Emmy

Ето една книга, която представлява интерес и може да се чете онлайн: "Физика на вярата"- http://abritus.info/iztochen-okultizym/fizika-na-viarata

И още нещо интересно по темата на книгата: http://abritus.info/iztochen-okultizym/uchenite-dokazaha-syshtestvuvaneto-na-dushata

Страхотно! Само от снимките се вижда, че има страхотни произведения.
Много се надявам да има повече такива инициативи.

Много хубава тема! Наскоро и аз се чудех дали да не пусна такава.
Според мен това е въпрос, до който рано или късно стигат повечето, ако не всички "събудили се" или търсещи истината.

За мен лично, мисията на един човек може да се състои в много различни задачи в зависимост от човекa:

- да научи нещо, което е потребно за неговото развитие;
- да въстанови добрите си отношения с някого;
- да изплати нещо останало от миналото;
- а може и да е някакъв вид изява, която да остави специално послание на света,
- а може и да е нещо съвсем дребно и абстракно (свързано с мисловна или енерийна дейност), което да не сме способни да осъзнаем, възприемем или да си представим

Всички видове "мисии" или пътища, аз приемам за еднакво важни и "осмислящи" живота. Дори и това да не е в прякото ни осезамо усещане.

От тази гледна точка, даже бих казала че е доста хубаво когато човек не знае в какво точно се състои мисията му. Ако знаехме, кой знае колко глупаво щяха да постъпват повечето от нас... да концентрираме всичките си усилия върху съответната дейност или човек, забравяйки за всичко и всички останали. Докато незнанието и чуденето някакси ни подтиква да се старем и концентрираме над всичко, да се надяваме, да се молим повече, да мислим повече по въпроса. За мен тази "дупка", породена от незнанието всъщност се запълва от много други неща, които ни помагат да уползотворим живота си по-качествено и да постигнем много повече неща на веднъж.
Разбира се, не всички биха погледнали на това по този начин, но аз се старая да мисля позитивно. Каквато и да е мисията на човека (или на някой конкретен човек), убедена съм че в бъдещето всеки ще има възможността да разбере и да анализира всичко онова, което е извършил в тази посока.

За сега, аз лично гледам да се съсредоточа върху настоящето и да мисля по въпроса какво мога да направя, което да допринесе за тази или онази ситуация... в границите на възможностите, които имам в момента.

10 юни 2012 година :



ДЕН на ОБЩА МОЛИТВА



на Българския,Сирийския и Иранския народ



За МИР



в България,Сирия,Иран и света



Скъпи братя и сестри от трите народа,

За съжаление има сили в света,които по всячески начин се стремят да създават военни конфликти, което от своя страна застрашава мира в Сирия и Иран,а съответно и на цялата планета . Всички помнят ужасите на втората световна война ,а и ужасите на локалните войни ,които се разиграват и в наши дни. Времето в което живеем изисква голяма отговорност и съпричастност от всеки един жител на планетата за да предотвратим една евентуална трета световна война. Нека не допускаме алчността, властолюбието и бездушието да застрашат мира.Нека не допускаме безразличието, безотговорността и безлюбието да ни погубят. Обединени сме сила, която може да смени хода на историята към един по-добър свят.
Свят в който всяка държава успешно ще развива онова,което Бог е вложил в нея като потенциал.
Свят в който всеки ще уважава естественото развитие на останалите държави без да налага завоевателна и грабителска политика.
Свят в който взаимопомощта ще бъде реална и действително добронамерена, а не само фалшиви лозунги .
Има държави, водени от злото, които по-скоро биха унищожили света от колкото да приемат да бъдат равни с останалите , държави,които се възприемат като вечна империя и смятат за свое право да подчинят всички народи.
Прабългарите са били водени винаги от принципа „Душа,душа да не поробва и дух, дух да не подвежда” ,което по-късно в историята е залегнало в Търновската конституция като закон,който гласи: „Всеки роб стъпил на българска земя, става свободен”
Този свободолюбив Български Дух ни води и днес в призива ни за обща молитва за мир в България, Сирия и Иран. Молитва, чрез което да се обединим в мислите си, с което ще внесем Мъдрост и Светлина във всеки, от който зависи разрешаването на този глобален конфликт.
Ти,който четеш това послание не бъди зрител ,а бъди участник!
Приеми,че ти си този, който отговаря за твоя град или за твоя регион. Занеси това послание до най-близкия християнски и мюсюлмански храм с молба да се включат в общата молитва за мир на 10 юни.2012 година. Разпрати го до всички свои познати, духовни центрове и общества. През целия ден, който, където и да се намира да се включи в общата молитва за мир.
Вѣрваме,че доброто ще победи!
БОГ Е С НАС!
ЗАЕДНО СМЕ СИЛНИ!

