sawme

“Believe nothing, no matter where you read it, or who said it, no matter if I have said it, unless it agrees with your own reason and your own common sense.”

“Do not believe in anything simply because you have heard it. Do not believe in anything simply because it is spoken and rumored by many. Do not believe in anything simply because it is found written in your religious books. Do not believe in anything merely on the authority of your teachers and elders. Do not believe in traditions because they have been handed down for many generations. But after observation and analysis, when you find that anything agrees with reason and is conducive to the good and benefit of one and all, then accept it and live up to it.”



Buddha


Истинското духовно израстване е 1% теория и 99% практика. Практиката е лична работа вътре в теб. Тя не може да се замени с външни действия или да бъде извърша от някой друг за теб. Практиката е опознаване на себе си, развиване на връзката с духовния свят и на умението да се работи в него (и да се твори чрез него), проверяване на всичко чрез прилагането му. Така се постига способността да разпознаваш истината от заблудата.

Много добри и бързи резултати се постигат със стъпки и действия като описаните в тези две книги:



"Живот без граници" - д-р Робърт Стоун (виртуална читалня)
The Aloha Spirit a.k.a. The Little Pink Booklet of Aloha (pdf download)

В различните религиите и учения има много истини. Много повече обаче са заблудите, излишното знание, правилата, притчите и историите, които си противоречат едни на други или се тълкуват неточно, и описанията на състояния на духа, от които само като теория няма полза - те трябва да се достигат и преживяват. Особено на повърхностното ниво на разбиране на религиите объркването е голямо. Затова именно вътрешния глас е този, към който трябва да се стремим първо, и който сочи верния път - стига веднъж да сме развили способността да го чуваме, и да имаме волята редовно да се съсредоточаваме в това, което той ни говори. Само с четене на книги, разговори, размисли по темата, външни ритуали и служения не се постига истинско навлизане в духовния свят. А вяра няма без това навлизане. Всъщност навлизането и личния опит от контакта с този духовен свят са основата на вярата. Да видиш как от вода става вино, как болни се излекуват и как мъртви се съживяват е външна случка за теб и не поражда вяра, а просто е по-въздействащ пътеуказател, който ти казва да, има нещо повече от света, който виждаш с очите си. Чак когато сам преминеш границата между двата свята, тогава израстваш духовно. Истинската вяра, която след това имаш, идва не от нещо, което си чул или видял в материалния свят, а е познание за реалността, до което познание е стигнато чрез личен опит.



... Но, братко, ще ти кажа едно нещо; моля те, приеми го
за истина:
джива (душите) не ще Ти се подчиняват (не ще изпъл-
няват заповедите Ти. Те ще идват при мен и ще нами-
рат Твоите думи за безполезни.
Капанът, в който са хванати, е много здрав.

Аз създадох Ведите, Шастрите, Смритите и много видове
качества, и дъщерята на Сат Пуруш ръководи тримата богове.
И тримата създадоха много клопки, и техните усти опо-
вестяват моето знание.
Те карат душите да обожават храмове, богове и камъни,
и държат умовете им в поклонения, постене, джапа и тапа.

Целият свят изпълнява обожаване на Бог чрез жертво-
принасяне: аз вързах душите с това правило.
Аз направих аскетичните практики, жертвопринасяния-
та, ежедневните ритуали, правилата за поведение и много
други клопки:
така че, Джиани, ако влезеш в света, душите не ще Ти
се подчиняват."
Джиани каза: „Слушай, нечестни, аз ще счупя всички
капани и ще освободя душите.
Посредством Сат Шабд, аз ще унищожа всички капани,
които си направил.
Душата, която улови моя Шабд, ще се освободи от всич-
ки твои капани.
Когато душата познае моя Шабд, тя ще изостави илю-
зията, създадена от теб и ще се издигне над твоето творение.
Като правя така, че душите да разберат Сат Нам и като
ги освобождавам, аз ще ги връщам в Сат Лок..."


Океанът от любов - Анураг Сагар на Кабир

@Христо

Чудесни цитати.

А преди малко попаднах на това в спиралата:

Удоволствието от секса и силният стремеж, който изпитваме към правенето му, идват не толкова от физическите усещания, които той носи, колкото от това, което става с духа ни. Благодарение на пълното потапяне в сегашния момент, благодарение на уравновесяването на мъжката и женската енергия, благодарение на любовта, която се появява в нас, благодарение и на още други неща, които се случват, но сега не искам да се задълбочавам в описанието и изброяването им, та значи благодарение на всичко това човек се докосва до единението, до вечността, до бог. В тези мигове той узнава истината, усеща собствената си цялост, завършеност и съвършенство. Духа му преодолява ограниченията на ума и на материята и се издига, докосвайки небето. Именно това издигане на духа носи последващото усещане за вътрешно равновесие и мир. От издигането на духа и от времето, през което духа е съединен с цялото идва прилива на еуфория и радост, който изпитваме след секс.

Сексуалният акт е още един начин да опознаем истинската си същност и да се доближим до бог. Но не всеки път когато правим секс се постига пълноценно издигане на духа и пречистване. Затова са възникнали учения като Тантра и Кама Сутра, в които се предават знанията и техниките позволяващи съвкуплението да се превърне в духовно преживяване с ясна цел, както и да се удължи неговото времетраене. Повечето от тези техники и знания са свързани не толкова с физически действия или пози, а с духовната и мислената нагласа на човек (не само докато прави секс, а и през целия му живот). За да се съхрани енергията, събудена по време на сексуалния акт, се развива способността на мъжа да получи оргазъм, но да задържи семето вътре в себе си. Тази енергия, наречена кундалини, може да се насочва и използва като творчески импулс и съзидателна сила в живота.

Освен секса съществуват и други пътища за уравновесяване на противоположните енергии (от които се състои материалния свят) и за издигане на духа. Използването им носи същото, а и по-силно чувство за удоволствие, пълноценност, обновяване на тялото и ума, вътрешен мир. Освен това те могат да се практикуват по всяко време и при тях няма нужда от партньор или нещо външно. Развиването на именно тези методи е пътят, по който вървят духовните последователи. Такива хора, които имат правилно разбиране и нагласа (независимо дали са достигнати със следването на някакво учение или им идва отвътре), когато правят секс напредват и духовно.



