sawme

Тантра би могла да е световна религия защото е с практическа насоченост.Не съм я изучавал специално,но от това,което е в личната ми библиотека извадих откъси,които според мен биха били интересни.
Един анекдот за Наропа,ученик на Тилопа.Това се случило преди Наропа да намери своя учител.Разказват,че бил високопоставена личност в голям университет,заместник ректор с десет хиляди собствени последователи.Бил добър ученик и велик преподавател.Един ден той стоял на земята,заобиколен от учениците си.Около него били разпръснати хиляди древни ръкописи,много древни и редки.Сигурно е бил много уморен защото заспал и получил видение.Видял една много,много стара и грозна,ужасна жена-вещица.Тя била толкова грозна,че той се разтреперил в съня си.Била толкова отвратителна,че той пожелал да избяга,но бягството било невазможно.Бил обладан,сякаш хипнотизиран от старата вещица.Тялото било отвратително,но очите и били като магнити.Тя го попитала ’’Наропа,какво правиш?’’-А той отговорил-Уча.
-Какво учиш?-попитала старицата,а той отвърнал-философия,религия,езици,граматика,логика.-Старата жена отново попитала-Разбираш ли ги?-Наропа отговорил-...Да,разбирам ги.-Жената попитала отново-думите ли разбираш или разбираш значението?
Такъв въпрос Наропа чувал за първи път.Казал,да разбирам думите,но не винаги разбирам значението.Видението изчезнало,а Наропа коренно се променил.Той избягал от университета и никога повече не докоснал писанията.Осъзнал,че като разбира думите,залъгва себе си,че с разбиране на думите се е превърнал в стара,грозна вещица.
Наропа започнал да търси,защото разбрал,че писанията няма да му помогнат.Нуждаел се от жив учител.След дълго странстване той срещнал Тилопа.Тилопа също търсел своя човек,защото когато притежаваш нещо,което искаш да споделиш се поражда състрадание.Когато човек знае се поражда състрадание.Тилопа е знаел.Срещнал се е лице в лице с най-висшето,с абсолюта,и така в него се е породило състраданието.Започнал да търси някой,който е готов да получи...защото не можеш да хвърлиш знанието си за абсолюта на тези,които няма да го разберат.Нужхо е отворено сърце.
Те се срещнали и Тилопа казал-... на теб Наропа,ревностен и верен,туй трябва да бъде казано...Неизразимото трябва да бъде казано пред ученика.Това е проблемът на всички мистици.Те достигат до преживяването на висшата реалност,но не могат да разкажат за нея на онези,които търсят интелектуално разбиране.Те могат да позволят да се случи с теб,ако и ти позволиш,ако бъдеш отворен и възприемащ.
Много мистици просто са започвали да танцуват след своето върховно преживяване.Нещо от незнайното е ставало знайно,нещо от отвъдното е идвало на земята-какво друго да направиш?Можеш да го изтанцуваш,можеш да го изпееш.Това е песента на Махамудра.Махамудра буквално означава велик знак,върховен жест,последното,което можеш да имаш,отвъд което нищо не е възможно.Песента е дара на Тилопа,даден на неговия ученик Наропа.

Махамудра почива върху нищо.Без полагане на никакво усилие,а оставайки свободен и естествен...

И в това е целият метод на Тилопа и целият метод на Тантра-Без да правиш усилие...защото,ако правиш усилие егото ти се засилва,...но оставайки отпуснат и естествен.Това е начинът,това е самата основа на Тантра.
Какво иска да каже Тилопа с думите ‘’отпуснат и естествен’’?Не се бори със себе си,отпусни се.Живей миг за миг,живей будно.Трудно ще ти бъде,защото навсякъде влизаш в конфликт с лицемерите,защото ще трябва да живееш в общество на лицемери.Ще бъде тежко,може да се почувстваш сам,но това е временна фаза.Скоро другите ще започнат да усещат твоята истинност.Ще започнат да усещат,че нещо се е случило,защото искреното същество притежава изключителна сила,изключителен магнетизъм.

...човек може да разруши ярема и освобождение да постигне.

Щом станеш истински,вратата се отваря.За едно искрено същество освобождението е много естествен процес.
Песента продължава

’’Ако човек вижда нищото,когато в пространството взре се,и ако след туй с ума си наблюдава ума,той различията ще унищожи и ще постигне състоянието на Буда.’’

Ако човек вижда в нищото...Това е един метод,един тантрически метод-да гледаш в пространството,в небето,без да виждаш,да гледаш с празни очи.Гледаш,но не нещо определено,просто погледът ти е като празен.
Първо се взри в небето-легни на земята и просто зарей поглед в небето.Опитай се да направиш едно единствено нещо,да не гледаш към нищо.В началото все няма да успяваш,все ще забравяш.Няма да можеш постоянно да си спомняш.Когато отново си спомниш,разфокусирай погледа,остави го да блуждае и просто гледай към небето-без да правиш нищо,просто гледай.Скоро ще дойде времето,когато ще можеш да виждаш в небето,без да се опитваш да виждаш нещо конкретно там.
Тогава опитай същото с вътрешното небе.
‘’...и ако след туй с ума си наблюдава ума...’’
След това затвори очи и гледай навътре,без да гледаш нещо конкретно,просто постигни един отсъстващ поглед.Минават мисли,но ти не си ги търсил,нито пък гледаш целенасочено към тях-просто гледаш,без да се ангажираш.Тогава ще можеш да видиш паузите.-минава една мисъл,след нея друга и ето пауза между тях.И после постепенно ще можеш да видиш как мисълта става прозрачна и дори да мине през умственото поле,ти продължаваш да виждаш паузата.
И колкото повече свикваш с този начин на виждане,толкова повече мислите постепенно отпадат и стават все по-малко и по-малко.Паузите се увеличават.И ако този поглед стане естествен за теб

...той различията ще унищожи...

тогава няма добро,няма лошо,няма грозно,няма красиво,

...и ще постигне състояние на буда.

