Норма Джейн

Здравейте Орлине! Можете ли да ми предложите по-конкретни техники или литература, където да се запозная с тях? Благодаря предварително.

......ако той не промени нещата, да се разделим. Той знае за това мое решение и се надявам това поне малко да го мотивира. Сега поне е наясно, че всичко зависи от него. По отношение на моя проблем, той също не е никак маловажен. Преди време прочетох една книжка, която промени изцяло представите ми за психологията на напълняването,както и отговори на въпроси като: защо хората по света са с наднормено тегло, защо не могат да отслабнат и защо след като отслабнат, връщат килограмите отново. Авторът намира причината в т.нар. животински мозък, най-древната част от нашия мозък /предполагам, че се визира лимбичната система/....Та нашия животински мозък държи всички козове - дали ще ядем, по колко ще ядем, дали ще отслабваме, по колко ще отслабваме, и т.н.....При това, той не го прави, за да ни нарани или накаже, а защото действително смята, че да сме с наднормено тегло, е в наш най-добър интерес в момента.И тъй като всичко това става на подсъзнателно равнище и от гледна точка на нашия животински мозък се касае за оцеляване /мозъка реагира на стреса при различните хора с диаметрално противоположни стратегии - борба или бягство/, ние можем да си пазим колкото диети искаме, дори да се уморим от глад, но пак без особен резултат. Тази част от мозъка контролира метаболизма ни и може да го направи толкова бавен,че да обезмисли всичките ни усилия. Според автора, ако ние не положим усилия да решим проблемите в главата си, никаква диета или режим няма да ни помогнат /между другото,използвайки собствения си метод, автора на тази книга успява да отслабне с над 100 кг/. Та, спазвах всички препоръки и техники в книгата в продължение на шест месеца, но резултат нямаше. Да, през този период наистина са чувствах много добре, но до отслабване така и не се стигна. Знам, че измествам темата в момента, но хранителните зависимости са също сериозен проблем. Защо не мога да стигна до т.нар. животински мозък и да му обясня, че това положение в момента, не е добро за мен? И изобщо как трябва хората да контактуват с подсъзнанието си, за да намерят решение на проблемите си? Считам, че това всъщност е ключът към справяне с проблема - както при мен, така и при съпруга ми. Хипнотерапевтката Долорес Кенън твърди, че нашето съзнание е най-глупавата част от нашия мозък.....Как тогава тази най-глупава част да стигне до несъзнаваното и да управлява процеси? Защото всичко, което прави нашето подсъзнание в момента, е да влошава качеството ни на живот чрез различни зависимости, да ни разболява и да ни кара да се чувстваме непълноценни личности /в тази връзка визирам себе си и съпруга си/.....Как да стигнем до самия източник на чувствата? Как да се научим да разговаряме с нашето несъзнавано и да му предадем правилните послания? Мисля, че докато не разбера отговорите на тези въпроси, няма да мога да бъда полезна нито на себе си, нито на съпруга си.

Здравейте, Орлине! Толкова се радвам, че има хора като вас. Хора, които отделят от времето и енергията си, за да помогнат със знаниено и опита си на такива като мен, като при това го правят абсолютно безкористно.....Има един американски художник, много успешен творец, когото наричат "Художника на светлината". Във всички негови картини се вижда неизменната му любов към природата, към хората и към живота въобще. Неговото име е Томас Кинкейд. Позволете ми, съвсем виртуално, да ви подаря една от неговите зимни картини, защото откривам, че между него и вас съществува аналогия като житейска философия: http://kinkade.ru/im...ss_1024x768.jpg По отношение на другото, да....съпруга ми действително отказва всякаква помощ. Говорим по този въпрос всеки ден, но засега абсолютно безрезултатно. Смятам, че с времето ще успея да го убедя да посетим психотерапевт или поне да изпълнява някои медитативни техники вкъщи, но засега това е положението. Той никога досега не се е вглеждал в себе си, за да потърси причината за много от нещата, които се случват, но за съжаление това важи и за 90% от всички хора изобщо. Решила съм да не поставям ултиматуми и да не оказвам натиск, защото така нещата не се оправят.

