desita0622

Здравей мила приятелко,

Обръщението ми е доста лично, но те почувствах много близка. Надявам се, да мога да помогна със съвет от моя личен опит...
В моя живот нямам разбито семейство, но имах много неуспешни връзки. Винаги се случваше като при теб - нещата не вървяха, а мъжът до мен отказваше да говорим за проблемите или твърдеше, че аз съм виновна. В даден момент не издържах на напрежението и неразбирането и се разделяхме. Постепенно осъзнах, че проблемът е у мен. Аз не държах достатъчно на нуждите си, на чувствата си, на желанията си. Примирявах се с човека, защото нямах друга възможност в момента и непрекъснато правех компромиси...Животът ми беше безкраен низ от компромиси...След това си обещах да остана сама толкова време, колкото е необходимо и да се обвържа единствено с мъжа, който разбира моите емоции, желания, стремежи...Докато чаках успях да осъзная по-добре коя съм, към какво се стремя и в какво вярвам. И точно когато станах на 30 години мъжът се появи. Сега имам много хубаво семейство, две прекрасни деца и въпреки че преживяваме и трудности, се чувствам спокойна и уверена в себе си, защото всеки ден получавам подкрепа и разбиране...
Затова те съветвам: обичай преди всичко себе си и дъщеря си! Дай си време и осъзнай, че ти си уникално човешко същество със специална мисия, желания и емоции. Не допускай до себе си човек, който твърди, че те са маловажни! Не се отчайвай, а продължавай да се оглеждаш, за човекът, който ще те оцени. Вярвай, че Бог и Вселената се грижат за твоите нужни! Следвай смело пътя си, изучавай душата си и израствай като човек. Оценявай уникалната мисия да си майка - направи детето си истинско и пълноценно, научи го да обича себе си ! - това една от най-важните ти мисии. А когато дойде моментът, подходящият партьор ще се появи! Желая ти вяра, любов и кураж!

Мила приятелко,

Радвам се, че съм помогнала по някакъв начин. Бъди силна и упорита! Щом си била толкова всеотдайна в любовта си към някого, сигурна съм, че ще заобичаш и себе си, а това е разковниче да си промениш живота.

Прегръщам те: Деси

Здравей мила приятелко,

Обръщението ми е доста лично, но те почувствах много близка. Надявам се, да мога да помогна със съвет от моя личен опит...
В моя живот нямам разбито семейство, но имах много неуспешни връзки. Винаги се случваше като при теб - нещата не вървяха, а мъжът до мен отказваше да говорим за проблемите или твърдеше, че аз съм виновна. В даден момент не издържах на напрежението и неразбирането и се разделяхме. Постепенно осъзнах, че проблемът е у мен. Аз не държах достатъчно на нуждите си, на чувствата си, на желанията си. Примирявах се с човека, защото нямах друга възможност в момента и непрекъснато правех компромиси...Животът ми беше безкраен низ от компромиси...След това си обещах да остана сама толкова време, колкото е необходимо и да се обвържа единствено с мъжа, който разбира моите емоции, желания, стремежи...Докато чаках успях да осъзная по-добре коя съм, към какво се стремя и в какво вярвам. И точно когато станах на 30 години мъжът се появи. Сега имам много хубаво семейство, две прекрасни деца и въпреки че преживяваме и трудности, се чувствам спокойна и уверена в себе си, защото всеки ден получавам подкрепа и разбиране...
Затова те съветвам: обичай преди всичко себе си и дъщеря си! Дай си време и осъзнай, че ти си уникално човешко същество със специална мисия, желания и емоции. Не допускай до себе си човек, който твърди, че те са маловажни! Не се отчайвай, а продължавай да се оглеждаш, за човекът, който ще те оцени. Вярвай, че Бог и Вселената се грижат за твоите нужни! Следвай смело пътя си, изучавай душата си и израствай като човек. Оценявай уникалната мисия да си майка - направи детето си истинско и пълноценно, научи го да обича себе си ! - това една от най-важните ти мисии. А когато дойде моментът, подходящият партьор ще се появи! Желая ти вяра, любов и кураж!

