Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Mel

Участници
  • Общо Съдържание

    134
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

Мнения добавени от Mel


  1. ....А ти срещал ли си такъв дето си знае,че е учител ?

    Как го позна ?Откъде е натрупал този опит ? Или това се дава по рождение ? :hypocrite:

    Ами, ако го срещна, няма да го питам откъде го е натрупал този опит :)

    Кажи Мел, какво търсиш, какъв проблем искаш да разрешиш? За какво ти е учител? Как реши, че ти трябва?

    А как ще го познаеш,по какво ще го познаеш,че е готов да бъде духовен учител ? :)


  2. Благодаря,ще прегледам темата.

    Но ,тук въпросът ми е ,как можем да разберем ,че един човек е достоен да бъде наречен духовен учител.

    Дали вие днес познавате такива хора.Има ли ги.По какво да ги познаем.

    Те ,самите,по какво разбират,че са готови да станат духовни учители .

    Какъв трябва да бъде истинският духовен човек и най-вече духовен учител.

    Какви качества трябва да притежава?Достатъчни ли са само някакви натрупани знания ? :)

    Учителят Е и това е. Не подлежи на разбирането за недостоен или достоен.

    Те си знаят, че са учители.

    Никой не знае какъв трябва да бъде духовният учител. Извън осъзнаването на не-учителите е.

    А ти срещал ли си такъв дето си знае,че е учител ?

    Как го позна ?Откъде е натрупал този опит ? Или това се дава по рождение ? :hypocrite:


  3. Mel, добро утро!

    Тема, която е близка... – За нуждата от Учител или Наставник

    Благодаря,ще прегледам темата.

    Но ,тук въпросът ми е ,как можем да разберем ,че един човек е достоен да бъде наречен духовен учител.

    Дали вие днес познавате такива хора.Има ли ги.По какво да ги познаем.

    Те ,самите,по какво разбират,че са готови да станат духовни учители .

    Какъв трябва да бъде истинският духовен човек и най-вече духовен учител.

    Какви качества трябва да притежава?Достатъчни ли са само някакви натрупани знания ? :)


  4. Според мен, да, винаги е имало такива хора, има и сега.

    Това са хора, които са напред с материала, ако мога така да се изразя :) Но това напред не е толкова и в никакъв случай не само знания, но най-вече смирение, състрадание, любов ... Това са и качествата, които притежават духовните учители.

    Ученикът според мен, на първо време е достатъчно да е отворен към новото и различното, да има наченки поне на смирение, благоговение ... сигурно има и други неща, не мога да преценя.

    Отношенията ... учителят разпознава ученика, ученика решава дали ще стане ученик, учителят преценява какво ще учи, ученикът решава доколко и как ще учи, учителят (макар и негласно) е напълно отговорен за всичко, което дава на ученика, докато ученика не настигне учителя си, в определеното направление поне.

    Благодаря ти за отговора. :3d_046:


  5. Одним из наиболее часто встречающихся словосочетаний, используемых средствами массовой информации, являются словосочетания: «каждый человек мечтает стать успешным», «он (она) доказали свою успешность» и т.д., а на многих сайтах в Интернете обещают помочь легко и быстро стать успешным человеком.

    Если посмотреть толковые словари, то выяснится, что самым распространёнными определениями термина «успешный» являются: «сопровождающийся успехом, удачный».

    Успешный человек – «тот, у которого идёт работа (спорится работа), «достигающий желаемого».

    Следует отметить, что уже длительное время людям навязывается клише успешного человека как человека, сделавшего карьеру и достигшего материального достатка.

    Возникает вопрос: можно ли назвать человека, обладающего большим количеством материальных благ, но не ощущающего полноту бытия, успешным?

    Приведу ещё пример. Этот пример имеет отношение ко многим людям старшего возраста. После выхода на пенсию степень их материальной обеспеченности в целом ряде случаев такова, что находится на уровне чисто физиологического выживания. У них нет счета в банке, нет недвижимости, за счёт которой они могли бы жить на проценты и, конечно же, они автоматически причисляются к тем, «кто не достиг успеха, не является успешным».

    Однако именно трудом людей старших поколений создано духовное и материальное богатство, благодаря которым существует государство.

    И тут возникают вопросы об используемой «системе координат» и «точках отсчёта», то есть о системе ценностей и мировоззрении, так как в разных «системах координат» критерии успешности также будут разными.

    Каждый из нас сам выбирает для себя систему ценностей и, следовательно, сам для себя определяет критерии успешности.

    При выборе таких критериев нам помогают напутствия духовных Учителей.

