Jump to content
Порталът към съзнателен живот

desita0622

Участници
  • Общо Съдържание

    33
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

За desita0622

  • Рожден Ден 06/22/1974

Профил Информация

  • Пол
    Жена

Последни Посещения

3286 посещения на профила
  1. Да, jul, и с теб съм напълно съгласна. При някои хора нежеланието да имат деца не е свързано с някаква духовна извисеност, а по-скоро с нежелание да пораснат и да поемат истинска отговорност...И това може да е много мъчително за другия човек в двойката, който е дорасъл до решението да има деца. И такъв случай имам близо до мен...Но всеки има свободна воля да взима решенията в живота си...
  2. Темата наистина е много интересна. И аз мисля, че няма универсален отговор. Всеки си има път и карма в настоящия си живот...Но смятам, че е предопределено дете да се роди в определено семейство. Зависи много и от постъпките, мислите, настройката на родителите преди зачеването и раждането на детето. Вярвам,че всяка прераждаща се душа си избира подходящо семейство, така че и двете страни да учат определени уроци... По повод случая на Гост 3. Наблюдавала съм много дълго подобни отношения в семейството на много близки мои роднини. Човек винаги трябва да оценява нуждата и позицията и на двете страни. Аз говоря за семейство, състоящо се само от майка и син. Синът имаше точно същите "прояви" като в случая на Гост 3. Но, ако се вгледаш по-отблизо, преценяваш, че майката е супер принципна, с много сурово отношение, а "детето" цял живот се мъчи да отстоява независимостта си и да намери собствения си път...Съжителството беше много мъчително и за двете страни и завърши трагично, но със сигурност и двете страни са имали много неща да научат и неслучайно са се "събрали"...Съгласна съм с Божидар Зим, че обикновено на много духовни и принципни хора се раждат деца "издънки", защото наистина Любовта е по-висша от духовността и принципите, а има хора, които отъждествяват вярата и любовта с духовните практики или моралните принципи... Късметче, благодаря за страхотното стихотворение!
  3. Да, напълно съм съгласна Донке, че духовния човек се познава по липсата на агресия и зависимости. Съгласна съм и с dcveta, че духовния човек не парадира с нищо, той е скромен. И освен това се стреми да не съди другите... Харесва ми една мисъл на Петър Дънов: "Не казвайте този човек е лош, кажете - той има още много работа да върши." Аз съм напълно съгласна. Човек не бива да съди другите, а да гледа на тях като непрекъснато израстващи в духовен план хора. Ако може да помогне в това израстване без агресия, само с любов - това е чудесно. Включително и себе си да не възвеличава, а да върви скромно и упорито по пътя...Защото съвършен е само Бог, ние имаме още много работа да вършим...
  4. desita0622

    Объркана и самотна

    Лорче, Долавям, че баща ти е доста обсебваща и властна личност. Но се замисли, че ти вече си възрастен човек, който трябва да открива и да следва целите и мечтите си. Нормално е когато пораства човек да влиза в конфронтация с това, което мислят и искат от него дори най-близките му хора. Та нали това е твоят живот, твоя път - никой друг не може да решава или действа вместо теб...Струва ми се, че прекалено много се страхуваш да не сбъркаш някъде, но грешките също са част от живота, в тях често са заложени много ценни уроци...Само, когато човек се престраши сам да си набелязва цели и да ги осъществява, той започва да вярва повече в себе си и в своите възможности... И нещо друго - струва ми се, че нямаш някаква сродна душа, човек, който да има подобни на твоите цели, виждания за живота, проблеми...Ще ти подейства ободряващо да споделяш с такъв човек. Ако не можеш да откриеш някого близо до теб - потърси в този форум. Сигурна съм, че има хора, които са преживели или преживяват твоите дилеми. Повечето от хората тук са преминали през различни лични кризи и са намерили решение, защото са видели себе си по-нов начин, намерили са някаква духовна перспектива... На сайта има и други духовни опори - статии, книги - потърси такива, които те привличат.Просто не спирай да се движиш и да търсиш, няма друг начин да видиш живота си от друга по-оптимистична перспектива.
  5. desita0622

