Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Itsonyoff

Участници
  • Общо Съдържание

    3
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

Профил Информация

  • Пол
    Мъж

Itsonyoff's Achievements

  1. Не се колебай да опиташ.Знам от личен опит,че малко хора биха се навили,къде от страх къде от стиснатост а всъщност сме готови да пръснем цял един живот и съпътстващите с това нерви,време,пари,малки и големи борби за какво ли не а нещата,които евентуално могат да ни доведът до дълбока промяна и трансформация винаги оставаме за химерното някаде там в бъдещето.Гоним миражите,които изкачат на хоризонта и се чудим защо сме останали без дъх след гонитбата през постинята,която сами сме си създали с ограничените си възгледи и нарастващата сивота на възприятията ни а те с годините нанасят все по-грозни и сиви щрихи на всичко което ни заобикаля.Най-важното,което усетих от това преживяване е как ума ти и филтриращата система на мозака с течение на времето помътнява,коригира,балансира всичко,което виждаме до степен до която не обръщаме до такава степен на това,което се случва тук,сега пред очите ти.Това отъждествяване с тялото се прекратява в резервоара,няма стимули,които да водят към него.Тази първа настройка е доста екстремна за мозъка ти,защото в повечето време то е заето с обработка на цялата тази сетивна информация,която го бомбардирва всяка секунда,плюс гравитацията,която те кара още повече да се чувстваш стабилен и отделен от всичко което те заобикаля.Ако ти набереш смелост и най-важното намериш такова съоражение в България не се двоуми.Ще ти трябват няколко сеанса три или повече за да може тялото да се отпусне и приеме това ново за него не стимулиране на възприятията.Имаш чувството,че ума ти играе пинк-понк с мислите си и се опитва да се хване за нещо а няма за какво и това именно действа като база за по-нататъшното отделяне и от самия тумор както аз си го наричам а именно аза,ума,егото все думи за едно и също проявление на мозъка,което работи в съдружие с него и за това няма как да намериш двама човека да са на едно и също мнение за една и съща ситуация.Упояването на подивелите маймуни(аза и неговите бъртвежи) с този резервоар,отделя съзнанието,което за мен няма нищо общо с ума.Картината и мъдроста,която получаваш готов(а) или не не минава през никакъв филтър или поне не минава през унифициран таков готов да разделя и обяснява без да осъзнава и разбира истински.Буквално преживяваш една малка смърт като човешко същество вътре.Човек трябва май да полудее,да си загуби ума,че най-накрая да дойде на себе си или по-радикалното да се спомине което не е желателно.Надявам се третия сеанс да се оставя на този процес,който беше започнал .Едно нещо ми направи впечатление,че )маймуните кротват от благ,спокоен и дълбок дъх идващ от корема,сиреч дълбоко и спокойно дишане с корема,но то се получи естествено в резервоара все едно ,че аз бях дишан.Нямаше напрежение и опит за контрол нат него.Имах чувството,че веднага след това и мислите спряха от самосебе си.
