katerina_84

Благодаря ти! Ще помисля върху всичко, което си ми написал. Само искам да споделя, относно горния цитат е, че ако можех нещо да променя в живота си, щеше да е това да не започвам да чета, да мисля, да преосмислям, да задавам въпроси, от които не станах по-умна, а само по-тъжна. Щях да стана перхидролена кифла, която живее за мига, далеч от всякакво желание за духовно развитие. Ах, как завиждам за лекотата, с която тези момичета минават през живота...Завиждам, мамка му!!! :) Лека вечер!

Уцели точната дума - безперспективност! Първо - благодаря за отговора! Ето и кръга в който се въртя от известно време - Знам ли какво ще ми донесе утрешния ден? - Поглеждам назад - нещо, което не съм очаквала и което ще е кофти (защото аз дълги години съм чакала хубави неща, но уви...) - По-добре тогава да се примиря и да съм предварително подготвена за лошото (така боли по-малко, но пък ти е тъпо постоянно). И ей така, като войник дебнещ несгодите в засада, си чакам проблемите да си ги реша. Все едно съм на работа - работата ми е да имам проблеми, които да решавам, но вече без да роптая и да се инатя, а смирено и спокойно. Абе, да речем, че съм стигнала до извода, че ще си имам труден живот и криво-ляво трябва да си го изживея. "Коя съм аз, че да решавам това?" - ще попитате с право вие. "Уморено подскачащо пиле" - ще ви отговоря аз. Цели също нямам - първо - нещата не стават така, както сме ги планирали и второ...второ нали, следвам волята на Бога, какви цели да имам аз?! П.С.: не пиша тези неща от инат или нещо такова, а се старая да съм максимално искрена в това как се чувствам, за да получа правилните насоки, защото осъзнавам, че ГРЕШКАТА Е В МЕН и искам да си помогна, но не знам как...а вие тук успявате и за пореден път - БЛАГОДАРЯ!

Здравейте хора! Близо година не съм писала тук, макар, че следя форума редовно, а сутрешното ми кафе задължително минава с мисълта на деня от учителя. Пак обърках посоката, хора. Да, много по-спокойна съм, не "драпам" за нищо, извън всякакви желания и стремежи съм - каквото-такова и всъщност така се смирих, че смирението ми се превърна в апатия. Търпя си кротко несгодите, не виря нос и при успехите. Сиво ми е, бе хора, тъпо. Не мога да се зарадвам ни на птичките, ни на това, че се събуждам сутрин и съм жива - на нищо. Очакванията ми за живота ми занапред са: Ами, каквото ми е отредено, това, общо взето всичко хубаво е зад гърба ми - безгрижно детство, весели студентски години, раждането на децата...Напред виждам как родителите ми стареят, боледуват и си отиват от този свят, а децата растат, живота ги блъска, създават свои семейства и се отдалечават от нас, а ние с мъжа ми - самотни, дърти кукувици...В цялата тази картина аз седя кротко и търпеливо, защото такава е волята Божия.. Помагайте, чакам насоки и съвети с нетърпение!

Здравейте, как бихте разтълкували два сънища, които сънувах през 3 вечери? В първия сънувах много цветя. Намерих ги забравени на тавана в нашата къща (ние таван нямаме, но такъв ми беше съня). Цъфнали, с много зеленина, буйни...В другия си сън бягах през една много зелена поляна, тревата беше мокра като след дъжд, аз бягах много щастлива и си казвах "Вече всеки ден ще идвам тук да бягам така". И след двата съня се събуждах с много приятно чувство на щастие...

Здравей Гери, пиша ти най-вече, защото знам колко е важно да намериш подкрепа и разбиране. Ако не бяха Александър Т. А. и Донка аз нямаше да стигна дотук. Благодарение на търпението и винаги добре формулираните им и точни отговори не се отказах от това да търся себе си и истината. С нетърпение чаках да ми напишат нещо, каквото и да е и предполагам, че и ти сега си така. За себе си бих изтълкувала всичко това като някакъв знак да се огледам за нещо друго, което е по-подходящо за мен. Често, именно неуспехите ни карат да действаме. Тук стигнах до един извод - вече имам ново тълкувание за вяра - вярата е да знаеш. Да изучаваш природните закони, да знаеш, че дори хаоса е подчинен на ред, да знаеш, че ако се подчиняваш на тези закони и този ред няма как да не бъдеш добре. Когато осъзнах това и вярата ми укрепна. И смалих егото си, желанията ми се свеждат до едно - да бъда щастлива с каквото и по начина по който ми е отредил Бог. П.С.: Донка и Александър ако обърквам момичето, скастрете ме веднага! На вас не бих се разсърдила никога! Успех!