    Вот что говорит Учитель Пётр Дынов:

    Истинският успех подразбира такава придобивка, която никога да не се губи. Човек я занася със себе си и на онзи свят. Същото се отнася и до доброто. Истинско добро е това, което никой не може да го отнеме. Изобщо това, което Бог е вложил в човека, никой не може да го отнеме. Като знаете това, мислете добре за всички хора.

    Истинный успех подразумевает такое приобретение, которое никогда не может быть утрачено. Человек приносит его с собой и на тот свет. Это же относится и к добру. Истинное добро – это то, что никто не может от нас отобрать. Вообще то, что Бог вложил в человека, никто не может отобрать. Зная это – думайте хорошо обо всех людях.

    Основа на живота

    Каждый человек несёт в себе возможность для расцвета души и принесения плодов – благих мыслей, возвышенных чувств и поступков. Такие плоды составляют внутреннее богатство человека, которое не может быть утрачено, ибо в духовных структурах человека остаются записи о них. Истинная успешность человека связана с приобретением им внутреннего богатства.

    Привет,Рассвет !

    Повечето хора по света,си мислят,че да си успял човек,означава да си материално преуспял.

    Борбата на огромна част от хората,почти на всички е в материалното преуспяване-пари,кариера,професия,образование....и т.н.

    Всички препускат по този път,Пътят на първичните инстинкти.Физическото оцеляване,физическата удовлетвореност,на физическо ниво.

    Но когато дойде осъзнаването,виждаш,че това не ти носи удовлетворение.Нито парите,нито имотите,нито къщите,нито колите,нито връзките,нито семейството,нито децата...

    И започваш своето духовно търсене...

    Само то ти носи пълнота...и удовлетворение на Душата...

    Да ,истинският успех е твоето вътрешното богатство ,на твоята най-съкровена същност,твоята Душа.


  6. Здравейте,съществуват ли днес хора,които могат да се нарекат истински духовни учители ?

    Какви качества трябва да притежава един човек,за да бъде наречен духовен учител ?

    На какво духовно ниво трябва да бъде духовният учител ?

    Какви са критериите по които можем да разпознаем един човек като духовен учител ?

    А какви качества трябва да притежава духовният ученик,или човекът,който е започнал духовно търсене ?

    Какви трябва да са отношенията между духовният учител и неговият ученик?


  7. Здравей, Ива!

    Каквото направил мъжът ти, направил. Вярно, че сте свързани емоционално и чрез децата, но неговият живот си е бил негов живот. Имаш право да скърбиш, да се гневиш, да тъжиш... Но нека това постепенно отминава! Постави ново начало в живота си! Станалото, станало! Виж върху какво имаш да работиш в себе си, така че да бъдеш полезна и на собствената си душа и живот и на децата си! За да продължаваш да бъдеш добра майка и стойностен човек, е нужно да се обърнеш фронтално срещу страховете си и ... да ги прегърнеш! Да застанеш в онова чувство, когато си в гр. транспорт, че си сама, зависима от някой си, изоставена и сякаш всеки и всичко наоколо те смачква! Да заставаш ежедневно в него, като тренировка на ума и сърцето си! Казваш, че страховете ти ти пречат! То е все едно да кажеш, че сянката ти ти пречи! Те са част от теб - те са едно трето твое дете в теб, което сега ти, зрялата и спокойна жена, имаш за задача да възпиташ меко и благо, с любов, но и със светла воля! Самото ти посрещане на страховете ти гради качествата, които имаш нужда да развиеш - смелост, самостойност, решителност, любов към трудностите! Никакви хапчета не могат да ти помогнат в това! Ти вече имаш ресурса - самия страх! В него е скрита силата ти - той вече съдържа тези новите качества, които би могла сега да извлечеш от него! Страхът ти не е лош - той е прекрасен двигател за развитието ти - като мощна река е, която сега можеш да впрегнеш в производството на смела сила! Сложи една ментална "турбина" на пътя на страха си! Турбина от обич, приемане, смирено доверие в Живота и Бога! Нека тази метафорична турбина заживе в теб постоянно като присъстващо в теб отношение към страха ти на сприятеляване и желание за допир с него! За някакви си няколко месеца, ако схванеш добре този процес преживелищно, ще бъдеш различен, оцялостен и смел човек! Тогава и поднесената информация на сина ти ще звучи различно! Сега ти си и майка и баща на децата си - затова започни работа по себе си! Мънкането, бягането от страха и извиненията не ти помагат с нищо! Посрещни страховете си и ги превърни в смелост! Можеш да работиш с терапевт онлайн, примерно с д-р Първанов, през скайп!

    Можеш всичко - желая ти смело щастие!