Състояние на Буда означава най-висша степен на будност.Когато няма различия,изчезва всяко разделение,постига се единение,остава само едното,общото.

Облаците,които се носят в небето,нямат корени,нямат дом,нито стават отличителни мислите,които блуждаят в ума.Когато видиш собственият ум,разграничението спира.

Мислите нямат корени,нямат дом,те се скитат като облаците.Затова няма нужда да се бориш с тях,няма нужда да им се опълчваш,не бива дори да се опитваш да спреш някоя от тях.Това трябва да се превърне в дълбоко разбиране,защото когато човек се интересува от медитацията,той започва да се опитва да спре да мисли.Просто наблюдавай,наблюдавай без да ги гледаш,просто гледай без да виждаш.Исе случва следното,колкото повече гледаш,толкова по-малко намираш.Колкото по-надълбоко гледаш,толкова повече мислите изчезват,разпръскват се.Това е ключ към най-тайнственото явление-постигане състоянието на Буда.
Успееш ли да видиш мислите как се въртят в ума ти,успееш ли да видиш,че ти не си мислите,а пространството,в което те се придвижват,значи си достигнал до своя себе-ум,разбрал си какво представлява твоето съзнание.
И т.н. песента продължава.

Българският герб и значението на символите в него




Семиотиката е наука за управление на енергия със символи. По-стара е от света. Хералдиката е клон на Семиотиката. Антибългарските символи в актуалния ни герб са:

1. Немският щит - Ползува се млади държави.
2. Червения фон на щита - Разрушение, конфликти, войни, насилие. Това е цветът на отиващата си епоха на рибите.
3. Трите лъва един срещу друг (на всичко отгоре и мършави със сбъркани анатомични особености) - Лъвът е символ на силата. Така противопоставени означава унищожение на силата. Правилната посока на лъвовете е - На ляво !!!
4. Затворената корона върху тотема - Откъсване от Божественото начало, от Божественния разум. Българската корона винаги е била отворена.
5. Затворена корона вън от щита - Символ на религиозна принадлежност. Това е ватиканската корона.
6. Кръстът върху короната - Малкийски кръст, символ на дявола. Дава се на васали.
7. Лъвовете тъпчат свежи дъбови клонки - Дъбът е символ на мъдрост. Т. е. силата тъпче мъдростта.
8. Силата (лъвовете) тъпчат и девиза "Съединението прави силата"

Исторически гербове, печати, и монограми на България

Много добро четиво по темата е Аз*ът на българите и националните символи - Христо Танев и колектив. В книгата има и проект за герб на България, който е съобразен с историята и значението на държавата ни:

Христос проповядвал сред етнически българи



Отивайки в Сирия, от Националния исторически музей в Дамаск ме заведоха на изток в района на Майлюля, където живеят арамеите – пише изтъкнатата наша етнографка Сава Костова. – Казаха ми, че те говорят на езика, който се говорел по времето на Иисус Христос. Посетихме един много стар християнски манастир на едно възвишение, пуснаха грамофонна плоча с църковно песнопение по времето на Спасителя.
С голямо учудване аз възкликнах: „Та това е българска народна песен!” Отговори ми се, че много българи, които идват тук, казват същото. Нима още тогава, че и до днес българската народна песен от страната на Орфей е имала такава въздействена сила като най-съвършено изкуство и от песнопение за Христос, днес звучи в Космоса…”
Култовата фраза „Господ е българин!” може и да не е толкова безсмислена! Всъщност, за да добием малко повече самочувствие, може да си припомним един древен паметник, познат на науката като „Анонмен хронограф”, макар и известен само като късен превод от 334 година от много по-древен оригинал. Там са дадени 21 най-древни народи. Почти всички са изчезнали.
За българите там се пише, че произлизат от внука на Ной Зиези. И като сме казали „А” да продължим с „Б”: внимателен анализ на „Книга за Енох”, написана преди 4 500 години, ни праща още по-далече, като българското родословие се свързва чак с Матусал, дядото на Ной. Това го твърди не някой наш съвременник от жълто вестниче, а арабският летописец Ал-Масуди (893-956).
Арабите прочее са и те един от малкото останали и до днес народи от ония 21 в хронографа. Самият Матусал пък е син на легендарния Енох, който разкрива тайните на небесната механика посредством българския календар, признат в наши дни от ЮНЕСКО за най-съвършен за всички времена. Китайският календар е само негово несъвършено копие.
Та този български народ, тръгнал от Черноморието преди 8 хиляди години след катаклизма, наречен Големия потоп, в многовековната си сухопътна одисея е оставил следи от себе си като се започне от Месопотамия и се мине през Шумер и Акад, Индия и Китай, Сибир и Кавказ, Волга и Дон, докато се установи – както се отбелязва в една приписка в Манасиевата хроника – „при брадатия цар Константин”, където „при своите братя отвъд Дунава дойдоха хората на кан Аспарух”.
Няма две мнения, че този народ, наричан в различни времена различно: траки, мизи, македонци, мирмидонци (Троянската война), но и много често булгари (например в индийския епос „Махабхарата”), се е срещал на най-неочаквани места. И едно от тях е там, където Иисус Христос е проповядвал първото християнство.
Прието е при това кой знае защо безусловно, че народите, сред които е излагал учението си Иисус Христос, са юдейски и арабски. Това са земите в „Герасианската страна, която е срещу Галилея” (Лука, 8:26). Веднаж, точно в тази земя, при Христос и учениците му идва човек, мъчен от бесове, името на които бил легион и го моли да го излекува. Сега да обърнем внимание на следния абзац: „А там имаше голямо стадо свине, което пасеше из гората…” (Лука, 8:32).
Всеки знае, че юдеи и араби, откакто светуват, не отглеждат и не консумират свинско месо! Наличието на голямо стадо свине в „Герасианската страна, която е срещу Галилея” говори недвусмислено за наличие на трайно установен по тия места друг етнос. И този етнос не може да бъде друг, освен български.
Наши учени в последните две десетилетия са дали достатъчно доказателства за неговите митарства. Ние ще се спрем обаче на друг аргумент. Откакто българите са на този свят, свинята трайно присъства в живота им. При това тя е не само храна, но и обредно животно. В деня Идинак (превърнал се след приемането на християнството в Рожденство Христово, популярно като Коледа, б. а.) канът или старейшината на селището или рода в този ден коли свиня в чест на Върховното божество. Този обичай остава жив и след приемането на християнството.
Има и други доказателства, че по земите, в които е проповядвал Иисус, са живели и българи. Например, че там се използва слънчев, а не лунен календар, както е при юдеи и араби, вън от „Герасианската страна срещу Галилея”. Дори погребалните обичаи по тия места се различават рязко от традиционните за юдеите и арабите и са точно копие на тия на българския етнос.