ДЕН на ОБЩА МОЛИТВА между народите на България,Сирия,Иран
Faceboo събитие:Ден на ОБЩА МОЛИТВА между народите на България ,Сирия и Иран

Първото ми хрумване след тази нощ е че трябва да се помолим за България, за София. Ако някой иска, бих пуснала тема.
Сега ни подмина, но кой знае следващия път какво ще се случи...

Ще споделя и моето скромно мнение по темата

До голяма степен зависи от човека, от възпитанието, от възприятията...
Лично аз съм израстнала с компютърни игри, със и без насилие. Но това не ми е повлияло.
Все пак са просто игри.

Вече има някои хора, у които животинското като че ли надделява. На тях, не зная как се отразява... (говоря за комплексираните момченца, които носят ножове в училище и тем подобни)

А има и други, които до толкова са се отегчили или отчаяли от реалния свят, че са предпочели да пренесат идентичността си в някоя игра. Където няма толкова предразсъдъци, където всичко е много по-ясно и предопределено, където винаги ще знаеш на къде отиваш и какво ще постигнеш, където комуникациите се осъществяват много по-лесно , където една обща цел винаги събира хората заедно в процеса на едно обединено действие.... където има смисъл, който да те води (в рамките на играта, разбира се).
И лично мога да разбера това. Кой ли не иска да се пренесе на едно такова място, да избяга от реалността.
Не е лесно да се живее в сегашните времена.

Ноо... аз съм си добре.

Продължавам да играя от време на време, без да съм обсебена или без това да пречи на какъвто и да било аспект от живота ми.

И в момента, примерно, играя това:
(не е ли красиво направено)




И да, има насилие... както във всяка игра.
Хората, които критикуват насилието в игрите, би трябвало под същите аргументи да могат да разкритикуват и насилието във филмите, картините, литературите и т.н..

Не забравяйте, че това са просто игри. Интерактивно изкуство.
Ако някои хора са толкова примитивни, че да се поддават на това насилие и да позволяват да им оказва личностно влияние, това наистина си означава че отиваме на зле. Но не по вина на игрите. Поне според мен.

P.S. По-скоро, темата трябва да бъде "въздействието на човека върху човека". :D Защото все пак, каквито и теории да има в психологията, един пистолет сам не убива.

Здравейте,

Тази тема ме мъчи от известно време и в крайна сметка се реших да поставя въпроса и пред вас.

Онзи ден ми се развалиха слушалките... Развалят ми се и клавиатури, мишки, електрически кани...
Но не мога да ги изхвърлям, просто нещо не ми се получава...

Трупам някои от нещата където/ако ми остане място и само чакам удобна възможност да ги дам за поправка, или може би да ги оставя някъде, надявайки се че живота им ще се удължи някакси.

Може би някои от вас са чели, че голямата част от електрониката, която ползваме е създадена така че да се развали след определен период от време.... за да може ние, като потребители да продължаваме да купуваме нови и нови уреди, увеличавайки приходите в съответния бранш. И, разбира се, това е за сметка на постепенното изхабяване на ресурсите на планетата и превръщането и в едно огромно бунище, тъй като съответните браншови монополисти не правят нищо, за да възстановят ресурсите, които са изхабили (или поне да ги пестят). Ноооо..... мисля, че тези неща са повече от ясни на всички.

Та, да се върна на оригиналната ми тема и въпроси:

Рециклирате ли?
Как рециклирате?
Какво рециклирате?
Изпитвате ли вина, когато изхвърляте битова електроника (или други, трудно разграждаеми предмети)?
Виждали ли сте Софийско бунище? (горещо препоръчвам, между другото)


Ако рециклирате, и сте от София, моля ви да споделите впечатления за фирми, които се занимават с това, било то за електро уреди, дрехи, или каквото ще да е друго. Много ще съм благодарна.