Гери, много си блъсках главата с въпроси като твоите и все още е така де, но определено имам напредък. И искам да ти споделя нещо, което ми помага - опитвам се да променя "Какво искам аз" на "Какво се иска от мен". Така освен, че избягваш евентуални разочарования, усещаш, че някой много, много по-разумен от теб знае от какво имаш нужда. Уловката е, че ти го разбираш това на по-късен етап Замисли се, колко пъти когато се обърнеш назад си си казвала "Добре, че стана така". Търпение му е майката. И работа. Поне на мен в трудни моменти физическия труд ми помага много.

Здравей и от мен, аз съм много "боса" и не бих си позволила да ти дам съвет, но мога да споделя моя опит. До преди 7-8 дни бях в ужасен период. Докато си повтарях, че вярвам, че всичко ще се нареди добре, едно тихо гласче ми шепнеше "Да, бе, да!". Разликата с други случаи, обаче, беше, че този път вярата ми успя да му се противопостави и да го заглуши дотам, че да не му обръщам внимание. Изчаках спокойно и смирено лошия период да отмине, изтърпях си всичко повтаряйки се, че няма да е вечно и ето сега пък съм в период, в който ми се случват хубави неща. И тук искам да се похваля, че за пръв път в живота си се радвам на хубавия период от цялото си сърце, без капка страх. Защото знам, че и той няма да продължи вечно, но пък имам силата, куража и вярата, че ще се справя и със следващия лош! Та мисълта ми беше, че ( поне според мен де) , нещата не опират толкова до вярата, колкото до разбирането на живота, което пък укрепва вярата. Успех! ...Да добавя още нещо - вече спрях да си правя планове и мога да кажа, че е много вълнуващо:) С трепет, любопитство и интерес очаквам какво ще се случи в живота ми. Когато чакам някакъв резултат не се опитвам да гадая изхода му, а всичко ми е 50 на 50 с вярата, че ако не ме устройва - това със сигурност е за нещо още по-добро!

Какво говориш, олекна ми много. Всъщност с "не даването" на прошка вредим единствено на себе си и се разяждаме отвътре сами. Аз също вече не искам да изпитвам отрицателни емоции, особено пък да си ги вкарвам сама.

Откога не съм писала...Здравейте! Не вярвах, че живота ми можеше да се обърка повече! То е каша - техниката, с която работим се чупи чак невероятно често :), останахме без пукнат лев, родителите ни все по-сериозно закъсват със здравето и помагаме и на тях, съпруга ми претърпя инцидент, неочаквано прекратих едно дългогодишно приятелство, предадоха доверието ми, децата ми се чувстват излъгани за нещо, което им бях обещала и ето - за пръв път не спазвам обещанието си към тях (всъщност, ще го изпълня, но по-нататък), кучето ми даже умря, мамка му... А аз слушам музика! Имам нужда. Но най-странното нещо чувствам в сърцето си - тежест, болка, скръб, от които обаче извира радост!!! Ей, така плача от умора и тъга, но пък и някакво щастие усещам. Аз вярвам. Не знам кога, не знам как...нито откъде, но знам, че ме чака нещо много хубаво. Когато реши Господ. Друга положителна промяна в мен е, че простих на един човек, който признавам си - мразех. Това беше най-трудното нещо. Дълго мислех и четох за прошката, не зная дали е правилно, но аз простих не заради човека, а заради себе си. За да не тая в себе си лоши чувства и мисли. По съвет, който получих от вас погледнах на събитията безпристрастно, без да слагам етикети кое е добро и кое лошо. Не съдя, а търся отговорност само за своите мисли, чувства и постъпки.. Спрях да се обяснявам. Бях наклеветена, но не се опитах нито да спра клеветника, нито да доказвам, че говори лъжи. Аз нали си знам коя съм, а важните за мен хора не биха повярвали, нали? Станах по търпелива, най-вече към децата си - вече не викам като откачена, когато направят някоя пакост , споделяме си, те отново започнаха да търсят моята компания. Със съпруга ми се обичаме по - ...хмм осезаемо, да речем! Наблюденията ми са, че появят ли се най-вече финансови проблеми много семейства се разпадат, а нас ни сближиха още повече.. И в общи линии това е...Не се оплаквам, не се и хваля. Това съм! Благодаря ви!

