Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Mel

Участници
  • Общо Съдържание

    134
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

Мнения добавени от Mel


  1. Лесни и вкусни рецепти.

     

     

    Картофени топки

     

    Продукти:

    1 кг картофи

    2 яйца

    100 г сирене

    100 г кашкавал

    подправки на вкус

     

    Сваряват се обелените картофи до омекване. Намачкват се и към тях се добавят яйцата, настърганото сирене  и кашкавала и останалите продукти. Може да се добави и брашно за сгъстяване. Ръцете се топват в мазнина и от сместа се  оформят топки , които се нареждат в тавичка и се пекат до зачервяване в гореща фурна.

     

    ........

     

    Пай от тиквички

     

    Продукти:

    1 кг тиквички

    3 яйца

    100 г сирене

    100 г кашкавал

    1 кафена чашка мазнина

    малко топено или пушено сирене

    1 суп. лъж. брашно по избор

    подправки на вкус

     

    Тиквичките се настъргавт и се оставят да постоят. След като пуснат водата си, се отцеждат.
    Добавят се останалите продукти и се разбъркват добре с лъжица. Най-отгоре се настръгва кашкавала и се поставят парченца масло.

    Пече се в умерена фурна до зачервяване.

     


  2. Давате ли си сметка къде се намирате в Духовния път: Кандидат -Ученици ли сте ,Ученици, ли сте , минали ли сте някое посвещение или само сте привлечени от Духовността?

    И ако знаете или предполагате в кой етап на Духовния Път сте, към какво се стремите в близко бъдеще?

    Имате ли дълбок стремеж към освобождение от негативните лични качества, както и Стремеж към по-съвършено съществуване?

    .Два са основни въпроса,които окултния ученик има да разреши,ако иска да върви и напредва в Духовния Път и единият е Въпроса за храненето.

    Един Бог знае кой къде и на какво ниво се намира.

    Но, отказът от месо, е естествен при духовното развитие.

    Колкото по-осъзнат става човек, толкова разбира, че храненето с убити животни, е неестествено, нехуманно. Не може да вървиш по духовен път и да продължаваш да консумираш животни. Просто отказът от месо е естествено развитие на нещата. Когато му дойде времето, всеки духовно търсещ и развиващ се човек, се отказва от месото.


  3. Казвам ви,че ме подхванаха ръце,чувствах как ме хващат ясно,как натежава тялото ми при повдигането.

    Това е сънна парализа. Първия път е страшен, после се свиква. При мен така се получи. Преди няколко дни отново ме навести. При мен преобладават слуховите халюцинации. Отваря се вратата, тропа се на нея. Имаше един период, в който всяка нощ беше придружена със сънна парализа. Оставих пари на нощното шкафче с ясното желание да ги преброя, за да установя дали наистина се гледам отгоре, но нищо не се получи. Виждам се как спя, но погледа ми не може да бъде насочен към други предмети, освен собственото ми тяло. Което ме кара да си мисля, че не се гледам отгоре, а просто знам как изглеждам и си се представям. Описаното повдигане ми се е случвало често. Усещам, че нещо сякаш насила ме дърпа нагоре. Усещам скованост в ченето. Гърдите ми се повдигат нагоре, а брадичката се изпъва назад. Нещо като гърч. При мен това са симптомите. Нужно е да се осъзнае и няма проблеми. Ако човек се уплаши е възможно да изпадне в паническа атака. Забелязъл съм, че ако през деня ми се е случило нещо стресово, натъжил съм се, ядосал съм се силно, то неминуемо нощта ще е съпътсвана от сънна парализа. Може да бъде полезна. Понеже човек е полубуден може да управлява съня си, като вместо кошмар, го превърне в нещо по - весело, въпреки че не може да става дума за кошмар, когато сънуваш осъзнато. Всички знаем, че истинския кошмар започва, след като се събудим.

    Не,аз това го получих само веднъж.И то преди повече от десет години.Никога преди това или след това.


  4. Не мислиш ли, че в случая е възможно да си го направила, използвайки собствената си енергия?

    Не.Няма как да съм го направила със собствена енергия,защото просто никога не съм си го помисляа,и по онова време не знаех нищо за никакви енергии,не съм чела дори такива неща.

    Казвам ви,че ме подхванаха ръце,чувствах как ме хващат ясно,как натежава тялото ми при повдигането.


  5. Видя ли как таванът се приближава към теб или просто усети, че се издигаш докато спиш? После почувства ли как изведнъж падаш обратно на леглото?

    Видях,въпреки че бях със затворени очи.

    И аз не спях,а бях в нещо като полусън.Бях легнала,със затворени очи.

    За падането ,мисля че не беше падане,а сваляне.

    Но съм сигурна как няколко ръце ме повдигаха ,защото чувствах как ме хващат с ръце,как тялото натежава,от допира на ръцете.Опитайте се да се повдигнете като се хванете с ръка и ще разберете какво се изпитва при хващането.


  6. Защо пък от тях да искаш помощ...

    Не знам,но тогава ,в този момент исках помощ именно от тях.

    Не знам как да си го обясня.Имах проблеми.Защо исках помощ от тях,и аз не знам.

    Може би имам някаква връзка с тях,не знам.

    Нали казват ,че има два вида хора-земни и звездни.

    Може аз да съм от звездните.И да имаме някаква телепатия с извънземните хора.

    Но това го прочетох скоро.Тогава изобщо не четях такива неща.

    Вярвам,че има хора,които по телепатичен път общуват с такива същества.Но явно връзката се осъществява по желание на съществата от другата страна.А може и да стане и при силно желание на хора от тази страна.