Мила Лорче,

Не съм професионален психотерапевт, но ще ти напиша някои размисли и въпроси, които породи у мен последния ти пост. Може и да са ти от полза...
Представих си картината на твоето семейство, но някак си не мога да си представя теб като човек. Във всичко, което си написала не открих нищо за твоите чувства, твоите желания, това което теб те радва и вълнува...Усещам у теб някаква голяма вина и отговорност към семейството ти. Сякаш единствените ти желания и стремежи се свеждат до това да бъдеш гордост за родителите си, да поддържаш баланса между тях, да помагаш на сестра си...
Доколкото разбрах между родителите ти няма никаква емоционална връзка. Но не я долавям и между теб и някой от семейството ти. Имаш ли истинско доверие на някого от семейството си? Усетих, че много обичаш майка си и се чудя защо не споделяш с никого от семейството си как се чувстваш. Всъщност, това са най-близките ти хора и би трябвало да потърсиш опора и от тях както ти се опитваш да бъдеш тяхна опора...
Мисля че е много важно да погледнеш на себе си като ценна личност със свои желания, стремежи, емоции. И да отделиш време да се замислиш какви са те. Открий нещата, които лично теб те радват, лично теб те вълнуват и изпълват с позитивна енергия. Професионалната реализация и успехи не са единствената цел в живота - ти все пак имаш емоционални и духовни нужди. И мисля, че е важно да потърсиш баланса в живота си, както те съветва и Орлин.
Дано да не звуча назидателно - просто нахвърлям това, което усетих като прочетох поста, дай Боже да ти помогне с нещо.

Изцяло те подкрепям Донка!
Аз имам две много палави момчета, които са още доста малки. Считам че не трябва да изпълнявам желанията им, които ги застрашават душевно и физически. Винаги им обяснявам достъпно защо им забранявам нещо. Не винаги ме разбират, но с времето и това ще стане...Естествено, когато не говорим за някакво фатално решение, ги оставям те да го вземат, дори и да няма положителни последствия, по-добре е да разберат от собствен опит какво се случва...
Много уважавам мнението на Лазарев по тази тема. А има и чудесни книги по детска психология, които обясняват защо и как на децата трябва да се поставят граници - например "Детето тиранин".

Да, напълно съм съгласна Донке, че духовния човек се познава по липсата на агресия и зависимости.
Съгласна съм и с dcveta, че духовния човек не парадира с нищо, той е скромен. И освен това се стреми да не съди другите...
Харесва ми една мисъл на Петър Дънов: "Не казвайте този човек е лош, кажете - той има още много работа да върши." Аз съм напълно съгласна. Човек не бива да съди другите, а да гледа на тях като непрекъснато израстващи в духовен план хора. Ако може да помогне в това израстване без агресия, само с любов - това е чудесно. Включително и себе си да не възвеличава, а да върви скромно и упорито по пътя...Защото съвършен е само Бог, ние имаме още много работа да вършим...

Да, напълно съм съгласна Донке, че духовния човек се познава по липсата на агресия и зависимости.
Съгласна съм и с dcveta, че духовния човек не парадира с нищо, той е скромен. И освен това се стреми да не съди другите...
Харесва ми една мисъл на Петър Дънов: "Не казвайте този човек е лош, кажете - той има още много работа да върши." Аз съм напълно съгласна. Човек не бива да съди другите, а да гледа на тях като непрекъснато израстващи в духовен план хора. Ако може да помогне в това израстване без агресия, само с любов - това е чудесно. Включително и себе си да не възвеличава, а да върви скромно и упорито по пътя...Защото съвършен е само Бог, ние имаме още много работа да вършим...

Да, напълно съм съгласна Донке, че духовния човек се познава по липсата на агресия и зависимости.
Съгласна съм и с dcveta, че духовния човек не парадира с нищо, той е скромен. И освен това се стреми да не съди другите...
Харесва ми една мисъл на Петър Дънов: "Не казвайте този човек е лош, кажете - той има още много работа да върши." Аз съм напълно съгласна. Човек не бива да съди другите, а да гледа на тях като непрекъснато израстващи в духовен план хора. Ако може да помогне в това израстване без агресия, само с любов - това е чудесно. Включително и себе си да не възвеличава, а да върви скромно и упорито по пътя...Защото съвършен е само Бог, ние имаме още много работа да вършим...