Уау! Страхотно съвпадение - снощи преди да съм видяла отговора ти за реалността си мислех точно за нея, по-скоро влязох в нея. Получи се естествено, допушвах си цигарата, а мислите ми не бяха ангажирани с нищо конкретно и изведнъж се видях коя съм, какво съм, къде съм...извън всякакви желания, копнежи и стремежи. В първия момент се разтреперих - не харесах нищо. Не знам дали правилно ще ме разберете - не съм тази, за която съм се мислила. Да речем, живея с идеята, че някой ден ще стана такава и такава, а живота ми еди какъв си и се изпреварвам, защото де факто не съм ( сигурно звуча като шизофреник!). Та...както казах, не харесах своята действителност, но наред с това осъзнах, че - да, не всичко, но много от нещата аз наистина мога да променя. Аз мога, не някой друг! Сега реших да поспра малко с четенето и размишляването. Искам да приложа на практика наученото дотук. И до колкото мога да променя своята действителност. И последно само да вметна - наред с всичките си недостатъци, които видях в себе си си станах дори симпатична - да, не съм идеална, но съм си аз - уникална, неповторима и единствена. И точно това ми "Аз" е преминало целия този дълъг път дотук и ми е било винаги вярно, а някакво друго мое "аз" - не е вярвало на това ми "аз"! (и това сигурно няма да ми разберете). Абе да кажем - не съм била вярна на себе си!

Здравейте! Ако местата ни бяха разменени и вие питахте, а аз ви съветвах и напътствах, с чисточовешко любопитство щях да искам да знам до къде сте стигнали и дали съм ви била по някакъв начин от полза. Затова и реших да драсна някой ред. Силно се надявам някой ден да напиша "Аз съм нов човек!", но още е рано. През изминалата една седмица ми се струпаха куп, куп проблеми. Ама по всички възможни фронтове! Един след друг. Както по-нагоре Донка беше писала все едно съм на изпит. Не спирах да си повтарям, че всичко е временно, че е за добро, че и този период ще отмине. Внимавах и с "какво се хранех", като по-точно бях на диета - да, успявах да стопирам лошите мисли и чувства, но за жалост не бях в състояние да ги заменя и с хубави, т.е. чувствах се празна (това пак си е някакъв малък напредък, нали?). В един момент, чудейки се за какво по-напред от всичко да НЕ мисля, буквално се видях над нещата. Сякаш гледах себе си, живота си и моментните трудни ситуации като на филм и се питах "това реалност ли е или не?" . Сега продължавам да съм същото това състояние и честно, ама съвсем честно не знам имам ли проблеми, нямам ли?! И дотук съм - ни весела, ни тъжна.Ни щастлива, ни нещастна. Да речем съм нищонемислещоспокойнауравновесенопритъпена!!!

Добър ден! От снощи тръгвам да пиша за това "всичко се преобърна" и спирам, пак започвам и пак трия...Макар и бавно, и неусетно все пак се променям. Ето, сега осъзнавам, че в това "всичко се преобърна" вече влагам нов смисъл и имам ново тълкуване за нещата. Разказвайки ти сега бих казала, че се е случило нещо естествено - живота ми е бил в прилив и е последвал съвсем, съвсем нормален и естествен отлив... Не желая повече да се вкарвам в излишни драми, разказвайки колко мъка съм изживяла преди 100 години, неразбирайки естествените процеси в природата и знам, че ти ще ме подкрепиш в това решение! Благодаря ти!

