Здравейте.
По това време вместо да съм на топло в леглото при мъжа ми и детето,аз се ровя в нета,търсейки някакво решение на моя проблем.Тръгнах от там да търся семейни терапевти от моя град,през разни форуми,докато се спрях на този.Причината да ви пиша е,че съм много объркана и няма на кой да споделя каква каша ми е в главата (освен на един човек-третият),който ме разбира и подкрепя (поне според думите му),но не иска да ми помага във взимането на някакво решение,защото е пристрастен.
Накратко моята история...
Имам човек до себе си от 2004-та година.Имаме брак от 2007 и детенце вече на 3г. Страшно много го обичах,допълвахме се,разбирахме се,но някак си до един момент.За мен този момент настъпи след раждането на детето.Обяснявам си го донякъде с финансовите проблеми,които настъпиха тогава.С 2 думи от година някъде насам моите чувства към него не са същите.Няма страст,няма желание за целувки,не мога да кажа ,че го обичам...по скоро съм свикнала с него.
Аз съм оптимист и винаги съм вярвала,че няма ли я вече любовта,страстта,привличането,доверието,разбирателството...дори и онова чувство в корема,което те гъделичка,когато го видиш не трябва да се примиряваш и да се носиш на течението само,защото си се врекъл в нещо и само защото има такива наложени рамки от обществото,че всичко трябва да се търпи в името на семейството и децата.Един живот живеем,за себе си го живеем.Някак си не мога да се примиря с тази ситуация и да не съм щастлива.
Дойде време да споделя и за третият човек.Всичко започна в мига в който се запознах с него.Първо ми направи впечатление,че имаме много общи виждания за живота,мислим по един и същ начин,много често изричаме едно и също нещо в един глас.Той е моята зодия,на моите години (споменах ли,че аз съм на 24,а мъжът ми на 34) можем да си говорим с часове,когато съм с него времето лети.От близо 2 месеца имаме и интимни отношения.Прекарваме си страхотно и двамата сме толкова луди,че какви ли не неща правим само и само да си откраднем няколко часа за нас.Мисля за него ужасно много,сънувам го,будя се посред нощ и виждам до мен него...с отворени очи съм и виждам него,а всъщност само ми се иска да е той.Реалността е друга.С него (третият) освен,че правим страхотен секс можем и да разговаряме на всякакви теми.Често захващаме и тази.Казва ми,че е плътно до мен,че се опитва да разбере как се чувствам и причините,които са ме подтикнали да стигна до тук.Казва,че ме подкрепя,но решението трябва да си взема сама.Не ми отговаря на въпроса-Как би постъпил на мое място.Просто повтаря,че е с мен каквото и да реша.Казвал ми е ,че се чувства гузен,че едва ли не заради него се случва всичко това,.Знае,че единственият начин да ми помогне наистина е да сложи край и да спре да руши семейството ми.Аз всъщност не искам това от него,а точно обратното.Питам се дали ако започна живота си от начало,аз и детето ми,той би бил готов да бъде до нас.Знам,че за него не съм просто флирт или увлечение,усещам го,а и той ми го е казвал и показва ежедневно.Не минава и ден без да се видим,дори и за 10мин. или някъде на кафе.Не издържаме без да се чуем и т.н.
Истината е ,че не съм сама имам дете и то разчита на мен да му осигуря сигурен и щастлив живот.Някак си заради малкия ми е толкова трудно.В моментите,когато го гледам да си играе и смее с баща си се обвинявам толкова много,чувствам се зле и очите ми се пълнят със сълзи.Гузно ми е.Само заради него.А какво е по-важно за едно дете?Да има щастлива майка до себе си или двама родители,каращи се непрекъснато и не показващи любовта си един към друг?Не искам малкия да страда заради моите постъпки и действия.
Не съм сигурна,че успях да опиша ситуацията както трябва....и все пак това е моята гледна точка,да не забравяме,че в тази връзка има и втори човек.
Не знам към кого да се обърна на съвет,никой не знае за това...само вие.Знам какво искам,но ме е страх да предприема нещо.
Просто искам да съм щастлива,млада съм и заслужавам да изживея живота си пълноценно.
Благодаря,че ме изчетохте...просто имам нужда от насока.