Преди известно време разбрах за съществуването на този филм и наистина не искам да го гледам.
Не консумирам животински продукти и ми става изключително неприятно само като видя как някои хора се отнасят с уличните животни...
Или когато видя някое премазано котенце или гълъбче на улицата...

Ако пусна филма, сигурно няма да го понеса. До колкото разбрах, в него се съдържат някои много брутални процедури, които са напълно нормални за индустрията.

Понякога имам чувството, че животните на улицата са последното нещо, което би трябвало да ни напомня за човечността, която сме забравили...
В иначе студената и агресивна градска обстановка няма нищо друго.... нищичко.
Всички разминаващи се непознати хора се гледат изпод вежди, с недоверие, раздразнителност и много, много резерви.

Дори и тези, които са УЖ духовно образовани и знаят какво се случва, продължават да ядат месо, без да ги интересува от къде всъщност идва то. Било здравословно, имало витамини... не знам си какви глупости, втълпени им от телевизора, или съотвеното женско/мъжко списание/вестник. ( едит: до някъде съжалявам за това изказване... но, факт)

А всъщност, според мен по-неприятния фактор е това, че цялото месо-консумиращо общество е изолирано от индустията, или така да се каже, практиките на индустрията. Едит: сега се сетих да добавя, че веднъж видях един микробус да спира пред месарница. Явно доставка. Вратата на микробуса се плъзна и отвори докрай. Вътре имаше труп на огромно прасе, обезглавен, окачен на кука и овисен на ръждив лост. Кръвтта капеше от тялото на животното по пода, и изобщо всичко в микробуса беше толкова гадно и омазано в кафеникава кръв, че ми се догади.

Лично съм повече от убедена, че ако всички тези зверщини показани във филма (не, само малка ЧАСТ от тях) бъдат видяни и осъзнати от ВСИЧКИ хора, които консумират месо, някаква част от тях веднага ще го откажат.

Има толкова много добри душички, които достатъчно дълго време са живели в собствените си ежедневни черупчици, че бъдат ли изложени на някой по-остър и покъртителен аспект от реалността (в която взимат участие, макар и несъзнателно) - моментално ще променят навиците си. Но разбира се, това няма да донесе пари на никого. За това не е сторено.

Както и да е, лично смятам това трябва да е част от личната отговорност на всеки месоядец - да знае каква е цената. И то без да го е страх или срам да признае - че това са мили и одухотворени същества, точно като кучето и котето, които галим и обичаме вкъщи.

Не знам как сме успели да приемем това нелепо разделение - това животно е домашен любимец и компания вкъщи, а онова животно е храна. И естествено, ако някой изяде кучето или котката, това няма да се сметне за нормално. Но на прасето - никой не гледа по никакъв друг начин освен като на храна.

От поколения насам сме възпитавани с манталитета да не поемаме отговорност за неща, над които нямаме пряк контрол. Като законите. държавността, мащабните престъпления на индустриите над нас и над природата.

А всички толкова обичаме природата и нейните красоти. Виждаме една хубава горичка, пращаме децата си да тичат по пътеките и, и се радваме че живеем в държава с такава красива природа. Минават 5 години и тази горичка е закупена от "елитен" бизнес мен. Поетапно е изсечена и превърната в частен резорт, достъпа до който е ограничен, освен ако не си платим. И какво? Вече няма горичка. Всички се примиряват. Закона позволява това да ни бъде отнето.

За съжаление такава се оказа съдбата на планетата ни - ценностите и да бъдат раздадени на имащите, за сметка на нямащите.

И така горичка след горичка, планетата е изгубила повече от 50 процента от безценните си ресурси. Но, разбира се, 90% от хората на земята чисто и просто НЕ ЗНАЯТ ТОВА. Защото няма никаква печалба за бизнесмена да провъзгласява, че запокитва едикаква си природна среда, за да изкарва още и още и още пари. Същото с животните. Кой печели от това да ги защитава? Е, недиректно всички печелим... но няма изгода.

Както и да е, според мен всичко това ще продължи още 10-20-30 години, докато не се случи нещо по-мащабно и разтърсващо (колкото и да съжалявам, понякога ми се струва че ще бъде по-добре), което да прични някакви ужасно сериозни глобални щети и да принуди хората сами да осигуряват оцеляването си (и то директно, физически... а не като сега).

Не виждам друг изход от това. Ако съдим по темпото, с което се "осъзнаваме" ...... докато стигнем до някакъв що-годе по-нормален индустриален и обществен строй (в който да не се включва насилие) от планетата няма да е останало нищо.