  7. Лятото на 2009 година с моята най-добра приятелка решихме да спим на палатка в двора й. През нощта ставаха невероятно странни неща. Звуци в небето, светлини и това усещане за присъствието на някой около нас. На сутринта почна разследване на случилото се. Затова спахме още няколко пъти и винаги се случваше по нещо. Но един път бяхме сами у приятелката ми и щяхме да спим вътре. Забавлявахме се, беше към полунощ. И се чу нещо странно. Спряхме музиката и тя погледна през прозореца. Успя да ми каже само - Погледни!!! :3d_132: - с неописуем страх в очите. И аз отвесих пердето и погледнах към двора. ТО стоеше със слабичкото си сиво тяло и ме гледаше с големите си черни очи. Това беше първия път когато видях някой от Сивите.

    Втората ми среща беше у нас. Събудих се, но не можех да помръдна, не можех и да говоря. После го видях, ТО стоеше до леглото ми. После бях с моята приятелка в нещо като лаборатория, но не беше осветена, спомням си как придърпах приятелката си към мен, бяхме на нещо като маса в някакъв ъгъл. Всичко беше сребристо. А Тя(приятелката ми), за същата нощ помни как се е надигнала от леглото почти да тавана. Ако ми се беше случило само на мен бих помислила, че сънувам.

    Третата среща - Събуди ме много силна бяло светлина, след това бях вече на улицата с около 20 Сиви-Малки. Ръкостисках се с тях или дори май прегърнах едно. Радвах се, че ги виждам.

    Спомням си всичко на откъсляци заради хипнозата, на която задължително подлагат преди да отвлекат. Само Сивите се занимават с отвличане.

    2010 година по едно време се бях ядосала, че не бяха осъществили никакъв контакт с мен и започнах да си внушавам, че не съм добре с главата и съм си въобразявала и си напрегнах мозъка и мислено се опитах да си свържа с тях и им казах - Ако до 7 дни не ми дадете някакъв знак, че сте тук повече няма да се занимавам с вас и с други паранормални неща. На 7 ден след това сънувах (или наистина се случи) , че ме водят в гората и ми казват - Ще разбереш истината. Внимавай много! - и само това. Миналата година с едно момиче бяхме в гората на разходка, на объркахме пътеката. Всичко ми изглеждаше толкова познато и все едно някой ни гледаше. Бях изпаднала като в транс. По пътя си повтарях, че нищо не може да ме спре, че съм безсмъртна... Пътеката ни спря и аз и тя почнахме да се катерим нагоре, но стигнахме до една малко скала право нагоре, висока 2м. и видяхме че няма как да се качим и слязохме. Тъкмо слезли аз пак се качих и й казах- Аз не бях ли вече тук? Нищо сега гледай какво ще направя.- Чувствах се странно, знаех какво ще стане и то наистина се случи. Полетях надолу и започнах да се търкалям. Изпаднала съм за минути в безсъзнание. Събудих се цялата в кръв и тръгнахме към болницата. Стигнах до там пеша, докато кръвта ми течеше. И в гората и в болницата оживят като по чудо. Бяха ме предупредили извънземните. Тъй като пътуват във времето са знаели какво ще стане с мен и ми бяха казали на сън(или завели). Но този ден не се и сетих за това.

    А от тази нощ спомена ми е: Гледах през прозореца небето, имаше две летящи чинии, които кръжаха. После бях на Луната с някой, но не помня кой. Гледахме към Земята.

    А вие имате ли какво да разкажете?

    п.п. Аз съм от Кристалните деца.

    Не съм ги виждала,но съм ги усещала.Преди години и мен ме повдигнаха до тавана.Три пъти.Като преди това наистина си бях мислела за тях.Но съм сигурна,че това не е плод на моя илюзия,а почувствах наистина как ме хващат и повдигат.

    И вярвам разбира се,че в този необятен Космос не е възможно да няма други същества свен хората,живеещи на Планетата Земя.


  8. Здравейте, незнам как да започна. Просто за мен всичко загуби смисъл... С никой не искам да говоря за това и дори сега се съпротивлявам, но знам че трябва да го направя, преди напълно да загубя всичко. Чувствам се мъртва, самотна и на моменти изключително гневна, често агресивна. Не смея да изразявам отрицателните си емоции, защото ме е страх да не загубя самоконтрола върху себе си. Ако има значение моят сексуален живот свърши преди една година. Той започна и свърши с изнасилване. Убедена съм, че всеки човек иска да ме нарани, а аз просто няма накъде повече да приемам болка и затова съм се затворила в себе си - на сигурно, където е тъмно и самотно... Имам чувството, че душата ми гние. Дните ми минават монотомно и нищо не се случва. Сякаш не съм си в тялото. А като казах тяло, мразя го. Защото то не е съвършено, а знам, че другите виждат него, не мен. Нямам близки, разбрала съм, че ако умра никой няма да забележи. Не съществува човек, който го е грижа за мен. Никой не ме търси. Знам, че е безсмислено да се самосъжалявам, но така се чувствам. За няколко месеца взимах антидепресанти, година и половина ходих на психотерапия и вече незнам какво да предприема, за да бъда здрава. Не успявам да се социализирам, трудно общувам, защото вече не искам да допускам никого до себе си. Докато в същото време имам нужда от приятелства. Искам да обичам и да бъда обичана. А само мразя и незнам как да се освободя от това. Не мога да приема, че не съм обичана от семейството си и от хора, ноито са твърдяли това. Как да мисля правилно и как да се родя отново и да имам смелостта да бъда себе си? Голям грях ли е, че баба ми се е омъжила за първия си братовчед и до какво води това? Мога ли да направя нещо, за да се изчисти миналото и то да не оказва влияние върху мен и бъдещото поколение? Когато разбрах и това исках всички да ги убия, за да се изчисти миналото. Но знам, че това не е решение. Възможно ли е някога да бъда щастлива?

    Здравей,Лили.Ще те нареча така,с твое разрешение.

    Всеки от нас има трудни периоди от живота си.Периоди в които не знае дали живее,или просто съществува.Не знае защо трябва да живее...