http://www.svobodnoslovo.com/%D1%85%D1%80%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%81-%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%BF%D0%BE%D0%B2%D1%8F%D0%B4%D0%B2%D0%B0%D0%BB-%D1%81%D1%80%D0%B5%D0%B4-%D0%B5%D1%82%D0%BD%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D0%B1/

Българският кентавър

Този вид амулети са разпространени по земите, които са били обитавани от българите или владени от българската държава.




Дали са от тракийско време, донесени от славяни или от протобългари, не може да се прецени. Най-вече затова, че не се знае дали наричаните от чужденците "траки" не са народът, който се е самонаричал "българи".

Има основание да се смята, че амулетът е носен като белег за етническа принадлежност. Имал е широка употреба докъм десети век.

Най-вероятно той е символ за вяра във Висшата Сила, която за старите българи изглежда е имала физическата форма на своеобразен кентавър. Тук можете да си спомните за Мадарския конник и множеството намирани оброчни плочки...

Българинът!

Препускащият човек. Възседналият коня. Ездачът. Наблюдателят на произтичащото.

Той има своята Мяра. В един момент главата му е заменена с кръст. Означавал е висша сила. Присъствал е навсякъде.

Сложен на шията, показва на другия човек - не съм сам, моят Бог е с мен и аз съм негов, Той е свидетел на нашата среща и на ставащото.
"С Бога напред!" - са казвали предците ни, когато са слагали на шията този амулет.

(Старият българин е знаел: има подкрепата и преценката на Висшата сила, Чужденъцът е знаел: българинът срещу него върви със своя Бог, а своят е виждал - среща Свой.)

Кон с нежна шия и нежен израз. Със загатната усмивка. Добра сила. Препуска из земята на българите тихо и бързо като вятър. Всякога и навсякъде!

"Знакът на българина" е намиран в двайсетина варианта, винаги бронзов и винаги като амулет.

Тук поместваме изображения на Знака, публикувани от Живко Аладжов в съобщението "Прабългарски амулети от Македония и Сърбия" в списанието за балканска археология "Старини", бр.1 от 1999 година (изображението под заглавието на статията). Иначе той е намиран навсякъде, където е имало български селища или гарнизони.

Българският кентавър

Този вид амулети са разпространени по земите, които са били обитавани от българите или владени от българската държава.




Дали са от тракийско време, донесени от славяни или от протобългари, не може да се прецени. Най-вече затова, че не се знае дали наричаните от чужденците "траки" не са народът, който се е самонаричал "българи".

Има основание да се смята, че амулетът е носен като белег за етническа принадлежност. Имал е широка употреба докъм десети век.

Най-вероятно той е символ за вяра във Висшата Сила, която за старите българи изглежда е имала физическата форма на своеобразен кентавър. Тук можете да си спомните за Мадарския конник и множеството намирани оброчни плочки...

Българинът!

Препускащият човек. Възседналият коня. Ездачът. Наблюдателят на произтичащото.

Той има своята Мяра. В един момент главата му е заменена с кръст. Означавал е висша сила. Присъствал е навсякъде.

Сложен на шията, показва на другия човек - не съм сам, моят Бог е с мен и аз съм негов, Той е свидетел на нашата среща и на ставащото.
"С Бога напред!" - са казвали предците ни, когато са слагали на шията този амулет.

(Старият българин е знаел: има подкрепата и преценката на Висшата сила, Чужденъцът е знаел: българинът срещу него върви със своя Бог, а своят е виждал - среща Свой.)

Кон с нежна шия и нежен израз. Със загатната усмивка. Добра сила. Препуска из земята на българите тихо и бързо като вятър. Всякога и навсякъде!

"Знакът на българина" е намиран в двайсетина варианта, винаги бронзов и винаги като амулет.

Тук поместваме изображения на Знака, публикувани от Живко Аладжов в съобщението "Прабългарски амулети от Македония и Сърбия" в списанието за балканска археология "Старини", бр.1 от 1999 година (изображението под заглавието на статията). Иначе той е намиран навсякъде, където е имало български селища или гарнизони.

Всичко, което е нужно да се прави, и което помага много (и на този, който го прави, и на хората като цяло), е описано в тази книжка:

ЖИВОТ БЕЗ ГРАНИЦИ д-р Робърт Стоун

Много интересна беседа. Теория на вероятностите /Айнщайн/ също внася светлина.

Има интересен момент с примера за Дон Кихот и Санчо Панса



Значи, човек трябва в себе си да съчетава качествата на идеалиста и на прагматика. Идеалът трябва да се приложи.







От тук започва себепознанието. Да познаваме човека, себе си. Когато се познаваме, можем и да се контролираме, иначе сме подвластни на външните енергии. Правени са изследвания на кръвта, на ДНК, но за жалост са засекретявани. Дори тук, в България. Лошото е, че за не дотам добри цели се ползват... Има две думички-страх и власт...



Старото трябва да си замине, това са жертвоприношенията, жаждата за власт. За това и страха от любовта, от идеала беше преследван от Инквизицията.
Днес довърших книжката "Свръхфеноменът Слава Севрюкова"-Хр. Нанов. Та там се споменава, че Нерон е прероденият цар Ирод, а след това се връща като Хитлер... Хора, които носят едно и също-кръв, разруха, унищожение... страх.



