Nona

А относно детето - даа.. много и постоянно мисля за него. Но пък честно казано постъпвам егоистично, като почнах да мисля повече за себе си, защото след 15г той ще "излезе" от нас, а ние ще си останем двамата всеки със собствения си живот, а през тези 15г дали ще имаме щастлив живот, дали детето ще разбере какво е семеен уют и разбирателство и че мама и тати се обичат, затова и са го създали него и това семейство...
Като цяло семейната обстановка е спокойна, няма скандали, караници и побоища, но е както казах студено...все нещо ми липсва, не се чувствам щастлива, продължавам да мечтая за иситинската любов..Всичко това ме кара да си мисля, че това не е "моя" човек. Иначе да - уважава ме, цени желанията ми, но и при него егоизмът му е в повечко..
Осъзнах и че почна да ме дразни избухливостта му, острите му реакции, вечното недоволство..и всичките тези черни краски..
Тук ще кажете, че може би сама съм си виновна като съм се събрала с такъв човек, но ще кажа, че като има чувства тези неща изглеждат преодолими и не толкова пречещи...но с времето..усещах, че аз давам повече емоции и чувства, а не получавах..емоционална студенина...това чувствах..
А може би аз не разбирам какво е щастие? Какво е щастието в едно семейство?
Отидохме на психотерапевт...оказа се,че и двамата си имаме проблеми., той повече и по двамата има доста работа..Даваме си шанс за нашата връзка, но като цяло не искам и не мисля да правя повече компромиси със себе си, ако продължа да се чувствам нещастна в това семейство.

А относно детето - даа.. много и постоянно мисля за него. Но пък честно казано постъпвам егоистично, като почнах да мисля повече за себе си, защото след 15г той ще "излезе" от нас, а ние ще си останем двамата всеки със собствения си живот, а през тези 15г дали ще имаме щастлив живот, дали детето ще разбере какво е семеен уют и разбирателство и че мама и тати се обичат, затова и са го създали него и това семейство...
Като цяло семейната обстановка е спокойна, няма скандали, караници и побоища, но е както казах студено...все нещо ми липсва, не се чувствам щастлива, продължавам да мечтая за иситинската любов..Всичко това ме кара да си мисля, че това не е "моя" човек. Иначе да - уважава ме, цени желанията ми, но и при него егоизмът му е в повечко..
Осъзнах и че почна да ме дразни избухливостта му, острите му реакции, вечното недоволство..и всичките тези черни краски..
Тук ще кажете, че може би сама съм си виновна като съм се събрала с такъв човек, но ще кажа, че като има чувства тези неща изглеждат преодолими и не толкова пречещи...но с времето..усещах, че аз давам повече емоции и чувства, а не получавах..емоционална студенина...това чувствах..
А може би аз не разбирам какво е щастие? Какво е щастието в едно семейство?
Отидохме на психотерапевт...оказа се,че и двамата си имаме проблеми., той повече и по двамата има доста работа..Даваме си шанс за нашата връзка, но като цяло не искам и не мисля да правя повече компромиси със себе си, ако продължа да се чувствам нещастна в това семейство.

По принцип е така ,любовта с времето между мъжат и жената намаля и остава уважението ,което също си е любов .Но мисля ,че ако е истинска любов с времето тя трябва да се засилва във всяко едно отношение .