Jump to content
Порталът към съзнателен живот

katerina_84

Участници
  • Общо Съдържание

    42
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

1 Следващ

За katerina_84

Профил Информация

  • Пол
    Жена

Последни Посещения

2239 посещения на профила
  1. За вярата

    Здравейте! Ако местата ни бяха разменени и вие питахте, а аз ви съветвах и напътствах, с чисточовешко любопитство щях да искам да знам до къде сте стигнали и дали съм ви била по някакъв начин от полза. Затова и реших да драсна някой ред. Силно се надявам някой ден да напиша "Аз съм нов човек!", но още е рано. През изминалата една седмица ми се струпаха куп, куп проблеми. Ама по всички възможни фронтове! Един след друг. Както по-нагоре Донка беше писала все едно съм на изпит. Не спирах да си повтарям, че всичко е временно, че е за добро, че и този период ще отмине. Внимавах и с "какво се хранех", като по-точно бях на диета - да, успявах да стопирам лошите мисли и чувства, но за жалост не бях в състояние да ги заменя и с хубави, т.е. чувствах се празна (това пак си е някакъв малък напредък, нали?). В един момент, чудейки се за какво по-напред от всичко да НЕ мисля, буквално се видях над нещата. Сякаш гледах себе си, живота си и моментните трудни ситуации като на филм и се питах "това реалност ли е или не?" . Сега продължавам да съм същото това състояние и честно, ама съвсем честно не знам имам ли проблеми, нямам ли?! И дотук съм - ни весела, ни тъжна.Ни щастлива, ни нещастна. Да речем съм нищонемислещоспокойнауравновесенопритъпена!!!
  2. За вярата

    Добър ден! От снощи тръгвам да пиша за това "всичко се преобърна" и спирам, пак започвам и пак трия...Макар и бавно, и неусетно все пак се променям. Ето, сега осъзнавам, че в това "всичко се преобърна" вече влагам нов смисъл и имам ново тълкуване за нещата. Разказвайки ти сега бих казала, че се е случило нещо естествено - живота ми е бил в прилив и е последвал съвсем, съвсем нормален и естествен отлив... Не желая повече да се вкарвам в излишни драми, разказвайки колко мъка съм изживяла преди 100 години, неразбирайки естествените процеси в природата и знам, че ти ще ме подкрепиш в това решение! Благодаря ти!
  3. За вярата

    Здравей, Това, което ме "осени" снощи относно вярата е, че като малка, без тогава да съм го осъзнавала (може би по рождение) вярвах с цялото си сърце - в живота, в доброто, в любовта....във всичко хубаво без да съм конкретизирала, какво е то, носих усещане за радост вътре в мен, като пеперуди в стомаха и това е, което търся отново. Но след това живота ми се преобърна, не знам аз оставих Господ и живота ми стана много лош (макар да не помня такова нещо) или по-скоро чувството останало в мен и сегашната ми бариера - че Господ е оставил мен. Сигурно звучи много нагло от моя страна, но пиша в този анонимен форум именно за да съм искрена, без значение как ме приемате, та - аз съм сърдита на Господ и затова не мога да му се доверя отново! Това е. Не съм права, знам, но как да обърна това чувство? Помагайте... Колкото до радостния живот - това ми е наистина ясно, че щастието е вътре в мен, но не мога да го намеря. Искам да съм нетърпелива да се събудя сутрин, да съм в еуфория, да заразявам хората около мен с добро настроение - аз съм била такъв човек. Няма го живеца в мен. Опитах с хоби - не става. Имам две деца, които обичам безумно - живея и за тях, но някакси не ми стига, различно е. Имам прекрасен съпруг - обичам го, допълваме се взаимно и освен съпрузи сме и приятели, но пак не ми стига. Къде ми е живеца, хора? само да вметна - в един момент ми мина през главата, че съм в депресия. Но отхвърлих този вариант - на депресираните обикновено ме им се живее, нали? А аз искам да живея, искам много да живея, но не мога да открия мотив, който да се свежда само до мен (без деца, мъж, родители, материални облаги и т.н.).
  4. За вярата