  2. Здравейте,на всички от форума! Имах нужда да споделя с някого това,което ми се случи.Живея доста далече от България,няма много българи тука и още повече човек на когото да разкажеш такива неща без да те помислят за луд.Не съм разказвал дори и на жена ми,която е толкова далеч от тези неща и се страхува от това,че отдавна съм спрял да занимавам нея и когото и да било с моите лични търсения.Надявам се няма да ви досадя с малко дългото ми излеание. От няколко години се опитвам напразно с няколко епизодични успеха да достигна осъзнатост в съня.Може би недостатъчната упоритост или неправилна техника незнам,но все нещо не ми достигаше.Така,значи да ви разкажа накратко.Тук в Щатите където живея почти всеки страда от недоспиване или неправилен режим на спане.Повечето хора работят на повече от едно място на ден и се събират доста часове без сън.По някога спиш 2-3 часа на денонощие и то не когато трябва.Това ми беше главният фактор,който трябваше по някакъв начин да оправя.Просто започнах да си лягам доста по-рано когато ми се отдаде възможност.По принцип имам много лек сън и трудно заспивам.Започнах да се занимавам с някои медитативни техники преди лягане и това до някъде помогна,но само за по-бързото заспиване.Преди известно време открих материал в интернет за Floatation tank има също доста информациця в интернет, Youtube http://www.youtube.com/watch?v=0bTQzVH9Kmg и т.н. ако някой се интересува.Накратко това е резервоар пълен със солена вода,която е затоплена със същата температура като човешкото тяло а също и въздуха в него.Този резервоар е напълно звуко и светлинно изолиран,главата ти е до ушите под водата.Все едно си коркова тапа и се рееш в безтегловност на повърхността.Не можеш да потънеш защото водата е много солена и те държи на повърхността.Целта на това съоражение е да блокира всякакви външни стимоли,нямаш дори чувство за гравитация.Неописуемата релаксация и липсата на външни стимоли след няколко сеанса(докато свикнеш с тази обстановка и не се плашиш) те докарва до състояние на дълбока медитация а след известен брой сеанса до психеделично състояние сравнимо с това да си взел DMT,LSD,Shrooms или някакъв друг психеделик,но с тази разлика,че тялото не се трови ами точно обратното пречиства се от токсини,напрежения,болки,стари травми,емоционални проблеми,натрупан стрес и още една дозина проблеми.Също така е доста безопасно,защото винаги можеш да прекъснеш това изживяване ако не ти хареса просто надигаш люка който е над теб и всичко свършва.Вчера следобед ми беше втория сеанс.Беше доста по-добре от първия път,нямше го страха от затворено тъмно пространство без всякакъв звук.На два пъти изпитах чувство сякъш нещо се опитваше да се изтегли или всмукне навън от главата ми все едно,че бях пред черна дупка и тя ме всмуква от към главата.Уплаших се доста,просто беше супер плашещо за мен да бъда всмукан в нещо непознато и абсолютно без никаква светлина.Знаех или по скоро тялото ми усещаше,че нещо се отделя от него.Това се случи два пъти за този един час сеанс.И двата пъти си стегнах тялото силно сякаш се борех да прекъсна това всмукване а всъщност аз за това бях там.Прибрах се в къщи доста релаксиран,лек и сякаш виждах всичко по-ясно с по-наситени цветове.Имах чувството,че съм спал 24 часа непробуден сън. Когато се прибрах използвах случая,че на другия ден не съм на работа и знаех от първия сеанс,че ще спа като бебе.Така че нагласих алармата да ми свири на всеки 15-20мин. и да ми напомня за проверка на реалността.Бях много концетриран и релаксиран,не ми пречеше да си върша някаква работа и на толкова кратко време да правя тези проверки.Легнах си спокоен около 10.30.Навих алармата за 4ч сутринта.Станах поразходих се малко из апартамента,след това седнах и започнах да си повтарям,че ще имам осъзнат сън тази вечер.Представях си как си виждам ръцете и се осъзнавам.Преди да си легна взех едно от хапчетата,които не ми вършеха никаква работа преди(микс от galantamine+choline).Тука започва интересното.Когато си легнах се опитах да релаксирам и да дишам дълбоко.След известно време започнах да получавам видения.Тялото ми се паралезираше от така наречената сънна парализа,но аз си бях буден и доста уплашен.Това ,което усещах беше меко казано шокиращо за будното ми съзнание.Бях хем буден със затворени очи борейки се със сънната парализа хем се въртях,което се оказа,че не е с будното ми тяло.Имаше някакво присъствие.Някакъв възрастен човек ми обясняваше,че не е трябвало да взимам хапчето толкова рано и че това се е случило и с него.