Време е вече да се мисли по нов начин. Няма българи, сърби, англичани, руси. Има разумни, мислещи хора, има хора, прилагащи доброто и други... Идва времето на Новият човек.





Не вижадаме ли това ежедневно около нас? Не виждаме ли обезверени млади хора? Търсещи смисъл... на грешно място?... По-добре е да не мислим и да се оставим на течението... Особено ако има неща, които ни причиняват дисхармония...





Много често ние искаме другите да са като нас, не приемаме различните. Съдим. /И аз включително/. А у всеки има нещо индивидуално и прекрасно. Страхуваме се да сме себе си, от страх, от съденето. Искаме да сме еднакви, дори на външен вид... Живеем по чужди правила и норми, защото искаме да ни приемат... А е най-важно ние сами да се приемем и да живеем в мир със себе си и с Бога.


В Египет
/извинете за дългия пост/

Акордиране на човешката душа - том 1

Току що разгърнах една любима книга от Петър Димков, която е от две части: "Хигиена и лекуване на душата" и "Новият човек творец на съдбата си". Той е космополитна личност, последовател на няколко светли учения, включително Учението на Беинса Дуно. Петър Димков е самоотвержен представител и служител на Бялото Братство в глобален мащаб. Имал е огромни познания, направил е безброй добрини. Неговият внук и съименник понастоящем продължава делото му.Често съм отваряла книгите на Петър Димков за лекуване на болестите и много са ми помагали съветите му за духовно израстване и лекуване на душата.
Човек трябва да е изключително внимателен и критичен към себе си, ако има видения, които не намират реални доказателства. Не бива и да споделя подобни лични опитности още повече, ако в резултат хвърлят сянка върху някого. Да опетниш или да си агресивен към човек, който не го заслужава, още повече пред други хора, това си има последствия. Не бива да съдим дори и виновните, не е наша работа. Човек трябва да има чувство винаги къде е твърдата почва, на която да стъпи, защото в противен случай може да допусне развитие на патологични модели на мислене и чувстване, които водят до душевно заболяване. Трябва наистина да сме много внимателни в мислите и чувствата си.
Изключителна почитателка съм на лекуването с природни средства, душевна хигиена и духовно израстване.
Поклон пред Петър Димков и Благодаря!

Някак си ми се струват свързани нещата. Да бъде човек влюбен спокойно може да се включи като цел на духовния път. Неслучайно суфиите се обръщат към бог като го наричат Възлюбения (the Beloved). Временната любов идва когато някой не е постигнал вътрешна цялост (което е вечната любов), а разчита на партньора си за изравняване на енергията . Тогава понеже липсва личната връзка с бог се появява зависимост от човека до него, а от тази зависимост - дисхармония. Но ако и двамата имат връзката с цялото, тогава любовта не е временна.





Мевляна Джалялеттин Руми


Разсякох вълните на ума, докато
не се препънах в Мистерията.
И знаех, докато там стоях
слисан пред Твоя тъмен огън,
че само още крачка
...и завинаги ще бъда заличен –
Ти направи тази крачка в мен
и двата свята стопиха се в един.


Какво съм аз

Аз не съм християнин
Нито евреин
Нито парси
Нито мюсюлманин.
Не съм нито от Изтока
Нито от Запада

Нито от сушата
Нито от морето
Нито от пръстта
Нито от водата
Нито от въздуха
Нито от огъня
Нито от небесата
Нито от земята
Нито от съществуването
Нито от същностното

Аз не съм от Индия
Нито от Китай
Нито от България
Нито от Арабия.
Аз не съм нито от този свят
Нито от следващия
Нито от рая
Нито от ада
Аз не съм от Адам
Нито от Ева
Нито от Eдем
Нито от градини
Моето място е Безместното
Моята следа е Безследното
Не съм нито в душа, нито в тяло,
защото принадлежа на душата на моя Възлюблен.

Истинското, сърдечно/душевно отдаване (Светлината Хасадим) няма нищо общо с егоизма. Егоизма произлиза единствено от неведението и от дуалното възприятието на света. Светлината Хохма разкрива друг възглед, който макар да прилича на дуалния - хем е, хем не е такъв, но това е много трудно да бъде разбрано, ако не бъде преживяно.

Егоизтичното отдаване, за което пишеш си е егоизъм, макар и по-фин, но той няма общо със Светлината Хасадим. Той няма общо с "в отдаването получаваме".
Степените на егоизъм са общо три, като два са по-висши и финни и се водят градивни:
- получаване зарад получаването (най-нисшата и груба форма на егоизъм - изцяло консуматорски)
- получаване зарад възможността да отдадеш (искаш да получиш Светлина, за да можеш да даваш Светлина)
- отдаване зарад получаването (даваш Светлина, за да получиш още Светлина)

Абсолютният Аултруизъм е най-висша форма на Адам, като най-висша част от човешката душа:
- отдаване зарад самото отдаване (даваш Светлина и иживяваш наслада от самото отдаване на Светлината, която наслада е също Светлина - перпетомобиле - което е тъждествено с "в отдаването получаваме")

В последното ниво Светлината Хасадим сама към себе си се явява и в образа на Светлината Хохма.

из молитвата на Св. Франциск от Асизи
"защото когато даваме, получаваме" - Какво означава това?
Става въпрос за щастието в човека.
Кога човек се чувства най-щастлив? Кога е най-щастлива/изпълнена душата му?