    Всичко ,което ти се е случило е вече в миналото.Опитай се да затвориш тази врата на миналото и от днес например да приемеш,че живееш нов живот.

    Животът е пред теб.Той е само твой.Не го свързвай нито с прегрешенията на баба ти,нито търси някаква вина у себе си.

    Всичко,което ни се случва в живота са изпити и уроци,от които трябва да вземем поуки.

    Взимай поуките и изхвърляй всичко старо от живота си и от мислите си.

    Бъди уверена,че от днес нататък твоят живот ще се промени.Знай,че винаги след дъжда изгрява слънце.Че след злото ,винаги идва добро.

    Бъди уверена в това.

    От личен опит,а от наблюдения знам,че много често всяко зло е за добро.

    След време може да разбереш и установиш това.

    Може би това е поводът да навлезеш в света на духовното и да направиш първата крачка в твоя духовен Пътя....Само духовното развитие ще ти помоне да намериш щастието,което не е някъде вън,а се крие вътре в теб.

    Излез навън,радвай се на пролетта,на цъфналите дръвчета и цветя,на чуруликането на птичките.

    Нека както Природата се обновява за Нов Живот,така и ти почнеш своя Нов живот,изпълнен с щастие и любов.

    Пожелавам ти го от все сърце.Успех.

    :3d_064::3d_053::3d_050::3d_046::3d_043:


  9. Кришнамурти : намеква за отказ от четене на духовни книги, неподтискане на мисли и чувства - обективно наблюдение, отказ от контрол върху мислите, отказ от анализи на видяните в нас мисли и чувства, просто наблюдение.

    Щайнер : контрол върху мисли и чувства, даване на път на по - възвишеното в нас и подтискане на по - нисшето,работа с мисълта.

    Кой крив, кой прав.

    Повечето духовни учители говорят същото,но защо тогава самите те са говорили толкова много пред хората,или са писали книги?Нали за да предадат своето знание на хората...

    Книгите са полезни,и всеки отсява необходимата информация за себе си,в резонанс с вътрешните му нагласи и потребности.

    Лао Дзъ го е казал най-добре:

    Всеки ден прибавяй нещо ново ,и всеки ден изхвърляй нещо старо.

    И прекаленото натрупване на информация е вредно,както и пълната липса на такава. :)


  10. Да,така е,много хора се грижат за домашните си любимци,или за уличните кучета и котки,но същевременно с това се хранят с месо,от животни които са били жестоко убити,за да се нахранят те и техните домашни любимци.

    Не може хората да се изживяват като обичащи животните,отглеждайки и грижейки се за едни,а същевременно най-безотговорно да консумират други.

    :3d_158:

    Аз имам коте, което прибрах от улицата. Бяха го нападнали кучетата. Котките не могат да станат вегетарианци. Просто организмът им е такъв... Та какво да правя, Мел? Да го изхвърля ли пак на вън?

    Замисляли ли сте се колко много хора вегетарианци, може би и пишещи тук, се налага да готвят месо на семейството си? Виновни ли са?

    Преди около две години и аз се разтърсих от възмущение, поглеждайки само началото на пуснатия от Орлин филм "Земляни". Не мога да гледам подобни филми. Става ми зле. Тогава реагирах като Мел. С възмущение. Дори с агресия. Сега мисля, че този вид реакция е опасна. Не е никакъв реализъм да генерираш омраза. Не съм фен на розовите очила, но може би трябва да бъдем по-толерантни към другите. Омразата само ражда насреща нова омраза.

    Реализъм е реално да се включи човек в акции за защита на животните. Тогава ще види колко много добри хора има по света. Мисля, че са повече от тези с болните мозъци. :)

    Да се отвращаваш от омразата с която някои хора третират невинни същества,пък били те животни или хора,съвсем не е омраза.

    Просто се отвращавам от човешкото невежество и садизмът.

    За съжаление в такъв свят живеем.

    Животните са много по толерантни отколкото ние/в мнозинството си /, хората.

    Животните убиват за да се хранят,инстинктивно.Но не го правят така жестоко,както го правят хората.

    Гледала съм филми по Анимал планет,и виждам,че животните не карат тяхната жертва да страда.А на хората които колят животни в кланниците явно изобщо не им пука дали страда ,дали се мъчи животното или не.


  11. Както и да е, според мен всичко това ще продължи още 10-20-30 години, докато не се случи нещо по-мащабно и разтърсващо (колкото и да съжалявам, понякога ми се струва че ще бъде по-добре), което да прични някакви ужасно сериозни глобални щети и да принуди хората сами да осигуряват оцеляването си (и то директно, физически... а не като сега).

    Не виждам друг изход от това. Ако съдим по темпото, с което се "осъзнаваме" ...... докато стигнем до някакъв що-годе по-нормален индустриален и обществен строй (в който да не се включва насилие) от планетата няма да е останало нищо.

    А, и също се съгласявам със споменатото по-горе - наистина има много добри и сърдечни хора, които споделят всичко това с нас. И много силно се надявам, че ще стават все повече и повече, ако даде Господ (= Вярвам, че ще. :wub::rolleyes:

    Вярвам в онова недуално дълбинно добро в човека, което е същината на Човечността му! Добрият път за промяна би бил отвътре навън и тя се случва в много, много хора. За съжаление обаче като цяло в недостатъчно хора, а планетата ни е ръководена от наистина болни мозъци - през икономически и сугестивни манипулации и т.н. Затова наистина ако не се случи някакъв глобален катаклизъм да ни разтърси из основи, ние сами ще си го причиним с екологичната катастрофа, която водим със съществуването си... Пиша това без грам фатализъм, но дори с оптимизъм - просто спокойно се оглеждам и съвсем рационално предполагам на база съществуващи социални и природни факти. Дано не съм прав!

    Мисля,също като Вас.

    Като реалист и идеалист.

    Дано дойде ден,когато това дълбоко скрито добро у хората,изплува на повърхността.