    :3d_041:

    Прекрасни препоръки !

    Най-важното е жената искрено да повярва в тях, да събере всички сили в себе си и да има желание за промяна.

    Понякога, ако не винаги, трудносттите в живота ни се дават за добро.За нашето осъзнаване.

    И след време човек разбира, че всяко зло е било за добро! Колкото и в момента да си мисли,че състоянието му е много лошо...

    От сърце желая на тази жена да се сприятели с подсъзнанието си и да се увери, че щастието и свободата са пред нея !

    :3d_046:


  8. Закон за подобието: както горе, така и долу. Писах ти, че го използваш некоректно, защото направи аналогия между думите ми, че веригата е толкова слаба, колкото е най-слабото и звено и твоето участие в ББ. По-рано вече обясних в какво се изразява неточността. Докато, що се отнася до стремежите, бях споменал нещо съвсем различно, в смисъл, че стремежът привлича нужните възможности за постигане на съответстващите му резултати. Тук действа друг закон – този за привличането. Да, привличат се подобни неща, т.е. имащи сходни вибрации, но действащият закон е друг.

    Аз също съм съгласна ,че по скоро подобните неща се привличат,отколкото противоположностите.

    Когато с един човек имаш подобни,сходни интереси,то е от ясно по ясно,че ще се разбираш много повече с него,отколкото с такъв ,с когото сте с противоположни интереси и приоритети в живота.


  9. Сутринта чух по радиото нещо, като за темата, говореше се за семейни двойки с бракове от 3-4 години, които спят в отделни стаи....

    Страшно е просто! И за съжаление е пълно с такива.

    Само то 3-4 години и спят отделно ?!

    Ами някои хора може би са принудени да живеят заедно по финансови причини.


  10. :3d_146: сетих се за един мой приятел ,с който съжителствахме няколко седмици ,та той непрестанно се гледаше в огледалото ,може би му се събирахе към 2-3 часа на ден ,обичаше и да се храни пред огледалото .Също една година на морето ,само той имаше фотоапарат правихме си снимки ,и накрая 90 % от снимките се беше снимал само той ,и то почти едни и същи пози ,голяма веселба падна :)

    Е, това определено е суетност...или както пишат някои по-горе, човечеца има някакви комплекси навярно...

    Но горе пък някой беше написал, че само комплексарите са суетни или нещо от сорта, нямам време в момента да се връщам по-нагоре!

    Добре де, а какво е пък сутрин като станеш, да не си хвърлиш и един поглед пред огледалото или един гребен! Да не си погледниш обувките, щото може и с кални да се върви.... :) Това не е ли другата крайност?

    Разбира се,че всеки трябва да обръща внимание на своята чистота,на спретнатият си външен вид.Едва ли някой ще тръгне сутрин на работа неумит и несрасан.

    Това са нормални ежедневни привички.

    Но тук ,говорим за суетата,която когато е прекалена,е вече патология.

    При някои хора прекаленото вманячване във външният вид води до натрапливост.Такъв човек е неуверен в себе си и винаги се интересува от мнението на околните как ще изглежда.

    Някои мъже са супер суетни,и с часове се оправят пред огледалото.Сутетата не е само женска черта.А напоследък много самонадеяни мъже отделят прекалено внимание на своята външност.Има много метросексуални мъже днес,които ходят на кола маска,скубят си веждите,ходят на фитнес,на масажи не само на тяло,но и на лице,повече от много жени.Непрекъснато са пред огледалото.Станали са роби на тялото си.

    Много от днешните жени и момичета пък са се вманячили на тема да имитират някои известни звезди,доста често наши фолкизпълнителки.

    Почти всяко второ момиче днес си поставя силикон в гърдите,а някои и на други места.Да не говорим за изкуствените коси.


  11. Може и да няма връзка с темата, но тук ми хрумна да напиша това, което искам да напиша.

    Европа е имала население максимум от 180 милиона, до 1914 то нараства с още 400 000 милиона. Кой ще изхранва това цялото чудо?!

    Като всеки иска да ражда?

    Както има курсове за шофьори и за какво ли не, нека има и за родители - от всеки майка и баща не става. И това е доказуемо.

    Какво правят масите - размножават се, докато някой друг се грижи за техническия прогрес - ако някой преди столетия се е борил за нещо, то той днес очаква наготово благините. И защо? Кой кому е длъжен?

    Цялата тази философия на размножаването и то без смисъл, ще унищожи това човечество.

    П.С. Мисълта не е моя, а бих искала, тя е на Хосе Ортега и Гасет - "Бунтът на масите".

    Да ,така е.