    Здравейте хора, имам нужда да пиша тук. Тук е единственото място, където мога да споделя вътрешните си чувства, емоции и бушуващи страсти, а през последната седмица те бяха "олеле майко". но....след много сълзи, болка, страдания, въпроси и най-вече мисли "абе, аз май наистина полудавям!" ясно, на 100% правя разлика между вяра и вярвания - и да, аз нямам никаква вяра, ама никаква! Изтощена съм, сигурно затова се успокоих, просто нямам сили да се боря с когото и каквото и да било. (знаам, знам, че не е и нужно!) На въпроса, защо след като вече знам, че нямам вяра не взема да я заимам, отговарям: В момента "се дълбая" кое ме спира! Макар да звучи най-логично , че е от страх...мнее, не точно...може би някакво недоверие към живота, сякаш не вярвам, че Господ ме обича, че заслужавам радостен живот. ( сега, ако предположите, че не се обичам достатъчно и затова си мисля, че не заслужавам добро, веднага ви отговарям "дали пък не се обичам повече от колкото трябва и мисля че света се върти около мен"...). Чета много във форума, всякакви теми...на теория съм много добра, ама практиката ми куца...и когато ми дадете някакъв отговор или съвет знам, че сте прави, знам го и съм съгласна с вас, но за да го приема и осъзная наистина трябва да го изживея (обикновено болезнено, мамка му!). И така..просто исках да споделя с някой до къде съм стигнала!
  5. За вярата

    Да, има логика, слушайки примерно как майка ми казва на едното ми дете "Искам, бабо, като пораснеш да станеш лекар", а той има съвсем други интереси, ще е дори глупаво тя да се моли "Нека, Господи, да стане"... Но това е наша семейна мечта още отпреди да създам свое семейство и аз знам, че те се молят за същото...но, както и да е, аз искам да работя в тази посока - да се науча да следвам Божията воля, да се освободя от конкретните си желания ииии каквото Бог реши, може пък и да е по-добро отколкото съм си представяла...
  6. За вярата

    С такъв интерес зачетох и на най-хубавото си спрял! Доразкажи, моля те. Как в края на краищата се намерихте с колата? Моето желание не е свързано с мен, а с родителите ми...искам радост за тях. И понеже те бавно, но сигурно остаряват ме налягат мисли, че времето им тук, на земята намалява... Аз съм такъв човек, че съм щастлива само когато хората около мен са добре и в молитвите ми са само те, децата ми и съпруга ми. Аз мога всякак.. Нощта преди да си пусна темата сънувах ужасен сън - първо умря баща ми, след него и майка ми и цяла нощ плаках, дори мисля, че наистина съм ридала, защото се събудих прегракнала.
  7. За вярата

    Благодаря за примера с колата, точно от такъв - ясен и конкретен имах нужда. Малко със срам да си призная - тези дни бях "бунтовник без кауза". Ядосана на нещо, за нещо, на някой...и питах, без да мога да приема. Днес, с по-ясен поглед, наново изчетох коментарите и виждам нещата по по-друг и хубав начин. Не знам полудявам ли, остарявам ли, но напоследък ми е трудно да живея със себе си ! Въпреки това, усещам, че с нещо ново и непознато се търсим, по-скоро, че нещо ново иска да го намеря, не знам как да го обясня, имам някакво усещане и това ме кара да упорствам и да не се отказвам да се човъркам вътрешно.
  8. За вярата