Здравейте, Орлине! Благодаря ви отново за изчерпателния отговор! Да, пътят наистина е труден и не особено приятен....Чувствам, че всеки момент ще експлоадирам от напрежение. Покрай всички тези преживявания /с отрицателен знак/, съм станала супер нервна и всеки ден намирам с кой да се скарам....Незнам защо се получи така, но колкото повече разговаряме с мъжа ми и той е по-откровен с мен, толкова повече моето вътрешно напрежение /а може би и негодувание/ се засилва. С него в момента сме в много добри отношения и аз се стремя към близостта му, както и той към моята, но емоционалното ми състояние е като картонена кула, която ще се срути всеки момент. Имам чувството, че тоя път много ми дойде и като че ли за пореден път от мен се изисква твърде много. Съпругът ми категорично отказва да се подложи на терапия и упорито твърди, че ще се справи с проблема си сам. Аз съм доста скептична по въпроса и просто се чудя какво да правя. Прочетох му статиите, които ми препоръчахте. Той е като цяло съгласен с постулатите, заложени в тях, но отказва да следва начертаните вътре стъпки, като ми казва, че нямал нужда от това. За някакви духовни техники, които да включи в своето лечение, и дума не може да става....Имам чувството, че докато той реши проблема си, аз ще се "издухам" тотално. Категорично ми отказа да гледа порно с мен, като изтъкна довода, че той вече не гледал порно, но ако аз искам,мога да си гледам - той нямал нищо против Та това е засега....Ще ви държа в течение и за в бъдеще за развоя на събитията и благодаря много още веднъж за разбирането, което срещнах тук.

Здравейте, Орлине! Обръщам се към вас така, защото прочетох някъде, че предпочитате това обръщение пред скучното и официално „Г-н Баев”..... Останах дълбоко развълнувана от вашия пост. Прочетох го още снощи, но по обективни причини не можах да ви отговоря. Първата част от писмото ви звучи просто страшно, смазващо. Може би защото съм жена и не съм способна да изпитам в същата степен това „виртуално помитане” като мъжете, но ми звучеше просто безнадеждно.....Винаги съм знаела, че това е мното сериозен проблем, но след вашия отговор разбирам, че положението всъщност е в пъти по-сериозно от това, което съм си представяла. Междувременно ние отново разговаряхме. Той отново ми показа твърдата си решимост да се справи с проблема. Обясних му, че ако ще започваме на чисто, трябва на първо място да изчистим всички лъжи помежду си, т.е на първо време да изхвърли касети, дискове и др. подобни изкушения. Получих уверението му, че това вече е направено. Имах много въпроси към него.....всъщност за толкова години ние за първи път разговаряхме искрено. Искам да ви благодаря за това, защото именно вашите статии и постове по темата „обърнаха” нещата в правилната посока. Това, което той ми каза, в голяма степен подкрепя казаното от вас. Да, действително, той призна за такава зависимост, призна, че нещата много пъти са излизали от контрол, но не е смятал, че това е толкова сериозно обстоятелство, което може наистина да разруши брака му.Мисля, че сега за пръв път си дава сметка за това, което само по себе си е голям успех. Отчитам като успех самото признание, че проблем действително има, както и тежестта на този проблем. Също така, съвсем откровено ми призна, че ако аз го напусна, това също би могло да доведе до задълбочаване на проблема и че всъщност през всичките тия години конфликтите, които сме имали помежду си по този въпрос, само са задълбочавали проблема и че той е мастурбирал най-много именно, когато сме скарани. Напълно сте прав, че при толкова изгледано порно, в най-различни конфигурации, с най-различни жени, в най-различни ситуации, аз едва ли бих могла да му предложа нещо впечатляващо. Давам си сметка и за това! Досега, по неговите думи, той не е прекрачвал границата и не е търсил секс с проститутки. Това беше също голямо мое притеснение.....