    Но когато хората са млади,не са достатъчно опитни.И почти всяко младо семейство мечтае за дете.Също така цялото семейство,баби,дядовци,лели,познати,всички само това чакат и това питат-кога ще дойде бебето.

    Поне тук,на Балканите е така.

    За едно семейство детето е най-ценното нещо.

    Да не говорим пък за размножаването при по невежите хора,при най-неграмотните слоеве.Не само у нас,но и в цял свят.

    Но...когато някои хора започнат да се замислят,когато започнат да се осъзнават,разбират,че не трябва да се правят толкова деца.Причината вие я посочихте.

    Това, че някой е млад не е оправдание. Много възрастни се държат като удавник за сламка за същото.

    Човек трябва да има отговорност и мислене. Не Его.

    Осъзнаването идва с времето.

    Според мен,хората не трябва да сключват и граждански брак.

    Бракът,или връзката между двама души трябва да е пред Бог.

    Когато хората сключат брак,много често нещата се променят.

    Когато Любовта между тях свърши,хората трябда да могат да се разделят мирно и кротко.

    А така ,когато има брак ,възникват хиляди проблеми с институции,делби ...и т.н.


  12. Хубаво е човек да държи и на външния си вид, да се грижи за своето тяло, кожа, коса, облекло и т.н. Все пак това е дори, част от културата и възпитанието!

    Е, прекалената суета и мен ме дразни понякога, както прекалените пластични корекции и изкуствените неща до които все по често допират младежите, но все пак, нека всеки има право на своя избор и на своите уроци!

    Колкото един човек има повече комплекси,толкова е по суетен.

    Това е от мои лични наблюдения.

    Прекалената суета говори за някакъв вътрешен комплекс.


  13. Не е по темата, но как се връзват баничките със суетата?

    Имам колеги, които, ако не изядат 10 банички, не мирясват.

    Каква суета, какви пет лева? Кому е нужно това лицемерие?

    Суетни хора ядат по 10 банички ли искате да кажете ?! :3d_119:


  14. Може и да няма връзка с темата, но тук ми хрумна да напиша това, което искам да напиша.

    Европа е имала население максимум от 180 милиона, до 1914 то нараства с още 400 000 милиона. Кой ще изхранва това цялото чудо?!

    Като всеки иска да ражда?

    Както има курсове за шофьори и за какво ли не, нека има и за родители - от всеки майка и баща не става. И това е доказуемо.

    Какво правят масите - размножават се, докато някой друг се грижи за техническия прогрес - ако някой преди столетия се е борил за нещо, то той днес очаква наготово благините. И защо? Кой кому е длъжен?

    Цялата тази философия на размножаването и то без смисъл, ще унищожи това човечество.

    П.С. Мисълта не е моя, а бих искала, тя е на Хосе Ортега и Гасет - "Бунтът на масите".

    Да ,така е.

    Но когато хората са млади,не са достатъчно опитни.И почти всяко младо семейство мечтае за дете.Също така цялото семейство,баби,дядовци,лели,познати,всички само това чакат и това питат-кога ще дойде бебето.

    Поне тук,на Балканите е така.

    За едно семейство детето е най-ценното нещо.

    Да не говорим пък за размножаването при по невежите хора,при най-неграмотните слоеве.Не само у нас,но и в цял свят.

    Но...когато някои хора започнат да се замислят,когато започнат да се осъзнават,разбират,че не трябва да се правят толкова деца.Причината вие я посочихте.


  15. Такааа, добре къде обаче е границата между добре поддържаната хигиена и външен вид и прекалената сеута, защото, човек да чист, поддържан, с чисти и поддържани дрехи, сресана и чиста коса и прочее може да се разтълкува по - много и различни начини от много и различни хора?

    Еклисиаст 1:

    1. Думите на проповедника, Давидовия син, цар в Ерусалим: -

    2. Суета на суетите, казва проповедникът;

    Суета на суетите, всичко е суета.

    3. Каква полза за човека от всичкия му труд

    В който се труди под слънцето?

    4. Едно поколение преминава, и друго поколение дохожда;

    А земята вечно стои.

    5. Също и слънцето изгрява, и слънцето захожда,

    И бърза да отива към мястото гдето трябва да изгрява.

    6. Вятърът отива към юг,

    И се връща към север;

    Вятърът постоянно обикаля в отиването си,

    И пак се връща в своите кръгообращения.

    7. Всичките реки се вливат в морето,

    И пак морето не се напълня;

    На мястото гдето отиват реките,

    Там те непрестанно {Еврейски: Се връщат да.}* отиват.

