Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Izida8

Участници
  • Общо Съдържание

    11
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

Профил Информация

  • Пол
    Жена

Последни Посещения

2132 посещения на профила

Izida8's Achievements

  1. Здравейте, Има различни варианти, но докато не го опозная няма как да разбера. Не го оправдавам, нито го обвинявам, разменили сме си няколко съобщения, времето ще покаже. Усещането ми е, че е прекалено откровен и това е невинно споделяне. Не изключвам и да има и друго обяснение, но това ще ми се изясни, когато го опозная. Благодаря за отговорите!
  2. Благодаря за отговорите! Има ли вероятност да е прекалено откровен и да не осъзнава, че има неща, които не е тактично да се споделят, защото предизвикват различни тълкувания? Защото това може да се тълкува по различни начини, а всъщност да е нещо безобидно.
  3. Благодаря за подробния анализ и съвети. Не се бях замислила за това. Той не осъзнава, че ме е наранил със съобщението си, явно е невинно споделяне. Но ми се видя странно едно момче да общува с толкова жени, притесних се да няма нещо нередно. Защото аз не бих изпратила такова известие, щях да се замисля как ще се възприеме и изтълкува от другата страна, за да не обидя някой. Така съм възпитавана и такива са моите разбирания, винаги премислям преди да кажа или направя нещо.
  4. Здравейте, Имам нужда от Вашите коментари и съвети, тъй като сама не мога да си обясня странното поведение на момчето, с което се запознах. Свърза ни една обща позната с цел да се видим и евентуално, ако си допаднем, да има развитие. Той пое инициативата и започна да ми пише по вайбър. Писали сме си няколко пъти, като той винаги споменава свои приятелки. Една приятелка го посъветвала еди-какво си, друга приятелка му разяснила нещо друго. Снощи /около 21.00 ч./ му изпратих поздрав, той отговори, че е с приятелки и им приготвя нещо за хапване. Това съобщение много ме обиди, най-малкото е нетактично да напишеш такова нещо на жената, с която предстои да се срещнеш, а дали ще има развитие никой не може да каже. За мен това е необяснимо и нелогично. Единият вариант е, че е свикнал и предпочита да е обграден от жени, да играе ролята на душеприказчик, те да споделят с него неща, които ги вълнуват, той да ги изслушва и съветва. Може да има дълъг списък с такива приятелки и да иска и с мен по същия начин да си контактува и да ми губи времето. Другият вариант е да си измисля, за да се изтъкне. И в двата случая смятам, че е недопустимо да се каже такова нещо в прав текст. Видно е, че той не осъзнава, че това ще причини дискомфорт на отсрещната страна. По този начин го възприех а. Има граница, която не би трябвало да се престъпва Вие как преценявате ситуацията, има ли психологическо обяснение? Благодаря много за съветите и анализа, които ще получа.
  5. Благодаря за отговора, приемам някои от нещата, които сте написал. Но въпреки всичко мисля, че не е тактично да се съобщава на жената, с която му предстои среща, че късно вечерта е с приятелки и им приготвя вечеря. Възможно е да има логично обяснение, но не разбирам защо не е преценил, че това съобщение ще ми създаде дискомфорт.
  6. Здравейте, Имам нужда от Вашите коментари и съвети, тъй като сама не мога да си обясня странното поведение на момчето, с което се запознах. Свърза ни една обща позната с цел да се видим и евентуално, ако си допаднем, да има развитие. Той пое инициативата и започна да ми пише по вайбър. Писали сме си няколко пъти, като той винаги споменава свои приятелки. Една приятелка го посъветвала еди-какво си, друга приятелка му разяснила нещо друго. Снощи /около 21.00 ч./ му изпратих поздрав, той отговори, че е с приятелки и им приготвя нещо за хапване. Това съобщение много ме обиди, най-малкото е нетактично да напишеш такова нещо на жената, с която предстои да се срещнеш, а дали ще има развитие никой не може да каже. За мен това е необяснимо и нелогично. Единият вариант е, че е свикнал и предпочита да е обграден от жени, да играе ролята на душеприказчик, те да споделят с него неща, които ги вълнуват, той да ги изслушва и съветва. Може да има дълъг списък с такива приятелки и да иска и с мен по същия начин да си контактува и да ми губи времето. Другият вариант е да си измисля, за да се изтъкне. И в двата случая смятам, че е недопустимо да се каже такова нещо в прав текст. Видно е, че той не осъзнава, че това ще причини дискомфорт на отсрещната страна. По този начин го възприех а. Има граница, която не би трябвало да се престъпва Вие как преценявате ситуацията, има ли психологическо обяснение? Благодаря много за съветите и анализа, които ще получа.
  7. Признавам, че не всичко от написаното ми стана ясно, явно имам нужда от субтитри. Става въпрос за това, че изпитах погнуса и в същото време се разочаровах. До този момент идеализирах човека, смятах го за чист и неопетнен и в този момент се разбиха на пух и прах моите представи за него. В същото време започнах да си мисля, че чаршафите, кърпите и всичко, което е било в съприкосновение с онази жена, е омърсено и съответно ще омърси и мен. Подчертавам, че той не е искал нещо подобно от мен, дори го смята за противоестествено, но въпреки това не мога да спра да мисля за това. Съзнавам, че не е преценил, че ще ме нарани и не би трябвало да се тормозя за неща от миналото, но това е по-силно от мен. Бих искала да ме насочите как да се справя, да ми изясните причините, за да се чувствам по този начин и какво да предприема, за да престана да се измъчвам. Ако имате нужда от допълнителна информация, съм на разположение. Благодаря предварително!