Здравей мила приятелко,

Обръщението ми е доста лично, но те почувствах много близка. Надявам се, да мога да помогна със съвет от моя личен опит...
В моя живот нямам разбито семейство, но имах много неуспешни връзки. Винаги се случваше като при теб - нещата не вървяха, а мъжът до мен отказваше да говорим за проблемите или твърдеше, че аз съм виновна. В даден момент не издържах на напрежението и неразбирането и се разделяхме. Постепенно осъзнах, че проблемът е у мен. Аз не държах достатъчно на нуждите си, на чувствата си, на желанията си. Примирявах се с човека, защото нямах друга възможност в момента и непрекъснато правех компромиси...Животът ми беше безкраен низ от компромиси...След това си обещах да остана сама толкова време, колкото е необходимо и да се обвържа единствено с мъжа, който разбира моите емоции, желания, стремежи...Докато чаках успях да осъзная по-добре коя съм, към какво се стремя и в какво вярвам. И точно когато станах на 30 години мъжът се появи. Сега имам много хубаво семейство, две прекрасни деца и въпреки че преживяваме и трудности, се чувствам спокойна и уверена в себе си, защото всеки ден получавам подкрепа и разбиране...
Затова те съветвам: обичай преди всичко себе си и дъщеря си! Дай си време и осъзнай, че ти си уникално човешко същество със специална мисия, желания и емоции. Не допускай до себе си човек, който твърди, че те са маловажни! Не се отчайвай, а продължавай да се оглеждаш, за човекът, който ще те оцени. Вярвай, че Бог и Вселената се грижат за твоите нужни! Следвай смело пътя си, изучавай душата си и израствай като човек. Оценявай уникалната мисия да си майка - направи детето си истинско и пълноценно, научи го да обича себе си ! - това една от най-важните ти мисии. А когато дойде моментът, подходящият партьор ще се появи! Желая ти вяра, любов и кураж!

Преди време си купих една книжка за възпитание на деца: "Характерът на вашето дете" от Олга Шелопухо. Бях чела за темпераментите и смятам, че имат голямо значение, но с времето това ми излезе от полезрението. Сега бях поразена колко точна е информацията и колко различен трябва да бъде подхода към различните деца. В книгата се посочват и идеи за игри и занимания за всеки темперамент...
Диана, по принцип водните зодии отговарят на меланхоличен темперамент, огнените - на холеричен, въздушните - на сангвиничен, а земните - на флегматичен. Но, най-добре е да се направи тест, защото темпераментите често са смесени. Всъщност и в самия хороскоп на човека основните планети може да са в знаци от различен елемент...Например, при мен основните ми планети са от 4-е различни елемента. И обикновено тестовете, които съм правила за темперамент показват смесен такъв и никога не съвпадат един с друг Но тези неща човек може и интуитивно да ги усети, четейки за темпераментите - т.е да си усети темперамента...

Диана, предлагам ти мнението на един "бивш" меланхолик. /защото в момента смятам, че съм разкрила смесения си темперамент/. Да, възможно е тъгата да се превърне в постоянно състояние, тя наистина е характерна за меланхолиците. Но смятам, че тя е по-скоро един вид защитен механизъм да избягаш от реалността от "жестокия и безсърдечен" свят, да потънеш в твой измислен свят...За мен противоотровата се оказа духовното търсене. Защото усетих, че съществува една много по-възвишена реалност от нашата...Само че, докосването до нея е свързано с радост и хармония, а не с тъга. И когато се връщаш в тази възвишена реалност, вече не е нужно да бягаш от земната реалност в тъгата...