    Колкото и зловещо да звучи ,наистина природата един ден ще си "отмъсти" за всичко,което сме и причинили.

    Иначе няма как да дойде това осъзнаване в тези милиони неосъзнати и болни мозъци.Колкото и да не сме фаталисти, наистина не виждам друг начин да дойде осъзнаване в голяма част от хората.

    Да,има все повече хора,които осъзнават тези проблеми,но на фона на масата неосъзнати,те са недостатъчно малко.

    Повечето от хората разсъждават с ума на масата.А масата е мнозинство.И тези ,които имат полза и печалби от цялата тази индустрия,по всички възможни начини влияят на масата за нейното заспало състояние да продължава колкото се може по дълго.


  12. Преди известно време разбрах за съществуването на този филм и наистина не искам да го гледам.

    Не консумирам животински продукти и ми става изключително неприятно само като видя как някои хора се отнасят с уличните животни...

    Или когато видя някое премазано котенце или гълъбче на улицата...

    Ако го пусна, сигурно няма да го понеса. До колкото разбрах, в него се съдържат някои много брутални процедури, които са напълно нормални за индустрията.

    Понякога имам чувството, че животните на улицата са последното нещо, което би трябвало да ни напомня за човечността, която сме забравили...

    В иначе студената и агресивна градска обстановка няма нищо друго.... нищичко.

    Всички разминаващи се непознати хора се гледат изпод вежди, с недоверие, раздразнителност и много, много резерви.

    Дори и тези, които са УЖ духовно образовани и знаят какво се случва, продължават да ядат месо, без да ги интересува от къде всъщност идва то. Било здравословно, имало витамини... не знам си какви глупости, втълпени им от телевизора, или съотвеното женско/мъжко списание/вестник. ( едит: до някъде съжалявам за това изказване... но, факт)

    А всъщност, според мен по-неприятния фактор е това че цялото месо-консумиращо общество е изолирано от индустията, или така да се каже, практиките на индустрията.

    И лично съм повече от убедена, че ако всички тези зверщини показани във филма (не, само малка ЧАСТ от тях) бъдат видяни и осъзнати от ВСИЧКИ хора, които консумират месо, някаква част от тях веднага ще го откажат.

    Има толкова много добри душички, които достатъчно дълго време са живели в собствените си ежедневни черупчици, че бъдат ли изложени на някой по-остър и покъртителен аспект от реалността (в която взимат участие, макар и несъзнателно) - моментално ще променят навиците си. Но разбира се, това няма да донесе пари на никого. За това не е сторено.

    Както и да е, лично смятам това трябва да е част от личната отговорност на всеки месоядец - да знае каква е цената. И то без да го е страх или срам да признае - че това са мили и одухотворени същества, точно като кучето и котето, които галим и обичаме вкъщи.

    Не знам как сме успели да приемем това нелепо разделение - това животно е домашен любимец и компания вкъщи, а онова животно е храна. И естествено, ако някой изяде кучето или котката, това няма да се сметне за нормално. Но на прасето - никой не гледа по никакъв друг начин освен като на храна.

    От поколения насам сме възпитавани с манталитета да не поемаме отговорност за неща, над които нямаме пряк контрол. Като законите. държавността, мащабните престъпления на индустриите над нас и над природата.

    А всички толкова обичаме природата и нейните красоти. Виждаме една хубава горичка, пращаме децата си да тичат по пътеките и, и се радваме че живеем в държава с такава красива природа. Минават 5 години и тази горичка е закупена от "елитен" бизнес мен. Поетапно е изсечена и превърната в частен резорт, достъпа до който е ограничен, освен ако не си платим. И какво? Вече няма горичка. Всички се примиряват. Закона позволява това да ни бъде отнето.

    За съжаление такава се оказа съдбата на планетата ни - ценностите и да бъдат раздадени на имащите, за сметка на нямащите.

    И така горичка след горичка, планетата е изгубила повече от 50 процента от безценните си ресурси. Но, разбира се, 90% от хората на земята чисто и просто НЕ ЗНАЯТ ТОВА. Защото няма никаква печалба за бизнесмена да провъзгласява, че запокитва едикаква си природна среда, за да изкарва още и още и още пари.

    Както и да е, според мен всичко това ще продължи още 10-20-30 години, докато не се случи нещо по-мащабно и разтърсващо (колкото и да съжалявам, понякога ми се струва че ще бъде по-добре), което да прични някакви ужасно сериозни глобални щети и да принуди хората сами да осигуряват оцеляването си (и то директно, физически... а не като сега).

    Не виждам друг изход от това. Ако съдим по темпото, с което се "осъзнаваме" ...... докато стигнем до някакъв що-годе по-нормален индустриален и обществен строй (в който да не се включва насилие) от планетата няма да е останало нищо.

    А, и също се съгласявам със споменатото по-горе - наистина има много добри и сърдечни хора, които споделят всичко това с нас. И много силно се надявам, че ще стават все повече и повече, ако даде Господ (= Вярвам, че ще. :wub::rolleyes:

    Много хубави разсъждения.

    Наистина,никой няма сметка да пуска такива филми да се гледат масово.Това ще съсипе бизнеса,ще съсипе производството,ще остави много хора на улицата без работа.

    Живеем в една матрица,от която като че ли няма измъкване.

    Представяте ли си,колко хора са наети в тази индустрия.

    Ако си представим,че тя спре,това са милиони хора работещи там.Те трябва да останат безработни.

    Скоро бях гледала протест на хора ,които работят в завод за оръжие.Протестираха ,че остават без работа.

    Никой не го интересува какво работи,важното е да има хляб.А какво се прави с това оръжие,къде отива то,за какви цели...

    По същия начин в месопреработвателната индустрия,работят милиони хора по света.А милиарди са консуматори.

    Не знам, как светът би се измъкнал от тази матрица.


  13. Да, и на мен ми се искаше да кажа, че това е само едната страна.

