Jump to content
Порталът към съзнателен живот

mushin

Участници
  • Общо Съдържание

    3
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

Всичко добавено от mushin

  1. Благодаря за добрите думи. Явно найстина времето ще покаже. Поздрави!
  2. Не съм гледал въпросния филм, но обещавам да го изгледам. Извинявам се, че съм прозвучал егоцентрично, нямал съм го на предвид. Опасявам се да кажа, че май не го и осъзнавах. Да се откажа от призванието си, от това което обичам и умея е като да предам себе си, за това го приемам толкова навътре. Да се откажа от себе си е по-зле и от края на света. Единия от въпросните които визирах е политик, преди приемането на 'новия закон'(т.е 2-3 години) можеше свободно да се практикува въпросната професия от хора с моя недъг у нас. Нещо което в момента е възможно в остатъка от развитите страни по света, но не и тук. Това ме огорчава, нейскам да опетнявам другата институция тъй като тя е подвласна на правителството и просто си върши работата. Благодаря за отделеното внимание, най-искренно Ви пожелавам успеха също да е с Вас! Поздрави!
  3. Здравейте, Извинявам се, че първия ми пост е именно тук, че първо търся съвет преди да съм дал или допринесъл с нещо за вашия форум и общност. Търсейки информация и опитвайки се да разсея и успокоя мислите си случайно видях този раздел и си позволих да се регистрирам и да потърся професионален съвет. Ето и моята история... Цял живот се подготвях психически, физически и морално за една професия която съм приел за мое призвание. Първо я приех несъзнателно, като дете, по-късно и напълно съзнателно като юноша. Юноша, какъвто съм и сега. Изграждах ум, воля и тяло. Сега, когато дойде момента на истината издържах всички изпити с почти максимален успех, с изключение на един. И тук е разковничето, според който се оказах непригоден за въпросната професия. Открито ми беше вродено, нейзлечимо заболяване което не съм осъзнавал. Въпросното не ми пречи в нормалния живот, но ми е спънка в пътя който съм избрал(въпросното е в много лека форма, но системата е такава). Естествено посрещнах новината с гняв, след което с тъга... човек съм, и нищо човешко не ми е чуждо. Проблема ми пройзтича от това, че сякъш изгубих искрата. Изгубих "свещенния гняв" с който ставах всеки ден и създавах това което съм, в момента ме крепи дисциплината която изградих през годините. Не бих си позволил да бъда слаб, включително и да оставя пътя си, всеки ден оттогава търся мотивация и отговори за да върна пламъка... практически ми е ясно какво трябва да свърша за да изчерпвам всички варянти и възможности да бъда това което желая, но духовно, емоционално незнам какво да правя. Въпреки краткия ми житейски път, съдбата ме е прекарала през доста огън и жупел. Не ми е първата дълбоко емоционална фрустрация. Но двама персонажа нямащи нищо общо с тази професия, да ми отнемат най-голямата чест в живота е твърде несправедливо и неприемливо. Всички останали мисли ще спестя, тъй като са в пряк разрез с конституцията на Републиката и основните човешки права и свободи. В момента съм като бледа сянка на покосен лъв. Лошото е, че май и близките ми го забелязват. Чел съм, че за малките неща трябва да слушам ума, за големите сърцето, но в момента то сякъш мълчи. Това е. Стараех се да бъда максимално кратък и ясен, без излишни подробности, надявам се да остана разбран. Най-добри пожелания, Поздрави!
×
×
  • Добави...