Мило момиче,

Била съм в подобно състояние на депресия. Нека ти разкажа как излязох аз, а ти ще прецениш дали можеш да почерпиш нещо от моя опит.
Ти явно си стигнала края на някакъв етап от живота си, т.е. разделила си се с някакви илюзии...Но това не значи, че животът ти е свършил. Напротив, той е пълен с възможности...Ти си млада, учила си това, което искаш, имаш роднини, които те обичат...
Знам как депресията отнема всичките ти сили, цялата ти енергия, перспективата ти...Но започни да променяш нещата с "мънички стъпки"...Преди всичко се замисли кои неща в живота ти носят радост...Започни със съвсем малки - да поиграеш с племенницата си, да се разходиш в парка, да прочетеш хубава книга...Прави нещо което те радва всеки ден, направи усилие, колкото и да ти изглежда трудно. В края на деня ще усетиш, че тези малки стъпки са ти дали положителна енергия, повече сили, малко оптимизъм...Повярвай ми, минала съм по този път, ще усетиш повече светлина в живота си...
Освен това направи списък на положителните си качества и човешки и като знания и умения. Ще се убедиш, че съвсем не са малко...След това потърси нови възможности в живота си...Казваш че не си си намерила подходяща работа - ами, продължавай да търсиш - нима си изчерпала всички възможности...Същото важи и за приятеля ...Често нещата в живота не се променят изведнъж, не стават точно както искаме, но нима това е причина да спрем да търсим. Всеки ден се опитвай да измислиш нещо ново, за да промениш положението си и го осъществи - дори това да е една съвсем малка крачка, но не спирай да се движиш...
Желая ти кураж и те прегръщам.

Да, мили приятели. Свободата наистина е важна, да я има и от двете страни. Но, мисля, че най-важна е любовта. Любовта ти помага да приемаш другия и да се опитваш да го разбереш, дори и да сте много различни...Пак любовта ти помага да му дадеш свободата да е себе си и да го приемеш какъвто е. Пак любовта ражда емпатия - да кажеш: да, аз нямам като твоите нужди и желания, но ще се опитам да те разбера и поне донякъде да се съобразя с теб...Ние сме различни, но аз се чувствам добре, когато ти се чувстваш добре, когато се доближаваш до съкровените си желания и стремежи, затова ще ти помагам, доколкото мога да ги достигнеш...
А когато любовта я няма, хората живеят в различни светове, отказват се да търсят допирни точки и нещата, които ги свързват са навика, децата, материалните неща...
Такива неща ми хрумват, провокирана от вашите размисли...

Да, мили приятели. Свободата наистина е важна, да я има и от двете страни. Но, мисля, че най-важна е любовта. Любовта ти помага да приемаш другия и да се опитваш да го разбереш, дори и да сте много различни...Пак любовта ти помага да му дадеш свободата да е себе си и да го приемеш какъвто е. Пак любовта ражда емпатия - да кажеш: да, аз нямам като твоите нужди и желания, но ще се опитам да те разбера и поне донякъде да се съобразя с теб...Ние сме различни, но аз се чувствам добре, когато ти се чувстваш добре, когато се доближаваш до съкровените си желания и стремежи, затова ще ти помагам, доколкото мога да ги достигнеш...
А когато любовта я няма, хората живеят в различни светове, отказват се да търсят допирни точки и нещата, които ги свързват са навика, децата, материалните неща...
Такива неща ми хрумват, провокирана от вашите размисли...

Здравей мила приятелко,

Обръщението ми е доста лично, но те почувствах много близка. Надявам се, да мога да помогна със съвет от моя личен опит...
В моя живот нямам разбито семейство, но имах много неуспешни връзки. Винаги се случваше като при теб - нещата не вървяха, а мъжът до мен отказваше да говорим за проблемите или твърдеше, че аз съм виновна. В даден момент не издържах на напрежението и неразбирането и се разделяхме. Постепенно осъзнах, че проблемът е у мен. Аз не държах достатъчно на нуждите си, на чувствата си, на желанията си. Примирявах се с човека, защото нямах друга възможност в момента и непрекъснато правех компромиси...Животът ми беше безкраен низ от компромиси...След това си обещах да остана сама толкова време, колкото е необходимо и да се обвържа единствено с мъжа, който разбира моите емоции, желания, стремежи...Докато чаках успях да осъзная по-добре коя съм, към какво се стремя и в какво вярвам. И точно когато станах на 30 години мъжът се появи. Сега имам много хубаво семейство, две прекрасни деца и въпреки че преживяваме и трудности, се чувствам спокойна и уверена в себе си, защото всеки ден получавам подкрепа и разбиране...
Затова те съветвам: обичай преди всичко себе си и дъщеря си! Дай си време и осъзнай, че ти си уникално човешко същество със специална мисия, желания и емоции. Не допускай до себе си човек, който твърди, че те са маловажни! Не се отчайвай, а продължавай да се оглеждаш, за човекът, който ще те оцени. Вярвай, че Бог и Вселената се грижат за твоите нужни! Следвай смело пътя си, изучавай душата си и израствай като човек. Оценявай уникалната мисия да си майка - направи детето си истинско и пълноценно, научи го да обича себе си ! - това една от най-важните ти мисии. А когато дойде моментът, подходящият партьор ще се появи! Желая ти вяра, любов и кураж!