    Другата е хиляди добри и състрадателни хора, които се грижат за всичко, което им е по силите. Една жена, работеща близо до нас, носи, купува и храни всички животинки бездомни, че и домни :) наоколо, гали ги, говори им, обезпаразитява ги ... Ветеринарите, при които водим нашето куче, на всеки клиент препоръчват вместо да купуват куче, да си вземат едно от приюта. Когато едно малко коте потърси храна и подслон у нас, го приютихме; оказа се, че е много сериозно опаразитено и е на път да умре от това. Веднага се завтекохме при същите ветеринари, които се погрижиха за него без пари, когато разбраха, че съвсем не е наше коте, ами гостенче (макар че исках да им платя - все пак лекарствата и системите не им идват безплатно). Ние пък продължихме да го топлим с бутилки и да го храним внимателно с биберон, защото въпреки че не беше толкова малко, беше много отпаднало, докато изхвърли глистите и се съвземе от лечението. После го подарихме, че кучето ни много ревнуваше от новия неочакван любимец.

    И т.н. - мога да давам много примери за такива хора

    Да,така е,много хора се грижат за домашните си любимци,или за уличните кучета и котки,но същевременно с това се хранят с месо,от животни които са били жестоко убити,за да се нахранят те и техните домашни любимци.

    Не може хората да се изживяват като обичащи животните,отглеждайки и грижейки се за едни,а същевременно най-безотговорно да консумират други.

    :3d_158:


  14. Когато за пръв път преди около две години гледах филма "Земляни", просто се смазах... Осъзнах в каква касапница се е превърнала планетата ни - благодарение на демографския бум, варварски негодни за съвремието традиции и ниското ниво на сърдечна интелигентност. Филмът показва много факти и извръщането на съзнанието от тях би било неадаптивен защитен психичен механизъм, заравяне на главата в пясъка. При вида на това как същества почти с нашата интелигентност и чувстване биват живи драни, пърлени, вивисектирани "научно", плаках... Когато видях как в Япония влачат живи делфини закачени на кука по асфалта или в Англия масово ритуално ги убиват, в духовното ми сърце сякаш се заби една от онези куки...

    От друга страна обаче филмът умишлено филтрира фактите, като показва само най-ужасните и жестоки човешки деяния, пропускайки цялата картина. Във филма не се показват действията на милиардите емоционално и природно интелигентни люде, обичащи и свързани с майката природа, красотата създавана от тях, мира и баланса, струящ от тях! Да, ставаме все повече и това е нужно да се спре - с разширяване на съзнанието, образование и лична отговорност. Да, старите традиции като лова, месоядството и свързаната с него грозно - жестока индустрия не резонират вече нито с енергията на съвремието ни, нито с икономическите, социални и морални течения, свързани с развитието ни като вид. Ако преди време животните са били естествено отглеждани на паша, слънце и с обич, то сега за да насмогнем да напълним търбусите си с бифтек, превръщаме отглеждането на телата им в невиждано чудовищна индустрия... Ако преди години човечеството е било няколко милиона и е съжителствало в относителна хармония с останалите видове, то сега очевидно нещата са различни. Дори самото наричане процеса на отглеждане на чувстващи същества продукция, говори за откъснатост от интелигентността на Вселената. Не, не е продукция - касапница е! И не е само филм, а жива реалност - в момента в България тече международно ловно състезание... Мъжаги с пушки се състезават кой да претрепе повече братчета - животинки, при положение, че Българската фауна вече си е жива пустиня... В съвремието подобна практика може спокойно да се определи като природопатна гавра. Защото ако преди столетия ловецът се е свързвал с духа на животните и природата и е молел за разрешение за отнемането на живот с основателна цел, то понастоящем душите на високо интелигентни същества са смятани за страничен продукт на телата им, като подобна дейност се нарича спорт. Това е пряко диаболистична, преобърната гледна точка. Същото е отношението към душите на животните, гледани на конвейр, далеч от прородата и естествените им условия. Тела насилствено раждани, насилствено отглеждани, насилствено убивани... Убийства, задоволяващи психопатно - диаболични низки его интереси.

    Филмът показва истини - но не и цялата картина! Имаме вътрешен ад от егоизъм, откъснатост от законите на Природата - все повече го проектираме социално - икономически, включително и в отношението си към по-малките си братя - животните! Имаме обаче и божественост - състрадание, съпричастност, обич и свързаност с цялото. Имаме и двете - както на индивидуално ниво, така и в глобално социален план.

    Моята теза е, че няма нужда да скриваме главата си в пясъка на наивния позитивизъм, но и не бива да се свръхфокусираме в черногледа проекция на страховете, живеещи в сенките ни в така или иначе съществуващи нелеки факти като обсъждания. Нелек е сблъсъкът с ада на жестокостта - има го, факт е. Само допирът до Любовта, до тази спойка на доброто в живота може да спомогне за обяздването на собствения вътрешен ад. Само будното развиване на съзнанието до свръхсъзнанието може да освети тъмнината на подсъзнанието! Когато се допрем до сърдечното познание, тогава в самите себе си можем да укротим и впрегнем нагоните на животното в нас - да превърнем егоизма, алчността, страха, гнева, похотта, в алтруизъм, общност, смелост, творчество, обич. Тогава, променяйки себе си, можем да променяме и света наоколо си - всеки в областта в която практикува призванието си!

    Само мога да аплодирам Вашето мислене и изказване.

    :3d_047::3d_022:

    Ще добавя,че тук не става въпрос,ни най-малко за черногледство.Защото това е реалонстта.

    Но,ако всички ние,хората които поне малко сме по-осъзнати от другите,успеем по някакъв начин да променим мисленето на хората около нас,ще е много полезно.

    Въпреки,че от собствен опит знам,че е доста трудно.

    Но ...все пак ,ще се опитваме.И дано успеем.


  15. Каква е разликата между вяра и съзнание?