    8. Всичките неща са досадни, -

    Човек не може да изкаже до колко;

    Окото не се насища с гледане,

    Нито се напълня ухото със слушане.

    9. Каквото е станало, това е, което ще стане;

    И каквото е било извършено, това е, което ще се извърши;

    И няма нищо ново под слънцето.

    10. Има ли нещо, за което може да се каже: Виж! това е ново?

    То е вече станало във вековете, които са били преди нас.

    11. Не се помнят предишните поколения;

    Нито ще се помнят послешните, грядущите, поколения,

    Между ония, които ще идат подир.

    12. Аз проповедникът бях цар

    Над Израиля в Ерусалим;

    13. И предадох сърцето си да издиря

    И да изпитам чрез мъдростта

    Относно всичко що става под небето.

    Тежък е тоя труд, който Бог е дал на човешките чада

    За да се трудят в него.

    14. Видях всичките дела, що се вършат под слънцето;

    И, ето, всичко е суета и гонене на вятър.

    15. Кривото не може да се изправи;

    И това, което е недоизпълнено, не може да се брои.

    16. Аз се съвещавах със сърцето си и рекох:

    Ето, станах велик, и съм умножавал мъдростта си

    Повече от всички, които са били преди мене в Ерусалим;

    Да! сърцето ми е имало голяма опитност в мъдрост и знание.

    17. И предадох сърцето си, за да позная мъдростта,

    И да позная лудостта и безумието.

    Познах, че и това е гонене на вятър.

    18. Защото в многото мъдрост има много досада;

    И който увеличава знание увеличава и печал.

    :3d_022:

    В Еклесиаст е казано най-добре какво нещо е суетата.

    Всичко в този свят е суета.И от самата суета няма никакъв смисъл в крайна сметка.


  16. Здравейте!

    В Будизма се говори за два вида медитация, обобщено казано - аналитична медитация, която е аналогична на дълбокото размишление; и съзерцателна медитация.

    Защо Беинса Дуно е говорил доста за размишлението, като вид медитация?

    Притчи 2

    11. Разсъждение ще те пази,

    Благоразумие ще те съхранява.

    Първо неговите беседи имат роля на нещо, което разкрива живота и което премахва т. н. воали на неведението. Обусловения ум има много различни по вид представи за живота. Често се оказва, че тези представи нямат нищо общо с Истината. Една такава представа е, че индивидуалността е нещо напълно отделено от Цялото.

    Целта на беседите е ясна - чрез разкриване на редица истини да предразположи това обусловено съзнание към възможността да се разкрие в него крайната абсолютна Истина. Чрез тези разкрития на редица аспекти от нивата на истаната, беседите ни отдалечават от много зловредни емоции - тъгата, злобата, завистта, ревността, гнева и т. н..

    С други думи - беседите на Учителя спомагат за отварянето на сърцето и за отдалечаване от егоизтичния начин на мислене и съществуване.

    Може да се каже, че беседите са това, което те води по Стълбата към крайната Истина:

    pic18.jpg

    lestvica_mon_Pantokrator_16v.jpg

    Разбира се, че тази Стълба започва от първа чакра, което е аналог на материализма и на егоцентризма. Тази чакра/център/сфера/свят е това, което се разбира под "Ад", "Гроб" и т.н.

    Да излезеш от Егепет.

    В Будизма от там се тръгва (Хинаяна - Малката колесница), ако разгледаме трите колесници (яни), като аспекти, нива в съзнанието и тялото. Следва Махаяна (Голямата колесница) и накрая Ваджраяна (Диамантената колесница).

    В Дао се говори за три Дан-Тян - три полета на елексира - долен, среден и горен. Говори се за Дзин (възпроизвеждаща енергия), Ци (жизнена енергия) и Шън (духовна енергия)

    Качването в сърцето и идването/появата на Спасителя - Любовта, е нещо без което Пътуването е доста опасно.

    В Дао това се нарича трансформиране на Дзин в Ци.

    В Християнството единствено, чрез Сина (Любовта) - второто лице/ипостас на Бога, може да се разпознае Твореца, същността на нещата и самият Живот.

    Та беседите на Учителя най-вече водят човека към осъзнаване на редица истини, чрез което той да приближи към сърцето.

    Учителят е дал учението без да пропуска началните нива. Самото учение е цялостно. Ето защо то е и разделено на класове.

    Четеш беседите, размишляваш дълбоко над тях, което си е вид медитация и разбираш същността на живота, което те промяне, защото ставаш по-открит, по-добър, по-любящ.

    Когато Любовта изглее, тогава тя разкрива всичко останало.

    Тогава вече идва ред на съзерацтелните медитации.