    Объркана и самотна

    Мила Лорче, Не съм професионален психотерапевт, но ще ти напиша някои размисли и въпроси, които породи у мен последния ти пост. Може и да са ти от полза... Представих си картината на твоето семейство, но някак си не мога да си представя теб като човек. Във всичко, което си написала не открих нищо за твоите чувства, твоите желания, това което теб те радва и вълнува...Усещам у теб някаква голяма вина и отговорност към семейството ти. Сякаш единствените ти желания и стремежи се свеждат до това да бъдеш гордост за родителите си, да поддържаш баланса между тях, да помагаш на сестра си... Доколкото разбрах между родителите ти няма никаква емоционална връзка. Но не я долавям и между теб и някой от семейството ти. Имаш ли истинско доверие на някого от семейството си? Усетих, че много обичаш майка си и се чудя защо не споделяш с никого от семейството си как се чувстваш. Всъщност, това са най-близките ти хора и би трябвало да потърсиш опора и от тях както ти се опитваш да бъдеш тяхна опора... Мисля че е много важно да погледнеш на себе си като ценна личност със свои желания, стремежи, емоции. И да отделиш време да се замислиш какви са те. Открий нещата, които лично теб те радват, лично теб те вълнуват и изпълват с позитивна енергия. Професионалната реализация и успехи не са единствената цел в живота - ти все пак имаш емоционални и духовни нужди. И мисля, че е важно да потърсиш баланса в живота си, както те съветва и Орлин. Дано да не звуча назидателно - просто нахвърлям това, което усетих като прочетох поста, дай Боже да ти помогне с нещо.
  6. desita0622

    Темпераментите

    Диана, приемай съжителството на различните типове като урок свише. Всъщност ти вече си го направила...Защото що се отнася до децата, обикновено не нагласяваме нещата, така че да се родят със съвместим с нашия темперамент, роднините също не си ги избираме. Аз например, при цялата "несъвместимост" с моите родители, сега имам едно дете холерик, с което сме много различни. Но лека-полека се уча да се съобразявам с неговите качества, а сигурно и той ще започне да се съобразява с моите с времето. Чета по въпроса, уча се...Да речем, най-интересното за холерика ми беше, че те всъщност са свръхвъзбудими и с тях трябва да си много спокоен и търпелив, за да не товарят прекалено нервната си система..А, аз се смятам за спокоен човек общо-взето...
  7. desita0622

    Светът ми се срина

    Скъпа wine, Прекрасно е, че си променила така възприемането на случилото се между вас и имаш съвсем различен поглед върху живота. Не гледай назад и не насилвай чувствата си. Чувствата ти ще се променят още, но се изисква време...Възможно е след време той да съжали за случилото се, възможно е и ти да успееш да му простиш, въпреки че сега го мразиш понякога. Но мисля, че главното сега е да обичаш себе си и дъщеря си и да градиш вашия живот! Желая ти много вяра, любов и кураж!
  8. Естествено, че е трудно да си промениш коренно темперамента...Аз не казвам, че съм си променила изцяло меланхоличния темперамент - просто частично съм развила някои други качества, а тях може и да ги е имало и да са дремели в мен. Не знам... Със сигурност, Диана, толерантността е най-мъдрата рецепта. Аз и досега имам "търкания" с майка ми, доста сме различни, но с годините сме се напаснали чрез толерантност...
  9. Диана, предлагам ти мнението на един "бивш" меланхолик. /защото в момента смятам, че съм разкрила смесения си темперамент/. Да, възможно е тъгата да се превърне в постоянно състояние, тя наистина е характерна за меланхолиците. Но смятам, че тя е по-скоро един вид защитен механизъм да избягаш от реалността от "жестокия и безсърдечен" свят, да потънеш в твой измислен свят...За мен противоотровата се оказа духовното търсене. Защото усетих, че съществува една много по-възвишена реалност от нашата...Само че, докосването до нея е свързано с радост и хармония, а не с тъга. И когато се връщаш в тази възвишена реалност, вече не е нужно да бягаш от земната реалност в тъгата...
  10. desita0622

    Темпераментите

    Didi, ще ти разкажа за практическия резултат от твоя хипотетичен случай Аз като дете бях типичен меланхолик, баща ми е холерик, а майка ми сангвиник-холерик. През цялото си детство се чувствах като на някаква безкрайна въртележка , а пък аз исках просто да си чета някъде и да си мечтая. Но сега като голяма, осъзнавам, че това съжителство ми се е отразило доста добре.Разкрило е други мои качества - да бъда по-активна, по-контактна...Така че, всички важни връзки в живота имат смисъл...
  11. desita0622