    Между това да вярваш в нещо и да си съзнателен за него разликата е огромна.

    Ако си осъзнат, няма нужда от вяра. Тогава знаеш, а не вярваш.

    Вярването в нещо е непотърсена истина.

    Духовното търсене е търсене на истината и изпитване на вярата. Вярно ли е това, в което вярвам? Истина ли е? Ако не е истина, защо да вярвам в него, ако е истина отново защо да вярвам в него - то Е, такова каквото е - независимо дали вярвам в него или не.

    Въпроса не е имаме ли достатъчно вяра. Въпроса е защо вярваме в точно определено нещо, а в друго не?

    За какво ни е вярата? За да можем да живеем ли? Но всичко това опира до нашето егоистично желание да живеем по-добър или не дай си боже вечен живот.

    За какво ни е да вярваме, че можем да бъдем по-добри или, че можем да направим другите по-добри? Защото не можем да приемем нещата такива каквито са, Бог такъв какъвто е, без да се надяваме на неговата милост знаейки, че той е милостив по презумпция.

    Търсенето на любовта в каквато и да е форма за получаване на собствена изгода, не е духовно търсене. Отдаването на всичката любов, която имаме е духовна практика и за нея не е необходима вяра.

    За каква вяра говориш ? За вярата в Бог,или за вярата по принцип ?


  16. "Промени мислите си и ще промениш света"

    А може би някой много иска да ни накара да си мислим, че сме жестоки по природа.

    НЕ СМЕ.

    По природа сме разумни и любвеобвилни, грижливи и добри. Такъв е човекът по замисъла на Вселената. Такива са почти всички хора на тази планета. И тези, които проявяват жестокост, те също са добри дълбоко вътре в себе си.

    Миналата вечер гледах филм за полярните лисици и там лисугерът съвсем "закономерно" удуши малките лисичета. В неговия свят това не се нарича жестокост, а естествен отбор - контрол на популацията, за да оцелее видът.

    Човекът оцелява по съвсем друг механизъм на отбор - оцеляват само тези, които взаимно си помагат и се подкрепят, които се грижат един за друг.

    Аз виждам реалността такава каквато е.За някои неща човек не може да си сложи розови очила,и да си въобразява неща които не са.

    Хората са жестоки.И това се вижда и доказва.

    Защо да витаем в някакви илюзии,че човекът не е жесток,а много хуманен,като не е така в действителност.

    Аз съм реалист и виждам света такъв какъвто е.

    Защо да си слагаме розови очила, или да си заравяме главите в пясъка като щрауси,и да казваме че човекът е добър,като всъщност това което върши не е добро.

    Животните са невинни,и ако те се хранят с други животни,не го правят осъзнато.

    Но човекът го прави съвсем осъзнато.И жестокостта която прилага,е съвсем осъзната.

    Променяйки мислите си,можем да променим единствено себе си,и своя собствен живот.

    Но не можем да променим хората като цяло.


  17. Моля,ако не сте гледали този филм,да изгледате всички негови серии от 1 до 9.

    Тук е показано в какъв свят живеем.Свят на насилие и геноцид над по-слабия,в случая животните.

    Тази Планета е на всички нас.Животните са също толкова нейни собственици,колкото и хората.

    Откъде се е появило това жестоко отношение,това зло у хората,не само да властват над животните и природата,но и да ги унищожават по най-безобразния,безмилостен и безжалостен начин ?

    Целият свят е подвластен на една матрица.Месото се рекламира най-много наред с лекарствата.

    С увеличаване на населението по света,се увеличава и нуждата от консумация на храни.Бизнесът се основава на потреблението.За потреблението на месо,се изисква ежедневното убийство на милиони животни.И то по най-отвратителен и жесток начин.За да се облечем в кожени дрехи,да носим кожени чанти и обувки,се убиват и третират по възможно най-отвратителния начин невинни животни.

    Аз като изгледах филма,се отвратих от животното,наречено човек.

    Моля,изгледайте го ,и коментирайте.


  18. За съжаление почти всички плодови сокове продавани в магазините съдържат глюкозо-фруктозен сироп или захар, а те също са вредни (първото е вредно дори и в по-малки количества).

    По темата: Съвсем естествено, когато човек живее в семейство, където се консумира месо от останалите членове, преминаването към вегетарианска храна е доста по-трудно. Останалите членове най-вероятно ще задават прекалено много въпроси от типа „не искаш ли пържола?“, „защо не искаш?“ и др. или в по-лошия вариант да започнат да убеждават колко погрешно е това, което сме решили. Това ще отнеме голяма част от силите ни (главно психически) и вероятно ще наруши вътрешното ни равновесие, така необходимо ни във всеки момент на преход. Вместо да се откъснем от мисълта за месото, разговора с близките за това, как сме решили да не консумираме повече месо, ще ни свързва с нея. Много вероятно е да се появят разсърдени, които да отправят обвинения от типа „аз съм положил толкова труд да сготвя, а ти не желаеш да ядеш“. В такива ситуации подходите могат да бъдат различни и изборът си зависи от характера на съответните хора и взаимоотношенията помежду им. Може да кажем на близките си, че временно сме на диета, изключваща месото или пък да се заяви твърдо, че сме решили поне временно да не ядем месо (в случай, че сме сигурни, че няма да последват множество въпроси и убеждавания). Може да се съобщи на близките, че сме решили да не консумираме месо завинаги, но това не го препоръчвам по ред причини. Ако семейството е в известна степен религиозно (и християнско) може да се използват някои от църковните пости.

    Важно е да убедим себе си (със самовнушение), че всички месни продукти, които харесваме, имат също толкова вкусна и далеч по-полезна алтернатива с която можем да ги заменим. От личен опит знам, че в началото наличието на определени продукти в хладилника може доста да изкуши човека и по силата на навика той да реши, че може да направи компромис. Добре е предварително да сме планирали какво ще ядем и да се придържаме към решението си. Можем да изберем час за хранене, когато другите още не са седнали на масата или са на аперитива, или пък са приключили с храненето. Това разбира се не е приложимо винаги и във всички семейства, но където е приложимо е за предпочитане.