Той ми говореше до леглото.Тъкмо ми обясняваше как е почувствал някакво същество да го притиска при сънната парализа и аз веднага усетих нечие друго присъствие(освен възрастния човек) в стаята.В момента в които погледнах към вратата с погнуса видях или по-скоро усетих някакво странно гологлаво джудже,което ме гледаше в тъмното.Няма и секунда след като го видях и ръката ми сякаш преодоля дистанцията между нас и аз го спрях за част от секундата да не се нахвърли върху мен хващайки го за гладкото без коса теме).От уплаха се върнах отново в тялото,но всичко се сля- сън и реалност в едно.Вече не знаех кое е сън кое будност.Някой мисля,че това джудже ме повика по име силно с детски глас и аз се събудих и надигнах.Не видях никой.Не можех да стана от страх,просто гъмжеше от присъствие в стаята.Смених позицията си в леглото.Тялото ми започна да се вдървява от към врата,започна веднага усещането за присъствие.Този път си наложих да се успокоя да си поема дълбоко въздух и прекося стаята за да цъкна лампата и да се уверя,че няма никой.Усещах присъствието някаде около мен,но стигнах до ключа и преди да го включа си казах"...егати пак реалити чек "и тогава това смътно усещане точно преди да натисна бутона,че тук нещо не е както трябва,просто предусещах момента който съм чакал толкова години.Направо настръхнах превключвайки копчето,не от страх а от еуфория,че се осъзнавам в съня си.Щях да избухна от кеф когато светлината не се включи,което в будно състояние нъма значение,но сега ми изглеждаше като фундаментално събитие.След цялото ми това странно въртяне в леглото,което продължи доста дълго по мое изчисление.Разликата в психичната ми нагласа при всяко завъртане и това,че всичко си беше наред без видения когато главата ми се върнеше в изходно дясно положение.Странното което усетих е,че в момента в който наистина изпитах НУЖДА да проверя дали сънувам(който беше точно преди да натисна копчето) или всичко се случва на яве аз вече знаех отговора. Просто беше супер реално до плашещо.Бях толкова екзалтиран,че не обърнах внимание на това,че съм станал от същото легло,но на съвсем различно място в стария апартамент в Бургас където съм израснал.Хукнах през глава и тогава.. хахаха това джудже от,което толкова се страхувах,чахаше на вратата като стража сякаш за да не изляза.Въобще не му обърнах внимание ами отново го хванах за голата глава и го отместих встрани от пътя ми с малко грубото обръщение на английско-български "get the f...k out of here )),че имам важна работа да върша... " Тръгнах по стълбите като се подвуомих дали да не скоча от терасата(живеем на петия етаж),но си казах "ама всичко е толкова реално,да не взема да се претрепя".По стълбите скачах от площадка до площадка без да ползвам стъпалата,удрях стените за да видя дали потдават(не потдаваха).След като излязох от входа забелязах,че е по същото време на денонощието като това в реалноста и още нещо много странно-никаде не се виждаше усветление в целия град като че нямаше ток.Имаше леко сияние като,че се разведелява много рано сутринта.Спрях се за миг с гръб към блока и започнах да си повтарям,че сънувам и трябва да си вида дланите на ръцете.Аз самия за първи път в сън си виждах ръцете.В момента в който ги погледнах сънят сякъш придоби друг по-наситен и по-осъзнат отенък.Имах бяла блуза с навити ръкави до лакътя.Имах си всичко и то напълно реално на допир и вид.Това ме накара да се оглеждам за околкния паизаж,защото ми изглеждаже прекалено сив и мрачен исках да го променя да го проясня и направя по-ярък.Започнах да гледам без да се вглеждам на около по спомен от една от книгите на К.Кастанеда.Получаваше се,но изведнъж видях моя доверен пазач от спалнята да стои до входа и да ме гледа доста мрачно както усетих.Образа му беше замъглен и давамата започнахме да се приближаваме един към друг.Тогава го разпознах,беше едно от съседчетата,което живее на същия етаж.Казах му "...ааа това ти ли бе Тячка" и се отдалечих защото лицето му ми се стори много странно сякаш не е на фокус.Тогава получих това безпокойство,че може да заседна тук в тази реалност,която засега поне беше доста сива и ненаселена.Погледнах нагоре към нашия балкон и се замислих за тялото си как ли ще се прибера при нужда,но в момента в който си го помислих и вече си бях в него и буден.По-късно се опитах да се върна на същото място и аз се върнах,но в друга стая на друго легло,но същия апартамен от детството ми,неосъзнат но доста наситен сън,чийто сценарий се сменяше доста често и си спомних всичко от него на сутринта.
