Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Atilu

Участници
  • Общо Съдържание

    4
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

  1. Благодаря д-р Първанов! А как бих могла да я убедя, т.е. как трябва да подходя, за да не се отдръпне съвсем. Два пъти вече загубвам връзка с нея, спира да отговаря на телефонните ми обаждания. След това ми трудно да възстановявам комуникацията и не искам да се стига до там. Ако знам със сигурност, че ще има ефект това което ще й кажа...но то няма да стане с едното казване. Трябва да намеря подходящия начин, а именно това не знам.
  2. Сестра ви учи ли, работи ли, на колко е години? Сестра ми завърши висше образование, на 25 години е, не искаше да захваща никаква работа, винаги си намираше оправдание, но в момента работи(това ми звучеше обнадеждаващо в началото, тъй като смятах че работата ще я разведри, раздвижи и мотивира...). Относно предполагаемата диагноза - от това което чета в интернет все повече си мисля, че тя бяга от истината. Специалистът чието предположение е тази диагноза, се е срещал със сестра ми, мисля че два пъти( като тя не е ходила доброволно при него, осъзнала проблемите си...а той я е посещавал вкъщи по молба на родителите ми). Тя винаги е била с труден характер, но и изключително чувствителен човек, подредена, държаща на изрядността и чистотата. Първоначално наблюдавах едно маниакално хигиенизиране на всичко около нея, продължително миене на ръце, спиртосване и т.н.Не мога да кажа със сигурност кога е била последно в това състояние, но може би преди около 3 години. Изисквнията и всичко да бъде едва ли не стерилно, тогава не са ми се струваха толкова странии. В един момент спря да излиза от стаята си (дори спря да стъпва в другите стаи от апартамента), само лежеше и спеше. Молила съм я многократно да излеза с мен, когато съм там...да излезем на по кафе, да се разходим, да си говорим глупости.... но не се поддава на настойчивите ми молби. Не разрешава никой да влиза в стаята й. Спря и да се докосва до разни предмети, дори не докосва подаръците, които и се подаряват. Сега вече не докосва и дръжките на вратите вкъщи,т.е. не можа да си отвори сама. Винаги трябва да има човек вкъщи, който да и отвори вратите, за да излезе и отиде на работа. Всичко и се поднася на тепсия, не можа дори да отвори хладилника и да си вземе нещо за хапване, когато е гладна. Изведнъж стремежа и към стерилност малко се изкриви - спря да поддържа стаята си, заприлича на свърталище на микроби, мръсотии от всякакъв тип, но едновременно с това тя продължи с недокосването на предметите около нея, с мазането и спиртосването. Не се вслушва в съветите ни, обвинява, без да търси и вина в себе си, измисля си разни неща. Изкривява изреченото от хората по свой начин. "Какви са характерите на родителите ви, как се държат с нея сега?" Родителите ми са изключително добри, толерантни и поткрепящи ни във всичко. Така както са отгледали мен, така са отгледали и нея. Сега са поставени в ситуация, в която трябва да и угаждат( носят и храна в леглото, принасят, изнасят). Сякаш никога не е пораствала, а си е останала бебето отпреди 25 години. "А за вас защо е важно да и/им помогнете?" Доста странен ми се стори въпросът Ви. На първо място за мен е важно, разбира се защото става въпрос за семейството ми. Защото ГИ ОБИЧАМ! Искам да опазя хората, дали ми всичко, възможно най-дълго време. Защото.... сестра ми заслужава да изживее младостта си не по нози начин, тя в момента не живее. Защото... е едно изключително интелигентно и красиво момиче, незаслужаващо всичко това, което й се случва. "Какво означава за вас да не им помогнете?" Най-малко, че не съм съпричастна, към нещо което е обвързано с мен. Все едно да не помогна на себе си. "А какво не би станало, ако не им помогнете? " Мога да кажа какво би станало, ако не им помогна…бих се обвинявала цял живот, затова какво съм могла да направя, а не съм.
  3. Здравейте! От известно време се опитвам да намеря начин, по който мога да помогна на сестра си.Тя е пълнолетна и има проблем с психиката. Не приема помощ и съвети от никого, включително от най- близките й хора - тя дори не признава, че има проблем. Именно поради тази причина диагностицирането и лечението се оказват трудна задача. От години не живеем заедно и сме далеч една от друга, а и много рядко я виждам ( в различни градове сме, достъпа ми до нея е само чрез телефонните ни разговори). Сестричката ми живее още с родителите ни, които вече не знаят какво да сторят... На няколко пъти правиха опити да заведат специалист вкъщи, защото само това е начина. Неофицианата и предполагаема диагноза е обсесивно-компулсивно разстройство. Моля, посъветвайте ме какво бих могла да сторя!
×