Здравей мила приятелко,

Обръщението ми е доста лично, но те почувствах много близка. Надявам се, да мога да помогна със съвет от моя личен опит...
В моя живот нямам разбито семейство, но имах много неуспешни връзки. Винаги се случваше като при теб - нещата не вървяха, а мъжът до мен отказваше да говорим за проблемите или твърдеше, че аз съм виновна. В даден момент не издържах на напрежението и неразбирането и се разделяхме. Постепенно осъзнах, че проблемът е у мен. Аз не държах достатъчно на нуждите си, на чувствата си, на желанията си. Примирявах се с човека, защото нямах друга възможност в момента и непрекъснато правех компромиси...Животът ми беше безкраен низ от компромиси...След това си обещах да остана сама толкова време, колкото е необходимо и да се обвържа единствено с мъжа, който разбира моите емоции, желания, стремежи...Докато чаках успях да осъзная по-добре коя съм, към какво се стремя и в какво вярвам. И точно когато станах на 30 години мъжът се появи. Сега имам много хубаво семейство, две прекрасни деца и въпреки че преживяваме и трудности, се чувствам спокойна и уверена в себе си, защото всеки ден получавам подкрепа и разбиране...
Затова те съветвам: обичай преди всичко себе си и дъщеря си! Дай си време и осъзнай, че ти си уникално човешко същество със специална мисия, желания и емоции. Не допускай до себе си човек, който твърди, че те са маловажни! Не се отчайвай, а продължавай да се оглеждаш, за човекът, който ще те оцени. Вярвай, че Бог и Вселената се грижат за твоите нужни! Следвай смело пътя си, изучавай душата си и израствай като човек. Оценявай уникалната мисия да си майка - направи детето си истинско и пълноценно, научи го да обича себе си ! - това една от най-важните ти мисии. А когато дойде моментът, подходящият партьор ще се появи! Желая ти вяра, любов и кураж!

Здравей мила приятелко,

Обръщението ми е доста лично, но те почувствах много близка. Надявам се, да мога да помогна със съвет от моя личен опит...
В моя живот нямам разбито семейство, но имах много неуспешни връзки. Винаги се случваше като при теб - нещата не вървяха, а мъжът до мен отказваше да говорим за проблемите или твърдеше, че аз съм виновна. В даден момент не издържах на напрежението и неразбирането и се разделяхме. Постепенно осъзнах, че проблемът е у мен. Аз не държах достатъчно на нуждите си, на чувствата си, на желанията си. Примирявах се с човека, защото нямах друга възможност в момента и непрекъснато правех компромиси...Животът ми беше безкраен низ от компромиси...След това си обещах да остана сама толкова време, колкото е необходимо и да се обвържа единствено с мъжа, който разбира моите емоции, желания, стремежи...Докато чаках успях да осъзная по-добре коя съм, към какво се стремя и в какво вярвам. И точно когато станах на 30 години мъжът се появи. Сега имам много хубаво семейство, две прекрасни деца и въпреки че преживяваме и трудности, се чувствам спокойна и уверена в себе си, защото всеки ден получавам подкрепа и разбиране...
Затова те съветвам: обичай преди всичко себе си и дъщеря си! Дай си време и осъзнай, че ти си уникално човешко същество със специална мисия, желания и емоции. Не допускай до себе си човек, който твърди, че те са маловажни! Не се отчайвай, а продължавай да се оглеждаш, за човекът, който ще те оцени. Вярвай, че Бог и Вселената се грижат за твоите нужни! Следвай смело пътя си, изучавай душата си и израствай като човек. Оценявай уникалната мисия да си майка - направи детето си истинско и пълноценно, научи го да обича себе си ! - това една от най-важните ти мисии. А когато дойде моментът, подходящият партьор ще се появи! Желая ти вяра, любов и кураж!

