sawme

Един ден Мойсей срещнал в пустинята стар овчар,



който говорел лично на Бог. Думите на овчаря били



обикновени и прости - той говорел на Бог



като на свой много близък човек.



Овчарят говорел на Бог колко иска да Му помогне,



да го изпощи от въшките Му, да изпере дрехите Му,



да целуне нозете и ръцете Му.



Накрая той завършил молитвата си с думите:



„Когато си мисля за Теб, всичко,



което мога да кажа е „Ах!"



Мойсей бил ужасен и възкликнал:



„Осъзнаваш ли, че говориш със Създателя на Небесата



и Земята, а не със стария си чичо?"



Овчарят се почувствал много глупаво и попитал Мойсей



дали Бог ще му прости някога тази грешка.



Обаче, след като овчарят заскитал много тъжен в



пустинята, разкайвайки се за онова, което направил,



един божествен глас заговорил на Мойсей с укор:



„Мойсей, онова, което изглежда неправилно за теб,



е правилно за него.



Онова, което е отрова за един човек, е мед за друг.



Чистота и нечистота, леност и усърдие -



какво значение имат те за Мен?



Аз съм над всичко това.



Начините на обожание не могат да бъдат определяни



като по-добри или по-лоши - всички те са възхвала и



всички те са правилни. Обожаващият е онзи, който е



възвеличаван посредством обожанието - не Аз.



Аз не слушам думите.



Аз гледам човечеството отвътре.



Забрави езика - аз желая горене! Горене!



Бъдете приятели с този огън.



Изгори грандиозните си идеи и специалните си думи!

Някак си ми се струват свързани нещата. Да бъде човек влюбен спокойно може да се включи като цел на духовния път. Неслучайно суфиите се обръщат към бог като го наричат Възлюбения (the Beloved). Временната любов идва когато някой не е постигнал вътрешна цялост (което е вечната любов), а разчита на партньора си за изравняване на енергията . Тогава понеже липсва личната връзка с бог се появява зависимост от човека до него, а от тази зависимост - дисхармония. Но ако и двамата имат връзката с цялото, тогава любовта не е временна.





Мевляна Джалялеттин Руми


Разсякох вълните на ума, докато
не се препънах в Мистерията.
И знаех, докато там стоях
слисан пред Твоя тъмен огън,
че само още крачка
...и завинаги ще бъда заличен –
Ти направи тази крачка в мен
и двата свята стопиха се в един.


Какво съм аз

Аз не съм християнин
Нито евреин
Нито парси
Нито мюсюлманин.
Не съм нито от Изтока
Нито от Запада

Нито от сушата
Нито от морето
Нито от пръстта
Нито от водата
Нито от въздуха
Нито от огъня
Нито от небесата
Нито от земята
Нито от съществуването
Нито от същностното

Аз не съм от Индия
Нито от Китай
Нито от България
Нито от Арабия.
Аз не съм нито от този свят
Нито от следващия
Нито от рая
Нито от ада
Аз не съм от Адам
Нито от Ева
Нито от Eдем
Нито от градини
Моето място е Безместното
Моята следа е Безследното
Не съм нито в душа, нито в тяло,
защото принадлежа на душата на моя Възлюблен.

Помощ е за тези които разбират. А и за тези, които не разбират може да се превърне в помощ, ако положат необходимите усилия за да разберат. Ако аз напиша някакъв труд свързан с генното инженерство, трябва ли да обръщам внимание на това, че тези, които не са запознати с материята няма да ме разберат? Не, това си е в реда на нещата. Или трябва, когато пиша нещо, да се стремя да съм полезен на всички? Ами това и Христос, и Буда не го могат в беседите си. Да не би сред четящите Библията, или сред четящите беседите на П. Дънов да няма хора, в които написаното поражда отвращение и неприязън. Има такива. И ако писалите библията не могат да пишат така, че написаното да бъде от полза за всички, защо аз трябва да подхранвам илюзиите, че това, което пиша е за всички? Не аз пиша за тези, които ме разбират и които искат да ме разберат, и това е в реда на нещата. Аз нямам никакви претенции към никого, че не ме е разбрал, нито претендирам, че помагам когато някой не разбира какво съм написал. Всъщност не претендирам, че помагам и когато човека отсреща разбира какво съм написал. Когато пиша просто се надявам написаното да се окаже от полза за някого.

„Обикновено го прави на гърба на другите“ – безпочвено и погрешно заключение.