"Buddha sitting under his Bodhi tree" is in a deep inner orgasm. The inner forces have met, they have melted into each other. Now there will be no need to seek a woman outside because the meeting has happened with the inner woman. And Buddha is non-attached to, or detached from, woman outside, not because he is against woman, but because the ultimate phenomenon has happened within. Now there is no need. An inner circle has become whole, now it is complete. That is why such grace comes to Buddha's face. It is the grace of being complete. Now nothing is lacking, a deep fulfillment has happened, now there is no further journey. He has achieved the ultimate destiny. The inner forces have come to a meeting and now there is no "conflict". But it is a sexual phenomenon.
от Tantra - Tantric philosophy - Kama Sutra




Любовта има много прояви -
докосването на две тела,
сливането на слабините,
отделянето от другия,
успокояването на бурния дъх,
тихото освобождаване от тяло и ум.
Мъдрите хора знаят, че физическото удоволствие не е
единствената цел на правенето на любов.
То може да бъде като музика - събуждащо
емоциите,
изострящо сетивата, увличащо
мисълта в ритъм,
докато накрая остане единствено ритъмът.
Напред и напред се носи той, сърцата
затуптяват все по-бързо,
крайници треперят под удара на барабаните, който удвоява
скоростта си отново и отново,
докато накрая самата музика се разпадне
в един дълъг, свещен звук на тишина.
Това е историята на "Кама сутра",
великата книга за изкуството на любовта.
Ватсяяна казва:
"Мъжете и жените, които познават
същността й,
се сливат с вечността в любовната си игра."


от филма Kama Sutra 1 (1993)

Още хубави филми и книги за Тантра и Кама сутра ще намерите в този списък.

Големите патриоти на България са били хора притежаващи мислене излизащо извън границите на националното. Което не е никак малко за онази епоха, та дори и днес.


Идеален сън

Сънувах чудесен сън :
всички племена , народи -
без царета , без войводи -
сбираше камбанен звън .

Сбираше ги зов тържествен
в празника на вечний мир,
на всеобщи братски пир
свикваше ги глас божествен .

И щастливи всички там,
в ликуванье , без преструвки ,
те разменяха целувки
братски при възторг голям .

И борби , и бран , и слава -
мрак на бивши векове,
жажди , страсти , гневове
в пълна тънеха забрава

И живота бе за тях
не на плач и скръб долина,
а на радости градина,
пълна с рози , песни , смях

И безименни , и славни ,
ум висок и труд свещен
празнуваха сбъднат блен ,
виждаха се всички равни .

И Христос от свода там
благославяше ги с благост
и с лице обляно в драгост
кротко думаше :" Мир вам ! "

ИВАН ВАЗОВ

-----------------------------------------------------------------
"Само разумният и братският съюз между народите е в състояние да унищожи теглилата, сиромашията и паразитите на човеческият род и само тоя съюз е в състояние да въдвори истина свобода, братство, равенство и щастие на земното кълбо. Дордето народите бъдат разделени помежду си с машинациите на своите всевъзможни империи, конституции и републики и дордето тие, из сляпо едно низкопоклонничество към божиите помазаници, гледат един на други като на врагове, дотогава не ще да има щастие на земята, не ще да има бял ден за човекът." Из "Само разумният и братският съюз между народите ще унищожат теглилата"
"Няма власт над оная глава, която е готова да се отдели от плещите си в името на свободата и за благото на цялото човечество." Из "Политическа зима"

ХРИСТО БОТЕВ
---------------------------------------------------------------

“Ние не гоним турския народ, ни верата му, а царят и неговите закони, с една дума турското правителство, което варварски владее не само българите, но и самия турчин в Българско- пише в едно от писмата си той.- Не ще има цар, а народно управление и всекиму своето. Всеки ще си служи по вярата и законно ще се съди както българинът, така и турчинът ! "

"Целта ни в Българско е братство с всекиго, без да гледаме на вяра и народност" "Ще има едно знаме, на което ще пише: „Свята и чиста република.“

"Нареда до работниците за освобождението на българския народ", септември 1871 година.

Ето части от документа:



ВАСИЛ ЛЕВСКИ

Захари Стоянов в биографията на Левски разказва следния случай:
„А ти какъв ще да станеш, бай Василе, когато се освободим? - попитал го един път Божил Георгиев в присъствието на други трима апостоли: Ангел Кънчев, Димитър Общия и Сава Младенов.
- Когато се освободи България, за мен не остава вече работа помежду ви - отговорил той. - Тогава аз ще да ти отида в Русия и да съставлявам комитети, защото там, макар и да няма чалми, но народът е притиснат от нас повече.”



Източник :http://bg.wikipedia....%B8%D0%BA%D0%B0

-----------------------------------------------------------



Източник : http://bg.wikipedia....%B8%D0%BA%D0%B0

“Believe nothing, no matter where you read it, or who said it, no matter if I have said it, unless it agrees with your own reason and your own common sense.”

“Do not believe in anything simply because you have heard it. Do not believe in anything simply because it is spoken and rumored by many. Do not believe in anything simply because it is found written in your religious books. Do not believe in anything merely on the authority of your teachers and elders. Do not believe in traditions because they have been handed down for many generations. But after observation and analysis, when you find that anything agrees with reason and is conducive to the good and benefit of one and all, then accept it and live up to it.”



Buddha


Истинското духовно израстване е 1% теория и 99% практика. Практиката е лична работа вътре в теб. Тя не може да се замени с външни действия или да бъде извърша от някой друг за теб. Практиката е опознаване на себе си, развиване на връзката с духовния свят и на умението да се работи в него (и да се твори чрез него), проверяване на всичко чрез прилагането му. Така се постига способността да разпознаваш истината от заблудата.

Много добри и бързи резултати се постигат със стъпки и действия като описаните в тези две книги:



"Живот без граници" - д-р Робърт Стоун (виртуална читалня)
The Aloha Spirit a.k.a. The Little Pink Booklet of Aloha (pdf download)

В различните религиите и учения има много истини. Много повече обаче са заблудите, излишното знание, правилата, притчите и историите, които си противоречат едни на други или се тълкуват неточно, и описанията на състояния на духа, от които само като теория няма полза - те трябва да се достигат и преживяват. Особено на повърхностното ниво на разбиране на религиите объркването е голямо. Затова именно вътрешния глас е този, към който трябва да се стремим първо, и който сочи верния път - стига веднъж да сме развили способността да го чуваме, и да имаме волята редовно да се съсредоточаваме в това, което той ни говори. Само с четене на книги, разговори, размисли по темата, външни ритуали и служения не се постига истинско навлизане в духовния свят. А вяра няма без това навлизане. Всъщност навлизането и личния опит от контакта с този духовен свят са основата на вярата. Да видиш как от вода става вино, как болни се излекуват и как мъртви се съживяват е външна случка за теб и не поражда вяра, а просто е по-въздействащ пътеуказател, който ти казва да, има нещо повече от света, който виждаш с очите си. Чак когато сам преминеш границата между двата свята, тогава израстваш духовно. Истинската вяра, която след това имаш, идва не от нещо, което си чул или видял в материалния свят, а е познание за реалността, до което познание е стигнато чрез личен опит.



... Но, братко, ще ти кажа едно нещо; моля те, приеми го
за истина:
джива (душите) не ще Ти се подчиняват (не ще изпъл-
няват заповедите Ти. Те ще идват при мен и ще нами-
рат Твоите думи за безполезни.
Капанът, в който са хванати, е много здрав.