В началото на своята духовна еволюция човек усеща една необходимост, един глад, една неудовлетвореност от живота. Тази празнота, наречена "нащастие" човек гледа да я запълни, по всячески, възможно най-добрия и дълготраен начин.
В началото човек си мисли, че щестието е свързано с притежаването, с печалбата и взимането и точно това се прави в живота - търсят се придобивки, било то автомобили, яхти, къщи, огърлици, диаманти, самолети, компании, империи... Общо речено движимо и недвижимо имущество, средства, пари, знание.
С всичко това човек цели да придобие уважение от другите хора, респект, да бъде приеман, да бъде харесван и най-вече - да бъде обичан.
Независимо, до тук изредих неща, които са относително сигурни. Пари, имущество, хора, които те уважават/обичат/приемат/разбират/които ти дават - тези работи са свързани с т.н. "свят на нетрайностите/измененията". Днес може и да ги имаш, но утре?! Кой знае?!
Разбира се, именно поради тази несигурност, човек търси все по-голямо подсигуряване. Човекът търси за себе си още и още и при все това, човек си остава празен, неудовлетворен и не на последно място - треперещ от страх, да не би да изгуби, да не би да бъде лишен от всичко що е придобил.

Излиза, че човек, че всички същества в свята се нуждаят единствено от отношение, от Любов, от прегръдка.
Но дори да получи това нещо, човека все още не е напълно удовлетворен и все още ще усеща в себе си онази празнота, липсата.
Дори 100 човека да ти обичат, да те милват, да те прегръщат и да ти дават отношение, ако ти не изпитваш нищо към тях, то ще продължаваш да бъдеш нещастен/неудовлеторен, празен.

Истинското щастие се намира в това сам човек да отдава Любов и отношение, както към себе си, така и към света. Тогава този човек ще добие независимост, а независимостта е Свобода (Мокша).
Едно единствено нещо му е необходимо на човека - възможността да изпитва Любов. Именно това нещо препълва сърцето и е храна за Душата.

В Кабала това нещо е наречено "Светлината Хасадим".
Тази Светлина обаче не може да се появи, ако в човека не влезе т.н. Светлина Хохма. Само Светлината може да разпали Светлината и само светилник може да даде огън на светилник.

Когато човек отдаде тази Светлина (Хасадим), след като е приел Светлината (Хохма), тогава се разкрива Богоподобието - в отдаването, защото то се явява наследствена черта от Твореца.
В това Свещенно взаимоотношение става разкриването на Бога, на Вечността, на Реалността.
До тогава човек си остава нищо повече от форма на бледо съществуване, което е лишено от Живот, в истинския смисъл на тази дума.

"душа", като термин произлиза от еврейската дума "нефеш".
Какво значи "нефеш":

Душата е хем Съсъда, тоест нещо подобно на съд (някои я сравняват с чаша, други с мех, и т.н.), хем Светлината, която е там, която се налива в "съда" или която "съда" излъчва.
Това дето думат за някой човек, че бил голяма душа, че е душичка (златна), то е поради това че съсъда в него е очистен от скверността от ниските егоизтични желания, че този човек се раздава, че е добрина, Любов, отстъпчивост, тоест, че в него Светлината изобилства, което е същинската красота и предназначение на човека.
Именно сефирота "Тиферет" от кабалистичното Дърво на Живота е израз на това качество и той е разположен точно в сърдечната област, ако разглеждаме въпросното Дърво като микрокосмос.
По този модел, по човека, са сътворени повечето храмове в света.
Та душата е съставена от главно два вида психика, според Каббала. Те се наричат Адам и Ева. С други думи у човека съществуват два вида съзнание - едното, в него преобладава желанието да отдава, да раздава себе си - алтруизъм; докато другото е точна противоположност на първото - в него преобладава желанието за получаване, за взимане - егоизъм.
Тези две части на душата са представят и като висша (в сравнението с Твореца, според качеството алтруизъм - Адам от думата "адоме", която означава "подобен на Бога") и нисша (сравнена с животинското).
У всеки един човек съществува и Адам и Ева и това няма нищо общо с мъжа и жената като пол.
Има мъже, у които Ева, сиреч егоизма преобладава, но има и мъже, у които Адам е активен. Това се наблюдава и при жените.
Какво значи "душата, целокупната се разпада" на хиляди парчета?
Това означава, че съществуват различни по вид/ниво съзнания/психики, в огромно разнообразие от една страна, но от друга единосъщни между себе си.

В повечето случаи, отношението между мъжете и жените, като пол, в семейство, или не, са на нивото "обич", което е много по-различно от нивото "любов", но и това е отделна тема, според мен.
Любовта между двама, като взаимоотношение, като партньорство, това се нарича в Каббала навлизане в състояние "Адам Ришон", което е и цел на Творението, което е познато и във висшите форми/нива на Тантрическата дисциплина. Това нещо същински не засяга и не се ограничава само с дадено двойката, като пол, но се разпростира навред, тоест любовното отношение, Светлината в човека, щом е навлязла, тя струи във всички посоки, без никакво разделение.
Задачата пред всяко едно семейство, пред всяка една двойка партньори мъж и жена, е взаимно да се приповдигнат до това ниво ("Адам Ришон"), в което се изживява Любовта и Единението.
Първоначално, Творението - душата - тя не е била разделена вътре в себе си, но Творецът я е разделил на две. Така е според Каббала - на мъжка и женска част, на два вида желание - за отдаване и за получаване.
Според кабалистите (онези, които са изпълнени със Светлината, сиреч с Мъдрост и Любов) Творецът е създал само едно нещо - Творението, което се нарича "душа".
Творецът е пълно и абсолютно отдаване, но ако това нещо, което се отдава няма от кой да бъде получено, то нещата не са цялостни, не са съвършени.
Ето защо е създаден т.н. "съсъд" (душата), който да получи, това, което дава Твореца.
Тази душа се нарича "Адам", а имато произлиза от думата "адоме", която означава "подобен" (на Твореца), според качеството, което притежава въпросната душа - възможността и силата да отдава, това, което е получила, като Светлина от Създателя.
Но на кой, на свой ред, тази душа (Адам) да отдаде това, което е получила? Тази липса е причина за липса на тотално наслаждение.
Подобния на Творецът Адам, не е имало на кой да отдаде това, което му е дадено.
В "Берешит" ("Сътворението" - първата книга от Петокнижието/Библията) това много точно е описано - Адам търсил подобен на себе си, търсил другар, с който да сподели.
Ето защо Творецът "приспал" Адам и от него сътворил Ева - желанието за получаване, егоизма.
От там насетне душата е разделена вътре в себе си на две части - мъжка и женска, Адам и Ева и у всеки човек присъстват тези две части, както са представени в изображението.
Последвалото, в "по-късен период", води до ново разпадане/разделение на тази цялостна душа и тя се "пръска" на хиляди парчета, всяко от които "попада" в "Асия" (светът/сферата на материята), като отделност, като "индивидуалност" (от латинските думи "ин", "дивидиум", "дуалност" - in_dividuum - "в разделение") където и търси своето изпълване, както е и писано.