А, и също се съгласявам със споменатото по-горе - наистина има много добри и сърдечни хора, които споделят всичко това с нас. И много силно се надявам, че ще стават все повече и повече, ако даде Господ (= Вярвам, че ще.

Вярвам в онова недуално дълбинно добро в човека, което е същината на Човечността му! Добрият път за промяна би бил отвътре навън и тя се случва в много, много хора. За съжаление обаче като цяло в недостатъчно хора, а планетата ни е ръководена от наистина болни мозъци - през икономически и сугестивни манипулации и т.н. Затова наистина ако не се случи някакъв глобален катаклизъм да ни разтърси из основи, ние сами ще си го причиним с екологичната катастрофа, която водим със съществуването си... Пиша това без грам фатализъм, но дори с оптимизъм - просто спокойно се оглеждам и съвсем рационално предполагам на база съществуващи социални и природни факти. Дано не съм прав!

Преди известно време разбрах за съществуването на този филм и наистина не искам да го гледам.
Не консумирам животински продукти и ми става изключително неприятно само като видя как някои хора се отнасят с уличните животни...
Или когато видя някое премазано котенце или гълъбче на улицата...

Ако пусна филма, сигурно няма да го понеса. До колкото разбрах, в него се съдържат някои много брутални процедури, които са напълно нормални за индустрията.

Понякога имам чувството, че животните на улицата са последното нещо, което би трябвало да ни напомня за човечността, която сме забравили...
В иначе студената и агресивна градска обстановка няма нищо друго.... нищичко.
Всички разминаващи се непознати хора се гледат изпод вежди, с недоверие, раздразнителност и много, много резерви.

Дори и тези, които са УЖ духовно образовани и знаят какво се случва, продължават да ядат месо, без да ги интересува от къде всъщност идва то. Било здравословно, имало витамини... не знам си какви глупости, втълпени им от телевизора, или съотвеното женско/мъжко списание/вестник. ( едит: до някъде съжалявам за това изказване... но, факт)

А всъщност, според мен по-неприятния фактор е това, че цялото месо-консумиращо общество е изолирано от индустията, или така да се каже, практиките на индустрията. Едит: сега се сетих да добавя, че веднъж видях един микробус да спира пред месарница. Явно доставка. Вратата на микробуса се плъзна и отвори докрай. Вътре имаше труп на огромно прасе, обезглавен, окачен на кука и овисен на ръждив лост. Кръвтта капеше от тялото на животното по пода, и изобщо всичко в микробуса беше толкова гадно и омазано в кафеникава кръв, че ми се догади.

Лично съм повече от убедена, че ако всички тези зверщини показани във филма (не, само малка ЧАСТ от тях) бъдат видяни и осъзнати от ВСИЧКИ хора, които консумират месо, някаква част от тях веднага ще го откажат.

Има толкова много добри душички, които достатъчно дълго време са живели в собствените си ежедневни черупчици, че бъдат ли изложени на някой по-остър и покъртителен аспект от реалността (в която взимат участие, макар и несъзнателно) - моментално ще променят навиците си. Но разбира се, това няма да донесе пари на никого. За това не е сторено.

Както и да е, лично смятам това трябва да е част от личната отговорност на всеки месоядец - да знае каква е цената. И то без да го е страх или срам да признае - че това са мили и одухотворени същества, точно като кучето и котето, които галим и обичаме вкъщи.

Не знам как сме успели да приемем това нелепо разделение - това животно е домашен любимец и компания вкъщи, а онова животно е храна. И естествено, ако някой изяде кучето или котката, това няма да се сметне за нормално. Но на прасето - никой не гледа по никакъв друг начин освен като на храна.

От поколения насам сме възпитавани с манталитета да не поемаме отговорност за неща, над които нямаме пряк контрол. Като законите. държавността, мащабните престъпления на индустриите над нас и над природата.

А всички толкова обичаме природата и нейните красоти. Виждаме една хубава горичка, пращаме децата си да тичат по пътеките и, и се радваме че живеем в държава с такава красива природа. Минават 5 години и тази горичка е закупена от "елитен" бизнес мен. Поетапно е изсечена и превърната в частен резорт, достъпа до който е ограничен, освен ако не си платим. И какво? Вече няма горичка. Всички се примиряват. Закона позволява това да ни бъде отнето.