Аз създадох Ведите, Шастрите, Смритите и много видове
качества, и дъщерята на Сат Пуруш ръководи тримата богове.
И тримата създадоха много клопки, и техните усти опо-
вестяват моето знание.
Те карат душите да обожават храмове, богове и камъни,
и държат умовете им в поклонения, постене, джапа и тапа.

Целият свят изпълнява обожаване на Бог чрез жертво-
принасяне: аз вързах душите с това правило.
Аз направих аскетичните практики, жертвопринасяния-
та, ежедневните ритуали, правилата за поведение и много
други клопки:
така че, Джиани, ако влезеш в света, душите не ще Ти
се подчиняват."
Джиани каза: „Слушай, нечестни, аз ще счупя всички
капани и ще освободя душите.
Посредством Сат Шабд, аз ще унищожа всички капани,
които си направил.
Душата, която улови моя Шабд, ще се освободи от всич-
ки твои капани.
Когато душата познае моя Шабд, тя ще изостави илю-
зията, създадена от теб и ще се издигне над твоето творение.
Като правя така, че душите да разберат Сат Нам и като
ги освобождавам, аз ще ги връщам в Сат Лок..."


Океанът от любов - Анураг Сагар на Кабир

От клубове няма нужда според мен. Има една изключително добра книга, в която методът Силва е обяснен напълно разбираемо и достъпно за всеки. Включени в нея са и множество примери и насоки как точно да се прилага метода, и кои цели са най-важни за достигане чрез него. Книгата е предоставена за свободен прочит онлайн от издателят й за България, за да е достъпно това знание до възможно най-голям брой хора. Аз на по-добро четиво и практическо ръководство по темата не съм попадал. Препоръчвам я:




"Живот без граници" - д-р Робърт Стоун (виртуална читалня)

Робърт Стоун, доктор на философските науки, е автор и съавтор на 86 публикувани книги с повече от четири милиона продадени екземпляра. Завършил е Масачузетския технологически институт, член е на МЕНСA и нюйоркската Академия на науките. Повече от двадесет години чете лекции по метода СИЛВА.

Опасността при интимните отношения е тази, че често двамата партньори или не са свързани с Първоизточника, или свързвайки се, загърбват връзката си с Него, в следствие на което допускаме любимия човек, а не Бог, да се превърне в наш емоционален център. По този начин нарушаваме Божествения порядък и си плащаме за това с терзания, страдания и мъки. А според Божествения порядък, Божествената Същност трябва да заема винаги първо място, да е доминанта, център. Поставим ли Бог на второ, на трето, на последно място или изобщо не Му отредим такова, ние вече сме се отклонили от правилната посока. Какво се случва обаче, когато изтласкаме Бог от престола на нашето сърце и на Неговото място поставим обикновено човешко същество, което също ни издигне в култ и ни постави на своя сърдечен престол? До какво води един такъв преврат? Когато липсва като необходима основа връзка с Първоизточника, двамата влюбени започват да черпят енергия един от друг. Получава се взаимозависимост, при която започваш да гледаш на другия и да го третираш като твоя собственост, изисквайки от него да задоволява твоите потребности, като за целта има негласно споразумение и ти да правиш необходимото, за да удовлетворяваш потребностите на любимото същество. Затова и двамата са много мили и внимателни един с друг, „гледат се като писани яйца” и по всичко изглежда, че много се обичат… до мига, когато (по една или друга причина) единият пренасочи своите любовни копнежи към друг обект и… тогава се оказва, че всъщност любовта е била само красива фасада, нещо повъхностно, което ние в заслепението си сме взели за същина. А в същината си нашите отношения са били търговски. Оказва се, че аз съм ти давал, но не от Любов, а защото ти си ми давала. И двамата взаимно сме се експлоатирали, смучейки енергия един от друг. Когато ти си спряла да ми доставяш своите любовни пратки, си ме лишила от необходимата енергия (тъй като връзката ми с Първоизточника е била прекъсната и съм черпел енергия от теб), изпитал съм енергиен глад, подобно на всяко същество, което живее с усещането, че не е обичано. Като естествено следствие от незрелостта на съзнанията в процеса на взаимотношенията се появяват чувството за собственост (смяташ, че другият ти принадлежи и имаш права над него), претенциите ( длъжен ти е), ревността (няма право да обича никого друг)… Всичко това издава нашата непълноценост, несъвършенството на нашата любов… която е много близо до себелюбовта. Затова Учителят казва, че Любовта е за съвършените – тези, които са свързани постоянно с Първоизточника и по никакъв начин и при никакви обстоятелства не губят връзката си с него, подобно на магнитната стрелка, която винаги се ориентира към полюса. Ако две такива същества се свържат на всички полета, тогава се получава нещо изключително красиво, уникално, защото чрез тези две пълноценни същества Любовта намира Своя съвършен израз, постига Своята пълнота. Това е дълбоката същност на всеки интимен копнеж – Любовта да се реализира като Любов от Бога към мъжа и жената, изграждащи интимната двойка, и от тях към Бога, т.е. като движение по вертикала, и Любов от мъжа към жената и от жената към мъжа в двойката, т.е. като движение по хоризонтала. Само така се очертава и оживява мистичният животворен кръст. Първо, по вертикала отгоре-надолу – това е Любовта на Бога към интимните партньори. След това същото движение по вертикала само че възходящо, т.е. интимните партньори обичат Бога с Любовта, с Която са обичани. Жената в двойката прави хоризонталната черта на мистичния кръст от ляво на дясно, както е при католиците, тъй като при тях водещо е женското начало, култът към Божията майка. А мъжът в двойката обратно – от дясно на ляво, както е при православните, тъй като при тях доминиращ е мъжкият аспект на Божествената същност. Така душите преливат една в друга и се въздигат нагоре към Бога. Но първо Любовта трябва да слезе като благодат Божия в тях, те да я споделят и да я върнат обратно към Първоизточника като обич. Това е съвършеният кръг на Любовта, небесният брак-свещенодействие, за който говорят мистици като Сведенборг и към който (волно или неволно, съзнателно или не) се стремят човешките души.

Ако не е дадена връзка за блога на sparotok, то ето я от мен, препоръчвам го: Истинската българска история! (sparotok.blog.bg) - до сега прочетен 1712327, коментари 20858, гласове 68120.

И две хубави български песни, които харесвам:

Откога се е, мила моя майно льо (Песен за цар Иван Шишман)
Българска възрожденска песен. Авторът на текста и мелодията е неизвестен, но пък е оставил своето творение сред най-ярките родни патриотични песни.



Откога се е, мила моя майно льо,
зора зазорила,
мила моя майно льо, зора зазорила.

От тогаз се мила моя майно льо,
войска провървяла,
мила моя майно льо,войска провървяла.

Кон до коня мила моя майно льо,
юнак до юнака,
мила моя майно льо, юнак до юнака.