Здравей, Това, което ме "осени" снощи относно вярата е, че като малка, без тогава да съм го осъзнавала (може би по рождение) вярвах с цялото си сърце - в живота, в доброто, в любовта....във всичко хубаво без да съм конкретизирала, какво е то, носих усещане за радост вътре в мен, като пеперуди в стомаха и това е, което търся отново. Но след това живота ми се преобърна, не знам аз оставих Господ и живота ми стана много лош (макар да не помня такова нещо) или по-скоро чувството останало в мен и сегашната ми бариера - че Господ е оставил мен. Сигурно звучи много нагло от моя страна, но пиша в този анонимен форум именно за да съм искрена, без значение как ме приемате, та - аз съм сърдита на Господ и затова не мога да му се доверя отново! Това е. Не съм права, знам, но как да обърна това чувство? Помагайте... Колкото до радостния живот - това ми е наистина ясно, че щастието е вътре в мен, но не мога да го намеря. Искам да съм нетърпелива да се събудя сутрин, да съм в еуфория, да заразявам хората около мен с добро настроение - аз съм била такъв човек. Няма го живеца в мен. Опитах с хоби - не става. Имам две деца, които обичам безумно - живея и за тях, но някакси не ми стига, различно е. Имам прекрасен съпруг - обичам го, допълваме се взаимно и освен съпрузи сме и приятели, но пак не ми стига. Къде ми е живеца, хора? само да вметна - в един момент ми мина през главата, че съм в депресия. Но отхвърлих този вариант - на депресираните обикновено ме им се живее, нали? А аз искам да живея, искам много да живея, но не мога да открия мотив, който да се свежда само до мен (без деца, мъж, родители, материални облаги и т.н.).

Здравейте хора, имам нужда да пиша тук. Тук е единственото място, където мога да споделя вътрешните си чувства, емоции и бушуващи страсти, а през последната седмица те бяха "олеле майко". но....след много сълзи, болка, страдания, въпроси и най-вече мисли "абе, аз май наистина полудавям!" ясно, на 100% правя разлика между вяра и вярвания - и да, аз нямам никаква вяра, ама никаква! Изтощена съм, сигурно затова се успокоих, просто нямам сили да се боря с когото и каквото и да било. (знаам, знам, че не е и нужно!) На въпроса, защо след като вече знам, че нямам вяра не взема да я заимам, отговарям: В момента "се дълбая" кое ме спира! Макар да звучи най-логично , че е от страх...мнее, не точно...може би някакво недоверие към живота, сякаш не вярвам, че Господ ме обича, че заслужавам радостен живот. ( сега, ако предположите, че не се обичам достатъчно и затова си мисля, че не заслужавам добро, веднага ви отговарям "дали пък не се обичам повече от колкото трябва и мисля че света се върти около мен"...). Чета много във форума, всякакви теми...на теория съм много добра, ама практиката ми куца...и когато ми дадете някакъв отговор или съвет знам, че сте прави, знам го и съм съгласна с вас, но за да го приема и осъзная наистина трябва да го изживея (обикновено болезнено, мамка му!). И така..просто исках да споделя с някой до къде съм стигнала!

Да, има логика, слушайки примерно как майка ми казва на едното ми дете "Искам, бабо, като пораснеш да станеш лекар", а той има съвсем други интереси, ще е дори глупаво тя да се моли "Нека, Господи, да стане"... Но това е наша семейна мечта още отпреди да създам свое семейство и аз знам, че те се молят за същото...но, както и да е, аз искам да работя в тази посока - да се науча да следвам Божията воля, да се освободя от конкретните си желания ииии каквото Бог реши, може пък и да е по-добро отколкото съм си представяла...

С такъв интерес зачетох и на най-хубавото си спрял! Доразкажи, моля те. Как в края на краищата се намерихте с колата? Моето желание не е свързано с мен, а с родителите ми...искам радост за тях. И понеже те бавно, но сигурно остаряват ме налягат мисли, че времето им тук, на земята намалява... Аз съм такъв човек, че съм щастлива само когато хората около мен са добре и в молитвите ми са само те, децата ми и съпруга ми. Аз мога всякак.. Нощта преди да си пусна темата сънувах ужасен сън - първо умря баща ми, след него и майка ми и цяла нощ плаках, дори мисля, че наистина съм ридала, защото се събудих прегракнала.

Благодаря за примера с колата, точно от такъв - ясен и конкретен имах нужда. Малко със срам да си призная - тези дни бях "бунтовник без кауза". Ядосана на нещо, за нещо, на някой...и питах, без да мога да приема. Днес, с по-ясен поглед, наново изчетох коментарите и виждам нещата по по-друг и хубав начин. Не знам полудявам ли, остарявам ли, но напоследък ми е трудно да живея със себе си ! Въпреки това, усещам, че с нещо ново и непознато се търсим, по-скоро, че нещо ново иска да го намеря, не знам как да го обясня, имам някакво усещане и това ме кара да упорствам и да не се отказвам да се човъркам вътрешно.