За съжаление такава се оказа съдбата на планетата ни - ценностите и да бъдат раздадени на имащите, за сметка на нямащите.

И така горичка след горичка, планетата е изгубила повече от 50 процента от безценните си ресурси. Но, разбира се, 90% от хората на земята чисто и просто НЕ ЗНАЯТ ТОВА. Защото няма никаква печалба за бизнесмена да провъзгласява, че запокитва едикаква си природна среда, за да изкарва още и още и още пари. Същото с животните. Кой печели от това да ги защитава? Е, недиректно всички печелим... но няма изгода.

Както и да е, според мен всичко това ще продължи още 10-20-30 години, докато не се случи нещо по-мащабно и разтърсващо (колкото и да съжалявам, понякога ми се струва че ще бъде по-добре), което да прични някакви ужасно сериозни глобални щети и да принуди хората сами да осигуряват оцеляването си (и то директно, физически... а не като сега).

Не виждам друг изход от това. Ако съдим по темпото, с което се "осъзнаваме" ...... докато стигнем до някакъв що-годе по-нормален индустриален и обществен строй (в който да не се включва насилие) от планетата няма да е останало нищо.

А, и също се съгласявам със споменатото по-горе - наистина има много добри и сърдечни хора, които споделят всичко това с нас. И много силно се надявам, че ще стават все повече и повече, ако даде Господ (= Вярвам, че ще.

Такова е и моето мнение по темата, общо взето.

/ навярно статистиките за останалите части на света са подобни

АСТА! България е част от най-ужасяващата конспирация, до която светът се е докосвал!

АСТА – тази абревиатура буди страх! Страх от това, че ни очаква гибел – гибел на свободното слово, гибел от зарази, гибел от глад! АСТА за непросветените идва отAnti-Counterfeiting Trade Agreement – споразумение, което няма за цел да спре фалшификациите, има за цел да спре живота.


АСТА забранява живота!


Ако се стигне дотам, че Европейският парламент одобри въпросното споразумение, което България вече тайно е подписала, това ще означава не само край на демокрацията, но и край на живота – такъв, какъвто го познаваме.
Хората, които стоят задАСТА, твърдят, че по този начин ще се регламентират търговските отношения, но в действителност ще се регламентира правото на определени кръгове да колят и бесят, на богатите да се разпореждат с живота на бедните.
Факт е, че страната ни е една от 39-те – 39-те държави, които са се продали на дявола, на богатия дявол, преструвайки се, всичко е било дело на демократично избрани представители. Аз, ти, ние изпращали ли сме представители?! Чували ли сте въобще за представители?
Е, дори и да не сте, ако членовете на законодателната глас на Европейския съюз гласуват и одобрят скандалното споразумение, ще чуете!
Ще чуете и ще слушате, всеки път, когато свободата на словото ви е потъпкана, всеки път, когато не можете да откриете лекарството, от което зависи животът на ваш близък, всеки път, когато искате да сложите нещо в устата си, а няма какво!
АСТА води края на света!
Алекс Антонова

http://www.razkritia.com/136635/%D0%B0%D1%81%D1%82%D0%B0/

Видеото с бг субтитри.

Здравей,

Напълно те разбирам и се съгласявам с теб, най-вече защото месото е тежко и вредно за здравето, особено за мънички дечица.

Според мен си напълно права да лишаваш сина си от месо, само и единствено с целта да подобриш и опазиш здравето и развитието му.

От там нататък, когато се дойде до момента, в който той ще е достатъчно голям за да осмисли това твое решение, съм сигурна че ще му дадеш пълната свобода, сам да си прецени дали иска или не иска да продължи този начин на живот.

Но, лично според мен... решението което си взела е много правилно. Ако бях на теб, щях да търся срещи с кмета, с министъра, с всеки, до който мога да се добера...

Иниституциите винаги си търсят оправдания да се измъкват и да си спестяват допълнителна работа. Изобщо се съмнявам, че лелките, които работят в яслата са се загрижили за личния избор или здравето на детето ти.

А и тук - много хора ще ти кажат много различни неща. Докато детето ти е малко и не може да реши за себе си - ми айде да му даваш най-големите боклуци да яде: макдоналдс, сурови меса, колбаси, развалено животинско мляко... какво ще му стане? Най-много да се поболее малко, но това изгражда характер, нали така?