У някои хора е по-изявена женската част на душата, сиреч абсолютния егоизъм (желание за получаване на Светлина/Любов, зарад самото получаване). У други хора се е активизирал и Адам (желанието за отдаване на Светлина/Любов).
Както вече писах, Адам присъства във всеки човек, но не у всеки човек Ева, демек жената, слуша Адама и не у всеки човек женския аспект на душата е свързана с мъжкия аспект, чрез който да се изпълни.
Именно поради това "женско" непослушание, поради желанието да получава още, и още за себе си (егоизма), е станало въпросното "падение" - отпадането от "Рая", от състоянието на изпълненост.

При повечето хора, поради това, че вътре в тях, в душата им, няма връзка между Адам и Ева, женския аспект се е задълбал много дълбоко в света на материята, където и търси своето ощастливяване, своето изпълване, но изпълването там е невъзможно, не е на абсолютно ниво, защото всичко, което донася кеф на душата в този "наш" свят, е преходно и нетрайно. Ето защо и съществува разочарованието, неудовлетворението, както и вечния глад за още и още получаване за себе си.
Ева може да бъде ощастливена единствено по линията/чрез връзката с Адам - Адам да и отдаде Светлината, която той на свой ред получава от Създателя, но в повечето случаи нито Ева, нито Адам знае как това да бъде сторено. Ето тук се намира целият еволюционен път на душата - от първият Адам, до т.н. "последен Адам", който знае как да стори това и който извършва това отдаване, чрез което да се осъществи изпълването (каббала).

И така се ражда всяко дете. Адам може да бъде видян във всяко бебе. Ева все още не е сътворена в бебето. Ева се появява две/три годинки по-късно. До тогава просто може да се каже, че Ева е потенциалност.
http://pics.data.bg/...4d2cd93f09a2f33

http://indigota.com/...tach=6978;image

http://pics.data.bg/...669bce84dc646be

http://www.beinsadouno.com/board/index.php?showtopic=12638&view=findpost&p=160312

1967 г. 305. (2 юни). Освобождението от тялото няма да бъде освобождение, ако не сме утвърдили своята власт над останалите обвивки. И земната власт няма никакво отношение към властта над себе си. Да победиш себе си е, било е и ще бъде най-великата победа на духа. Всички обвивки са временни, но претендират за това, да господстват на съзнанието. Но властта следва да принадлежи не на тях, но на духа, който е извън времето. Извънвременността на духа се проявява в неговата Безсмъртна Триада, която е неговата несменяема одежда – превъплъщаващата се Индивидуалност. Но какво представлява духът? Това е искра, запалена от вечния пламък на живота. Ядрото на духа е вечно и неунищожимо. В процеса на вечната еволюция на формите, в които той последователно се облича, [около духа] се наслояват и кристализират отлагания от всичко, през което преминава поредната форма, докато не бъде достигната степента на човешкото съзнание. Резултатите от живота на последното дават възможност за постепенно формиране на Индивидуалността. Зърното на духа си остава неизменно, но растат наслоенията около него. Личността умира във всяко въплъщение и се ражда отново в следващото, но Индивидуалността събира в Чашата плодовете от опита от всяко въплъщение, за да може Безсмъртната Триада да се прояви вече съзнателно в съответстващите Й сфери. Това ще бъде и победата на духа над временните му обвивки, в които той се облича и които се сменят при всяко ново идване на Земята. Пренасянето на съзнанието от обвивките в областта на Безсмъртната Триада е велико достижение за духа. Смъртта е победена и духът намира свобода и власт на тези форми в които временно е бил заключен. Духът не е плътното тяло, не е астрала, но е менталното тяло. Духът е огън, огнено тяло, тяло от Светлина, оформящо се в процес на дългата еволюция на пламенната искра съставляваща неговата същност. Слънцето ще отмине и Луната ще отмине, и Земята ще отмине, но не и духът, защото е вечен и неунищожим. Само съсредоточавайки се върху него и утвърждавайки центъра на своето съзнание в него, човек достига това, което се нарича безсмъртие.


1967 г. 311. (4 юни). Всеки човек си има своите достойнства и недостатъци. Да предположим, че избирайки три свои най-лоши качества, вие ще успеете да ги преодолеете. След победата над тях ще се окаже, че има и други, които може отново да бъдат избрани и изкоренени. След тази втора победа ще откриете, че за по-нататъшно усъвършенстване, все още нещо ви пречи – някои по-рано незабелязани недостатъци или особености на характера – и за изкачването на духа е необходимо отново и отново да преодолявате в себе си вече такива качества, които по-рано в миналото сте считали за положителни. Казано по друг начин думите, че човек е това, което следва да бъде преодоляно, се оказват верни, а процесът на преодоляване и замяната на едни свойства с други, по-съвършени, е безкраен и върховете на това съвършенство, над които повече да не можем да се изкачим – не съществуват. Това означава невъзможност за завършване на еволюционния процес и неговото прекратяване в Безпределността. Може да завършите своя път на Земята, вземайки от нея всичко, което тя е в състояние да даде, или да направите това на някоя друга планета, но след нея винаги има по-висша планета към която се отправя духът, завършил своя път на по-нискостоящата планета. Но край няма. След края на Манвантарите настъпва Пралайя, след която следва нова Манвантара. В Космоса нищо не свършва, но всичко непреривно продължава в Безпределността. Еволюцията на човешкия дух няма край. Затова и Казваме, че всичко е достижимо.