През годините, в опит да си помогна сама съм чела толкова много и различна литература, залитала съм по толкова различни учения и съответно съм претърпявала толкова разочарования от тях...Този път подхождам "с едно наум" - първо искам да разбера, да опипам, да се опитам дори да опровергая някои твърдения, затова имам и толкова много въпроси. И съм ви много благодарна за търпението и мекия начин по който ми отговаряте на тях. Учението не дойде при мен случайно. Посещавам сайта от много години, но предимно частта "психотерапия онлайн", в раздела "За учителя и учението" не бях влизала никога, до момента в който открих сама, че всичко е във вярата, надеждата и любовта - това, върху което се основава Учението (макар, оказва се, че и вярата още не я разбирам напълно!). През последните няколко месеца в главата ми е каша - усещам промени вътре в себе си, които ту ме плашат, ту радват, ту разочароват, объркват...осъзнавам, че съм живяла с много илюзии, а това осъзнаване боли, ядосвам се, че не всичко е и ще бъде такова, каквото го искам, в следващия момент пък се смирявам..Руша се. И точно това искам. Да разруша до основи всички свои стари вярвания, опитности и модели и да се съградя отново..ако е възможно в много по-опростен вариант. Но не е лесно, никак...И ако сега ме накарате да се опиша с едно изречение, ще ви отговоря категорично - Аз знам, че нищо не знам!

Съгласявам се с вас, че съм имала вярвания, очаквания и малко търпение, които съм бъркала с вяра и го осъзнавам чак сега, когато ми подсказахте. Но съм била водена от твърдения като "поискай и ще ти се даде", "когато човек желае силно нещо цялата Вселена му съдейства" и други подобни. И понеже не искам нищо лошо или пък материално или да ламтя за нещо, си казвам "Защо пък не, мамка му! ". Сега, най-вероятно, вие ще ми кажете, че аз не знам кое е добро и кое не и ще бъдете прави, знам го, но не мога, не знам как, а и не искам да си коригирам очакването. В същото време това боли и ме измъчва ужасно. Колкото до вярата - признавам си - в момента не мога да я "нацеля", а така на всяка цена пък най - не става. Да бъде Божията воля, да служа на Бог....значи ли да се откажеш от всичките си мечти, стремежи, защото не знаеш кое е добро и кое не, някак си да се люшкаш без посока, тъй като едва ли Господ ще ти каже конкретно "стани и напиши тази фактура" ...живеейки в днешния свръх-материален свят, как правилно пренасяте Учението отпреди 100 години, когато живота е бил много по-прост? Отново казвам, че не оспорвам и не иронизирам Учението, просто не разбирам. На 33 години съм, търсеща...

Тук не можах да разбера... Най-вече това с трупането на знания и как точно се гради вяра...Би ли обяснил още малко. Благодаря!

Да чакаш нещо 20 години. Нещо, на пръв поглед много просто, но което все ти се изплъзва. Да вярваш, да се надяваш, да се обезсърчаваш, да стигаш дъното, след това пак да се изправиш, пак да вярваш, пак да се надяваш....и така, в този кръг 20 години. Вярата се превръща в мазохизъм, а безверието е инстинкт за самосъхранение. Какво мислите и как бихте постъпили в такава ситуация...?

Кой, как да искам да ме приеме?

Александър, за пореден път ти благодаря! Ако не бях получила отговор, който да приема, това щеше да ми подейства много демотивиращо да продължа да чета, а твоя ме уцели право в десетката! Образно казано си го представям така - независимо от ситуацията, размишлявайки за нея, трябва да стоя по средата, без да съдя кое е добро и кое - не.

А, тези които ограбват и пребиват възрастни хора в домовете им посред нощ...как да са прави и начина им да е правилен? Как да се отнеса с любов към тях? Наистина не разбирам...?! Или път този, които уби с брадва момичето в Търново, миналата година...И за него ли да мисля с любов? Учителят казва - във всеки да намираме по нещо хубаво и да мислим за него - кое е хубавото в горните примери? Не критикувам или оспорвам Учението, просто не мога да вникна в смисъла..

Здравей Skylove, Да това и аз го усещам, усещала съм го дори преди да се запозная с Учението, но вероятно съм още мнооого назад в усъвършенстването си. Когато попитах за Божествената любов имах предвид по-скоро това, за което чета в темите - да обичаш всичко и всички без значение как те се отнасят към теб. Тук съм си още 100% човек - ядосвам се, дразня се....когато видя, че някой не е прав не мога да му отвърна с любов, особено ако видя някой да се държи несправедливо с друг човек.