„Това помощ за другите ли е наистина?“ – Определено е помощ. Другите получават възможността да се запознаят с една различна гледна точка, а дали ще я приемат или отхвърлят – избора и отговорността си е тяхна. Аз когато пиша представям позицията си. Не е моя работа да мисля за това кой и доколко ще я приеме. Ако греша някъде, съм готов да си поема отговорността за това, че съм сгрешил, но не и затова, че другият е приел думите ми наготово. Тази отговорност не е моя.

Цел на Пътя е да попаднеш у ме`аната ладна, дето да отмориш от труда, който си положил над земята си и дето да почерпиш с руйно вино себе си и авери верни, пък и неверни, ако намериш такива...
Па да рипнеш и запееш, да засвириш и хорце да заиграеш.





Дзен будизъм



Дао

Някак си ми се струват свързани нещата. Да бъде човек влюбен спокойно може да се включи като цел на духовния път. Неслучайно суфиите се обръщат към бог като го наричат Възлюбения (the Beloved). Временната любов идва когато някой не е постигнал вътрешна цялост (което е вечната любов), а разчита на партньора си за изравняване на енергията . Тогава понеже липсва личната връзка с бог се появява зависимост от човека до него, а от тази зависимост - дисхармония. Но ако и двамата имат връзката с цялото, тогава любовта не е временна.





Мевляна Джалялеттин Руми


Разсякох вълните на ума, докато
не се препънах в Мистерията.
И знаех, докато там стоях
слисан пред Твоя тъмен огън,
че само още крачка
...и завинаги ще бъда заличен –
Ти направи тази крачка в мен
и двата свята стопиха се в един.


Какво съм аз

Аз не съм християнин
Нито евреин
Нито парси
Нито мюсюлманин.
Не съм нито от Изтока
Нито от Запада

Нито от сушата
Нито от морето
Нито от пръстта
Нито от водата
Нито от въздуха
Нито от огъня
Нито от небесата
Нито от земята
Нито от съществуването
Нито от същностното

Аз не съм от Индия
Нито от Китай
Нито от България
Нито от Арабия.
Аз не съм нито от този свят
Нито от следващия
Нито от рая
Нито от ада
Аз не съм от Адам
Нито от Ева
Нито от Eдем
Нито от градини
Моето място е Безместното
Моята следа е Безследното
Не съм нито в душа, нито в тяло,
защото принадлежа на душата на моя Възлюблен.

Чакам.

Ако вървиш несъзнателно по пътя на отдаването, както това се прави от приблизително 70% от хората, то тогава ще намериш страдание, умора (изхабяване), старост, болест и смърт.
Ако се въздържаш, без нужната будност, ей така само защото си мислиш, че си последовател, пък всъщност се оказваш не друго, а ревностен фанатик, то пак ще намериш страдание, умора (изхабяване) от собствената си закостенялост, от борбата със себе си и напрежението, от там ще навлезеш в старостта, в болестта и в смъртта някрая.

Каквото и да прави човек - и да се въздържа, и не са отдава, то ако няма будност, пробуденост в съзнанието, то все едно.

Когато Любовта се появи, а тя може да се появи едва кагато умът на човек се прочисти, което е представено с метафората "дете", тогава ти няма да изпитваш необходимост към това, или онова, защото Любовта ще бъде за теб Нещото, за което е казал Иисуса, че е питателно повече от хляб и след като няма да имаш други необходимости, то от какво да се въздържаш и на какво да се отдаваш!?!

Ще приведа пример.
Живял някога лозар. Той правил невероятно вино и който отпиел от това вино, той не пожелавал никога повече друга напитка, макар и преди това да харесвал, да речем, бира, или ракия, или просто някакъв плодов нектар.

Ако подхождаш към отдаването с будност, то ще си ядеш тихо салатата, ще си пиеш ракията и ще се опитваш да съзреш в дълбок размисъл и усещане, дали тези неща те ощастливяват истински и дали те са ти достатъчни.

Всъщност на човека нищо от този свят не му е достатъчно и именно поради тази причина всеки иска още и още, защото нищо не може да задоволи никой.
Човек е най-щастлив като изпитва Любов, когато е влюбен. Тогава, дали ще е гладен, или сит, дали ще е спал, или ще е будувал - за него е без значение. Той, човекът, в тези моменти лети.
Жъвотът обаче е сътворен тъй, че дори влюбването е придобило временен характер.
Защо?
Този отговор е за друга тема.

Ами значи пред всеки "мъж" остава задачата да се научи да ходи на средния си крак.

Друга алегория, по-подходяща е половата.


Сиреч - всеки да намери детето в себе си.