Грани Агни Йоги, 1967 г.

1967 г. 312. (5 юни). Винаги чуваме когато се обръщат за помощ към Нас. Но Помагаме в границите на позволеното от Закона, т.е. без да нарушаваме кармата на обръщащия се към нас. Това трябва да се разбере. Далеч не всяко желание може да бъде изпълнено. Освен това, ако [обръщащият се] е ученик, то течението на неговия живот се направлява от неговите Учители. Тогава въпросът с кармата е особено сложен. От една страна е нужно да бъде ръководен, а от друга, да бъде задържана кармата му или обратното – да бъде ускорена. Разбира се по силите ни е много да променим, от много да избавим и освободим, но кармичните дългове трябва да се платят задължително [от ученика]. Ние много искаме, освобождаването от кармичните дългове да се извърши възможно най-бързо, тъй като личната карма на ученика с неизплатени дългове пречи изключително на ръководството. Желателно е ученикът да се въздържа от задълбочаване на своята карма и да не създава нови, утежняващи я причини. Погасяването на старата карма се явява задължение на ученика, и когато му се налага да плаща стари сметки, следва да прави това без огорчение и с разбирането, че това е най-краткият път към освобождение.


1967 г. 314. (6 юни). За да се движите към бъдещето съзнателно и успешно, е необходимо да знаете целта; да знаете къде и защо отивате. Безцелното движение, т.е. блуждаене, прави живота нелеп. Далечните Светове в най-висока степен се дават като пример за човешката еволюция и достиженията на духа, които хората на вашата планета могат да вземат за образец. Учението ни ясно отбелязва етапите на развитие на човешкия организъм, разкритието на центровете и придобиването на висшите аспекти на ясновиждането, ясночуването и висшите аналогии на другите чувства. Мисълта за това следва да се постави на водещо място, а също и утвърждаването на необходимите за това качества на духа. По този начин пътят на еволюцията на човечеството се определя ясно и отчетливо. В Далечните Светове това е вече осъществено в една или друга степен. Свързването с тези Светове е затруднено от несъвършенството на човешкия апарат. Да се вижда и слуша може не само с помощта на механически средства, но и без тях. Телескопът, радиото, телевизията представляват единствено несъвършено копие на приборите на живите същества. При това животните, рибите, птиците и насекомите притежават такива чувствителни и изтънчени инструменти, които хората все още не са в състояние да копират. Сега развитието се движи по пътя на механическия и техническия прогрес, но целта на Еволюцията е да въоръжи човека без нито едно [външно] средство, защото в неговия микрокосмос в потенциален вид е заключена най-изумителната и съвършена апаратура, която Ние наричаме огнена. Може да се вижда и слуша на разстояние и да се предават мисли. И тези разстояния не са ограничени от нищо. Планът за развитие на човека е поставен от Нас съвсем точно и цялостно. В бъдеще всички механични апарати и прибори ще бъдат унищожени, но апаратът на духа е неунищожим. И Нашата задача е да насочим стремежите на човечеството към достигане на непреходните достижения. Тази задача е невероятно трудна, благодарение на неверието и отрицанието. Невежеството владее умовете дори и на тия, които могат да бъдат водени по пътеките на истинското Знание. Пътят очертан от нас е ясен и прав – това е пътя на Еволюцията, определен от Волята на Космическия Разум. Той е бил начертан още преди човекът да се появи на вашата планета.

Грани Агни Йоги, 1967 г.

Акордиране на човешката душа - том 1

Наряд:
15 минути размишление.
91 псалом.
Пътят на живота.
Отче наш.
Молитвата на Царството.
Ще прочета 1 глава от Евангелието на Матея.


Беседа 57. Ново разбиране за времето (УС, 24.09.1933 г.)


Проявената Любов на Духа, проявената Мъдрост на Духа, проявената Чистота на Духа носят пълния живот на Бога, на Единния, вечен Бог на живота.

1. Утринно Неделно Слово, държано на 24 септември 1933 г., 5 ч.с., София - Изгрев.

Мисли,които ме впечатлиха

ПИСАНИЕ ЗА ЛЮБОВТА

Търсих любовта в много животи. Проливах горчиви сълзи на раздяла и на разкаяние да науча какво е Любовта. Жертвах всичко, цялата привързаност и заблуда, за да науча накрая, че аз съм влюбен в ЛЮБОВТА – в Бога само. Тогава пих Любов от всички истинни сърца. Видях, че Той е Единственият Космичен Любящ, Единственото Благоухание, което насища всичките най-различни цветове на любовта в градината на живота.

Много души се питат тъжно и базпомощно защо Любовта бяга от едно сърце към друго; пробудените души откриват, че сърцето не е непостоянно, обичайки различни хора, но то обича единствения Бог-Любов, койо съществува във всички сърца.

Господ винаги ви нашепва тихичко:

Аз съм Любов. Но, за да изпитам отдаването и дара на Любовта Аз разделих Себе си на три: любов, любящ, любим. Моята Любов е красива, чиста, вечно радостна и Аз я вкусвах по най-различен начин, в най-различни форми.

Като баща, Аз пия благоговейна любов от извора на моите детски сърца. Аз пия нектара на безусловна любов от душата-чаша на мъничкото бебе.
Като дете, Аз поглъщам закрилящата любов на бащиния справедлив разум.
Като малко дете, Аз пия безпричинната любов от Свещения Граал на майчиното привличане.
Като господар, Аз пия съчувствена любов от манерката на грижовните слуги.
Като слуга, Аз отпивам почтителна любов от бокала на господарската признателност.
Като гуру-наставник, Аз се радвам на най-чистата любов от потира на ученическата всеотдайна преданост.
Като приятел, Аз пия от самоискрящите фонтани на спонтанната любов.
Като божествен приятел, Аз поглъщам кристалните води на космичната любов от източника на богославящите сърца.