    През годините, в опит да си помогна сама съм чела толкова много и различна литература, залитала съм по толкова различни учения и съответно съм претърпявала толкова разочарования от тях...Този път подхождам "с едно наум" - първо искам да разбера, да опипам, да се опитам дори да опровергая някои твърдения, затова имам и толкова много въпроси. И съм ви много благодарна за търпението и мекия начин по който ми отговаряте на тях. Учението не дойде при мен случайно. Посещавам сайта от много години, но предимно частта "психотерапия онлайн", в раздела "За учителя и учението" не бях влизала никога, до момента в който открих сама, че всичко е във вярата, надеждата и любовта - това, върху което се основава Учението (макар, оказва се, че и вярата още не я разбирам напълно!). През последните няколко месеца в главата ми е каша - усещам промени вътре в себе си, които ту ме плашат, ту радват, ту разочароват, объркват...осъзнавам, че съм живяла с много илюзии, а това осъзнаване боли, ядосвам се, че не всичко е и ще бъде такова, каквото го искам, в следващия момент пък се смирявам..Руша се. И точно това искам. Да разруша до основи всички свои стари вярвания, опитности и модели и да се съградя отново..ако е възможно в много по-опростен вариант. Но не е лесно, никак...И ако сега ме накарате да се опиша с едно изречение, ще ви отговоря категорично - Аз знам, че нищо не знам!
  9. За вярата

    Съгласявам се с вас, че съм имала вярвания, очаквания и малко търпение, които съм бъркала с вяра и го осъзнавам чак сега, когато ми подсказахте. Но съм била водена от твърдения като "поискай и ще ти се даде", "когато човек желае силно нещо цялата Вселена му съдейства" и други подобни. И понеже не искам нищо лошо или пък материално или да ламтя за нещо, си казвам "Защо пък не, мамка му! ". Сега, най-вероятно, вие ще ми кажете, че аз не знам кое е добро и кое не и ще бъдете прави, знам го, но не мога, не знам как, а и не искам да си коригирам очакването. В същото време това боли и ме измъчва ужасно. Колкото до вярата - признавам си - в момента не мога да я "нацеля", а така на всяка цена пък най - не става. Да бъде Божията воля, да служа на Бог....значи ли да се откажеш от всичките си мечти, стремежи, защото не знаеш кое е добро и кое не, някак си да се люшкаш без посока, тъй като едва ли Господ ще ти каже конкретно "стани и напиши тази фактура" ...живеейки в днешния свръх-материален свят, как правилно пренасяте Учението отпреди 100 години, когато живота е бил много по-прост? Отново казвам, че не оспорвам и не иронизирам Учението, просто не разбирам. На 33 години съм, търсеща...
  10. За вярата

    Тук не можах да разбера... Най-вече това с трупането на знания и как точно се гради вяра...Би ли обяснил още малко. Благодаря!
  11. За вярата

    Да чакаш нещо 20 години. Нещо, на пръв поглед много просто, но което все ти се изплъзва. Да вярваш, да се надяваш, да се обезсърчаваш, да стигаш дъното, след това пак да се изправиш, пак да вярваш, пак да се надяваш....и така, в този кръг 20 години. Вярата се превръща в мазохизъм, а безверието е инстинкт за самосъхранение. Какво мислите и как бихте постъпили в такава ситуация...?
  12. Кой, как да искам да ме приеме?
  13. Александър, за пореден път ти благодаря! Ако не бях получила отговор, който да приема, това щеше да ми подейства много демотивиращо да продължа да чета, а твоя ме уцели право в десетката! Образно казано си го представям така - независимо от ситуацията, размишлявайки за нея, трябва да стоя по средата, без да съдя кое е добро и кое - не.
  14. А, тези които ограбват и пребиват възрастни хора в домовете им посред нощ...как да са прави и начина им да е правилен? Как да се отнеса с любов към тях? Наистина не разбирам...?! Или път този, които уби с брадва момичето в Търново, миналата година...И за него ли да мисля с любов? Учителят казва - във всеки да намираме по нещо хубаво и да мислим за него - кое е хубавото в горните примери? Не критикувам или оспорвам Учението, просто не мога да вникна в смисъла..
  15. Здравей Skylove, Да това и аз го усещам, усещала съм го дори преди да се запозная с Учението, но вероятно съм още мнооого назад в усъвършенстването си. Когато попитах за Божествената любов имах предвид по-скоро това, за което чета в темите - да обичаш всичко и всички без значение как те се отнасят към теб. Тук съм си още 100% човек - ядосвам се, дразня се....когато видя, че някой не е прав не мога да му отвърна с любов, особено ако видя някой да се държи несправедливо с друг човек.
×