И двамата сте прави, но вървите по различни пътеки/възгледи, като и двете пътеки отвеждат Там.
Единят върви по пътя на въздържанието, а другия - по пътя на отдаването.
Единя гледа да насити животното в себе си - желанията, за да се види липсата на щастие от това, докато другия се опитва да опитомява животното в себе си, да го дресира, за да може, когато то се укроти, да се види, че не в насищането на желанията е щастието, т. е. накрая и двамата виждат/ще видят едно и също нещо.

В Тантра се казва така:
"Каква е разликата между отдаването и подтискането?"
Никаква. Това просто са две крайности, които ако са лишени от осъзнатост, биха довели единствено до под "кривата круша" - до страданието, което пък, от своя страна, пак ще ви отведе до опитността и до Целта, сиреч до Там.

Дясната ръка в Тантризма, в своя най-краен вид, се нарича Йога.
Лявата ръка в Тантризма, в своя най-краен вид, се нарича Демонизъм (другаде го наричат "Содомия").

Истината (най-прекия път) е в средата - осъзнаването.
Ако човек е съзнателен не ще му се налага нито да се въздържа, нито да се отдава от/на нещо си...

Надявам се, че си на "ти" с английския:

А ето и смисълът на вътрешната промяна - да се превърнем в огледало за светлината и същността на Бог. Така Бог проявява себе си чрез човека. За да се постигне това е нужно да навлезем в духовния свят и да отразяваме само това, което виждаме в него. Силата на духа властва над материята. Когато чрез собствен опит осъзнаем това, за нас материалният свят се нарежда на второ място - след духовния.




Polishing the Heart
Sufis describe the heart as a
mirror which the wayfarer polishes
and polishes with aspiration and
inner work, until no imperfection
remains. Then the mirror of the
heart can reflect the true light of
the Beloved.

By means of the Divine Lights the heart becomes
polished so that it shines like a polished mirror. When it
becomes a mirror one can see in it the reflection of all
existing things and the reflection of the Kingdom of God
as they really are.

al-Hakim at-Tirmidhi

Да, нужно е да променим себе си.

Докато човек не осъзнае за себе си този принцип като го приложи на практика, той не разбира колко истина се крие в тези думи... Всъщност в живота може да променяме и да влияем единствено на себе си - каквото правим и говорим с мисълта, че е насочено към други хора, всъщност е отправено към нас самите - понеже всички сме едно. Хората около нас са огледало, в което виждаме собствения си образ. Ако искаме нещо различно работата, която трябва да свършим, е работа вътре в нас. Хубав принцип е когато говорите на другите да си представяте, че всъщност говорите на себе си Ако се чувствате добре от думите си и енергията, която сте изразили с тях, значи сте на прав път.

Сигурен ли си? Това да не ти е да държиш дипломна работа по зададена тема. Това е осъзнаване – няма какво да го анализираш и доказваш. Пишейки по даден въпрос, ти просто усещаш, че това всъщност е от полза най-вече за самия теб да подредиш мислите си. Другите може и изобщо да не разберат какво пишеш. И в повечето случаи не го разбират. Но това не е от значение. Който трябва ще разбере. В МОК П. Дънов е давал редовно теми по които да се пише. Случайно ли е това? Писането по някои теми в този (или някой друг) форум по нищо не се отличава от тези занятия. От една страна проверяваш своите знания по темата, канализираш ги, опитваш се да ги разшириш и да добавиш нови аспекти. От друга се опитваш да представиш съответните идеи, така че да предадеш своите разбирания на другите. Учиш ли се? – Учиш се. Няма какво да се анализира какво, защо и как.

Да, нужно е да променим себе си.

Докато човек не осъзнае за себе си този принцип като го приложи на практика, той не разбира колко истина се крие в тези думи... Всъщност в живота може да променяме и да влияем единствено на себе си - каквото правим и говорим с мисълта, че е насочено към други хора, всъщност е отправено към нас самите - понеже всички сме едно. Хората около нас са огледало, в което виждаме собствения си образ. Ако искаме нещо различно работата, която трябва да свършим, е работа вътре в нас. Хубав принцип е когато говорите на другите да си представяте, че всъщност говорите на себе си Ако се чувствате добре от думите си и енергията, която сте изразили с тях, значи сте на прав път.

А ето и смисълът на вътрешната промяна - да се превърнем в огледало за светлината и същността на Бог. Така Бог проявява себе си чрез човека. За да се постигне това е нужно да навлезем в духовния свят и да отразяваме само това, което виждаме в него. Силата на духа властва над материята. Когато чрез собствен опит осъзнаем това, за нас материалният свят се нарежда на второ място - след духовния.



Polishing the Heart
Sufis describe the heart as a
mirror which the wayfarer polishes
and polishes with aspiration and
inner work, until no imperfection
remains. Then the mirror of the
heart can reflect the true light of
the Beloved.

