Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Лорче

Участници
  • Общо Съдържание

    6
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

  1. Лорче

    Объркана и самотна

    Благодаря на всички, че ми обърнахте внимание. Казвате ми да направя това, онова...но аз правя всичко възможно което е по силите ми. Разбирасе, че си търся работа, но както ви казах града в който живея всичко стават със връзки, аз затова се отчаях макар без никакво познание такива прости хора работят на ръководни позиции... каква тая работа не мога да го смогна и да не искаш се отчайваш. А за да мога да работя в друг град ще ми трябват пари, които аз ги нямам, разбирате ли ме, макар да не съм материалистка всичко в днешно време става с пари. Не искам никаква сродна душа... не искам никого до себе си от тук нататък вече искам да съм сама, затова и сигурно нямям приятел. Аз макар и да съм затворена личност - обичам да чета, даже не помня колко книги прочетох; записах се в курс по народни танци, обичам да танцувам; не излизам много по кафета защото повечето ми приятелки са омъжени и живеят по различни градове и да излизам срещам хора които ме питат каво правя, защо още не работя, защо нямам приятел постоянно се опитват да ми уредят момчета ето това ме ядосва, защо не си гледат своята работа. Имаме градинка по която работих през лятото; племенничка с която си прекарвам времето...но всичко това вече не ме радва...искам нещо различно да направя, но как и каво вече и аз незнам. Искам да споделя, че след като започнах да споделям със всики вас своите чувста като, че ли започна да ми улеква, даже не плача от една седмица през ноща и се опитвам да мисля позитивно Още ведъж ви благодаря
  2. Лорче

    Объркана и самотна

    Здравей диди...май си успяла да вникнеш в моята същност...наистина до сега не съм живяла заради себе си. Разбира се, че имам мечти...мечтите ми не са много. Винаги съм мечтала първо да мога да се издържам сама искам да бъда самостоятелна без да съм в тежест на никого и да питувам по различни държави, да опозная различни култури и да срещам нови хора. Даже веднъж когато бях студентка събрах смелост и подготвих всички документи за студентска бригада в Англия, но както винаги и тази си мечта не можах да сбъдна, баща ми не ми позволи каза "сама момиче никога няма да изпратя в чужда държава" аз както винаги му се подчиних, както всякога... И така сигурно затова се разтроих, че не можах да си намеря работа...защото това беше единственият начин да сбъдна мечтите си. Не съм както сестра си...тя беше буйна и винаги постигаше това което искаше независимо от последиците.. май винаги съм искала да бъда като нея...но ако сега някой я попита-тя би искала същото да бъде като мене свободна без ангажименти към своето семейство. Миля, че Аз сама съм си оковала веригите, сега го разбирам. Дано някой ден успея да се освободя.
  3. Лорче

    Объркана и самотна

    Май си права Десита...никога не съм мислила за собствените си чувства...просто не мога, не знам на какво се дължи това, но винаги когато съм мечтала или искала нещо преди да го направя се замислям какво ще кажат родителите ми, какво ще помислят за мен околните. Знам, че не трябва да постъпвам по-този начин, но просто не мога, може би несъм наред... Аз за първи път споделих своите чувства тук и никога вече няма да го направя, не знам какво ще се случи оттук нататък, и нямам големи надежди, но искам да Ви благодаря за отделеното време...и за съветите ви ще се опитам да издържа до когато мога.
  4. Лорче