Юнак до юнака, моя майно льо,
маждрак до маждрака,
мила моя майно льо, маждрак до маждрака.

Маждраци им, мила моя майно льо,
като честа гора,
мила моя майно льо, като честа гора.

Сабите им, мила моя майно льо,
като ясно слънце,
мила моя майно льо, като ясно слънце.

Дрехите им, мила моя майно льо,
като тъмен облак
мила моя майно льо, като тъмен облак.

Кат препускат, мила моя майно льо,
силен буен вятър,
мила моя майно льо, силен буен вятър.

Дето стъпят, мила моя майно льо,
кладенчета правят,
мила моя майно льо, кладенчета правят.

Войвода им, мила моя майно льо,
сам цар Иван Шишман,
мила моя майно льо, сам цар Иван Шишман.

В бой ги води, мила моя майно льо,
за българско име,
мила моя майно льо, за българско име.

* маждрак - копие


Беломорие - изпълнява Любка Рондова
Посветено на 700 000 български бежанци и изгнанници от Беломорието, Македония, Тракия и Добруджа.

http://www.youtube.com/watch?v=FrhhCLpIgxg

Любовта през погледа на един суфи или разказвачката на истории.

Елиф Шафак - суфи, ........ която събра 40 -те правила за любов и разказа една прекрасна история, събрала невероятно красота и мъдрост, за любовта, без да изпада в мелодрама.


Правило 1
Както виждаме Бога, така виждаме и себе си – едното е пряко отражение на другото. Ако Бог пробужда в ума ни главно страх и укор, това ще рече, че вътре в нас са се натрупали прекалено много страх и укор. Ако виждаме Бога преизпълнен с любов и състрадание, значи такива сме и ние.

Правило 2
Пътят към истината е усилие на сърцето, а не на разума. Нека сърцето ти бъде пръв водач. Не разумът. Срещни се със себелюбието си, опълчи се срещу него и накрая го победи. Познаеш ли своето его, ще познаеш и Бога

П.П.:

Правило 3
Всички, които четат Свещения Коран, го разбират на различно равнище, в зависимост от задълбочеността на разума си. Има четири равнища на прозрение. Първото равнище – това е привидното значение и повечето хора се задоволяват с него. После идва батин – скритото, съкровено равнище. Трето е съкровеното на съкровеното равнище. А четвъртото е толкова дълбоко, че не може да се изрази с думи и затова е обречено да остане неописано. Книжниците, които са насочили вниманието си към шариата, познават привидното значение. Суфистите пък знаят съкровеното значение. Светците знаят съкровеното на съкровеното. Колкото до четвъртото равнище, то е разкрито само на пророците и на онези, които са най-близо до Бога.

Правило 4
Можеш да познаеш Бога чрез всичко и всички във всемира, защото Бог не се свежда до джамия, синагога или църква. Но ако пак искаш да разбереш къде точно е Неговото обиталище, има само едно място, където да Го търсиш: в сърцето на онзи, който обича истински.

Правило 5
Умът и любовта са от различно тесто. Умът привързва човека и не се излага на никакви опасности, докато любовта разплита всички възли и излага на опасност всичко.
Умът винаги е предпазлив и съветва: „Пази се от прекалено въодушевление“, докато любовта казва: „О, карай! Престраши се!“. Умът не се прекършва лесно, докато любовта може в миг да се превърне в отломъци. Но именно сред развалините са скрити съкровища. Едно разбито сърце крие в себе си несметни богатства.

Правило 6
Повечето неприятности по света са породени от езикови грешки и най-обикновени недоразумения. Никога не приемай думите за чиста монета. Навлезеш ли в зоната на любовта, езикът, какъвто го познаваме, става отживелица. Каквото не може да се изрази с думи, може да се разбере с мълчание.

Правило 7
Самотността и самотата са две различни неща. Когато си самотен, е лесно да изпаднеш в заблуда и да повярваш, че си на прав път. За нас по-добра е самотата, защото тя означава да си сам, без да си самотен. Ала накрая е хубаво да намериш човека, който да ти бъде огледало. Запомни, само в сърцето на друг можеш да видиш истински себе си и Божието присъствие в теб.

Правило 8
Каквото и да се случва в живота ти, колкото и тревожни да изглеждат нещата, не изпадай в отчаяние. И всички врати да си останат затворени, Бог ще отвори само за теб нов път. Бъди благодарен! Лесно е да си благодарен, когато всичко е наред. Суфистът е благодарен не само за онова, което са му дали, но и за нещата, които са му отказали.

Правило 9
Търпението не означава да стискаш зъби и да не правиш нищо. То означава да си достатъчно прозорлив, за да се довериш на крайния резултат от процеса. Какво означава търпението? То означава да гледаш бодлите и да виждаш розата, да гледаш нощта и да виждаш зората. Нетърпението означава да си толкова късоглед, че да не виждаш резултата. Който обича Бог, остава търпелив, понеже знае, че се иска време непълната луна да стане пълна.

Правило 10
Изток, запад, юг, север – все едно.
Накъдето и да си поел, просто се увери, че всяко пътуване е пътуване навътре в теб. Ако пътуваш навътре към себе си, ще обиколиш надлъж и шир света и ще стигнеш отвъд него.

Правило 11
Акушерката знае, че няма ли болка, пътят на детето не може да се отвори и майката не може да роди. По същия начин, за да се роди ново “Аз”, се искат мъки. Точно както глината трябва да мине през жежък огън, за да се кали, така и Любовта може да се усъвършенства само в болката.

Правило 12
Търсенето на Любов ни променя. Който е тръгнал да търси Любов, съзрява по пътя. В мига, когато тръгнеш да търсиш Любовта, започваш да се променяш отвътре навън.

Правило 13
По широкия свят има повече лъжливи водачи и неистински учители, отколкото са звездите във видимия небосвод. Не допускай грешката да смяташ за свои наставници потъналите в себе си властолюбци. Истинският духовен учител няма да насочи към себе си вниманието си и няма да очаква от теб пълно подчинение и възхищение, а ще ти помогне да оцениш истинското си “Аз” и да му се възхитиш. Истинските наставници са прозрачни като стъкло. Те оставят Божията Светлина да минава през тях.

Правило 14
Постарай се да не се съпротивляваш на промените, които изникват по пътя ти. Вместо това остави живота да живее чрез теб. И не се плаши, че животът ти се преобръща с главата надолу. Откъде знаеш, че онова, с което си свикнал, е по-добре от нещата, които ще дойдат?

Правило 15
Бог се е захванал да довърши делото ти, и вътрешно, и външно. Зает е изцяло с теб. Всеки човек е недовършено дело, което бавно, но неумолимо се приближава до съвършенството. Всички сме недовършено произведение на изкуството, което чака и се стреми да бъде създадено докрай. Бог се е заел с всеки от нас поотделно, защото човечеството е изящно изкуство, умел краснопис, където всяка отделно взета точица е еднакво важна за цялостната картина.