By means of the Divine Lights the heart becomes
polished so that it shines like a polished mirror. When it
becomes a mirror one can see in it the reflection of all
existing things and the reflection of the Kingdom of God
as they really are.

al-Hakim at-Tirmidhi


Light upon Light

Sufis have given many mystical
interpretations to passages in the
Qur’ân. One of the most familiar
and yet enigmatic Qur’ânic verses
is the “verse of Light” (35) from
Sura 24. Sufis have understood
the inner meaning of this verse as
a metaphor for the human heart,
in which God’s light resides and
by which man is guided on his
mystical journey.

There are lights which ascend and lights which descend.
The ascending lights are the lights of the heart; the descend-
ing lights are those of the Throne. The lower-self (the ego)
is the veil between the Throne and the heart. When this
veil is rent and a door opens in the heart, like springs
towards like. Light rises toward light and light comes
down upon light, “and it is light upon light.”
Each time the heart sighs for the Throne, the Throne
sighs for the heart, so they come to meet…. Each time a
light rises up from you, a light comes down towards you,
and each time a flame rises from you a corresponding flame
comes down towards you.… If their energies are equal,
they meet half-way.… But when the substance of light
has grown in you, then this becomes a Whole in relation
to what is of the same nature in Heaven: then it is the
substance of light in Heaven which yearns for you and
is attracted to your light, and it descends towards you.
This is the secret of the mystical journey….


Najm Al-Din Kubra

Да, нужно е да променим себе си.

Докато човек не осъзнае за себе си този принцип като го приложи на практика, той не разбира колко истина се крие в тези думи... Всъщност в живота може да променяме и да влияем единствено на себе си - каквото правим и говорим с мисълта, че е насочено към други хора, всъщност е отправено към нас самите - понеже всички сме едно. Хората около нас са огледало, в което виждаме собствения си образ. Ако искаме нещо различно работата, която трябва да свършим, е работа вътре в нас. Хубав принцип е когато говорите на другите да си представяте, че всъщност говорите на себе си Ако се чувствате добре от думите си и енергията, която сте изразили с тях, значи сте на прав път.

Няколко практически метода от книгата "Живот без граници" на Робърт Стоун (прочитане), които помагат за активиране на вътрешното зрение:

Да, нужно е да променим себе си.

Докато човек не осъзнае за себе си този принцип като го приложи на практика, той не разбира колко истина се крие в тези думи... Всъщност в живота може да променяме и да влияем единствено на себе си - каквото правим и говорим с мисълта, че е насочено към други хора, всъщност е отправено към нас самите - понеже всички сме едно. Хората около нас са огледало, в което виждаме собствения си образ. Ако искаме нещо различно работата, която трябва да свършим, е работа вътре в нас. Хубав принцип е когато говорите на другите да си представяте, че всъщност говорите на себе си Ако се чувствате добре от думите си и енергията, която сте изразили с тях, значи сте на прав път.

Да, нужно е да променим себе си.

Докато човек не осъзнае за себе си този принцип като го приложи на практика, той не разбира колко истина се крие в тези думи... Всъщност в живота може да променяме и да влияем единствено на себе си - каквото правим и говорим с мисълта, че е насочено към други хора, всъщност е отправено към нас самите - понеже всички сме едно. Хората около нас са огледало, в което виждаме собствения си образ. Ако искаме нещо различно работата, която трябва да свършим, е работа вътре в нас. Хубав принцип е когато говорите на другите да си представяте, че всъщност говорите на себе си Ако се чувствате добре от думите си и енергията, която сте изразили с тях, значи сте на прав път.

Да, нужно е да променим себе си.

Докато човек не осъзнае за себе си този принцип като го приложи на практика, той не разбира колко истина се крие в тези думи... Всъщност в живота може да променяме и да влияем единствено на себе си - каквото правим и говорим с мисълта, че е насочено към други хора, всъщност е отправено към нас самите - понеже всички сме едно. Хората около нас са огледало, в което виждаме собствения си образ. Ако искаме нещо различно работата, която трябва да свършим, е работа вътре в нас. Хубав принцип е когато говорите на другите да си представяте, че всъщност говорите на себе си Ако се чувствате добре от думите си и енергията, която сте изразили с тях, значи сте на прав път.