  8. Здравейте, Имам нужда от Вашите съвети и коментари и предварително благодаря на тези, които ще ми отговорят какви са причините за това, което ме притеснява и как да се успокоя. От известно време се срещам с един мъж, разбираме се, имаме много общи интереси. Представи ме на родителите си, знам, че има сериозни намерения към мен. Всичко беше много хубаво до деня, в който в потока на речта ми спомена за бившата си приятелка и по-точно за подробности от интимния им живот. Сподели, че тя пожелала анален секс и той опитал, но не се получило. Почувствах се много засегната и оттогава не се чувствам комфортно да спя на чаршафите, с които се е завивала онази жена, да спя на същото легло, да седя на мястото в колата, на което е била и тя. Той се опита да ме успокои, каза, че не е преценил, че това ще има такъв ефект върху мен и че съжалява, че го е споделил. Изпитвам по-скоро чувството, че съм омърсена. Пояснявам, че той не я е обичал, виждали са се отвреме навреме и не е имал сериозни намерения към нея. Моля за Вашето компетентно мнение по въпроса, какви са причините, за да се чувствам по този начин, това нормално ли е, как да се успокоя.
  9. Благодаря Ви за компетентния отговор! Сега се чувствам по- спокойна. Наистина случилото се е ценен житейски урок, от който мога да извлека само поука.
  10. Здравейте! Бих искала да ми дадете мнение за нещо, което ме притеснява. Преди известно време живеех с едно момче в моя дом в София /той е от провинцията/, връзката ни приключи, тъй като той се оказа негативен човек. Не се чувствах комфортно, защото много негови постъпки и изказвания не ми бяха приятни, не ги приемах, и сега съжалявам, че по- рано не се разделих с него. Дали съм си мислела, че той е определен за мен от съдбата, дали е заради по- ниското ми самочувствие, липсата на опит и това, че тогава търсех вината в себе си или от страх да не изпитам болката от раздялата, или съм се привързала, незнам. В началото беше много внимателен, но с течение на времето започна да се проявява и се натрупаха много негови провинения /като думи и действия/. Не се чувствах конфортно с него. Докато бяхме заедно /общо 1 г., като само 2 месеца живяхме заедно/, аз непрекъснато боледувах, което преди не се е случвало. Майка ми казва, че не съм го приемала органически. Не ми харесваше семейството му- баща му беше грубиян, а майка му нямаше думата за нищо и постоянно я унижаваха. Лошо впечатление ми правеше това, че той навикваше майка си. Когато му правех забележки, той казваше, че те така си говорят. У тях непрекъснато имаше напрежение, нецензурни думи и т.н. В същото време разчиташе финансово на родителите си, което не ми харесваше. Беше нервен, държанието му беше освободено, неуважително,имаше циничен език, вечно беше недоволен от нещо или някой, все нещо го болеше.По думите на един зъболекар е неврастеник /разбрах го по- късно/, имаше големи проблеми със зъбите, но явно проблемът е идвал от мозъка. И най- лошото- беше и използвач, търсеше изгода от всичко, включително и от моите близки, това най- много ме притесняваше. Беше свикнал все другите да му дават. Това му беше стил на поведение. Не признаваше, че е сгрешил, а даже мен изкарваше виновна той е прав, а аз съм капризна и не възприемам правилно неговите думи и действия. Не съм го гонила, той си тръгна след като аз се държах резервирано и след един разговор с майка ми, която с остър тон му посочи какво не одобрява в него. Осъзнавах, че всичко това е вярно, но ми беше трудно да взема окончателно решение. Все се опитвах да го оправдавам пред близките ми и даже сме се карали, защото го защитавах, опитвах се да го променя, но вътрешно знаех, че няма да стане. И тъй като беше вече "разконспириран" и му беше по-лесно родителите му да го издържат, и разбра, че няма да получи подкрепа от моите роднини, си събра багажа и си замина в провинцията под предтекста, че майка ми не го одобрява и никога няма да си промени мнението за него. Сега се радвам, че се махна, но ме е яд на себе си, че го го оправдавах и че го допуснах толкова близо. Благодарна съм най- много на майка ми, че беше категорично против него и това донякъде ми повлия. За да добиете по- пълна представа, ще кажа какъв е характерят ми- аз съм нерешителна, впечатлителна и чувствителна, интелигентна, тактична, не съм много общителна, с чувство за отговорност. Това, което сега ме притеснява: 1.Остана чувство за неприязън /слабо казано/, когато си спомням за него.Толкова съжалявам, че го срещнах. Чувствам се омърсена. И нещо, което е малко странно, но ще ви попитам- възможно ли е да е останала енергия или някакви следи от него в дома ми и също върху предметите /включително и леглото/, моите дрехи в случай на общо пране,вещите, които е ползвал и до които се е докосвал, а те, както може да се предположи, са много. Естествено аз почистих дома и прекадих с тамян за собствено успокоение. Докато той живееше вкъщи, непрекъснато нещо се чупеше, разваляше, имаше теч в банята. Сега всичко престана. Подаръците ги подарих, някои изхвърлих, но за нещата, които са мои и той ги е ползвал, не открих нищо. Ще ви бъда благодарна, ако ми дадете мнение или ме насочите. Тези неща ме занимават дотолкова, че станаха натрапливи и ме притесняват. 2.Как да залича спомените от съзнанието си и как да открия пътя към светло бъдеще?
×
×
  • Добави...