Правило 16
Лесно е да обичаш един съвършен Бог, безукорен и непогрешим, какъвто е Той. Много по-трудно е да обичаш своите ближни, другите хора с всичките им несъвършенства и недостатъци.
Не забравяй, че ти можеш да познаеш само онова, което си в състояние да обичаш. Няма мъдрост без любов. Освен ако не се научим да обичаме Божието творение, не можем нито да обичаме истински Бога, нито да Го познаем истински.

Правило 17
Истинската мръсотия е вътре в нас. Останалото просто се отмива. Има само една мръсотия, която не може да се махне с чиста вода, и това е петното на омразата и фанатизма, заразило душата. Можеш да пречистиш с въздържание и пост тялото си, но сърцето се пречиства само с любов.

Правило 18
Цялата вселена се съдържа в един-единствен човек – теб. Всичко, което виждаш наоколо, включително нещата, които може би не обичаш, и дори хората, които презираш и от които се гнусиш, присъства в една или друга степен в теб. Затова не търси и Шейтана (дяволът в ислямската митология) извън себе си. Дяволът не е някаква свръхестествена сила, която те напада отвън. Той е най-обикновен глас вътре в теб. Опознай се докрай, погледни честно и твърдо, както тъмните, така и светлите си страни, и ще постигнеш върховна форма на съзнанието. Който познава себе си, познава и Бога.

Правило 19
Искаш ли да промениш начина, по който другите се отнасят към теб, първо промени начина, по който самият ти се отнасяш към себе си. Не се ли научиш да се обичаш искрено, докрай, няма как да бъдеш обичан. След като достигнеш този етап обаче, бъди признателен за всеки бодил, който другите може би ще хвърлят по теб. Това е знак, че скоро ще вървиш под дъжд от рози.

Правило 20
Не се плаши къде ще те отведе пътят. Вместо това се съсредоточи върху първата стъпка. Това е най-трудната част и именно за нея носиш отговорност. Веднъж направиш ли първата стъпка, нека всичко следва естествения си ход, а останалото ще се нареди само. Не се носи по течението. Самият ти бъди течение.

Правило 21
Всички сме създадени по Божий образ и все пак така, че всеки е различен и неповторим. Няма двама души, които да са еднакви. Няма две сърца, които да бият в еднакъв ритъм. Ако Бог искаше всички да сме еднакви, щеше да ни създаде такива. Затова, който не уважава различията и налага на другите мислите си, не уважава и свещения Божи промисъл.

Правило 22
Когато човек, обичащ Бога, влезе в пивница, тя се превръща в негова молитвена стая, но когато един пияница влезе в същата стая, тя се превръща в негова пивница. Каквото и да правим, важни са не привидностите, а онова, което носим в сърцата си. Суфистите не съдят другите по това как изглеждат и кои са. Когато гледа някого, суфистът държи и двете си очи затворени и вместо тях отваря третото око – окото, което вижда вътрешните селения.

Правило 23
Животът е даден за кратко и този свят не е нищо друго освен повърхностна имитация на Действителността. Само малко дете ще сбърка и ще помисли играчката за истинското нещо. Въпреки това хората или са заслепени от играчката, или без всякакво уважение я чупят и я изхвърлят. В този живот стой по-надалеч от всякакви крайности, защото те ще разрушават вътрешното ти равновесие. Суфистите не стигат до крайности. Суфистът винаги е мек и умерен.

Правило 24
Човекът има неповторимо място в Божието творение. “Вдъхнах му от Своя дух”, казва Бог. Всички ние, без изключение, сме сътворени като Божии наместници на земята. Запитай се колко често се чувстваш наместник, ако изобщо се чувстваш такъв. Не забравяй, че на всеки от нас е възложено да открие в себе си божествения дух и да живее според него.

Правило 25
Адът е тук и сега. Раят също. Престани да се плашиш от ада и да мечтаеш за рая, защото и едното, и другото е заложено в настоящия миг. Всеки път, когато се влюбим, се въздигаме в рая. Всеки път, когато мразим, завиждаме или се опълчваме срещу някого, падаме право в адския огън.

Правило 26
Всемирът е едно. Всичко и всички са свързани по между си чрез невидима плетеница от истории. И да го знаем, и да не го знаем, всички водим безмълвен разговор. Не причинявай зло. Проявявай състрадание. И недей да злословиш зад гърба на другите – не отправяй дори наглед безобидни нападки! Думите, които излизат от устата ни, не изчезват, а постоянно се трупат в безграничното пространство, за да се върнат при нас, когато му дойде времето. От болката на един ще заболи всички. От радостта на един ще се усмихнем всички.

Правило 27
Този свят е като заснежена планина, където кънти ехото на гласа ти. Каквото и да кажеш - и добро, и зло, то ще се върне пак при теб. Затова, в случай че някой ти мисли злото, само ще усложниш положението, ако тръгнеш да злословиш за него. Ще влезеш в омагьосания кръг на мъстта. Ето защо четирийсет дни и четирийсет нощи говори и си мисли за този човек хубави неща. В края на четирийсетте дни всичко ще бъде различно, защото дълбоко в себе си ти ще бъдеш друг.

Правило 28
Миналото е въпрос на тълкуване. Бъдещето е илюзия. Светът не се движи като по права черта през времето и не върви от миналото към бъдещето. Обратното, времето се движи на безкрайни спирали през и вътре в нас. Вечността не е безкрайно време, тя е безвремие. Ако искаш да постигнеш вечно просветление, премахни от съзнанието си миналото и бъдещето и живей в настоящия миг.

Правило 29
Съдбата не означава, че животът ти е предначертан. Затова е признак на пълно невежество да оставиш всичко на съдбата и да не допринасяш дейно за музиката на всемира. Тази музика е всепроникваща и се състои от четирийсет различни равнища. Съдбата ти – това е равнището, където ще свириш своята мелодия. Едва ли ще смениш инструмента, но зависи единствено от теб доколко добре ще свириш.

Правило 30
Истински суфист е онзи, който, и да го обвиняват несправедливо, и да го осъждат поголовно, търпи безропотно и не изрича една-едничка лоша дума за своите зложелатели. Суфистът никога не осъжда. Как е възможно да имаш противници, съперници и дори хора, които за теб са “други”, при положение че изобщо нямаш “Аз”? Как е възможно някой изобщо да осъжда, при положение че има само Един?

Правило 31
Ако искаш да укрепиш вярата си, трябва да омекнеш в сърцето си. За да бъде вярата ти твърда като скала, сърцето ти трябва да е меко като перце. Заради болест, злополука, загуба или уплаха, по един или друг начин всички ние се изправяме пред неща, които ни учат как да станем по-малко себични и предубедени и по-състрадателни и великодушни. Въпреки това някои от нас усвояват урока и успяват да станат по-меки, докато други накрая стават по-непреклонни и от преди. Единственият начин да се доближиш до Истината е да разшириш сърцето си, така че то да обхване всичко човешко и в него пак да остане място за Любовта.