Българският герб и значението на символите в него




Семиотиката е наука за управление на енергия със символи. По-стара е от света. Хералдиката е клон на Семиотиката. Антибългарските символи в актуалния ни герб са:

1. Немският щит - Ползува се млади държави.
2. Червения фон на щита - Разрушение, конфликти, войни, насилие. Това е цветът на отиващата си епоха на рибите.
3. Трите лъва един срещу друг (на всичко отгоре и мършави със сбъркани анатомични особености) - Лъвът е символ на силата. Така противопоставени означава унищожение на силата. Правилната посока на лъвовете е - На ляво !!!
4. Затворената корона върху тотема - Откъсване от Божественото начало, от Божественния разум. Българската корона винаги е била отворена.
5. Затворена корона вън от щита - Символ на религиозна принадлежност. Това е ватиканската корона.
6. Кръстът върху короната - Малкийски кръст, символ на дявола. Дава се на васали.
7. Лъвовете тъпчат свежи дъбови клонки - Дъбът е символ на мъдрост. Т. е. силата тъпче мъдростта.
8. Силата (лъвовете) тъпчат и девиза "Съединението прави силата"

Исторически гербове, печати, и монограми на България

Много добро четиво по темата е Аз*ът на българите и националните символи - Христо Танев и колектив. В книгата има и проект за герб на България, който е съобразен с историята и значението на държавата ни:

Капитан Петко Войвода (1844 – 1900)

Една от най-ярките личности в историята на национално-освободителното движение в Тракия, най-популярният тракийски бунтовник, революционер и войвода, за когото народът е запазил незаличими спомени и възпял в песните и легендите ни. Кой е Капитан Петко Войвода...

Песен за Капитан Петко - Оркестър Родопи

http://www.youtube.com/watch?v=_ErVmvVIaMs

Славей пиле пее та гора люлее,
славей пиле пее за Петко Войвода.
Капитане Петко, безстрашна войводо,
болят ли те, Петко, твойне люти рани?

Сърцето ме боли за мойне другари,
мойна дружина във зандани лежи.
Нашети клети майки черни кърпи носят,
нашети мили братя тъжни песни пеят.

Искам да си ида в мойно родно село,
та да си прегърна мойне мили сестри.
Мъка ми на сърце за българска земя,
за българска земя, за мойна дружина.

Първите наченки на Ренесанса не са в Италия, а в България. Но това новаторство е било прекъснато от османското нашествие. Като цяло, през втората половина на 14-ти век в Европа се рисували само религиозни сюжети, портрети на владетели. Обаче художниците от Търновската школа проявявали засилен стремеж към реализъм и желание да излязат от схемите, наложени от църковния канон. Смята се, че художник от тази школа е изрисувал стенописите в прочутата Боянска църква. Там реалистично са изобразени ктиторите - севастократор Калоян и жена му Десислава.
Друг любопитен факт : от XI до XIV век френските крале са полагали клетва пред православно българско евангелие.

За "Матрицата" - филма ли става въпрос или за термина "Матрица" даден от Макс Планк - основоположникът на квантовата физика?


Ето какво е казал:
„Като човек, посветил целия си живот на ясната наука, на изучаването на материята, мога да ви кажа като резултат от моето проучване на атомите следното: Няма материя като такава! Цялата материя произхожда и съществува само благодарение на сила, която кара частиците на атома да вибрират и задържа тази Слънчева система на атома заедно…
Трябва да приемем, че зад тази сила съществуват съзнание и интелигентен Разум. Този Разум е Матрицата на цялата материя."

Айнщайн употребява просто друга дума в същия смисъл - Полето.

Това което ние християните наричане Бог, двамата големи учени наричат Разумното/та Поле и Матрица.


Обичам да казвам много с малко писане, а от това следва, че четящия ще трябва да направи мисловно усилие:


1. Цялото битие е в Бога(Полето или Матрицата), т.е. Бог е навсякъде, както и другите измерения са в него(невидимите за нас, по-висши среди на живот).

2. Божията сила, която действа върху всички разумни същества(хората и по-висшите такива) е Христос(Словото, Разума, Премъдростта).
- тази 2ра сила действа едновременно с 1вата.

3. Божията сила, която действа върху разумните същества, напълно отдали се на Любовта и Доброто, ние наричаме Свят Дух.
- тази 3та сила действа едновременно с 1ва и 2ра сили.

И така от 1, 2 и 3 идва термина Света Тройца - трите сили, чрез които Бог действа върху творението си в зависимост от степента на духовното израстване.

„ДОБРО" и „ЛОШО". Парадоксът тук е, че „добро"-то и „ло-
шо"-то, както ние обикновено ги разбираме, са дуалистични и имат
значение единствено тогава, когато се говори за световете на Кал; но в
Сат Мат „добро" означава „онова, което ни води към Бог" и „лошо" -
„онова, което ни пречи да отидем при Бог".


Океанът от любов - Анураг Сагар на Кабир (pdf download)