  3. Здравейте,на всички във форума! Току що се регистрирах във вашия форум и веднага бързам да споделя какво се случи с мен миналата вечер.От няколко години се опитвам напразно с няколко епизодични успеха да достигна осъзнатост в съня.Може би недостатъчната упоритост или неправилна техника незнам,но все нещо не ми достигаше.Така,значи да ви разкажа накратко,тук в Щатите където живея почти всеки страда от недоспиване или неправилен режим на спане.Повечето хора работят на повече от едно място на ден и се събират доста часове без сън.По някога спиш 2-3 часа на денонощие и то не когато трябва.Това ми беше главният фактор,който трябваше по някакъв начин да оправя.Просто започнах да си лягам доста по-рано когато ми се отдаде възможност.По принцип имам много лек сън и трудно заспивам.Започнах да се занимавам с някои медитативни техники преди лягане и това до някъде помогна,но само за по-бързото заспиване.Преди известно време открих материал в интернет за Floatation tank има също доста информацици в Youtube ако някой се интересува.Накратко това е резервоар пълен със солена вода,която е затоплена със същата температура като човешкото тяло а също и въздуха в него.Този резервоар е напълно звуко и светлинно изолиран,главата ти е до ушите под водата.Все едно си коркова тапа и се рееш в безтегловност на повърхността.Не можеш да потънеш защото водата е много солена и те държи на повърхността.Целта на това съоражение е да блокира всякакви външни стимоли,нямаш дори чувство за гравитация.Неописуемата релаксация и липсата на външни стимоли след няколко сеанса(докато свикнеш с тази обстановка и не се плашиш) те докарва до състояние на дълбока медитация а след известен брой сеанса до психеделично-мистично състояние сравнимо с това да си взел DMT,LSD,Shrooms или някакъв друг психеделик,но с тази разлика,че тялото не се трови ами точно обратното пречиства се от токсини,напрежения,болки,стари травми,емоционални проблеми,натрупан стрес и още една дозина проблеми.Също така е доста безопасно,защото винаги можеш да прекъснеш това изживяване ако не ти хареса просто надигаш люка който е над теб и всичко свършва.Вчера следобед ми беше втория сеанс.Беше доста по-добре от първия път,нямше го страха от затворено тъмно пространство без всякакъв звук.На два пъти изпитах чувство сякъш нещо се опитваше да се изтегли или всмукне навън от главата ми все едно,че бях пред черна дупка и тя ме всмуква от към главата.Уплаших се доста,просто беше супер плашещо за мен да бъда всмукан в нещо непознато и абсолютно без никаква светлина.Знаех или по скоро тялото ми усещаше,че нещо се отделя от него.Това се случи два пъти за този един час сеанс.И двата пъти си стегнах тялото силно сякаш се борех да прекъсна това всмукване а всъщност аз за това бях там.Прибрах се в къщи доста релаксиран,лек и сякаш виждах всичко по-ясно с по-наситени цветове.Имах чувството,че съм спал 24 часа непробуден сън. Когато се прибрах използвах случая,че на другия ден не съм на работа и знаех от първия сеанс,че ще спа като бебе.Така че нагласих алармата да ми свири на всеки 15-20мин. и да ми напомня за проверка на реалността.Бях много концетриран и релаксиран,не ми пречеше да си върша някаква работа и на толкова кратко време да правя тези проверки.Легнах си спокоен около 10.30.Навих алармата за 4ч сутринта.Станах поразходих се малко из апартамента,след това седнах и започнах да си повтарям,че ще имам осъзнат сън тази вечер.Представях си как си виждам ръцете и се осъзнавам.Преди да си легна взех едно от хапчетата,които не ми вършеха никаква работа преди(микс от galantamine+choline).Тука започва интересното.Когато си легнах се опитах да релаксирам и да дишам дълбоко.След известно време започнах да получавам видения.Тялото ми се паралезираше от така наречената сънна парализа,но аз си бях буден и доста уплашен.Това ,което усещах беше меко казано шокиращо за будното ми съзнание.Бях хем буден със затворени очи борейки се със сънната парализа хем се въртях,което се оказа,че не е с будното ми тяло.Имаше някакво присъствие.Някакъв възрастен човек ми обясняваше,че не е трябвало да го взимам толкова рано и че това се е случило и с него.