Здравейте,
Извинявам се, че първия ми пост е именно тук, че първо търся съвет преди да съм дал или допринесъл с нещо за вашия форум и общност.
Търсейки информация и опитвайки се да разсея и успокоя мислите си случайно видях този раздел и си позволих да се регистрирам и да потърся професионален съвет.
Ето и моята история...
Цял живот се подготвях психически, физически и морално за една професия която съм приел за мое призвание. Първо я приех несъзнателно, като дете, по-късно и напълно съзнателно като юноша. Юноша, какъвто съм и сега. Изграждах ум, воля и тяло. Сега, когато дойде момента на истината издържах всички изпити с почти максимален успех, с изключение на един. И тук е разковничето, според който се оказах непригоден за въпросната професия. Открито ми беше вродено, нейзлечимо заболяване което не съм осъзнавал. Въпросното не ми пречи в нормалния живот, но ми е спънка в пътя който съм избрал(въпросното е в много лека форма, но системата е такава). Естествено посрещнах новината с гняв, след което с тъга... човек съм, и нищо човешко не ми е чуждо.
Проблема ми пройзтича от това, че сякъш изгубих искрата. Изгубих "свещенния гняв" с който ставах всеки ден и създавах това което съм, в момента ме крепи дисциплината която изградих през годините. Не бих си позволил да бъда слаб, включително и да оставя пътя си, всеки ден оттогава търся мотивация и отговори за да върна пламъка... практически ми е ясно какво трябва да свърша за да изчерпвам всички варянти и възможности да бъда това което желая, но духовно, емоционално незнам какво да правя.
Въпреки краткия ми житейски път, съдбата ме е прекарала през доста огън и жупел. Не ми е първата дълбоко емоционална фрустрация. Но двама персонажа нямащи нищо общо с тази професия, да ми отнемат най-голямата чест в живота е твърде несправедливо и неприемливо. Всички останали мисли ще спестя, тъй като са в пряк разрез с конституцията на Републиката и основните човешки права и свободи. В момента съм като бледа сянка на покосен лъв. Лошото е, че май и близките ми го забелязват. Чел съм, че за малките неща трябва да слушам ума, за големите сърцето, но в момента то сякъш мълчи.
Това е. Стараех се да бъда максимално кратък и ясен, без излишни подробности, надявам се да остана разбран.
Най-добри пожелания,
Поздрави!