Слушай здравия разум и собствената си преценка. Направи каквото сметнеш за добре за здравето на сина си, а времето за неговите самостоятелни решения ще настъпи след няколко години. Поне на мен не ми звучиш като родител тиранин (=

Палящите искри
На „Опълченска” съм, дето дохождам всеки ден да работя беседите на Учителя на пишеща машина. За да не губя време да си ходя на обяд и се връщам, често оставах тук на обяд.
И този ден останах. На трапезата обикновено имаше много братя и сестри. Седнала бях на стол, непосредствено до Учителя.

Едва започнахме да се храним, когато нещо особено се случи с мен. Усещам, че се спускам в дълбок, необикновено дълбок кладенец. Спущам се надолу, но нито виждам някакво дъно, нито усещам къща под краката си. Станах някак си неспокойна, но това все още се търпи. Ставаше друго: над мен отгоре ми се сипеха безброй искри и ситна жар. Това беше непоносимо, палещите искри, както аз нарекох този огън, ме горяха, палеха цялото ми тяло. Всеки миг положението ставаше все по-тежко, горях от искрите и ситната жар, която безмилостно се сипеше върху мен.

Какво да правя? Да изляза от кладенеца ми е невъзможно; да бягам на една или на друга страна, и това е невъзможно - кладенецът е тесен, а палещите искри се сипят отгоре безспирно... Всъщност, физически аз съм на стола пред масата, както всички останали гости, които спокойно се хранят. Обаче аз не мога да се храня. От време на време отчупвам по една хапка хляб, за да мине всичко незабелязано, мълча и горя. Стоенето ми в кладенеца и искрите продължи около пет минути. Както незабелязано ме пуснаха в кладенеца, така незабелязано ме и извадиха. Почувствах се свободна и продължих да се храня. Храня се и си мисля какво пък беше това нещо, това ужасно състояние, но не можех да си го обясня.
Обядът свърши, Учителя стана, готвеше се да се качи в стаята си, станаха и братята и сестрите. Последна останах аз и се качих в приемната на Учителя, спрях и го помолих да ме приеме. Разказах му своята опитност, която току-що мина. Учителя ме погледна сериозно и каза: „Дадоха ти една опитност само за пет минути, за да видиш и опиташ силата на отрицателните мисли и настроения на духовенството и свещениците, които те непрекъснато сипят върху мен.”

Представих си ясно какво носи Учителя.

Благодарих на Учителя, че и на мен се даде микроскопическа възможност да видя силата на отрицателната мисъл, която иде от хора, наречени Божи служители, но които са лишени от възможността да видят, да познаят и почувстват онази любяща, безкористна ръка, която им се подава точно сега, когато те и цялото човечество се намират на кръстопът. Те така се опълчиха и развилняха, че днес само може да се срамуваме от действията им.

Отидох си в къщи с благодарност, че небето е изпратило един Учител, който със сила и мощ в себе си е заел да понесе греховете на хората и да ги освободи от мрака и заблудата, в която са изпаднали.

Ръката е подадена за спасение.

Тази опитност, описана горе, се случи през 1911 година.
27 август 1967 година

Не мисля, че думите на една журналистка, търсеща сензации на гърба на уязвимите и слабите, значат каквото и да било... Гледах това предаване преди време - след него имаше отзиви в сайта на бтв, под клипа на предаването: http://www.btv.bg/sh..._i_smartta.html

Ако има някаква връзка между реално завишена криминалност и параноидната шизофрения, то тя е наистина много силно преувеличавана. Хората, страдащи от тази болест имат нужда не от ужасната стигма, която им бива "залепяна" автоматично с диагнозата, а от милосърдна помощ, психологично и психиатрично подходящо лечение. Лечение, което няма как да се случва единствено зад стените на психиатричните клиники. Темата е важна и социално значима! Но параноята от параноята само засилва параноята, не я решава...

Всъщност далеч по-висока корелация има между криминалните деяния и употребата на алкохол и дрога. Както и между някои психопатии като параноидното и антисоциалното личностови р-ва... Според мен върху това е нужно да се акцентира!