Аз съм влюбен в Любовта само, но Аз допускам за себе си да бъда заблуден, когато, като баща или майка Аз мисля и чувствам само за детето; когато като любящ Аз се грижа само за любимия; когато като слуга Аз живея само за господаря. Но понеже Аз обичам Любовта само, Аз накрая отхвърлям тази заблуда на Моите безчислени човешки Аз. Поради тази причина Аз пренасям бащата в астралната страна, когато той забрави, че това е моята Любов, а не неговата, която закриля детето. Аз вдигам детето от майчината гръд, че тя да би могла да научи – това е Моята Любов, която обожава детето чрез майката. Аз тайно отвличам любимата от любящия, който си въобразява, че тя е тази, която той обича, а не по право Моята Любов, откликваща в нея.

И така, Моята Любов играе на криеница във всички човешки сърца, така че всеки да би могъл да се научи да разбира и боготвори не преходните човешки съдове на Моята Любов, а самата Моя Любов, танцуваща от едно сърце към друго.

Човешките същества настойчиво се умоляват едно друго: “Обичай само мен”, после Аз правя студени устните им и ги затварям завинаги, за да не изговарят тази неистина повече. Защото те всички са Мои деца, Аз искам те да се научат да казват основната истина: “Обичай Единствената Любов във всички нас”. Да кажем на някого: “Аз те обичам” е лъжа, докато не постигнем истината: “Бог като любов в мен е влюбен в Своята любов в теб.”

Луната се смее на милиони добронамерени влюбени, които несъзнателно лъжат техните любими: “Аз те обичам завинаги”. Техните черепи се разпръсват върху брулените от вятъра на времето пясъци на вечността. Те не могат да използват дъха си, за да кажат: “Аз те обичам”. Те не могат нито да си спомнят, нито да спазят тяхното обещание да се обичат завинаги.

Без да кажа и дума, Аз съм ви обичал винаги. Само Аз мога наистина да кажа: “Аз те обичам”, защото ви обичах преди вие да се родите. Моята Любов ви дава живот и ви подкрепя дори и в този момент; само Аз мога да ви обичам след като вратите на смъртта се затворят зад вас там, където дори най-силно любящия човек не може да ви стигне.

Аз съм Любовта, която свири върху струните на чувствата и инстинктите, и човешките кукли танцуват, играейки драмата на Любовта върху сцената на живота. Моята Любов е красива и безгранично радваща, когато вие обичате само нея, но житейската линия на вашия мир се прекъсва, когато вие бъдете заплетени в човешки чувства и привързаности.

Осъзнайте, деца мои, Моята Любов е тази, за която копнеете!

Онези, които Ме обичат само като една личност или които несъвършено Ме обичат в една личност, те не знаят какво е Любовта. Само тези могат да познаят Любовта, които ме обичат мъдро, невинно, цялостно, всеотдайно – тези, които Ме обичат съвършено и еднакво във всичко и тези, които Ме обичат съвършено и еднакво като всичко.

Парамаханса Йогананда

Към детските приказки добавям "Малкият принц" на Антоан дьо Сент-Екзюпери и „Приключенията на Пинокио“ от Карло Колоди (Езотеричното тълкуване на Пинокио). А много хубав сайт за ръкописите от Наг - Хамади е Metalogos: The Gospels of Thomas, Philip and Truth.

Хубаво написан анализ. Слънчева, радвам се, че го сподели, понеже едва ли бих попаднал на него случайно. Аз лично досега не бях опитвал да проникна по-дълбоко в мирогледа на Толкин, който стои в основата на "Властелина на пръстените" и "Силмалирион". Обаче вътре в себе си винаги съм чувствал, че неговите книги са истински - в тях е вплетено познанието за света. Според мен именно пресъздаването на познанието и истината за света дава живот на едно произведение на изкуството, както и силата да въздейства на въображението на хората. Напълно заслужено "Властелина ..." е любима книга на вече няколко поколения читатели, и написаното от erendil разкрива част от причините за това .


П.П. Може да направим и една тема за "Дюн" на Франк Хърбърт, За тези, които са пропуснали това заглавие - препоръчвам го, и има какво да се открие и обсъжда в него - "един от най-добрите научно-фантастични романи на всички времена".

Хубаво написан анализ. Слънчева, радвам се, че го сподели, понеже едва ли бих попаднал на него случайно. Аз лично досега не бях опитвал да проникна по-дълбоко в мирогледа на Толкин, който стои в основата на "Властелина на пръстените" и "Силмалирион". Обаче вътре в себе си винаги съм чувствал, че неговите книги са истински - в тях е вплетено познанието за света. Според мен именно пресъздаването на познанието и истината за света дава живот на едно произведение на изкуството, както и силата да въздейства на въображението на хората. Напълно заслужено "Властелина ..." е любима книга на вече няколко поколения читатели, и написаното от erendil разкрива част от причините за това .


П.П. Може да направим и една тема за "Дюн" на Франк Хърбърт, За тези, които са пропуснали това заглавие - препоръчвам го, и има какво да се открие и обсъжда в него - "един от най-добрите научно-фантастични романи на всички времена".

Към детските приказки добавям "Малкият принц" на Антоан дьо Сент-Екзюпери и „Приключенията на Пинокио“ от Карло Колоди (Езотеричното тълкуване на Пинокио). А много хубав сайт за ръкописите от Наг - Хамади е Metalogos: The Gospels of Thomas, Philip and Truth.

от тук



Тъй като и аз се впечатлих от това мнение си позволявам да го пусна и тук. Надявам се, че няма да ми се разсърдят.

Рамалинга Свамигал - (5 Октомври 1823 – 30 Януари 1874)
http://en.wikipedia.org/wiki/Ramalinga_Swamigal
http://www.ramalinga.com/english.htm
http://www.vallalyaar.com/


източник: "Бабаджи Крия Йога - традицията на 18-те Сидхи" Маршал Говиндан
http://www.babajiskriyayoga.bg/booksBG.htm



А ето я и самата Божественная Песнь Милости (на руски език)

както и още електронна литература за/от Рамалинга на руски език от тук: Посетете уеб сайт