    Темпераментите

    Преди време си купих една книжка за възпитание на деца: "Характерът на вашето дете" от Олга Шелопухо. Бях чела за темпераментите и смятам, че имат голямо значение, но с времето това ми излезе от полезрението. Сега бях поразена колко точна е информацията и колко различен трябва да бъде подхода към различните деца. В книгата се посочват и идеи за игри и занимания за всеки темперамент... Диана, по принцип водните зодии отговарят на меланхоличен темперамент, огнените - на холеричен, въздушните - на сангвиничен, а земните - на флегматичен. Но, най-добре е да се направи тест, защото темпераментите често са смесени. Всъщност и в самия хороскоп на човека основните планети може да са в знаци от различен елемент...Например, при мен основните ми планети са от 4-е различни елемента. И обикновено тестовете, които съм правила за темперамент показват смесен такъв и никога не съвпадат един с друг Но тези неща човек може и интуитивно да ги усети, четейки за темпераментите - т.е да си усети темперамента...
  12. desita0622

    Объркана и самотна

    Мило момиче, Била съм в подобно състояние на депресия. Нека ти разкажа как излязох аз, а ти ще прецениш дали можеш да почерпиш нещо от моя опит. Ти явно си стигнала края на някакъв етап от живота си, т.е. разделила си се с някакви илюзии...Но това не значи, че животът ти е свършил. Напротив, той е пълен с възможности...Ти си млада, учила си това, което искаш, имаш роднини, които те обичат... Знам как депресията отнема всичките ти сили, цялата ти енергия, перспективата ти...Но започни да променяш нещата с "мънички стъпки"...Преди всичко се замисли кои неща в живота ти носят радост...Започни със съвсем малки - да поиграеш с племенницата си, да се разходиш в парка, да прочетеш хубава книга...Прави нещо което те радва всеки ден, направи усилие, колкото и да ти изглежда трудно. В края на деня ще усетиш, че тези малки стъпки са ти дали положителна енергия, повече сили, малко оптимизъм...Повярвай ми, минала съм по този път, ще усетиш повече светлина в живота си... Освен това направи списък на положителните си качества и човешки и като знания и умения. Ще се убедиш, че съвсем не са малко...След това потърси нови възможности в живота си...Казваш че не си си намерила подходяща работа - ами, продължавай да търсиш - нима си изчерпала всички възможности...Същото важи и за приятеля ...Често нещата в живота не се променят изведнъж, не стават точно както искаме, но нима това е причина да спрем да търсим. Всеки ден се опитвай да измислиш нещо ново, за да промениш положението си и го осъществи - дори това да е една съвсем малка крачка, но не спирай да се движиш... Желая ти кураж и те прегръщам.
  13. desita0622

    Сравняването

    Подкрепям Божидар, че е много рисковано да съдиш и сравняваш други хора, защото на всеки опита е субективен...Ако все пак се опитваш да дадеш съвет на някого, по-добре е да не е със сравнения с други хора, а с любов и разбиране лично към него и неговия опит...
  14. desita0622

    Сравняването

    Темата не е еднозначна. Прав е Божидар, че всеки си има темперамент и не можеш да направиш от меланхолика холерик, например. По-добре е да развиваш наличните качества...Пак в този ред на мисли - всеки има заложби от предишни животи и определени обстоятелства, при които се е родил сега. Така че, нека всеки се движи по индивидуалния си път с най-присъщата му скорост. Защото не тръгваме от една и съща точка, за да сравняваме кой докъде е стигнал... Съвсем друг е случая, когато ти си на някакъв кръстопът и търсиш ориентир - човек, който достатъчно възвишено и духовно изживява живота си. Тогава ти по твоя свободна воля търсиш сравнение с този човек, опитваш се да се доближиш до неговите вътрешни добродетели. Да, обобщя: май сравнението си заслужава, когато сравняваме вътрешни качества, а не външни изяви и когато го прилагаме градивно върху себе си...
  15. desita0622

    Параноя на страстта

    Подсетихте ме за тази авторка. И си припомних и втората и книга "Защо на мен, защо това, защо сега". Има я в spiralata. Тя е написана от много по-широка духовна перспектива и сега повече ми пасва отколкото "Параноя на страстта". Е, човек преминава през различни етапи, дай Боже да са възходящи, т.е. да се движим нагоре по спиралата
×