    Объркана и самотна

    Аз живея в малко градче в който всеки се познава ние всички сме като по голямо семейство макар това да има положителни и отрицателни страни. Имах прекрасно детство, наистина бях много щастливо дете и постоянно бях вън, прибирах се късно и хич не обичх да уча. Майка ми беше тази която постоянно се занимаваше с мене е ме караше да си пиша домашните. Имам прекрасна майка, сигурно всички майки са такива но за мен моята майка е Ангел чудо всичко дължа на нея и ако нямах такава майка можеби нямаше да издържа на всичко това. Имахме близки семейни приятели, които постоянно идваха у нас също и ние, бахме наистина много близки. Да както казах всичко беше идеално до 8 клас когато бях на 14 години майка ми не искаше да уча в моя град а ме записа в по- големия град, искаше да имам някаква специалност, и започнах да пътувам. Нещата там бяха по различни, в началото имах бая двойки даже майка милеше, че нама да мога да изкарам 9 клас. Но нещо в мен се промени към края на 9 клас всички в класа бяха отличници поне повечето и май започнах да се срамувам и започнах да уча)) и наистина успях и станах една от най-добрите исках семейството ми да се гордее с мене, но май само майка ми разбираше моите усилия. Също когато започнах 9 калс започнаха кавгите в семейството ми, не занам как започнаха, може би не помня но те постоянно се караха даже имаше сбивания, което много нарани и мен и сестра ми, която е по малка от мене. Помня, че една вечер не издържах и избагах от къщи и останах у една приятелка. И май бая са се изплашили значи щом на следващия ден те взеха решение да се разделят. Приех решението им, даже май се поуспокоих щом нямаше да има вече кавги и караници. Това продължи наколко години живахме заедно с махка ми и сестрами. Беше ми мъчно за татко аз наистина много го обичам, но обичам и майка си просто не исках тя да страда повече, не исках да я видя как плаче това ме нараняваше още повече. И след време когато имахме свещен празник, татко дойде у дома и те се сдобриха, но знам, че майка го прие заради нас за да не израстнем като деца на разделени родители. Вече нама кавги, няма караници, но те не си говорят, живеят заедно като напълно непознати хора, говорят само гогато е необходимо. Татко знам, че ме обича, но не го показва вече не го интересувам май сигурно мисли, че съм пораснала. Сестра ми се омъжи на 18 години избага с едно момче което не одобряваха родителите ми, тогава бях 3 курс. Това нистина ме нарани много, защото я обичах повече от себе си бих дала всичко за нея. Събрахме се след 6 месеца, птез това време наитина страдах много беше ми самотно, същото се отнася и за майка ми, макар, че сигурно тя да страдаше повече от мене опитваше се да ме успокои. Сега живее в нашето грасче, тъй като положението им не беше добре им помогнахме и тя си отвори малко ателие и работи като фризйорка, и започна да учи. Както казах имам и прекрасна племенничка в която и помагам с отглеждането. И завърших обучението си, завърших и висшето си образование. Исках всички да се гордеят с мен, но май съм сгрешила с ибора си. Семейството ми беше всичко за мен, никога не съм искала да ги нараня и не го направих. За това ли съм сега самотна? Сгерших ли?
  5. Лорче

    Объркана и самотна

    Благодаря Ви за прекрасните съвети ще се опитам все пак щом всички казват, че си заслужава...дано е така.
  6. Здравейте, За първи път се регистрирах в такъв сайт и за първи път говоря това което чувствам и мисля...не знам дали за вас е проблем или аз самата си го внушавам, но все пак искам да ги споделям. Наскоро навърших 25 години...преди 5 години имах мечти, надежди а сега се чувствам толкова самотна, тъжна и не знам какво трябва да направя... завърших обучението си все съм си искала да уча висше и го направих никога не съм мислила за друго нищо. А сега след като завърших в началото се сринаха мечтите ми да си намеря подходяща работа затворих се вкъщи, нямам любим човек до себе си на когото да се доверя. Защото по важното за мен беще да уча даже нямам приятел и никога не съм имала...може би се страхувам, но езнам от какво не мога да се доверявам на никого...постояно плача, искам да умра, просто не ми се живее не ми се прави нищо искам да лежа и ей така да си мине времето..постоянно рева като децата през нощта за да не ме чуят родителите ми, пред тях се правя че съм добре ама не съм..Не знам какво трябва да направя.Имам сестра която се омъжи и учи, а аз и помагам с детето. Да имам прекрасна племенничка на 2 годинки толкова много я обичам, но дори тя не е моя... Мисля, че всички са постигнали нещо в живота си...а аз нямам нищто за което да се държа...даже не ми се мечтае...Мисля, че полудявам по малко...Този свят май не е за човек като мен.
×