AniDunitsova

Искам да кажа на всички, които отделиха от време то си за да прочетат моята история, че страшно много им благодаря! Бях писала в един друг сайт spodeli.net и там коментарите към мен бяха меко казано гадни и злобни! Някои казаха,че съм искала да уморя свекърва си (!!!!!!) за да и взема жилището...а мисля ясно съм се изразила, че аз си имам свое жилище и не искам да живея в нейното! Други коментари имаше, че тя била права, защото била родила мъжа ми и по тази причина общо взето с две думи трябва да съм и роб до гроб...като цяло не срещнах разбиране от хората там и доста агресивно ме нападнаха без да има причина! Защото мисля, че всеки човек на тази земя има правото да е щастлив и аз търся своето (и на семейството ми) щастие, което обаче за съжаление не се покрива с разбиранията на моята свекърва... Отново ви благодаря! ))

Искам да кажа на всички, които отделиха от време то си за да прочетат моята история, че страшно много им благодаря! Бях писала в един друг сайт spodeli.net и там коментарите към мен бяха меко казано гадни и злобни! Някои казаха,че съм искала да уморя свекърва си (!!!!!!) за да и взема жилището...а мисля ясно съм се изразила, че аз си имам свое жилище и не искам да живея в нейното! Други коментари имаше, че тя била права, защото била родила мъжа ми и по тази причина общо взето с две думи трябва да съм и роб до гроб...като цяло не срещнах разбиране от хората там и доста агресивно ме нападнаха без да има причина! Защото мисля, че всеки човек на тази земя има правото да е щастлив и аз търся своето (и на семейството ми) щастие, което обаче за съжаление не се покрива с разбиранията на моята свекърва... Отново ви благодаря! ))

didi_ts, аз от известно време точно това си мисля...не е бил лош свекъра ми, а тя го е изкарвала такъв...Ох, ако знаете цялата история ще се чудите какво правя още там...Докато беше на легло със счупен крак аз лично съм и сменяла памперсите, давала съм и храна и вода, помагала съм и да се преоблича...И в знак на благодарност-това! Аз съм лошата... Както и да е - надявам се скоро да можем да живеем отделно от нея, като естествено ще и помагаме - всеки ден ще се ходи да и се пазарува, готви, чисти...Но няма да сме под един покрив!

Ето и моята история! Първо искам да започна с това, че няма да се оплаквам от мъжа си - той е най-прекрасния човек! Искам да споделя с вас моята история, защото съм меко казано отчаяна! Запознахме се с мъжа ми преди 2 години - той живееше при родителите си. Баща му (бивш военен беше пълен психар и тиранин) , а майка му пенсионер по болест. За нея ще ви разкажа сега. Когато започнахме да излизаме сериозно със сегашният ми вече мъж и аз общо взето да живея у тях свекърва ми изгони баща му, а го беше търпяла цели 30 г. Няколко години наред тя ходи по болници и никой не можеше да каже от какво е болна - има проблем с походката и е трудно подвижна.Така ние трябваше щем не щем да останем да живеем при нея за да й помагаме. В което няма нищо лошо...но! Винаги има едно НО! Аз забременях и решихме да подпишем.От този момент тази жена не спира да се меси в живота ни. Още когато решихме да отидем да купим нещата за бебчо - легълце,кошче,дрешки и тн..тя каза "Вземете ме и мен на пазар с вас! Аз знам какво ви трябва! Аз казах на мъжа ми,че това е най-прекрасния момент в приготовлението за бебо и тя няма място с нас, но тя му се примоли и му "даде" съвет че тя знаела по-добре и я взехме с нас...После започнахме да правим ремонт за да освежим и обзаведем къщата за малкия човек, който очаквахме и се започна! Вие искате да ме уморите - не ми рушете къщата АЗ СЪМ БОЛНА ЖЕНА! ИНВАЛИД...защо ми изхвърляте нещата...Само да напомня,че аз бях бременна и всичките тези ревове и истерии ми бяха много натоварващи! Само още да кажа,че на въпросния пазар тя падна и си счупи крака и дадохме 2000 лв за имплант в тазо-бедрената кост за да може да се раздвижи по-бързо! През това време аз я гледах,защото мъжа ми ходи на работа.И ето ви благодарност! постоянно мрънкаше за нещо, все ревеше и ни тормозеше, че е болна,а ние искаме да я уморим като правим ремонт и и изхвърляме старите мебели и тенджери. Аз през цялото време се ядосвах и тормозех,защото в крайна сметка заради нея сме там, а не в апартамента,който моите родители са ми оставили!Защото тя има нужда от нас. После й сложиха една много лоша диагноза, но с много бързо развитие - казаха,че й остават няколко месеца ...Мина повече от година, а от влошаване в състоянието й няма и следа...Много съм объркана и не знам какво да правя! Последния фасон беше на погачата на малката - стана скандал,че тя искаше да сложим на масата,освен сладки неща и сирене и салами, а аз знам,че на погача се слага само сладко - за да е сладък живота на детето..Но не тя така знаела! И се разсърди и в деня на погачата се затвори в стаята си и каза,че няма да присъства, защото аз съм била в нейната къща и ТРЯБВА да се съобразявам с нея. Бях сложила един сладък ликьор на масата преди да дойдат гостите, тя стана и си го прибра..Трябваше в последния момент да моля една приятелка да купи като идва....както и да е мина погачата - без нея разбира се - не се показа! Мина още един ден - без да се храни и излиза от стаята си, ревеше и когато мъжа ми влизаше да я пита дали ще яде с нас или за какво плаче тя се правеше на жертва, че сме искали да я няма, да я уморим...Обаче той както винаги беше на моя страна и не й обърна особено внимание и я остави да се само съжалява в стаята си. Явно видя,че няма да мине номера й и няма кой да й се моли и...о изненада! На следващия ден все едно нищо не е станало! Стана сутринта, дойде в кухнята "Добро утро!" "О на баба милото детенце" (тази същата баба, която не уважи това същото мило детенце предния ден и не присъства на празника му!!)...Кажете ми какво да правя! Как мислите - въобразявам ли си или наистина в тази жена има нещо много зловещо? Може ли някой да се прави на болен за да не е сам???