    Накрая медитациите са без себе (биджа), но това чак накрая, когато човек е готов, когато ума му е готов. Инак може човек да лудне в пълния смисъл на думата, или да посегне на себе си, или на друго същество. Бил съм свидетел на тези неща.

    Любовта е защитата и условите за Пътя по-нататък.

    Ето защо и в Дао се казва, че за да разбереш какво е Духа/Шън, ще ти трабвя Ци (Жизнената енергия) - първо да я натрупаш, а после и да я трансформираш/издигнеш.

    Метафорично това е описано и в Библията - раждането и живота на Иисус Христос, смъртта Му, Възкресението и Възнесението.

    До преди това юдеина/евреина, сиреч онзи, който се е устремил право към Бога, пребивава в Обетованата Земя (Сърцето), в очакване на този Списател, който да го избави от порочната му природа - егоцентризма и неведението. Така и завършва Вехтия Завет - с установяване в Исраел - сърцето, където се изгражда Храм, или средния дан-тян, погледнато през погледа на Даоизма.

    Чак след като Любовта се възнесе/издигне на Небето, което "Небе" е аналогия на главата, чак тогава на човек му се разкрива що е то "Дух"/Шън, който тепърва бива да бъде пречистен от всички семена (биджи), за да се види неговата Чиста Природа - Бога, Светия Дух - Мира, Покоят - твоята изначална същност.

    Дух от Духа. "Този Атман е Брахман" както е казал Шри Шанкара...

    После следват още много интересни неща... :)

    Едва ли може да бъде обяснено по-добре...

    :3d_022::3d_047:


  17. Светът е логичен, без значение дали разбираме тази логика или не. Човешкият ум не създава логиката, а я разбира, вниква в логичността на нещата. Знание без разбиране може да е полезно при определени обстоятелства, но аз поне не виждам особена ценност в подобно знание.

    :3d_022::3d_041:


  18. Вярата се отнася към това, което не можем да обхванем с логиката си, т.е. тя съдържа логиката в себе си, но отива и отвъд нея. Ако между вярата и логиката има противоречие, това показва, че в едно от двете има нещо погрешно (примерно правят се логически заключения възоснова на недостатъчен обем или неподходяща информация и др. под.).

    Да,разбира се.

    Вярата също така не се крепи само на знания,а и на Логика.

    Също така и на вътрешно усещане и интуиция.Тази интуиция е "вградена" в нас.Само че у някои хора спи,у други е много по-пробудена. :)


  19. Господ е направил света да се учим.И да бъдем доволни от противоречията в живота.Нашият живот сега е да бъдем доволни и в едното положение на живота, и в другото положение да бъдем доволни.От двете положения на живота- и в сиромашия, и в богатство да бъдеш еднакво доволен.Когато Господ ти даде богатство, да благодариш и когато ти даде сиромашия пак да благодариш.И когато си болен, да благодариш, и когато си здрав, да благодариш.Във всяко врем да благодариш на Бога.Това е правилното разбиране.То е правилната философия.И там е всичката философия.Но същевременно пък човек трябва да работи.Аз разбирам работата и когато си богат, да работиш, и когатоси сиромах да работиш, и когато си учен да работиш и когато си невежа, не си учен.Навсякъде работа.Това е естественото положение.А ученето, то е една придобивка.Някой е учен, понеже е работил.Някой е богат, понеже е работил.

    Сега, това което ви казах, то не е научно.Какво може да се приложи в света?То е за напредналите ученици.Ако може да го приложите в себе си, ще видите вътрешния смисъл.Ако речете да го приложите в света, ще срещнете най- голямото противоречие.

    Естествената любов(Да бъдем разумни.Добрата постъпка)14.04.1935г."Ценната дума"УС

    Дънов е велик !

    :thumbsup2:

    :3d_046:


  20. ... човек бива най-вече да осъзнае защо и какво търси в онзи срещу него, или в което и да било друго и дали това, което търси човека вън от себе си, не се крие в него самия - вътре!?

    Ти пиеш!?

    Защо?

    Ходиш на кино!?

    Защо?

    Гледаш телевизия!?

    Защо?

    Ходиш на ресторант!?

    Защо?

    Играеш паневритмия!?

    Защо?

    Имаш/притежаваш яхта, хотел, апартамент в Париж...!?

    Защо?

    и т.н.

    Защо? Защо е твоето търсене? Защо работиш/учиш?

    Да, всичко, накоркотиците дори, партитата, новия сексуален партньор и което и да било друго, е поради твоя вътрешен стремеж за щастие.

