Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Nikita_s

Участници
  • Общо Съдържание

    2
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

Профил Информация

  • Пол
    Жена

Nikita_s's Achievements

  1. Първо благодаря на всички ви за мненията. Ако е искрен с мен,отговора е -да,иска.Мисля,че е достатъчно отговорен човек и знае,че ако иска да е с мен,това означава да приеме и детето ми. Гаранция няма за нищо.Сърцето ми казва едно,разума друго. Опитах онзи ден.Попитах го дали усеща,че отношенията ни много са се променили,че постоянно се караме,че не се разбираме и т.н. Отговори ми,че е забелязал и ,че аз много съм се променила...отчуждила съм се,станала съм по студена,раздразнителна (което е вярно) смята,че промяна има само в мен,не и в него и мисли,че всичко идва от финансовите ни проблеми.Донякъде има право за причината,но не смятам,че тя е основната.Различията помежду ни стават все повече.Все по-често мненията ни по доста въпроси се разминават от там идват споровете и т.н.Целия този разговор не знам дали продължи и 4-5мин. След един мой въпрос той просто млъкна.Попитах до дали ще си догледа филма или иска да поговорим,отговора беше-Не ми се говори. Наясно съм,че подкрепа няма да получа от никого ,освен от третия.Наистина много ми липсва такава...,може би за да омаловажи поне малко вината ми и гузната ми съвест. 1.Не 2.Да спре да ме приема като даденост.Да оценява това,което правя за семейството ни,а не само да си търси дребни поводи да ме критикува,да ми смачква самочувствието на жена.Да търси повече интимност и не тази рутинната за задоволяване на нагона.Да ме накара пак да го обичам както преди...да не се носи по течението както е свикнал досега.Просто да видя,че ме обича и,че иска да запазим това,което имаме. На първо време да спра да се виждам и мисля за третия.Мисля,че трябва да го обикна отново,да видя в него това,което виждах преди години.Да стискам зъби и да правя компромис след компромис. Той просто не желае да говорим за този проблем.Като,че ли премълчавайки го,той не съществува.Аз искам да разговаряме,да вземем заедно някакво решение.Да си изясним някои неща,защото повярвайте ми,аз така не мога да живея...да се нося по течението и всеки ден едно и също.Ние сме като съквартиранти.Отдавна не си казваме,че се обичаме.Още по-отдавна не се целуваме,а секса се случва все по-рядко и по-рядко.В случаите когато сме интимни няма нищо,нищо...задоволяване на нуждите.Не мога така.Не искам мъж-съквартирант.Явно аз съм имала различна представа за семейство.Може би съм живяла в заблуда като съм си мислела,че любовта може да мине през всякакви трудности и да се запази.В едно съм сигурна...аз сама няма да се боря да съхраня това,което е останало от нас.Не получа ли подкрепа и разбиране от негова страна,желание да се вземем в ръце,това ще е краят...независимо дали третия ще е още до мен или ще съм сама.
  2. Здравейте. По това време вместо да съм на топло в леглото при мъжа ми и детето,аз се ровя в нета,търсейки някакво решение на моя проблем.Тръгнах от там да търся семейни терапевти от моя град,през разни форуми,докато се спрях на този.Причината да ви пиша е,че съм много объркана и няма на кой да споделя каква каша ми е в главата (освен на един човек-третият),който ме разбира и подкрепя (поне според думите му),но не иска да ми помага във взимането на някакво решение,защото е пристрастен. Накратко моята история... Имам човек до себе си от 2004-та година.Имаме брак от 2007 и детенце вече на 3г. Страшно много го обичах,допълвахме се,разбирахме се,но някак си до един момент.За мен този момент настъпи след раждането на детето.Обяснявам си го донякъде с финансовите проблеми,които настъпиха тогава.С 2 думи от година някъде насам моите чувства към него не са същите.Няма страст,няма желание за целувки,не мога да кажа ,че го обичам...по скоро съм свикнала с него. Аз съм оптимист и винаги съм вярвала,че няма ли я вече любовта,страстта,привличането,доверието,разбирателството...дори и онова чувство в корема,което те гъделичка,когато го видиш не трябва да се примиряваш и да се носиш на течението само,защото си се врекъл в нещо и само защото има такива наложени рамки от обществото,че всичко трябва да се търпи в името на семейството и децата.Един живот живеем,за себе си го живеем.Някак си не мога да се примиря с тази ситуация и да не съм щастлива. Дойде време да споделя и за третият човек.Всичко започна в мига в който се запознах с него.Първо ми направи впечатление,че имаме много общи виждания за живота,мислим по един и същ начин,много често изричаме едно и също нещо в един глас.Той е моята зодия,на моите години (споменах ли,че аз съм на 24,а мъжът ми на 34) можем да си говорим с часове,когато съм с него времето лети.От близо 2 месеца имаме и интимни отношения.Прекарваме си страхотно и двамата сме толкова луди,че какви ли не неща правим само и само да си откраднем няколко часа за нас.Мисля за него ужасно много,сънувам го,будя се посред нощ и виждам до мен него...с отворени очи съм и виждам него,а всъщност само ми се иска да е той.Реалността е друга.С него (третият) освен,че правим страхотен секс можем и да разговаряме на всякакви теми.Често захващаме и тази.Казва ми,че е плътно до мен,че се опитва да разбере как се чувствам и причините,които са ме подтикнали да стигна до тук.Казва,че ме подкрепя,но решението трябва да си взема сама.Не ми отговаря на въпроса-Как би постъпил на мое място.Просто повтаря,че е с мен каквото и да реша.Казвал ми е ,че се чувства гузен,че едва ли не заради него се случва всичко това,.Знае,че единственият начин да ми помогне наистина е да сложи край и да спре да руши семейството ми.Аз всъщност не искам това от него,а точно обратното.Питам се дали ако започна живота си от начало,аз и детето ми,той би бил готов да бъде до нас.Знам,че за него не съм просто флирт или увлечение,усещам го,а и той ми го е казвал и показва ежедневно.Не минава и ден без да се видим,дори и за 10мин. или някъде на кафе.Не издържаме без да се чуем и т.н. Истината е ,че не съм сама имам дете и то разчита на мен да му осигуря сигурен и щастлив живот.Някак си заради малкия ми е толкова трудно.В моментите,когато го гледам да си играе и смее с баща си се обвинявам толкова много,чувствам се зле и очите ми се пълнят със сълзи.Гузно ми е.Само заради него.А какво е по-важно за едно дете?Да има щастлива майка до себе си или двама родители,каращи се непрекъснато и не показващи любовта си един към друг?Не искам малкия да страда заради моите постъпки и действия. Не съм сигурна,че успях да опиша ситуацията както трябва....и все пак това е моята гледна точка,да не забравяме,че в тази връзка има и втори човек. Не знам към кого да се обърна на съвет,никой не знае за това...само вие.Знам какво искам,но ме е страх да предприема нещо. Просто искам да съм щастлива,млада съм и заслужавам да изживея живота си пълноценно. Благодаря,че ме изчетохте...просто имам нужда от насока.
×
×
  • Добави...