Също така ме притеснява силно факта, че той не желае и няма да се подложи на терапия нито при психотерапевт, нито в групи за взаимопомощ. Решила съм, че ще бъда до него в преодоляването на тази зависимост. Само че се чувствам несигурна как да помогна и да не би неволно да не навредя. Аз съм най-близкият му човек и поради тази причина мисля, че би се доверил по този въпрос само на мен. Само че аз нямам никакъв опит за справяне със ситуацията.... Вие психолозите, вероятно бихте ми отговори така: „О, скъпа Норма Джейн, по всяка вероятност ти самата имаш някакъв проблем, защо иначе си се обвързала с такъв човек? И как смяташ да му помогнеш, ако не си помогнала на себе си? Потърси причините, поради които се обвързваш с неподходящи за теб хора и работи върху тези причини....Може да се дължат на недостатъчно любов в детството или ниска самооценка....Може пък и ти самата подсъзнателно да смяташ, че не заслужаваш нещо по-добро, щом продължаваш да стоиш при мъж, който те наранява и не те зачита....”. И всъщност ще сте прави! Всъщност всичко е възможно....Старая се да отделям време всеки ден и да работя и върху себе си, защото всеки носи своите травми. Смятам, че в такива случаи терапията е задължителна и за двамата партньори. Имам още много въпроси, както и много притеснения. Извинявам се за дългия пост. Често зависимостта към порнографията се сравнява по сила и интензитет със завимостта от хероина. Незнам как точно лекуват зависимите от хероина, но мисля, че след като веднъж е взето решение за лечението, даването/вземането на дрога се преустановява от раз. Мислех, че по същия начин трябва да се подходи и към порнографията. В смисъл, че просто порнографията трябва да се избягва, независимо дали ще я гледаш само със съпругата. Защото е напълно възможно /поне според мен/ да дойде момента, в който да решиш, че щом така и така пак си гледаш порно, съпругата не е необходима като зрител до тебе и да се започнат пак самотните занимания...Смятах, че отказването от порното би следвало да е нещо подобно като отказването на цигарите: просто хвърляш кутията и запалката, скриваш пепелниците и стоиш далеч от пушачи, които биха те подлъгали да започнеш отново...Тези неща не са ми ясни. Наясно съм, че това е начин да изразя своята съпричастност към проблема му, но дали това пък няма да е катализатор, който да го подтикне да действа отново сам след известно време. В мен възникват множество въпроси, които искам накратко да ви задам: 1.Ако започнем да гледаме порно двамата, това всеки ден ли трябва да става? И колко време ще продължи така? 2.По какво мога да разбера, че той гледа порно само с мен, а не го прави сам? За какви признаци трябва да следя? 3.За колко време човек може да се освободи от такава зависимост? 4.Има ли голяма вероятност, когато той се справи с тази зависимост, да започне връзки с други жени, извън семейството си, за да удовлетворява тези потребности, които преди е удовлетворявал с гледане на порнография? 5. Как да разбера, че вече няма зависимост? 6. Вярно ли е, че от каквато и да е зависимост, не можеш да се откажеш завинаги, а само за определен период и после всичко започва отначало? 7.Как действа хипнозата при тези проблеми, може ли трайно да ги разреши? И още нещо искам да споделя. В резултат на всичко прочетено до тук за зависимостите, за себе си разбрах, че също имам зависимост. В резултат на двете раждания на децата ни, на проблемите, които имам и стреса, които неизменно съпътства живота ни и който с годините се натрупва все повече, напълнях драстично през последните шест години. Нито като дете, нито пък като момиче или млада жена не съм имала някакви проблеми с теглото до този момент /до преди шест години/. Разбира се, това изобщо не е и не може да бъде извинение за наднорменото тегло.