Правило 32
Между теб и Бога не бива да стои нищо. Нито имами, нито попове, нито равини или други пазители на нравствеността или религиозно водачество. Нито духовни учители, нито дори вярата ти. Вярвай в своите ценности и правила, ала не ги налагай никога на другите. Ако постоянно разбиваш сърцата на хората, каквото и религиозно задължение да изпълняваш, то е безполезно. Пази се от всяко идолопоклонство, защото идолите замъгляват зрението ти. Нека твой водач бъде само и единствено Бог. Научи истината, приятелю, но внимавай да не превърнеш истините си във фетиш.

Правило 33
Докато всички на този свят се стремят да стигнат някъде и да станат някакви, а след смъртта да оставят всичко след себе си, ти се стреми към най-високото равнище на нищото. Живей леко, без да се обременяваш с нищо, все едно си числото нула. Ние не се различаваме от гърнето. Изправени ни държи не украсата отвън, а празнотата вътре. По същия начин имаме сили да вървим напред благодарение не на онова, към което се стремим, а на съзнанието за празнота.

Правило 34
Смирението не значи да си малодушен и бездеен. То не води нито до фатализъм, нито до капитулация. Точно обратното. В смирението е заложена сила – сила, извираща отвътре. Който се подчини смирено на божественото естество на живота, ще пребъде в невъзмутимо спокойствие и мир, дори когато целият широк свят е хвърлен в смут.

Правило 35
На този свят не сходствата или обичайното, а очевидните противоположности ни тласкат напред. А всички противоположности във всемира присъстват и във всеки от нас. Ето защо вярващият трябва да се срещне с неверника вътре в себе си. А неверникът би трябвало да опознае правоверния, стаен в него. До деня, когато достигнем съвършения човек – Инсан-и Кямил, вярата е постепенен процес, за който е нужна неговата противоположност: неверието.

Правило 36
Този свят се крепи върху взаимозависимости. И капка доброта не остава невъзнаградена, и прашинка зло не остава ненаказано.
Не се страхувай от съзаклятията, измамите и номерата на другите. Помни, че ако някой залага капан, Бог прави същото. Той е най-големият съзаклятник. Каквото и да прави, го прави красиво.

Правило 37
Бог е изкусен часовникар. Толкова точен е Неговият ред, че всичко по земята се случва, когато му дойде времето. Нито минута по-късно, нито минута по-рано. И за всички без изключение часовникът върви вярно. За всеки има време той да обича и време да умре.

Правило 38
Никога не е късно да се запиташ: “Готов ли съм да променя живота си? Готов ли съм да се променя отвътре?” Наистина е много жалко, ако и един-единствен ден в живота ти е същият, както предишния. Във всеки миг, с всяка нова глътка въздух трябва да се обновяваш отново и отново. Има само един начин да се родиш за нов живот: да умреш преди смъртта.

Правило 39
Частите може и да се променят, но цялото винаги си остава същото.
На мястото на всеки крадец, напуснал този свят, се ражда друг. И всеки почтен човек, който умира, е заменян от нов. По този начин не само нищо не остава същото, но и нищо не се променя. И да умре някой суфист, някъде се ражда друг.

Правило 40
Животът без любов не е живот! Не се питай, към каква любов да се стремиш - духовна или материална, божествена или земна, източна или западна... Започнеш ли да делиш нещата, възниква ново и ново делене.
Любовта няма етикети, няма определения. Тя просто е това, което е. Любовта е жива вода. А влюбеният е душа от огън! Светът се върти по друг начин, когато ОГЪНЯТ обикне ВОДАТА.

"...То цялата история е с променено излъчване и изобщо не е в духа на книгата. Всичко е направено тъжно, тъмно. Махнати са веселите моменти и хубавото настроение, които правят света на Толкин жив...."

Тук съм твърдо за

Хм, благодаря - интересен факт. Аз обожавам приказките и като ви чета, разбирам колко съм пропуснала с това, че не съм се докоснала до Толкин по-отблизо, чрез книгата. Защото филмът никак не ми хареса.

Да и на мен този мрак ми дойде в повече.
Когато гледах първия филм, много ми хареса, купих си книгата и вече с готови образи в главата я прочетох с голям интерес. Зарядът, който ми даде беше много голям, обичам приказните сюжети. Реших да визуализирам прочетеното и изгледах втория филм. Признавам си леко се разочаровах, една голяма част от светлината на приказния свят беше орязана, вълшебното измерение на Бомбадил \ако не се лъжа\ го нямаше изобщо и си казах, все пак кино. Третият филм гледан след прочита на книгата, признавам си, ме разочарова напълно, така и не съм го догледала до край, а го започвах поне 3 пъти. Първия филм го гледах няколко пъти, харесва ми много.

“Believe nothing, no matter where you read it, or who said it, no matter if I have said it, unless it agrees with your own reason and your own common sense.”

“Do not believe in anything simply because you have heard it. Do not believe in anything simply because it is spoken and rumored by many. Do not believe in anything simply because it is found written in your religious books. Do not believe in anything merely on the authority of your teachers and elders. Do not believe in traditions because they have been handed down for many generations. But after observation and analysis, when you find that anything agrees with reason and is conducive to the good and benefit of one and all, then accept it and live up to it.”



Buddha


Истинското духовно израстване е 1% теория и 99% практика. Практиката е лична работа вътре в теб. Тя не може да се замени с външни действия или да бъде извърша от някой друг за теб. Практиката е опознаване на себе си, развиване на връзката с духовния свят и на умението да се работи в него (и да се твори чрез него), проверяване на всичко чрез прилагането му. Така се постига способността да разпознаваш истината от заблудата.

Много добри и бързи резултати се постигат със стъпки и действия като описаните в тези две книги:



"Живот без граници" - д-р Робърт Стоун (виртуална читалня)
The Aloha Spirit a.k.a. The Little Pink Booklet of Aloha (pdf download)

В различните религиите и учения има много истини. Много повече обаче са заблудите, излишното знание, правилата, притчите и историите, които си противоречат едни на други или се тълкуват неточно, и описанията на състояния на духа, от които само като теория няма полза - те трябва да се достигат и преживяват. Особено на повърхностното ниво на разбиране на религиите объркването е голямо. Затова именно вътрешния глас е този, към който трябва да се стремим първо, и който сочи верния път - стига веднъж да сме развили способността да го чуваме, и да имаме волята редовно да се съсредоточаваме в това, което той ни говори. Само с четене на книги, разговори, размисли по темата, външни ритуали и служения не се постига истинско навлизане в духовния свят. А вяра няма без това навлизане. Всъщност навлизането и личния опит от контакта с този духовен свят са основата на вярата. Да видиш как от вода става вино, как болни се излекуват и как мъртви се съживяват е външна случка за теб и не поражда вяра, а просто е по-въздействащ пътеуказател, който ти казва да, има нещо повече от света, който виждаш с очите си. Чак когато сам преминеш границата между двата свята, тогава израстваш духовно. Истинската вяра, която след това имаш, идва не от нещо, което си чул или видял в материалния свят, а е познание за реалността, до което познание е стигнато чрез личен опит.