    Много учения, аз също, наричат този копнеж с думата "душа". Когато тази "душа" търси щастието все още вън, в т.н. сетивен свят, свят на явления и нетрайности, то тогава определяме условно тази "душа" като незряла.

    Когато дадена "душа" установи, че обектът на нейното щение не може да бъде открит в т.н. "външен свят", тогава наричаме въпросната "душа" узряла.

    Зреенето е дълъг процес и е силно зависим с вътрешно осъзнаване, с това да си дадеш сметка, с някаква по ниво будност. Това относително може да се сравни с пробуждане на дървесна пъпка, когато тя започне да се разлиства, след дълга и мъчителна зима.smile.gif Докато тази пъпка порасте, тя все взима, а после, след като се разцъфти, тя започва и да дава - семе, аромат, краски, красота...

    Никога няма да забравя думите от един филм, в който будиски учител питаше риторично ученика си, чрез писмо: "Кое е по-лесно - да удовлетвориш всичките си желания, или да удовлетвориш само едно от тях - твоето, истинското?!"

    Но как човек да разбере за своето желание, ако още не му идват подобни мисли в ума? Това е спящо състояние. Несъзнателно. Човека за това няма вина. Просто не му е дошло още до главата.

    В Каббала се говори за 5 вида желания, които са свързани със сетивния свят.

    - желание за храна

    - желание за секс

    (горните две обощават животинското желание в човека)

    - желание за богатство

    - желание за власт

    - желание за знание

    (горните три обобщават човешките желания в човека)

    Според Каббала има още едно желание, което е свързано пряко с Твореца - това е желанието за Изпълване с Любов, с Божия Светлина и за Единение с Твореца.

    Според мен обаче, всичко това което изложих до тук е израз на това първично желание в човека - желанието за Изпълване с Любов, с Божия Светлина и за Единение с Твореца. То при някои хора е осъзнато, докато при други все още не е, но те, поради дълбокия спомен в себе си, за този истински копнеж, го търсят, дори без да съзнават това. Да, търсят го, но в сетивния свят, чрез различни по форма и вид изживявания.

    Та това търси всеки жив човек, всяка жива душа, всяка гадинка ако щеш. Всичко търси Любовта, Щастието, което изпълва до краен предел и което запълва всяко несъвършенство, липса/пасив.

    Ето това търси и всеки човек в партньора си, но нъц. Нищо няма да намери, защото е сгрешил с посоката.

    Човек в самозаблуждението си мисли, че някой ще му придаде това щастие даром и то е почти така, само дето източника на това придаване не в сетивния свят (Той е и там, но не баш). Човек си мисли, по твърде егоизтичен начин, че някой ще му привнесе, но за да стане това, то Творецът е създал условие, което изисква подобност.

    Как и с какво може човек да е подобен на Твореца? С качество? С кое качество? С качеството отдаване, което е точно обратно на качеството получаване. Отдаване по Божи стандарт - напълно алтруизтично, безусловно, без тънките сметки на егоизтичната природа.

    Тогава, едва когато човек добие качествата на Твореца, той ще стане Отец за него, а човека ще бъде Син Божи, именно защото е придобил основния наследствен белег - това да можеш да отдаваш.

    Всъщност щастието не се крие само в отдаването, нито само в получаването. Ето защо Творецът е нещастен Сам в Себе Си, без своето Творение. Той затуй го е и сътворил - защото няма щастие, ако няма с кого да го споделиш. Толкова много Сила, толкова много Любов, а няма към кого да я отдадеш! Така и поради тази причина Твореца е създал Творението, а Творението има едно основно качество - да получава.

    Творецът отдава Любов, а Творението е получателя. Чист егоизъм. Алтруизма и егоизма са тясно свързани и те едно без друго не могат.

    Всичко това обаче не е било достатъчно за Твореца, защото Любовта Му Е толкоз голяма, че Той желае Творението да стане съвършенно като Него, за да достигне до най-високото ниво на Наслада - чрез отдаването. Затова Твореца е създал и Илюзията, преградата, която дели несъзнателното от осъзнатото. Поради несъзнателността Творението не съумява да прихване от Любовта и в това се състои цялото му страдание. Тук Твореца е заложил идеята за възможността за пробуждане и за преминаване от несъзнателното състояние в съзнателното, в пробуденото.

    В пробуденото състояние човека вече е познал източника на Щастието, съзира Го и започва да се черпи от Него. Осъзнатият човек първо прихваща искра от това Божие излъчване, а самата природа на тази искра е да бъде споделена и човек, колкото е получил - толкова и отдава, за което, в отплата, едва ли не, Твореца праща две искри, които човек наново излъчва и т.н., докато човека не достигна абсолютния максимум в отдаването, където жеанието за получаване, наречено егоизъм, е в абсолютен минимум. Ето така ненадейно Творението става Еднакво с Твореца и биват Едно.