Нямам хормонални нарушения или сериозен здравословен проблем / слава богу/. Стигнах до извода, че имам пристрастяване към храната, като отдушник за нерешени емоционални проблеми. Не обвиням никого за тях, те са си мои и трябва да се справя с това сама. През годините съм опитвала многократно да се справя с проблема, изчела съм купища книги и многократно съм посещавала диетолози, но без особен успех. В резултат на наднорменото си тегло в момента, аз трудно бих могла да мина за „кучката”, от която мъжа ми има нужда в леглото, въпреки, че по неговите думи, това, че съм с повече килограми в момента, не го притеснява особено. Но за себе си знам, че не мога да се конкурирам със самките от екрана – нито по опитност, нито по външен вид. Та реших да направя следното. Казах му нещо в този смисъл: „Виж сега, ние и двамата си имаме проблем. Страдаме от различен тип зависимости, от които и двамата искаме да се отървем, за да се чувстваме пълноценно. Затова нека да сключим сделка: ти не се докосваш до порнография и приключваш с мастурбацията, а аз се вземам в ръце, не се докосвам до непозволени храни и започвам да отслабвам. Всеки от нас си запазва правото да контролира какво прави другия и дали спазва уговорката. И при двамата нещата ще си проличат на физическо ниво, така че няма да има място за шикалкавене и отричане. Ти спираш да мастурбираш, аз спирам да ям вредни храни......” Той се съгласи. Правилно ли беше да му поставям така въпроса? Това може ли да се приеме като израз на съпричастност? Едно време моята майка ме възпитаваше така, че когато поиска да спра да правя нещо, тя самата също не го правеше. Например, много родители казват на децата си да не пушат, но те самите продължават да го правят.... Затова реших да подходя по този начин. Ако той се бори да преодолее нещо, трябва и аз да се боря заедно с него. Ако казвам на него: „Спри!”, то същото трябва да си го кажа и на себе си. Исках да разбере, че и двамата правим жертви, като се отказваме от нещо, което ни е било приятно преди, но в голяма степен ни е вредяло, и че аз също си налагам ограничения, а не ги налагам само на него, както и че двамата правим всичко това, за да се чувстваме добре в "кожите си", както и за да продължим да бъдем заедно.

Здравейте, Пиша ви относно съпруга си. С него сме женени от 12 години, имаме прекрасни деца. Проблемите започнаха още в началото на брака ни. Още в първите месеци усетих, че нещо със секса между нас не е наред.Започнахме да правим сравнително рядко секс, който с годините става все по-рядко. Първоначално потърсих причината в себе си, защото липсата на интерес на съпруга ми към мен ме измъчваше много. Стараех се да изглеждам привлекателна за него, да върна нещата така, както бяха точно преди да се оженим...Но нещата просто не се получаваха. Започнах да търся друга жена, с която евентуално се среща. Абсолютно нищо не открих по този въпрос и до ден-днешен /вече 12 години/....Но открих друго: съпруга ми през нощта, докато ние спим, гледаше порно и мастурбираше.Когато разбрах това, бях като потресена. Не ме питайте как изобщо разбрах….За тези 12 години се превърнах в истински експерт по намиране на „улики” J или в „нещотърсач”, както казва Пипи Дългото чорапче. Не можех да повярвам, че мъжа ми ме заменяше с порно-филмчета...Последва скандал, заплаших го, че ще го напусна и известно време спяхме разделени в отделни стаи. После оправихме отношенията си и той ми обеща, че това повече няма да се случи....Само че това продължаваше да се случва отново и отново вече 12 години..... Намирала съм и касети, и дискове, и порно, което е теглил от интернет, толкова много пъти, че вече дори не съм в състояние да изброя всички случаи.....Криеше ги на невероятни места, а мен ме засипваше с купчина лъжи всеки път, когато нещо намерех или разберях…..Обяснявах му как се чувствах, че всичко това ме наранява много, че смачква самочувствието ми, че сексуалният ни живот вече е замрял, че секса е важен за брака ни, но не можах да се преборя с порно-индустрията....