... Но, братко, ще ти кажа едно нещо; моля те, приеми го
за истина:
джива (душите) не ще Ти се подчиняват (не ще изпъл-
няват заповедите Ти. Те ще идват при мен и ще нами-
рат Твоите думи за безполезни.
Капанът, в който са хванати, е много здрав.

Аз създадох Ведите, Шастрите, Смритите и много видове
качества, и дъщерята на Сат Пуруш ръководи тримата богове.
И тримата създадоха много клопки, и техните усти опо-
вестяват моето знание.
Те карат душите да обожават храмове, богове и камъни,
и държат умовете им в поклонения, постене, джапа и тапа.

Целият свят изпълнява обожаване на Бог чрез жертво-
принасяне: аз вързах душите с това правило.
Аз направих аскетичните практики, жертвопринасяния-
та, ежедневните ритуали, правилата за поведение и много
други клопки:
така че, Джиани, ако влезеш в света, душите не ще Ти
се подчиняват."
Джиани каза: „Слушай, нечестни, аз ще счупя всички
капани и ще освободя душите.
Посредством Сат Шабд, аз ще унищожа всички капани,
които си направил.
Душата, която улови моя Шабд, ще се освободи от всич-
ки твои капани.
Когато душата познае моя Шабд, тя ще изостави илю-
зията, създадена от теб и ще се издигне над твоето творение.
Като правя така, че душите да разберат Сат Нам и като
ги освобождавам, аз ще ги връщам в Сат Лок..."


Океанът от любов - Анураг Сагар на Кабир

“Believe nothing, no matter where you read it, or who said it, no matter if I have said it, unless it agrees with your own reason and your own common sense.”

“Do not believe in anything simply because you have heard it. Do not believe in anything simply because it is spoken and rumored by many. Do not believe in anything simply because it is found written in your religious books. Do not believe in anything merely on the authority of your teachers and elders. Do not believe in traditions because they have been handed down for many generations. But after observation and analysis, when you find that anything agrees with reason and is conducive to the good and benefit of one and all, then accept it and live up to it.”



Buddha


Истинското духовно израстване е 1% теория и 99% практика. Практиката е лична работа вътре в теб. Тя не може да се замени с външни действия или да бъде извърша от някой друг за теб. Практиката е опознаване на себе си, развиване на връзката с духовния свят и на умението да се работи в него (и да се твори чрез него), проверяване на всичко чрез прилагането му. Така се постига способността да разпознаваш истината от заблудата.

Много добри и бързи резултати се постигат със стъпки и действия като описаните в тези две книги:



"Живот без граници" - д-р Робърт Стоун (виртуална читалня)
The Aloha Spirit a.k.a. The Little Pink Booklet of Aloha (pdf download)

В различните религиите и учения има много истини. Много повече обаче са заблудите, излишното знание, правилата, притчите и историите, които си противоречат едни на други или се тълкуват неточно, и описанията на състояния на духа, от които само като теория няма полза - те трябва да се достигат и преживяват. Особено на повърхностното ниво на разбиране на религиите объркването е голямо. Затова именно вътрешния глас е този, към който трябва да се стремим първо, и който сочи верния път - стига веднъж да сме развили способността да го чуваме, и да имаме волята редовно да се съсредоточаваме в това, което той ни говори. Само с четене на книги, разговори, размисли по темата, външни ритуали и служения не се постига истинско навлизане в духовния свят. А вяра няма без това навлизане. Всъщност навлизането и личния опит от контакта с този духовен свят са основата на вярата. Да видиш как от вода става вино, как болни се излекуват и как мъртви се съживяват е външна случка за теб и не поражда вяра, а просто е по-въздействащ пътеуказател, който ти казва да, има нещо повече от света, който виждаш с очите си. Чак когато сам преминеш границата между двата свята, тогава израстваш духовно. Истинската вяра, която след това имаш, идва не от нещо, което си чул или видял в материалния свят, а е познание за реалността, до което познание е стигнато чрез личен опит.



... Но, братко, ще ти кажа едно нещо; моля те, приеми го
за истина:
джива (душите) не ще Ти се подчиняват (не ще изпъл-
няват заповедите Ти. Те ще идват при мен и ще нами-
рат Твоите думи за безполезни.
Капанът, в който са хванати, е много здрав.

Аз създадох Ведите, Шастрите, Смритите и много видове
качества, и дъщерята на Сат Пуруш ръководи тримата богове.
И тримата създадоха много клопки, и техните усти опо-
вестяват моето знание.
Те карат душите да обожават храмове, богове и камъни,
и държат умовете им в поклонения, постене, джапа и тапа.

Целият свят изпълнява обожаване на Бог чрез жертво-
принасяне: аз вързах душите с това правило.
Аз направих аскетичните практики, жертвопринасяния-
та, ежедневните ритуали, правилата за поведение и много
други клопки:
така че, Джиани, ако влезеш в света, душите не ще Ти
се подчиняват."
Джиани каза: „Слушай, нечестни, аз ще счупя всички
капани и ще освободя душите.
Посредством Сат Шабд, аз ще унищожа всички капани,
които си направил.
Душата, която улови моя Шабд, ще се освободи от всич-
ки твои капани.
Когато душата познае моя Шабд, тя ще изостави илю-
зията, създадена от теб и ще се издигне над твоето творение.
Като правя така, че душите да разберат Сат Нам и като
ги освобождавам, аз ще ги връщам в Сат Лок..."


Океанът от любов - Анураг Сагар на Кабир

Мое мнение, в подкрепа на което мога да дам и давам факти. Както знаем, когато фактите говорят, и боговете мълчат. То стига да прочетеш книгата и да си представиш историята й с въображение, след това да разгледаш рисунките, и да сравниш всичко това с филма. Къде е изкуството в него според определението на Станимир? Къде са фактите (освен че си плакал), с които може да подкрепиш превъзнасянето на лентата? То цялата история е с променено излъчване и изобщо не е в духа на книгата. Всичко е направено тъжно, тъмно. Махнати са веселите моменти и хубавото настроение, които правят света на Толкин жив. Тези промени и разлики с идеята на книгата са толкова очевидни, че направо няма какво повече да коментирам. Все едно да кажа добър ден, и някой да направи филм по тези думи, в който цялото действие се развива през нощта...

Страхотни рисунки от фен на книгата на Толкин, и същите тези сцени във филма. Аз лично харесвам нарисуваното.

http://tednasmith.narod.ru/

П.П. Забележете как във филма просто липсват цветовете - той е предимно мрачен и студен. А с картините художника предава истинското излъчване на историята от книгата.