    Божидар спомена с право, че когато се случи въпреки желанието си да консумираме месо, да не го приемаме прекалено навътре, като провал, а просто възможно най-бързо да се съберем отново и да започнем отначало. Всъщност това няма да е започване отначало. Важно е да се освободим от мисълта за неуспех, за безсилие. При повечето хора такива моменти на слабост са неизбежни, а природата на желанието е такава, че дори и в миг приспиване на вниманието от наша страна, то може да нарасне като цунами. Трябва да се научим да възприемаме себе си, като нежелаещи да ядем месо. И това ще е истината, защото желанието за консумация на месо е навик, а не желание на истинската, духовна природа на човека. Навикът е нещо възпитано, а не изначално присъщо. Трябва да си повтаряме, че не ние желаем да консумираме месо, а това желание е външно за нас. Прекалената емоционалност е пречка в това отношение. Както споменах вътрешното равновесие е изключително важно. Това, че в опитите си да се освободим от навика срещаме съпротивление е нормално и не бива да е причина за допълнителни тревоги. Сега някои може да запитат: няма ли само да потиснем желанието за консумация на месо, както например при секса? Всъщност потискане имаме, когато нямаме алтернатива към която да насочим енергията си. Така енергията остава ненасочена. Тук насочваме мисълта си към здравословното хранене. Ние заместваме един начин на хранене с друг. Това е важно да се осъзнае: ние не се отказваме от консумацията на месо, ние го заместваме с друга, по-добра алтернатива. Така няма отричане.

    Самовнушението помага много. Дори бих казал, че то е изключително важно. Не трябва обаче да подхождаме от ъгъла: аз няма да ям месо, защото то е свързано с убийство на животните или защото е вредно. Правилното отношение е: аз няма да ям месо, защото нямам необходимост от него. Последното не изключва загрижеността за животните и за здравето ни, но просто пряко се отнася до нашата психика, до реалния наш навик, а не до умствено-емоционалните построения свързани с ненавреждането и здравословния живот (които пак повтарям, в никакъв случай не отричам). Трябва често да си припомняме, че неконсумирането на месо не ни оставя без алтернатива. Добре е също така предварително да се подготвим, в случай че желанието в нас нарасне силно, просто да поспрем за миг, да извършим няколко дълбоки вдишвания и издишвания, като успокоим мисълта си и е насочим към самото дишане, и желанието не след дълго ще отмине. Разбира се могат да бъдат използвани и други методи за контрол на ума и емоциите. Можем да погледнем на нещата и от позицията, че след като се нахраним, желанието за консумация на месо отминава, т.е. то е нещо временно, но което е по-важно, не е нужно да се нахраним с месна храна за да отмине желанието за консумация на месо. Ако се нахраним с растителна храна, това желание също ще отмине.

    Оставих незасегнат един съществен въпрос: с какви храни точно е най-добре да се започне и продължи прехода от месна към растителна храна. За съжаление не съм достатъчно компетентен по въпроса и ще оставя това на някой друг.

    Самовнушението помага много. Дори бих казал, че то е изключително важно. Не трябва обаче да подхождаме от ъгъла: аз няма да ям месо, защото то е свързано с убийство на животните или защото е вредно. Правилното отношение е: аз няма да ям месо, защото нямам необходимост от него. Последното не изключва загрижеността за животните и за здравето ни, но просто пряко се отнася до нашата психика, до реалния наш навик, а не до умствено-емоционалните построения свързани с ненавреждането и здравословния живот (които пак повтарям, в никакъв случай не отричам).

    Зависи ,защо човек решава да не яде месо-дали от някаква модна мания,или именно от това да не вреди по никакъв начин на друго същество с душа.

    Неяденето на месо трябва да бъде свързано предимно с идеята за ненавреждане на другите одушевени същества,и да бъде свързано именно с отричане на убийството на животни и тяхната консумация.


  19. Принцип: Натрупването на кармични задължения, става и посредством отношението ни към животните.

    " Отношение към животните" може да се разглежда от различни страни и ще звучи по- различен начин във всяка една среда.

    Дете на 1,2,3 години няма отношение към животните. Родителите му имат. А отношението на родителите, дали е неговото отношение? В семейната среда да се поддържа определен принцип е решение на родителите, но в обществената среда всеки сам оформя собственото си отношение.

    Едно дете на тази възраст няма да яде месо, ако това му е заложено. Ако яде положението е съвсем различно.

    Налаганото от родителите е до време. Родителят има пълен контрол над детето за доста кратък период от неговия живот.

    Абсолютно сте права.

    Всичко ,което се налага наилствено,не води до добро,а много често има обратен ефект.


  20. Здравейте,мили хора! :)Обръщам се към вас за помощ,СЪВЕТИ И СЪДЕЙСТВИЕ.Имам син вегетарианец на 1,5 год. ,който септември искам да започне ясла.В държавната,в която е записан ,директорката категорично ми отказа да го приеме,в случай,че няма да яде месо.Потресена съм!КАКВА ДИСКРИМИНАЦИЯ!Без да искам нищо повече от това да не му се дава ястието с месо.Личната лекарка също отказа да ми помогне,въпреки че знае(макар и новост за нея)колко добре са децата ми без да ядат месо-можеше да напише документ,че детето се храни така и това е,как има алергични деца....До дни ще си запиша час за среща с кмета на района.Не знам какъв ще е изходът от нея.Ако не е положителен ,не мисля да спирам до там.ПРИЗОВАВАМ ВСИЧКИ РОДИТЕЛИ,КОИТО ИМАТ НЕМЕСОЯДНИ ДЕЦА - НЕЩО ДА ИЗМИСЛИМ,ЗА ДА ВДИГНЕМ ШУМ ОКОЛО ТОВА И ДА НИ ОБЪРНАТ ВНИМАНИЕ В ПАРЛАМЕНТА!!!!!!!!!!!!!!!ИМАМЕ НУЖДА ОТ НОВ ЗАКОН ПО ТЕМАТА - ДА НЕ ДИСКРИМИНИРАТ ДЕЦАТА НИ!!!!!!!!!!!Моля,помогнете и ако знаете родителски кооперативи или ясли в Пловдив ,които детето ми би посещавало без да яде месо!Частна ясла не мога да си позволя-не би имало смисъл да ходя на работа...БЛАГОДАРЯ ВИ.ИСКРЕНО СЕ НАДЯВАМ ВЪПРОСЪТ ДА НЕ ОСТАНЕ НЕРАЗРЕШЕН.Желая ви всичко най-добро!!! :)

