Здравейте на всички! Ще ви разкажа моята история с НЕЯ (ще я нарека Ваня)..
Значи един ден аз си джъткам в скайп и ме добавят в един общ чат и така писах си с хората вътре.. Имаше едно момиче (Ваня), което после ме добави в абонатите и започнахме да си пишем.. Писахме си дълго време (ОТ МОЯ ГРАД ДО НЕЙНИЯ ИМАШЕ 500км разстояние), всяка сутрин ставах с телефона за да я чуя веднага, и преди да легнем (защото тя лягаше, когато аз лягах) си говорихме по 2 3 часа. Понякога не спяхме и си говорихме по цяла вечер, пък аз бях първа смяна.. С нея разбира се, се карахме и всеки ден (докато се нервех,тя плачеше), казвахме си, че се обичаме, че се обожаваме.. Карах я да ме слуша винаги и за всичко (исках да спре да пуши трева, и явно някой мой комплекс ме е карал да го правя).. И тя ми викаше, че съм и кученцето и на мен ми беше забавно разбира се, незнам и аз защо.. (още не бях се "влюбил" така да се каже, и все и се сърдех като не искаше да прави нещо.. Явно това ми беше голяма грешка). Когато накрая на годината щяха да ме изпитват, дори ми учеше уроците и ми се обаждаше за да ми помага.. До тук добре.. Бях на почивка няколко дена лятото и едната вечер докато спах ми беше звъннала, обаче аз и казах, че спя и затворих (не съм чул като е казала да и звънна като се събудя утре).. Като се прибрах вкъщи ми беше писала "Няма смисъл да продължаваме", защото аз и бях, че ако се скараме пак по - добре да не си говорим повече и така. Тя ми писа, че всичко трябва да си остане един хубав спомен (а аз вече бях решил, че каквото и да става искам да си говоря с нея, да си пиша..) Пишеше ми, да не съм с нея ако е от съжаление, защото плаче.. Повтаряше ми го.. Да не навлизам в още подробности колко сълзи изплака, които не исках всъщност ми беше много мъчно за нея когато плаче(обаче не го показвах) и постоянно гледах да я разсмивам по някакъв начин. Говорил съм дори с тяхните.. Казваше ми, че аз съм живота и, че аз съм я правил щастлива..
После каза, че не трябва да е с мен, защото ме е ядосвала и е за мое добро. Аз не бях съгласен, разбира се.. Привързах се доста към нея .. Един ден докато я карах да бъде с мен, ме ядоса до такава степен, че започнах да я обиждам (просто като се ядосам понякога, не осъзнавам какво правя и после съжалявам) .. Така тя обеща, че няма да ми прости .. След това изпаднах в някакво състояние на депресия, защото няма да ми прости.. Започнах да я моля, да плача по телефона.. Докато плаках, започна да ме обижда, да ме нарежда, че съм луд, малоумен, и всякакви от сорта.. Тогава пак ме изкара извън нерви (изнервих се докато плаках, и пак започнах и аз с обидите и псувните, просто нервите ми не издържаха).. Първото състояние, в което беше тя беше дошло да навести и мен.
Плаках, молех я по телефона всеки ден, тя се смееше и викаше няма да съм с теб и се държеше като "малоумна", всъщност каквато не беше (в моите очи) .. Последния път когато говорехме беше преди няколко седмици, повтарях и колко я обичам, беше ми казала, тяхните и казали, че и личало, че не може да живее без мен. Обаче тя пак нямало да ми прости .. Преди това ми беше казала, че ще заминава за Франция, но уви нямаше я 3,4 дена в скайп и после пак се появи.. И ще питате накрая какво стана.. Ами накрая стана така, че сега аз искам да съм с нея повече от всичко и да ходя при нея (тъй като не можахме да се видим, защото тя е малка на 15 и няма как да дойде.. Аз обаче нямах пари да отида при нея и така..).. Знам, че всичко е една илюзия, един измислен мой и нейн свят.. Не знам как и е на нея.. Но на мен страшно ми липсва.. Боря се срещу НЕВИДИМА сила