Молитвен наряд за начало:
Утринна молитва

Силното оръжие - беседа

Молитвен наряд за край:
Добрата молитва




16 глава от Йоан

Да, филмите за Петър Димков са много хубави. Ето повече подробности за живота и делото му:

По стъпките на Учителя: Животът и делата на Петър Димков – Лечителя

Петър Димков - Учител, Лечител, Общественик

Спомени от излекувани

Петър Димков е автор на "Наръчник по природно лекуване и живеене", 3 тома, издаван още през 1939 г.

Един прекрасен документален филм ,има го в kolibka.com ,много интересни неща споделя за Българската история ,за Богомилите .Има и оше един филм за него там " Лечителят Петър Димков (2007) " - Петър Димков (2007) - Петър Димков (2007)

В "Океанът от любов - Анураг Сагар" на Кабир е обяснено. Накратко принципа е следния - бог създава от нищото света, като за да съществува този свят трябва да има противоположности (+ -, добро-лошо, мъжка и женска енергия - отдаване и приемане и т.н.), както и време, и его (егото поддържа привидната отделеност от цялото). Бог е целият свят и същевременно всяко едно отделно "нещо" от света съдържа бог.

Drop falling in the ocean—
everyone knows.
Ocean absorbed in the drop—
a rare one knows.
"The Bijak of Kabir"

Всъщност и противоположностите, и времето, и отделеността са илюзия. Когато човек чрез навлизане в себе си (в духовния свят) "види" тази истина, той може да намери пътя към първоначалното единство с цялото, с бог. Това става като се постигне златната среда, балансиране на противоположните енергии. Например изцяло да си в сегашния момент - да изгубиш усещане за време (минало и бъдеще). И така нататък с останалите енергии. Например мъжкото и женското начало могат да бъдат балансирани или като си намериш партньор (и заедно ставате едно цяло, допълвате се), или вътре в себе си може да се постигне същото.




"Buddha sitting under his Bodhi tree" is in a deep inner orgasm. The inner forces have met, they have melted into each other. Now there will be no need to seek a woman outside because the meeting has happened with the inner woman. And Buddha is non-attached to, or detached from, woman outside, not because he is against woman, but because the ultimate phenomenon has happened within. Now there is no need. An inner circle has become whole, now it is complete. That is why such grace comes to Buddha's face. It is the grace of being complete. Now nothing is lacking, a deep fulfillment has happened, now there is no further journey. He has achieved the ultimate destiny. The inner forces have come to a meeting and now there is no "conflict".




"Анураг Сагар" на Кабир е единственият писмен паметник, с който човечеството разполага, чийто обсег се простира далеч, далеч назад и покрива периоди от време, напълно непознати на "Ведите", "Упанишадите" или което и да е друго от свещените писания, известни на света. Нещо повече "Анураг Сагар" разкрива в последователност разгръщането на Творението от самото му Начало - постепенната изява на различните негови нива на съзнателност много преди да започне "да тече" и съществува Времето. Боравейки с периоди на продължителност, които човешкият интелект трудно може да си представи, тази грандиозна поема разглежда нещата от онзи космически момент, в който Първоизточникът решава да изяви Себе Си. като вследствие на това възникват неизброимите вселени на видимия и невидимия космос. Разказвайки как Първоизточникът е изявил Своето Творение, "Анураг Сагар" на Кабир посочва също и метода, посредством който изпратените от Първоизточника в по-ниските нива на съзнателност Негови части, наричани от нас "души", могат да се завърнат отново при Него.


Интересното е, че виждането за света, което Кабир разкрива в поемата си е същото, което виждаме в учението на българските богомили, както и в обединената религия на зороастризма (в древна Персия, сега Иран) с култа към Бог Зурван (Зурванизма - другата Иранска вяра...). Между другото най-тачения светия в България, покровителя на българския народ Свети Иван Рилски, е богомил.




Свети Иван Рилски е най-таченият светия в България и се смята, че той покровителства българския народ. Той е единственият богомил, който Българската православна църква тачи като светия, всички други богомили са били жестоко гонени и убивани.


За св. Иван Рилски, Боян Мага и богомилството. Ето връзка и към Книгата за качествата (първа книга на Богомилите).

Понеже съм чел "Властелина на пръстените" (няколко пъти при това) със сигурност мога да кажа, че филмът дава една невярна и изкривена представа за света и идеите на Толкин. Аз не бих си губил времето с филма преди да съм се запознал с цялата история и атмосфера в книгата.

Вчера попаднах на публикация за филма "300" (Холивудски изцепки е заглавието), която разкрива колко далеч стига филмовата индустрия с цел да настройва по определен начин и да обърква хората с продукциите си.



Малко на брой са филмите, които мога да препоръчам, и които са като еталон за това какво трябва да бъде киното в действителност. Ето ги и тях - Зона Замфирова, Ивкова слава, Баб'Азиз, Kama Sutra 1 and 2 (1993). Може да добавя и руските Особености на националния лов/риболов/лов през зимата.

Ако не е дадена връзка за блога на sparotok, то ето я от мен, препоръчвам го: Истинската българска история! (sparotok.blog.bg) - до сега прочетен 1712327, коментари 20858, гласове 68120.

И две хубави български песни, които харесвам:

Откога се е, мила моя майно льо (Песен за цар Иван Шишман)
Българска възрожденска песен. Авторът на текста и мелодията е неизвестен, но пък е оставил своето творение сред най-ярките родни патриотични песни.



Откога се е, мила моя майно льо,
зора зазорила,
мила моя майно льо, зора зазорила.

От тогаз се мила моя майно льо,
войска провървяла,
мила моя майно льо,войска провървяла.

Кон до коня мила моя майно льо,
юнак до юнака,
мила моя майно льо, юнак до юнака.

Юнак до юнака, моя майно льо,
маждрак до маждрака,
мила моя майно льо, маждрак до маждрака.

Маждраци им, мила моя майно льо,
като честа гора,
мила моя майно льо, като честа гора.

Сабите им, мила моя майно льо,
като ясно слънце,
мила моя майно льо, като ясно слънце.

Дрехите им, мила моя майно льо,
като тъмен облак
мила моя майно льо, като тъмен облак.

Кат препускат, мила моя майно льо,
силен буен вятър,
мила моя майно льо, силен буен вятър.

Дето стъпят, мила моя майно льо,
кладенчета правят,
мила моя майно льо, кладенчета правят.

Войвода им, мила моя майно льо,
сам цар Иван Шишман,
мила моя майно льо, сам цар Иван Шишман.

В бой ги води, мила моя майно льо,
за българско име,
мила моя майно льо, за българско име.

* маждрак - копие


Беломорие - изпълнява Любка Рондова
Посветено на 700 000 български бежанци и изгнанници от Беломорието, Македония, Тракия и Добруджа.

http://www.youtube.com/watch?v=FrhhCLpIgxg