    Интересно ми е как разбрахте,че вашето дете ,което е на годинка и половина е вече вегетарианче.

    Децата трябва да се оставят да бъдат свободни в своя избор-дали да бъдат вегетарианци или не.Дали да бъдат религиозни или не.Дали да следват някоя религия или не.

    Има деца,които по рождение не харесват вкуса на месото.Но това си проличава още в самото начало,когато бебето се захранва с пюрета.

    Така че вашият син не се знае дали е вегетарианец,или това е ваше желание да го направите такъв.

    Ако детето ви не обича месо,то няма да иска да го яде и ще го изплюва.Има много деца,които ходят на градина и не ядат месото което им се сервира.Но едва ли ще намерите такава градина или ясла,която да приготвя специална храна за вашето дете.Освен ако съществуват вегетариански ясли или градини.Иначе в общите това е невъзможно.

    Нямам нищо против вегетарианството.Напротив-отскоро и за съм вегетарианка.Но вегетарианството трябва да бъде осъзнат процес,а не насилсвено наложен.

    Имам достатъчно наблюдение върху малки деца.

    Ако едно дете иска да яде месо като малко,явно то има нужда от това.Ако едно дете не иска да яде месо,няма нужда от това.

    Но съм абсолютно против родителите да налагат своя светоглед върху децата си.Да оформят децата си по свой образ и подобие без да се интересуват от тяхната лична воля,без да им дават свобода на избора.

    Всяко едно дете трябва само да реши,когато стане достатъчно голямо и осъзнато като човек дали да яде месо или не.Дали да вярва в някоя религия или не.

    Дайте свобода на децата си ! Само така те ще станат истински хора,а не такива които насилствено са приели чужди стереотипи,пък били те родителски.Защото не винаги родителите са за пример.


  21. Здравейте!

    Еретизъм ~/= Идолопоклоничество

    "Грях е всяко нещо, което те кара да забравиш за Бог." Парамаханса Йогананда

    Когато някой е започнал да се кланя на идоли (коли, пари, жени, мъже, професия, социално положение...) е забравил за Бог. Този е еретик. За него идолите са повече от Бога.

    Ако във всичко се вижда Бог еретизма (идолопоклоничеството) е невъзможно.

    А Учителя/Учителите казва/т да потдържаме ума си бистър като кристял (буден), да не му позволяваме да "спинка" и да "сънува" "розови сънища" (да бъде заплетен в илюзионния свят).

    Постоянно да държим мисълта за Бог в ума си и чувството за Него в сърцето си, но първо трябва ясно да знаем що е то Бог, а това вече е за друга тема.

    Поздрави!

    Да но не така е мислила Църквата.

    За нея еретик е бил всеки ,който по някакъв начин мисли различно от християните и не изпълнява догмите наложени от християнството.

    Затова е създадена и "Светата" Инквизиция-за борба с ересите.

    Ерес е название, с което християнската църква характеризира религиозните учения, отклоняващи се от официалната догма.

    ....................................................

    Инквизицията, по-известна у нас като Светата инквизиция (от лат. Inquisition, в превод „следствие“, „разследване“) е институция към Католическата църква.

    magnify-clip.png

    338px-Galileo_facing_the_Roman_Inquisition.jpg

    magnify-clip.png"Галилео пред Римската инквизиция"

    Първоначално, от началото на 11 век Инквизицията, като форма за борба с ересите се осъществява без намесата на Ватикана. Тя е въведена от папа Луций III в края 12 век по време на Епископския синод през 1184 г. като централизирана институция, независима от Епископските съдилища и подчинена директно на папата. Задачата ѝ е да разследва и същевременно да осъжда случаите на ерес. Според други източници, Инквизицията е учредена от папа Инокентий III през 1204 г., по време на походите срещу албигойците.

    Правната процедура се базира на римското право, установено през 1 век. По-късно папа Григорий IX установява Трибунали на вярата в много европейски страни, които са имали за задача да разкриват, изнамират и осъждат еретиците (Inquisitio Haereticae Pravitatis). Папата предава делото на Инквизицията най-вече в ръцете на монасите от Ордена на доминиканците. Основателят на ордена — Доминик де Гусман, за своята преданост към папския престол и за борбата си с ереса е обявен за светец. Известни са и други фанатични последователи на Инквизицията, като Бернардо Гуи, който е всявал ужас като инквизитор в много държави на Европа.

    magnify-clip.png

    Инквизицията е бил независим от цивилните съдилища съд, а инквизиторите са били назначавани от папата и са били отговорни единствено пред него. Съдопроизводството се водило тайно, като се използвали мъчения, обвинените са осъждани най-често на изгаряне на клада. Ето защо, думата „инквизиция“ в днешния свят е придобила значение на мъчение, а думата „трибунал“ — на обществен съд.


  22. Със субтитри на български:

    Само че,поне аз,не разбрах как ще се осъществи това нещо ?

    Как е възможно да стане това ?

    Ако някой е разбрал,моля,да ми разясни...

    :3d_119:

×