Мила приятелко,

Радвам се, че съм помогнала по някакъв начин. Бъди силна и упорита! Щом си била толкова всеотдайна в любовта си към някого, сигурна съм, че ще заобичаш и себе си, а това е разковниче да си промениш живота.

Прегръщам те: Деси

Изцяло те подкрепям Донка!
Аз имам две много палави момчета, които са още доста малки. Считам че не трябва да изпълнявам желанията им, които ги застрашават душевно и физически. Винаги им обяснявам достъпно защо им забранявам нещо. Не винаги ме разбират, но с времето и това ще стане...Естествено, когато не говорим за някакво фатално решение, ги оставям те да го вземат, дори и да няма положителни последствия, по-добре е да разберат от собствен опит какво се случва...
Много уважавам мнението на Лазарев по тази тема. А има и чудесни книги по детска психология, които обясняват защо и как на децата трябва да се поставят граници - например "Детето тиранин".

Здравей мила приятелко,

Обръщението ми е доста лично, но те почувствах много близка. Надявам се, да мога да помогна със съвет от моя личен опит...
В моя живот нямам разбито семейство, но имах много неуспешни връзки. Винаги се случваше като при теб - нещата не вървяха, а мъжът до мен отказваше да говорим за проблемите или твърдеше, че аз съм виновна. В даден момент не издържах на напрежението и неразбирането и се разделяхме. Постепенно осъзнах, че проблемът е у мен. Аз не държах достатъчно на нуждите си, на чувствата си, на желанията си. Примирявах се с човека, защото нямах друга възможност в момента и непрекъснато правех компромиси...Животът ми беше безкраен низ от компромиси...След това си обещах да остана сама толкова време, колкото е необходимо и да се обвържа единствено с мъжа, който разбира моите емоции, желания, стремежи...Докато чаках успях да осъзная по-добре коя съм, към какво се стремя и в какво вярвам. И точно когато станах на 30 години мъжът се появи. Сега имам много хубаво семейство, две прекрасни деца и въпреки че преживяваме и трудности, се чувствам спокойна и уверена в себе си, защото всеки ден получавам подкрепа и разбиране...
Затова те съветвам: обичай преди всичко себе си и дъщеря си! Дай си време и осъзнай, че ти си уникално човешко същество със специална мисия, желания и емоции. Не допускай до себе си човек, който твърди, че те са маловажни! Не се отчайвай, а продължавай да се оглеждаш, за човекът, който ще те оцени. Вярвай, че Бог и Вселената се грижат за твоите нужни! Следвай смело пътя си, изучавай душата си и израствай като човек. Оценявай уникалната мисия да си майка - направи детето си истинско и пълноценно, научи го да обича себе си ! - това една от най-важните ти мисии. А когато дойде моментът, подходящият партьор ще се появи! Желая ти вяра, любов и кураж!

Здравей мила приятелко,

Обръщението ми е доста лично, но те почувствах много близка. Надявам се, да мога да помогна със съвет от моя личен опит...
В моя живот нямам разбито семейство, но имах много неуспешни връзки. Винаги се случваше като при теб - нещата не вървяха, а мъжът до мен отказваше да говорим за проблемите или твърдеше, че аз съм виновна. В даден момент не издържах на напрежението и неразбирането и се разделяхме. Постепенно осъзнах, че проблемът е у мен. Аз не държах достатъчно на нуждите си, на чувствата си, на желанията си. Примирявах се с човека, защото нямах друга възможност в момента и непрекъснато правех компромиси...Животът ми беше безкраен низ от компромиси...След това си обещах да остана сама толкова време, колкото е необходимо и да се обвържа единствено с мъжа, който разбира моите емоции, желания, стремежи...Докато чаках успях да осъзная по-добре коя съм, към какво се стремя и в какво вярвам. И точно когато станах на 30 години мъжът се появи. Сега имам много хубаво семейство, две прекрасни деца и въпреки че преживяваме и трудности, се чувствам спокойна и уверена в себе си, защото всеки ден получавам подкрепа и разбиране...
Затова те съветвам: обичай преди всичко себе си и дъщеря си! Дай си време и осъзнай, че ти си уникално човешко същество със специална мисия, желания и емоции. Не допускай до себе си човек, който твърди, че те са маловажни! Не се отчайвай, а продължавай да се оглеждаш, за човекът, който ще те оцени. Вярвай, че Бог и Вселената се грижат за твоите нужни! Следвай смело пътя си, изучавай душата си и израствай като човек. Оценявай уникалната мисия да си майка - направи детето си истинско и пълноценно, научи го да обича себе си ! - това една от най-важните ти мисии. А когато дойде моментът, подходящият партьор ще се появи! Желая ти вяра, любов и кураж!