    Между Творец и Творение съществува явлението Вечност - изразено в Любовно перпетомобиле.

    Това е копнежа на човешката душа - да живее в Любовта и да отдава Любов. Всичко друго е по-дребно от това.

    Та, докато човек не открие в себе си този потенциал, то е добре да съзнава добре каквото и да върши - ако пие, нека пие, но нека и успоредно с това се пита непрекъснато: "В това ли е щастието? Това ли е? Това ли търся наистина? Насища ли ме/изпълва ли ме то абсолютно?" и тъй с всичко - със секса, с храната, с което и да е изживяване и пр.smile.gif

    Не е нужно да се спира, чрез насилие, каквото и да е, без на същото да му е дошло времето за прекратяване. Нужно е само това нещо да бъде разгледано и да бъде видяно. Самото виждане ще доведе човека по-близо до свободата. Дали обаче човек ще иска да разгледа нещо си и дали ще го види - това зависи от зрелостта на неговата душа и от Твореца.

    Единствено осъзнатостта ще доведе и довежда до източника, от където човека ще започне да приема, да получава, изпълвайки себе си със Светлина/Любов, която на своя ред той самия да може да отдава.

    :3d_022::3d_047:


  21. Във вярата има много логика, а още повече - в логиката се налага да има вяра. ( Нима като ти показват изображение на атом, ти се убеждаваш логически или просто вярваш на даден авторитет?)

    Връзката между двете е интуицията. Тя не е еднакво развита при всички, затова има и различни мнения.

    Мел, "сляпата" вяра е интуитивна вяра. Вътрешна убеденост ( от сърцето), че нещата стоят точно така.

    Напоследък тя се подкрепя с все повече факти от научни изследвания, а също и с някои факти, които карат учените да продължават да търсят ( например батерия на възраст преди нашата цивилизация). Така че наука и духовност се приближават до бъдещо сливане. Което ще направи възгледите ни за света цялостни.

    Аз съм повече човек на конкретните ситуации, затова ще попитам - къде виждате разминаване между вяра и логика?

    Аз не виждам разминаване между Вяра и Логика.

    Но зададох въпроса,защото някои други хора имат такова твърдение.

    :3d_119:


  22. Вяра и логика това са две лица на едно и също нещо, ако човек само вярва без да може логически да си обясни ,,ставащото'' (или обратното) той ще изпадне във вътрешен конфликт вследствие на който нито ще може да вярва искренно, нито ще може да расъждава трезво. Всеки който вярва си обяснява нещата с опредлен тип абстрактни схващания. Тези схващания не са чиста логика, но при липса на достатъно факти са оптималното расъждаване на което е способен човешкия ум.

    Интуитивното схващане (вярата) предхожда логическата конструкция, ето защо ние първо повярваме със сърцето си а след с помоща на ума решаваме ,,докъде'' и на какво да вярваме, моделираме и насочоваме вярата в синхрон с нашите разбирания и стремежи. Обединяваме вяра и логика в едно Цяло.

    напълно сляпа вяра несъщестува и всяка вяра е подкрепена с определен тип логическа конструкция. Но под сляпа вяра би следвало да разибраме онази при която логичеката конструкция е хлабава, слаба или грешна.

    :3d_066: Благодаря.


  23. Възможен ли и свят без частна собственост?

    Възможен е, разбира се!

    Но както знаем, или по-точно до скоро ни убеждаваха в обратното, но все пак - съзнанието определя битието. Та, за да се получи свят (или по-точно общество) без частна собстеност, просто съзнанието на хората в това общество следва да е станало доста по-различно от сегашното. И не, че хората ще станат някакви еднакви (щото имаше нещо по-горе, че сега били различни), пак ще са си различни и с различни способности и нужди, но общото средно ниво на съзнание ще е доста по-високо от сега.

    Припомнете си малкото затворено общество на есеите.

    На мен също много ми харесват есеите.

    Днес също съществуват разни ашрами,общности...Но не може без частна собственост.

    Дори и сами да отглеждат продукцията си ,на тях им трябва земя.А земята днес струва пари.

    Не съм се интересувала,но ми е много интересно ,например в Тибетските манастири,а и в другите,хората с какво се хранят.Само със собствено производство ли ? А да,дрехи не им трябват много ,но все пак...отопление през зимата.Как ли се издържат ?!

    Ами ако в тези общности хората имат и деца ?

    :hmmmmm:

×