Аз живея в малко градче в който всеки се познава ние всички сме като по голямо семейство макар това да има положителни и отрицателни страни. Имах прекрасно детство, наистина бях много щастливо дете и постоянно бях вън, прибирах се късно и хич не обичх да уча. Майка ми беше тази която постоянно се занимаваше с мене е ме караше да си пиша домашните. Имам прекрасна майка, сигурно всички майки са такива но за мен моята майка е Ангел чудо всичко дължа на нея и ако нямах такава майка можеби нямаше да издържа на всичко това. Имахме близки семейни приятели, които постоянно идваха у нас също и ние, бахме наистина много близки. Да както казах всичко беше идеално до 8 клас когато бях на 14 години майка ми не искаше да уча в моя град а ме записа в по- големия град, искаше да имам някаква специалност, и започнах да пътувам. Нещата там бяха по различни, в началото имах бая двойки даже майка милеше, че нама да мога да изкарам 9 клас. Но нещо в мен се промени към края на 9 клас всички в класа бяха отличници поне повечето и май започнах да се срамувам и започнах да уча)) и наистина успях и станах една от най-добрите исках семейството ми да се гордее с мене, но май само майка ми разбираше моите усилия. Също когато започнах 9 калс започнаха кавгите в семейството ми, не занам как започнаха, може би не помня но те постоянно се караха даже имаше сбивания, което много нарани и мен и сестра ми, която е по малка от мене. Помня, че една вечер не издържах и избагах от къщи и останах у една приятелка. И май бая са се изплашили значи щом на следващия ден те взеха решение да се разделят. Приех решението им, даже май се поуспокоих щом нямаше да има вече кавги и караници. Това продължи наколко години живахме заедно с махка ми и сестрами. Беше ми мъчно за татко аз наистина много го обичам, но обичам и майка си просто не исках тя да страда повече, не исках да я видя как плаче това ме нараняваше още повече. И след време когато имахме свещен празник, татко дойде у дома и те се сдобриха, но знам, че майка го прие заради нас за да не израстнем като деца на разделени родители. Вече нама кавги, няма караници, но те не си говорят, живеят заедно като напълно непознати хора, говорят само гогато е необходимо. Татко знам, че ме обича, но не го показва вече не го интересувам май сигурно мисли, че съм пораснала. Сестра ми се омъжи на 18 години избага с едно момче което не одобряваха родителите ми, тогава бях 3 курс. Това нистина ме нарани много, защото я обичах повече от себе си бих дала всичко за нея. Събрахме се след 6 месеца, птез това време наитина страдах много беше ми самотно, същото се отнася и за майка ми, макар, че сигурно тя да страдаше повече от мене опитваше се да ме успокои. Сега живее в нашето грасче, тъй като положението им не беше добре им помогнахме и тя си отвори малко ателие и работи като фризйорка, и започна да учи. Както казах имам и прекрасна племенничка в която и помагам с отглеждането. И завърших обучението си, завърших и висшето си образование. Исках всички да се гордеят с мен, но май съм сгрешила с ибора си. Семейството ми беше всичко за мен, никога не съм искала да ги нараня и не го направих. За това ли съм сега самотна? Сгерших ли?