Тя винаги присъстваше като трета страна в брака ни. Той всеки път обещаваше, че това е за последно, но то не беше за последно....Просто ставаше по-изобретателен да се крие от мен, да ме гледа в очите и да ме лъже, без да го е грижа какво ми причинява. И така 12 години....Имам чувството, че не съзнаваше точно как ми се отразява това на мен, беше с притъпена чувствителност относно емоциите на другите около него…..Всичко това отвори пропаст между нас и подкопа доверието, което му имах в началото….След всичките тези лъжи през годините, дори не зная как бих могла да се науча да му вярвам отново. Брака ни върви към пълен провал, но той като че ли не си дава сметка за това. Винаги омаловажава това, което се случва, отрича тотално, че има някакъв проблем въобще и ме изкарва едва ли не параноична. Преди седмица за пореден път разбрах, че през деня е се е връщал от работа и е гледал порно.... Това ме убеди окончателно, че съпруга ми има зависимост към порнографията и мастурбацията....Възникна поредния скандал....Той отричаше изобщо да се е прибирал специално заради това вкъщи и че това едва ли не се е случило случайно. Само че аз имам горчив опит какво точно се случва и отново съм в безизходица. Пак започнахме да спим разделени.... Обясних му, че вече съм на предела и не издържам повече - искам да имам нормален живот и ще се разведа с него. Така поне ще ми спести лъжите си, защото отдавна не вярвам на обещанията му..... Няколко дни след този конфликт, той отново е гледал порно……Оказа се, че въпреки конфликта, който имахме, въпреки, че му казах, че този път ще го напусна и ще се разведем, въпреки, че отново спим разделени.....той отново е гледал порно....Същото порно филмче, заради което спи в другата стая.....Разбрах, че той просто не може да контролира тази ситуация, че тези неща ще се случват винаги и винаги при него и това никога няма да спре....... Казах му, че в крайна сметка трябва да направи своя избор, защото този абсурд не може да продължава повече. На едната страна на везната стоя аз и децата, на другата страна – порното и самотните му занимания……От него зависи в чия полза ще се наклони везната. Разбира се, реших да му дам време да направи избора си. И така.....започнах да търся и намерих в интернет доста материали по този въпрос и бях доста впечатлена....Всъщност тези постове и статии по темата отговаряха на много мои въпроси - защо съпруга ми е така неуверен, плах, защо няма амбиции да постигне нещо повече в живота от настоящето, защо не расте професионално нагоре и т.н. Неща, които изобщо не съм предполагала, че могат да имат някаква връзка със случващото се, но всичко описано съвпада напълно със съпруга ми. Извиках го и му прочетох всички материали, които бях открила.....Той ме слушаше много внимателно през цялото време. Може би тези материали наистина убедиха и него, че нещо много сериозно се случва, защото, когато приключих с четенето, той за пръв път от 12 години насам си призна, че действително има проблем.. После той ми обеща, че ще изтръгне този проблем "от корен" напълно....и ще го направи сам. Само че от всичко, което прочетох, останах с убеждението, че човек не може да се справи с това сам. Тази зависимост се сравнява с хероиновата зависимост, което означава, че ще бъде много трудна борба.....Просто не зная какво да правя! Не зная дали ще има силите и решителността да се справи с проблема сам. Това ме накара да пиша в този форум....Бих искала да му помогна. Дори и да си тръгна утре от него /ако нещата не се променят/, поне да живея в мир със себе си и да зная, че съм опитала всичко, за да му помогна да стане пълноценен човек, както и че съм направила всичко, за да спася брака си. Смятам, че можете да ми дадете ценни съвети, които да ми бъдат полезни. Благодаря!