-прекрасния човек! Искам да споделя с вас моята история, защото съм меко казано отчаяна! Запознахме се с мъжа ми преди 2 години - той живееше при родителите си. Баща му (бивш военен беше пълен психар и тиранин) , а майка му пенсионер по болест. За нея ще ви разкажа сега. Когато започнахме да излизаме сериозно със сегашният ми вече мъж и аз общо взето да живея у тях свекърва ми изгони баща му, а го беше търпяла цели 30 г. Няколко години наред тя ходи по болници и никой не можеше да каже от какво е болна - има проблем с походката и е трудно подвижна.Така ние трябваше щем не щем да останем да живеем при нея за да й помагаме. В което няма нищо лошо...но! Винаги има едно НО! Аз забременях и решихме да подпишем.От този момент тази жена не спира да се меси в живота ни. Още когато решихме да отидем да купим нещата за бебчо - легълце,кошче,дрешки и тн..тя каза "Вземете ме и мен на пазар с вас! Аз знам какво ви трябва! Аз казах на мъжа ми,че това е най-прекрасния момент в приготовлението за бебо и тя няма място с нас, но тя му се примоли и му "даде" съвет че тя знаела по-добре и я взехме с нас...После започнахме да правим ремонт за да освежим и обзаведем къщата за малкия човек, който очаквахме и се започна! Вие искате да ме уморите - не ми рушете къщата АЗ СЪМ БОЛНА ЖЕНА! ИНВАЛИД...защо ми изхвърляте нещата...Само да напомня,че аз бях бременна и всичките тези ревове и истерии ми бяха много натоварващи! Само още да кажа,че на въпросния пазар тя падна и си счупи крака и дадохме 2000 лв за имплант в тазо-бедрената кост за да може да се раздвижи по-бързо! През това време аз я гледах,защото мъжа ми ходи на работа.И ето ви благодарност! постоянно мрънкаше за нещо, все ревеше и ни тормозеше, че е болна,а ние искаме да я уморим като правим ремонт и и изхвърляме старите мебели и тенджери. Аз през цялото време се ядосвах и тормозех,защото в крайна сметка заради нея сме там, а не в апартамента,който моите родители са ми оставили!Защото тя има нужда от нас. После й сложиха една много лоша диагноза, но с много бързо развитие - казаха,че й остават няколко месеца ...Мина повече от година, а от влошаване в състоянието й няма и следа...Много съм объркана и не знам какво да правя! Последния фасон беше на погачата на малката - стана скандал,че тя искаше да сложим на масата,освен сладки неща и сирене и салами, а аз знам,че на погача се слага само сладко - за да е сладък живота на детето..Но не тя така знаела! И се разсърди и в деня на погачата се затвори в стаята си и каза,че няма да присъства, защото аз съм била в нейната къща и ТРЯБВА да се съобразявам с нея. Бях сложила един сладък ликьор на масата преди да дойдат гостите, тя стана и си го прибра..Трябваше в последния момент да моля една приятелка да купи като идва....както и да е мина погачата - без нея разбира се - не се показа! Мина още един ден - без да се храни и излиза от стаята си, ревеше и когато мъжа ми влизаше да я пита дали ще яде с нас или за какво плаче тя се правеше на жертва, че сме искали да я няма, да я уморим...Обаче той както винаги беше на моя страна и не й обърна особено внимание и я остави да се само съжалява в стаята си. Явно видя,че няма да мине номера й и няма кой да й се моли и...о изненада! На следващия ден все едно нищо не е станало! Стана сутринта, дойде в кухнята "Добро утро!" "О на баба милото детенце" (тази същата баба, която не уважи това същото мило детенце предния ден и не присъства на празника му!!)...Кажете ми какво да правя! Как мислите - въобразявам ли си или наистина в тази жена има нещо много зловещо? Може ли някой да се прави на болен за да не е сам???
×