Ще копирам заключението от социо-демографско изследване относно връзката между психичните заболявания и насилието. Всички четем английски:

"

CONCLUSIONS


Several general conclusions are supported by this brief overview. First, mental disorders are neither necessary, nor sufficient causes of violence. The major determinants of violence continue to be socio-demographic and socio-economic factors such as being young, male, and of lower socio-economic status.
Second, members of the public undoubtedly exaggerate both the strength of the relationship between major mental disorders and violence, as well as their own personal risk from the severely mentally ill. It is far more likely that people with a serious mental illness will be the victim of violence.
Third, substance abuse appears to be a major determinant of violence and this is true whether it occurs in the context of a concurrent mental illness or not. Those with substance disorders are major contributors to community violence, perhaps accounting for as much as a third of self-reported violent acts, and seven out of every 10 crimes of violence among mentally disordered offenders.
Finally, too much past research has focussed on the person with the mental illness, rather than the nature of the social interchange that led up to the violence. Consequently, we know much less than we should about the nature of these relationships and the contextual determinants of violence, and much less than we should about opportunities for primary prevention. Nevertheless, current literature supports early identification and treatment of substance abuse problems, and greater attention to the diagnosis and management of concurrent substance abuse disorders among seriously mentally ill as potential violence prevention strategies "
Цитираната в по-горен постинг статия на д-р Узунов почива единствено на субективността на заключенията на автора и нищо повече... Както виждаме, обективните изследвания сочат взаимовръзка между насилието и употребата на вещества - алкохол, дрога, психостимуланти. Също и между следните фактори: младост, мъжки пол, нисък социално-културен статус. В заключението се казва, че да, наблюдавана е взаимовръзка между менталните р-ва и насилието, но не е изследван социалният контекст и динамика на възникването на това насилие - в смисъл, че то нерядко е породено от неразбирането, злоупотребата и стигматизирането, чиято сянка лежи върху ментално болните.

Според собствения ми опит, менталните разстройства, корелиращи с насилие, са (цифричката обозначава градацията на вероятната корелация, като 1 е най-висока, а 5 най-малка): 1) зависимостите, 2) асоциално личностово р-во, 3) параноидно личностово р-во, 4) биполярно - маниен епизод, 5) параноидна шизофрения...
Бъдете здрави!

Спомням си този старец Че то няма как да го забравя... така ме порази с искрящото си изражение и дълбоки (макар и измъчени) сини очи.
Веднъж му оставих нещо за ядене на излизане от Александър Невски. Той ми целуна ръката, наблагослови ме едно хубаво, и ме разплака. Каза ми, че винаги трябва да бъдем в Господ.

Не мога да повярвам, че през през цялото това време е събирал пари за църкви

Искрено пожелавам най-прекрасни и съкровени преживявания на започващите днес!

За съжаление няма да мога да го започна, поради проблеми със зъбите (до средата на следващата седмица ще мога да ям и дъвча само меки храни)

Дали някой би ми препоръчал подходяща дата за към средата на месеца? Ще съм ви изключително благодарна.

Намислила съм го сериозно. Даже съм планирала да водя дневник за всеки ден, да съм по-наблюдателна и съсредоточена.


А, и това ще бъде първия ми режим между другото.

Поздрав за всички!
Особено всички тези хора, споменати в долното клипче, които ще останат без забавление... освен всичко друго, от което са ги лишили xD



Всички интернет потребители сигурно ще бъдат насърчени да гледаме Стъклен Дом, разбира се...

Нищо де, аз се старая да съм позитивна.
Ще се разходим с приятелите в събота, и така... (=

България е подписала това споразумение в пълна тайна.
В новините на БТВ не излъчиха нищо по темата.
Във в-к 24 часа също няма нищо.

Нова телевизия поне се сетиха.

Ето една що-годе добра статия:

http://www.dnesplus....s.aspx?n=554964 -

Статията и клипчето ще ви дадат цялата информация, която е необходима, за да си представите точно за какви ограничения ще иде реч.
Бих коментирала, но в момента съм толкова потресена, че просто нямам думи.

Линк към петицията => http://www.avaaz.org...internet_spread

Горещо ви съветвам да се подпишете, както и да се включите в протеста във фейсбук и на улиците => https://www.facebook...46513398758312/

Статия във в-к Капитал:

http://www.capital.b...bez_neudobstva/

Браво на България (=

Браво на България (=

dcveta, възхищавам се как обеща да дадеш цитати към съответните твърдения, а нито един цитат фактически не даде?!?!?

А най-уникалното е това: "Не мога да го обясня добре, но така си е".

Евала на такива търсачи на истината