IVA 1

query, мъжът ми се самоуби по същия начин....много е тежко ,преживяванията не се описват с думи. Тези въпроси също много ме измъчваха ,дали страда душата му ....дали е намерила покой. Книгата която ми помогна е Пътят на душите ,след като я прочетох намерих отговори за себе си и някак си ми стана малко по спокойно. Проблема е и в това как продължаваме да живеем ние след такава болка ,след такава травма ,а децата ни ... какво става с нас, с нашите души ние живи ли сме......

Здравейте и благодаря за отговорите. Виждам,че от първото ми писмо не е станало ясно ,че аз не съм преодоляла напълно ПР. Бях в най тежката му форма така,че не е възможно да съм напълно добре особено след смъртта на мъжа ми. Да сега съм доста по добре и съм благодарна ,че запазих здрав разума си след всичко това....но има неща ,които не знам дали ще мога да преодолея сама. Живея с ограничения,не мога да пътувам с гр.транспорт а извън града да не говорим...сред много хора и в тесни помещения се чувствам като в капан ,и не работя пак поради тази причина ,чувствам се неуверена. Имам нужда от психотерапия, знам но в града в който живея няма такива специалисти, и няма към кого да се обърна. А това ми пречи да живея нормално да действам и да правя нещата ,които искам и трябва,още повече сега когато съм сама и всичко зависи от мен, и самата аз не разбирам как в определени ситуации проявявам голяма сила а понякога се страхувам като малко дете...... Поисках съвет за сина си ,на тази възраст трябва ли да говоря с него за това каква е причината за смъртта на баща му ,вече е над 13 год. и как да го направя,сега или трябва да изчакам. Страхувам се да не научи от някой друг искам да е подготвен за това, трябва ли му психолог, иначе нищо в него не ме притеснява за сега , въпреки моите вътрешни терзания и борби аз се държа ,не искам да ме вижда слаба независимо от всичко знам ,че от моето състояние зависи неговото .....Аз съм благодарна на ПР за това ,че тези страдания промениха характера ми и калиха душата ми ,за това че се научих да владея мислите и емоциите си ,и мисля че ако не бях минала през всичко това нямаше да понеса случилото се.......Бих искала да получа отговор и от Орлин

Здравейте всички в този форум. Чета тук от доста време ,но сега реших да се регистрирам и да споделя за себе си. Трудно е да се опише ,всичко това ,което съм преживяла и не зная как да продължа да живея...Аз съм на 47 год. , и може би от 6,7 год. съм с паническо разстройство ,в следствие на много проблеми тревоги ,притеснения. Естествено тогава не знаех,какво се случ-ва с мен освен това ,че ми става ,,лошо,,всеки ден по няколко пъти и понеже проблемите ста- ваха все повече и по сериозни аз ставах все по зле....Имала съм много тежки па и съм ,,умирала хиляди пъти ,мъчех се сама беше ме страх да споделям,изпитвах вина след всяка криза ,депресирах се , не можех да излизам и се затворих се в къщи ....Доста време след ,това когато вече имах информация най вече интернет форуми и книги , и разбах че всъщност проблема е в мисленето ,емоциите , чувствата и преживяванията аз се поуспокоих вече все по ясно разбирах провокирането на мъчителните симптоми..........Преди малко повече от година ни сполетя нещо много лошо, почина съпругът ми всъщност той си посегна на живота .Една година преди това беше в тежка депресия ,за което си има причина проблемите бяха свързани с бизнеса му , но се случи най лошото.Думите не стигат да се опише това ,което съм преживяла дори не знам как съм намирала сили ,за да понасям и изживявам всичко това ,имайки предвит състоянието ми .Имам две деца и сега искам да попитам за малкия ми син ,той беше на 12год и ми е много мъчно за него .Той не знае истината или поне нея е чул от мен.,искам да говоря с него искам да говорим за тези неща ,но не зная как...искам да направя нещо за детето си ,да израсне пси-хически стабилен ...помогнете ми за това ,дайте ми съвети моля ви ,защото трябва да продължим да живеем а е много трудно ......