Той ми говореше до леглото.Тъкмо ми обясняваше как е почувствал някакво същество да го притиска при сънната парализа и аз веднага усетих нечие друго присъствие(освен възрастния човек) в стаята.В момента в които погледнах към вратата с погнуса видях някакво странно гологлаво джудже,което ме гледаше в тъмното.Няма и секунда след като го видях и ръката ми сякаш преодоля дистанцията между нас и аз го спрях за част от секундата да не се нахвърли върху мен хващайки го за гладкото без коса теме).От уплаха се върнах отново в тялото,но всичко се сля- сън и реалност в едно.Вече не знаех кое е сън кое будност.Някой мисля,че това джудже ме повика по име силно с детски глас и аз се събудих и надигнах.Не видях никой.Не можех да стана от страх,просто гъмжеше от присъствие в стаята.Смених позицията си в леглото.Тялото ми започна да се вдървява от към врата,започна веднага усещането за присъствие.Този път си наложих да се успокоя да си поема дълбоко въздух и прекося стаята за да цъкна лампата и да се уверя,че няма никой.Усещах присъствието някаде около мен,но стигнах до ключа и преди да го включа си казах"...егати пак реалити чек "и тогава това смътно усещане точно преди да натисна бутона,че тук нещо не е както трябва,просто предусещах момента който съм чакал толкова години.Направо настръхнах превключвайки копчето,не от страх а от еуфория,че се осъзнавам в съня си.Щях да избухна от кеф когато светлината не се включи.Просто беше супер реално до плашещо.Бях толкова екзалтиран,че не обърнах внимание на това,че съм станал от същото легло,но на съвсем различно място в стария апартамент в Бургас където съм израснал.Хукнах през глава и тогава.. хахаха това джудже от,което толкова се страхувах,чахаше на вратата като стража сякаш за да не изляза.Въобще не му обърнах внимание ами отново го хванах за гладката гола глава и го отместих встрани от пътя ми с малко грубото обръщение на английско-български "get the f...k out of here )),че имам важна работа да върша... " Тръгнах по стълбите като се подвуомих дали да не скоча от терасата(живеем на петия етаж),но си казах "ама всичко е толкова реално,да не взема да се претрепя".По стълбите скачах от площадка до площадка без да ползвам стъпалата,удрях стените за да видя дали потдават(не потдаваха).След като излязох от входа забелязах,че е по същото време на денонощието като това в реалноста и още нещо много странно-никаде не се виждаше усветление в целия град като че нямаше ток.Имаше леко сияние като,че се разведелява много рано сутринта.Спрях се за миг с гръб към блока и започнах да си повтарям,че сънувам и трябва да си вида дланите на ръцете.Аз самия за първи път в сън си виждах ръцете.В момента в който ги погледнах сънят сякъш придоби друг по-наситен и по-осъзнат отенък.Имах бяла блуза с навити ръкави до лакътя.Имах си всичко и то напълно реално на допир и вид.Това ме накара да се оглеждам за околкния паизаж,защото ми изглеждаже прекалено сив и мрачен исках да го променя да го проясня и направя по-ярък.Започнах да гледам без да се вглеждам на около по спомен от една от книгите на К.Кастанеда.Получаваше се,но изведнъж видях моя доверен пазач от спалнята да стои до входа и да мегледа доста мрачно както усетих.Образа му беше замаглен и давамата започнахме да се приближаваме един към друг.Тогава го разпознах,беше едно от съседчетата,което живее на същия етаж.Казах му "...ааа това ти ли бе Тячка" и се отдалечих защото лицето му ми се стори много странно сякаш не е на фокус.Тогава получих това безпокойство,че може да заседна тук в тази реалност,която засега поне беше доста сива и ненаселена.Погледнах нагоре към нашия балкон и се замислих за тялото си как ли ще се прибера при нужда,но в момента в който си го помислих и вече си бях в него и буден.По-късно се опитах да се върна на същото място и аз се върнах,но в друга стая на друго легло,но същия апартамен от детството ми,неосъзнат но доста наситен сън,чийто сценарий се сменяше доста често и си спомних всичко от него на сутринта. Ами това е в общи линии.Днес съм доста екзалтиран и не мога да си намеря място от вълнение,едно от нещата,които ми попречиха да остана в съня.
×
×
  • Добави...