Здравей мила приятелко,

Обръщението ми е доста лично, но те почувствах много близка. Надявам се, да мога да помогна със съвет от моя личен опит...
В моя живот нямам разбито семейство, но имах много неуспешни връзки. Винаги се случваше като при теб - нещата не вървяха, а мъжът до мен отказваше да говорим за проблемите или твърдеше, че аз съм виновна. В даден момент не издържах на напрежението и неразбирането и се разделяхме. Постепенно осъзнах, че проблемът е у мен. Аз не държах достатъчно на нуждите си, на чувствата си, на желанията си. Примирявах се с човека, защото нямах друга възможност в момента и непрекъснато правех компромиси...Животът ми беше безкраен низ от компромиси...След това си обещах да остана сама толкова време, колкото е необходимо и да се обвържа единствено с мъжа, който разбира моите емоции, желания, стремежи...Докато чаках успях да осъзная по-добре коя съм, към какво се стремя и в какво вярвам. И точно когато станах на 30 години мъжът се появи. Сега имам много хубаво семейство, две прекрасни деца и въпреки че преживяваме и трудности, се чувствам спокойна и уверена в себе си, защото всеки ден получавам подкрепа и разбиране...
Затова те съветвам: обичай преди всичко себе си и дъщеря си! Дай си време и осъзнай, че ти си уникално човешко същество със специална мисия, желания и емоции. Не допускай до себе си човек, който твърди, че те са маловажни! Не се отчайвай, а продължавай да се оглеждаш, за човекът, който ще те оцени. Вярвай, че Бог и Вселената се грижат за твоите нужни! Следвай смело пътя си, изучавай душата си и израствай като човек. Оценявай уникалната мисия да си майка - направи детето си истинско и пълноценно, научи го да обича себе си ! - това една от най-важните ти мисии. А когато дойде моментът, подходящият партьор ще се появи! Желая ти вяра, любов и кураж!

Здравей мила приятелко,

Обръщението ми е доста лично, но те почувствах много близка. Надявам се, да мога да помогна със съвет от моя личен опит...
В моя живот нямам разбито семейство, но имах много неуспешни връзки. Винаги се случваше като при теб - нещата не вървяха, а мъжът до мен отказваше да говорим за проблемите или твърдеше, че аз съм виновна. В даден момент не издържах на напрежението и неразбирането и се разделяхме. Постепенно осъзнах, че проблемът е у мен. Аз не държах достатъчно на нуждите си, на чувствата си, на желанията си. Примирявах се с човека, защото нямах друга възможност в момента и непрекъснато правех компромиси...Животът ми беше безкраен низ от компромиси...След това си обещах да остана сама толкова време, колкото е необходимо и да се обвържа единствено с мъжа, който разбира моите емоции, желания, стремежи...Докато чаках успях да осъзная по-добре коя съм, към какво се стремя и в какво вярвам. И точно когато станах на 30 години мъжът се появи. Сега имам много хубаво семейство, две прекрасни деца и въпреки че преживяваме и трудности, се чувствам спокойна и уверена в себе си, защото всеки ден получавам подкрепа и разбиране...
Затова те съветвам: обичай преди всичко себе си и дъщеря си! Дай си време и осъзнай, че ти си уникално човешко същество със специална мисия, желания и емоции. Не допускай до себе си човек, който твърди, че те са маловажни! Не се отчайвай, а продължавай да се оглеждаш, за човекът, който ще те оцени. Вярвай, че Бог и Вселената се грижат за твоите нужни! Следвай смело пътя си, изучавай душата си и израствай като човек. Оценявай уникалната мисия да си майка - направи детето си истинско и пълноценно, научи го да обича себе си ! - това една от най-важните ти мисии. А когато дойде моментът, подходящият партьор ще се появи! Желая ти вяра, любов и кураж!